Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,02,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2151/19 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на Т.Х.А.
ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 001890/ 21.07.2017г.
на началник РУ Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7, ал.1
от ЗБЛД и на основание чл. 81,ал.2,т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 100
лв.
С жалбата се претендира
процесуалноправна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното
НП и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателката Т.А. страда от „лека умствена
изостаналост с намален контрол на подтиците и влеченията“, което й състояние на задържано или непълно развитие на
интелекта, се характеризира с нарушение на уменията, възникващи в процеса на
развитие и даващи своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност,
т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социални умения.
Тя от няколко години се занимава
с проституция. Предлага секс-услуги на главен път І-8 Пазарджик-Пловдив, като
стои демонстративно и предизвикателно встрани на пътя, за да привлече
вниманието към себе си на пътуващите в преминаващите автомобили. Позната е от
години и на служителите на ОД МВР Пазарджик, които редовно извършват обход по
този път ( трикратно в деня ) в участъка от него, попадащ в административна
област Пазарджик. Често била предупреждавана (докладна записка на инсп. Ганчев
и Углешов ) да престане с тази се
дейност , тъй като съставлява престъпление по чл. 329, ал.1 от НК и за да не
създава опасност за движението по пътя.
На 14,06,17г. при движение по
пътя Пазарджик - Пловдив пол. служител св. Ин. Т. предприел проверка на
жалбоподателката, която отново била там, този път близо до разклона за с.
Говедаре. Поискал документ за самоличност и тя му представила лична карта, като
фолиевото покритие на пластиката било повредено. Поради това съставил против
жалбоподателя процесния АУАН по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.
Актът е надлежно предявен и е връчен препис
срещу подпис.
Въз основа на него е издадено и обжалваното
НП.
В хода на цялостния контрол за
законосъобразност не се установиха нарушения на процедурните правила, които да са
съществени, тъй като са рефлектирали върху правото на защита. Описанието на
нарушението, и в акта и в НП, е с достатъчни по обем и яснота факти и е
съответното на възприетата правна квалификация.
В процеса жалбоподателката се
защитава от процесуален представител - адвокат. Защитната теза се основава
главно върху информацията от СППЕ, депозирана по делото. На първо място тук следва уточнението, че по
жалби на същата жалбоподателка против НП на началника на РУ са образувани 41
административно-наказателни дела. Затова и информацията за психо-интелектуалния
статус на жалбоподателката се събра от заключението по изготвена по дело против
нея от общ характер (за престъпление по чл. 329, ал.1 от НК) психиатрична
експертиза. При големия брой дела, евентуалното експертното изследване по всяко
би създало сериозни затруднения на страната, в тежест на която биха се
присъдили разноските за такова изследване. От друга страна, основание изготвеното
по делото от общ характер заключение да се приеме като писмено доказателство бе липсата на
необходимост за всеки отделен случая да се проверява вменяемостта на лицето и
възможността му да участва по конкретно дело. Съдебната практика е категорична,
че експертно заключение, изготвено за нуждите на едно производство, може да се ползва като писмено доказателство
по друго дело от гледна точка на фактите относно лицето - диагноза и
определящия я здравен статус. Такава процесуална възможност и в случая има,
доколкото с него няма да се поверяват въпросите по чл. 144, ал.1 т.4 от НПК за
това конкретното дело, тъй като данните в документа и не сочат такава
необходимост ( с оглед заболяването) . Следва да се има предвид, че
информацията за заключението е базирана на експертно телково решение - на л. 33, с което е поставена възприетата и
в заключението диагноза . Последното за нуждите на настоящото производство може
и ще се ползва като информация от специалист досежно обстоятелствата какво
заболяване има жалбоподателката и ограничава ли я то принципно в едно
административно-наказателно производство. В случая не се наложи експертно
изследване за всяко отделно производство и доколкото от медицинския
документ на л. 39 - 42 на специалист
-психиатър става ясно, че у жалбоподателката е налице умствено дефицитно
страдание, което не е болест, а е умствена недоразвитост и е факт или по
рождение или от първите години след раждането. Тоест още то първите си години
жалбоподателката живее и до този момент с това страдание и това й състояние не
се развива и променя, за да бъде проверявано непрестанно и за всеки конкретен случай. Съобщена от психиатъра е именно такава
поставена диагноза „лека степен на умствена изостаналост с намален контрол на
влеченията и подтиците“ ( л.41), заради която диагноза е и пенсионер по болест
( виж и решение на ТЕЛК) .
