№ 19498
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110124324 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Т., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Е. Ф. Р., ЕГН **********, срещу Д. Сашов Т.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е задължен
по силата на решение № 1757/15.08.2016 г., постановено по гр.д. № 127/2015 г. по описа на
РС - Сандански, Трети състав, влязло в сила на 04.10.2016 г., да й заплаща месечна издръжка
в размер на 150,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищцата предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката и нейното израстване. Навеждат
се и твърдения за разходи за обучение. Претендира се увеличаване на месечната издръжка
от 150,00 лв. на 450,00 лв. месечно.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
размера на предявения иск за сумата над 220,00 лева. Не оспорва, че ищцата му е дъщеря, но
сочи, че има още едно дете, което издържа.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че ищцата Г. Д. Т., ЕГН **********, е дете на Е. Ф. Р. и
Д. Сашов Т.. От приетите по делото удостворения за раждане се установява, че Д. Сашов Т.
е баща на друго непълнолетно дете - Христелина Д. Т., родена на 18.09.2017 г., а Е. Ф. Р.
има още две ненавършили пълнолетие деца – Петър Евгениев Петров, роден на 05.06.2018
г., и Емилиан Евгениев Петров, роден на 02.01.2017 г.
1
С решение № 1757/15.08.2016 г., постановено по гр.д. № 127/2015 г. по описа на РС-
Сандански, Трети състав, влязло в сила на 04.10.2016 г., родителските права по отношение
на Г. Д. Т. са предоставени за упражняване на майката, а ответникът е осъден да заплаща на
детето месечна издръжка в размер на 150,00 лв.
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и доходите на
ответника (Удостоверение от „Виттвер България“ ООД, справка от НАП) се установява, че
същият е зает по трудово правоотношение и има брутен доход в размер на 1563,00 лв.
Видно от Допълнително споразумение към трудов договор Е. Р. е заета по трудово
правоотношение в ДГ 68 „Ран Босилек“, гр. София, като брутното й възнаграждение
възлиза на 1015,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин –
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението
на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка, като това
зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 195,00 лева към настоящия момент. Размерът на
издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на
издръжка, и възможностите на задълженото лице – чл. 142, ал.1 СК. В същото време
обичайните за дете на възрастта на ищеца (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински
грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което е отглеждан, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на детето.
По предявения иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 СК в тежест на ищеца е
да докаже, че ответникът е родител (баща) на ищцата; че последната не е навършила
пълнолетие към датата на исковата молба; че ответникът е осъден с влязло в сила решение
да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150,00 лв.; материалните възможности
на ответника да дава месечна издръжка в претендирания размер в процесния период;
трайното съществено увеличаване на нуждите на ищеца след определяне предишния размер
на издръжката му.
2
Съдът намира иска за частично основателен.
Безспорно по делото се установява, че ищцата е непълнолетно лице, а ответникът е
неин баща, като по силата на влязло в сила решение е осъден да й заплаща издръжка в
размер на 150,00 лв. месечно. Към датата на устните състезания в настоящото производство
ищцата е на 13 години, като от присъждане на досегашната издръжка са изминали над 7
години. От това следва, че е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо и увеличение на размера на издръжката, доколкото потребностите на детето от
средства за съществуване и образование са нараснали.
От друга страна обаче, съдът намира за недоказана материалната възможност на
ответника да дава месечна издръжка в претендирания размер от 450 лв. месечно. Видно от
събраните писмени доказателства по делото брутния доход на ответника е в размер на
1563,00 лв., като се установи и че има и други алиментни задължения - бащата има и друго
малолетно дете. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца.
При определяне на частта от издръжката на детето, която следва да бъде понесена от
ответника, съдът отчете и реализираният доход от майката, възлизащ на 1015,00 лв. бруто,
т.е. по-нисък от този на бащата. Заедно с посоченото за размера на издръжката също от
значение е и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и
възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне размера на издръжката, като в случая непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка. Последната има и още
две ненавършили пълнолетие деца.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на
детето, обстоятелството, че бащата има други алиментни задължения, както и че преките и
непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката,
която също има други две ненавършили пълнолетие деца, настоящата инстанция счита, че
ответникът следва да поеме сумата в размер на 300,00 лв. от месечната издръжка на детето
Г..
Ето защо, претенцията за издръжка с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК е
основателна за сумата от 300,00 лв. и следва да бъде уважена в този размер, като за
разликата над сумата от 300,00 лв. до пълния предявен размер от 450,00 лв.- отхвърлен като
неоснователен. Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023
г.
С оглед основателността на иска, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
3
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 300,00 лева.
Относно направените разноски по делото:
Претенция за присъждане на разноски има ищцата.
С оглед изхода на делото, ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължи на ищцата
разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 375,00 лева.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 216,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с
решение № 1757/15.08.2016 г., постановено по гр.д. № 127/2015 г. по описа на РС -
Сандански, Трети състав, влязло в сила на 04.10.2016 г., като я УВЕЛИЧАВА, и
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Д. Сашов Т., ЕГН **********, да
заплаща на детето си Г. Д. Т., ЕГН **********, чрез нейната майка Е. Ф. Р., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба (09.05.2023 г.) до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 300,00 лева до пълния предявен размер от 450,00 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на Г. Д. Т. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Сашов Т. ЕГН **********, да заплати на
Г. Д. Т., ЕГН **********, чрез нейната майка Е. Ф. Р., ЕГН **********, сумата в размер на
375,00 лв. – представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. Сашов Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 216,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5