№ 13683
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110132909 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Малолетния ищец Н. К. В., действащ чрез неговата майка и законен представител М.
С. Г., твърди, че родителите му не били в брак и не живеели заедно от 2010г. През месец
април 2010г. ответникът напуснал жилището, в което живеели ищецът с неговата майка и от
тогава до настоящия момент само тя се грижела за него. В периода от месец април 2010г. до
м. Юни 2022г. ответникът е дала само три пъти по 100 лв. за детето си и му е направил
подаръци като компютър и телефон. Към настоящия момент ищецът Н. В. към момента на
депозиране на исковата молба е ученик в 6 клас на 150 ОУ в гр. София, като му предстоял
седми клас, в края на който се полагат матури важни за образованието му за в бъдеще. В
молбата се твърди, че ищецът В. е активен спортист, член на спортен клуб „Масару” като за
6 години има спечелени около 40 медала и 10 купи в това число и на международни
състезания по „кикбокс” и „ плуване”. Месечната такса за посещение била 70 лв., а
участието в състезания струва около 500 лв. Освен това потребностите и нуждите на ищеца
непрекъснато нараствали. Възниквали нови форми а на извънучилищни занимания, към
които детето проявявало интерес, същевременно се увеличавали и социално битовите
разходи за задоволяване нуждите на ищеца от храна, облекло и здравни грижи, променяли
се условията за неговото физическо и емоционално психическо развитие. раждането му. В
същото време доходите на ответника възлизали на около 1400 лв., от които 1000 лева
получавал в брой и 400 лв. под формата на купони за облекло и храна. По изложените
съображения се претендира месечна издръжка в размер на 400лева, считано от 20.06.2022г.,
както и за период от една година назад, а именно от м. юни 2021г. до м.. юни 2022г.,
възлизащи на общо 4800 лв. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава. В законния представителна ищеца пледира
за уважаване на исковата претенция така, както е заявена. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор по исковата молба, с
който оспорва иска с правно основание чл. 149 СК по основание, а иска по чл. 143, ал. 2 от
СК по размер. Не оспорва че ответникът е негов си, и че в момента същият се отглеждал от
1
майка си, с която ответникът е разделен. Оспорва претендираната издръжка за минал
период, като заявява, че освен компютъра, който е купил на сина си ,за да го ползва за
училище и извънкласни дейности му е купил и телефон, който използва в различни спортни
мероприятия и пътувания, за да има връзка с него. Отделно му е давал джобни пари по 50
лв. или 100лв. периодично, успоредно с това му е закупувал и дрехи като маратонки, анцузи
и др. такива. В отговора изразява съмнение относно стойността заявена в исковата молба на
участия в състезания на ищеца, като заявява, че в участието в международни такива то й
също е помагал със средства. Оспорва, че ищецът ще има разходи по уроци във връзка с
приключване на седми клас. Излагат подробни доводи, че за дете на възрастта на ищеца са
му необходими месечно не –повече от 300-350 лв. ,от които той е готов да поеме 200 лв.
месечно, като разликата следва да се поеме от майката, която следва да съобразява
извънкласните занимания на детето с материалните им възможности. В съдебно заседание
заявява чрез процесуалния си представител, че оспорва напълно претенцията за издръжка за
минал период, а за в бъдеще е съгласен да заплаща месечна издръжка от 200лв.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищецът Н. К. В. е малолетен (на 13 г.) и е дете на ответника, видно от удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0800/19.11.2009г., на Столична община
–Район „Подуене“.
От показанията на св. Диляна Ганчева, съсед на ищеца и майка на негов приятел, с
когото заедно ходят на училище и спортуват, се установява, че майката на ищеца от
раждането му е поело изцяло грижата за неговата издръжка и възпитание. Двете деца
спортували активно в спортен клуб „Масаро” с месечна такса от 70 лв. , като за всяко
състезание и тренировките за него се заплащало допълнително, както и пътуванията за
състезанията. Свидетелката, която ежедневно контактува с ищеца и неговата майка заявява,
че ответникът е вземал детето от тренировки не повече от три пъти, когато го е вземал му е
купувал дрехи. Не знае да му е давал джобни. Освен на спортни занимания ищецът ходел и
на курсове по английски. Съдът кредитира напълно показаният на свидетелката, които с
разказ на лични възприятия и събития, на които е била очевидец, освен това кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства.
Пред съда свидетелят на ответника – Ивайло Станчев, негов приятел, който познава
страните отдавна, заявява, че когато са излизали заедно с бащата и детето е искало нещо
баща му го е купувал. Три пъти го е виждал да му дава по 20 лв. джобни. Ответникът е
купил на детето телефон и компютър, преди няколко години му купил за подарък АТВ, за
което дал 700-800 лв. Свидетелят разказва, че ответникът му е казал, че е дал пари на детето
да отиде на състезание в Рим.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Ответникът дължи издръжка на детето Н., което не бива да страда от
обстоятелството, че родителите му живеят отделно. От събраните по делото доказателства
се установи безспорно, че ищецът Н. К. В. се е нуждаел, респ. се нуждае, от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има
нужди от такова), които изцяло са поемани от неговата майка, при която живее, като по
делото не са ангажирани доказателства за наличие на нужди у детето по -големи от
обичайните за дете на неговата възраст. По делото не спори, че детето спортува активно и е
изявен спортист, но в същото време участието в състезания е въпрос на личен избор,
съобразен с материалните възможности на родителите, макар че те са важни за развитието
на детето.
По делото се установява, че ответникът за месец август 2021 до месец август 2022г. е
реализирал средно месечно възнаграждение в размер на 1338.95лв. от трудовото си
2
възнаграждение с работодателя „СОФ Кънект” АД. Отделно съгласно по представения
колективен трудов договор при неговия работодател ответникът получава 400 лв. под
формата на купони за храна и облекло. По делото други доказателства за доходите и
имуществото на ответника по делото не са събрани.
Предвид възрастта на детето и неговите нужди (обичайни за дете, на тринадесет години
- от една страна, а от друга – установените от събраните поделото писмени доказателства
материалните възможности на бащата, от които се установи, че е реализирал за когото
единствено по делото се установи, че е реализиран средно месечен облагаем доход за
периода м.08.2021г. – м.08.2022г., включително в размер на около 1300 лева, но след като
съобрази, че последния е в работоспособна възраст и е трудоспособен (липсват данни за
обратното), съдът приема, че във възможностите му е да заплаща издръжка на сина си в
размер на 300 лв. месечно.
Така мотивиран, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща
издръжка на ищеца в размер на 300 лева месечно, считано от 20.06.2022г. (датата на
подаване на исковата молба) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, а исковата претенция в останалата й част и за разликата до пълнят предявен
размер от 400 лева – следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Издръжката се дължи,
ведно със законната лихва за забава, съгласно разпоредбата на чл.146, ал. 1, изр. 2 от СК.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време -
една година преди завеждане на исковата молба, т. е. за периода от 20.06.2021г. до
20.06.2022г. включително. (а не както неправилно е записано в исковата молба до месец юли
2022г., защото исковата молба е депозирана на 20.06.2022г., а съгласно разпоредбата на чл.
149 СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяване на иска), е основателна, тъй като е категорично изяснено, че през този период
детето живее при майката и се отглежда от нея. При доказателствена тежест, лежаща върху
ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване
издръжка на детето в процесния период. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че
ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не доказа да е изпълнявал
алиментните си задължения за издръжка на ищеца в периода от 20.06.2021г. до подаване на
исковата молба в съда (едногодишния срок преди завеждане на исковата молба в съда).
