Решение по дело №14582/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,03.12.2018 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                           Мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА                                                     

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 14582 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                  С решение от 24.07.2017 г. по гр.д. №63346/16 г., СРС, ГО, 35 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М.А., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН **********,***, че дължат солидарно на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал.                1            от              ГПК           във вр.       с          чл.                79,

ал.1 ЗЗД, сумата от 3201.27 лв. за периода м. 07.2013г. до м. 04.2015г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 42.36 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода м. 07.2013г. до м. 04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.08.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, су­мата от 322.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 31.08.2013г. до 10.08.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47911/2016г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ над уважената сума от 3201.27 лв. до пълния претендиран размер от 3585.85 лв., иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ над уважената сума от 322.52 лв. до пълния предявен размер от 553.52 лв., както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6.41 лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН **********,***, да зап­латят солидарно на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 520.57 лв., представляваща направените по настоящето дело раз­носки, както и сумата от 391.97 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 47911/2016г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

                     Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъоразно.Излагат съображения,че неправилно съдът не отчел оспорването на констативния протокол оформен от ищеца и подписан от лице без представителна власт за ЕС.На втори надпартерен етаж не бил само техния апартамент,а видно от доказателствата за апартамент 8 имало две фактури изадени на различни лица.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което приеме недължимост на сумите. С въззивната жалба не се претендират разноски.

По въззивната жалба  не е постъпил отговор.

           Третото лице-помагач не взема становище по жалбите.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците  са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство.     

Ответниците оспорват исковете по основание и размер.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

СГС препраща към мотивите и правните изводи на СРС на основание чл.272 ГПК

        За пълнота следва да се отбележи следното:

       Оспорен е констативния протокол удостоверяващ ,че кантора на втори надпартерен етаж/по нотариален акт/ е идентичен с ап.8 с аб.№ 262043 .Отбелязването  е само за вътрешно ползване.Сравнено с нотариалния акт от 1990 г.,прието по делото като доказателство,ответниците са собственици на апартамент на ул ********на апартамент на втори надпартерен етаж.Спор за абонатния номер няма .Той е бил за апартамент на втори надпартерен етаж и видно от заявлението –декларация ответницата дава съгласие партидата да се води на ответника.Апартаменти 8 и 17 са с напълно идентична кубатура и подадените данни съответстват на посочените в нотариалния акт 3  помещения на апартамент на втори надпартерен етаж.

      На стр.45 от делото на СРС има доказателство“съобщение към фактура /30.11.2016 г. с получател М.К.К.с посочен адрес веднъж на ********ап.4 , а по отдолу ап.8 като срещу ап.4 и срещу ап.8 е посочен един абонатен номер ,а именно 262039.Видно от Справка за разпределение на общата топлинна енергия за месец ноември 2016 г./стр.43 от делото на СРС/това е абонатния номер за апартамент 4.Явно се касае за допусната фактическа грешка при  посочване адреса на получателя.А посоченият апартамент 8/отбелязан за вътрешно ползване от ищеца/ касае безспорно аб.№ 262043 за апартамент на втори надпартерен етаж.

       

            Представените във въззивното производство документи не удостоверяват ,че ответниците са собственици на апартамент 17,както те твърдят.

            Имотът на ответниците,апартамент на втори надпартерен етаж,отбелязан като апартамент 8 в справката за вътрешно ползване съответства на данните по нотариален акт по брой помещения ,както и по кубатура.За този апартамент е и абонатния номер -аб.№ 262043,посочен от ищцата в справката –декларация.

             Като е постановил решението си в този смисъл съдът е издал законосъобразен акт,който не страда от посочените пороци.

             Жалбата на въззивниците-ответници е неоснователна и следва да се остави без уважение.

                        Водим от гореизложеното, съдът

                                    

                                     Р   Е   Ш   И  :

              ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2017 г. по гр.д. №63346/16 г., СРС, ГО, 35 с-в

              РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи_: на обжалване.

               

 

                         ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                         

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

                                                                             

                        

 

 

 

                                                                 2.