Решение по дело №1109/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на тринадесети юли 2022г.,

в състав:

                                                     Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                           

            при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 1109 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното: 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

 

 

 

Образувано е по жалба на З.С.М. срещу мълчалив отказ на Областния управител на област с административен център гр. Варна, да извърши административна услуга по Заявление с вх.№ ОП-22-9400-110 от 09.03.2022 г., с което е направено искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост по отношение на следните имоти: поземлен имот с идентификатор 69170.501.196 заедно с построената жилищна сграда и селскостопанска постройка и поземлен имот с идентификатор 69170.501.307, находящи се в с.С.К, община Вълчи дол, област Варна.

 

 

 

 

В жалбата се твърди, че заявлението е подадено на 09.03.2022г. в Областна администрация на Област Варна. Жалбоподателят сочи, че срокът за извършване на административната услуга е изтекъл на 29.04.2022г.. Жалбоподателят сочи, че към дата на подаване на жалбата не е изпълнена заявената от него административна услуга. 

Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител в жалбата и в писмено становище прави искане да се отмени мълчаливия отказ на Областния управител и да се задължи същия да се произнесе по направеното искане.  

 

 

 

 

 

Ответната страна, Областният управител на област с административен център гр. Варна изразява становище 1.в придружителното към административната преписка за недопустимост на жалбата поради просрочие и 2.чрез процесуален представител в открито съдебно заседание за преждевременно завеждане на спора, тъй като във връзка заявлението продължават да се извършват процесуални действия и административното производство по него не е приключило.

 

 

 

 

 

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:

 

 

 

 

Административното производство е образувано по Заявление с вх.№ ОП-22-9400-110 от 09.03.2022 г., с което е направено искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или за отписване на имота от актовите книги за следните имоти: поземлен имот с идентификатор 69170.501.196 заедно с построената жилищна сграда и селскостопанска постройка и поземлен имот с идентификатор 69170.501.307, находящи се в с.С.К, община Вълчи дол, област Варна.

 Заедно със заявлението като доказателства са представени изискуемите документи и доказателство за заплатена такса за извършването на административната услуга.

 

 

 

 

 

 

 

 

До датата на подаване на разглежданата жалба – 13.05.2022 година пред административния съд, както и до дата на постановяване на съдебния акт няма данни Областния управител на Област с административен център град Варна да се е произнесъл по заявлението.

На 01.06.2022г. до Община Вълчи дол от Областният управител – Варна е изпратено искане за издаване на акт за наследници на М.Б.К и удостоверение за постоянен адрес на О. В. М.. Удостоверенията са издадени на 13.06.2022г. и изпратени на областния управител на Област с административен адрес гр.Варна, видно от клеймото на пощенския плик на 14.06.2022г.

Видно от договора за покупко-продажба на недвижимите имоти, въз основа на който жалбоподателя иска издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, продавач на имота е Х. К. Х.. Х. К. Х. съгласно удостоверението за наследници издадено от Община Вълчи дол е наследник на М.Б.К. Съгласно удостоверение Изх.№ РД08-01.300/09.03.2022г. издадено от Община Вълчи дол, т.6 – в разписните листи за УПИ ІХ-196 и УПИ VІІІ в кв.21 са записани наследдниците на М. Х. К. без документ за собственост, за УПИ Х-196 в кв.21 е записан  О.В.М  с документ за собственост и за УПИ – ХІ 197 не е записан собственик.

Горните факти се установяват от представените писмени доказателства и съдът ги възприема като настъпили.

 

 

 

 

 

С оглед липсата на произнасяне на административния орган в срока определен от самия него, липсата на изричен отказ за разглеждане на заявлението за извършване на административната услуга, както и липсата на акт за прекратяване на производството, съдът приема, че е налице мълчалив отказ за нейното извършване, който подлежи на съдебен контрол.

Неоснователно се явява твърдението на процесуалния представител на Областния управител с Област с административен център гр.Варна, че процедурата по издаване на удостоверението не е приключила, че по същата се извършват процесуални действия и се събират документи, които не се съхраняват от администрацията на Областния управител. Видно от съдържанието на заявлението, поставило началото на производството по извършването на административната услуга – поискано е издаването на удостоверение, в което да бъде посочено за конкретно описаните имоти има ли издадени актове за държавна или общинска собственост. Актовете за държавна собственост, както и данните относно имотите, за които има издадени актове за държавна или общинска собственост се съхраняват от областната администрация по арг. от чл.70 от Закона за държавната собственост ЗДС) и не е необходимо за проверката на тези факти събирането на доказателства от други администрации.

