№ 14835
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110114857 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Б. П. М., ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Ю. О. Г., АК – София, със съдебен адрес
в ... против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П..
Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г. Съгласно клаузите на договора
ответното дружество предоставя на заемателя сумата от 1 000 лв., а ищцата се задължава да
върне сумата 23 седмични вноски, като общо дължимата сума (главница и договорна лихва)
е в размер на 1 103,38 лв.
В исковата молба се излагат подробни съображения за нищожността на договора за
потребителски кредит като противоречащ на императивни материално правни норми и
съдържащ неравноправни клаузи.
Като излага тези съображения, ищцата моли да бъде прогласена нищожността на
договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г., а при условията на евентуалност
моли да бъде прогласена нищожността на клаузите от договора, регламентиращи ГПР, ГЛП
и заплащането на неустойка.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
депозира писмено становище, с което поддържа исковата молба и направените
доказателствени искания. Не ангажира нови доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество
депозира писмен отговор, с който оспорва исковете. На първо място, ответникът навежда
доводи, че предявяването на исковете представлява злоупотреба с процесуални права, тъй
като Б. М. е предявила три идентични иска, чието различие е единствено в договорите,
чиято нищожност се претендира. По същество ответникът оспорва исковете като
неоснователни и излага подробни правни съображения, че договорът потребителски кредит,
включително неустоечната клауза от него са действителни – не противоречат на ЗПК, ЗЗП
или други императивни материалноправни норми и не съдържат неравноправни клаузи.
С отговора ответникът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника представя писмена молба, с която
1
поддържа възраженията и исканията, направени в отговора. Не сочи допълнително
доказателства.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска:
Между страните по делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява,
че между ищеца, като заемател и ответното дружество, като заемодател, е сключен договор
за паричен заем № 700774 от 30.06.2022 г., съгласно който „Сити Кеш“ ООД, в качеството му
на заемодател, е предоставило на Б. П. М. сумата в размер на1 000 лв., която ищецът се е
задължил да върне на 23 месечни вноски заедно с възнаградителна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент в размер 40,05 % и годишен процент на разходите, посочен в
договора в размер на 49,81 %.
В чл. 5.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една
от следните форми- поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова
гаранция.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 575,62 лв., която се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за
нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
договора погасителен план.
Сключеният между ищцата и „Сити Кеш“ ООД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал. 1
от договора следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
2
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,81 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно- неустойката в размер на 575,62 лв.,
която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда
на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите- ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че
получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
575,62 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 11, ал. 1 от
договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна
лихва“. Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от заетата сума и заедно с нея
се формира годишен процент на разходите в размер, който е значително по-висок от
3
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал. 1 не е свързано с неизпълнението
на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на
правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в
договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданата сума по чл. 11, ал. 1, те не могат да изпълнят отредената
им функция- да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае
с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д.
№ 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид основателността на главния иск, съдът не следва да разглежда предявените
при условията на искове за прогласяване на недействителността на клаузи от договора.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищцата на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна
такса в размер на 50 лв.
В производството ищцата е представлявана безплатно от адв. Ю. О. Г., АК- София, с
адрес в ..., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023 г., намиращ се на
л. 94 от делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Ю. О. Г.
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска, предявен от Б. П. М., ЕГН **********, с адрес в ... против „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № 700774 от 30.06.2022 г.
ОСЪЖДА ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на ищцата Б.
П. М., ЕГН **********, с адрес в ... сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща
направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на адвокат Ю.
О. Г., АК – София, с адрес в ... адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датат на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4