Присъда по дело №128/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 4
Дата: 22 ноември 2021 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20212000600128
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600128 по описа за 2021 година
На основание чл.336 ал.1 т.2, вр.чл.334 т.2 от НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 56/18.02.2020г. по НОХД № 369/2019г.
по описа на Бургаски окръжен съд и вместо нея

П О С Т А Н О В И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Е. П. С., ЕГН **********, роден на ********г.
в град Б., ************, за ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2018г. в гр.Бургас,
без надлежно разрешително, държал прекурсори, материали и съоръжения за
производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин, с цел
разпространение, а именно:
- прекурсори – 1.740 л толуен /толуол/;
1
- материали – 540.340 гр. натриева основа, 52.204 гр. йод;
- съоръжения - 1 бр. стъклена ерленмайрова колба с вместимост 2000 мл,
с надпис „Germany Ilmabor TGI“, 1 бр. прозрачна деформирана пластмасова
чаша с вместимост 200 мл, 3 бр. бели латексови ръкавици, 1 бр. сребриста на
цвят, електронна везна с размери 6/12/2 см, поради което и на основание
чл.354а ал.1 изр.2, вр.изр.1 и чл.54 от НК му налага наказания лишаване от
свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 20 000 (двадесет
хиляди) лева в полза на държавата.
На основание чл.57 ал.1 т.2 „в“ от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години.
На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият Е. П. С. е бил задържан, считано от 01.10.2021г. до 25.10.2021г.
и му е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от
26.10.2021г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.68 ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено на
подсъдимия Е. П. С. с одобрено от съда Споразумение № 274/04.12.2017г. по
НОХД № 1244/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд.
На основание чл.57 ал.1 т.2 „в“ от ЗИНЗС определя първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца.
На основание чл.354а ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на държавата
предмета на престъплението: прекурсор – 1.740 л толуен /толуол/, намиращ се
на съхранение в Агенция „Митници“ – гр.София, 540.340 гр. натриева основа,
52.204 гр. йод; 1 бр. стъклена ерленмайрова колба с вместимост 2000 мл, с
надпис „Germany Ilmabor TGI“, 1 бр. прозрачна деформирана пластмасова
чаша с вместимост 200 мл, с полепнало по вътрешната повърхност червено-
лилаво прахообразно вещество; 3 бр. бели латексови ръкавици, 1 бр.
сребриста на цвят, електронна везна с размери 6/12/2 см, както и средствата,
послужили за извършване на престъплението: прозрачна, пластмасова туба –
деформирана, с разрушено дъно, без етикет, с жълта, пластмасова, винтова
капачка с дупка в средата; прозрачен, пластмасов контейнер с диаметър в
долната си част – 5.5 см и височина 5.2 см, с прозрачен пластмасов капак,
2
съдържащ гранули от тъмно сиво кристално вещество; прозрачна
пластмасова бутилка с етикет с надпис „Coca Cola”, съдържаща жълта
течност, с вместимост 2.0 л, с черна, пластмасова винтова капачка с надпис
„Coca Cola“; синя на цвят, деформирана пластмасова туба с етикет с надпис
„Devin”, с вместимост 6.0 л, с жълта, пластмасова винтова капачка с дупка в
средата; прозрачен полиетиленов плик „клипс” с размери 4/5 см със
зацапвания по външната част; прозрачен, полиетиленов плик „клипс” с
размери 6.5 см, с червено-лилави на цвят зацапвания по външната си част;
черно-оранжева на цвят, гумена, филтрираща маска с монтирани два броя
филтъра с надписи „Climax”, с пристягаща черно-оранжева лента с надпис
„Climax”; прозрачен, които да бъдат унищожени след влизане на присъдата в
сила, като вещи без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия Е. П. С. да заплати в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР – Бургас, сумата 853 (осемстотин петдесет и три) лева,
представляваща направени по делото разноски на досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия Е. П. С. да заплати в полза на Държавата, по
сметка на Окръжен съд - Бургас, сумата 70 (седемдесет) лева, представляваща
направени разноски по делото в съдебната фаза.
Присъдата подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховен касационен съд на РБ в 15-дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по ВНОХД № 128/20***г.
по описа на Бургаски апелативен съд

Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция, след като с
Решение № 80/***.06.20***г., постановено по к.н.д.№ ***8/20***г.,
Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, е отменил
въззивна Присъда № 1***/20.07.2020г. по ВНОХД № 107/2020г. по описа на
Бургаския апелативен съд, с което е била отменена Присъда №
56/***.02.2020г., постановена по НОХД № 369/2019г. по описа на Бургаски
окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд от стадия на съдебно заседание.
С посочената първоинстанционна присъда Бургаският окръжен съд
признал подсъдимия Е. П. С. за невиновен в това, че на 13.06.20***г. в
гр.Бургас, без надлежно разрешително, държал прекурсори, материали и
съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество -
метамфетамин, с цел разпространение, а именно:
- прекурсори – 1.740 л толуен /толуол/;
- материали – 540.340 гр. натриева основа, 52.204 гр. йод;
- съоръжения - 1 бр. стъклена ерленмайрова колба с вместимост 2000
мл, с надпис „Germany Ilmabor TGI“, 1 бр. прозрачна деформирана
пластмасова чаша с вместимост 200 мл, 3 бр. бели латексови ръкавици, 1 бр.
сребриста на цвят, електронна везна с размери 6/12/2 см, и го оправдал по
обвинението в престъпление по чл.354а ал.1 изр.2, вр.изр.1 от НК
С присъдата съдът е разпоредил веществените доказателства – синя на
цвят, деформирана пластмасова туба с етикет с надпис „Devin”, с вместимост
6.0 л, с жълта, пластмасова винтова капачка с дупка в средата; прозрачен,
пластмасов контейнер с диаметър в долната си част – 5.5 см и височина 5.2
см, с прозрачен пластмасов капак, съдържащ гранули от тъмно сиво
кристално вещество; прозрачна пластмасова бутилка с етикет с надпис „Coca
Cola”, съдържаща жълта течност, с вместимост 2.0 л, с черна, пластмасова
винтова капачка с надпис „Coca Cola“; прозрачна, пластмасова туба –
деформирана, с разрушено дъно, без етикет, с жълта, пластмасова, винтова
капачка с дупка в средата; 1 бр. прозрачна деформирана пластмасова чаша с
вместимост 200 мл, с полепнало по вътрешната повърхност червено-лилаво
прахообразно вещество; прозрачен полиетиленов плик „клипс” с размери 4/5
см със зацапвания по външната част; прозрачен, полиетиленов плик „клипс” с
размери 6.5 см, с червено-лилави на цвят зацапвания по външната си част;
черно-оранжева на цвят, гумена, филтрираща маска с монтирани два броя
филтъра с надписи „Climax”, с пристягаща черно-оранжева лента с надпис
„Climax”; 3 бр. бели латексови ръкавици; 1 бр. стъклена ерленмайрова колба с
вместимост 2000 мл, с надпис „Germany Ilmabor TGI“; 1 бр. сребриста на
цвят, електронна везна с размери 6/12/2 см и прозрачен пластмасов капак с П.
бутона, метално блюдо с размери 5/5.6 см, намиращи се в прозрачен
1
полиетиленов плик с размери ***/32; 1 бр. зелен полиетиленов плик,
съдържащ светлокафяво кристално вещество – натриева основа, които да
останат на съхранение по делото след влизане на присъдата в сила. На
основание чл.53 ал.2 б.“а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата
прекурсор – 1.740 л толуен /толуол/, намиращ се на съхранение в Агенция
„Митници“ – гр.София, като след влизане на присъдата в сила да бъдат
уведомени за неговото унищожаване.
Недоволен от постановената присъда останал прокурорът, който в
подадения въззивен протест счита, че присъдата е неправилна – постановена
при съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с проверка и
оценка на доказателствения материал, както и поради противоречие с
материалния закон, свързано с оправдаване на подс.С.. Представителят на
държавното обвинение намира, че събраната доказателствена съвкупност
установява по категоричен и несъмнен начин извършено от подсъдимия
престъпление по чл.354а ал.1 изр.2, вр.изр.1 от НК. Прави искане да се
отмени атакуваната присъда и на основание чл.334 т.2, вр.чл.336 ал.1 т.2 от
НПК да се постанови нова, с която подс.С. да се признае за виновен и да се
осъди по повдигнатото му обвинение.
В допълнителните писмени изложения към протеста, прокурорът
изразява становище, че съдът неправилно е приел, че не следва да кредитира
показанията на свид.Д. К., дадени в хода на досъдебното производство като
свидетел със запазена в тайна самоличност № 1, които съдът е прочел на
основание чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че показанията на свид.К. от
досъдебното производство съдържат данни, които доказват обвинението
срещу подс.С. и кореспондират изцяло с показанията на свидетелите С., Ч. и
свидетел с тайна самоличност № 2, като съответстват и на представената
криминалистическа справка и при съпоставка с веществените доказателства
водят до извода, че последните са били използвани и са предназначени за
процеса на изготвяне на наркотичните вещества. Представителят на
държавното обвинение твърди, че показанията на свидетел с тайна
самоличност № 2 не са единственото доказателство, обосноваващи
обвинението срещу подс.С., а кореспондират с показанията на другите
свидетели, посочени от обвинението и обясняват местоположението и
предназначението на инкриминираните вещи и отношението на подсъдимия
към тях. Прокурорът не споделя тезата на съда, че не била установена пряка
връзка между вещите, предмет на обвинението и подс.С., както и че липсва у
подсъдимия пряк умисъл да произвежда наркотични вещества, което да е
целта на държане на инкриминираните вещи. Този извод на съда, според ОП
Бургас, не съответства на доказателствата по делото и е необоснован.