Вместо да извърши заявената услуга, на 01.06.2022г. (след изтичане на срока за издаването на удостоверението) на служител в областна администрация е възложено изпращането на искане за издаване на документ до Община Вълчи дол. От съдържанието на представените, във връзка с искането за издаване на документи на Областния управител на Област с административен адрес гр.Варна, удостоверения за наследници на М.Б.К и за постоянен адрес на О.В.М  от Община Вълчи дол, се констатира, че същите са неотносими към заявлението за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на конкретно посочените имоти. Не е в правомощието на областния управител да прави проверка на постоянния адрес на собственика на конкретен имот или да проследява правоотношенията по наследяването на друг имот. Правомощията и задълженията на областния управител в това производство се изчерпват само с проверката и отразяването на данни в удостоверението относно наличието на издадени за имотите актове за държавна собственост или за липсата на такива. Предприетите от администрацията на областния управител действия по събиране на доказателства, които не са относими към процедурата по издаване на заявеното удостоверение са без правно значение и поради това не обуславят извод за неприключило производство по издаване на исканото удостоверение.

 

 

 

 

 

Областния управител на област с административен център гр. Варна е сезиран с искане за извършване на административна услуга, която попада в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл. 25 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.  

Съгласно разпоредбата на чл. 5а, ал.3 от Закона за администрацията (ЗА) „Длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т. 2, букви "в", "г" и "д" от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго“.

 

 

 

Разпоредбите на чл. 57, ал.2 и ал.3 от АПК посочват сроковете, в които органът дължи произнасяне, като ал.5 на същия текст определя максималния срок, в който следва да бъде издаден искания акт - един месец от започване на производството. В случаите, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, разпоредбата на ал.8 на чл. 57 от АПК задължава административния орган да уведоми заявителя за удължаването на срока.

 

 

 

 

За разлика от разпоредбите на АПК, предвиждащи удължаването на срока за издаване на административен акт, такова удължаване на срок не е предвидено в разпоредбата на чл.5а, ал.3 от ЗА, която се явява относима към фактите по спора, поради което съдът намира, че е налице мълчалив отказ за извършване на исканата услуга.

 Жалбата до АдмС Варна е депозирана в деловодство на Областен управител – Варна на 13.05.2022г., т.е.  след законоустановения срок, който е изтекъл на 09 май 2022г. (понеделник, присъствен ден. Срокът за подаване на жалбата е съобразен, както с изтичането на срока за произнасяне на административния орган - 30 дни след подаването на заявлението, т.е. 8 април 2022г., с изискването жалбата срещу мълчаливите откази да се подава в месечен срок от постановяването им по арг. от чл.149, ал.2 от АПК, т.е. до 8 май 2022г., неделя неприсъствен ден, така и с изискването на чл.60, ал.6 ГПК, определящ че „Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.“) в предвидената от закона форма, от страна с надлежна процесуална легитимация.

Съдът предвид вмененото му задължение по арг. от чл.168, ал.2 вр. ал.3 от АПК, служебно да провери валидността на административния акт и липсата на срок за оспорването му на това основание, намира жалбата за процесуално допустима.

Компетентността за издаването на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост за конкретно посочени имоти по арг. от чл. 77 от Закона за държавната собственост  вр. чл.84 и сл. от ППЗДС, т.е. в конкретния казус е на Областния управител на Област с административен център Варна, поради което мълчаливият отказ е издаден от компетентен орган.

 

 

 

 

 

По съществото на спора съдът намира следното: предявеното от  жалбоподателя искане очертава предметните предели на произнасяне на административния орган – издаване на удостоверение, в което да бъде посочено наличен ли е или липсва акт за държавна собственост за конкретно посочените в заявлението имоти. Заявеното за издаване удостоверение има удостоверително по отношение на имотите на жалбоподателя значение.

Завеният за издаване документ от Областния управител на Област с административен център гр. Варна, като индивидуален административен акт по смисъла на предл.1, ал.3 на чл. 21 от АПК, е от значение за признаване на претендираното от жалбоподателя право.

Така очертаният предмет на произнасяне определя и необходимия за доказване правен интерес от искането, който предполага твърдение за право на собственост и предприети действия за провеждане на разписана в закона процедура по неговото признаване, за целите на която е необходим и този документ. Твърдението за правото на собственост, за което претендиращият не разполага със съответен титул е факт, представеното заявление до Областния управител и документите приложени към него установяват действията по провеждане на производство по чл. 587 от ГПК и съдът намира, че тези две обстоятелства обосновават правния интерес от произнасяне по предмета на искането.

В производството по издаване на индивидуален административен акт чрез предоставяне на документ от значение за признаването на съответни твърдени права административният орган действа при условията на обвързана компетентност[1] и във всички случаи дължи произнасяне по същество[2]. Той следва да удостовери факта, респ. правата, които имат правно значение. Като при наличие на данни за собственост върху имота на друг собственик, конкретно на държавата – следва да впише тази информация при издаването на удостоверението. С тази удостоверителна функция се изчерпват правомощията му по предоставяне на исканата административна услуга. Не е в правомощията на областния управител да издирва историята на имотите и да прави проверки относно физическите лица – собственици на имотите.

В този аспект следва да бъде посочено, че  

 

 

 

преценката за правното значение на издадения документ – удостоверението за наличие или липса на акт за държавна собственост за конкретен имот и за претендираните права върху този имот е предоставена на друг орган, на следващ етап от производството. В хипотезата на производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК компетентен да прецени наличието на право на собственост съобразно съответния приложим материален закон е нотариусът. Въз основа на доказателствата, които е длъжен да събере, с постановлението по ал.3 на чл. 587 от ГПК, той ще признае или ще откаже претендираното право на собственост. Исканият от областният управител документ е само едно от изискваните от закона доказателства за установяването на правото на собственост.

От цитираните по-горе разпоредби на ЗА и АПК се налага и извод, че за административния орган е налице задължение да изпълни поисканата от него услуга. Не е предвидена възможност по ЗА (който съдържа в тази си част изричната уредба на правилата за извършване на административни услуги), за разлика от АПК, за мълчалив отказ от извършване на административната услуга. Това е така и защото в отлика от голямата част от другите административни производства, това по извършването на административни услуги не е безплатно за лицата. Те заплащат държавни такси, срещу които следва да получат изпълнение на заявената услуга, или при невъзможност да бъде изпълнена – да им бъде върната в цялост стойността на събраната от тях такса (този извод се налага от разпоредбите на чл.6, ал.1, б“е“ вр.  чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, като във втората разпоредба изрично се посочва, че таксата се събира по предоставянето на услугата, т.е. ако услугата не е извършена, то такса за нея не се дължи).

Спецификата на производството по извършване на административни услуги, го определя като такова, при което не може да има произнасяне на органа с мълчалив отказ, а исканата услуга следва да бъде извършена в предвидената от закона форма и или да бъде издаден отказ в писмена форма с посочване на всички основания за издаването му. На тези съображения мълчаливия отказ се явява издаден в противоречие с формата предвидена в закона – нарушение по чл.146, т.2 от АПК, което е толкова съществено, че влече неговата нищожност.

 

 

 

 

Предвид изложеното мълчаливия отказ на Областния управител на област с административен център гр. Варна да извърши административна услуга по Заявление с вх.№ ОП-22-9400-110 от 09.03.2022 г., с което е направено искане за издаване на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост подадено от З.С.М. се явява нищожен и неговата нищожност следва да бъде обявена, като преписката следва да бъде върната на ответника за извършването на административната услуга при съобразяване на дадените в решението указания.

 

Предвид изрично заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя в молба с.д. 10733/08.04.2022г., че не прави претенции за присъждане на възнаграждение на адвокат, съдът намира, че не следва да обсъжда наличието на предпоставките за присъждането му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалбата на З.С.М. мълчаливия отказ на Областния управител на област с административен център гр. Варна да извърши административна услуга по Заявление с вх.№ ОП-22-9400-110 от 09.03.2022 г. подадено от З.С.М., с което е направено искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост по отношение на следните имоти: поземлен имот с идентификатор 69170.501.196 заедно с построената жилищна сграда и селскостопанска постройка и поземлен имот с идентификатор 69170.501.307, находящи се в с. С.К, община Вълчи дол, област Варна.

 

 

 

 

ВРЪЩА преписката на Областния управител на област с административен център гр. Варна за произнасяне по Заявление с вх.№ ОП-22-9400-110 от 09.03.2022 г. подадено от на З.С.М. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: