Р Е Ш Е Н И Е
Номер
645 от 28.04.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на шести
април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1851 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.В.Г. с ЕГН ********** – разузнавач в сектор „Престъпления свързани с грабежи“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Бургас с адрес гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 68, ет. 6, ап. 22 против Заповед № 251з-3146/ 13.08.2020 год. на Директор на ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата е заявено, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материално правните норми и при допуснати процесуални нарушения, като в подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адв. Н.Д. *** поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени доказателства, формулира искане за отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на ОДМВР Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. Д. И. оспорва жалбата, като неоснователна, представя допълнителни писмени доказателства и формулира искане за оставяне в сила на заповедта.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Изхожда
от надлежна страна и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че до Директора на ОД на МВР Бургас е постъпила докладна записка УРИ: 346р-2140/27.02.2020 год. на Началника на Районно управление (РУ) Созопол – главен инспектор Ж. Д., относно отложени към дело преписки в РУ Созопол. В докладната записка е посочено, че с преназначаването си на длъжност началник на РУ Созопол, гл.инспектор Даскалов е установил, че служителите му докладват отработени жалби на граждани и сигнали за отлагане към дело и не изпращане в Районна прокуратура гр. Бургас за произнасяне. С оглед така констатираното, Даскалов веднага е разпоредил преустановяване на тази практика. При извършена проверка на отложените към дело жалби през 2019 год. е установил наличието на общо отложени жалби на граждани – 161 броя, по които са извършвани проверки, снети са сведения, приложени са и други относими документи. Установено е, че преписките съдържат следните данни: закани, заплахи, скандали – 45 броя; сбивания с нанесени телесни повреди – 8 броя; кражби – 10 броя; изгубени регистрационни табели на МПС – 28 броя; унищожаване и повреждане – 7 броя; изгубени документи, телефони – 16 броя; издирени лица – 3 броя; други – 44 броя.
По повод така постъпилата докладна записка, със Заповед № 251з-1096/09.03.2020 год., Директора на ОДМВР Бургас е разпоредил извършване на проверка, която да установи поименно полицейските служители, които през 2019 год. не са си изпълнили служебните задължения да изпратят в Районна прокуратура Бургас 161 броя жалби на граждани, съдържащи описаните в докладната записка данни. Проверката е възложена на комисия от служители към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас с председател главен инспектор П. В. Б. – началник на сектор „Престъпления против личността“ и член – инспектор П. Т. Й. – разузнавач ІV степен в сектор „Престъпления свързани с незаконното пребиваване или преминаване на чужденци в страната и издирване“. Указано е за резултатите от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва на директора в 30-дневен срок от издаване на заповедта, като след установяване на извършителите, допуснатите нарушения да се квалифицират.
В изпълнение на така възложената проверка, определените служители на 11.03.2020 год. са посетили сградата на РУ Созопол, където са извършили преглед на отнесените към КД материали. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Справка с рег. № 251р-12131/09.04.2020 год., адресирана до Директора на ОДМВР Бургас. Видно от посочената справка, от прегледаните преписки, комисията е установила, че някои приложени към архив в деловодството на РУ Созопол преписки не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 т. 2б (без да се посочи нормативния акт), същите не са регистрирани като ЗМ и са приложени към архив в деловодството на РУ Созопол. От прегледаните преписки, комисията е установила, че за част от тях следва да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК – престъпления за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, поради което и на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от Вътрешните правила, преписките не се регистрират като ЗМ, тъй като след оценка на събраните данни от извършената проверка е приложена посочената хипотеза. Установено е също, че главен инспектор М.Г., в качеството му на началник на РУ Созопол, след като са му докладвани извършени проверки през 2019 год., в които се съдържат данни за извършени престъпления от общ характер, не е упражнил контролно-методическите функции. Със своя резолюция „КД“ е разпоредил приключване на работа по преписката и архивиране на материалите към дело и не е предприел действия, материалите да се изпратят в компетентната прокуратура, с което не е изпълнил служебните си задължения и е лишил съответния прокурор да упражни правомощията си по НПК да образува или откаже образуване на досъдебно производство.
В справката са включени и аналогични констатации по отношение на служителите старши инспектор Димитър Явахчов в качеството му на ЗА началник РУ Созопол и старши инспектор К. М. П. в качеството му на ВПД началник група „Охранителна полиция“ към РУ Созопол, които констатации нямат отношение към настоящия правен спор.
В резултат на установените факти и обстоятелства, комисията е формулирала извод, съгласно който, действията на служителя на МВР М.Г. (както и на другите двама служители) са нарушения на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за извършени престъпления от общ характер, утвърдени в Министерска заповед (МЗ) рег.№ 8121з-780/24.10.2014 год. (Вътрешните правила), според които разпоредби: „в структурите на МВР задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление, получено в деловодството на съответната структура и след приключване на проверката, служителя незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура“. Обоснован е и извод, че извършените от служителя М.Г. (както и другите двама служители) деяния съставляват нарушения на служебните им задължения по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 1 или т. 3 от ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения и неспазване на служебните им правомощия). Посочено е, че задължението на посочените служители, в т.ч. и на жалбоподателя е да проверяват и оценяват материалите с оглед постъпилите данни за извършени престъпления от общ характер, като съблюдават стриктно разпоредбите на НПК, като според проверяващите, в случая не са спазени разпоредбите на чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила, указващи: „след приключване на проверката, служителя незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура“. Прието е също така, че деянията на тримата служители съставлява и нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (неизпълнение на служебно задължение или заповед) е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Предвид горното, извършилите проверката са предложили със заповед, Директора на ОДМВР Бургас да бъде образувана проверка за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на служителите на ОДМВР Бургас, в т.ч. инспектор М.Г., изразяващо се в нарушение на чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
По повод изготвената справка и обективираните в нея факти, обстоятелства, изводи и предложения, Директора на ОДМВР Бургас е издал Заповед № 251з-1515/14.04.2020 год., с която във връзка с изготвената справка рег.№ 251р-12131/09.04.2020 год. за извършената проверка в РУ Созопол по докладна записка УРИ 346р-2140/27.02.2020 год. е назначил, комисия в състав: председател – П. И. И. – началник на сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас и член – инспектор И. С. Б. – разузнавач ІV степен в сектор „Престъпления против собствеността и културно-историческите ценности“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас. В заповедна е разпоредено, комисията да извърши проверка, в която да установи допуснати ли са нарушения на служебната дисциплина на посочените в справка рег.№ 251р-12131/09.04.2020 год. служители, в т.ч. и жалбоподателя М.В.Г.. Указано е, за резултатите от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в едномесечен срок от датата на заповедта, като при наличие на допуснати нарушения, същите да се квалифицират.
В изпълнение на горната заповед, определената комисия е извършила разпоредената проверка, като резултатите от същата са обективирани в Справка УРИ № 251р-19858/18.06.2020 год. От същата се установява, че на 22.04.2020 год. в 11.00 часа в сградата на ОДМВР Бургас, председателя на комисията е предявил на М.Г. Заповед № 251з-1515/14.04.2020 год., с която служителя се е запознал лично, което е удостоверил с положен подпис и саморъчно вписани длъжност, имена, адрес и телефонен номер. Съставен е бил и протокол рег. № 251р-15171/08.05.2020 год., за това, че на посочената дата Г. е бил запознат и с проверките, на които е имало поставена негова резолюция „КД“, по време на изпълнение на длъжността му началник на РУ Созопол. С покана рег. № 251р-15172/08.05.2020 год. М.Г. отново е уведомен за заповедта на Директора на ОДМВР Бургас за възложената проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за установяване на допуснати нарушения на служебната дисциплина от негова страна, по времето когато е изпълнявал длъжността началник на РУ Созопол относно практиката за отлагане на извършени проверки по сигнали на граждани към дело във въпросното РУ. С цитираната покана, на Г. е предоставена възможност в срок до 17.00 часа на 12.05.2020 год. да предостави на председателя на назначената комисия писмени обяснения, като даде отговор на конкретно поставени въпроси.
С писма от 05.05.2020 год. и 08.05.2020 год., комисията е изискала от началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР Бургас предоставяне на кадрови справки за цялостното поведение на проверяваните служители, заверени копия от длъжностните им характеристики, както и протоколите за запознаването им с тях, а също и справка за използваните годишни отпуски на тримата служители, както и заповедите за заместване на началника на РУ Созопол. В отговор, с писма съответно от 07.05.2020 год. и 12.05.2020 год. началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР Бургас е представил поисканите справки и документ.