Прокурорът посочва, че са изпълнени обективните и субективни признаци на
състава по чл.354а ал.1 изр.2 от НК. Обстоятелството, че вещите, без
електронната везна, която е открита в дома на подсъдимия и по която има
следи от метамфетамин, са открити на постройка, долепена до къщата на
подсъдимия, не прекъсва връзката на подсъдимия с вещите, което се подкрепя
2
и от показанията на разпитаните като свидетели поемни лица и най-вече на
свид.Й., които съответстват на съдържанието на протокола за претърсване и
изземване, както и на показанията на свид.К. и свидетел с тайна самоличност
№ 2. Твърди, че сочената от съда с неустановен произход бяла течност в
пластмасова туба с надпис Девин, е установено от заключението на
изготвената физико-химична експертиза, че представлява толуен/толуол с
нетно тегло 1.740 литра. Прокурорът не възприема изводът на съда, че
данните от свидетелските показания не водят до доказаност и еднопосочност
относно наблюдаваните от свидетелите действия на подс.С., че са част от
дейността му по производство на наркотични вещества. Показанията на
свид.Д. К., свид.Ч., съответстват на разясненията на вещото лице Б. за синтеза
на наркотичното вещество, поради което липсата на част от пособията,
необходими за производство на наркотично вещество, не изключват умисъла
в държането на намерените вещи, а и не е необходимо установяването на
пълния набор от прекурсори, материали и съоръжения, за да се установи
извършването на престъпление по чл.354а ал.1 от НК. Представителят на ОП
Бургас прави безпротиворечивия извод, че вещите, предмет на обвинението,
са били във фактическа власт на подс.С. и държанието им е било свързано с
незаконния синтез на високорисково наркотично вещество метамфетамин.
Счита за необосновано заключението на съда, че не е обективно доказано, а
само вероятно, държането от страна на подсъдимия на инкриминираните
вещи, свързани с незаконното производство на наркотични вещества. Иска се
да се отмени атакуваната присъда и да се постанови нова, с която да се
признае подс.С. за виновен и да се осъди по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура поддържа изцяло подадения протест. Намира
присъдата на ОС Бургас за необоснована, тъй като в мотивите на
първоинстанционната присъда няма изложена фактическа обстановка и
направените правни изводи за недоказаност на обвинението не почиват на
фактите по делото, което е и неправилно. Сочи, че на процесното покривно
пространство над лятна кухня се стигало с метална стълба, намираща се на
втория етаж на къщата на подсъдимия, до която не са имали достъп външни
лица, а единствено живущите в къщата. Акцентира, че други лица, извън
подсъдимия, не са осъществявали достъп до това пространство, като при
извършеното претърсване и изземване на 13.06.20***г. били открити и иззети
вещи, предмет на обвинението по чл.354а ал.1 изр.2 от НК, описани в
съответния протокол. Посочва, че от заключението на химическата
експертиза може да се направи извод, че иззетите вещества, материали и
съоръжения могат да участват в производството на метамфетамин в домашни
условия и реално са участвали в такъв процес. Представителят на държавното
обвинение намира, че са събрани достатъчно доказателства, че подс.С. е
извършил престъплението по чл.354а ал.1 изр.2 от НК. Процесните вещи са
открити в имота на подсъдимия. Сочи, че от показанията на свидетелите Г.А.,
анонимен свидетел № 1 и № 2 се установява, че подсъдимият е „готвел“
3
метамфетамин в двора си, в къщата си, на покривното пространство и го
разпространявал на хора от квартала. Посочва, че показанията на свид.Г.А.,
дадени пред настоящия състав, са убедителни и няма причина да не се
кредитират, тъй като не са дескредитирани и кореспондират с показанията на
***, които са непроменени в досъдебната и съдебна фаза на процеса, както и с
показанията на анонимен свидетел № 1 от досъдебното производство,
приобщени по съответния процесуален ред. Прокурорът сочи, че обвинението
се подкрепя и от показанията на свид.Ч., дадени на досъдебното производство
пред съдия и прочетени по надлежния ред, което кореспондира и с
показанията на свид.Р. С., дадени на досъдебното производство и също
приобщени чрез прочитането им в съдебното следствие. Прокурорът
обобщава, че са налице преки и косвени доказателства, които в своята
съвкупност водят до извод, че е осъществен състава на чл.354а ал.1 изр.2,
вр.изр.1 от НК, предвид това, че установените факти по делото и конкретната
деятелност на подсъдимия, изразили се в производство и продажба на пико,
обективират наличието на познания у подсъдимия, че веществата, включени в
обвинението се използват и са предназначени за производство на
метамфетамин с цел разпространение. Налице е извод, че деянието е
съставомерно и доказано. Пледира за отмяна на оправдателната присъда и
постановяване на нова, с която да се признае подс.С. за виновен по
повдигнатото му обвинение и налагане на наказание в размер на три години
лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на
20 000 лева, като на основание чл.59 от НК да се приспадне времето, през
което и бил с мярка задържане под стража и домашен арест и на основание
чл.68 от НК да се приведе предходно условно осъждане по НОХД №
1***4/2017г. на БОС.
Защитникът на подсъдимия – адв.Я., моли за оставяне без уважение на
въззивния протест и оставяне в сила на присъдата на ОС Бурас, тъй като не се
доказва от обективна и субективна страна деянието, в което е обвинен
подсъдимия. Твърди, че няма доказана връзка между подсъдимия и
веществените доказателства, а на 13.06.20***г., когато е извършено
претърсването, подс.С. не е бил в дома си. Сочи, че от заключението на ДНК
експертизата е установено, че по веществените доказателства няма следи,
които да идентифицират подсъдимия като лице, имащо допир с тях. Посочва,
че свид.З. С.а, съпруга на подсъдимия, потвърждава пред съда, че вещите,
иззети при претърсването, са открити на покрива на съседна къща, до който
са имали свободен достъп неограничен кръг хора, което е потвърдено и от
свид.А., собственик на съседната къща, на чиито покрив са открити
процесните вещи. Прави се извод, че не е установена пряка връзка между
вещите, предмет на обвинението и подсъдимия, както и не е налице държане,
а всяка една вещ, част от обвинението, не е забранена за притежание и може
да се закупи свободно на пазара и има различно приложение и употреба.
Твърди се, че не е установено и доказано умисъл на дееца, че държи
прекурсори, материали и съоръжения с точно определена съставомерна цел -
4
производство на наркотични вещества или техни аналози. Сочи, че не следва
да се кредитират показанията на свид.Г.А., защото са компрометирани –
намира се в лоши отношения с подсъдимия, поради което лъжесвидетелства и
набеждава подсъдимия в извършване на престъпление. Пледира за
потвърждаване на оправдателната присъда на БОС.
В личната си защита подсъдимият С. изтъква, че е невинен и няма нищо
общо с „тези работи“. В последната си дума моли да се потвърди
оправдателната присъда.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени
във въззивния протест и изслуша становищата на страните в съдебно
заседание, анализира приложените по делото доказателствени материали в
тяхната съвкупност и поотделно, както и събраните допълнително такива, и
след като провери атакуваната присъда, както по отношение изложените
оплаквания, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е. П. С., ЕГН **********, е роден на 29.07.1973г. в
гр.Бургас, живее в гр.Бургас, кв.“П.“, ул.“М.“ № ***, български гражданин,
женен, с основно образование, осъждан, не работи (работи на частно без
трудов договор). Подс.Е.С. бил известен в квартала с името П. Е..
На 13.06.20***г. било извършено претърсване и изземване в дома на
подс.С., намиращ се в гр.Бургас, кв.“П.“, ул.“М.“ № ***, и на покривно
пространство над лятна кухня в съседния имот, долепена до къщата на
подсъдимия и използвано от подсъдимия, обективиран в протокол за
претърсване и изземване от 13.06.20***г., с приложен фотоалбум към него
(л.10-15 от ДП). При извършеното процесуално-следствено действие
претърсване и изземване, в присъствието на свид.З. С.а (съпруга на
подсъдимия), са намерени и иззети следните вещи:
- електронна везна, сива (сребриста) на цвят, с пластмасов капак - под
външно стълбище, свързващо първия и втория етаж на къщата на
подсъдимия;
- 1 бр. пластмасова бутилка с етикет „Cocа Cоlа“, затворена с капачка, с
намираща се на дъното й жълтеникава на цвят течност; 1 бр. пластамасова
туба, синя на цвят, с етикет с надпис „Devin“, с жълта затворена капачка с
намираща се в нея прозрачна течност; 1бр. стъклена колба; 1 бр. маска за
лице, филтрираща вдишвания въздух, черно-жълта на цвят; 1 бр. червено
пластмасово бурканче, съдържащо вещество на гранули; 1 бр. полиетиленова,
прозрачна смачкана чаша с остатъци от червеникаво-кафяво на цвят
вещество; 3 бр. полиетиленови ръкавици; 1 бр. празен полиетиленов плик,
тип „джъмпер“ с размери 4х5см - от първо покривно ниво, намиращо се над
лятната кухня, долепена до къщата на подсъдимия;
- 1 бр. полиетиленова прозрачна бутилка, запечатана с жълта тъпа,
разкъсана в долната си част, съдържаща жълтеникаво-оранжево на цвят
кристалообразно вещество - от ниша, находяща се непосредствено под
5
керемидите на второ покривно ниво, намиращо се над втория етаж на къщата
на подсъдимия.
