№ 566
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500218 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 260935 от 24.01.2022 г. от М. В. Д., ЕГН:
**********, чрез адв. И.В. срещу определение № 260044 от 18.01.2022 г., постановено по
гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на висящи искове, както следва:
- за заплащане на сумата 4027.83 евро, представляваща сбора на половината от
заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот
от 13.08.2004 г., сключен с „Банка ДСК“ АД за периода 13.11.2013 г. – 20.08.2019 г.; сумата
1031.00 евро, представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за
периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата 20.12.2018 г., квалифициран от съда по чл.
127, ал. 2, вр. чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата,
- за заплащане на сумата 5500 евро, с която ответникът - Ч. АС. М. се е обогатил при
извършване на делбата с влязло в сила решение по гр. д. № 18208/2010 г. на ВРС, влязло в
сила на 20.12.2016 г., а ищцата е обедняла, както и сумата от 831.11 евро, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 20.12.2016 г. до 16.06.2018 г., чрез
налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително
дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ Станимира Янкова.
Депозирана е частна жалба с вх. № 301126 от 28.10.2020 г. от М. В. Д., ЕГН:
********** срещу разпореждане № 279275 от 14.10.2021 г. и разпореждане № 279275 от
1
14.10.2021 г., постановени по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – Варна /двете
с идентични съдържания/, с които са върнати частна жалба с вх. № 298524 от 21.09.2021 г.
и частна жалба с вх. № 298700 от 23.09.2021 г.
В жалбата, депозирана срещу определението, с което е оставено без уважение
искането за допускане на обезпечение, жалбоподателят излага доводи за неправилност на
съдебния акт. Сочи, че е затруднен инстанционният контрол на постановеното решение по
гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 127 ЗЗД. Навежда доводи по
същество на спор по този иск, доколкото даденото разрешение противоречи на
постановеното решение по гр. д. № 18208/2010 г. по описа на Районен съд – Варна. Счита,
че този иск е подкрепен с достатъчно писмени доказателства. Излага доводи, че предявеният
иск за заплащане на сумата от 5500 евро е основан с твърдения за неоснователно
обогатяване и представлява претенция по сметки, която не е била заявена в делбеното
производство. Обезпечителната си нужда извежда от възможността за провеждане на
принудително изпълнение по повод на жилището й, без реализиране на евентуалната
възможност да противопостави своите насрещни вземания на взискателя. Счита, че
поисканата обезпечителна мярка е адекватна и отговаря на обезпечителната нужда. Моли за
отмяна на определението, както и за допускане на обезпечението.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК препис от жалбата не е
връчван на насрещната страна.
В жалбата депозирана срещу разпорежданията за връщане на двете частни жалби,
жалбоподателят излага доводи за неправилността на същите. Сочи, че е получил препис от
разпореждането за отстраняване на нередовности по въззивна жалба с вх. № 295588/2021 г.
на 13.09.2021 г. Излага доводи, че с дадените указания й е пояснено, че решението в частта,
в която са оставени без разглеждане исковете подлежи на обжалване в частна жалба, като в
случай, че обжалва и тази част следва да представи доказателства за заплатена държавна
такса от 15 лева. Сочи, че доколкото липсва прекратителен диспозитив на решението, то
срокът за обжалването му в тази част не е започнал да тече от връчване на препис от
същото. Твърди, че частната жалба е депозирана в едноседмичния срок, който е бил
определен от съда. Моли за отмяна на разпорежданията.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Ч.
АС. М..
Частната жалба с вх. № 260935 от 24.01.2022 г. срещу определение № 260044 от
2
18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение
на висящи искове е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът следва да прецени твърденията и
възраженията на страната, както и събраните по делото доказателства, въз основа на които
да направи преценката, която дължи по смисъла на чл. 391 ГПК, а именно дали без него за
ищецът ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението,
както и дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. За да бъде допуснато
обезпечението, следва да са налице всички кумулативни предпоставки за това, а именно
искът да е допустим, да е вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и
приложената обезпечителна мярка да е подходяща.
Производството пред Районен съд-Варна е образувано след като с Определение №
611 от 15.02.2019 г., постановено по т. д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна
предявените от ответника М. В. Д. насрещни осъдителни искове срещу Ч. АС. М. не са
приети за съвместно разглеждане, като производството е разделено и изпратено по
компетентност на Районен съд – Варна.
