№ 19863
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110124136 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД против Г. Т. Г. - за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№52227/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
***********. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е
сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата, в качеството си на
наемател на гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
1
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в
която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника били издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 2 448,81 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2022 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 373,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.08.2024 г., сумата от
40,95 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
28.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,29 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.04.2022 г. до 21.08.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 290869 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 52227/2024 г. по
2
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 2 448,81
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
28.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 373,49 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022
г. до 21.08.2024 г., сумата от 40,95 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
9,29 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 21.08.2024 г.
С разпореждане от 15.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 52227/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е
указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 90, том I, рег.№ 2909, дело № 80/2011 г. е, че собственици на
процесния недвижим имот са две трети за спора лица – В.Х. и Х.Х..
Видно от приложения по делото договор за наем на недвижим имот от
20.01.2022 г. е, че ответницата е наела процесния имот за срок от две години, считано
от датата на сключването му.
От приложеното по делото заявление-декларация от 20.01.2022 г. се установява,
че ответницата е изразила желание за промяна в партидата на имота на нейно име. Към
заявлението е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег. №
594/20.01.2022 г. по описа на М.Е., нотариус с район на действие СРС, от която се
установява, че собствениците на имота са дали своето съгласие ответницата да бъде
вписана като купувач на топлинна енергия през периода от 18.01.2022 г. до 18.01.2024
г.
По делото е приложен протокол от проведено на 16.06.2002 г. ОС на ЕС, където
се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване
на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“
ЕООД, както и договор от 07.08.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е приложена индивидуална справка за отопление и топла вода за
3
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
4
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
В конкретния случай ищцовото дружество твърди, че ответникът е наемател на
процесния топлоснабден имот през исковия период по силата на сключен договор за
наем. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил договор за наем от
20.01.2022 г.
Предвид гореизложеното и посочената нормативна уредба, се обуславя извод,
че ответницата, в качеството й на наемател на процесния недвижим имот, е била
клиент на ищцовото дружество през процесния исков период. Следва да се отбележи
още, че с приетото Тълкувателно решение по т.д. № 7/2017 г. на ОСГК на ВКС е
възприето, че договорното правоотношение може да възникне и с лице, което ползва
имота на облигационно основание, ако са спазени предпоставките за това. В
конкретния случай по делото е представен договор за наем, заявление за откриване на
партида на името на ответника, както и съгласие от страна на собствениците на имота
за това.
С оглед предходното, по силата на възникналото правоотношение през исковия
период ответницата е била клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението -
дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за
сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
Следва да се отбележи също, че с решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на
чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на
чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на
етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани
5
с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават
в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички
съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията
на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни
сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор
с ответника, нито подаване на молба-декларация за откриване на партида . Общите
условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален
закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
Следва да се отбележи, че с решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела
С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените
преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния 7 пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
6
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуална справка и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена в
предявения размер. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
7
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма данни за действащ
през исковия период договор съгласно чл.139в ЗЕ, как е формирана сумата от общо
40,95 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на горепосоченото трето
лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира
в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че в исковото
производство дружеството е направило разноски за държавна такса в размер на 190,50
лева, На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително
доказателства. С оглед предходното, ответникът следва да понесе разноски съразмерно
на уважената част от предявените срещу него искове или сумата от 247,65 лева.
8
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът не е направил разноски в
исковото производство, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената заповед е, че същата включва сумата от общо 107,48 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 91,63 лева.
В заповедното производство ответникът е представил доказателства за
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, като
съразмерно на отхвърлените искове ищецът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 59,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Г. Т. Г., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 448,81
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
28.08.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата от 373,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.08.2024 г., за сумата от 40,95 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2024 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 9,29 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до
21.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. Т. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 247,65 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 91,63 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 52227/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да
заплати на Г. Т. Г., ЕГН ********** сумата от 59,00 лева, представляваща направени
разноски в производство по ч.гр.дело № 52227/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10