№ 100
гр. Кърджали, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200273 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1300-002697/ 03.12.2024г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР-
Кърджали, с което са наложени на А. Н. Д. от с. Р. с ЕГН **********
наказания: по т.1 по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. за
извършено нарушение на 18.11.2024г. в 11,00часа в гр. К.на чл.119 ал.1 от
ЗДвП; по т.2 по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20лв. за извършено
нарушение на 18.11.2024г. по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А. Д.,
който обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно. Заявява,
че го обжалва само в частта по т.1. Моли съда да отмени наказателното
постановление поради следните съображения: оспорва компетентността на
административно наказващия орган; процедурата по установяване на
нарушението и налагане на наказания не е съобразена с изискванията на
закона; липсва описание на нарушението с всички обективни съставомерни
признаци; отрича да е извършил вмененото му нарушение. В условията на
евентуалност прави искане за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендира за направените по делото разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява и с адвокат, като и двамата поддържат подадената
жалба. В ход по същество повереникът моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното постановление като неправилно и
1
незаконосъобразно по подробни съображения изложени в писмена защита,
която представя.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не
се представлява. С писмено становище оспорва жалбата като счита същата за
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
18.11.2024г. за времето от 7,00ч. до 19,00ч. свидетелите Д. Т. и В. Т. били на
работа като младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали.
Този ден се придвижвали със служебен автомобил, когато около 11.00ч. се
намирали в двора на сектор „Пътна полиция“- Кърджали на ул. О. м. № * и
при потеглянето им от там, за да се включат в главния път видели, че по ул.О.
м. в посока на движението към кръстовището на кв. В. се движи лек
автомобил марка Ф. Г. с рег.№ ******* В този момент по пешеходната пътека
по тази улица се движел пешеходец, който вървял по пешеходната пътека тип
„Зебра“, на който водачът на лекия автомобил марка Ф. Г. с рег.№
*******отнел предимството и не го пропуснал да премине. Полицейските
служители имали добра видимост и се намирали на разстояние около 2- 3
метра от мястото на пешеходната пътека на ул.О. м. срещу сградата на РУ-
Кърджали. Поради това свидетелите Д. Т. и В. Т. с патрулния автомобил, след
като изчакали движещите се автомобили с предимство по главния път, се
включили в движението и последвали лекия автомобил марка Ф. Г. с рег.№
******* Успели да го настигнат едва на кръстовището на кв. В., където подали
знак с ръка на водача да спре, което станало на ул. "П. м." в гр. К. Там
полицейските служители извършили проверка, при която установили, че водач
на спрения автомобил е жалбоподателят А. Н. Д., който пътувал сам. След
като му обяснили защо го спират, нарушителят не оспорил, че имало
пешеходец, но заявил че той не бил стъпил на пешеходната пътека. След това
2
полицейските служители извършили проверка с техническото средство
Таблет, от информационната програма на която установили, че спреният
автомобил не бил преминал и задължителния технически преглед. По повод
установените нарушения свидетелят Д. Т. на место съставил Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № ********** от
18.11.2024г. по чл.119 ал.1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, който бил
подписан от нарушителя без възражения. На тази база било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Тази безспорна фактология бе установена от събраните по делото гласни
доказателства дадени от Д. Т. и В. Т., които са еднопосочни, последователни и
взаимно си кореспондира, както и писмените- Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ********** от 18.11.2024г., чиято
презумтивна доказателствена сила не бе оборена, както и другите писмени
доказателства, а и не бе представено нито едно друго доказателство по делото,
което да оборва описаните факти.
От правна страна съдът установи следното: С жалбата, а и в
представената писмена защита адвокатът на жалбоподателя е заявил, че
обжалва наказателното постановление само по отношение на наложеното
наказание по т.1 от него. Искането е направено в законоустановения срок
съгласно чл.324 ал.1 от НПК, който е приложим на основание чл.84 от ЗАНН,
според който в съдебното производство пред въззивния съд намират съответно
приложение процесуалните правила в НПК, касаещи въззивното
производство. В конкретния случай на основание чл.324 ал.1 от НПК жалбата
може да бъде оттеглена от жалбоподателя най-късно до започване на
съдебното следствие във въззивния съд, а когато такова не се провежда- до
началото на съдебните прения. По делото след образуване на съдебното
производство, още в самата жалба А. Д. е заявил, че обжалва наказателното
постановление само по т.1 от наказателното постановление, но не и по т.2.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че понастоящем е
десезиран с разглеждане и решаването на спора по посочената точка, а делото
е лишено от предмет поради не наличието на жалба, и на основание чл.84 от
ЗАНН вр. чл.324 ал.1 и чл.326 от НПК то следва да се прекрати в частта
досежно наложеното наказание по т.2 от обжалваното наказателно
постановление.
3
В останалата част по т.1 от НП жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. За да
представлява едно деяние- действие или бездействие- административно
нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е
обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната
разлика между административното нарушение и престъпление е именно в
степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези
основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира
като нарушение, респективно престъпление. Нарушеният текст на чл.119 ал.1
от Закона за движение по пътищата вменява задължение на водач на
нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или
спре. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят А. Д. не е
съобразил поведението си в качеството на участник в движението, а именно
като водач на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение задължаващи
го да пропусне преминаващите пешеходци. При правилно установена
фактическа обстановка и доказано нарушение, административно наказващият
орган е приложил относимата административно наказателна норма на чл.183
ал.5 т.2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят в качеството си на водач не е
осигурил предимство преминавайки през пешеходна пътека. Правилно
административно наказващият орган е наложил наказание в единствено
възможния фиксиран размер от 100лв. глоба при отчитане на всички относими
към деянието и дееца обстоятелства.
Съдът при извършената служебна проверка на наказателното
постановление в тази му част не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на
административно наказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
4
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт
до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по- ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този
вид, а и с оглед облика му като водач с издадени шест влезли в сила
наказателни постановления и множество електронни фиша, не може да се
направи извод за маловажност на случая. С оглед на всичко изложено
настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН поради
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна
на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за
основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната
страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК
вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с
фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а
изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към
предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат
присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е
поискано по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
РЕШЕНИЕТО в частта за прекратяването подлежи на обжалване с частна
жалба в 7- дневен срок от връчване на преписа пред Административен съд-
Кърджали.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1300-002697/
03.12.2024г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към
5
ОДМВР- Кърджали, с което е наложено на А. Н. Д. от с. Р. с ЕГН **********
наказание по т.1 по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. за
извършено нарушение на 18.11.2024г. в 11,00часа в гр. К.на чл.119 ал.1 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А. Н. Д. от с. Р. ул.К. П. В. №* с ЕГН ********** да заплати на
ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6