Решение по дело №246/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от К. Х. И. от [населено място] чрез пълномощник адв. А. А. против Решение № 32/02.04.2025 г. на Тетевенския районен съд, постановено по административно наказателно дело № 328/2024 г.

В жалбата са изложени твърдения, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалните норми, противоречащо на събраните в хода на производството доказателства, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание касационният жалбоподател лично и чрез пълномощник поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира присъждане на направените разноски. Представил е писмени бележки чрез пълномощник, с които поддържа жалбата.

Ответникът по делото – Началник група при ОДМВР Ловеч, РУ- Ябланица – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Ловеч, първи тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление (НП) № 24-0451-000404/24.10.2024 г., на Началник група при ОДМВР Ловеч, РУ- Ябланица, с което на К. И. е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева на основание чл. 179, ал.2 във връзка с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал.1 от същия закон. С Решението е осъден И. да заплати по сметка на ТРС сумата от 849,40 лв. разноски за назначената автотехническа експертиза, както и държавна такса от пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че при издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбоподателя. Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, и са годни да породят целените правни последици. Прието е, че по безспорен начин се установява нарушаване на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, свързано с маневра, а именно , за да премине от едната в другата улица е невъзможно това да стане без маневра, поради това товарният автомобил започва движение на заден ход като задната лява част на каросерията на товарния автомобил се приближава максимално до десния стоп на лекия автомобил Ситроен, като крайният ляв габарит на каросерията е застанал по-високо от нормалното си положение спрямо терена и е достигнал до височината на задирането по Ситроена и последващото движение на товарния автомобил напред с десен волан, поради което задния ляв ръб на каросерията се изнася и контактува първоначално с дясната част на задна броня на лекия автомобил Ситроен, а в последствие с десен стоп и заден десен калник, като по този начин реализира ПТП с материални щети по лекия автомобил Ситроен. Освен това ТРС е приел, че правилно е установена фактическата обстановка. Нарушението и неговото авторство са безспорно доказани. Правилно е посочената нарушена норма на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. По делото е доказано, че жалбоподателят е осъществил горното административно нарушение от обективна страна, тъй като при посочената маневра е било предизвикано ПТП, а от субективна страна . при условията на небрежност, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Решението е неправилно.

В чл. 25, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В случая е установено от доказателствата по делото, включително и от заключението по допуснатата автотехническа експертиза, че жалбоподателят К. И. на 08.09.2024 г. около 17:30 часа е управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Транспорт и Логистик“ ЕООД [населено място] по [улица]към [улица]в [населено място] и е започнал завиване наляво с намерение да продължи движението си по [улица]. С оглед измерения най-голям диаметър на кривата между двете улици 14,6 м. и установения минимален диаметър на завиване на товарния автомобил 15,7 м., жалбоподателят като водач на товарния автомобил не е могъл да премине от едната в другата улица без маневра, поради което е започнал движение на заден ход, при което задната лява част на каросерията на управлявания от него товарен автомобил се е приближила максимално близо до десния стоп на лекия автомобил Ситроен Ц 4, с рег № [рег. номер], който е бил паркиран на улицата. Крайният ляв габарит на каросерията на товарния автомобил е застанал по-високо от нормалното си положение спрямо терена и е достигнал до височината на задирането на лекия автомобил Ситроен. Последващото движение на товарния автомобил „Рено Мастер“, управляван от жалбоподателя е напред с десен волан, поради което задният ляв ръб на каросерията се изнася и контактува първоначално с дясната част на задната броня на лекия автомобил Ситроен, а след това с десен стоп и заден десен калник.

Това означава, че жалбоподателят при движението си с процесния товарен автомобил е създал опасност не за движещо се ППС, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, а за паркиран на улицата лек автомобил, който не е бил в движение, поради което дадената в АУАН и в НП правна квалификация на нарушението е неправилна. Настоящият тричленен състав намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, регламентираща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

За нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е предвидена санкцията, визирана в нормата на чл. 185 от ЗДвП, която административнонаказващият орган (АНО) е следвало да приложи.

Съгласно чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С тази разпоредба е предвидена възможност да преквалифицира извършеното нарушение, чрез изменение на обжалваното пред него наказателно постановление, без да бъде нарушено или ограничено правото на защита на нарушителя.

Касационната инстанция приема, че ТРС не се е произнесъл за наличието на основание за изменение на обжалваното НП чрез приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно наказание.

Настоящият съдебен състав следва да посочи, че относно правомощията на Районния съд да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНО факти под друга нарушена законова разпоредба, е постановено Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия. С него е прието, че в производството по обжалване на НП правомощието на Районния съд да измени същото има съдържание на чл. 337 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Нормата на чл. 337 от НПК регламентира правомощията на въззивния съд в хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК) или прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Следователно наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на Районния съд да измени НП включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение. Това предвижда и редакцията на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно която Районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Упражняването на това правомощие от въззивния съд е гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност с оглед невъзможността му, след като отмени НП, да връща преписката на АНО със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното административно нарушение и в резултат да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в НП законова разпоредба, което е в противоречие с целите на наказанието, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС на I и II колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНО факти под друга нарушена законова разпоредба.

С оглед изложеното решението на ТРС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Разноски пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани с оглед разпоредбата на чл. 226, ал.3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, първи тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 32/02.04.2025 г. на Тетевенския районен съд, постановено по административно наказателно дело № 328/2024 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.