Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 995 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу М.Д.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***07 обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумата от 650,00 лв., представляваща дължимата
главница по договор за паричен заем №**********г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.М.,
като в последствие вземането е прехвърлено от страна
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.10.2014 г. към Рамков
Договор за продажби и прехвърляния на вземания от дата 16.11.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 год. до окончателното й
изплащане; сумата от 488,32 лв. представляваща договорна лихва за периода от
11.03.2014г. до 09.09.2014 г.; сумата от 45,00 лв.
представляваща такса разходи; сумата от 523,04 лв. представляваща лихва за
забава за периода от 12.03.2014 г. до 30.05.2019 г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8240/2019г. по описа
на ВРС.
Ищецът
твърди, че на 01.10.2014 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в."
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен
заем №**********г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в."
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник н. „А.з.с.н.в."
ООД, ЕИК *********.
Ищецът
твърди, че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Излага, че по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпратени
три Уведомителни писма с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2023088 от дата 14.03.2019 г. до постоянния и до настоящия му адрес,
посочени в д-pa за паричен
заем и с изх. №
УПЦ-С-ИАМ/2023088 от дата 08.01.2020 г.,
изпратено до постоянния му адрес, които са се върнали цялост.
Ищецът
твърди, че на 5.03.2014
г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и М.Д.М. /Заемател/
е сключен Договор за паричен заем с № 2023088, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е
задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 650,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита,като падежът на последната погасителна вноска е 09.09.2014 г.
Ищецът
излага, че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Поради което излага, че на
длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Сочи, че на
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 12.03.2014 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 523,04 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ищецът
излага, че е предявил претенцията си по реда на чл.410 от ГПК и е образуваното ч. гр. д. № 8240/ 2019 г. по описа на PC –Варна. Издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от предявяване на претенцията по исков ред.
В
едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 8240/19 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, М.Д.М. ЕГН ********** с адрес ***07
да заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес *** сумата от 650,00
лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща дължимата главница по договор
за паричен заем №**********г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.М., като в последствие вземането
е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.10.2014 г.
към Рамков Договор за продажби и прехвърляния на вземания от дата 16.11.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 год. до
окончателното й изплащане; сумата от 488,32 лв. (четиристотин осемдесет и осем
лева и тридесет и две стотинки) представляваща договорна лихва за периода от
11.03.2014г. до 09.09.2014 г.; сумата от 45,00 лв.
(четиридесет и пет лева) представляваща такса разходи; сумата от 523,04 лв.
(петстотин двадесет и три лева и четири стотинки) представляваща лихва за
забава за периода от 12.03.2014 г. до 30.05.2019 г., както и съдебно –
деловодни разноски в общ размер на 84,13 лв. (осемдесет и четири лева и
тринадесет стотинки), от които 34,13 лева – заплатена от заявителя държавна
такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор
за паричен заем № 2023088/06.03.2014г. , с които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставен заем на М.М. сумата от 650 лв., като заемополучателят
се е задължил да плаща на 27 месечни вноски по 42,16 лева, с дата на първо
плащане 11.03.2014г.
На
01.10.2014 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт"АД и
"А.з.с.н.в."ООД, по силата на което вземането на "Изи Асет Мениджмънт"АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2023088/06.03.2014г. било прехвърлено в собственост н. "А.з.с.н.в."ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. "А.з.с.н.в."АД/понастоящем
"А.з.с.н.в."ЕАД, с ЕИК *********
била правоприемник н. "А.з.с.н.в."ООД с ЕИК *********. До М.М. е изпратено
уведомление по реда на чл.
99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от
страна на "Изи Асет
Мениджмънт"АД, изпратено с известие за доставяне, с отразяване
непотърсен-л.15-16 от делото.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява, че усвоената сума по договор за паричен заем №
2023088/06.03.2014г. е в размер на 650 лв.Размерът на договорната лихва за
периода 11.03.2014г. до 09.09.2014г. е 488.32лв. Няма
извършени погасявания по договора. Размерът на лихвата за забава върху главница
от 650 лв. за периода от 12.03.2014г. до 30.05.2019г. е 344.39лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит
договор за паричен заем договор за паричен заем № 2023088/06.03.2014г.
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление н. "А.з.с.н.в."ЕАД
против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата,
предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответник М. е удостоверил
с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства, се установява,
че на ответник М. е бил отпуснат паричен заем в размер на 650 лв. Общият размер
на дълга е 1138,32 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на
11.03.2014 г., а последното такова на 09.09.2014г.
Няма спор, че като вид търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга процесния договор за
банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143-
чл.
146 ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател има качеството на
"потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално по чл.
146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разпоредбата на чл.
144 ЗЗП визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143
ЗЗП, са неприложими.
За да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143
ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144
ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при
които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница
при сключване на договора. Процесните клаузи са
индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и
размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период
са договорени индивидуално, а съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените
клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на
което ответника М.М. се е задължил да върне сумата от
1138,32 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на на 11.03.2014 г., а последното такова на 09.09.2014г. по договор за паричен заем №
2023088/06.03.2014г. , с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии,
обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между
страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в
отношенията между цедента и цесионера
от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е
формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът,
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая на ответника са
надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които
договора за цесия от 16.11.2010 г., ведно с приложение от 01.08.2017 г. към
него; пълномощно от цедента на цесионера
за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), обосновано може да
се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването
на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.