Подсъдимият живее в посочения квартал на ул.“М.“ № *** в голяма
двуетажна къща, която обитавал заедно със съпругата си свид.З. С.а, техните
дъщери и внуци. В къщата живеел и свид.Д. К., зет на подс.С.. През 20***г.
подсъдимият се занимавал с производството на наркотични вещества с цел
разпространение и ги разпространявал сам и чрез различни членове на
семейството си, за което знаели живеещите в квартала. Подсъдимият
произвеждал наркотика в имота си на ул.“М.“ № *** в кв.“П.“, както и на
покривното пространство над лятна кухня в съседен имот (на свид.А.А.), но
долепена до къщата на подсъдимия. Там занасял материали, суровини,
пластмасови туби, колби и други предмети, необходими за синтеза на
метамфетамин. Когато предприемал произвеждане на наркотик, подсъдимият
си поставял гумена, филтрираща маска на лицето, а на ръцете си поставял
латексови ръкавици. За производството на метамфетамин използвал
медикаменти, както и толуол, натриева основа и йод. От стритите на прах
медикаменти, с помощта на натриева основа и толуол, извличал ефедрин.
Прецеждал отделения ефедрин през памучен плат в друга туба, в която
добавял солна киселина и вода. Разклащал получената смес, която от тубата
прецеждал в тава за печене. Загрявал тавата със сместа на котлон, за да се
изпарят солната киселина и толуолът, добавял йод и фосфор, и пак загрявал
сместа. Накрая на процеса получавал кристалчета метамфетамин.
Подсъдимият разпределял произведения метамфетамин на дози в малки
найлонови пликчета, които разпространявали на цена от 10 лева или 20 лева,
предимно на хора от кв.“П.“, в гр.Бургас.
Потребители на наркотичните вещества, произведени от подсъдимия,
били свидетелите Ф. Б. В., С. К. И. Г. Г. Ш. и Я. И. Р., като често някои от тях
изпълнявали ролята на ***и по време на производството на наркотичното
вещество.
От заключението на изготвената химическа експертиза – Протокол №
411/***.09.20***г. (л.29-34 от ДП) се установява, че:
1. по електронна везна (обект № 10 от експертизата), иззета под външно
стълбище, свързващо първия и втория етаж на къщата на подсъдимия има
кристално вещество с нето тегло 0.011 грама, с наличие на метамфетамин със
съдържание на основното вещество 4.10%;
2. в полиетиленова прозрачна бутилка, запечатана с жълта тъпа,
разкъсана в долната си част, съдържаща светлокафяво на цвят
кристалообразно вещество (обект № 1 от експертизата), иззета от ниша,
находяща се непосредствено под керемидите на второ покривно ниво,
намиращо се над втория етаж на къщата на подсъдимия, е с нето тегло
540.430 грама и в него се установява натриева основа (натриев хидроксид,
NaOH);
3. в иззетите от първо покривно ниво, намиращо се над лятната кухня,
6
долепена до къщата на подсъдимия, а именно:
- червено пластмасово бурканче, съдържащо вещество на гранули
(обект № 2 от експертизата) веществото е с нето тегло 52.204 грама и е йод;
- пластмасова бутилка с етикет „Cocа Cоlа“ (обект № 3 от експертизата),
затворена с капачка, с намираща се на дъното й жълтеникава на цвят течност
е с тегло 0.070 грама и няма вещества под контрол съгласно ЗКНВП;
- пластмасова туба, синя на цвят, с етикет с надпис „Devin“ (обект № 4
от експертизата), с жълта затворена капачка с намираща се в нея прозрачна
течност е с тегло 1.740 литра и съдържа толуен/толуол;
- полиетиленова, прозрачна смачкана чаша с остатъци от червеникаво-
кафяво на цвят вещество (обект № 5 от експертизата) след екстракция се
намери в екстракта наличие на следи от метамфетамин,
ефедрин/псевдоефедрин и червен фосфор;
- след екстракция от празен полиетиленов плик (обект № 6.2 от
експертизата), маска за лице, филтрираща вдишвания въздух, черно-оранжева
на цвят (обект № 7 от експертизата), латексови ръкавици (обект № 8 от
експертизата) и прозрачна стъклена ерленвайрова колба (обект № 9 от
експертизата) в екстрактите се установи наличие на следи от метамфетамин.
Видно е от заключението на химическата експертиза, че след
направените изследвания на представените обекти, са установени реактиви и
химикали, а именно метамфетамин, следи от ефедрин/псевдоефедрин, йод,
следи от червен фосфор, наличие на натриева основа и органичен разтворител
толуен/толуол, които могат съвместно да участват в схема за синтетично
получаване на метамфетамин по т.нар. метод на редукция на хидроксилната
група от молекулата на ефедрин/псевдоефедрин чрез нагряване в
присъствието на йодоводородна киселина и фосфор за производство на
синтетичното наркотично вещество метамфетамин. В експертизата вещото
лице обяснява подробно схемата на получаване на наркотичното вещество,
което уточнява в разясненията си в съдебно заседание (л.31-33 и л.92-93 от
НОХД № 369/2019г. на БОС).
Метамфетаминът е наркотично вещество, има силно наркотично
действие и подлежи на контрол съгласно Списък II от Конвенцията на ООН за
психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от Република България и се
намира в Списък I към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр. 30/1999г. Той е
характеризиран като високорисково наркотично вещество и е включен в
Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, в което приложение са изброени растенията и
веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Съгласно Регламент 273/2004г. на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004г. относно прекурсорите и наркотичните вещества, толуолът е
7
под контрол, като фигурира в категория 3 към Приложение 1 на посочения
Регламент като вещество, използвано често за производство на наркотични и
психотропни вещества.
Видно е от заключението на извършената ДНК експертиза (Протокол №
***/ДНК-1*** – л.35-36 от ДП), че по предоставените за изследване обекти –
маска, електронна везна, полиетиленови ръкавици и стъклена колба, не се
определя ДНК профил, което вероятно се дължи на недостатъчно количество
или негоден за анализ клетъчен материал по обектите, както и на възможни
въздействия на външни фактори, поради силно замърсяване на обектите.
Гореизложената фактология по делото, въззивният съд изгради след
като извърши собствена преценка на събраната доказателствена съвкупност,
задълбочено и всеобхватно. Възприетите от настоящата инстанция факти се
отличават по някои съществени за спора обстоятелства от възприетите от
първата инстанция и обосновават различни правни изводи.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, намира своята
категорична подкрепа в доказателствата, приобщени по делото, а именно
показанията на свидетелите Г. С. Д., Р. С. С., Б. И. Ч., анонимен свидетел с
идентификационен № 2, Н. Т. Х., С. К. И. Г. Г. Ш., Ю. Ф.ов В., Д. К. К.
(анонимен свидетел с идентификационен № 1), Ф. Б. В., Я. И. Р., З. Р. С.а,
А.З.А.., Г. Д. Д., П.ьо И. Й., Г. М. Ат.; заключенията по назначените в хода на
досъдебното производство химическа експертиза № 411/***.09.20***г. (л.29-
л.34 от ДП), ДНК експертиза (Протокол № ***/ДНК-1*** – л.35-л.36 от ДП);
протокола за претърсване и изземване с фотоалбум към него (л.10-л.15 от
ДП); протокол за отделяне на представителни проби от ***.09.20***г. (л.37 от
ДП); писмени материали – справка за съдимост на подс.С. (л.43 от ДП),
приемно-предавателен протокол № 3896/07.03.2019г. (л.70 от ДП), приемно-
предавателен протокол № 3895/07.03.2019г. (л.72 от ДП), писмо до ЦМУ №
2***000-4967/07.03.2019г. (л.69 от ДП), писмо до Междуведомствена
комисия за контрол на прекурсорите при Министерство на икономиката №
2***000-4965/07.03.2019г. (л.71 от ДП), докладна записка рег.№ 431р-
100***/***.07.2019г. (л.45 от НОХД № 369/2019г. на БОС), докладна записка
рег.№ 431р-***564/09.12.2019г., заповед за полицейско задържане на Р. С.,
декларация, протокол за полицейски обиск на лице, талон за медицински
преглед на С. (л.86-л.91 от НОХД № 369/2019г. на БОС), справка за съдимост
на свид.Б.Ч. (л.99-л.100 от НОХД № 369/2019г. на БОС), справка за съдимост
на свид.Г.А. (л.***6-л.***7 от ВНОХД № 128/20***г. на БАС), справки от
УИС на ПРБ от дати 10.10.20***г., 01.11.20***г. и ***.11.20***г. (л.2***-
л.***3 от ВНОХД № 128/20***г. на БАС); веществените доказателства –
1.740 л толуен/толуол, 540.340 гр. натриева основа, 52.204 гр. йод; 1 бр.
стъклена ерленмайрова колба с вместимост 2000 мл, с надпис „Germany
Ilmabor TGI“, 1 бр. прозрачна деформирана пластмасова чаша с вместимост
200 мл, с полепнало по вътрешната повърхност червено-лилаво
прахообразно вещество; 3 бр. бели латексови ръкавици, 1 бр. сребриста на
цвят, електронна везна с размери 6/12/2 см, както и средствата, послужили за
8
извършване на престъплението: прозрачна, пластмасова туба – деформирана,
с разрушено дъно, без етикет, с жълта, пластмасова, винтова капачка с дупка
в средата; прозрачен, пластмасов контейнер с диаметър в долната си част –
5.5 см и височина 5.2 см, с прозрачен пластмасов капак, съдържащ гранули от
тъмно сиво кристално вещество; прозрачна пластмасова бутилка с етикет с
надпис „Coca Cola”, съдържаща жълта течност, с вместимост 2.0 л, с черна,
пластмасова винтова капачка с надпис „Coca Cola“; синя на цвят,
деформирана пластмасова туба с етикет с надпис „Devin”, с вместимост 6.0 л,
с жълта, пластмасова винтова капачка с дупка в средата; прозрачен
полиетиленов плик „клипс” с размери 4/5 см със зацапвания по външната
част; прозрачен, полиетиленов плик „клипс” с размери 6.5 см, с червено-
лилави на цвят зацапвания по външната си част; черно-оранжева на цвят,
гумена, филтрираща маска с монтирани два броя филтъра с надписи „Climax”,
с пристягаща черно-оранжева лента с надпис „Climax”; прозрачен.
При постановяване на съдебния си акт, въззивния съд внимателно
анализира показанията на свидетелите и ги съпостави с останалата
доказателствена съвкупност. Настоящата инстанция даде вяра на показанията
на разпитаните в проведеното първоинстанционно и въззивно съдебно
следствие свидетели Г.А., П.ьо Й., Г. Д., А.А., свидетел с тайна самоличност
№ 2, показанията на свидетелите Б.Ч., Р. С. и Д. К. (свидетел с тайна
самоличност № 1) от досъдебното производство, прочетени в съдебната фаза,
които кореспондират с извършеното претърсване и изземване, обективирано
в протокол от 13.06.20***г. с приложен фотоалбум към него, иззетите
веществени доказателства и заключението на изготвената химическа
експертиза.
На 13.06.20***г. при извършеното претърсване и изземване, съобразно
изискванията на НПК, били иззети веществените доказателства, приложени
по делото. Същите и по-точно толуен/толуол - прекурсор, натриева основа и
йод - материали, и стъклена ерленмайрова колба, прозрачна деформирана
пластмасова чаша, латексови ръкавици, електронна везна - съоръжения, се
използват и служат за производство на високорисково наркотично вещество –
метамфетамин. Това се установява от описаната от вещото лице схема за
производство на наркотичното вещество в заключението на изготвената
химическа експертиза и разясненията му в съдебно заседание пред първата
инстанция. Схемата за производство на наркотика, подробно описана в
заключението на изготвената химическа експертиза, преминава през четири
етапа, а именно получаване/екстракция на изходното вещество – прекурсор,
синтез – химическо взаимодействие на прекурсора с реагенти и химикали до
получаване на крайния продукт – наркотично вещество, пречистване чрез
филтруване за отстраняване на фосфора с добавяне на натриева основа и
превръщане на наркотичното вещество от база в солева форма в присъствието
на органичен разтворител – бензол, толуол, етер или ацетон. За провеждане на
процесите на екстракция, пречистване чрез филтруване, превръщане на
наркотичното вещество от база в солева форма, не е необходимо специално
9
оборудване и място, като това може да се извърши с фунии, пластмасови
бутилки, където да се разграничат отделните слоеве течност. Необходими са
индикаторни хартии, мерителни чаши или мензури. Операциите могат да се
провеждат на полеви условия и не са необходими специално обособени
помещения. Иззетите при претърсването веществени доказателства,
приложени по делото, участват в производството на високорисковото
наркотично вещество – метамфетамин, което се установява от разясненията
на вещото лица в първоинстанционното съдебно следствие, че „всичко, което
е иззето може да участва в производството“, както и че „нещата, които са
иззети и предадени за експертиза са изходна база, това, от което трябва да се
тръгне“ (л.33 от НОХД № 369/2019г. на БОС). Действително иззетите
материали натриева основа и йод се предлагат в търговската мрежа, но в
търговската мрежа натриевата основа не се предлага във вида, в които е
иззета по делото, а в съвсем друг вид, като „това не е същото вещество в
първоначален вид, то е минало през някаква обработка, през някакъв
технологичен цикъл, но не е това вещество, което се продава в търговската
мрежа“, категорично заявено от вещото лице в съдебно заседание (л.92 от
НОХД № 369/2019г. на БОС) относно кристалообразното вещество в
полиетиленова прозрачна бутилка, запечатана с жълта тъпа, разкъсана в
долната си част, иззета от ниша, находяща се непосредствено под керемидите
на второ покривно ниво, намиращо се над втория етаж на къщата на
подсъдимия. Вещото лице доуточнява, че толуен е прекурсор за производство
на наркотични вещества и е под контрол за продажба. Експертът при
изслушването си е категоричен, че всички материали и пособия, намиращи се
като веществени доказателства по делото, „са такива, които могат да се
използват като част от непрекъснат процес при производство на наркотично
вещество“, както и че „такива вещества се използват за синтез на наркотично
вещество – метамфетамин“ (л.93 от НОХД № 369/2019г. на БОС). Като
заключение вещото лице заявява, че „от началото до края е установен
крайният продукт – метамфетамин, както и изходната суровина и помощните
вещества за синтеза на метамфетамин“. Като най-важното вещество
ефедрин/псевдоефедрин е констатирано и е установено в иззетата прозрачна
деформирана пластмасова чаша с вместимост 0.200л, с полепнало по
вътрешната й повърхност червено-лилаво прахообразно вещество, като има и
следи по чашата от метамфетамин и червен фосфор. В останалите обекти –
полиетиленов плик (обект № 6.2), филтрираща маска (обект № 7), латексови
ръкавици (обект № 8) и стъклена ерленмайрова колба, след екстрация се
установява наличие на следи от метамфетамин. В обект № 10 – сребриста
електронна везна, съдържаща частици кристално вещество по нея, се
установява, че веществото е с нето тегло 0.011 грама с наличие на
метамфетамин, който е със съдържание на метамфетамин 4.10%.
Схемата за производството на метамфетамин, освен описано в
експертизата и разяснено категорично от вещото лице в съдебно заседание, е
описано и от допуснатия и разпитан във въззивно съдебно следствие свидетел
10
Г. М. Ат.. Въззивният съд кредитира изцяло показанията му като
безпротиворечиви, последователни, верни, както и кореспондиращи освен със
заключението на химическата експертиза и с показанията на свидетелите Б.Ч.,
дадени на ДП и прочетени на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, показанията
на анонимен свидетел с идентификационен № 1, дадени на ДП и прочетени на
основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, като свидетелят е разкрил самоличността
си в съдебната фаза – свид.Д. К., и с показанията на анонимен свидетел с
идентификационен № 2. Свидетелят Г.А. обяснява подробно процеса на
производство на наркотичното вещество, като посочва, че и той е участвал в
това производство. Подсъдимият е произвеждал наркотичното вещество през
нощта, след полунощ, на покривното пространство, на което са намерени и
иззети по-голяма част от веществените доказателства по делото. Свидетелите
Ч. и К. непосредствено и много пъти са виждали действията на подсъдимия
по приготвяне, както и разпространение на наркотици. Свидетелят Ч. „два-
три пъти“ е наблюдавал „вечерно време“ подсъдимият да произвежда
наркотици „пико“ в двора си, при което е искал и подсъдимият му е давал
наркотик. Същият свидетел няколко дни, 2-3 дни, преди разпита си на ДП
пред съдия, проведен на 13.06.20***г., видял подсъдимият с две туби за
минерална вода, в които е имало „бяла каша“, да излиза през прозореца на
втория етаж на къщата си и да стъпва на „покрива на една друга къща, която е
залепена до неговата“, след което е скрил някъде тубите и се прибрал по
същия път през прозореца на втория етаж на къщата си. Обстоятелствата,
изложени от свид.Ч. в показанията му на ДП и приобщени по надлежния ред
чрез прочитането им, кореспондират и с фактите, изложени от ***, че
подсъдимият минава през тераса на стая от къщата си и се качва на „покрива
на бараката, където приготвя наркотиците, а не на къщата, в която живее“.
Въззивният съд дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като той
обяснява обстоятелства, които лично е възприел, заявява, че подсъдимият
произвежда наркотиците през деня и през нощта, като си осигурява и охрана –
свидетелите Г. Ш. (А.), С. И. (С.), Ф. В. (Ф.) и Я. Р. (К.), които ползват и
продават наркотиците. Показанията му кореспондират и с показанията на
свид.Д. К., дадени на ДП като анонимен свидетел № 1, че подсъдимият
„произвежда и разпространява пико“ и ги продава на „С., К., Ф., А.“.
Свидетелят допълва фактологията, че е виждал „Е. да се катери по покрива на
механата“, както и с „маска на лицето“, което заявява и свид.Ч., че е виждал
подсъдимия вечерно време с „ръкавици и маска на лицето“. Настоящата
инстанция не дава вяра на показанията на четиримата свидетели – Г. Ш., С. И.
Ф. В. и Я. Р., както и на показанията на свид.Ю. В., като ги намира за
недостоверни, противоречащи на показанията на свид.Ч. от ДП, на свид.Д. К.
от ДП – анонимен свидетел № 1 на ДП, на свид.Г.А., както и неистинни, тъй
като тези лица са потребители на произведените от подсъдимия наркотици,
помагат му в тази дейност, охраняват го, зависими са от него, а свидетелите Г.
Ш. (зет на подсъдимия) и Ю. В. (женен за сестрата на съпругата на
подсъдимия) дори имат роднинска връзка с подсъдимия, като се стремят да го
11
оневинят и подкрепят защитната му версия.
Тук е мястото въззивният съд да обсъди обясненията на подсъдимия,
които имат двойствен характер, а именно като гласни доказателствени
средства, но и като средство за защита, при което подсъдимият няма
задължението да казва истината. Обясненията му изразяват неговата
защитната позиция и не намират опора в събраната доказателствена
съвкупност по делото, поради което въззивният съд не им дава вяра.
Действително иззетите по-голяма част от веществените доказателства -
червено пластмасово бурканче, съдържащо вещество на гранули; пластмасова
бутилка с етикет „Cocа Cоlа“, затворена с капачка, с намираща се на дъното й
жълтеникава на цвят течност; пластмасова туба, синя на цвят, с етикет с
надпис „Devin“, с жълта затворена капачка с намираща се в нея прозрачна
течност; полиетиленова прозрачна смачкана чаша с остатъци от червеникаво-
кафяво на цвят вещество; празен полиетиленов плик, маска за лице,
филтрираща вдишвания въздух; латексови ръкавици и прозрачна стъклена
ерленвайрова колба, са иззети от покривно пространство над лятната кухня в
имота на свид.А.А., долепена до къща на подсъдимия и до която подсъдимият
е имал свободен и лесен достъп. Това се потвърждава от показанията на
свид.Г.А., че на това покривно пространство „можеш да се качиш само със
стълба през неговата къща“, като подсъдимият излизал през прозореца на
втория етаж на къщата си. Показанията на свид.Г.А. кореспондират и с
заявеното в показанията на свид.Ч. от ДП, когато е видял подсъдимия с двете
туби с „бяла каша“, че излиза през прозореца на къщата си и стъпва на
покрива на една друга къща, залепена до неговата. Свидетелят А.А., на когото
е лятната кухня, върху която е въпросното покривно пространство, не се е
качвал там, като „това покривно пространство има залепване с къщата на
подсъдимия“, видно от допълнителния му разпит във въззивното съдебно
следствие, на който настоящият състав на съда дава вяра. Свидетелят А.А.
към инкриминираната дата не е живял в този имот. Местоположението на
покривното пространство, долепено до къщата на подсъдимия, осигурява
безпроблемния и лесен достъп на подсъдимия до него. В допълнителния си
разпит във въззивното производство, който настоящият съд също кредитира,
свид.Г.Д. съобщава също за свободен достъп до процесното покривно
пространство от къщата на подсъдимия, което кореспондира и с показанията
на свид.А.А.. От втория етаж на къщата на подсъдимия, до който може да се
качи по външни стълби или да се премине през прозорец от втория етаж на
къщата, се стига до тераса и с помощта на метална стълба (подвижна), която
постоянно се намира на терасата се стига до покривното пространство, където
е извършено претърсването. Свидетелят Д. е категоричен, че „не може всеки
да се качи по тази подвижна метална стълба, а само от къщата на
подсъдимия“. Свидетелят Д. лично се е качвал, заедно с подс.С., на това
покривно пространство и са слагали изолация, преди „този случай, за който
става въпрос по делото“. Това свидетелства за грижата на подсъдимия за
покривното пространство, независимо, че се намира в съседен имот (по
12
документи), но ползвано от него. Свидетелят Д., който е бил при извършеното
претърсване в дома на подсъдимия, казва, че именно по този начин, „когато
полицаите извършиха претърсването“, са се качили. Начинът на качване до
покривното пространство се описва по един и същи начин от свидетелите Д.,
Г.А., Ч. (на ДП), ***, свид.К. (като анонимен свидетел № 1 на ДП), което
кореспондира и с показанията на присъствалите като поемни лица при
извършеното претърсване и изземване – свидетели Г. Д. и П.ьо Й., чиито
показания въззивният съд изцяло кредитира, като незаинтересовани от изхода
на делото. Свидетелят Й. е категоричен, че са се качили на покрива по стълба,
където „откриха тези вещи“, които „са фотографирани, бяха на покрива, на
който ние се качихме“, като не са излизали от двора на къщата, за да се качат
на покрива. Независимо, че свид.Д. не си спомня подробности, същият
заявява, че е присъствал при извършеното претърсване и изземване, като е
бил постоянно с разследващите органи, и е подписал протокола. Свидетелят
Д. в разпита си говори, че двамата със свид.Й. (към този момент двамата са
били колеги – охранители) „постоянно бяхме с разследващите, от момента, в
който влязоха в къщата“, което кореспондира и с показанията на свид.Й., че
са били „до разследващите. Бяхме постоянно с тях. Влизахме във всички
помещения, които са описани в протокола заедно с разследващия орган“.
Независимо, че свид.Д. няма ясен спомен и не си спомня определени
обстоятелства – от къде са иззети веществените доказателства по делото,
какви са точно те, дали е ходил „горе на покрива“, то показанията му се
допълват от разпита на другото поемно лице свид.Й., който описва
подробности и по-точно, че „всички заедно се качихме на покрива и тогава
откриха тези вещи“, начина на качване – „по една стълба“, не са излизали от
двора на къщата на подсъдимия, за да се качат и не са прескачали.
Показанията на двамата свидетели кореспондират и с обективираното в
протокола за проведеното претърсване и изземване, който поемните лица са
подписали. Отчитайки последователност, еднопосочност, обективност и
логичност в показанията на непредубедените и незаинтересовани свидетели
П.ьо Й. и Г. Д., въззивната инстанция им даде оценка за достоверност и ги
кредитира изцяло.
Видно от протокола на извършеното претърсване и изземване е
присъствала и свид.З. С.а, която също е подписала протокола за претърсване
и изземване без възражения. Въззивната инстанция не дава вяра на
показанията й, която като съпруга на подсъдимия се стреми да потвърди
защитната му позиция. Свидетелката твърди, че не са намерили нищо в дома
им, но това не отговаря на истината, тъй като от ниша непосредствено под
керемидите над втория етаж от къщата на подсъдимия се намерила и иззела
прозрачна пластмасова туба – деформирана, с разрушено дъно, без етикет, с
жълта пластмасова винтова капачка с дупка в средата, със светлокафяво
кристално вещество, което е установено от заключението на химическата
експертиза, че има нето тегло 540.430 грама и в него има натриева основа.
Също така под външното стълбище между втори и първи етаж на къщата е
13
намерена и иззета електронна везна с дисплей и батерии, съдържаща частици
кристално вещество по нея, което има нето тегло 0.011 грама с наличие на
метамфетамин със съдържание 4.10%. Всички действия по претърсването и
изземването са подробно описани в протокола, към който има приложени
фотоснимки в албум. Останалите веществени доказателства, приложени по
делото са иззети от покривното пространство над лятната кухня, намираща се
долепена до къщата на подсъдимия. Свидетелката С.а твърди, че намерената
електронна везна не работи, но това не отговаря на истината, тъй като видно
от описаното в протокола за претърсване и изземване, намерената везна „след
включването й работи“. Независимо, че от заключението по назначената ДНК
експертиза не се определя ДНК профил по предоставените за изследване
иззети обекти – маска, електронна везна, колба и ръкавици, то не се
опровергава съпричастността на подс.С. към иззетите вещи. Вещото лице
обяснява, че изводите в даденото от него заключение се дължат на обективни
причини, свързани с недостатъчно количество или негоден за анализ
клетъчен материал по обектите, като са възможни и инхибиторни въздействия
в резултат на външни фактори – силно замърсяване на обектите. Поради това
въззивният съд намира, че липсата на установен ДНК профил по иззетите
вещи не означава, че подсъдимият не е имал физически контакт с тях,
напротив неговата съпричастност към процесните вещи се установява с
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.А., Б.Ч. от
ДП, Д. К., дадени на ДП като анонимен свидетел № 1, свидетел с тайна
самоличност № 2.
Въззивният съд съобрази освен досъдебните показания на свид.Б.Ч. и
свид.Д. К. (на ДП разпитан като анонимен свидетел № 1), и показанията на
свид.Р. С., дадени на ДП и прочетени по надлежния ред, на които съдът даде
изцяло вяра. Свидетелите Ч. и К. непосредствено и много пъти са виждали
действията на подсъдимия по приготвяне и разпространение на наркотици, а
свидетелите С. и Ч. са си закупували лично от подсъдимия произведени от
него наркотични вещества. Показанията на свидетелите, дадени на ДП и
приобщени по реда на НПК в съдебното производство, са годен
доказателствен източник. Настоящият съдебен състав намира за правдиви и
гласува вяра на приобщените от досъдебното производство показания на
свидетелите Б.Ч., Р. С. и Д. К.. Първоначално дадените от свидетелите Б.Ч., Р.
