РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. ********, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100175 по описа за 2023 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79
от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се
твърди, че дружеството е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд- ******** за
вземанията си към М. Р. А., и било образувано ЧГД № 202/2020г., и
съответно е била издадена Заповед за изпълнение, спрямо която е подадено
възражение от длъжника, поради което са подали настоящата искова молба в
срока по чл.415 ал.4 от ГПК.
Ищецът- „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98 „а“ от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
са били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
1
№ ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от
Общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Общите условия са били публикувани на сайта на дружеството. В исковата
молба се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.104 „а“ ЗЕ потребителите
на крайният снабдител използвали разпределителните мрежи, към които са
присъединени обектите им.
В исковата молба е посочено, че обектът на ответника М. Р. А. е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Юг" ЕАД /с бившо наименование „ЕВН България Електроразпределение"
ЕАД/, на чиято лицензионна т територия е бил разположен.
Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато
е и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл.28 ал.1 от Правилата
за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.201Зг. В
този смисъл е била нормата на чл.42 от Общите условия, които обвързвали
потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане- чл.104
„а“ ал. 4 от ЗЕ.. Съгласно чл.29 ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, одобрени от КЕВР на 23.07.201Зг., мрежовите услуги се заплащали
от потребителите върху използваната ел. енергия и/или предоставената
мощност. Съгласно ал.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови
услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по електропреносната
мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови
услуги. Горепосочените услуги се заплащали от всички потребители, чиито
обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в
правилата нямало разграничение според това, чия собственост са
присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на
потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се
заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за
всеки ден в рамките на отчетния период.
Твърди се, че ответникът М. Р. А. има качеството на небитов клиент,
съгласно определение в § 1 т.33 „а“ от Допълнителните разпоредби на закона,
защото купуваната за обекта му ел. енергия е била за небитови нужди с оглед
на предназначението на обекта. Цените в енергетиката, включително и цените
за мрежови услуги, се определяли и се заплащали на основание решения на
2
КЕВР, постановени на основание чл.21 ал.1 т.8 и чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ, което
изключвало свободата на договаряне между страните по договорното
правоотношение относно цената, по силата на която операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя услугите. Предвид тези
законоустановени положения е било ясно, че цените на предоставяните от
мрежовите оператори услуги се утвърждавали от ДКЕВР на основание чл.36
„а“ от ЗЕ, като решенията на комисията в тази посока са били задължителни
за енергийните предприятия - чл.36 ал.1 от ЗЕ.
В исковата молба се посочва, че по силата на чл.7 т.1 от общите
условия на ищцовото дружество, и по силата на чл.11 т.1 от общите условия
на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества са се задължили
съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект
на ответника: ИТН ******, находящ се в гр. ******** - сладкарница ИТН
******, находящ се в гр. ******** - складова база. За М. Р. А. е бил открит
клиентски номер ********* в качеството на собственик на описания обект,
което е било видно от подадени в дружеството документи за откриване на
партида.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от общите условия на
ищеца и чл.8 т.2 от общите условия на оператора на мрежата, се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в сроковете и по
начините, определени в същите- чл.18 ал.1 и ал.2 от общите условия на
крайния снабдител. Посочва се, че съгласно чл.27 ал.1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия за периода
04.07.2019г.- 04.03.2020г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
доставило ел. енергия, а „Електроразпределение Юг" ЕАД е предоставило
мрежови услуги на обекта на М. Р. А. на обща стойност 181,92 лв., които до
този момент не са заплатени от ответника. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължал обезщетение за забава в общ
размер от 8,02 лв. за периода 12.09.2019г.- 04.06.2020г . Обезщетението за
забава се дължало за период от датата на падежа на фактурата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурите е
3
бил посочен във всяка една от тях. Издадените фактури, техният падеж и
период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за забава, са били
подробно описани в препис - извлечение от клиентската сметка на ответника.
Предвид изложеното искат от съда да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД към М. Р. А., както следва: 181,92 лева, представляващи стойността на
консумираната от обектите на потребителя електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги за периода 04.07.2019г.- 04.03.2020г., и 8,02
лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
12.09.2019г.- 04.06.2020г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от 05.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и направените по делото разноски, а именно държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД
разноски.