Съдът
намира, че така въведените в договора за заем „такса
разходи“ представлява по съществото си неустойки, дължими при забава в
изпълнението за заплащане на текущите задължения по заема, а не са плащане за
покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост
изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна. Поради което и предявеният иск за сумата от 45 лева е неоснователен.
Съгласно
изготвената ССЕ, неоспорена от страните, ответникът не е извършвал плащания по
кредита.
Не следва да
се разглежда направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по
давност, тъй като е сторено с молба вх.№282292/17.11.20г., след изтичане на
срока за отговор на исковата молба. По силата на чл. 133 ГПК с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудират възраженията, които не са свързани със
служебното приложение на материалния и процесуалния закон от съда. Цитираната
разпоредба предвижда преклудиране на възражението за погасителна давност в първоинстанционното производство - до изтичане на срока за
отговор на исковата молба. В тази насока е константка
съдебната практика на върховната съдебна инстанция, изразена и в Решение № 177/26.11.2010 по дело № 46/2010
на ВКС, ТК, II т.о. Така съдът не следва да взема предвид направеното с
депозирания след срока за отговор и в първото по делото съдебно заседание
възражение за давност.
Поради което
ответникът следва да заплати по договор за паричен заем №
2023088/06.03.2014г. главницата или сумата от 650 лева . Върху тази
сума под формата на уважена главница следва да бъде присъдена и законна лихва
считано от депозиране на заявлението в съда – 30.05.2019 год. до окончателното й изплащане.
Съответно
да се присъди договорна лихва в размер на 488,32 лв. за претендирания
период от 11.03.2014г. до 09.09.2019г. предвид
даденото заключение по ССЕ .
На осн. чл.99, ал.2 ЗЗС при
прехвърлянето на вземането, новия кредитор придобива и всички изтекли лихви. В
случая се претендира и сумата от 523,04 лева – мораторна
лихва. Съдът прие, че задължението по договора за кредит е станала изискуемо с
настъпване падежа на последната погасителна вноска по договора, уговорена на 09.09.2014г.
В разпоредбата на чл. 2 от договора за кредит страните
са уговорили плащане на точно определен падеж, поради което след настъпване на
крайния срок за изпълнение - 09.09.2014г. , длъжникът изпада в забава. Не се
установява по делото предсрочна изискуемост на задължението, която да обоснове
начален период на задълженото за мораторна лихва в
момент по-ранен от падежиране на задължението,
доколкото съобразно трайната съдебна практика кредиторът следва да се позове на
предсрочна изискуемост на вземането си, което намерение да доведе до знанието
на длъжника и то преди да депозира заявлението в съда. С оглед изложеното и
предвид основателност на вземането за главница и установената от съда забава,
считано от 09.09.2014г. , то в полза на ищеца се дължи и мораторна лихва
върху уважения размер от 650 лева, за периода 09.09.2014г.
– 30.05.2019г.,
което задължение изчислено служебно от съда с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ възлиза в размер на 302,07 лева.
Предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 302,07 лева, като за
разликата над уважения размер до пълно предявения от 523 лв. и за периода
от 12.03.2014 год. до 09.09.2014г. следва да
бъде отхвърлен.
По разноските: Не
следва да се разглежда направеното от процесуалния представител на ответницата
възражение за прекомерност, доколкото се касае за юрисконсултско,
а не адвокатско възнаграждение дължимо на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -115,87 лв. д.т.,180лв.
за в.л. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25
от НЗПП , или общо 334,75 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 34,13 лв. внесена
д.т. и 50 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или сумата от 71,01
лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на
иска. Тъй като, липсва направено такова искане, както и представяне на
доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че М.Д.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***07 дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 8240/2019 г. на ВРС сумата от 650,00
лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща дължимата главница по
договор за паричен заем №**********г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.М., като в последствие
вземането е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на
Приложение 1 от 01.10.2014 г. към Рамков Договор за продажби и прехвърляния на
вземания от дата 16.11.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 год. до
окончателното й изплащане; сумата от 488,32
лв. (четиристотин осемдесет и осем
лева и тридесет и две стотинки) представляваща договорна лихва за периода
от 11.03.2014г. до 09.09.2014 г., сумата от 302,07 лв. (триста и два лева и седем
стотинки) представляваща лихва за забава за периода от 09.09.2014 г. до 30.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 45,00 лв. представляваща такса разходи, както и за обезщетение за забава за сумата над 302,07 лева до предявения размер от 523,04 лева и за периода от 12.03.2014г. до 09.09.2014
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с настоящ адрес ***07 да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4 сумата от 334,75 лв. (триста тридесет и четири лева
и седемдесет и пет стотинки), представляваща направените разноски
в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***07 да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4 сумата от 71,01 лв. (седемдесет и един лева и една стотинка), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8240/2019 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: