Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 200
гр. ВРАЦА, 18.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.04.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕЛОВСКА в.гр.дело N 149 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Топлофикация-Враца” ЕАД-гр.Враца против решение на Районен
съд-Враца от 31.01.2019г., постановено по гр.дело №3154/2018г., с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация-Враца” ЕАД, гр.Враца
против М.Й.М. ***, искове по чл.422 от ГПК вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.149
и чл.150 от ЗЕ за сумата от 734,77 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 31.07.2015г.-30.06.2016г. и по чл.422 от ГПК, вр.с
чл.86 от ЗЗД за сумата от 170,16 лв.лихва за забава.
В жалбата се
твърди, че решението е необосновано и противоречи на материалния закон, поради
което се иска неговата отмяна. Развиват се доводи, че районният съд погрешно е
приел за недоказана собствеността върху имота, в който е ползвана топлинната
енергия, тъй като доказателства за това са били представени, а ноторно известно
е, че новото име на ж.к.”Толбухин” е бул.”Втори юни”. Сочи се също, че по
отношение на това обстоятелство особения представител на длъжника не е
възразил, поради което не са били необходими други доказателства за идентичност
на имената на улиците. Излагат се и съображения, че представените по делото
доказателства са достатъчни, за да се приеме, че ответницата е собственик на
имота, както и че за ищеца е невъзможно да докаже заплащането на цената за
придобиването му.
Иска се отмяна
на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.М.Д., като особен
представител на въззииваемата М.Й.М., в който оспорва въззивната жалба. Излагат се доводи за недоказаност на
твърденията на ищеца за идентичност на ж.к.”Толбухин” и бул.”Втори юни”, както
и за недоказаност на твърденията, че подписа
под № 10 в протокола от 29.12.2000г. е положен от ответницата.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд
гр.Враца е сезиран със заявление на "Топлофикация-Враца" ЕАД,
гр.Враца по чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение
против М.Й.М. *** за следните вземания: за сумата 734,77 лева, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2015 год. - 30.06.2016 год. за
жилище с адрес гр.Враца, ул.***; за сумата 170,16 лева, представляваща лихва за
забава за периода 31.08.2015 год. - 20.03.2018 год.; законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането; направените разноски в заповедното производство.
По заявлението
е образувано ч.гр.д.№ 1241/2018 год. и приемайки, че са налице предпоставките
по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 797/27.03.2018 год. Заповедта е връчена на длъжника в условията на
чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал на заявителя
указания за предявяване на иска за установяване на вземането си. Съдебният акт
с указанията е връчен на заявителя на 14.06.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК същият е предявил
установителния иск, предмет на настоящия спор.
След дадени от
районния съд указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, ищецът "Топлофикация
Враца" ЕАД, гр.Враца е конкретизирал, че предявява иск за признаване за
установено, че М.Й.М. дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а
именно - сумата 734,77 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода 31.07.2015 год. - 30.06.2016 год.; за сумата 170,16 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.08.2015 год. - 20.03.2018 год.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Иска се да бъдат присъдени деловодните
разноски в заповедното и в исковото производство.
В исковата
молба се твърди, че ответницата не е изплатила дължимата сума за консумирана
през процесния период топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация, потребена в жилище с адрес за гр.Враца, ул.***.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.М.Д., като назначен от съда на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата М.М., в който
оспорва основателността на предявения иск. Навежда доводи, че представените с
исковата молба писмени доказателства представляват едностранно изготвени частни
документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелствеа,
поради което нямат обвързваща съда доказателствена сила и не доказват по
безспорен начин действителното количество доставена топлинна енергия и нейната
стойност. Навеждат се и доводи, че не е доказан факта, че ответницата е
собственик или ползвател на имота, а оттам - и обстоятелството, че е потребител
на топлинна енергия, както и че е ползвала тази енергия за собствени нужди.
Пред районния
съд са събрани писмени доказателства. Допуснати и изслушани са
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Районният съд е обсъдил
подробно събраните доказателства и е направил правни изводи за неоснователност
на исковата претенция, при което е отхвърлил предявените искове.
Предвид оплакванията
в жалбата, предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор относно
съществуване на парични вземания в полза на ищеца
"Топлофикация-Враца" АД, гр.Враца, представляващи неизплатена цена в
размер на 734,77 лв. за доставена топлинна енергия на адрес гр.Враца, ул.*** в
периода от 31.07.2015 г. до 30.06.2016 г., както и лихва за забава в плащането
в размер на 170,16 лв. за периода от 31.08.2015 г. до 20.03.2018 г.
След като
обсъди събраните пред двете инстанции доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищецът "Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване на потребителите
на територията на гр.Враца при публично известни Общи условия. Тези Общи условия са приложени
като доказателство към исковата молба.
От
представените по делото справка- за неплатени фактури и дължими лихви и справка
за начислени суми за топлинна енергия се установява, че ответницата М.Й.М. има
открита партида в "Топлофикация-Враца" ЕАД за жилище с адрес -
гр.Враца, ул.***. Този адрес, видно от извършената служебна справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес
на ответницата.
По делото е
приложена Заповед № 3489/23.12.1990 г. на председателя на ИК на ОНС, с която е
наредено недвижим имот, находящ се в гр.Враца, ул.***, бл.***, да бъде продаден
на М.Й.М.. В заповедта е отразено, че имотът е ведомствен на фирма
"Химко" и собствеността върху същия ще премине върху купувача след
заплащане на продажната цена и сключване на договор за покупко-продажба.
Пред настоящата
съдебна инстанция е представен и на основание чл.266, ал.3 ГПК приет като
доказателство, протокол от 04.12.1990 г. на Комисия по преименуването на
булеварди, улици, площади и др. обекти в гр.Враца, от който е видно, че е
отправено предложение за преименуване на
ул."Маршал Толбухин" в ул."Втори юни".
По делото са представени
справка за начислени суми за топлинна енергия на М.Й.М., както и справка за
неплатени фактури и дължими лихви от М.Й.М., издадени за потребление в обект с
адрес: гр. Враца, ул. ***.
От заключението
на изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява жилище,
част от етажна собственост с адрес: гр. Враца, ул. ***. Тази етажна собственост е топлоснабдена с енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване посредством абонатна станция № 337, като през
процесния период абонатната станция е работила и е доставяна топлинна енергия. Вещото
лице е констатирало, че не е налице разминаване в
отоплителните тела и отчетените единици и извършените начисления. Съгласно експертното заключение начислените
количества енергия са потребени в процесния имот, както и че
при начисляването на количеството електрическа енергия е спазена нормативната
уредба. Вещото лице не е констатирало в процесния период да има подавани жалби
и възражения от ответницата относно начислените суми за топлинна енергия до
"Топлофикация-Враца" ЕАД или до търговеца, извършил дяловото
разпределение.
Пред
първоинстанционния съд е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. От същото се установява, че размерът на дължимите суми за неплатена
топлоенергия за процесния период възлиза на сумата от 734,77 лв. Вещото лице е
изчислило, че размерът на обезщетението за забавено плащане, считано от падежа
на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - за периода от 31.08.2015 г. до 20.03.2018
г., възлиза на сумата от 170,16 лв.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
прави изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед
наведените в исковата молба твърдения, районният съд правилно е приел, че за да
бъде уважен предявения иск за установяване съществуването на задължения за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на
облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за
доставка на топлинна енергия, в т.ч. обстоятелството, че процесният имот е
топлофициран, и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на
топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения
период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена
топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията
към ищеца.
Както бе
посочено, по делото не се спори относно обстоятелството, че ищецът
"Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца има качеството на доставчик на
топлинна енергия за потребителите на територията на гр.Враца. От събраните по
делото доказателства се установи по категоричен начин и обстоятелството, че
жилището, находящо се на адрес гр. Враца, ул. ***, се намира в сграда - етажна собственост, която е топлоснабдена и до която
в процесния период ищецът е доставял топлинна енергия.
Основният
спорен въпрос се свежда до това дали от събраните по делото доказателства се
установява, че ответницата М.Й.М. има качеството на потребител на топлинна
енергия.
За да бъде даден отговор на този въпрос
следва да бъде проследено дефинирането на понятието "потребител" в
специфичната нормативна уредба, относима към конкретния случай. Съгласно чл.5,
ал.1, т.2 от Наредба № 1 за ползване на топлинна
енергия/обн.ДВ бр.49 от 1975 год. и отм.ДВ бр.31 от 2002 год./, потребители на топлинна енергия са собствениците или наемателите
на жилища, които използват топлинната енергия за отопление, вентилация и битови
нужди. Впоследствие понятието "потребител на топлинна
енергия" е уредено в Закона за енергетиката и енергийната ефективност /обн.
ДВ бр.64 от 1999 год. и отм.ДВ бр.18 от 2004 год./ и в действащия към настоящия
момент Закон за енергетиката /в сила от 05.03.2004 год./. В разпоредбата на
чл.106а, ал.4 ЗЕЕЕ /отм./ е предвидено, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. В § 1, т. 13 ДР
ЗЕЕЕ /отм./ като потребител се определя
физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или
природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а действалият до
17.07.2012 год. § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови
нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според сега действащата нормативна уредба - чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено
качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от собствениците в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, да декларират
писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването -
чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба лицата
по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
Промени в нормативната уредба се наблюдават
и във връзка с необходимостта от сключването на писмен договор като основание
за възникване на облигационното правоотношение. В чл.6, ал.3 от Наредба № 1 за
ползване на топлинна енергия /обн.ДВ бр.49 от 1975 год. и отм.ДВ бр.31 от 2002
год./ е предвидено, че следва да се сключват писмени договори при използване на
топлинна енергия за жилищни нужди, когато енергията се измерва с топломер. На
19.07.1999 година влиза в сила ЗЕЕЕ /отм./, като в първоначалната редакция на
чл. 106, ал. 1, т. 3 и т. 4 от този закон се е изисквало сключването на писмени
договори между топлопреносните предприятия и потребителите, ползващи
топлоенергия за битови нужди. В § 6, ал.2 ЗЕЕЕ /отм./ е предвидено, че до 1
януари 2000 г. заварените към момента на влизането в сила на закона потребители
на топлинна енергия са длъжни да приведат търговските си взаимоотношения с
топлопреносното предприятие в съответствие с чл. 106 от същия закон. С
изменението на ЗЕЕЕ, обн. ДВ бр.
108/2001 година, изискването за сключване на писмени договори е отменено по
отношение на битовите потребители и е останало само за потребители, ползващи
топлинна енергия за стопански нужди. Със същото изменение е приета нова
разпоредба на чл.106а ЗЕЕЕ /отм./, която
предвижда, че между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Съгласно действащата към момента разпоредба на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия. Към делото са приложени и
Общите условия на “Топлофикация-Враца” ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите в гр.Враца, валидни през процесния период, от
които също е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване на договор
между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди. Следователно
в относимата към процесния период нормативната уредба не съществува задължение
за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна
енергия. Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен акт и
Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения.
Анализът на
всички посочени разпоредби води до извода, че за да бъде доказано качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия, а оттам - и съществуването на
облигационно правоотношение между страните, е необходимо или да бъде представен
писмен договор от период, когато нормативната уредба е изисквала сключването на
такъв и чието действие не е прекратено, или да бъде установено, че в процесния
период ответницата е собственик или титуляр на ограничено вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, находящ се в сграда-етажна собственост.
В случая ищецът
е представил единствено Заповед № 3489/23.12.1990 г. на председателя на ИК на
ОНС, с която е наредено недвижим имот, находящ се в гр.Враца, ул.***, бл.***,
да бъде продаден на М.Й.М.. Тази заповед е издадена на основание чл.120 НДИ,
предвиждащ смесен фактически състав за придобиване правото на собственост, а
именно - административен акт /заповед/ и гражданско-правна сделка /договор за
покупко-продажба/. Липсата на който и да е от двата елемента на този фактически
състав води до опорочаване на придобивното основание. В случая е доказано
наличието единствено на първия елемент - заповед на председателя на ИК на ОНС,
но не и довършване на фактическия състав чрез сключване на договор за покупко-продажба.
При това положение настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд,
че не е доказано обстоятелството, че ответницата е собственик на топлоснабдения
имот. Липсват и доказателства, че същата е носител на ограничено вещно право на
ползване върху имота.
Налице са данни, че М.М. е обитавала имота към 2000 г., тъй като от
протокола от проведеното ОС на етажните собственици е видно, че е подписала
същия. Не е ясно обаче нито докога е продължила тази фактическа власт и по-конкретно
дали е упражнявана в процесния период, нито на какво правно основание е
осъществявана - вещно или облигационно. Изясняването на тези обстоятелства е от
съществено значение и с оглед разясненията, дадени в т.1 на ТР от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК, според които лицата, дължащи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал наличието на право на
собственост или на вещно право на ползване, въз основа на които да бъде прието,
че ответницата има качеството на потребител по силата на посочените по-горе
нормативни разпоредби. Не е представен и писмен договор, сключен с
топлопреносното предприятие, въз основа на който да се приеме, че ответницата
има качеството на купувач на топлинна енергия и дължи заплащане цената на
същата.
Като е достигнал до същите изводи
и е отхвърлил предявените искове, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото и
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответницата , но
по делото няма данни същата да е направила такива.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
84/31.01.2019 г. по гр.д.№ 3154/2018 г. на Районен съд-Враца.
Решението не подлежи на
касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1..........
2..........