С Предложение УРИ № 251р-15266/11.05.2020 год., председателя на комисията е сезирал Директора на ОДМВР Бургас, чрез Зам.Директора на ОДМВР Бургас с искане за удължаване на срока за извършване на проверка, разпоредена със Заповед № 251з-1515/14.04.2020 год., на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Видно от приложения по делото екземпляр на предложението, върху същото е поставена резолюция „Да“ с дата 11.05.2020 год.
С протокол с рег. № 19110/11.06.2020 год., комисията е приобщила към материалите по проверката общо 167 броя преписки, съдържащи резолюции на проверяваните служители „КД“. След преглед на преписките, комисията е установила, че при 84 от тях в действителност няма данни за извършени престъпления, като същите касаят: изгубени регистрационни табели, които в последствие са открити от собствениците; искания за съдействие от органите на МВР и други подобни. От останалите общо 83 преписки, съдържащи според комисията данни за престъпления и правонарушения, 64 броя са с резолюция „КД“ на инспектор М.Г., когато е изпълнявал длъжността началник на РУ Созопол, а останалите са разпределени между другите двама служители. Комисията също е определила, че въпросните 64 преписки, приключени с резолюция „КД“, поставена от жалбоподателя Г. съдържат данни за престъпления, правонарушения или са от компетенциите на други структури, както следва: самоуправство – 2 бр.; по чл. 325 от НК – хулиганство – 6 бр.; по чл. 144 от НК – закани и заплахи – 21 бр.; по чл. 194 от НК – кражба – 15 бр.; по чл. 130 от НК – лека телесна повреда – 6 бр.; по чл. 208, във вр. с чл. 18 от НК – опит за измама – 2 бр.; по чл. 144а от НК – преследване и системен тормоз – 1 бр.; по чл. 216 от НК – унищожаване и повреждане – 8 бр.; данни за нарушения без доклад до МКБППМН (местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни) – 2 бр.; данни за силна музика без взето отношение (липсват протоколи за предупреждение или разпореждане по ЗМВР) – 2 бр. След подробно запознаване със съдържанието на посочените общо 64 преписки, комисията е установила, че престъпленията, които те касаят попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК (маловажност), а други се преследват по тъжба на пострадалия. Нещо повече, комисията е формирала извод, че по своята правна същност, никое от деянията не представлява „тежко престъпление“. Независимо от това, комисията е счела, че са нарушени нормите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила, в цитирания по-горе смисъл.
По повод предоставената му възможност, с рег. № 251р-15220/08.05.2020 год. М.Г. е потвърдил, че поставените резолюции „КД“ по предявените му преписки са негови и са поставени по времето, когато е изпълнявал длъжността началник на РУ Созопол. В обясненията си, жалбоподателя също е заявил, че в по-голямата част от тези преписки не се съдържат данни за извършено престъпление. Заявено е също, че жалбоподателя е възлагал проверки по всеки един постъпил сигнал, като след приключване на работата по преписката се е доверявал на описаното в докладната записка от служителя, извършил проверката и се е съгласявал с неговото предложение, материалите да бъдат отложени „към дело“. По мнение на жалбоподателя е било възможно да е бил подведен от свои служители, като е заявил, че в никакъв случай не се е опитвал да прикрие престъпна дейност, в подкрепа на което е посочил, че всички преписки се съхраняват в деловодството на управлението.
