РЕШЕНИЕ
№ 764
31.10.2019 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Василка
Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана
Мазгалова, в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 743 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.Д. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение
№164
от 14.05.2019 г., постановено по АНД
№ 297 по описа на Районен
съд – Хасково за 2019 г.
Касационният
жалбоподател счита съдебния акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен.
Твърди, че районният съд правилно установил всички правнозначими факти, но
стигнал до неправилен извод за потвърждаване на наказателното постановление.
Сочи, че при строго формална процедура по ЗАНН кредитирал несъответстващи на
законовите разпоредби доказателства.
Моли
се за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което да
се отмени потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, касаторът излага допълнителни съображения за наличие на
основание за отмяна на оспореното съдебно решение и потвърдения с него
санкционен акт.
Ответникът по касационната
жалба, Областен отдел „Автомобил администрация (ОО АА) - Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не
ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение.Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №164/14.05.2019 г., постановено по АНД №
297/2019
г., Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 45-0000009 от 23.01.2019 г., издадено от Началника на ОО
„АА“ – Хасково, с което на А.Д. ***, за нарушение на чл. 45, т. 1 от Наредба №34
от 06.12.1999 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, водещи до отмяна на санкционния акт. По същество приел за доказано, че на посочените в АУАН и
НП дата и място, наказаното лице действително е извършило вмененото му административно нарушение.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата
по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, в каквато насока са и
изводите на районния съд.
При
правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
Съставомерността на извършеното деяние и
вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил
всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни.
В нормата
на чл.45, т.1 от Наредба №
34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници е предвидена забрана
за водачите на таксиметрови автомобили да
извършват таксиметров превоз на територията на община, за която нямат
издадено разрешение, като е предвидено, че в курортни комплекси, разположени на
територията на две и повече общини, таксиметров превоз може да извършва всеки
превозвач, който е получил разрешение за извършване на такава дейност от една
от общините, на чиито територии е разположен комплексът.
Съответно в чл.
93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
, е предвидено налагане на административно наказание глоба в размер на 2000.00
лева, на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в случай че това нарушение е първо.
Не
е спорно между страните, че на
07.12.2018г. касаторът е управлявал
таксиметров автомобил. Безспорно от събраните гласни и писмени доказателства по
делото се установява, че в автомобила освен последния са пътували още четири лица, които са се
качили в превозното средство в гр. Хасково. От съдържащите в приобщената по
делото административно-наказателна преписка обяснения на пътувалите, с управлявания от А.Д. автомобил лица и от показанията дадени пред съда от един от тях- - св.С.
се установява, че превозът е бил
осъществен от гр. Х. до гр. Д. на цената на
автобусният билет по същата линия.
Следователно, несъмнено от обективна страна
касаторът е осъществявал “обществен превоз“ по смисъла на § 1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Между
страните не е спорно обстоятелството, че
касаторът притежава валидно
издадено разрешение за осъществяване
на таксиметров превоз само за територията на Община Димитровград. След като част от така осъществения превоз на
пътници е извършен на територията на Община Хасково, а издаденото на касатора разрешение не е
валидно за последната то правилни и
обосновани са изводите на въззивният
съд, че е всички елементи от фактическият състав на обективираното в санкционният
акт административно нарушение са налице, поради което и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора.
Възраженията в касационната
жалба, касаещи неправилност на решението поради нарушение на материалният
закон, обосновани с твърдения, че неправилно
въззивният съд не е преценил наличието на допуснато при издаването на НП
съществено процесуално нарушение, не се споделят от настоящият съдебен
състав. Не съществува процесуална пречка, актът за установяване на
административно нарушение да бъде съставен след приобщаване на документи
събрани от органи на полицията. Изцяло неоснователни са и доводите на
процесуалният представител на касатора , че
Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници не е подзаконов нормативен акт по прилагане на
ЗАвП и оттук не е налице елемент от обективната страна на нормата на чл. 93,
ал.1, т.1 от с.н.а. В § 2. (редакция ДВ, бр. 29 от 2004 г.)на
Наредбата изрично е посочено, че същата се издава на основание , чл. 12а, ал.4 от Закона за автомобилните
превози. Следователно същата е подзаконов акт по прилагането му. Последващата законова промяна в номерацията на разпоредбите на закона, при
която е създадена нова ал.2 в нормата на
чл.12а, а досегашната ал.4 е станала ал.5,
юридически по никакъв начин не
променя този факт.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са изцяло неоснователни, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №164 от 14.05.2019 г., постановено по АНД № 297 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 г.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.