№ 4160
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502207 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №65959/28.09.2022г. от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис Сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу разпореждане
№33101/13.09.2022г., постановено по №20223110111723/2022г. по описа на
ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.№59362/30.08.2022г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. М.
С., ЕГН **********, с адрес: ********* за сумата 4388.96 лв.,
представляваща цедирано вземане за обезщетение за забава, начислено за
периода 14.08.2017г. до 30.08.2022г. върху главница от 6358.11лв. по договор
за потребителски кредит №**********/06.04.2017г., сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и длъжницата.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че в производството по чл.410 от ГПК съдът
не проверява дали правилно е начислена лихвата за забава. Целта на
производството е да се провери дали длъжникът оспорва вземането. По тези
причини неправилно първоинстанционния съд е приел, че заявлението е
нередовно.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
1
което да отмени разпореждането и постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй
като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна
представителна власт. Разгледана жалбата по същество се явява
неоснователна.
Подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. М. С. за
сумата 6358.11лв., представляваща цедирано вземане за главница по договор
за потребителски кредит №**********/06.04.2017г., сключен с кредитодател
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сумата от 2616.38лв., представляваща цедирано
вземане за договорна лихва за периода 13.08.2017г. до 15.12.2019г. и сумата
от 4388.96лв., съставляваща цедирано вземане за обезщетение за забава,
начислено за периода 14.08.2017г. до 30.08.2022г. върху главница от
6358.11лв., всичките вземания придобити по силата на договор за цесия от
29.10.2021г.
С разпореждане №31518/31.08.2022г. заявлението е оставено без
движение, като са дадени указания до кредитора да посочи върху каква
главница е начислено обезщетението за забава и при какъв лихвен процент.
По делото е постъпила уточняваща молба, в която се посочва, че
обезщетението за забава е начислено в размер на законната лихва, върху
главница от 6358.11лв., като за периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г. по време
на извънредното положение не е начислявано.
При така установените факти, съдът съобрази, че заявлението подадено
по реда на чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания
за редовност по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Ако
заявлението не отговаря на изискванията за редовност, съдът се произнася с
разпореждане за отхвърлянето му след като даде възможност за отстраняване
на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. Това означава
2
да се посочат всички факти, които очертаят и индивидуализират спорното
право.
В случая подаденото заявление е нередовно в частта досежно
обезщетението за забава, тъй като въпреки дадената възможност не е
уточнено какъв лихвен процент е приложен от заявителя при определяне на
обезщетението за забава, съответно на какво се дължи разминаването между
приложения от заявителя лихвен процент и този на законната лихва и ако е
приложен друг лихвен процент, на какво основание от договора това е
осъществено. Обезщетението за забава, в размер на законната лихва е
определяемо и изчислено за заявения период и върху главницата от
6358.11лв. се равнява 3254.99лв., а в заявлението е в размер на 4388.96лв.
Заявителят е следвало да направи горните уточнения, които са необходими за
правилната преценка на съда досежно наличие на неравноправни клаузи и
спазване на императивните норми на Закона за потребителския кредит
/касателно лихвите за забава/, както и с оглед ефективната защита на
длъжника, в това число и в качеството му на потребител.
По тази причина съдът намира, че нередовността на депозираното
заявление не ангажира надлежно правораздавателната му компетентност,
поради което същото следва да бъде отхвърлено, като оспорвания
първоинтационен акт, с който е постановен същият резултат е
законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №33101/13.09.2022г., постановено по
ч.гр.дело №20223110111723/2022г. по описа на ВРС, в частта, с която е
отхвърлено заявление вх.№59362/30.08.2022г. от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
Сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу длъжника С. М. С., ЕГН **********, с адрес: ********* за
сумата 4388.96 лв., представляваща цедирано вземане за обезщетение за
3
забава, начислено за периода 14.08.2017г. до 30.08.2022г. върху главница от
6358.11лв. по договор за потребителски кредит №**********/06.04.2017г.,
сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4