В резултат на извършената проверка и на приобщените документи, комисията е формулирала извод, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина от инспектор М.В.Г. – разузнавач в сектор „Престъпления свързани с грабежи“, към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас, изразяващо се в това, че заемайки длъжността „началник на РУ Созопол“ през 2019 год. със свои резолюции „КД“ е отлагал към дело преписки, съдържащи данни за престъпления от общ характер и правонарушения, както и такива от компетентност на други структури. Прието е, че по този начин Г. е лишил компетентните органи да упражнят правата си и да се разпоредят с въпросните преписки. Изрично е вписано мнението на комисията, че въпреки факта, че част от преписките попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, а други се преследват по тъжба на пострадалия, служителят инсп. М.Г., заемайки длъжността началник на РУ Созопол е длъжен да докладва резултатите от проверката на компетентните структури. По отношения заявеното в обясненията на служителя, че е бил подведен от свои служители, извършили проверката, комисията е приела, че това обяснение не може да бъде взето под внимание, доколкото от длъжностната характеристика на „Началник РУ“, именно жалбоподателя е следвало да упражнява контрол над действията на подчинените си. Предвид така обоснованото, комисията е формулирала извод, че извършеното от Г. се квалифицира като нарушения на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила, които нарушения представляват негови служебни задължения, поради което е прието нарушаване на разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
В заключение, комисията е предложила за извършеното от инспектор М. Гайдарждиев нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Така изготвената справка УРИ № 251р-19858/18.06.2020 год. е предоставена на Директора на ОДМВР Бургас, като върху екземпляра от същата, приложен по делото се установява поставена резолюция „Да. Със справката да се запознаят служителите и им се разясни възможността да дадат допълнителни обяснения“. В изпълнение на така поставената резолюция, жалбоподателя М.Г. е бил запознат със справката, ведно с приложенията към нея на 29.06.2020 год. в 15.30 часа, видно от положения подпис.
На 29.06.2020 год., Директора на ОДМВР Бургас е изпратил до инспектор М.В.Г. покана за даване на писмени обяснения с рег.№ 251р-20067/29.06.2020 год., в която на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е предоставил възможност на служителя в 24-часов срок от връчване на поканата да представи писмени обяснения до Директора на ОДМВР Бургас по установените фактически и правни основания в справка УРИ № 251р-19858/ 18.06.2020 год. и предложението в нея да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Видно от разписката, съставляваща неразделна част от поканата, същата е връчена на 29.06.2020 год. в 15.40 часа. Във връзка с предоставената му възможност, инсп. Г. е депозирал до Директора на ОДМВР Бургас обяснение, което е изцяло идентично с обяснението представено пред комисията.
След запознаване с резултатите от извършената проверка, обективирани в Справка УРИ № 251р-19858/18.06.2020 год., с приложените към справката документи и обяснения, и като е приел, че в дадените от М.Г. писмени обяснения не се сочат нови факти и обстоятелства, опровергаващи направените констатации за извършеното нарушение, които да налагат промяна на правната квалификация на осъщественото деяние или освобождаването му от дисциплинарна отговорност, както и на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“ и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР, Директора на ОДМВР Бургас е постановил Заповед № 251з-3146/13.08.2020 год. с която е наложил дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от 1 (една) година на инспектор М.В.Г. – разузнавач в сектор „Престъпления свързани с грабежи“, към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта, служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното му наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. В мотивите на заповедта, Директора на ОДМВР Бургас е описал фактическа обстановка, идентична с тази, обективирана в Справка УРИ № 251р-19858/ 18.06.2020 год. По аналогичен със справката начин, Директора на ОДМВР Бургас е приел, въз основа на фактическата обстановка, че деянието на служителя, в качеството му на началник на РУ Созопол се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. В мотивите на заповедта е вписано, че органа е оценил всички доказателства, взел е предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата и вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата (отчетена е кадровата справка, от която се установява, че за времето на службата на служителя са присъдени деветнадесет награди), както и предоставената на служителя възможност да се запознае със справката и предоставената му възможност на изрази становище по констатациите. От разписката, съставляваща неразделна част от заповедта се установява, че последната е връчена на Г. на 20.08.2020 год.
Недоволен от така връчената му заповед, М.Г. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедта е издадена в нарушение на материално правните норми и процесуалните правила, като в подкрепа на това твърдение са заявени конкретни доводи и аргументи. На първо място е заявено несъгласие с констатациите, обективирани в заповедта, че жалбоподателя е отложил с резолюция „КД“ 64 броя преписки, съдържащи данни за престъпления от общ характер или правонарушения. В подкрепа на това несъгласие, жалбоподателя се е позовал на разпоредбата на чл. 5 от Вътрешните правила, съгласно която норма не се регистрират като заявителски материал съобщения не съдържащи данни за престъпление от общ характер. На следващо място жалбоподателя е посочил, че при постановяване на заповедта не са отчетени характеристичните му данни и множеството присъдени награди. Заявено е също, че от мотивите на заповедта не става ясно защо дисциплинарното наказание е наложено в максимален срок.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че тя е
произнесена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при нарушаване на
специалните административно-производствени правила за нейното издаване и в противоречие
с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед № 251з-3146/13.08.2020г. е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, съгласно който наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Към момента на налагане на наказанието М.В.Г. е заемал длъжност – разузнавач в сектор „Престъпления свързани с грабежи“, към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас. В този смисъл, Директора на ОДМВР Бургас безспорно се явява ръководител на структурата и като такъв е в правомощията си да налага дисциплинарно наказание от категорията на процесното.
Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените в закона дисциплинарни наказания. Съгласно нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е и неизпълнение на служебните задължения, а съобразно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения се налага дисциплинарно наказание „порицание“.
В оспорената заповед е посочено конкретното дисциплинарно нарушение, а именно „неизпълнение на служебни задължения“, като са описани и конкретните действия, посредством които е извършено дисциплинарното нарушение, а именно: за периода от 01.01.2019 год. до 16.10.2019 год. със своя резолюция „КД“ е отложил към дело 64 броя преписки, съдържащи данни за престъпления от общ характер или правонарушения, или са от компетенциите на други структури, както следва: самоуправство – 2 бр.; по чл. 325 от НК – хулиганство – 6 бр.; по чл. 144 от НК – закани и заплахи – 21 бр.; по чл. 194 от НК – кражба – 15 бр.; по чл. 130 от НК – лека телесна повреда – 6 бр.; по чл. 208, във вр. с чл. 18 от НК – опит за измама – 2 бр.; по чл. 144а от НК – преследване и системен тормоз – 1 бр.; по чл. 216 от НК – унищожаване и повреждане – 8 бр.; данни за нарушения без доклад до МКБППМН (местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни) – 2 бр.; данни за силна музика без взето отношение (липсват протоколи за предупреждение или разпореждане по ЗМВР) – 2 бр., като по този начин е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила, според които „в структурите на МВР задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление, получено в деловодството на съответната структура и след приключване на проверката, служителя незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура“. Изрично е уточнено, че извършеното от М.Г. в качеството му на началник на РУ Созопол нарушение представлява служебно задължение.
Следва също да се има предвид, че дисциплинарното производство е открито със Заповед № УРИ 251з-1515/14.04.2019г. на Директора на ОДМВР - Бургас, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган по 204 от ЗМВР. С цитираната заповед, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредено извършването на проверка от назначената комисия. На основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, за резултатите от проверката дисциплинарно разследващият орган е изготвил доклад - Справка УРИ № 251р-19858/18.06.2020 год., с който е направено и предложение на жалбоподателя М.Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Директора на ОДМВР Бургас, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган е запознат с доклада и доказателствата към него на 18.06.2020 год., съгласно поставена от самия него резолюция, който момент следва да се приеме като узнаване за нарушението на жалбоподателя, по смисъла на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазено е и изискването, залегнало в нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, доколкото преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, ДНО е поканил държавния служител Г. да даде писмени обяснения. Спазени са и сроковете за налагане на наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Независимо от горното, настоящия съдебен състав приема, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които обосновават незаконосъобразност на оспорената заповед на собствено основание. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че така въведеното законово изискване не е спазено. Дисциплинарно наказващия орган, при постановяване на заповедта дословно е възпроизвел съдържанието на цитираната правна норма, като не е попълнил мотивите си с конкретни фактически обстоятелства, които да изпълнят със съдържание законовото изискване. В мотивите на заповедта липсва какъвто и да е анализ на тежестта на нарушението, съпоставено с други нарушения от същия вид. Липсва коментар и за формата и вината на служителя. Законовата норма изисква и преценка за цялостното поведение на държавния служител по време на службата, каквато в оспорената заповед липсва. По този критерий, Директора на ОДМВР Бургас е посочил кадровата справка и отразените в нея общо 19 присъдени на служителя отличия и награди по ЗМВР. За пълнота следва да се отбележи, че в приложената по делото кадрова справка освен присъдените отличия и награди са отбелязани и общо 6 наказания наложени на служителя М.Г.. От страна на дисциплинарно наказващия орган липсва анализ на така вписаните в кадровата справка отличия, награди и наказания, както и извода, как същите оказват влияние при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание.
