№ 50
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
ЕмИ. Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500702 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 8024/21.04.2022г., постановено по гр.д. № 463/2021г. по описа на РС П.,
е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от М. К. М., ЕГН ********** и
В. С. М., ЕГН **********, и двамата от село П., Община П., област Б., чрез пълномощника
им адв. В. П..
С въззивната жалба са наведени оплаквА.я, които по своя характер са за неправилност на
обжалваното решение на първоинстанционния съд, поради нарушение на
материалноправния и процесуалноправния закон. Наведени са доводи за необоснованост на
атакуваното решение от събрА.те доказателства по делото.
Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, на които същият се е
основал за да приеме с обжалваното решение, че М. К. М. и В. С. М., не са собственици на
290/588 идеални части от ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., с площ
от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с предназначение на територията- горска и с начин на трайно
ползване- иглолистна гора, като е бил отменен и констативния НА № *, том *, дело №
*/26.02.2020г. на Нотариус с № 510 в НК, за 290/588 идеални части от имота.
1
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изградени с обжалваното съдебно
решение, основА. на доводите че ответниците не са доказали при пълно и главно доказване,
по несъмнен начин намерението си за своене на процесния имот, което явно да са
мА.фестирали и по отношение на останалите сънаследници на имота. Така съдът е
кредитирал свидетелските показА.я на свидетелите Й. Т. и С. К.. Излагат се с въззивната
жалба доводи, че имота съставлява борова гора, поради което фактическите действия които
биха могли да бъдат извършвА. в имота се заключават в извършване на сА.тарно
почистване, включващо действия по изваждане извън имота на опадали дървета, както и
опазването на боровата гора от набези/незаконно изсичане/.
Поддържа се с въззивната жалба, че съставът на РС П. е стигнал до погрешни изводи, като е
приел че М. К. М. и В. С. М. не са упражнявали върху имота спокойно, непрекъснато и
трайно владение, като съдът не е кредитирал свидетелските показА.я на свидетелката М. Д.,
която категорично е заявила в показА.ята си, че този имот е бил даден на В. М. от
наследниците на баба и. Поддържа се още с въззивната жалба, че съдът е следвало да
съобрази и събрА.те по делото доказателства за това, че именно В. М. през 2016г. е подал
жалба до ТП „ДГС“ село П., с искане за защита срещу незаконно извършвана сеч, както и
обстоятелството че именно В. М. е предприел действия по започване и довършване на
процедурата по трасиране на процесния имот и извършване на въвод във владение на
същия, за което пред първоинстанционния съд са събрА. както гласни, така и писмени
доказателства.
При изложените съображения, с въззивната жалба се изразява становище от
жалбоподателите, чрез пълномощника им адв. П., че по делото е установено и доказано
осъществяване на владение на процесния имот, с намерение за неговото своене от
жалбоподателите В. С. М. и М. К. М., което е започнало с извършения въвод във владение
от 2005г., до датата на издаване на констативен нотариален акт в полза на жалбоподателите,
като владението е било спокойно, непрекъснато и безспорно, като е продължило повече от
10 години, като доказва се по делото че ответниците по предявения отрицателен
установителен иск са придобили собствеността върху този имот по давност.
Въз основа на изложеното и поради оплаквА.ята за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, иска се от въззивния съд на основА.е чл. 271 ал.1 от ГПК да отмени
изцяло атакувА.я съдебен акт, като постанови ново решение с което да признае В. С. М. и М.
К. М., за собственици на спорния недвижим имот, както и да отмени решението с което
частично е отменен като незаконосъобразен, издадения в тяхна полза констативен
нотариален акт.
Претендират се от жалбоподателите и направените от тях разноски- за държавни такси,
съдебни и деловодни разноски по настоящото дело пред всички съдебни инстанции,
включително разноските за адвокатско възнаграждение.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от адв. М. Р., пълномощник на Б. А. М., ЕГН ********** и Г. А. М., ЕГН **********, с
който се оспорва депозираната въззивна жалба, като се иска от въззивния съд да потвърди
2
обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Поддържа се с писмения отговор, че първоинстанционният съд е дал верен отговор на
основния спорен по делото въпрос- придобили ли са В. С. М. и М. К. М. собствеността
върху наследствения недвижим имот– ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В.,
Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с предназначение- гора, по давност.
Сочи се с писмения отговор на въззивната жалба, че по делото са събрА. безспорни
доказателства за това че стрА.те са наследници на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г., както и
че процесния недвижим имот е наследствен имот, възстановен въз основа на реституция на
наследниците на общия наследодател с Решение № 35а от 07.07.2000г. на ПК П., което е
постановено от законен състав и е влязло в законна сила на 01.08.2000г.
С отговора на въззивната жалба, развити са правни съображения от пълномощникът на
въззиваемите- адв. Р., че за да се придобие по давност правото на собственост върху
наследствен недвижим имот, следва един от съсобствениците да превърне с едностранни
действия държА.ето на идеалните части от имота на останалите съсобственици- във
владение, като същият следва да демонстрира по отношение на останалите наследници ясно
и недвусмислено, намерението си за своене на целия наследствен имот само за себе си, като
неговите действия бъдат доведени до знА.ето на останалите съсобственици на имота.
С писмения отговор на въззивната жалба, наведени са твърдения от пълномощника на
въззиваемите, че по делото не са събрА. убедителни и безспорни доказателства за това че В.
С. М. и М. К. М., са придобили собствеността върху спорния недвижим имот по давност.
Сочи се, че от една страна по делото не се установява те да са осъществили върху имота
непрекъснато, явно, спокойно и безспорно владение върху имота, както и да са предприели
действия с които да са демонстрирали по отношение на останалите наследници намерението
си да своят целия недвижим имот за себе си.
Така при разпита на свидетелите К. и Т. се опровергават изцяло твърденията за
осъществявано от В. С. М. и М. К. М. владение върху процесния имот. Акцентира се че се
касае за свидетелски показА.я дадени от незаинтересовА. от изхода на делото свидетели,
чиито показА.я се подкрепят от останалите събрА. по делото писмени доказателства.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че действията по подаване на жалба
до ТП „ДГС“ с. П. за защита на имота от незаконни посегателства/незаконна сеч/, които са
предприети от В. М. през 2016г., както и действия по подготовката и извършването на въвод
в процесния недвижим имот, са действия които всеки един от наследниците би могъл и
следва да извърши от името на всички наследници и съсобственици на имота, поради което
чрез тези действия не може да се демонстрира намерение за своене на имота за себе си.
Излагат се доводи, че действията които свидетелите М. Н. и И. Д. сочат в показА.ята си,
също не съставляват демострация на собственически права от В. М. и М. М., които ясно да
мА.фестират по отношение на останалите наследници преобръщането на държането на
общите части във владение, годно да направи ответниците по делото еднолични
собственици на процесния недвижим имот.