С. и Д. К. показания са достоверни и се основава на обективни факти,
свързани с наличието на очевидна връзка и допълване на посочените гласни
доказателства с писмените и веществените такива, както и с последователните
и безпротиворечиви показания на свидетел с тайна самоличност № 2 и
свид.Г.А.. Показанията на тримата свидетели - Д. К., Б.Ч. и Р. С., дадени в
хода на разследването, въззивният съд цени като достоверни, тъй като те са
безпротиворечиви, категорични и логични, по съдържание са максимално
информативни, като в тях свидетелите пресъздават с подробности относимата
за спора фактология – действията на подс.С. по синтез на наркотични
вещества и тяхното разпространение, мястото на осъществявания от него
14
производствен процес и мястото на държане на необходимите материали и
прибори. По делото липсват данни, че те са били депозирани при упражнен
спрямо свидетелите психически или физическо натиск от страна на полицаите
или разследващите органи. Нещо повече, показанията на свидетелите Ч. и С.
на ДП са дадени пред съдия, което е гаранция за спазване на правата на
свидетелите и процесуалните норми. В съдебната фаза и след разкриване на
самоличността на анонимен свидетел № 1 (по негово желание), свидетелите
Д. К., Б.Ч. и Р. С. променят показанията си, но предвид това, че не
кореспондират с останалата доказателствена маса, то въззивният съд ги
намира за манипулирани и неистинни и ги игнорират. Предвид на това не
възниква съмнение в достоверността на коментираните досъдебни показания
на тримата свидетели и въззивният състав на съда се довери изцяло на тях.
Свидетелката Р. С. е вземала „пико“ (метамфетамин) от подсъдимия няколко
месеца преди разпита й на ДП, проведен на 15.06.20***г., като „последно взех
пико от Е. през месец февруари 20***г.“. Видно от приложеното на л.71 от
НОХД № 369/2019г. на БОС, свид.С. е осъдена със споразумение, влязло в
сила на 10.05.20***г., за това че на 28.04.20***г. е управлявала МПС след
употреба на наркотични вещества – метамфетамин. Свидетелката е разпитана
по настоящото ДП няколко месеца след това деяние, даже и при влязло в сила
споразумение за това деяние, поради което твърдяното от нея за оказан
натиск и заплахи от полицейските служители, свързан с детето й, във връзка с
даване на неверни показания, не отговаря на истината. Към момента на даване
на показанията на свидетелката на ДП, пред съдия на 15.06.20***г., няма
данни, които да сочат за осъществен контакт на свид.С. с полицейски
служители, такъв контакт е имала при задържането й по ЗМВР затова, че е
управлявала след употреба на метамфетамин на 28.04.20***г., за което е и
осъдена, но това е месеци преди даването на показания по настоящото дело
пред съдия. Това, че спрямо свид.С. не е имало осъществен натиск от
полицейските служители се потвърждава и от показанията на свид.Н. Х.,
нейна приятелка и присъствала при задържането й през м.04.20***г., на която
свид.С. „не е споменавала полицаи да са я заплашвали, да искат нещо от нея,
да им съдейства, да посочи кой е източникът на наркотика“.
Съпричасността на подс.С. към процесните вещи се потвърждава и от
показанията на свид.Ч. от ДП, дадени пред съдия, с дата 13.06.20***г., на
които настоящият съд също даде вяра, че свидетелят от „10 дни си купувам
пико от Е.“, като „два-три пъти съм го наблюдавал как вечерно време в двора
си той е с ръкавици и с маска на лицето“. Свидетелят Ч. два-три дни преди
разпита си на 13.06.20***г. е видял подсъдимият с две туби „това са туби за
минерална вода“ с бяла каша в тях, да излиза през прозореца на къщата си и
да стъпва на „покрива на една друга къща, която е залепена до неговата“.
Последният път, когото свид.Ч. си купил „пико“ от подсъдимия „беше вчера“
(разпитът е проведен на 15.06.20***г.).
Подсъдимият С. упражнявал фактическа власт върху иззетите вещи при
извършеното на 13.06.20***г. претърсване, което се установява и от
15
показанията на свид.Г.А., който го е виждал да се качва на процесното
покривно пространство „през 2017г.-20***г.“. Показанията му кореспондират
със заявеното в показанията на разпитания в съдебното производство *** на
25.07.2019г., че подсъдимият продължава да произвежда наркотици, но „след
като направиха акция от полицията тези неща не ги държи в тази къща
постоянно“. Свидетелят Д. К., в показанията си от ДП, който съдът е
приобщил, а въззивният съд им дава вяра изцяло, съобщава, че подсъдимият
„сам готви пико в къщата, където живее“ и този свидетел го е виждал „да се
катери по покрива на механата в неговия двор“, като го е виждал и с маска на
лицето и да държи в ръцете си „пластмасови туби или нещо друго“.
Въззивната инстанция дава изцяло вяра на допълнителните показания на
свид.А.А., в имота на когото е лятната кухня, върху която се намира
въпросното покривно пространство, че никога не се е качвал там „преди този
случай“. Свидетелят А.А. не е живеел в тази къща към момента на
извършеното претърсване и изземване, и няма отношение към намерените
вещи. Въпреки че, това покривно пространство се намира в имота на
свид.А.А., то същото е залепено с къщата на подсъдимия, като „плочата е
само в моя имот, а къщата му е долепена до тази плоча“. Подсъдимият е
ползвал това покривно пространство, като други лица не са го ползвали, като
от показанията на свид.Г.Д., дадени при допълнителния му разпит във
въззивното производство, той и подсъдимия са слагали изолация на това
покривно пространство преди настоящия случай.
Въззивната инстанция намира, че може да се довери изцяло на
показанията на свид.Г.А., който действително има конфликт с подсъдимия, но
този конфликт е свързан с даваните от свидетеля показания, които
настоящият съд намира за безпротиворечиви, последователни и
кореспондиращи със събраната по делото доказателствена съвкупност.
Твърденията на подсъдимия за наличието на наказателно производство,
свързано с племенницата на подсъдимия срещу свид.Г.А., са неоснователни и
не отговарят на истината. Видно от представените и приети в съдебното
производство справка за съдимост на свидетеля и справки от УИС на ПРБ
(последната от ***.11.20***г.), се установява, че свид.Г.А. не е осъждан за
престъпления против личността, както и няма образувани наказателни
производства, каквито са твърденията на подсъдимия, и на които съдът не
дава вяра. Свидетелят Г.А. е осъден с влязло в сила на 27.10.2020г.
споразумение за деяние, извършено на 07.10.2020г. за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл.343б ал.3 от НК,
а преди това е бил осъждан през 2005г. и през 2006г. за деяния по чл.343б,
чл.313 и чл.3*** от НК с наложени наказания две глоби по чл.78а от НК,
пробация и глоба. Видно от справките от унифицираната система на
прокуратурата, за свид.Г.А. не са намерени данни за неприключили
наказателни дела към 10.10.20***г., 01.11.20***г. и ***.11.20***г. Поради
това показанията на свид.Г.А., дадени във въззивното съдебно следствие, са
правдиви и съдът им дава вяра изцяло, той не е заинтересован от изхода на
16
делото и не е предубеден, като не са налице твърдяните от подсъдимия
влошени отношения между тях свързани с неправомерно поведение на
свид.Г.А.. Напротив, дори в конкретния случай, подс.С. упражнява натиск
спрямо свидетеля, за да промени показанията си, което свидетелят не е
сторил и разбира се не е предмет на настоящото дело.
Въз основа на така приетите за установени от въззивната инстанция
факти, апелативният съд достигна до правни изводи, различни от направените
от окръжния съд. Налице са основанията на чл.303 ал.2 от НПК, за да бъде
признат подсъдимия за виновен. Предвид всичко гореизложено, настоящата
инстанция намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.354а ал.1 изр.2, вр. изр.1 от НК. Необоснован
и неправилен е извода на контролираната инстанция, че разгледаното деяние
е несъставомерно, защото не се установява връзка между подсъдимия и
процесните вещи, както и определена изискуема от закона цел на поведението
му. Това заключение на първата инстанция не се подкрепя от събраната по
делото доказателствена съвкупност и противоречи на приложимата за казуса
материалноправна норма на чл.354а ал.1 изр.2, вр. изр.1 от НК, както и не
почива на събраната доказателствена съвкупност, че подсъдимият не е имал
фактическа власт върху инкриминираните материали и предмети и не е имал
цел да ги използва за производство на наркотични вещества. Намерената и
иззета прозрачна пластмасова туба, скрита в ниша непосредствено под
керемидите над втория етаж на къщата на подсъдимия, съдържаща кристално
вещество, в което се установило наличие на натриева основа, не е в
естественото си състояние, предлагано в търговската мрежа, а е минало през
обработка, през технологичен цикъл. Наличието на преработена натриева
основа, която е материал за производство на наркотично вещество и
намерените и иззети йод, който също е материал, и съоръжения - стъклена
ерленмайрова колба, прозрачна деформирана пластмасова чаша, латексови
ръкавици, електронна везна, както и прекурсор – толуен/толуол, категорично
е установено, че се използват в схемата за производство на високорисково
наркотично вещество – метамфетамин. Натриевата основа и електронната
везна са намерени в къщата на подсъдимия, а останалите веществени
доказателства, приложени по делото, са намерени на покривното ниво над
лятната кухня в имота на свид.А.А., долепена до къщата му и ползвано само
от подс.С.. По част от веществените доказателства, а именно електронна
везна, прозрачна деформирана пластмасова чаша, прозрачен полиетиленов
плик, гумена филтрираща маска, латексови ръкавици, прозрачна стъклена
ерленмайрова колба, след екстракция се установява наличие на следи от
метамфетамин, ефедрин/псевдоефедрин и червен фосфор. Това налага извода
на въззивната инстанция, че иззетите при претърсването веществени
доказателства, приложени по делото, участват в производството на
високорисковото наркотично вещество – метамфетамин, като за производство
му не са необходими специално обособени помещения и не е необходимо
специално оборудване. Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция не
17
приема изложеното становище на първоинстанционния съд и намира, че с
поведението си подсъдимият е реализирал обективните и субективните
признаци на престъплението по чл.354а ал.1 изр.2, вр. изр.1 от НК.
Безспорно е установено от събраните по делото доказателствени
материали, че на 13.06.20***г. подс.С. е държал в къща, находяща се в
гр.Бургас, на ул.“М.“ № ***, в ниша под керемидите над втория етаж на
къщата, под външно стълбище на къщата, свързващо първия и втория етаж на
къщата и покривно ниво над лятна кухня, намираща се долепена до къщата и
ползвано от него, прекурсори, материали и съоръжения, предназначени за
производство на високорисковото наркотично вещество - метамфетамин, а
именно: прекурсори – 1.740 литра толуен/толуол; материали – 540.340 грама
натриева основа и 52.204 грама йод; съоръжения - 1бр. стъклена
ерленмайрова колба с вместимост 2000мл, с надпис „Germany Ilmabor TGI“, 1
бр. прозрачна деформирана пластмасова чаша с вместимост 200мл, 3 бр. бели
латексови ръкавици и 1 бр. електронна везна, сребриста на цвят, с размери
6/12/2см. Категорично установено е по делото, че подс.С. е държал и
използвал процесните прекурсор, материали или съоръжения именно за
производството на високорисковото наркотично вещество метамфетамин.
Този извод се основава на неоспореното заключение на химическата
експертиза, което установява наличие на следи от метамфетамин, ефедрин/
псевдоефедрин и червен фосфор в червено-лилавото прахообразно вещество,
полепнало по вътрешната повърхност на прозрачната, деформирана,
пластмасова чаша с вместимост 0.200 литра, както и наличие на следи от
метамфетамин в червено-лилавите зацапвания по външната част на прозрачен
полиетиленов плик „клипс“ с размери 5/6.5 см, в жълтите зацапвания по чифт
бели латексови ръкавици, в червено-лилави зацапвания по бяла латексова
ръкавица, в червено-лилавите зацапвания по вътрешността на прозрачна,
стъклена ерленмайрова колба с вместимост 2000 мл с надпис „Germany
Ilmabor TGI“ и по гумената, черно-оранжева на цвят филтрираща маска.
Същото заключение установява още, че кристалното вещество, взето от
сребристата на цвят електронна везна с размери 6/12/2 см и прозрачен
пластмасов капак, има нето тегло 0.011 гр. и наличие на метамфетамин със
съдържание 4.10%. Тези експертни констатации налагат извод, че след
получаването на наркотичното вещество, подс.С. го е разпределял на дози,
прецизно отмерени с електронната везна, и е било предназначено за
разпространение.
Подсъдимият С. нямал надлежно разрешение за държане на прекурсори
и за производство наркотични вещества, което също е категорично
установено и е обективен елемент от състава на разглежданото престъпление.
От субективна страна е налице пряк умисъл и специална цел за
производство и разпространение на наркотично вещество. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици и е искал настъпването на тези последици. Съобразявайки
възрастта, житейския опит, физическото и психичното развитие, степента на
18
образование и съдебното минало, въззивният съд намира, че подсъдимият
добре е разбирал, че извършва нещо недопустимо и непозволено от закона,
като държи на скришно място и на място, намиращо се в съседен имот,
долепен до неговата къща и използван само от него, прекурсори, материали и
съоръжения, с цел производство на високорисковото наркотично вещество
метамфетамин. Подсъдимият е запознат с действието на този наркотик, знае,
че е необходим разрешителния режим за неговото производство, държане и
разпространение, знае също, че не притежава такова. Следователно, той е бил
съвсем наясно за неправомерността на постъпката си, изразяваща се в
държане на процесните прекурсори, материали и съоръжения, предназначени
за синтез на метамфетамин. Имал е ясната представа за характера на
държаната от него течност с тегло от 1.740 литра, знаел е, че тя представлява
толуол, който се използва като изходна суровина при производството на
наркотични вещества и действително е използвал въпросната течност в
синтеза на високорисковото наркотично вещество метамфетамин.
Подсъдимият е съзнавал, че не притежава надлежно разрешително за
придобиването и държането на прекурсори, в това число на толуол, осъзнавал
е неправомерността на поведението си досежно тази течност. Той е знаел, че
държаните от него материали са 540.340 гр. натриева основа и 52.204 гр. йод,
както и възможни им реакции с други химични елементи, като съзнателно ги
е използвал за получаване на метамфетамин. Знаел е още възможните рискове
за здравето на човека при производството на наркотични вещества от
използваните от него материали, прекурсор и съоръжения, и поради това по
време на дейността си е поставял филтрираща маска на лицето и латексови
ръкавици на ръцете си. Добре е бил запознат с последователните етапи в
производството на метамфетамин и успешно ги е прилагал, като правилно е
използвал не само необходимите за синтеза материали и суровини, но и
подходящи съоръжения, като колба, големи и малки пластмасови шишета,
електронна везна. Извършваните от подсъдимия действия са обективен израз
на оформените в съзнанието му представи за общественоопасния характер на
деянието му и неговите последици и за желанието му тези последици да се
проявят в действителност, поради което е действал с пряк умисъл.
Субект на престъплението по чл.354а от НК е всяко наказателно
отговорно лице, отговарящо на критериите по чл.31 ал.1 и ал.2 от НК.
Подс.С. в настоящият казус е годен субект на наказателна отговорност,
предвид обстоятелството, че е пълнолетен български гражданин с основно
образование, психически здрав.
Възражението на защитата, че подсъдимият не е държал процесните
прекурсор, материали и съоръжения, предназначени за производство на
наркотично вещество - метамфетамин, тъй като при извършване на
претърсването от полицейските служители, той не се е намирал в къщата си,
не е упражнявал пряка фактическа власт върху процесните обекти, същите не
били в негово физическо държане, а били намерени на места, достъпни и за
други хора, е неоснователно. Въззивната инстанция направи задълбочен и
19
всестранен анализ на наличните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, при което категорично се
установява, че към инкриминираната дата подс.С., съпругата му свид.З. С.а, и
други членове на семейството му, между които зет му свид.Д. К., са
пребивавали в къщата, намираща се на ул.“М.“ № *** в кв.“П.“, в гр.Бургас.
Събраните доказателствени материали по делото сочат, че единствено подс.С.
е посещавал покривно ниво над лятната кухня, долепена до къщата на
подсъдимия, където били намерени част от процесните вещи. Присъствието и
на други лица в къщата и възможността им за контакт с инкриминираните
вещи не изключва, нито прекъсва държането на подсъдимия върху вещите.
Предвид изложените съображения въззивния съд приема, че с
поведението си подсъдимият е осъществил обективните и субективните
признаци на престъплението по чл.354а ал.1 изр.2, вр. ал.1 от НК, защото на
13.06.20***г. той е държал прекурсори (толуол), материали (натриева основа
и йод) и съоръжения (колба, електронна везна, латексови ръкавици и
пластмасова чаша), за производство на високорискови наркотични вещества
(метамфетамин) с цел разпространение.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е
постановил оправдателната си присъда в нарушение на материалния закон,
като е приел, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл.354а ал.1
изр.2, вр. ал.1 от НК, което е в противоречие с наличните по делото
източници на доказателствена информация. Правните му изводи, че в
конкретния казус не са налице условията на закона за ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия за разгледаното деяние, са
незаконосъобразни, защото противоречат на конкретната материалноправна
норма. Предвид това, че въззивната инстанция установи нови фактически
положения, разкриващи виновно поведение на подсъдимия и като намери, че
повдигнатото срещу Е.С. обвинение е доказано по категоричен и несъмнен
начин, въззивният съд приема, че са налице основанията на чл.336 ал.1 т.2, вр.
ал.2, вр. чл.334 т.2 от НПК и постанови нова въззивна присъда. Поради това
въззивният съд отмени атакуваната присъда, с която подс.С. е признат за
невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 изр.2,
вр. ал.1 от НК и е оправдан изцяло и вместо нея постанови настоящата
осъдителна присъда, с която призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а ал.1 изр.2, вр. ал.1 от НК.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че протестът
на прокурора е основателен, поради което съдът го уважи, а присъдата като
необоснована и незаконосъобразна, на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК,
отмени изцяло и вместо нея постанови нова осъдителна присъда.
Въззивната инстанция наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.354а ал.1 изр.2, вр. ал.1 от НК лишаване от свобода за
срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева, като при
индивидуализацията на наказанието прецени степента на обществена
20
опасност на деянието и на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, причините и подбудите за извършване на престъплението.
На първо място, въззивният съд отчете, че престъпленията, имащи за
предмет наркотични вещества, са със завишена степен на обществена
опасност, с оглед техния обект на защита - обществените отношения,
свързани с народното здраве, както и нарастващият брой на деянията с
предмет наркотични вещества, тяхната динамика и актуалност, и особено
неблагоприятното въздействие на наркотичните вещества върху здравето на
хората, най-вече при младите хора, което е законодателно отчетено с
предвидените за тези престъпления тежки наказателни санкции.
На следващо място, настоящата инстанция намира за относително
висока степента на обществена опасност на конкретното деяние, изведено от
вида, количеството, разнообразието и предназначението на процесните,
материали, съоръжения и прекурсор, а именно 1.740 л. толуен/толуол
(прекурсор), 540.340 гр. натриева основа и 52.204 гр. йод (материали), и
стъклена колба с вместимост 2000 мл., прозрачна пластмасова чаша с
вместимост 200 мл., 3 бр. бели латексови ръкавици и 1 бр. електронна везна
(съоръжения), които са били предназначени за производството на
високорисковото наркотично вещество метамфетамин.
Настоящият въззивен състав намира, че подс.С. е личност със
сравнително висока степен на обществена опасност предвид миналото му
скорошно осъждане за аналогично престъпление – осъден е за държане на
високорисково наркотично вещество метамфетамин с цел разпространение на
26.04.2017г. (с влязло в сила споразумение на 04.12.2017г.), като настоящото
деяние подсъдимият го е извършил едва шест месеца след влизането в сила на
предходното му осъждане, което е условно и в изпитателния срок на това
осъждане.
Подбудите и причините за извършване на деянието са ниска правна
култура на подсъдимия, слаби морално-волеви задръжки, незачитане на
правните норми, свързани с контрол върху наркотичните вещества и
забраната за тяхното производство, държане и разпространение, без
съответно разрешение.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът
съобрази характеристиките на част от процесните материали, които се
намират в търговската мрежа и притежаването им не е забранено, както и не
особено значимите като съоръжения предмети - стъклена колба с вместимост
2000 мл., прозрачна пластмасова чаша с вместимост 200 мл., 3 бр. бели
латексови ръкавици и 1 бр. електронна везна. Настоящата инстанция отчете и
факта, че вече е изминал сравнително дълъг период от извършване на
деянието до настоящия момент (над 3 години). Изброените налични по делото
смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства, въззивната инстанция
приема, че не са многобройни, както и, че никое от тях не е изключително по
своя характер, поради което те не обуславят в настоящия случай налагане на
21
наказание, съгласно изискванията на чл.*** от НК.
Въззивният съд при определяне на наказанието съобрази като
отегчаващи вината на подсъдимия обремененото му съдебно минало,
проявената престъпна упоритост, включването и на други лица в
производството и разпространение на наркотичните вещества, както и
получаването на неправомерни доходи от тази дейност. Настоящата
инстанция не отчита като отегчаващо обстоятелство факта, че подс.С. не
признава вината си и не изразява съжаление за стореното, което е негово
процесуално право и не може да се отчита в негова вреда, както и да му се
утежнява положението.
Предвид изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, въззивният съд, при условията на чл.54 от НК,
наложи на подс.С. наказание лишаване от свобода в размер на три години и
кумулативното наказание глоба в размер на 20 000 лева при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, в размер, който съвпада с
минималния, предвиден за деянието по чл.354а ал.1 изр.2, вр. ал.1 от НК. По
този начин, според настоящата инстанция, ще се реализират в пълна степен
целите на наказанието по чл.36 от НК, ще се способства за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, както и ще се въздейства предупредително и
възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото, т.е. ще бъде
изпълнена генералната и индивидуална превенция на наказанието. Размерът
на наложеното наказание глоба, който е в минимален размер, е съобразен и с
материалното състояние на подсъдимия, който работи без трудов договор.
Съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС, въззивния съд
постанови наложеното наказание от три години лишаване от свобода да се
изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим, тъй като наказанието
се налага за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на
условно осъждане, при което отложеното наказание лишаване от свобода се
активира на основание чл.68 ал.1 от НК и сборът на двете наказания
надвишава две години. Въззивният съд намира, че не може да се приложи
чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, тъй като подс.С. е личност със сравнително висока
степен на обществена опасност, предвид извършеното от него тежко
умишлено престъпление в изпитателния срок на предходно осъждане, поради
което определи първоначален строг режим за изтърпяване на настоящото
наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Е. П. С. е бил задържан, считано от 01.10.20***г. до
25.10.20***г. (с Определение № 1***/27.09.20***г. по ВНОХД № 128/20***г.
на БАС) и му е била изменена мярката за неотклонение задържане под стража
и му е взета мярка за неотклонение домашен арест (с Определение №
159/25.10.20***г. по ВНОХД № 128/20***г. на БАС), считано от
26.10.20***г. до влизане на присъдата в сила.
Въззивният съд, на основание чл.68 ал.1 от НК, приведе в изпълнение
22
наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
наложено на подсъдимия с одобрено от съда Споразумение №
274/04.12.2017г. по НОХД № 1***4/2017г. по описа на БОС, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен
срок от четири години. В настоящия случай са изпълнени изискванията на
чл.68 ал.1 от НК, който регламентира, че ако до изтичане на определения от
съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от
общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. В случая с
влязло в сила споразумение на 04.12.2017г. на подс.С. е било определено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за
извършено от него престъпление по чл.354а ал.1 предл.4 от НК, което е било
отложено за изпитателен срок от четири години. Към датата на извършване на
процесното деяние - 13.06.20***г. и постановяване на настоящата присъда,
изпитателния срок не е изтекъл (изтича на 04.12.20***г.). Настоящото деяние
е извършено по време на определения изпитателен срок, от общ характер е и е
умишлено, и за настоящото деяние на подсъдимия се наложи наказание
лишаване от свобода. Съобразно изложеното и на основание чл.68 ал.1 от НК,
въззивният съд приведе в изпълнение отложено наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, наложено на подс.С. с одобреното от съда
Споразумение № 274/04.12.2017г. по НОХД № 1***4/2017г. по описа на БОС.
Изхождайки от обстоятелството, че наложеното условно наказание на
подсъдимия не е допринесло за неговото поправяне, не е оказало спрямо него
очаквания предупредителен и възпиращ ефект, както и установените
личностни и характерови особености на подсъдимия не гарантират неговото
бързо и лесно поправяне и превъзпитание, настоящият състав на съда счита,
че единствено чрез неговата по-продължителна изолация от обществото ще
му се въздейства ефикасно и ще се изгради у него мотивация към правомерно
поведение. С оглед на тези съображения и при пълно съблюдаване на
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК, въззивната инстанция постанови
подсъдимият да изтърпи ефективно отложеното наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода по предходното му осъждане, като
определи на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС първоначален строг
режим за изпълнение на това наказание.
Прилагайки императивната разпоредба на чл.354а ал.6 от НК, с
присъдата си въззивният съд отне в полза на държавата предмета на
престъплението прекурсор – 1.740 л. толуен/толуол, намиращ се на
съхранение в Агенция „Митници“ – София и Междуведомствената комисия
за контрол на прекурсорите при Министерство на икономиката, 540.340 гр.
натриева основа и 52.204 гр. йод; 1 бр. стъклена ерленмайрова колба с
вместимост 2000 мл., с надпис „Germany Ilmabor TGI“, 1 бр. прозрачна
деформирана пластмасова чаша с вместимост 200 мл., с полепнало по
вътрешната повърхност червено-лилаво прахообразно вещество; 3 бр. бели
латексови ръкавици, 1 бр. сребриста на цвят, електронна везна с размери
23
6/12/2 см, както и средствата, послужили за извършване на престъплението:
прозрачна, пластмасова туба – деформирана, с разрушено дъно, без етикет, с
жълта, пластмасова, винтова капачка с дупка в средата; прозрачен,
пластмасов контейнер с диаметър в долната си част – 5,5 см. и височина 5,2
см., с прозрачен пластмасов капак, съдържащ гранули от тъмно сиво
кристално вещество; прозрачна пластмасова бутилка с етикет с надпис „Coca
Cola”, съдържаща жълта течност, с вместимост 2,0 л., с черна, пластмасова
винтова капачка с надпис „Coca Cola“; синя на цвят, деформирана
пластмасова туба с етикет с надпис „Devin”, с вместимост 6,0 л., с жълта,
пластмасова винтова капачка с дупка в средата; прозрачен полиетиленов плик
„клипс” с размери 4/5 см. със зацапвания по външната част; прозрачен,
полиетиленов плик „клипс” с размери 6/5 см., с червено-лилави на цвят
зацапвания по външната си част; черно-оранжева на цвят, гумена,
филтрираща маска с монтирани два броя филтъра с надписи „Climax” и
пристягаща черно-оранжева лента, които след влизане на присъдата в сила,
тези предмети да бъдат унищожени, като вещи без стойност.
На основание чл.***9 ал.3 от НПК, предвид постановената осъдителна
присъда, въззивният съд осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД МВР Бургас сумата в размер на 853 лева и сумата в размер
на 70 лева по сметка на Окръжен съд гр.Бургас, представляващи направени по
делото разноски, съответно в досъдебното производство и в съдебната фаза.
Мотивиран от изложените до тук съображения, Бургаският апелативен
съд постанови присъдата.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.




24
Съобщи за изтекли лични данни