Като съществено нарушение на производствените правила, което е ограничило правото на защита на дисциплинарно наказаното лице следва да се отчете и обстоятелството, че дисциплинарно наказващия орган е наложил дисциплинарното наказание „ПОРИЦАНИЕ“ в максимално допустимия от закона размер – за една година, като в оспорената заповед липсват каквито и да е мотиви, които да обосноват необходимостта от налагане на наказанието именно в този размер. Липсата на конкретни мотиви по отношение на размера на наложеното дисциплинарно наказание съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото наказаното лице не е в състояние да реализира правото си на защита и да развие успешно оспорване по отношение размера на дисциплинарното наказание.
Така развитите по-горе мотиви обосновават извод за допуснатите процесуални нарушения на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато и нарушаване на относимите материално правни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
В мотивите на оспорената заповед, дисциплинарно наказващия орган е приел, че служителя е нарушил изискването на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила. Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Вътрешните правила, в структурите по чл. 3 задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление получено в деловодството на съответната структура. От описаната фактическа обстановка се установява, че както в иницииралата производството докладна записка, така и в хода на цялото дисциплинарно производство, в т.ч. и в мотивите на оспорената заповед липсва твърдения и доказателства в тяхна подкрепа, че в РУ Созопол, по времето през което Г. е изпълнявал длъжността началник не са били приемани или регистрирани съобщения за извършено престъпление. В този смисъл, по делото липсват както твърдения, така и доказателства, които да подкрепят приетото от дисциплинарно наказващия орган обстоятелство за нарушаване на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила.
В заповедта е посочено и нарушаване на чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила, която норма указва, че след приключване на проверката, служителя незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат на компетентната прокуратура. Анализът на посочената норма обосновава задължение за служителя извършил проверката, който незабавно следва да докладва на ръководителя. В случая жалбоподателя е именно ръководителя на когото се докладват материалите. В този смисъл, цитираната норма не въвежда задължения за ръководителя, т.е. същия не може да наруши нещо, което не му е вменено в задължение. Нормата изисква материалите да се изпратят на компетентната прокуратура, но това изискване не е въведено в тежест на ръководителя, какъвто безспорно е бил жалбоподателя Г..
Не на последно място, съда намира за основателно въведеното в жалбата възражение, че посочените общо 64 преписки не са съдържали данни за извършени престъпления от общ характер, поради което е следвало да се приложи нормата на чл. 5 от Вътрешните правила. В този смисъл, по мнение на съда, самата заповед съдържа вътрешно противоречие, доколкото дисциплинарно наказващия орган първоначално приема, че жалбоподателя е отложил към дело, поставяйки резолюция „КД“ общо 64 броя преписки, „съдържащи данни за престъпления от общ характер“, а в последствие обосновава извод, че „по своята правна същност никое от деянията не разкрива белезите на престъпление от общ характер“. В този смисъл и след като по мнение на самия дисциплинарно наказващ орган, въпросните преписки не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер, то и логично се поставя въпроса за приложимостта на приетите за нарушени Вътрешни правила, които регламентират организацията на работа в МВР по заявителски материали именно за престъпления от общ характер. В нормата на чл. 5, ал. 1, т. 2, б. „а“ и т. 4 от Вътрешните правила изрично е указано, че не се регистрират като ЗМ съобщения, които не съдържат данни за престъпление от общ характер, както и такива за престъпления, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Констатациите на комисията извършила предварителната проверка показва, че по-голямата част от преписките са образувани именно по повод такива съобщения, поради което и в съответствие с цитираните чл. 5, ал. 1, т. 2, б. „а“ и т. 4 тези преписки не се регистрират като ЗМ.
Въз основа на горното, съда приема, че в случая не е налице осъществено нарушаване на служебните задължения от страна на жалбоподателя, поради което оспорената заповед е постановена при нарушаване на съответните материално правни норми.
По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 310,00 лева, 10,00 лева от които за платената държавна такса и 300,00 лева за платеното в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. В хода по същество, процесуалния представител на ответника направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съдът намира така направеното искане за неоснователно, доколкото заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е под предвидения минимален размер от 400,00 лева, определен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 251з-3146/13.08.2020 год. на Директор на ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи на М.В.Г. – разузнавач в сектор „Престъпления свързани с грабежи“, към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на М.В.Г. с ЕГН ********** – разузнавач в сектор „Престъпления свързани с грабежи“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Бургас с адрес гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 68, ет. 6, ап. 22 сумата от 310,00 (триста и десет) лева разноски по делото.
На основание чл. 211
от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: