№ 352
гр. Стара Загора, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря Николина Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20245530201441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дебора“ АД, гр. Стара Загора против
наказателно постановление № 92-02-21 от 16.04.2024г. на главния секретар на
Агенция по вписванията.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се
съображения в тази връзка. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател
не изпраща представител.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
1
С обжалваното наказателно постановление № 92-02-21 от 16.04.2024г.
на главния секретар на Агенция по вписванията на нарушителя „Дебора“ АД,
гр. Стара Загора на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение на чл. 63,
ал. 6 ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП.
От фактическа страна е прието следното:
На 15.03.2024г. е извършена справка в информационната система на
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
при която е установено, че по електронната партидата на „ДЕБОРА“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор *** не е заявен действителен собственик на
дружеството съгласно чл. 63, ал. 6 ЗМИП.
Съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП лицата, за които се прилага
изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63,
заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по
ал. 1 - 31.01.2019г., т.е. до 31.05.2019г.
Поради това и е прието, че на 01.06.2019г. в гр. Стара Загора „АГРА
99“ АД, ЕИК ********* е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП, вр. с
§ 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №
92-02-21/26.03.2024г., съставен от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП
- Пловдив, Офис Стара Загора, след като срещу него в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН е било подадено възражение.
Към административнонаказателната преписка е приложен констативен
протокол № 92-02-21 от 15.03.2024г. за установяване на нарушението,
извършено от „ДЕБОРА“ АД, ведно с приложената към него справка то
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
показваща партидата на „АГРА 99“ АД, ЕИК *********
2
Описаните в АУАН и НП констатации се подкрепят от показанията на
актосъставителя С. С. Т., която е участвала при извършване процесната
проверка.
От показанията на свидетелката по акта Е. Н. Д. се установява, че
същата е присъствала само при съставянето и връчването на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви.
При извършена служебна проверка съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на Закона за
административните нарушения и наказания, водещи до неговата
отмяна.
На първо място, административнонаказателното производство е
образувано след изтичане на преклузивния едногодишен срок от извършване
на нарушението, визиран в чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно
производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Тези срокове са два и
започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и от
извършване на нарушението. Двете хипотези са алтернативни, тоест
достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира
възможността за образуване на административнонаказателно производство.
Безспорно се установява, че процесният АУАН е съставен на
26.03.2024г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя
/15.03.2024г./, но след изтичане на едногодишния срок от извършване на
нарушението /01.06.2019г./.
На второ място, съдът констатира, че при издаването на АУАН е
било допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН.
От показанията на свидетелката по акта Евгения Маринова Кайкиева -
Петкова се установява, че същата не е присъствала при установяване на
3
нарушението, а само при съставянето и връчването на АУАН на нарушителя
„ДЕБОРА“ АД, гр. Стара Загора.
При това положение, на основание чл. 40, ал. 3 ЗАНН актът за
установяване на административно нарушение е следвало да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели, а не на един.
В случая не може да се приеме, че е налице хипотезата и на чл. 40, ал. 4
ЗАНН - съставяне на АУАН въз основа на официален документ, тъй като такъв
не е посочен нито в акта, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление.
На трето място, допуснато е нарушение съответно на чл. 42, ал. 1,
т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Налице е вътрешно противоречие при описване на нарушението, тъй
като две дружества се сочат едновременно като негови извършители - от една
страна, дружеството-жалбоподател „ДЕБОРА“ АД, с ЕИК: *********, а от
друга, „АГРА 99“ АД, ЕИК: *********. Това от своя страна води до неяснота
на обвинението и съществено ограничаване на правото на защита на
нарушителя.
Водим от горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
отбележи и следното:
Ако посочените по-горе процесуални нарушения не бъдат счетени за
съществени, то следва да се приеме, въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност. Що касае размера на определеното
от наказващия орган административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1 000 лева, същото е определено към предвидения от законодателя
минимален размер, поради което и е безпредметно да се изследва въпросът
съобразено ли е с тежестта на конкретното нарушение с оглед принципа
4
reformacio in pejus. С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се
приеме наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-21 от 16.04.2024г. на
главния секретар на Агенция по вписванията, с което на нарушителя „Дебора“
АД, гр. Стара Загора, ЕИК: ********* на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000
лв. за извършено нарушение на чл. 63, ал. 6 ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 ПЗР на
ЗМИП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5