Иска да се приложи като доказателство по настоящото дело ЧГД-
посоченото по-горе, както и ПРИЛАГА; препис- извлечение от сметка на
длъжника, фактури- 8 бр. от посочените дати на издаване; Декларация за
актуализация на клиентски данни; Заявление за услуга -възстановяване на
достъп до ел мрежа; Заявление за услуга -проверка за наличие на електромер
за двата обекта- 2 броя; Индивидуален договор към Общи условия на
„ЕВН“ за продажба на електрическа енергия при условията на доставка от
последна инстанция; Общи условия за продажба на на електрическа енергия
при условията на доставка от последна инстанция на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД; Пълномощно; Документ за платена ДТ.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез пълномощник е депозирал
писмен отговор на исковата молба, и оспорва предявения от иск като
неоснователен и недоказан, по изложени подробни съображенията изложени
по-долу. Не оспорват, че ищцовото дружество е снабдявало с ел.енергия
обекти на ответника в гр. ********, както и стойността на консумираната
ел.енергия. Заявява, че не е станал повод за завеждане на делото, а
задължението по процесиите фактури е напълно погасено.
Посочва, че е депозирал в „Банка ДСК“ АД Съгласие за директен дебит-
незабавно извършване на плащане на задължения от неговата сметка по
искане на получателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. този начин,
4
сметките за консумирана от ел.енергия са били заплащани чрез услугата
„директен дебит на „Банка ДСК““, с която „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД имала договорни отношения. Било неясно защо
ищцовото дружество не е поискало от банката да извърши незабавно плащане
на задълженията по процесните фактури от банковата сметка на ответника.
На следващо място, заявява, че е бил лишен от възможността да заплати
задължението си към ищцовото дружество в срока по чл.414 ГПК, тъй като
процесната Заповед за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България по смисъла на чл423 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди, че ако е
бил уведомен редовно за издадената заповед, щял да има възможност да
плати задължението си преди да бъде издаден изпълнителен лист и да бъде
образувано изпълнително дело, за което са му начислени такси и разноски в
размер, който многократно надхвърлял размера на задълженията му към
ищеца. Развива подробни съображения, че неправилно и незаконосъобразно
окръжният съд не е бил обезсилил служебно заповедта за изпълнение и
издадения въз основа изпълнителен лист, въпреки, че са били налице
предпоставките по чл.423 от ГПК за това.
Прави възражение за недължимост на процесните суми, като заявява, че
задължението по процесните фактури е било напълно погасено, съответно
ищцовото дружество нямало правен интерес от предявяване на иска, и това
било видно от исковата молба, където ищецът е признал факта, че към
настоящият момент задължението по изпълнителният лист е изплатено
изцяло. Предвид и на това, заведеният иск е бил напълно неоснователен, и
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск
като неоснователен и недоказан, и претендира направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не се представлява, като е
постъпило писмено становище от ю.к., в което се поддържа исковата молба и
се претендират разноски- ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева и 75 лева-
внесена държавна такса, както и сторените в заповедното производство
разноски.
Ответникът, чрез пълномощник адв.И. Т. от САК, оспорва исковата
5
молба по изложените в отговора и в пледоариите доводи. Претендира
разноски по делото съгласно представен списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 202/ 2020г. на РС- Момчилград , в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 83/ 08.06.2020г. срещу ответника за следните суми: сумата в общ
размер на 189,94 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 181,92 лева, и
мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от
12.09.2019г. до 04.06.2020г. в размер на 8,02 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.06.2020г. до пълното и изплащане,
както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането представлява стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 04.07.2019г. до
04.03.2020г. на основание Общите условия за продажба на ел.енергия „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД и чл.98 „а“ ЗЕ- като ел.енергията
е доставена по партидата на ответника с посоченият клиентски № отнасяща
се за обекти на потребление, находящи се в в посоченото по-горе населено
място / а именно клиентски номер № 1000 434 829, за две точки на
потребление: 1/ ИТН: 307 ****, ГР.******** ; 2/ ИТН: 307 ****,
ГР.********.- описани с подробни адреси и вид на обекта.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, чрез друго лице-
Ф.Н.С, като в едномесечният срок не е постъпило възражение, и поради това
на 16.07.2022г. е издаден изп.лист по тази заповед за изпълнение. Към
заявлението по чл.410 от ГПК е представен препис-извлечение от сметката на
ответника, издадено от ищцовото дружеството, в което е посочено, че сумата
от 181,92 лева е стойността на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставена за периода от 04.07.2019г. до 04.03.2020г., а сумата от 8,02 лева е
мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от
12.09.2019г. до 04.06.2020г., за които са издадени посочените фактури. Към
посоченото ч.гр.д. са приложени и ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ- визирани в исковата
молба.
