№ 7738
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110143334 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е.,
чрез пълномощника юрк. Ф.И., против Е. С. И., ЕГН **********, с адрес в ..., в качеството
й на собственик на топлоснабден имот с адрес – ...., ..., с инсталация ..., с присъединен
абонатен № ..., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за
установяване дължимостта на сумата от 521,98 лв., представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 72,06 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 05.08.2022 г., сумата от 33,12 лв., представляваща стойността на дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 6,40 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г.
до 05.08.2022 г., като за посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45722/2022 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри
състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, твърди, че ответницата, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., ..., с инсталация
..., с присъединен абонатен № ... , е потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които
клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичане на срока, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят
изпадне в забава след изтичането на посочения срок. Заявява, че процесният имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД, съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване
на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата. Ищецът моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по ч.гр.д. № 45722/2022 г. на СРС, I ГО, 162-
ри състав.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи с искане същите да бъдат
1
приобщени към доказателствения материал по делото. Ищецът моли за допускането на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период.
Направено е искане да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество осъществява услугата по дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, част от която е и
процесният имот. Направено е искане „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички
относими към правния спор документи.
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и не прави възражения по доклада. Поддържа
искането си за конституиране на трето лице – помагач. Моли за задължаване на ... да
представи по делото документ за собственост на процесния имот. Моли да се приеме
заключението на вещото лице по ССчЕ.
В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. ищецът моли да се приеме като писмено
доказателство представения от Столична община препис от Договор за продажба на
държавен имот от 07.02.1991 г. Не прави нови доказателствени искания. Представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. С. И., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до
30.06.2019 г., които са в размер на 97,41 лв. Сочи, че ищецът не е доказал качеството й на
потребител на топлинна енергия като собственик или вещен ползвател на целия
топлоснабден имот. Оспорва активната материална легитимация на ищцовото дружество
досежно вземането за стойността на услугата за дялово разпределение. Излага съображения
за неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава, тъй
като ищецът не е ангажира доказателства за настъпването на падежа на задълженията за
главниците. Ответницата не оспорва доставката на топлинна енергия, както и нейната
стойност, поради което моли да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество
експертизи. Не изразява становище по останалите доказателствени искания, направени в
исковата молба и не сочи доказателства. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
С молба с вх. № 93605/21.03.2024 г. ответницата, чрез пълномощника си, моли да
бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба, не
прави възражения по доклада на делото, нито нови доказателствени искания. Моли да се
изслуша и приеме допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание от от 26.03.2024 г. и 04.07.2024 г. ответницата не се
явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 45722/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
2
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за
погасяване на задълженията си.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че в
процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ...., ..., инсталация ..., с
присъединен абонатен № ....
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото е постъпило писмо от ..., към което е приложено копие от договор за
продажба на държавен недвижим имот, находящ се в ... по реда на Наредбата за държавните
имоти. От приложения договор се установява, че на 07.02.1991 г. ответницата Е. С. И.
придобива 2/3 ид.ч. от процесния имот, а Д.В.Б. – 1/3 ид.ч. По делото е приет като писмено
доказателство и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том I, рег. №
2738, дело № 19/2013 г., от 10.09.2013 г., от който се установява, че ответницата е придобила
и останалата 1/3 ид.ч. от имота чрез договор за покупко-продажба, сключен с Д.В.Б., като по
този начин е станала изключителен собственик на процесния апартамент.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на процесния
имот за исковия период, доколкото няма данни за последващо разпореждане с имота. От
същото следва, че ответницата е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация
София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 01.10.2000 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се
и че такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор №
371/03.02.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес ..., като решението
на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
3
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката
на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е
осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. –
сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия
исков период.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с исковата молба твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – ..., е потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид
нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ, ответницата, като собственик топлоснабдения
имот, е обвързана по силата на закона от облигационни отношения по Договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество / актуалните такива
относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР /
досежно доставяната до притежавания от нея недвижим имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота от
ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор
за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
Дължимите от ответницата суми се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и
БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От приложените по
делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото
разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните
сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника са
правилно изчислени, отговаря на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
4
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с подаването за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 24.08.2019 г., са погасени по давност.
Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. са
погасени по давност. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
дължимата сума за консумирана топлинна енергия е в размер на 1,64 лв., а стойността на
мораторната лихва върху тази част от претендираната главница е 0,31 лв.за периода от
15.09.2020 г. до 05.08.2022 г. Следователно необхваната от погасителната давност остава
главницата в размер на 520,34 лв., дължима за отчетен период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021
г.
С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява
частично доказана по основание и размер за сумата до 520,34 лв., с оглед което следва да
бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 521,98 лв.
Исковата претенция за главница за дялово разпределение следва да бъде уважена в
пълния заявен размер от 33,12 лв., доколкото периодът, за който се претендира, не е
обхванат от погасителната давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна върху уважената част
от главницата, за която не е изтекла погасителната давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 КЗ.
Както бе посочено по-горе, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, стойността на мораторната лихва върху погасената част от
претендираната главница за топлинна енергия е в размер 0,31 лв., начислена за периода от
15.09.2020 г. до 05.08.2022 г.
Следователно остава дължима мораторна лихва в размер на 71,75 лв., с оглед което
следва да бъде частично уважен предявеният иск и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 72,06 лв.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер
на 390 лв. от които 175 лв. – държавна такса, 15 лв. – такса за частна жалба, и 200 лв. –
депозит за вещо лице по ССчЕ. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв. Следователно
следва да му се присъдят разноско съобразно уважената част от иска в размер на 386,10 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 74,25лв. – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
45722/2022 г. по описа на СРС, 162-ри състав, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции. Съгласно Договор за правна помощ и съдействие
от 09.01.2024 г., сключен между ответницата Е. С. И. и адв. И. Н., последният е предоставил
безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в настоящото производство,
с оглед което е направено искане от пълномощника за присъждане на адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. И.
Н. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство съразмерно отхвърлената част от иска, а именно – в размер на 4 лв.
В заповедното производство ответницата не е сторила разноски, с оглед което съдът
счита, че не дължи произнасяне в тази връзка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., против Е. С. И.,
ЕГН **********, с адрес в ..., обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 520,34 лв., представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 71,75 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 05.08.2022 г., и сумата от 33,12 лв., представляваща стойността на дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 45722/2022 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата от 1,64 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 0,31 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 05.08.2022 г., и сумата от 6,40 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 31.08.2019 г. до 05.08.2022 г., като за посочените суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45722/2022 г. на по описа на
СРС, I ГО, 162-ри състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ответника Е. С. И., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е. –
председател на УС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 460,35 лв., представляваща
съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
6
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, на основание да заплати на адв. И. А.
Н. – САК, със съдебен адрес гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 4 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7