В документа е направена оценка на
интелектуалния квотиент на
жалбоподателката и резултатът е 60
единици , който отговаря на дете във възрастов диапазон 9-12 години, но не
обуславя невменяемост или недееспособност ( за каквато оценка следва квотиентът
следва да е под 50 единици). Тази оценка
за жалбоподателата не подлежи на промяна, тъй като и състоянието й не е
динамично. Тя, както се посочи, е придобила умственото си дефицитно страдание
по рождение или първите години от воя живот и установения дефицит не може да се
компенсира. Защото ( виж на л. 42) -
лицата с такава диагноза могат да се справят с елементарни трудови
навици и семейни задължения, както и дори да се справят леки казуси и в леки
ситуации. Поради това и както е посочил психиатърът - леката умствена
изостаналост не изключва вменяемост за леки казуси ( конкретната преценка е
била дори за престъпление от общ характер - придобиване на доходи по неморален
начин). Според психиатъра, умствената
изостаналост на жалбоподателката
позволява дори да участва и да дава достоверни обяснения във и по
воденото против нея производство от общ характер, като за последното е
препоръчано участие на защитник. Такъв в настоящия процес участва в неговата
съдебна фаза, което е напълно в съответствие с нормата на чл. 84 от ЗАНН, тъй
като тя препраща към норми на НПК за
производството пред съда по
разглеждане на жалби против НП).
Горното обсъждане бе основание да
се счита, че процедурата по образуване на административно-наказателното
производство със съставянето на процесния акт, неговото предявяване и връчване
на препис и издаването на въз основа на него на НП, е била напълно спазена и в
съответствие с нормативния регулатор.
По същество - нарушението е
доказано с показанията на разпитания свидетел Т. и не се оспорва от защитата от
гледна точка на неговото обективна съставомерност. Свидетелят напълно
добросъвестно призна, че не помни конкретния случай отпреди повече от две
години, но потвърди отразените от него факти в акта. А те са за наличие на
повреди в документа за самоличност, който следва да се носи и съхранява от
всеки български гражданин.При това повредите са конкретно посочени - повредено
фолиево покритие, което има всяка пластика, върху която е произведен документът
и която е направена за осигуряване на неговата защита .
В случая е от значение,че е
възприета някаква форма на повреждане на материалния носител на информацията,
отразяваща личните данни на лицето. Въпросът е: съставлява ли приписаното повреждане
такова по смисъла на закона и може ли точно този вид документ да продължава да
изпълнява своето предназначение с такъв вид повреда?
С разпоредбата на чл. 1, ал.5 ЗБЛД са предвидени три вида лични документи, като сред първия вид - такива за
самоличност се отнася личната карта - чл. 13, ал.1.
Според чл. 2 - „Българските лични документи са собственост на държавата“ . Те се издават по
строго регламентиран ред и се получават от съответното лице, личните данни на
което удостоверяват. То е натоварено и със задължението за съхранение - в
случая по чл. 8, ал.1 ,т.1 от Закона.
Именно защото тези документи
идентифицират съответния български гражданин, за когото са издадени ,
изискването по чл. 7, ал.1 е без изключение. Дори и най-малките повреди по
материалния носител ( пластиката) на документа предполагат възможност за
поправки и корекции или предпоставят невъзможността да се разчете наличната
върху носителя информация; или тя да бъде непълна; или неясна и т.н. Затова
законът изключва възможността въобще
да има някакви повреди, независимо от вида и степента им. И това е напълно
оправдано като се има предвид вида на документа и подлежащите на удостоверяване
с него данни - идентифициращ български гражданин чрез съответните лични данни.
В този смисъл възражението, че
случаят е маловажен , съдържимо в писмената защита не следва да се уважава. Всъщност,
тази претенция е на база на установеното умствено страдание на
жалбоподателката, което само по себе си не я прави основателна, а не е и довело
до едно тежко имотно състояние и недоимък. Все пак по собствени признания ( виж
на л.51) на жалбоподателката тя , макар и по един морално укорителен начин,
добива месечно със средства 1000-1500 лева. Въпреки многократните й
предупреждения да преустанови тази своя дейност и да се създава опасности по
пътя Пазарджик-Пловдив , за което информация се съдържа в докладната записка на
л. 49, тя продължава .
Правилно, на базата на горния
анализ, е възприето нарушение по чл. 7, ал.1
от ЗБЛД и е наложена санкция под формата на глоба на основание чл. 81,
ал.2 т.2 от същия закон. При отмерване на глобата следва да се има предвид все
пак, че установена повредата на личната карта не е била такава, че да
възпрепятства идентификацията на лицето. Следва да се има предвид и умствената
изостаналост като смекчаващо отговорността обстоятелство. Това прави напълно
обоснована преценката на Съда, че в определеният й размер глобата ще бъде
несъответна на нарушението и несправедлива и поради това и за да обезпечи
поправителен и превъзпитателен ефект съм спазване на установения в държавата
правов ред следва да бъде намалена до предвидения
минимум 30 лева.
На чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143
от АПК, предвид изхода на делото,
заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. (л.19) , ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски, пропорционални
на уважената част на жалбата ( глобата е намалена от 100 на 30 лева) - 90 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 001890/ 21.07.2017г. на началник РУ Пазарджик, с което на Т.Х.А.
ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** на основание чл. 81,ал.2,т.2 от ЗБЛД е наложена
глоба в размер на 100 лв. КАТО
НАМАЛЯВА глобата на 30 лева.
ОСЪЖДА ОД
МВР-Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** *** разноски в размер на 90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: