РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Благоевград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210201171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А* Ю* Р., с адрес гр.С*, ж.к.”Г* Д*
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3251928 на ОДМВР Б., с
който на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на А* д*
„Р. и п*” за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен
фиш, както и че същият е издаден при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Иска се от съда да отмени издадения електронен
фиш, като незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателя,
редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. В
постъпила по делото молба е заявил, че поддържа жалбата и моли за отмяна
на процесния фиш.
Административнонаказващият орган и Р. пр. Бл., редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
1
На 13.12.2019 г., в 14.22 часа, в АМ Струма, на км. 88+700, с посока на
движение към гр.Симитли при ограничение на скоростта от 90 км/ч, за извън
населено място с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 №
11743d4, била засечена скорост на движение на МПС „“М* ”, с рег. № * от
120 км/ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при
разрешена такава - 90 км – т.е превишение от 30 км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост на А*д* „Р. и п*”, чийто
законен представител е жалбоподателя. Въз основа на тези данни от ОДМВР-
Б. е издаден електронен фиш серия К № 3251928 срещу жалбоподателя А.Р. в
качеството му на законен представител на А* д* „Р. и п*” за налагане на
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, предмет на
контрол в настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 11743d4/0063238
(заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип) се установява, че на процесната
дата – 13.12.2019г., в 14.22 ч., при локация АМ Струма км 88+700, при G.
координати 42.024062 23.042044 е измерена скорост на движение от 120 км/ч
след приспаднат толеранс, като са записани датата, часа, фиксираната
скорост и е заснет регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол, съставен на 13.12.2019г. за използване на
АТСС по чл.10,ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата
Използваната за установяване на процесното нарушение преносима система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е преминала проверка на 14.06.2019г., при
която е установено съответствие с одобрения тип, както и наличието на
всички необходими надписи и означения върху средството за измерване.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел К.. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а
именно снимков материал, справка за собственост на МПС, справка за
нарушител/водач, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка № 29-С-
ИСИС/14.06.2019 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., писмо № 11-00-
213/31.08.2021г. ведно с копие от проект за временна организация на
движението на път АМ Струма, км.88+700.Представена е разписка за
връчване на електронния фиш, от която се установява, че същия е връчен на
жалбоподателя на 23.07.2021г.
Съдът кредитира показанията на св. К., доколкото същите са последователни
и логични, като съдържат информация за процедурата по установяване на
нарушение със системата за контрол. От показанията на свидетеля се
2
установява, че използваното АТСС се монтира на пътя, като след въвеждане
от страна на полицейския служител на указаното с пътния знак максимално
допустима скорост на движение, техническото средство автоматично заснема
автомобилите със скорост на движение на допустимата такава, като
генерираните снимки се изпращат чрез GSM оператор в системата, където
след обработка на снимковия материал се издава съответния електронен фиш.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП (електронният фиш е
връчен на 23.07.2021г., а жалбата е от 06.08.2021г., и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният
електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на
предоставени със ЗАНН и ЗДвП правомощия, за което по делото са
представени безспорни доказателства /Заповед л.16/.
Същият съдържа предвидените с чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП,
задължителните реквизити и съответства на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец. В съответствие с цитираната разпоредба, в
електронният фиш са отразени данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане.
Мястото, времето на извършване на нарушението и самото нарушение са
отразени с необходимата конкретност и яснота, като е посочена ограничение
на скоростта и установената скорост на движение на процесното МПС.
Действително атакуваният електронен фиш не съдържа дата на издаването му
и конкретизиране на издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в
съответствие с предвидените с чл.189, ал.4 ЗДвП изисквания към неговото
съдържание /която разпоредба се явява специална по отношение на тези на
ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП/ и предвид
издаването му от териториално компетентната, съгласно мястото на
нарушението ОДМВР, въведените с жалбата оплаквания в противоположната
насока се явяват неоснователни. Тази липса не води и до препятстване на
3
извършване на необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй
като същата се извършва въз основа на датата на конкретното нарушение,
която е отразена в електронния фиш, като въз основа именно на тази дата се
установява и спазването на установената към този момент процедура по
издаването на електронния фиш, както и спазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът намира, че липсва и претендирата неяснота, относно мястото на
твърдяното нарушение като във атакувания ЕФ е посочено, къде е установено
нарушение, както и че е извън населено място. Соченото в ЕФ се подкрепя и
от събраните писмени доказателства, чрез предоставената информация от
Областно пътно управление, установяващи, че посочения километър е бил в
обхвата на знак Д – 6 и е била въведена временна оранизация на движение,
като процесния участък към датата на деянието е бил извън магистрала,
поради което възраженията в обратна насока са неоснователни.
Съставен е и предвидения с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г
Протокол от използване на АТСС /л.14/, в който е вписано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с
фабричен номер SN11743D4, като същото съответства на отразеното в
приложеното по делото копие от разпечатка от снимка, поради което
възраженията в обратна насока са неоснователни.
От приложения по делото протокол № 29-С-ИСИС/ 14.06.2019г. от проверка,
съдът установи вида, типа, техническата годност и изправност на
техническото средство. От посочените писмени доказателства, се установява,
че техническо средство ARH CAM S1 с фабричен номер SN11743D4
представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, при отсъствие на човешка
намеса при установяване на нарушението, гарантиращо избягване на
субективният човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т.
65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически
средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически
средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
4
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Ето защо
след законодателните промени при мобилните системи за видеоконтрол от
съществено значение е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, и след преустановяване на контрола да го
изключва и демонтира / спазването на този ред в случая се установи и от
показанията на св.К./. В тази последователност от действия се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията на закона и като взе предвид обстоятелството, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство, районният съд
намира, че използваната в случая система за видеоконтрол представлява
годно автоматизирано техническо средство.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредбата). В чл.9 от същата е
предвидено, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След
изтичане на времето за контрол, служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален
сървър за издаване на административни документи във връзка с установените
нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 от Наредбата. В
разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в редакцията му към датата на
нарушението/ изрично е регламентирани възможността за осъществяване на
контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или
мотоциклети. движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място
за контрол или АТСС, разположени временно на участък от пътя /какъвто е
настоящия случай/. В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС
във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат
действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредбата само при контрол във време на движение с
мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Съобразно това следва, че санкционирането на нарушители посредством
издаване на електронен фиш е допустимо и законосъобразно при осъществен
контрол с работещо на място мобилно АТСС, или такова разположено
5
временно на участък от пътя.
От представената снимка е видно, че измерената скорост на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била 124 км/ч. като след
приспаднатия толеранс от допустимата грешка при измерването +/- 3 %, във
фиша е посочена като установената скорост 120км/ч., което е в полза на
жалбоподателя.
При издаване на обжалвания електронен фиш, административнонаказващият
орган е съобразил т.нар."толеранс", като инкриминираната скорост е
намалена и е отчетено превишение от 30 км./ч., за което превишение е и
санкциониран жалбоподателя.
Съгласно представените по делото от Областно пътно управление- Б..
писмени документи, придружени със съответните пътни схеми в района на на
км.88+700 с посока към Симитли е имало поставен знак Д-6 – „Забранено е
движение със скорост, по висока от означената” – 90 км/ч.
От графа „Разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТТС в
метри” от протокол л.14 се установява, че автоматизираното техническо
средство, с което е заснето процесното нарушение е било на 130м. от пътен
знак Д -6, т.е в обхвата на въведеното с него ограничение.
Настоящият съдебен състав намира за установено по безспорен начин и
авторството на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното
с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случай че различно от собственика лице е управлявало
автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП, предоставя на
жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния
фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш от собственика, същият се смята за извършител на констатираното с
електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за
административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва
лицето, управлявало засечения с техническо средство лек автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил
електронният фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е
указана възможността за подаване на посочената по-горе декларация.
В конкретния случай, жалбоподателя не се е възползвала от предоставената и
с чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващият
орган законовата презумпция, поради което правилно е ангажирана
отговорността му. От друга страна според разпоредбата на чл. 188,ал.2 от
6
ЗДвП, когато автомобила е собственост на ЮЛ, предвиденото за съответното
нарушение наказание се налага на неговия законен представител. В
конкретния случай, видно от Справка за собственост на МПС /л.8/
автомобила е собственост на А*д* „Р. и п*” с представител жалбоподателя,
поради което съдът намира, че правилно е определен субекта на отговорност.
С оглед гореизложеното, районният съд намира, че въз основа на събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателя
е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушение по
чл.21, ал. 1 ЗДвП, според която при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта
скорост от 90 км/ч извън населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с
глоба 100 лв.;.;.
Ето защо при установеното в случая превишение от 30км/ч., правилно е
определена наложената глоба в размер на 100 лева. Предвид абсолютно
определения от законодателя размер на санкцията, съдът не следва да
обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
По отношение възраженията за настъпила давност, съдът намира същите за
неоснователни . Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В
тази връзка с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и
ВАС, задължително за правоприлагането е прието, че сочената правна норма
препраща и към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателният кодекс, което по аргумента на чл.81, ал.3 във
връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК налага извода, че с изтичане на четири години и
половина от извършване на процесните деяния, квалифицирани като
административни нарушения, административнонаказателното преследване се
изключва по давност, независимо от спирането или прекъсването на
давността. В случая деянието е извършено на 13.12.2019г. и към датата на
връчване на атакувания електронен фиш 23.04.2021г не е изтекъл срокът от
четири години и половина, считано от извършване на нарушението до
връчване на ЕФ, поради което възраженията в тази насока са неоснователни и
не са налице предпоставките за приложение НК по отношение преценка за
изтекла давност съобразно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС и ВАС.
7
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение, поради което, същият следва да бъде
изцяло потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
3251928 на ОДМВР Б., с който на А* Ю* Р., с адрес гр.С*, ж.к.”Г*Д* в
качеството му на законен представител на А* д* „Р. и п*” за административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Б.
в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8