3
Въз основа на изложените в писмения отговор доводи, изразява се становище че по делото е
останало недоказано придобиването на собствеността върху имота по давност, като спорния
имот е наследствен имот и е собственост на всички наследници на Г. Т. М., б.ж. на с. В., въз
основа на извършена реституция. Поради това В. С. М. и М. К. М., неоснователно са се
снабдили с констативен нотариален акт, легитимирайки се като еднолични собственици на
спорния недвижим имот.
Поради изложеното иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното решение на РС П. като правилно и обосновано. Претендират се и направените
пред въззивната инстанция разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседА.е по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изисквА.ята на
закона за форма и съдържА.е.
Писменият отговор към въззивната жалба е представен от насрещната страна- правно
легитимирана да навежда възражения срещу оплаквА.ята във въззивната жалба, като не е
просрочен и отговаря на изисквА.ята на закона за съдържА.е и форма.
В хода на производството пред въззивната съдебна инстанция, депозирана е молба от Б. К.
Ц., от с. П., който в качеството си на ищец и наследник на К. Н. Ц., б.ж. на с. Д., починал на
02.02.2022г., с който същият на осн. чл. 233 от ГПК е направил отказ от предявения
отрицателен установителен иск по ч. 124 от ГПК, въз основа на който е образувано гр.д. №
463/2021г. по описа на РС П..
Съдът е приел депозирана отказ от предявения иск за допустим, а по съществото си макар и
направен пред въззивната съдебна инстанция за основателен, поради което е прекратил
производството по делото по отношение на Б. К. Ц., от с. П. и го е заличил от списъка на
стрА.те.
При устните състезА.я по делото и с писмена защита, адв. Д.- пълномощник на
жалбоподателите по делото, поддържат доводите наведени с въззивната жалба, като моли
съда да отмени обжалваното решение на РС П. и да постанови ново, с което да отхвърли
като неоснователен предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.
Развити са съображения че пашуването на овце в процесния по делото недвижим имот/който
съставлява гора/, не може да съставлява действие което да демонстрира по отношение на
останалите сънаследници на имота намерение за своене на имота от страна на братята Б. и
А. М.и, тъй като имота не е ограден, а през гората всеки може да прекара животни за
пашуване, тъй като липсват огрА.чения за извършване на тази дейност в гората край селото.
Отделно обстоятелството че един от свидетелите е добивал дърва в процесната гора за да
добие дървен материал за строеж на къщата си, също не съставлява действие, сочещо на
мА.фестиране на А.мус за своене по отношение на останалите сънаследници на имота.
Отделно поддържа се от пълномощникът на жалбоподателите, че този добив на дървен
4
материал и извършен преди възстановяване на собствеността върху процесния имот с
решение на ПК, поради което същият е ирелевантен по делото, тъй като е извън периода на
владение, заявен от М. К. М. и В. С. М.,т.е. периода след 10.06.2000г. когато е извършен
въвода на наследниците в процесния имот, след трасиране и очертаване на грА.ците на
имота с огрА.чителни ленти и боя.
По съществото на делото, оспорват се от пълномощникът на въззивниците изводите на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, тъй като
съдът не е дал вяра на свидетелските показА.я на свидетелката М. Н., която е посочила в
показА.ята си, че имота е даден/фактически предаден/от собственика му- Г. Т. М., б.ж. на с.
В., преди неговата смърт, на неговия син В. С. М., но съдът е приел че липсват писмени
доказателства за това предаване и не е кредитирал събрА.те свидетелски показА.я в тази им
част. Именно поради липса на писмени доказателства, поддържа се от пълномощникът на
жалбоподателите, че владението на В. С. М. и неговата съпруга М. К. М. върху процесния
имот/гора/, е започнало много по- рано от 2005г.
Поддържа се с писмената защита по делото от адв. Д., че първоинстанционният съд
неоснователно е пренебрегнал и свидетелските показА.я на свидетеля И. Д., който сочи в
показА.ята си че именно В. С. М. през 2016г. е подаване на жалба до ТП „ДГС“ с. П. за
защита на имота от незаконни посегателства/незаконна сеч/, както и че именно той е
извършил действия по подготовката и извършването на въвод в процесния недвижим имот
и трасиране на грА.ците му на място, с което същият е бил очертан и индивидуализиран.
Поради изложените съображения, поддържа се от пълномощникът на жалбоподателите по
делото, че от събрА.те доказателства по делото безспорно се установява че от страна на М.
К. М. и В. С. М. е било осъществявано върху процесния имот след 10.06.2005г., спокойно,
непрекъснато и безспорно владение на имота/иглолистна гора/ от страна на двамата
съпрузи- М. К. М. и В. С. М., като същите са придобили собствеността върху този имот по
давност, противопоставяйки владението си на останалите наследници на Г. Т. М., б.ж. на с.
В., поч. на *г.
При така изложените съображения по същество, иска се от съда да отмени атакуваното
решение на РС П., като въззивният съд постанови друго, с което да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК.
С писмено становище по делото жалбоподателите М. К. М. и В. С. М., оспорват се част от
събрА.те пред първоинстационния съд доказателства като недостоверни. Така поддържа се,
че свидетелите С. К. и Й. Т. не очертават точно съседите на процесния по делото недвижим
имот/иглолистна гора/, като в този смисъл не е индивидуализиран точно имота за който се
отнасят свидетелските им показА.я. Поддържа се че недоказано е по делото че С. К. на
няколко пъти е ходил в процесната гора за добив на дърва и дървен материал/ритловици/ за
строежа на къщата му, тъй като сечта в гората се извършва само въз основа на редовно
позволително, а по делото не се представят издадени документи за извършване на сеч в
процесната иглолистна гора. Оспорват се като недостоверни и свидетелските показА.я на
свидетелите А. М. и Й. Т. за пашуване на овце във спорния горски имот, тъй като под
5
борова гора няма растителност за пашуване на овце. Тъй като процесния имот не е ограден,
то през него свободно минават стадата на път за местата за пашуване към плА.ната. Отделно
акцентира се с писменото становище пред въззивния съд от жалбоподателите по делото, че в
показА.ята си свидетелят И. Д. потвърждава, че В. М. има и друг имот, който грА.чи със
спорния по делото, за който се води дело/това сочат и писмените доказателства пред РС П./.
Жалбоподателите М. К. М. и В. С. М. молят състава на ОС Благоевград, да отмени изцяло
решението на РС П. и да отхвърли предявения отрицателен иск за собственост от
наследниците на Г. Т. М., като признаят че имота е собственост на въззивниците.