С насрещната искова молба М.Д. е предявила две осъдителни искови претенции за
осъждане на ответника да и заплати сумите от 15 280.12 евро, представляваща сбор от
́
сумите 7480.12 евро и 7800 евро, ведно с лихва за забава, на основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД,
както и заявена в условията на евентуалност претенция за присъждане на същата сума на
основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД.
С Разпореждане № 1584 от 9.04.2019 г., първоинстанционният съд е дал указания на
ищцата да уточни дали претендираните суми от 7480.12 евро и 7800 евро произтичат от
един договор за кредит или са на различни основания, като в съответствие с твърденията си
страната да формулира петитум.
В изпълнение на дадените указания ищцата е заявила, че паричните претенции са на
отделни основания и е формулирала петитуми по тях. В уточнителната молба е пояснила, че
претендира и сумата от 5500 евро, представляващи нейни лични средства, дарени от майка й
за закупуване на апартамент № 20, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.
302.“ Същата е формулирала искане за осъждане на ответника да й заплати посочената сума
от 5500 евро на основание чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, ведно с лихвата върху нея, считано от деня на плащането, както и
законната лихва върху тази сума от завеждането на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумата.
По повод на депозирана молба на ищцата по реда на чл. 214 ГПК, е допуснато
изменение на предявения иск за заплащане на сумата от 7480.12 евро, представляваща общ
3
сбор на заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит от 12.08.2004 г.,
сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва за забава върху всяка една вноска от
датата на плащането, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като се счита, че искът е
предявен за сумата от 5058.83 евро, от която 4027.83 евро, представляваща общ сбор на
заплатени вноски от ищцата по договора за кредит от 12.08.2004 г. за периода от 12.11.2013
г. до 20.08.2019 г. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, както и сумата от 1031 евро,
представляваща общ размер на обезщетението за забава върху всяка една вноска за
процесния период, на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 40257.83 евро от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Впоследствие в последното по делото о. с. з. от 9.03.2021 г., първоинстанционният
съд е разделил от производството, иска на ищцата за заплащане на сумата от 7800 евро,
представляваща заплатени от същата вноски по договор за кредит от 29.09.2008 г., сключен
с „Райфайзенбанк – България“ АД, ведно със законната лихва за забава.
С решение № 262292 от 9.07.2021 г., постановено по гр. д. № 19107/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, съдът е:
- отхвърлил предявения иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М. с правно основание чл. 127,
ал. 2, вр. чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 4027.83 евро,
представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни вноски по договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 г., сключен с „Банка ДСК“ АД за
периода 13.11.2013 г. – 20.08.2019 г.; сумата 1031.00 евро, представляваща общ размер на
лихвата за забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата
20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД;
- прекратил е производството по предявения иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М., с
правно основание чл. 23, ал. 2 СК за заплащане на сумата 5500 евро, представляваща лични
средства, дарени от майка й, послужили за закупуване на апартамент № 20, находящ се гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, ведно с обезщетение за забава върху сумата от
деня на плащането, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.130 ГПК;
- оставил е без разглеждане предявения евентуален иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М. с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 5058.83 евро и за
заплащане на сумата 5500 евро, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на молбата до окончателното им изплащане, с които суми ответникът се е
обогатил, а ищцата е обедняла, след като е погасила негови задължения като
кредитополучател по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с ,,Райфайзенбанк България“ АД до
възобновяване на производството по предявения главен осъдителен иск за заплащане на
сумата 7800 евро, представляваща общия размер на заплатените от М. В. Д. месечни вноски
по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с „Райфайзенбанк /България/“ АД, ведно с лихвата
върху всяка заплатена месечна вноска, считано от деня на плащането за периода м. ноември
4
2008 г. – м. юли 2010 г., съгласно уточняваща молба от 5.01.2020 г., производството по
който е спряно с влязло в сила протоколно определение от 24.11.2020 г., на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1750/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Варна по преюдициален спор.
По повод на искането за допускане на обезпечение по исковете за осъждане на
ответника да заплати сумата от 5500 евро, с която ответникът се е обогатил при извършване
на делбата с влязло в сила решение по гр. д. № 18208/2010 г. на ВРС, влязло в сила на
20.12.2016 г., а ищцата е обедняла, както и сумата от 831.11 евро, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 20.12.2016 г. до подаване на исковата
молба - 16.06.2018 г., съдът намира следното:
С определение № 3773/25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 2544/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Варна е отменено решение № 262232 от 9.07.2021 г., постановено по гр. д. №
19107/2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, имаща характер на определение за частично
прекратяване на първоинстанционното производство по предявения от М. В. Д. иск,
квалифициран от съда по чл. 23, ал. 2 СК, срещу Ч. АС. М. за заплащане на сумата от 5500
евро, представляваща лични средства, дарени от майка й, послужили за закупуване на
апартамент 20, находящ се град Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, ведно с
обезщетение за забава върху сумата от деня на плащането, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
В мотивите на отменителното определение е посочено, че исковете са нередовни,
доколкото наведените в уточнителната молба фактически твърдения са крайно недостатъчни
да бъдат квалифицирани под съответната приложима правна норма. Соченото
обстоятелство, че средствата са лични, не би могло да се съотнесе към основанието, на което
се претендира осъждането на ответника. Посочено е също, че при нередовна искова молба
поради противоречие между обстоятелствената й част и петитума е изключена преценката за
допустимостта на същата до отстраняване на нередовността.
След връщане на делото, в изпълнение на дадените указания в отменителното
определение, първоинстанционният съд с разпореждане № 280132 от 25.11.2021 г. е оставил
без движение исковата молба като е дал указания на ищцата да уточни исковете си като: 1/.
индивидуализира спорното право чрез излагане на ясни и недвусмислени фактически
твърдения, позволяващи осъществяването на точна правна квалификация на предявения иск
относно правопораждащия факт за заплащане на сумата от 5 500 евро, 2/. като заяви
договорно или извъндоговорно основание за претендиране на сумата, 3/. при заявяване на
договорно правоотношение – да посочи и съответното договорно правоотношение, от което
то произтича, 4/. при твърдения за извъндоговорно основание – да посочи дали сумата се
дължи на начална липса на основание, на неосъществено основание, на отпаднало
основание или е налице друг правопораждащ извъндоговорната отговорност факт, 5/. в
5
случай, че поддържа сочената правна квалификация по чл. 155, ал. 2 ЗЗД следва да наведе
ясни, конкретни и недвусмислени твърдения относно правния си интерес от заплащането на
чужд дълг, 6/. както и да индивидуализира по основание, период и размер исковата
претенция за заплащане на лихва за забава.
В съдебно определения срок, ищцата е заявила, че не поддържа квалификацията си по
чл. 155 ЗЗД, а поддържа единствено предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД. Сочи, че част от вложените средства за закупуване на апартамент № 20 са били
предоставени от майка й, поради което имали характер на лични средства. Излага доводи, че
същите не са били предмет на производството по съдебна делба между страните. Твърди, че
тя се обеднила, а ответникът се е обогатил, доколкото същата сума не била взета предвид
при оценяване на дяловете в делбеното производство. Уточнява периода на обезщетението
за забава от датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 18208/2010 г. по описа на
Районен съд – Варна – 20.12.2016 г. до 16.06.2018 г., което било в размер на 831.11 евро. В
молбата е уточнен петитума на иска като е посочено, че моли да се осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 5500 евро, представляваща лични средства, вложени при
закупуването на апартамент № 20, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ №
302, вх. 3, ет. 4, с които ответникът се е обогатил в производството по делба – гр. д. №
18208/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно с обезщетение за забава за периода от
20.12.2016 г. до 16.06.2018 г. в размер на 831.11 евро.
С разпореждане № 260258 от 18.01.2022 г. от страна на първоинстанционния съд са
дадени повторни указания на ищцата за уточняване на исковата молба, доколкото са
наведени едновременни твърдения за обедняване на ищцата, респ. обогатяване на ответника
в производството по приключилата съдебна делба, както и такива за личния принос на
средствата, поради получаването им в дарение от майката на ищцата преди сключване на
предварителния договор за закупуване на апартамент № 20, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“ № 302, вх. 3, ет. 4. С разпореждането са дадени и указания на
ищцата да заяви в какво се изразява обогатяването на бившия й съпруг при извършване на
делбата, и каква е връзката с извършеното в нейна полза дарение в размер на 5500 евро,
след приключване на производството по съдебна делба и възлагане на придобитите в режим
на СИО недвижими имоти в дял на страните по делото.
Към настоящия момент, в кориците на изпратеното дело, не се съдържат данни за
уточняване на исковата молба в разглежданата част. Доколкото в случая се касае за
съществено противоречие между наведените твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба и формулирания петитум, следва да се приеме, че исковата молба е
нередовна. Въпреки даването от страна на съда на повторни указания в тази насока,
нередовността не е отстранена.
Съдебният състав, съобрази относимата практика на касационната инстанция, в която
се приема, че при преценяване на възможността да се допусне обезпечение на иск по
нередовна искова молба, в която той не е конкретизиран по основание, следва да се има в
предвид изискването, наложено в теорията и съдебната практика за установяването пред
6
съда на допустимостта на иска и неговата вероятна основателност. Допустимостта на иска и
по-специално възможността за надлежното упражняване на правото на иск се определя и от
редовността на исковата молба по смисъла на чл. 129, вр. с чл. 127, ал. 1 ГПК. В
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК са посочени изискванията за редовност на исковата
молба, част от които е и изложение на всички факти, които обосновават претенцията, като
неспазването на това изискване прави исковата молба нередовна до нейното поправяне.
Затова и е възпрепятствано надлежното упражняване на правото на иск, включително
съпътстващите го процесуални действия, каквото се явява и допускането на обезпечение по
висящия иск /така Определение № 79 от 21.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 881/2017 г., III г.
о., ГК, Определение № 826 от 2.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3887/2013 г., II т. о., ТК,
Определение № 594 от 3.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 660/2009 г., I т. о., ТК и други/.
В случая, депозираният иск за заплащане на сумата от 5500 евро, е останал неизяснен
по основание, доколкото са релевирани противоречиви твърдения, както за обедняване на
ищцата, респ. обогатяване на ответника в производството по приключилата съдебна делба,
така и за личния принос на средствата, поради получаването им в дарение от майката на
ищцата преди сключване на предварителния договор за закупуване на апартамент № 20,
находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ № 302, вх. 3, ет. 4. Предвид наличието
на нередовност на исковата молба, която значително възпрепятства възможността за
направата на преценка относно допустимостта на иска, респ. неговата вероятна
основателност, то следва да се приеме, че искането за допускане на обезпечение е
преждевременно предявено. Затова и същото се явява неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
По повод искането за допускане на обезпечение на исковете за заплащане на сумата 4
027.83 евро, представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни
вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 г., сключен с
„Банка ДСК“ АД за периода 13.11.2013 г. – 20.08.2019 г.; сумата 1 031.00 евро,
представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за периода от
13.11.2013 г. до 20.12.2018 г., на квалифициран от съда по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 74, вр. чл.
155, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
По повод на вероятната основателност на иска, като кумулативна предпоставка за
допускане на обезпечение на иска, съдът съобрази, че в производството са представени
писмени доказателства във връзка с твърденията на ищцата. Същите обаче са недостатъчни,
за да обосноват наличието й, доколкото една част от тях касаят плащания, които са извън
исковия период, а други са крайно нечетливи. Също така, голяма част от представените
писмени доказателства касаят плащания на суми по повод на разходи, сторени за СМР, за
обзавеждане на детска стая, за интериорен дизайн, както и такива закупуване на други вещи,
свързани с обзавеждане. Една част от последните касаят друг апартамент, а не апартамент №
20, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ № 302, вх. 3, ет. 4, който е бил
7
закупен с договора за кредит от 2004 г., чийто вноски са предмет на иска. Отделно от това,
освен както се изясни, че е неясно във връзка с кой недвижим имот са сторени разходите по
интериорното му проектиране и обзавеждане, то същите се явяват и неотносими към
исковата претенция, доколкото същата е основана на твърдения за заплащане на месечни
вноски по кредита от 2004 г., сключен между бившите съпрузи и „Банка ДСК“ АД.
Ето защо, съдът намира, че в случая не се установява вероятната основателност на
предявения главен и акцесорен иск, поради което следва да се приеме, че липсва
кумулативна предпоставка за допускане на исканата обезпечителна мярка.
С оглед на горното, искането за допускане на обезпечение на исковете, предмет на
молбата по чл. 389 ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ Станимира Янкова, се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Затова и обжалваното
определение № 260044 от 18.01.2021 г., постановено по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане
на обезпечение на висящи искове е правилно като краен резултат, поради което следва да
бъде потвърдено.
Частната жалба с вх. № 301126 от 28.10.2020 г., депозирана от М. В. Д., срещу
разпореждане № 279275 от 14.10.2021 г. и разпореждане № 279275 от 14.10.2021 г.,
постановени по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – Варна /двете с
идентични съдържания/, с които са върнати частна жалба с вх. № 298524 от 21.09.2021
г. и частна жалба с вх. № 298700 от 23.09.2021 г., е депозирана в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Както вече се изясни, с първоинстанционното решение от 9.07.2021 г., съдът е:
- отхвърлил предявения иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М. с правно основание чл. 127,
ал. 2, вр. чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 4027.83 евро, представляваща
сбора на половината от заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 13.08.2004 г., сключен с „Банка ДСК“ АД за периода
13.11.2013 г. – 20.08.2019 г.; сумата 1031.00 евро, представляваща общ размер на лихвата за
забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата 20.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД;
- прекратил е производството по предявения иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М., с
правно основание чл. 23, ал. 2 СК за заплащане на сумата 5500 евро, представляваща лични
средства, дарени от майка й, послужили за закупуване на апартамент № 20, находящ се гр.
Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, ведно с обезщетение за забава върху сумата от
деня на плащането, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до
8
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.130 ГПК;
- оставил е без разглеждане предявения евентуален иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М. с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 5058.83 евро и за
заплащане на сумата 5500 евро, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на молбата до окончателното им изплащане, с които суми ответникът се е
обогатил, а ищцата е обедняла, след като е погасила негови задължения като
кредитополучател по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с ,,Райфайзенбанк България“ АД до
възобновяване на производството по предявения главен осъдителен иск за заплащане на
сумата 7800 евро, представляваща общия размер на заплатените от М. В. Д. месечни вноски
по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с „Райфайзенбанк /България/“ АД, ведно с лихвата
върху всяка заплатена месечна вноска, считано от деня на плащането за периода м. ноември
2008 г. – м. юли 2010 г., съгласно уточняваща молба от 5.01.2020 г., производството по
който е спряно с влязло в сила протоколно определение от 24.11.2020 г., на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1750/2018 г. по описа на
Окръжен съд - Варна по преюдициален спор.
В диспозитива му е посочено /л. 307 от делото на ВРС/, че решението в
отхвърлителната част подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, в частта за прекратяването с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му, както и че в останалата част решението не подлежи на обжалване.
Препис от решение е надлежно връчен на колега на процесуалния представител на
М.Д. на 20.07.2021 г. /л. 317 от делото на ВРС/.
На 2.08.2021 г. страната депозира въззивна жалба с вх. № 295588 от 2.09.2021 г. В
петитума на същата се съдържа искане за отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, както и за обезсилване на същото в частта, в която са оставени без
разглеждане предявените в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за заплащане на сумата от 5083.83 евро, както и заплащане на сумата от 5500 евро.
С разпореждане № 278408 от 3.09.2021 г. на жалбоподателката са дадени указания в
едноседмичен срок: 1/. да внесе държавна такса от 197.90 лева, както и 2/. да уточни дали се
обжалва и решението в частта, с която са оставени без разглеждане исковете по чл. 55, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 5083.83 евро и за заплащане на сумата от 5500 евро, ведно
със законна лихва върху главниците, считано от подаване на молбата до окончателното им
изплащане, като съобрази че в тази част решението не подлежи на обжалване. В случай, че
жалбоподателят обжалва и тази част, съдът ще счита, така депозираното искане като частна
жалба срещу решението в частта за без разглеждане, като във връзка с нея, следва да
представи изрична частна жалба с препис за насрещната страна, както и доказателства за
заплатена държавна такса от 15 лева по сметка на Окръжен съд – Варна. Разпореждането е
връчено на страната на 13.09.2021 г.
С уточняваща молба вх. № 298522 от 21.09.2021 г., депозирана по електронната поща
на съда, жалбоподателката пояснява, че обжалва и решението в частта, с която са оставени
9
без разглеждане предявените в условията на евентуалност искове.
В изпълнение на дадените указания, М.Д. е депозирала и частна жалба с вх. №
298525 от 21.09.2021 г. /изпратена по електронната поща на Районен съд – Варна на
20.009.2021 г./, както и частна жалба с вх. № 298700 от 23.09.2021 г. / п. к. 20.09.2021 г./.
Двете жалби са с идентично съдържание.
С идентични по съдържание разпореждания № 279275 от 14.10.2021 г. и № 279275 от
14.10.2021 г., съдът е върнал двете частни жалби, доколкото е възприел, че са просрочени.
При преценка по същество на подадената частна жалба срещу разпорежданията
за връщане, съдът формира следните изводи:
Обжалваемостта на един съдебен акт се предопределя от неговата правна природа и
закона. Всяко произнасяне на съда, с което се отказва произнасяне по същество на подадена
молба е съдебен акт от категорията на обжалваемите.
В диспозитива на първоинстанционното решение са дадени неправилни указания, в
частта, в която е посочено, че решението не подлежи на обжалване в останалата част. В
случая, предвид премахване на останалите части на решението, за които изрично е посочено
в какъв срок и ред подлежат на обжалване, то за посочена като необжалваема остава частта
на решението, в която са оставени без разглеждане исковете, предявени от страна на М.Д..
В тази част решението има характер на определение. Доколкото същото прегражда
по-нататъшното развитие на делото по тези искове, то следва да се приеме, че подлежи на
обжалване, по аргумент от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Погрешните указания на
първоинстанционния съд за необжалваемостта на постановения от него съдебен акт в частта,
в която са оставени без разглеждане исковете, не са обвързващи за настоящия съдебен
състав.
На следващо място, съдът съобрази практиката на касационната инстанция, в която се
приема, че проверката дали съдебният акт подлежи на обжалване се извършва при подадена
от страната жалба срещу акта, която при липса или неправилни указания по чл. 236, ал. 1, т.
8 ГПК следва да се счита подадена в срок /в този смисъл Определение № 60358 от
19.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3667/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 21 от 9.01.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 720/2012 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо, следва да се приеме, че съобразно дадените погрешни указания по повод
необжалваемостта на решението в разглежданата част, то депозираните частни жалби с
идентично съдържание, спрямо тази част на решнието, следва да се считат за подадени в
срок.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваните две
разпореждания № 279275 от 14.10.2021 г. и № 279275 от 14.10.2021 г. /двете с идентични
съдържания/, с които са върнати частна жалба с вх. № 298524 от 21.09.2021 г. и частна
10
жалба с вх. № 298700 от 23.09.2021 г., са неправилни и като такива следва да бъдат
отменени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260044 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. №
19107/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, , с което е оставена без уважение молбата на
М. В. Д., ЕГН: ********** за допускане на обезпечение на висящи искове, както следва:
- за заплащане на сумата 4027.83 евро, представляваща сбора на половината от
заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот
от 13.08.2004 г., сключен с „Банка ДСК“ АД за периода 13.11.2013 г. – 20.08.2019 г.; сумата
1031.00 евро, представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за
периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата 20.12.2018 г., квалифициран от съда по чл.
127, ал. 2, вр. чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата,
- за заплащане на сумата 5500 евро, с която ответникът - Ч. АС. М. се е обогатил при
извършване на делбата с влязло в сила решение по гр. д. № 18208/2010 г. на ВРС, влязло в
сила на 20.12.2016 г., а ищцата е обедняла, както и сумата от 831.11 евро, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от 20.12.2016 г. до 16.06.2018 г., чрез
налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело
№ 20217190400672 по описа на ЧСИ Станимира Янкова.
ОТМЕНЯ разпореждане № 279275 от 14.10.2021 г. и разпореждане № 279275 от
14.10.2021 г., постановени по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с
които са върнати депозираните от М. В. Д., ЕГН: ********** частна жалба с вх. № 298524 от
21.09.2021 г. и частна жалба с вх. № 298700 от 23.09.2021 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените
правила по администриране на частните въззивни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12