№ 156
гр. П., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500171 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1645/27.12.2024 г., постановено по гр.д. 20245220101403 г.
по описа за г. на Районен съд – П. е осъден Х. С. В., с ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „Д.“ № 6, ет. 3, ап. 18, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от главен изпълнителен
директор К.Ч. и изпълнителен директор Б.В., със съдебен адрес гр. П., бул.
„Шести септември“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ сумата в размер на 1000 лева, предявена частично от сума в общ размер на
20 000 лева, представляваща платено от ищеца по договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица №
BG/06************* застрахователно обезщетение на увреденото лице С.Г.Г.
с ЕГН ********** по щета № ************** за причинени й неимуществени
вреди, възникнали в резултат на ПТП, настъпило на 11.03.2023 г. в гр. П. и по
вина на ответника като водач на лек автомобил „Н.М." с рег. № РА **** ВК,
при което ответникът е напуснал местопроизшествието без да изчака идването
на полицейските органи, посещението на които е било задължително предвид
наличието на пострадало лице, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.01.2024 г. до
окончателното заплащане.
1
Осъден е Х. С. В., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.“ № 6, ет. 3,
ап. 18 да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителен
директор Б.В., със съдебен адрес гр. П., бул. „Шести септември“ № 161, вх. В,
ет. 1, ап. 16, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в общ размер на 1030
лева сторени разноски в производство.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Х. С. В. чрез адв. К. с изложени съображения за
незаконосъобразност. Твърденията на адв. К. са, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като в мотивите си съдът не е отговорил на нито
едно от възраженията, наведени както в отговора на исковата молба, така и в
писмените бележки, относно липсата на предпоставките за квалифициране на
поведението на жалбоподателя като напускане на местопроизшествието с цел
да се укрие от контролните полицейски органи. Твърди се също така, че
жалбоподателят се е върнал след около 20-25 минути на
местопроизшествието, което бил напуснал и веднага му е бил съставен АУАН
от органите на КАТ. Развити са подробни съображения във въззивната жалба
относно тезата на жалбоподателя, че тези негови действия не могат да бъдат
квалифицирани като напускане на местопроизшествието по смисъла на
чл.500, от.1, т.3 от КЗ. Цитирана е и съдебна практика.
Искането е решението на Районен съд да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявеният частичен иск да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД чрез адв. С. М. с
изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против ответника Х. С. В. ищецът „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД чрез адв. С. М. е твърдял, че на 11.03.2023 г. около 10:20
часа ответникът, управлявайки лек автомобил „Н.М.“ с рег. № РА **** ВК в
град П. по ул. „К.Ч.“, на кръстовището с ул. „Р.Д.“, при извършването на
маневра „завой на ляво“, не пропуснал, отнел предимството и блъснал
пресичащата на пешеходната пътека С.Г.Г.. По този начин й причинил
травматични увреждания.
2
След причиняване на пътнотранспортното произшествие ответникът напуснал
мястото на произшествието преди идване на органите на МВР, поради което
не бил тестван за алкохол и наркотични вещества.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 11.03.2023 г., в който бил отразен механизмът на ПТП и била
установена вината на ответника за причиняване на процесното ПТП. На
ответника бил съставен и АУАН, серия „GA“ с № ****** от 11.03.2023 г. по чл.
119, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено
наказателно постановление № ************* от 27.03.2023 г., влязло в
законна сила на 20.04.2023 г.
Твърдял е, че към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил „Н.М.“ с pen № РА **** ВК била застрахована при ищцовото
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок
на валидност от 26.07.2022 г. до 25.07.2023 г.
Твърдял е, че пострадалата С.Г. отправила претенция до ищцовото
дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат от настъпилото
ПТП, по която била образувана преписка по щета № **************. С
Протокол № 172 от 06.06.2023 г. застрахователят определил обезщетение на
пострадалата в общ размер на 20 300 лева, от които 20 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди и 300 лева обезщетение за имуществени вреди.
Между пострадалата и ищцовото дружество било сключено споразумение за
извънсъдебно уреждане на претенцията, с което застрахователят се задължил
да изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на
пострадалата С.Г. в общ размер на 20 300 лева.
С преводно нареждане от 05.07.2023 г. ищцовото дружество изплатило
на пострадалото лице застрахователно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в размер общо на 20 300 лева.
Ищецът е твърдял, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ с
изплащането на застрахователното обезщетение ищцовото дружество
придобило право на регрес срещу виновния водач - ответника, за сумата от 20
300 лева изплатено застрахователно обезщетение, ведно с всички лихви и
разноски.
Поддържал е, че съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗДвП органите на МВР
задължително посещават мястото на ПТП, когато при произшествието има
ранен човек, в който случай виновният водач не трябвало да напуска мястото
на ПТП преди идването на компетентните служители. В случая вследствие на
ПТП - то на пострадалата били причинени травми - разкъсно - контузни рани
по главата и лявото коляно, кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци
3
по главата, тялото и крайниците, руптура /разкъсване/ на сухожилие на
екстензора на трети пръст на дясната ръка, за което се наложило оперативно
зашиване и поставяне на имобилизация. В резултат на поведението на
ответника, който напуснал местопроизшествието преди пристигането на
органите за контрол на движението по пътищата, за ищцовото дружество
възникнало регресното право да получи от виновния водач платеното
застрахователно обезщетение, заедно с лихвите и разноските.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди Х. С. В. да
заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сумата от 1000 лева, предявена
като частичен иск от 20 000 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по щета № **************, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. В. е депозирал писмен отговор
чрез пълномощник - адв. К. К. от АК П., в която е оспорил иска по основание
и размер.
Не е оспорил обстоятелството, че е напуснал местопроизшествието.
Твърдял е, че пострадалата заявила, че няма увреждания и отказала да й бъде
оказвана медицинска помощ, след което ответникът си тръгнал. По-късно бил
подаден сигнал до телефон 112, в резултат на който пристигнали полицейски и
медицински екипи. Издирен бил и собственикът на автомобила, с който е
причинено ПТП, която била дъщеря на ответника. Именно тя закарала
ответника до мястото на ПТП и там му бил съставен АУАН. Връщането на
ответника на местопроизшествието се случило минути след настъпване на
ПТП - то, но ответникът не бил тестван от полицейските служители за
употреба на алкохол или наркотични вещества. Сигналът за ПТП бил подаден
от други лица, а не от пострадалата, след като тя уверила ответника, че няма
наранявания и това го мотивирало да напусне местопроизшествието.
Ответникът е оспорил пострадалата да е получила увреждане на трети
пръст на дясната ръка, което да е в причинна връзка с ПТП. Посочил е, че от
издадените медицински документи след ПТП-то до момента на оперативната
интервенция на пострадалата нямало данни за увреждане на този пръст на
дясната ръка. Поради това е предположил, че въпросното увреждане може да
се е получило или след процесното ПТП или да е било резултат на
ортопедичен проблем на този пръст, независещ от ПТП-то.
Не е спорно между страните, а и от приложената справка от базата
данни на Гаранционен фонд се установява, че отговорността на водача на
лекия автомобил марка „Н.“, модел „М.“, с рег. № РА **** ВК, към
процесната дата 11.03.2023 г. е била застрахована по застраховка „Гражданска
4
отговорност“ на автомобилистите към „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с
начална дата на покритие на застрахователния риск от 26.07.2022 г. до
25.07.2023 г.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № УРИ 1006р-
4149/13.03.2023 г., съставен на 11.03.2023 г. от мл. инсп. Б.Г.- дежурен ПТП
при ОД на МВР П., е отразено, че на 11.03.2023 г. в гр. П. ответникът
управлява лек автомобил „Н.М.“ с рег. № РА **** ВК по ул. „К.Ч.“ и на
кръстовище с ул. „Р.Д.“ предприел маневра „завиване на ляво“, като не
пропуснал пресичащия по ул. „К.Ч.“ по обозначена пешеходна пътека от дясно
на ляво пешеходец - С.Г.Г., с ЕГН ********** и я блъснал, поради което
настъпило ПТП с пострадал участник. В протокола е посочено, че ответникът
- участник 1 в пътнотранспортното произшествие е напуснал
местопроизшествието по ул. „Георги Даскалов“. На място пристигнал екип на
„Спешна помощ“ гр. П., където пешеходецът е бил прегледан и отказал да
посети лечебното заведение. Протоколът е подписан от съставителя.
Механизмът на настъпване на ПТП не е спорен между страните, вкл.
обявен е за безспорен с доклада по чл.146 от ГПК от районния съд.
От представения протокол № 172/06.06.2023 г. по щета №
************** се установява, че след извършена проверка на документите
по образуваната преписка по щетата, застрахователна медицинска комисия
при ищцовото дружество е определила на пострадалата С.Г. обезщетение в
размер на 20 000 лева за причинените й неимуществени вреди и обезщетение
в размер на 300 лева за причинените имуществени вреди.
Между ищцовото дружество и пострадалото лице е подписано
споразумение от 28.06.2023 г, съгласно което застрахователят се е съгласил да
изплати на увреденото лице сумата в размер на 20 000 лева, представляваща
крайно и окончателно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди и сумата в размер на 300 лева, представляваща крайно и окончателно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
От представения ликвидационен акт по щета № ************** от
05.07.2023 г. се установява, че настъпилото на 11.03.2023 г. ПТП представлява
покрит риск от условията на застрахователния договор полица №
BG/06*************, валидна от 26.07.2022 г. до25.07.2023 г. и е разпоредено
по ликвидационната преписка да се извърши плащане на сумата от 20 300
лева на пълномощника на увреденото лице С.Г..
Безспорно е установено по делото, че с платежно нареждане от
05.07.2023 г. по сметка на пълномощника на пострадалата - адв. Д.С.Т. е
преведена сумата в размер на 20 300 лева, като за основание на превода е
посочено „Обезщет. С.Г.Г.“ „Щ************** 295-574“, с наредител
5
ищцовото дружество.
Като доказателство по делото пред районния съд са по делото са
приложени заверени преписи на АУАН Серия „GA“ № ****** и НП №
************* от 27.03.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР гр. П.,
сектор „Пътна Полиция“ за извършени от ответника нарушения по чл. 119, ал.
1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Актът е подписан от ответника
без възражения. От приложеното по делото НП № ************* от
27.03.2023 г. на Началник Група към ОД на МВР гр. П., сектор „Пътна
Полиция“ се установява, че на виновния водач - ответник, е издадено НП за
нарушения по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП - за
това, че на 11.03.2023 г. в гр. П. на кръстовището на ул. „К.Ч.“ и ул. „Г.Р.“ е
управлявал лек автомобил „Н.М.“ с рег. № РА **** ВК, собственост на К.Х.И.,
като извършва следните нарушения: на кръстовище с ул. „Р.Д.“ предприема
маневра „завиване на ляво“ като не пропуска и блъска пресичащия пътното
платно пешеходец С.Г.Г., вследствие на което настъпва ПТП с леко ранен
пешеходец. При настъпилото ПТП с пешеходец водачът не спира и не
изчаквана на мястото на произшествието пристигането на компетентните
органи на МВР като продължава движението си по ул. „Р.Д.“. Наказателното
постановление е връчено лично на ответника на 05.04.2023 г., като няма данни
същото да е обжалвано. Видно от приложената справка НП № *************
от 27.03.2023 г. е влязло в сила.
Като доказателство по делото е прието писмо от Районен център 112
Кърджали с приложен към него СД диск, от което се установява, че за
процесното ПТП е подаден сигнал на11.03.2023 г. в 10:18 часа от лице с имена
А.Г..
За изясняване на делото от фактическа страна пред районния съд са
разпитани и свидетели - С.Г.Г., Б.Г.Г. и К.Х.В..
От показанията на свидетеля Б.Г.Г., служител в РУ П. към ОД на МВР
П., се установява, че е посетил процесното ПТП. Свидетелят посочва, че при
пристигането на органите на МВР автомобилът – участник в процесното ПТП,
не бил на място. От намиращ се на място свидетел служителите на МВР
научили регистрационния номер на автомобила и издирили неговия
собственик, свързали се с него и след час или два собственикът на автомобила
пристигнал заедно с баща си, който бил водачът - участник в настъпилото
ПТП. Свидетелят не си спомня водачът какво е обяснил като причина за
напускане на мястото на ПТП, но му бил съставен АУАН за това, че не е
пропуснал пешеходец на пешеходна пътека и че не е останал на мястото на
ПТП. Добавя, че доста почакали, докато се яви водачът на автомобила.
Свидетелят установява, че пешеходката е имала нараняване, пристигнала
линейка с медицински екип, който я прегледал. Свидетелят потвърждава
6
отразеното в констативния протокол, че пешеходката е отказала да посети
лечебно заведение.
От показанията на самата пострадала С.Г. се установява, че видяла
приближаващия автомобил и преценила, че ще може да пресече. Направила
три крачки и автомобилът връхлетял върху нея. Ударил я първо в ръцете,
после се подпряла на ръце, а след това се обърнала надолу с главата. От удара
автомобилът спрял, но веднага след това просто завил наляво и продължил.
Свидетелката заявява, че не е говорила с шофьора, а само го видяла при
падането. При падането получила увреждане по бузата, по лявото коляно и по
лявата част на тялото. Била й направена операция на дясната ръка, където
имала скъсано сухожилие. Операцията била направена, след като й се усилили
болките. Възстановявала се много време, но когато било студено, й се
подували пръстите и изпускала предмети. Когато дошла полиция, издирили
водача и той дошъл. Пострадалата не била говорила с него. Медиците от
линейката я прегледали и обработили раните. После извикала сина си, той
дошъл да я вземе и с него отишла в Бърза помощ, където установили, че не е
употребила алкохол и е добре. Казала им, че я болят ръцете; била в шок и не си
спомня дали са й правили снимка. След катастрофата имала болки, които се
усилвали, после ръцете й започнали да „атрофират“ и тя отишла на лекар, за
да разбере защо продължават да я болят.
От показанията на свидетелката В.а се установява, че тя е собственик на
процесния автомобил. Свидетелката получила телефонно обаждане от
полицай, който й казал, че с нейния автомобил е извършено ПТП. След това
свидетелката потърсила баща си, който е управлявал автомобила й, и га
закарала на мястото на инцидента. Посочва, че придвижването с баща й до
мястото на ПТП е отнело около 20-25 минути. Пострадалата от ПТП
изглеждала в добро съС.ие, като докато свидетелката В.а е била там, не е
идвала линейка. Бащата на свидетелката - ответникът В. останал при
служителите на полицията колкото време било необходимо.
От заключението на приетата по делото съдебно - медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно изготвено,
се установява, че в резултат на ПТП свидетелката Г. е получила следните
травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана,
кръвонасядания, охлузване и травматични отоци по главата; контузия и
кръвонасядания на гръдния кош; кръвонасядания, охлузвания и травматични
отоци по горни крайници - лявото рамо, лявата длан и пръстите включително,
дясната предмишница от гривнената става до дланта; кръвонасядания,
охлузвания и травматични отоци по долните крайници, разкъсно-контузна
рана по лявото коляно, оток и охлузване на дясното коляно. Впоследствие на
21.04.2023 г. свидетелката е била прегледана от д-р Б.М., който е установил
7
данни за спонтанна руптура на екстензорното сухожилие на дясната ръка и я е
насочил за оперативно лечение. По отношение механизма на получаване на
описаните мекотъканни увреждания е констатирано, че травматичните
увреждания са получени вследствие удар с или върху твърд тъп предмет и те
отговарят по време и начин да са получени при станалото ПТП по механизма
„удар на движещ се автомобил в тялото на пешеходец“ с последващо падане
на пътната настилка. Относно руптурата на екстензорното сухожилие на трети
пръст на дясната ръка вещото лице е разяснило, че в медицинските
документи, издадени непосредствено след ПТП, не са описани клинични или
морфологични прояви на такава увреда. Руптурата на сухожилие водела до
тежко увреждане на функцията на пръста - той не можел да се разгъне в
последната интерфалангеална става, като това било видимо от момента на
получаване както за пострадалата, така също и за медицинските специалисти
и е следвало да се отрази в СМУ, ако е било налично. Отразената диагноза при
прегледа на 21.04.2023 г. била спонтанна, а не травматична руптура на
сухожилието на екстензора на трети пръст. Спонтанни руптури на
екстензорните сухожилия на пръстите се срещали често при ревматоиден
артрит, диабет, подагра, бъбречна недостатъчност и др. Относно наличието на
причинно-следствена връзка между процесния инцидент и настъпването на
травмите се установява от заключението на СМЕ, че между описаните в
медицинската документация мекотъканни увреждания и настъпилото ПТП е
налице причинно- следствена връзка, но такава не може да се твърди за
руптурата на екстензорното сухожилие на трети пръст на дясната ръка. По
въпроса за продължителността на възстановителния процес на всяка от
получените травми вещото лице е посочило, че описаните мекотъканни
увреждания- рани, охлузвания, кръвонасядания оздравяват без да оставят
трайни неблагоприятни последици за здравето за период от 2-3 седмици, а
възстановителният период при руптура на екстензорното сухожилие е около
45 дни. Липсвали документи за предписвано и прилагано лечение в домашна
обстановка в периода непосредствено след травмата.
По делото е прието заключение и на повторна СМЕ за изясняване на
въпроса относно наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и увреждането на свидетелката Г., изразяващо се в руптурата на
екстензорното сухожилие на трети пръст на дясната ръка, от което се
констатира, че от приложените по делото медицински документи не може да
се установи наличие на причинно - следствена връзка между тях. Вещото
лице разяснява, че в медицинските документи, издадени непосредствено след
ПТП не са описани клинични или морфологични прояви на такава увреда.
Руптурата на екстензорното сухожилие водела до невъзможност в изправянето
/разгъването/ в крайната интерфалангеална става на пръста на ръката. Това
8
ограничение на движенията в ставата не нарушавало хватателната функция на
ръката и трудоспособността, а се проявявало само като козметичен дефект.
Тази деформация ставала видима от момента на получаване и следвало да се
отрази в СМУ, ако е била налична, но такава не е била отразена. Освен това
при прясно увреждане имало изразена болка, болезнени движения, оток,
кръвонасядане в зоната на увреждане на сухожилието. В случая
установяването на нарушената екстензия била чак на 21.04.2023 г., т.е около
месец и половина след травмата и неслучайно отразената диагноза при този
преглед била спонтанна, а не травматична руптура на сухожилието на
екстензора на трети пръст. Вещото лице е категорично, че не може да се
твърди наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
руптурата на екстензорното сухожилие на трети пръст на дясната ръка. Съдът
кредитира заключението на СМЕ като обосновано, пълно и обективно.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Основното възражение на жалбоподателя е, че неправилно районният
съд е приел, че Х. В. е напуснал местопроизшествието в хипотезата на чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ. Това възражение е неоснователно. От съвкупната преценка на
показанията на свидетелите Г. и Г. се установява, че след удара В. не е спрял,
не е слязъл да попита пострадалата дали е добре и дали се нуждае от помощ,
нито се е уверил, че не е контузена, както е заявил в отговора на исковата
молба и поддържал във въззивната жаба, а просто е завил и е продължил по
пътя си. Върнал се е на местопроизшествието не след 20-25 минути, както
отново се твърди във въззивната жалба, а след един или два часа, след като е
бил издирен от полицията и доведен от дъщеря си. В своите показания дъщеря
му заявява, че пътят им до местопроизшествието е продължил 20-25 минути, а
не че е завела баща си там в този времеви диапазон след настъпване на
произшествието, поради което следва да се приеме, че нейните показания не
противоречат на показанията на другите двама свидетели. Свидетелят Г. пък
категорично установява, че В. не е бил на мястото на произшествието, а се
наложило да го издирват и да го чакат доста дълго да се яви място – около
един или два часа.
Тъй като водачът не е спрял и не е разговарял с пострадала (която била
паднала на земята), той определено не е можел да знае дали тя има
наранявания, поради което недоказано се явява и твърдението му, че е
напуснал местопроизшествието едва след като се убедил, че Г. не е
9
пострадала.
Че на С.Г. са причинени наранявания, които са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, е безспорно установено от приетите по делото
заключения на медицинската експертиза, поради което въззивният съд
категорично приема, че е налице хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Разпоредбата на чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на
застрахователя срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи
от виновния водач обезщетението, което е платил, когато последният е
напуснал мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Изключение за възникване на правото на регрес са случаите, в които е
напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
По смисъла на § 630 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, а по
смисъла на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 и т.2 б. "а-г" от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Когато при
произшествието са пострадали хора, е длъжен да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи; да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи; до пристигането на органите по буква
"б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на
движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него; да не премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя съС.ието му до идването на органите на
Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да
се завърне на мястото на произшествието.
В конкретния случай от показанията на разпитаните свидетели се
установява безспорно, че водачът не е спрял веднага след инцидента, напуснал
е местопроизшествието, като не е сигнализирал органите на МВР, не е изчакал
10
тяхното пристигане, не е оказал помощ на пострадалата и е преместил
превозното средство - не поради причина, че е закарал пострадалата до
лечебно заведение.
При така очертаната законова рамка и след съвкупната преценка на
събраните по селото гласни и писмени доказателства, въззивният съд приема
за категорично установено, че е налице хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и
ищецът е носител на правото на регресен иск спрямо ответника В..
Определеният от съда размерна дължимо обезщетение съответства на
изискването на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за справедливост и тъй като така
присъденият размер не е оспорен от жалбоподателя, съдът препраща към
мотивите на районния съд относно критериите за определяне размера на
обезщетението.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното
решение по въпросите, по които не е взел отношение в настоящото решение и
се присъединява към тях.
С оглед изхода на спора в полза на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно приложения по делото списък по чл.80 от ГПК.
Тъй като спорът е търговски, а цената на иска е под 20 000 лв.,
настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно
обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1645/27.12.2024 г., постановено по гр.д.
20245220101403 г. по описа за на Районен съд – П..
ОСЪЖДА Х. С. В., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.“ № 6, ет. 3,
ап. 18 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от главен изпълнителен директор К.Ч. и
изпълнителен директор Б.В., със съдебен адрес гр. П., бул. „Шести септември“
№ 161, вх. В, ет. 1, ап. 16, деловодни разноски, направени във въззивното
производство, в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12