РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Разград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20243300500079 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от „Ти Ви Ти Комерс“ЕООД, подадена чрез
пълномощник, против решение № 413/30.06.2023г., постановено по гр.д. № 1771/2022г. по
описа на РС Разград, с което в производство по чл.422 ГПК е прието за установено, че "Ти
Ви Ти Комерс"ЕООД има задължение към "Пи Ел Си Транс"ООД в размер 1860лв.,
представляващо неплатено спедиционно възнаграждение по спедиторски договор №
**********., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата
сума от 4.04.2022 г. до изплащането й, за което е издадена заповед № 463 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 657/2022 г. на Районен съд Разград.
Жалбоподателят излага възражения за материална незаконосъобразност на съдебния акт и
моли въззивния съд да го отмени, като отхвърли предявения иск.
Подаден е писмен отговор от "Пи Ел Си Транс"ООД чрез упълномощен адвокат, в
който се поддържа твърдение за правилност на обжалваното решение. Въззиваемият моли
съда да потвърди съдебния акт на РС Разград.
Подадена е частна жалба от „Ти Ви Ти Комерс“ЕООД против определение
№1131/24.11.2023г. по гр.д. № 1771/2022г. на РС Разград, с което в производство по чл.248
ГПК е осъден да заплати на ищеца сумата 300лв. за направени деловодни разноски в
съдебното производство пред районния съд. Жалбоподателят излага доводи за
недопустимост поради липса на представен списък на разноски от ищеца.
1
Подаден е писмен отговор от "Пи Ел Си Транс"ООД чрез упълномощен адвокат, в
който се поддържа становище за неоснователност на частната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на твърденията на страните и събраните писмени
доказателства, приема следната фактическа обстановка: страните са подписали на
11.06.2020г. спедиторски договор, по силата на който "Пи Ел Си Транс"ООД в качеството
на спедитор е приел да организира от свое име и за сметка на доверителя „Ти Ви Ти
Комерс“ЕООД превоз на 14 евро палета, с условие същите да бъдат стифирани. От
приложената последваща писмена кореспонденция между страните се установява, че
автомобилният превоз е извършен от трето лице, различно от спедитора. Видно от
представената международна товарителница, стоката е приета на 16.06.2020г. от Франция и
е доставена в България на 24.06.2020г. В товарителницата изрично е направено възражение
при доставката, че има повредени палети, както следва: *********, ********* и
************. На същата дата 24.06.2020г. „Ти Ви Ти Комерс“ЕООД е изпратил по имейл
рекламационно писмо до "Пи Ел Си Транс"ООД, в което е уведомил спедитора, че три от
палетите са с наранени и смачкани кашони; изцяло повредени и негодни за продажба са
общо 127 ролки стреч с доставна цена 2905,87 евро с левова равностойност 5683,39лв. без
ДДС.
Спедиторът е издал фактура № ************г. за извършената спедиторска услуга на
стойност 1550лв. без ДДС, 1860лв. с ДДС.
Проведена е кореспонденция между двете страни, в която доверителят е посочил, че
върху опаковките на товара са дадени указания „do not stuck“, т.е. стоката да не се стифира,
но въпреки това указанията не са спазени и това е довело до частичното повреждане на
товара. Поради това ответникът е уведомил ищеца, че извършва прихващане на своето
вземане за причинените вреди на товара в размер 6057,73лв. с вземането на ищеца за
спедиторско възнаграждение в размер 1860лв. по издадената фактура. От своя страна
спедиторът се е противопоставил на прихващането и е оспорил рекламацията, като е
поддържал, че с договора ответникът изрично е поискал стифиране на товара, въпреки
отбелязването на опаковките да не се стифира. Позовал се е и на чл.3 от договора, съгласно
който спедиторът не носи отговорност при повреда на товара. Събрани са гласни
доказателства относно развитието на договорните отношения, които като цяло потвърждават
горните обстоятелства, установени посредством приетите писмени доказателства.
Изготвено и прието е заключение по комплексна съдебно-оценъчна експертиза, от
което се установява, че към момента на огледа на повредения товар съществуват две
причини, поради които фолиото не може да се използва: ролките са частично смачкани и
деформирани и изтичането на срок, по-дълъг от 6 месеца от доставката им в склада.
Очевидно втората причина е последваща и не е свързана с превоза, поради което към датата
на доставката следва да се приеме първата, че е налице частична повреда на товара
вследствие деформация и смачкване. Общата стойност на повредените ролки по фактура е
1742,07 евро с левова равностойност 3407,19лв., а тяхната пазарна стойност към датата на
доставка – 24.06.2020г. е 3285,60лв. с ДДС.
2
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
въззивната жалба е основателна. Предмет на предявения иск е плащане на възнаграждение
по спедиционен договор. Правната уредба на този вид търговска сделка е уредена в част
трета, глава 25 от Търговския закон. Съгласно чл.361 ал.1 ТЗ, със спедиционния договор
спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на
доверителя договор за превоз на товар. Препратките на районния съд към разпоредбите на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки са неотносими – в
случая автомобилният превоз е извършен от друго лице, различно от спедитора, за което са
създадени договорни отношения, непопадащи в предмета на разглеждания правен спор.