С Въззивно частно гражданско дело № 36/ 2023г. на Окръжен съд-
6
Кърджали се установява, че същото е образувано по подадено Възражение от
ответника в настоящото производство /длъжник по ч.гр.д. № 202/20г. на МРС/
на основание чл.423 от ГПК против Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ 83/ 08.06.2020г. по това дело. Окръжен съд- Кърджали е постановил
Определение № 64/ 21.02.2023г., с което е приел подаденото от ответника по
настоящото производство Възражение по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК, и
постановил СПИРАНЕ изпълнението на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 83/ 08.06.2020г., изд. по ч.гр.д. № 202/20г. на МРС, като е върнал
делото за даване на указания на заявителя /ищцовото дружество/ по чл.415 от
ГПК /за предявяване на иск за установяване вземането по издадената заповед
за изпълнение/. В мотивите към акта на окръжният съд е прието, че са били
налице предпоставките по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК- заповедта не е била връчена
на длъжника /а на трето лице по реда на чл.46 от ГПК/, и в деня на връчването
същият не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.България и
не били налице предпоставките по чл.411 ал.2 т.5 от ГПК.
Предвид така постановеният акт на Окръжен съд- Кърджали,
заповедният съд е дал указания по смисъла на чл.415 от ГПК, като в
законоустановеният едномесечен срок е предявен настоящият иск.
По делото са представени следните писмени доказателства; препис-
извлечение от сметка на длъжника, фактури- 8 бр. от посочените дати на
издаване; Декларация за актуализация на клиентски данни; Заявление за
услуга -възстановяване на достъп до ел мрежа; Заявление за услуга -проверка
за наличие на електромер за двата обекта- 2 броя; Индивидуален договор
към Общи условия на „ЕВН“ за продажба на електрическа енергия при
условията на доставка от последна инстанция; Общи условия за продажба на
на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД- като те са от 20.10.2022г.
Посочените писмени доказателства се отнасят за обекти на ответника,
и посочени по-горе, и които водят до извода, че последният е клиент на
ищцовото дружество, и последното е доставчик на ел.енергия на обекти на
същия, който има и клиентски номер- също посочен в тези писмени
доказателства.
Представено са изискани по реда на чл.186 от ГПК от Централно
управление на Банка ДСК /с peг. № 01-10- 06876/25.05.2023г./ Справка за
7
платени задължения към „ЕВН България електроснабдяване“ АД от открита
разплащателна сметка IBAN BG52STSA00000****** с титуляр М. Р. А. за
периода от 14.01.2019г. до 30.05.2023г., ведно със съответни съгласия от
последният да бъдат автоматично заплатени задълженията му към
ищцовото дружество за доставена ел.енергия за посочените периоди и за
посочените обекти- от 16.08.2021г., и бр. от 14.01.2019г. и два броя откази от
плащане на така заявената услуга от 04.10.2022г.
По делото е представено Удостоверение от ЧСИ- Росен Сираков, по
изп.дело № 1182/2022г., в което е посочено, че същото е образувано на
основание издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 202/20г. на РС-
Момчилград, с взискател „ЕВН Електроснабдяване“ АД и длъжник-
ответника по настоящото производство, което е посочено, че всички
задължения по изп.производство са заплатени /като са посочени конкретните
дати на постъпване на съответните парични суми/, както и че на 19.12.2022г.