Съдът кредитира показанията на свидетеля Станчев, че ответникът е купувал от време на
време дрехи и маратонки на сина си, както и че му е давал джобни по 20 лв. и 50 лв. Като
самият свидетел уточни, въпреки, че са близки приятели и се срещат често с ответника, той
е виждал това да се случва три пъти за тринадесет години. Детето има нужда от издръжка
ежедневно, като средствата не са му нужни само за дрехи, а и за храна, образование,
социално общуване с връстници. По изложените съображения ответникът К. В. следва да
бъда осъден да заплати на ищеца Н. В. издръжка за този минал период по чл.149 от СК,
който извод на съда не се променя от факта, че последният инцидентно е давал на сина си
джобни пари или му е подарил скъп телефон и компютър, или АТВ, подарено преди 5-6
години, когато ищецът е бил на възраст, когато не може да го ползва. Поради изложените
по-горе съображения относно размера на издръжката за минало време следва да се присъди
в размер на 300, 00 /триста/ лева или общо 3600, 00 /три хиляди и шестстотин/ лева за целия
едногодишен период, ведно със законната лихва, като в останалата му част от уважения
размер до претендирания такъв от 400, 00 лева месечно искът следва да се отхвърли.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
576 лева (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т.7 от ГПК).
При този изход на спора на страните се дължат разноски съобразно правилата на чл.78,
ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Ищецът е доказал действително сторени разноски в размер
на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните
разноски. Същото се явява основателно. Конкретният казус не разкрива някаква особена
3
фактическа и правна сложност, поради което съдът намира, че разноските на процесуалния
представител на ищеца следва да се определят съобразно уважената част на иска спрямо
предвиденото в чл. 21 от Наредба № 1/9.07.2004г., минимално възнаграждение от 400 лева.
Съгласно цитираната разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по глава IX, глава X и глава XI от Семейния кодекс минималното
възнаграждение е 400 лв. При изхода на спора на ищеца се дължи сумата от 300 лв. заплатен
адвокатски хонорар.
От своя страна ответникът също е претендирал разноски. Представил е договор за
правна защита и съдействие от 20.07.2022г., съгласно която е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер н а500 лв. С оглед изхода на спора на ответника следва да се
присъдят 133лв. разноски за заплатен адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част
от исковата претенция.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 2” бл. 231,
вх. 11, е. 3, ап. 75 да заплаща на малолетното си дете Н. К. В., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Суха река”, бл. 81, вх. Б, ет. 7, ап. 42 месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева,
считано от 20.06.2022г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 143,
ал. 2 от СК ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 146,
ал. 1, изр. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част и за разликата
до пълния предявен размер от 400 (четиристотин) лева месечно, като неоснователна.
ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 2” бл.
231, вх. 11, е. 3, ап. 75 да заплаща на малолетното си дете Н. К. В., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Суха река”, бл. 81, вх. Б, ет. 7, ап. 42 на основание чл. 149 СК издръжка в размер на 300, 00
/триста/ лева месечно за изминал период от време, а именно: за периода от 20.06.2021 г. до
20.06.2022г., общо в размер на 3600, 00 /три хиляди и шестстотин/ лева, ведно със законната
лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция в останалата й част и за разликата до пълния предявен размер от 400
(четиристотин) лева месечно, като неоснователна.
ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 2” бл. 231,
вх. 11, е. 3, ап. 75 да заплаща на малолетното си дете Н. К. В., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
Суха река”, бл. 81, вх. Б, ет. 7, ап. 42, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски съобразно
уважената част на исковата претенция в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Н. К. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.
С. Г., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ж.к. Суха река”, бл. 81, вх. Б, ет. 7, ап. 42 да
заплати на К. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 2” бл. 231, вх. 11, е.
3, ап. 75, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски съобразно отхвърлената част на
исковата претенция в размер на 133 (сто тридесет и три лева) лева.
ОСЪЖДА К. М. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Младост 2” бл. 231, вх.
11, е. 3, ап. 75, да заплати по сметка на СРС сумата от 576 (петстотин седемдесет и шест)
лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта, в която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5