След като не е налице хипотезата на чл.362 ТЗ, горецитираната конвенция е неприложима в
отношенията между страните по спедиционния договор.
От значение за спора е обстоятелството как е уговорено опаковането на товара.
Действително, в сключения спедиционен договор страните са уговорили стифиране на
палетите. Това е станало с подписване на договора на 11.06.2020г. Впоследствие обаче, на
16.06.2020г. стоката е приета за товарене и тогава е установено указание върху опаковките
палетите да не се стифират. В тежест на спедитора, съгл. чл.364 ал.2 ТЗ е да уведоми
доверителя за това указание, което същият не е сторил. Възражението му, че доверителят е
наредил въпреки отбелязването стоката да се стифира, е неоснователно – договорът с
уговорката за стифиране е подписан преди получаването на указание от товародателя
палетите да не се стифират, поради което и съгласно чл.364 ал.2 ТЗ спедиторът е следвало
да уведоми доверителя, че уговореният с договора начин за опаковане на товара чрез
стифиране не е подходящ за превоза. Като не е изпълнил задължението си, ищецът се е
поставил в положение на виновно неизпълнение на договора и съгл.чл.3, предл.последно от
договора същият следва да носи отговорност за частичната повреда на товара.
Направеното с писмения отговор на исковата молба възражение за прихващане се
явява основателно за вземане на ответника в доказания по делото размер на повредата от
3285,60лв. Посредством заключението на вещите лица се установява, че повредата на товара
се изразява в деформация на ролките. Оспорването от ищеца в хода на съдебния процес, че
повредата може да е причинена преди или след превоза и да не се дължи на него, е
неоснователно – в международната товарителница стоката е натоварена за транспортиране
без забележки, а е получена от ответника с изричното отбелязване за повредата на част от
палетите. Горното води до извод, че констатираната деформация е настъпила именно по
време на превоза на товара от Франция до България.
Посочено бе по-горе, че Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки е неприложима в отношенията между страните, поради което
разсъжденията на районния съд за изтекла давност на рекламационния иск на ответника са
неотносими. Отделно от това, институтът на погасителната давност не се прилага служебно
и при липса на възражение от ищеца за изтекла давност на рекламационното възражение на
ответника тези разсъждения се явяват и недопустими. При липса на такова възражение не
следва да се обсъжда и приложението на чл.366 ТЗ.
3
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла едногодишна погасителна
давност на вземането – предмет на предявения иск, съгласно чл.32 от цитираната конвенция,
поради нейната неприложимост. В случая спорът е за възнаграждение по чл.361 ТЗ, за което
се прилага общата петгодишна погасителна давност по ЗЗД. Изпълнението на спедиционния
договор е приключило на 24.06.2020г., от който момент е възникнало правото на спедитора
на възнаграждение, заявлението по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 4.04.2022г.,
следователно вземането не е погасено по давност.
Решението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно и вместо него
да бъде постановено ново, с което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен
поради прихващане с вземането на ответника за причинената частична повреда на товара.
Частната жалба против постановеното определение № 1131/24.11.2023г. на РРС е
основателна, като се вземе предвид обаче крайният изход от правния спор – не е налице
хипотезата на чл.78 ал.1 ГПК, тъй като искът подлежи на отхвърляне. Определението следва
да бъде отменено.
Страните претендират присъждане на разноските. Такива се дължат в полза на
ответника – сега жалбоподател. В хода на първоинстанционното производство същият е
внесъл възнаграждение за вещи лица в размер 621,20лв. и е заплатил възнаграждение на
адвокат в размер 600лв. В хода на въззивния процес е заплатил ДТ в размер 37,20лв. за
въззивно обжалване на решението и 15лв. за частната жалба. Представляван е от адвокат, на
когото е заплатил възнаграждение в размер 250лв. Ищецът – сега въззиваем, следва да бъде
осъден да му заплати горните суми.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 413/30.06.2023г., постановено по гр.д. № 1771/2022г. по описа на
РС Разград, като вместо това постановява:
Отхвърля иска на "Пи Ел Си Транс" ООД за приемане на установено в производство
по чл.422 ГПК, че "Ти Ви Ти Комерс" ЕООД му дължи следните суми във връзка с
издадената заповед № 463 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 657/2022 г. на Районен съд Разград: 1860 лв., представляващи неплатено
спедиционно възнаграждение по спедиторски договор № ********** г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума от 4.04.2022 г. до
изплащането й, поради извършено прихващане с вземането на "Ти Ви Ти Комерс" ЕООД в
доказания по делото размер 3285,60лв., представляващо стойността на частичната повреда
на товара.
Отменя определение №1131/24.11.2023г. по гр.д. № 1771/2022г. на РС Разград, с
което "Ти Ви Ти Комерс" ЕООД е осъден да заплати на "Пи Ел Си Транс" ООД сумата
300лв. за направени деловодни разноски.
4
Осъжда "Пи Ел Си Транс" ООД да заплати на "Ти Ви Ти Комерс" ЕООД сумата
1221,20лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното производство и сумата
302,20лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5