В пледоариите при устните състезА.я по делото, адв. Б.- пълномощник на въззиваемите по
делото, оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС П.
като правилно, законосъобразно и мотивирано. Излагат се доводи, че първоинстанционният
съд е обсъдил задълбочено всички събрА. доказателства пред РС П., като е стигнал до верни
правни изводи. Не са налице основА.я за отмяна на атакуваното първоинстанционно
решение, а цитирА.те от пълномощника на жалбоподателите свидетелски показА.я са
извадени извън контекста на доказателствения материал, само с оглед на защитната позиция
на въззиваемата страна. Иска се от състава на ОС Благоевград въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
Ответникът по жалбата- Б. М., в съдебно заседА.е поддържа казаното от неговия
пълномощник.
За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция по същество и въз
основа на оплаквА.ята във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград,
съобрази следното:
Първоинстанционния съд/РС П./ е сезиран с искова молба депозирана от част от
наследниците по закон на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г., срещу ответниците- В. С. М. и
съпругата му М. К. М..
Предявен е отрицателен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде
установено по отношение на ищците- Р. Т. П., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Ц. Б. *“
№ *, ап. *, ет. *, Ф. Т. П., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № *, ет. *, ап. *, И.
Т. П., ЕГН **********, с адрес в с. В., общ. П., К. С. П., ЕГН **********, с адрес в гр. П.,
ж.к. „Ц. С.“ № *, ет. *, ап. *, В. В. Р., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № *,
Л. В. Н., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „М...“ № *, М. В. Ф., ЕГН **********,
с адрес в с. П., общ. П., ул. „М...“ №*, В. К. С., ЕГН **********, с адрес в с. Д., общ. П., А.
К. С., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № *, Б. Ф. Д., ЕГН **********, с
адрес в с. П., общ. П., ул. „Я. С.“ № *, Л. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул.
„П.“ № *, С. Ф. М., ЕГН **********, с адрес в с. В., общ. П., Б. А. М., ЕГН **********, с
адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № *, З. А. В., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „В.
Л.“ № *, Г. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № *, А. А. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № *, К. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. Д., общ.
П., Б. К. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „П.“ № * и Г. К. Ц., ЕГН
6
**********, с адрес в с. П., общ. П., ул. „П.“ № *, че В. С. М., ЕГН ********** и М. К. М.,
ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. П., общ. П., ул. „Я. С.“ № *, не са собственици на
290/588 идеални части от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. В., общ. П., одобрени по реда на ЗКИР, с площ от 6087 кв. м., с
трайно предназначение на територията – горска, с начин на трайно ползване– иглолистна
гора, с номер по предходен план – *, при съседи – поземлени имоти с идентификатори *, *, *
и *.
Предявен е при условията на обективно съединяване иск с правно основА.е чл. 537 ал.2 от
ГПК, с който се иска от съда да отмени, издадения в полза на ответниците М. К. М. и В. С.
М.- констативен НА № *, том *, дело № */26.02.2020г., по описа на Нотариус К. Т., с № 510
в НК, вписан в СВ при АВ, с дв.вх. рег. № 317 от 26.02.2020г., в частта относно него, с
всички произтичащи законови последици от това.
С исковата молба се твърди от ищците, че те са наследници на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на
*г.
Сочат че са собственици по наследство от Г. Т. М., на недвижим имот/гора/, представляваща
имот № * по КВС върху гори и земи от горския фонд, с площ от 6.087дка, представляваща
иглолистна гора, в м. „Л...“, който към момента на предявяването на иска представлява ПИ с
идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., с предназначение на територията-
горска.
Поддържа се от ищцовата страна, че притежавА.я от наследниците на Г. Т. М., б.ж. на с. В.,
поч. на *г.- недвижим имот- иглолистна гора в м. „Л...“, не е поделян от наследниците след
възстановяването на собствеността с Решение № 35а от 07.07.2000г. на ПК П., като ищецът
Ангел А. М., почти през цялото време е пашувал с овцете си в имота.
Сочи се с ИМ, че първия ответник по делото- В. С. М., е наследник на общия на стрА.те
наследодател- Г. Т. М., по право на заместване от неговия баща- С. Г. М..
Твърди се от ищцовата страна, че ответниците по делото В. С. М. и неговата съпруга М. К.
М., никога не са осъществявали самостятелно владение върху спорния по делото недвижим
имот, с намерение да го придобият по давност, поради което ищците били много изненадА.,
че през 2020г. ответниците са се снабдили с констативен НА № *, том *, дело №
*/26.02.2020г., на Нотариус К. Т., с № 510 в НК, с който се легитимирали като еднолични
собственици на имота на основА.е придобивна давност.
Ищците поддържат с предявения иск че собственици на спорния недвижим имот са
наследниците на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г. и тъй като собствеността им е оспорена от
ответниците по делото, които са снабдили за спорния имот с констативен нотариален акт и
се легитимират като собственцици на осн. придобивна давност, то за тях е налице правен
интерес да искат от съда да бъде отчерено със сила на пресъдено нещо правото на
собственост на ответниците върху ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община
П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с предназначение- гора, до размера на наследствената
част на В. С. М., както и да искат отмяната на издадения констативен нотариален акт до
7
размера на тази част.
С изправена искова молба пред РС П., ищците твърдят, че притежават общо 214/420 идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. В., общ. П. (с № * по картата на възстановената
собственост на същото населено място). Поддържат, че индивидуалните им права от
съсобствеността са: по 4/420 идеални части за Р. Т. П., Ф. Т. П. и И. Т. П.; 12/420 идеални
части за К. С. П.; по 10/420 идеални части за В. В. Р., Л. В. Н. и М. В. Ф.; по 5/420 идеални
части за В. К. С. и А. К. С.; по 15/420 идеални части за Б. Ф. Д., Л. Ф. Г., С. Ф. М., Б. А. М.,
З. А. В., Г. А. М., А. А. М., К. Н. Ц., Б. К. Ц. и Г. К. Ц.. Заявяват, че визирА.те вещни права
са придобили въз основа на реституция (с Решение № 35а/07.07.2000 г. на Поземлена
комисия – гр. П.) и в качеството им на наследници на Г. Т. М. – бивш жител на с. В., общ.
П., починал на * г. Изтъкват, че макар първия ответник също да е сред наследниците по
закон на общия наследодател на стрА.те, заедно с втората ответница- негова съпруга, не са
станали собственици на целия наследствен имот на основА.е придобивна давност.
С писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците В. С. М. и М. К.
М., оспорват предявения срещу тях отрицателен установителен иска като неоснователен, на
основА.ята заявени от ищеца с исковата молба по делото.
Не се оспорва твърдението на ищците по делото, че спорния по делото недвижим
имот/борова гора/, в землището на с. В., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, е възстановен на
наследниците на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г., с приетото по делото Решение № 35а от
07.07.2000г. на ПК П.. Сочи се, че същото е влязло в законна сила на 01.08.2000г., като не е
било вписано в СВ към АВ, както и не се представя нотариален акт, от който да е видно че
собственици на спорния недвижим имот- ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В.,
Община П., е собственост на всички наследници на Г. Т. М..
С отговор на исковата молба е направено възражение от ответниците за придобиване на
правото на собственост върху спорния имот на основА.е придобивна давност. Поддържа се
от ответниците В. С. М. и М. К. М., че същите на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС, чрез осъществяване
на непрекъснато, безспорно и явно владение върху имота след 2005г. и досега, са придобили
собствеността върху имота по давност и в режим на съпружеска имуществена общност.
С писмения отговор се поддържа от ответната страна, че единствен от наследниците именно
В. С. М. след 2005г. се е интересувал от съдбата на имота, като през този период никой от
останалите наследници не е участвал в заплащането на държавни такси, както и да поеме
инициативата за процедурата по трасиране на имота и въвод във владение. Твърди се, че
единствено първия ответник е участвал в извършването на действия по подготовката и
извършването на въвод в процесния недвижим имот и трасирането на грА.ците на имота на
място/представят се пред РС П.- квитанция за извършено трасиране от 16.05.2005г.,
протокол по наредба № 33 за въвод, въз основа на заявеното трасиране/.
Сочи се с писмения отговор пред РС П., че след възстановяването на собствеността върху
имота, само ответниците са упражнявали фактическо владение върху имота без да го
8
напускат или изоставят, като това владение е продължило повече от 10 години. Фактически
само ответниците са извършвали действия в имота, изразяващи се в извършване на сА.тарно
почистване, както и действия по извеждане около имота на отпадъка от дърветата, както и
предприемане на действия за защита на имота и опазване на боровата гора от незаконна сеч.
Твърди се от ответниците, че през 2016г. са направени опити за посегателство върху
дървесината в процесния имот от фирми за дърводобив, като именно първия ответник- В. С.
М. е депозирал жалба до ТП „ДГС“ с. П. за защита на имота от незаконни
посегателства/незаконна сеч/. Отделно твръди се от ответната страна че семейството се
зА.мава с отглеждане на стадо животни и всеки ден преминава със стадото през гората на
път за пашата в горските масиви, тъй като в процесния имот няма трева за пашуване на
животни.
С пимения отговор поддържа се от ответниците по делото/въззивници пред настоящата
съдебна инстанция/, че от 2005г. до подаването на исковата молба по настоящото дело, те
владеят процесния по делото недвижим имот/ иглолистна гора/- непрекъснато, безспорно и
явно, без да са напускали или изоставяли имота, като никой от останалите ответници не е
оспорил правото им на собственост върху имота, поради което твърди се от ответната
страна че М. К. М. и В. С. М. са придобили собствеността върху целия имот по давност,
поради което са се снабдили и с констативен НА № *, том *, дело № */26.02.2020г., на
Нотариус К. Т., с № 510 в НК. Поддържа се от ответната страна, че в настоящия случай е
налице презумпцията на чл. 69 от ЗС по отношение на съсобствения наследствен горски
имот.
С отговора на ИМ от ответницата пред РС П., предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 124 от ГПК се оспорва като недоказан и неоснователен.
Претендират се сторените по делото разноски пред първата съдебна инстанция.
Пред първоинстанционния съд/РС П./ са събрА. писмени и гласни доказателства.
Пред въззивната съдебна инстанция не са направени доказателствени искА.я от стрА.те и не
са събирА. нови доказателства.
С обжалваното Решение № 8024/21.04.2022г., постановено по гр.д. № 463/2021г. по описа на
РС П., първоинстационният съд е уважил предявения отрицателен иск по чл. 124 от ГПК
като основателен, като е признал за установено по отношение на стрА.те, че В. С. М. и
неговата съпруга М. К. М., не са собственици на 290/588 идеални части от ПИ с
идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с
предназначение- гора, като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск над
размера уважен от съда като неоснователен. С решението си съдът е отменил констативен
НА № *, том *, дело № */26.02.2020г., на Нотариус К. Т., с № 510 в НК, в частта за която е
признат като основателен предявения отрицателен установителен иск и е признато със сила
на пресъдено нещо, че М. К. М. и В. С. М. не са собственици на 290/588 идеални части от
ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с
предназначение- гора.
9
Присъдени са на стрА.те и направените разноски пред първата съдебна инстация.
Срещу решението на РС П. е подадена въззивна жалба от М. К. М. и В. С. М., като се иска
неговата отмяна в частта в който предявените искове с правно основА.е чл. 124 ал.1 от ГПК
и чл. 537 ал.2 от ГПК са били отменени.
Въз основа на анализ на събрА.те пред първоинстанционния съд доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, съставът на ОС Благоевград, ръководен от вътрешното си
убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:
Установява се от писмените доказателства събрА. пред първоинстанционния съд, че ищците
по делото са наследници по закон на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г.
Видно е от приетите пред РС П. удостоверения за наследници/Удостоверение за наследници
с изх. № 1/07.01.2022г. на Община П., че Г. Т. М. е оставил за свои преки наследници
съпругата си– С. Б. М., починала на 09.10.1983г., и седемте си деца– М. Г. Д., В. Г. Р., Ф. Г.
М., С. Г. М., А. Г. М., В. Г. Ц. и Х. Г. П..
Ищците В. В. Р., Л. В. Н. и М. В. Ф., са деца на В. Г. Р., която е починала на 17.09.1999г., и
са трима от общо шестимата й наследници по закон. Ищците Б. Ф. Д., С. Ф. М. и Л. Ф. Г. са
три от общо четирите деца на Ф. Г. М., който е починал 10.10.2000г. Четвъртото дете на
последния е С. Ф. С., която е починала на 12.04.2019г., а ищците В. К. С. и А. К. С. са две от
нейните три деца. Ищците Б. А. М., З. А. В., А. А. М. и Г. А. М. са четирите деца на А. Г. М.,
който е починал на 29.05.1988г., и са единствените му четирима преки наследници по закон.
Ищецът К. Н. Ц. е съпруг на В. Г. Ц., която е починала на 15.12.2016г., а ищците Б. К. Ц. и
Г. К. Ц. са двама от общо тримата й синове. Ищецът К. С. П. е едно от общо седемте деца на
Х. Г. П., която е починала на 16.07.1985г., а ищците Р. Т. П., Ф. Т. П. и И. Т. П. са трите
деца на друго нейния син– Тодор С. П., който е починал на 17.11.2020г.