изп.дело е било приключено поради пълното издължаване, и в тази насока на
06.01.2023г. е постъпила декларация от взискателя, че длъжникът е изплатил
изцяло своите задължения и изразено искане за приключване на ИД.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, в резултат от уважено възражение на длъжника в
заповедното производство по реда на чл.423 от ГПК и налични условия по
чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, имащо за предмет същите вземания. За успешното
провеждане на предявените искове, дружеството– ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендираният
размер, както и изправността си– че през процесния период е доставял
съответно количество електроенергия, респ., че ответникът е бил потребител
на услугите за посочения период, а ответникът- онези положителни факти,
които изключват твърденията в исковата молба.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение за доставка и продажба на електрическа
енергия и мрежови услуги. И това е така поради следното; Съгласно чл.98 „а“
от Закона за енергетиката, продажбата на електрическа енергия на клиентите,
се осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила
8
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от клиентите. Общите условия на ищеца за периода, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., са общодостъпни, публикувани на интернет
страницата на същия, както и в един национален и един местен ежедневник.
От доказателствата по делото, а и направените признания от
ответника, се установява, че за процесния период ответникът е собственик
или ползвател на недвижими имоти, находящи се в посоченото по-горе
населено място, като от изложеното следва, първо, че ответникът е клиент по
смисъла на чл.1 т.4 от Общите условия и второ, с оглед предназначението на
присъединен към електроразпределителната мрежа обект, същият е
потребител на ел. енергия за небитови нужди- поради характеристиката на
обектите /сладкарница и склад/. Съгласно чл.11 т.1 от Общите условия на
„ЕВН Електроснабдяване“, ответникът, като клиент на ищцовото дружество,
дължи заплащане на стойността на доставената на обекта му ел. енергия.
От писмените доказателства /а и направените признания, че са ползвали
услугите на ищцовото дружество по доставена ел.енергия на процесната
стойност/ се установява, че в обектите, ползвани от ответника са монтирани
електромери, и че ответникът е потребител на мрежата и енергийните услуги
и че е присъединен към разпределителната мрежа- в тази насока са
препис.извлечение от сметка и фактури, в които е описано, че имотите са
описани като обекти на доставка, а ответникът има клиентски номер-
посоченият по-горе. По делото с горните доказателства е установено, че за
ответника М. Р. А. е бил открит клиентски номер № 1000 434 829, и същият е
бил клиент на дружеството повече от 10 години за две точки на потребление:
1/ ИТН: 307 ****, ГР.********, обект- СЛАДКАРНИЦА, АП.*88; 2/ ИТН:
307 ****, ГР.********, УЛ.“0“, СКЛАДОВА БАЗА, АП.*297. По делото се
установи също така, че към настоящият момент ответникът е сключил
договор с „ЕВН ЕС“, като доставчик от последна инстанция.
От приложени препис-извлечение от сметка на клиент и издадените
фактури, които са приети като доказателство по делото и неоспорени от
страните, се установява, че задълженията на абоната през процесният период
възлиза общо на 189,94 лева, от която 181,92 лева– главница, и 8,02 лева-
мораторна лихва за посоченият период- в тази насока са издадените
фактура, както и препис-извлечение от сметка на клиент.
9
По делото се доказа, че ответникът е заплатил цената на доставена
енергия, която цена е предмет на настоящото производство, като в тази
насока е представеното удостоверение от ЧСИ Р.Сираков, за заплатени
парични суми- описани подробно с които са били заплатени задълженията по
образуваното изпълнително производство, което е било прекратено на
19.12.2022г. Установи се, че заплащането е станало след завеждането на
заповедното производство и преди подаването на възражението по чл.423 от
ГПК. С други думи казано, към момента на издаване на заповедта за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ответникът е дължал исковата сума.
Съдът счита, че възраженията на ответника свързани с негови
правоотношения с „Банка ДСК“ АД, където е имал открита разплащателна
сметка за заплащане на задължения към ищцовото дружество „ЕВН
Електроснабдяване България“, са неотносими към настоящият правен спор, и
същите биха били основания за претендиране на имуществени вреди, поради
и което ги оставя без уважение.
Поради извършеното плащане на дължимата сума, която се явява
предмет на настоящият иск, съдът намира, че същата към настоящият момент
не се дължи, поради и което предявените искове- както главният иск, така и
аксесорният иск, се явяват неоснователни. Съобразно това съдът приема, че
исковата молба следва да се отхвърлена в частта за претендираната сума в
общ размер на 189,94 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 181,92 лева, и
мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от
12.09.2019г. до 04.06.2020г. в размер на 8,02 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.06.2020г. до пълното и изплащане,
както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение, за която сума в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 83/ 08.06.2020г., поради пълното й изплащане в хода на
производството по делото.
В същото време съдът намира, че следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна сторените в настоящото производство разноски,
чийто размер съдът определя на 125 лева, от която 50 лева- юрисконсултско
възнаграждение и 75 лева- държавна такса за така предявеният иск. Следва
ответникът да заплати и сторените в заповедното производство разноски в
10
общ размер на сумата от 75 лева-разноски по делото, от които 25лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Цитираните разноски се дължат, т.к. заплащането на дължимата сума е
станала след завеждане на настоящите искове, поради и което при такъв
изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските. Съгласно т.12
от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите
на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителният иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
респ. приемането на възражение по чл.423 от ГПК или настъпването на
условията по чл.47 ал.5 от ГПК, изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Освен това следва да се посочи и следното; Производството пред
настоящият съд е образувано по искова молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД против ответника, с която е предявен по реда
на чл. 422 ГПК иск за признаване за установена дължимостта на суми по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 202/2020г. по описа на РС –Момчилград, образувано по Заявление
от дата 05.06.2020.
Съдът счита, че длъжникът, ответник в настоящото производство е дал
повод за предявяване на вземането, т.к. плащането на задълженията към
ищцовото дружество за доставена ел.енергия е извършено след подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и поради това си
поведение длъжникът е станал причина за образуване на заповедното
производство. По делото се установява, че ищцовото дружество е предявило
иск за установяване на вземането по издадената в негова полза заповед за
изпълнение в изпълнение на съдебни указания, дадени по реда на чл.415 ГПК,
след приемане от въззивния съд на възражение по чл.423 ГПК, подадено от
ответника М. Р. А. против заповедта.
Правото да подаде възражение пред въззивния съд е предоставено на
11
длъжника, който поради определени обстоятелства, изчерпателно изброени в
чл.423 ал.1 от ГПК, е бил лишен от възможността да оспори вземането. В
случая ответникът – длъжник в заповедното производство, се е позовал на
обстоятелство по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК, като е изложил доводи за
нередовност на връчването на заповедта за изпълнение /не била връчена
лично и същият в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване в
Р.България/. Въззивният съд е приел за основателно възражението, поради
което на основание чл.423 ал.4 от ГПК е върнал делото на заповедния съд за
даване на указания на заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК.
В конкретния случай следва и да се отбележи, че от доказателствата по
делото се установява, че към момента на подаване на възражението по чл.423
от ГПК, от страна на ответника чрез плащане е било погасено- както
вземането по заповедта, така и вземането за разноските, присъдени със
заповедта- по образуваното изпълнително производство- последното плащане
е на 19.12.2022г. Съдът намира, че извършените погашения е следвало да
бъдат съобразени от ответника при преценката му за наличието на правен
интерес от подаването на възражение по реда на чл.423 от ГПК предвид
предвидените в закона последици от приемане на същото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че с
поведението си ответникът на практика е станал причина за образуване на
исковото производство и следва да отговаря за сторените от насрещната
страна по него разноски в посочените по-горе размери- а именно сумата в
общ размер от 125 лева, от която 50 лева- юрисконсултско възнаграждение и
75 лева- държавна такса за така предявеният иск. Следва ответникът да
заплати и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на
сумата от 75 лева-разноски по делото, от които 25лева-държавна такса и 50
лева- юрисконсулско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният срещу М. Р. А. с ЕГН- **********, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.86 от
ЗЗД, че същият дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
12
Данов“ 37, сума в общ размер на 189,94 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер
на 181,92 лева, и мораторна лихва за забавено плащане на главницата в
размер за периода от 12.09.2019г. до 04.06.2020г. в размер на 8,02 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020г. до
пълното и изплащане, както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото,
от които 25 лева-държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение,
за която сума в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 83/ 08.06.2020г. по ч.гр.д. № 202/2020г. на
РС-********.
ОСЪЖДА М. Р. А. с ЕГН- ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 200
лева- разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
13