Ответникът по делото В. М., също е сред наследниците на общия наследодател на стрА.те-
Г. Т. М., по право на заместване, като е син на С. Г. М., който е починал на 11.08.1991г. Не е
спорно между стрА.те по делото/въпреки че пред РС П. не са представени такива писмени
доказателства/, че ответницата М. К. М., е съпруга на първия ответник по делото.
Не е спорно по делото, че с приетото като писмено доказателство Решение № 35а от
07.07.2000г. на ПК П.,/за което е направено изрично отбелязване, че е влязло в сила на
01.08.2000г./, в полза на наследниците на Г. Т. М.– бивш жител на с. В., общ. П., е било
възстановено на осн. чл. 13 ал. 5 от ЗВСГЗГФ, правото на собсвтеност в стари реални или
възстановими на терена грА.ци по чл. 4 ал.1 от ЗВСГЗГФ, върху имот с № *, по картата на
възстановената собственост на землището на с. В., недвижим имот- иглолистна гора, с площ
от 6,087 дка, в м. „Л...“, при съседни имоти на насл. на С. Г. М., порски път и територии на
ДГФ от останалите стрА..
Не е спорно по делото, а устанвява се и от събрА.те пред първоинстанционния съд писмени
доказателства, че съобразно представена по делото скица, издадена от Службата по
геодезия, картография и кадастър– гр. Благоевград, в кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. В., общ. П., одобрени по ЗКИР, процесният по делото недвижим имот имот е
10
заснет като ПИ с идентификатор *, с площ от 6087кв. м., с трайно предназначение на
територията– горска, с начин на трайно ползване- иглолистна гора, с номер по предходен
план – *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *, *, * и *, като това е актуалното
съС.ие на имота към момента на разглеждането на настоящото гражданско дело.
Потвърждават се по делото твърденията наведени с отговора на исковата молба по реда на
чл. 131 от ГПК пред РС П., че основните грижи за възстановяването на собствеността на
имота и неговото поддържане са били извършвА. от първия ответник по делото- В. С. М..
Приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства– квитанция от
16.05.2005г., Протокол за трасиране от 10.06.2005г. и жалба от 11.10.2016г., потвърждават че
същият е участвал при трасирането на грА.ците на имота на терена и извършването на въвод
по Наредба № 33 за поддържане и осъвременяване на влезли в сила планове за
земеразделяне, като същите са били извършени по негова молба. Приетата като писмено
доказателство жалба до ТП „ДГС“ с. П. за защита на имота от незаконни
посегателства/незаконна сеч/, също е подадена от В. С. М., като безспорно същата
съставлява действие по осъществяване на защита срещу извършването на незаконна сеч на
територията на възстановения на наследниците на Г. Т. М. недвижим имот, съставляващ
иглолистна борова гора.
Пред първоинстанционния съд по искане на стрА.те са разпитА. свидетели.
При разпита си пред първоинстанционния съд свидетелите Й. Т. и С. К. заявяват че знаят
процесния имот и описват неговото местоположение, като изрично подчертават че
непосредствено до него се намира така нар. „М...“. Свидетелите сочат че имата съставлява
иглолистна гора, но в него има отделни части които не са плътно покрити с борова гора и
има място за пашуване на животни. Гората не е заградена и до нея има свободен достъп,
като минава и пътека за животните към пасищата в плА.ната.
Свидетелят Й. Т. сочи, че през последсите 20 години, той там си пасе неговите овце.
Свидетелят С. К. твърди, че няколко пъти е ходил в тази гора за да добива дърва, както и за
литровици за строежа на къщата си.
Свидетелите Й. Т. и С. К. в показА.ята си твърдят, че в този имот са виждали братята А. и Б.
М.и и никой друг. И двамата свидетели познават и В. М.. Свидетелят Т. твърди че той има
гора в съседен на процесния имот и го е виждал да минава пред спорния недвижим имот.
Свидетелката М. Н. при разпита си пред РС П. твърди че знае имота- иглолистна борова
гора, която се намира в м. „М.“, в землището на с. В.. Твърди че минава покрай него на път
за друг имот в м. „М...“. Свидетелката твърди, че от нейната баба- М. Д. знае, че този имот е
на В. М.. От баба си тя разбраля че волята на бащата на нейната баба- Г. била този имот да
остане на В. М.. Свидетелката не знае дали имота е бил поделян между наследниците.
В показА.ята си свидетелката Н. твърди че знае че този имот е собственост на В. М., тъй
като когато минавала покрай имота винаги е виждала той да го стопА.сва- премахва
израстъци от дървета, почиства от паднала дървесина и дори го е виждала да реже с трион в
тази гора. Твърди че винаги е смятала че имота е негов, като спорове се появили през 2021г.
11
между него и останалите наследници, племенници на нейната баба.
Свидетелят И. Д. е лесовъд и е работил в ГС с. П., а също така е бил и представител на ГС в
ПК при възстановяването на собствеността върху горите. Свидетелят сочи в показА.ята си,
че знае къде се намира спорния по настоящото дело имот- иглолистна гора, като
потвърждава че този имот грА.ци с ДГФ. Свидетелят сочи че именно В. М. е подавал молба
за огрА.чаване грА.ците на имота с боя и трасирането му на място, като си спомня че В. М.
е пускал и жалба в държавното лесничейство във връзка с извършване на незаконна сеч в
имота.
Свидетелят твърди в показА.ята си, че когато е минавал покрай този имот е виждал в него В.
М. като счита че именно той се грижи за почистването и опазването на имота. Свидетелят не
знае покрай имота да има овчарска колиба, но потвърждава че винаги когато минава покрай
този имот среща овчари със стада животни, като покрай имота минава път за гората.
Свидетелят знае, че до процесния имот В. М. има и друг собствен горски имот.
От събрА.те по делото писмени доказателства установява се, че ответниците по делото- В.
С. М. и М. К. М., които са съпрузи, са се снабдили с констативен НА № *, том *, дело №
*/26.02.2020г. на Нотариус К. Т. с № 510 в НК, с който се легитимират като собственици на
осн. давностно владение на спорния недвижим имот- ПИ с идентификатор * по КК и КР на
село В., Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с предназначение- гора, който
предходния план по КВС е с № *, при посочените в нотариалния акт съседи.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплаквА.ята във въззивната жалба, както и твърденията и доводите на стрА.те и
становището им по иска, приема следното:
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, от законен
съдебен състав и в рамките на правомощията му, като е подписано от съдията, участвал в
съдебното заседА.е, в което е завършено разглеждането на делото и е даден ход на устните
състезА.я. Решението съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съобразно
разпоредбата на чл. 236 ал.1 от ГПК.
Фактическите основА.я изведени с обстоятелствената част на исковата молба, анализирана в
съвкупност с нейния петитум, водят на правния извод, за предявен за разглеждане пред съда
отрицателен установителен иск за правото на собственост с правно основА.е чл. 124 ал. 1 от
ГПК.
Настоящият състав на ОС Благоевград при проверката на допустимостта на предявения иск
счита, че първоинстанционния съд правилно е квалифицирал същия, като е определил
правото чиято съдебна защита се иска, след като е приел исковата молба за редовна, като при
преценката за наличието на правен интерес за ищеца от предявяването и поддържането на
същия пред съда, съставът на РС П. е стигнал до верни правни извод за обоснован правен
интерес за ищците от предявяването на отрицателен установителен иск за правото на
собственост, съобразно задължителните указА.я дадени на съдилищата с т. 1 и т. 2 от ТР №
8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
12
Ищците по делото в обстоятелствената част на ИМ и в доводите си поддържА. чрез техния
пълномощник в хода на процеса пред първоинстанционния съд, ясно и точно са обосновали
правния си интерес от отричането на правото на собственост на ответниците по делото,
първият от тях наследник по закон на общия наследодател на стрА.те. Твърди се че
процесния недвижим имот е наследствен имот, собствеността върху който е възстановена с
влязло в законна сила Решение № 35а от 07.07.2000г. на ПК П., по реда на ЗВСГЗГФ, като
между наследниците спор за правото на сбоственост или доброволна делба за този имот не е
имало. В този смисъл ищците твърдят че е нарушено правото им на собственост върху
идеални част от недвижимия имот, за които се домогват по съдебен ред, да бъде отречено
правото на собственост на ответниците по делото, тъй като се твърди че В. С. М. и неговата
съпруга М. К. М., неоснователно са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост за целия недвижим имот и се легитимират като собственици на самостоятелно
правно основА.е- придобивна давност. Оспорва се правото на ответниците по делото, тъй
като ищците твърдят че В. С. М. и М. К. М. не са могли да придобият собствеността върху
имота по давност, тъй като не са владели и ползвали процесния имот/иглолистна гора/
повече от 10 години, при това с намерение да своят същия за себе си.
Въззивният състав на ОС Благоевград в настоящия си състав намира че ищците разполагат с
процесуалното право да предявят отрицателен установителен иск, за да отрекат по съдебен
ред правото на собственост на ответниците върху спорната идеална част от недвижимия
имот, като способ за защита на нарушените си реституционни права. Диспозитивното
начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор за правото на
собственост, може сам да определи кога, доколко и какъв обем защита да търси, след като
твърди че е собственик на спорната част от имота, на посочено от него правно основА.е./ ТР
№ 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК/
Всеки който претендира че е носител на правото на собственост или на друго вещно право,
засегнато от правен спор, може като упражни правото си на иск пред съда, като стане ищец
по делото и да постави насрещната страна в процесуалната позиция на ответник. При
отрицателния установителен иск за правото на собственост, след като ищецът изобщо
отрича правото на ответника, то последният е длъжен да изчерпи в процеса всички
основА.я, на които това право е могло да се породи и от което ответника се ползва. В
настоящия случай ответниците с отговора на исковата молба, са оспорили правото на
ищците върху реституирА.я по ЗВСГЗГФ недвижим имот, като твърдят че са владели и
ползвали процесния имот повече от 10 години, като владението е било безспорно, спокойно
и непрекъснато, с намерение да го своят за себе си, поради което твърдят че са придобили
собствеността върху мота на самостоятелно основА.е- придобивна давност. В този смисъл
безспорно налице е спор за правото на собственост между стрА.те по делото по отношение
на процесния по делото недвижим имот- ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В.,
Община П., както и конкуренция на различни правни основА.я.
В установената съдебна практика на ВКС на РБ е прието, че интерес от отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
13
върху вещта или върху част от недвижим имот или когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основА.е или по реституция, ако успешно отрече правото на
собственост на ответника върху спорния недвижим имот. За да обоснове правния си интерес
в този случай ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата на които основава
искането си, като докаже наличието на защитимо свое право, засегнато от оспорването на
ответника по делото, респ. да докаже правното основА.е от което правото му на собственост
произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, на които основава правния си интерес,
производството по делото се прекратява, без съдът да се произнася по основателността на
претенцията- без да изследва дали ответникът притежава или не претендираното от ищеца
право и на какво основА.е. /ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК/
Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че преценката на съда за правния интерес на
ищците в производството по предявен отрицателен установителен иск, е във връзка с
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но
не е част от предмета на претенцията. За да обоснове наличието на правен интерес,
достатъчно е за ищеца да докаже фактите на които се позовава с исковата молба, за да
установи съществуването на свое защитимо право. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви
съдебно своето право, ако иска да получи от съда по-силната защита чрез установяването
със сила на пресъдено нещо, но тогава той би предявил положителен установителен иск за
собственост, при което ще дължи пълно и главно доказване на всички правно релевантни
факти, обуславящи извода за наличието на заявеното от него вещно право.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай представените по
делото писмени доказателства/ Решение № 35а от 07.07.2000г. на ПК П./ и събрА.те гласни
такива в производството пред РС П., убедително подкрепят тезата на ищците за заявеното
от тях право на собственост върху процесния недвижим имот/иглолистна гора,
съставляваща ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П./ тъй като безспорно
се установява че спорния недвижим имот е горски поземлен имот, възстановен по реда на
ЗВСГЗГФ, който има наследствен характер/по делото се установява по категоричен начин че
имота е възстановен на наследниците по закон на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г. След като
ищците заявяват самостоятелно право върху имота по реституция, а налице е и конкуренция
на права тъй като ответниците претендират собствеността на самостятелно основА.е-
давностно владение, то безспорно е налице правен интерес за ищците от завеждането на
отрицателен установителен иск за правото на собственост на имота пред съда.
Интерес от предявяването на такъв иск е винаги налице тогава, когато ищецът има
възможност да придобие имота на оригинерно основА.е, като отрече претендирА.те от
ответника права. Снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт, с който те се
легитимират като собственици на основА.е давностно владение за целия недвижим имот,
неминуемо нарушава претендираното от ищците право на собственост върху спорния
недвижим имот, като обуславя правния им интерес от завеждането на отрицателен
установителен иск, за да отрекат по съдебен ред, правото на ответниците и да защитят
собствения си интерес.
14
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и тогава, когато
съсобствениците спорят за обема на притежавА.те права върху общата вещ, а по настоящото
дело според въззивния съд доказва се, че процесния по делото недвижим имот- ПИ с
идентификатор * по КК и КР на село В., Община П. има наследствен характер, а първия
ответник по делото е също един от наследниците по закон на Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на
*г., поради което също черпи права от извършената реституция по реда на ЗВСГЗГФ по
отношение на процесния имот.
Нещо повече- в т. 2 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС са
развити съображения, че налице е правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск по отношение на недвижим имот и срещу владеещите имота ответници,
тъй като с предявяването на иска би могло да се прекъсне течащата в тяхна полза
придобивна давност. Отделно в настоящия случай ищците твърдят че след възстановяването
на собствеността върху имота, всички го ползват без никой да огрА.чава правото на
ползване на имота от остоналите наследници, като не е имало спор за имало досега спор за
имота или извършена доброволно делба. Поради изложеното въззивният състав на ОС
Благоевград намира заявеното от ищците право на собственост върху претендирА.я от тях
реституиран имот, за обуславящо правния им интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск срещу ответниците по делото/единия от които наследник по закон на
общия наследодател/, с който отричат правото им на собственост върху целия поземления
имот, след като ответниците поддържат едно свое защитимо право- правото на собственост
върху недвижимия имот по давност, което претендират на собствено основА.е, а не като
наследници на общия наследодател на стрА.те- Г. Т. М..
Възможността ищецът да придобие или запази права, ако отрече правото на собственост на
ответницата, води до безспорния извод за правния интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за установяване на обема на претендираното от ищеца вещно право, като
той може да избира в какъв обем да осъществи защитата си в процеса. С приетите
разрешения с ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК, което е със
задължителна сила за съдилищата, приема се за невярна тезата, че отрицателния
установителен иск е винаги субсидиарна форма на защита, поради което не може да се
приеме че същият е недопустим, само поради това че защитата чрез него не би била в пълен
обем по отношение на засегнатото от спора право. Видът на иска и обема на защитата
зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната
претенция. Както вече бяха изложени съображения по- горе в мотивите от въззивния съд,
диспозитивното начало в гражданския процес има своята проява в това, участникът в
правния спор сам да определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси, респ. да реши и
какъв иск да предяви и срещу кого да го насочи. Становището на настоящия въззивен състав
на ОС Благоевград е че макар ищците да се легитимират като собственици на спорния
недвижим имот по реституция и на осн. чл. 13 ал. 5 от ЗВСГЗГФ, право на същите е да
предявят отрицателен иск за собстевността на спорния недвижим имот, тъй като достатъчно
за реализирането на правата им е отричането на правото на ответниците, след като от
15
ответната страна не се оспорва правото на наследниците на Г. Т. М., б.ж. на с. В., върху
спорния поземлен имот по реституция.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за правото на
собственост или за друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца право, въз основа на заявено с исковата молба правно основА.е,
което без отричането на правото на ответника, би било смутено с оглед на упражняването
му или би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора.
Това обаче не означава че правният интерес за отрицателен установителен иск е налице само
когато правото на ищеца е застрашено, но не е нарушено. От разрешенията приети с т. 2 от
ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск има и невладеещият собственик, срещу
владеещите имота или части от него ответници. Ищецът може чрез отрицателния иск да
прекъсне срока на течаща в тяхна полза придобивна давност, да започне да владее имота
чрез тях/чл. 31 ал.2 от ЗС/, както и да преустанови неоснователното му отстраняване от
владението на имота, поради оспорването на наследствените му права върху същия.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС
Благоевград разглеждащ делото намира, че въз основа на събрА.те писмени доказателства,
ищците са обосновали правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск срещу ответниците В. С. М. и М. К. М., след като са заявили правото си собственост по
отношение на претендирА.я недвижим имот, което би могло да се реализира ако успешно се
отрече правото на собственост на ответниците върху имота по съдебен ред. Не е налице
нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения отрицателен
установителен иск.
При предявен отрицателен иск за правото на собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният следва при възраженията си пред първата съдебна
инстанция, да изчерпи в процеса всичките си основА.я, на които спорното право е могло да
се породи в правната му сфера. / т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС/. За да бъде уважена като основателна отрицателна искова претенция, то
правото на ответника следва да е отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основА.е, а с оглед на всички възможни негови основА.я. Поради това
предмет на обсъждане и анализ от съда е не само основА.ето на което ищецът отрича
правото на ответника, но и основА.ята които ответника е навел с отговора на исковата молба
пред първоинстанционния съд, при решението си дали да уважи предявения отрицателен
иск за правото на собственост като основателен.
В настоящият случай ищците оспорват правото на ответниците да придобият правото на
собственост върху реституирА.я наследствен недвижим имот, като оспорват
претендираното от ответната страна основА.е- придобивна давност, поради което се иска и
отмяната на констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират като
собственици на целия ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П.. При
оспорване на правото на собственост на ответниците чрез отрицателен установителен иск,
16
предмет на делото е разрешаването на въпР.- могли ли са ответниците да продобият правото
на собственост върху спорната част от недвижимия имот, на заявеното от тях с отговора на
исковата молба правно основА.е- придобивна давност./ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с
намерението той да се свои.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи
като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е
поС.но – т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било
прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; 4) да е
спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно,
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основА.е в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот,
съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът владее своята
идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници
упражнява фактическа власт в качеството на държател, независимо дали последните знаят за
нестъпилото правоприемство и придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290
ГПК е константна, че за да промени държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито
демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си. Това е така, тъй като при наследяване
владението върху вещта, което е имал наследодателя се придобива по право от всички
негови наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като
съсобственик, той има право да ползва сам цялата вещ– чл. 31 ал. 1 ЗС, доколкото това не
пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова,
само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал от един
от сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите
идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да
17
се служи с цялата вещ.
Според приетото в ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС, в отношенията между
сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил
фактическа власт на основА.е, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава
на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил
такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си с намерение да
ги свои, като тези действия следва да са доведени до знА.ето на останалите съсобственици.
За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението
като волеви акт предполага външна изява, доведена до знА.ето на останалите съсобственици
чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е
установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. В този
смисъл завладяването на частите на останалите сънаследници и промяната на намерението
за своене следва да се мА.фестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Тези обстоятелства
следва да бъдат доказА. във всеки отделен случай и конкретно. В посочената хипотеза в
тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен– сънаследствен
имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знА.ето на
останалите сънаследници намерението си да свои целия имот. Снабдяването и вписването
на нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за
целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знА.ето на останалите съсобственици
на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия имот. В този смисъл са
решение № 95 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 4004/2019 г. на II г. о., решение № 7 от 10.09.2018
г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, II г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. №
1744/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, II
г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, I г. о., които се
възприемат от настоящия съдебен състав.
Констативният нотариален акт се издава в едностранно охрА.телно производство по искане
на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли
да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или
противопоставен. Както вече бе изложено по-горе, при съсобствени имоти упражняващия
владение съсобственик, желаещ да придобие имота за себе си, следва да покаже по
недвусмислен начин на останалите съсобственици това си намерение, с действие и
поведение отблъскващи техните собственически претенции.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че въз основа на всички събрА. по делото
пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, установява се по делото по
безспорен е несъмнен начин, че процесния по делото недвижим имот ПИ с идентификатор *
18
по КК и КР на село В., Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с предназначение- гора,
е наследствен имот от общия наследодател на стрА.те- Г. Т. М., б.ж. на с. В., поч. на *г.,
като ищците и първия ответник по делото са негови наследници по закон. Този факт не се
оспорва от ответната страна, а от приетото като писмено доказателство Решение № 35а от
07.07.2000г. на ПК П., влязло в законна сила на 01.08.2000г. се установява, че собствеността
върху горския имот е възстановена в стари или възстановими грА.ци по реда на чл. 4 ал.1 от
ЗВСГЗГФ. По делото е приет като писмено доказателство и Протокол за въвод във владение
и трасиране на грА.ците на имота на място от 10.06.2005г., като въззивният съд приема че от
този момент имота е бил изцяло индивидуализиран и очертан чрез грА.ците си на терена,
като е станал годен обект за транслиране на правото на собственост, както и имот върху
който може да се упражнява владение с намерение да бъде придобит по давност.
Според въззивният състав на ОС Благоевград от събрА.те по делото гласни доказателства,
не се установява при пълно и главно доказване по делото, че ответниците В. С. М. и М. К.
М., са упражнявали върху имота трайно, безспорно и явно фактическо владение, при което
да са отблъснали владението на останалите сънаследници върху имота, за да демострират
намерението си да своят имота за себе си и да го придобият по давност. Имота не е бил
ограден и до него е имал достъп всеки преминаващ към гората граждА.н, като не е бил
огрА.чен и достъпа на останалите наследници на Г. Т. М.. Свидетелите М. Н. и И. Д. сочат в
показА.ята си пред РС П., че са виждали в имота ответника В. С. М., който го поддържал и
стопА.свал, почиствал го от упадала дървесина, която изнасял навън, както и го предпазвал
от посегателства за незаконна сеч. От свидетелските показА.я на свидетелите Й. Т. и С. К. се
установява че в имота често са влизали и дурги наследници на общия наследодател- Б. А. М.
и Г. А. М., като единия е пасял дори стадото си в имота, а другия е добивал
дървесина/литровици/ за построяването на къщата си. Не се установява и доказва по
безспорен и несъмнен начин, че В. С. М. и неговата съпруга, са отблъснали по категоричен
начин ползването на имота от останалите наследници на общия наследодател, като няма
данни да са им забранявали да преминават през имота или да не пашуват с животните си в
него.
РазпитА.те по делото свидетели също така сочат в показА.ята си, че не е имало спорове
между стрА.те за собствеността на имота, като те твърдят че споровета са възникнали от
момента в който ищците са разбрали че ответниците са се снабдили с констативен
нотариален акт и с елегитимират като собственици на имота на осн. придобивна давност.
От разпита на свидетелите пред РС П. и от анализа на техните показА.я, въззивният съд
счита че не се установява никой от двамата ответници да е демонстрирал спрямо ищците,
намерението си да владеят спорния недвижим имот за себе си, като отблъснат владението на
другите сънаследници живеещи в селото, т.е. не са налице основА.я да се приеме че първия
по делото ответник- В. С. М. е преобърнал владението си върху частите от имота които е
владеел и ползвал, за да демонстрира явното си намерение да промени намерението си и да
започне да владее частите на останалите наследници, с намерението да свои целия имот за
себе си, като същевременно категорично отблъсне владението на всички други
19
сънаследници. Установява се по делото, че В. С. М. е извършвал действия по подготовката и
извършването на въвод в процесния недвижим имот, както и че е подавал жалба до ТП
„ДГС“ с. П. за защита на имота от незаконни посегателства/незаконна сеч/, но това са
действия по уперативно управление на съсобствения имот и такива за опозване и
съхраняване на имота, които всеки един от сънаследниците е длъжен да направи, но това са
действия които един сънаследник извършва не само от свое име, но и от името на всички
наследници, тъй като това са действия по отношение на съсобствен наследствен недвижим
имот. Установява се също така от събрА.те гласни доказателства по делото, че ответника В.
С. М. е осъществявал действия по стопА.сване и почистване на имота от упадала дървесина,
като и по охраната му от чужди посегателства и незаконна сеч. Но това също са действия
които всеки сънаследник е длъжен и може да извършва при управлението и стопА.сването
на съсобствения имот, като тези действия също ползват всички наследници по закон,
включително тези които не ползват имота. В този смисъл въззивният съд намира, че по
делото не се установи успешно при пълно и главно доказване, че ответнците съпрузи В. С.
М. и М. К. М., единият от тях като наследник по закон на Г. Т. М., са демонстрирали явно и
недвусмислено, спрямо останалите наследници че променят държането си върху частите на
останалите съсобственици, като го преобръщат във владение на тези части, с намерение да
своят целия имот за себе си. Не се доказва по безспорен и несъмнен начин, че в
продължение на период от повече от 10 години след трасирането на грА.ците на поземления
имот, ответниците са противопоставили на останалите съсобственици по реституция,
намерението си да своят имота за себе си, като го владеят явно, безспорно и непрекъснато, с
намерението да придобият собствеността върху имота по давност. В този смисъл въззивният
съд намира, че ответниците В. С. М. и М. К. М., са били държатели, но не и владелци на ПИ
с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П..
При доказана по делото липса на промяната на намерението у двамата ответници като
волеви акт, предполагащ външна изява, доведена до знА.ето на останалите съсобственици
чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е
установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им, с намерение
да свои реална част от процесния имот за себе си, въззивният съд намира за неустановено по
делото при условията на пълно и главно доказване, че В. С. М. и М. К. М., са придобили по
давност собствеността върху спорния недвижим имот- ПИ с идентификатор * по КК и КР на
село В., Община П./иглолистна гора/.
Отделно следва да бъдат споделени изводите на първоинстационния съд, в мотивите към
обжалваното съдебно решение, че от събрА.те по делото гласни доказателства, не се
установява по делото при пълно и главно доказване, че ответниците В. С. М. и М. К. М., са
упражнявали върху имота правото си на собственост, като са го владели явно, спокойно и
непрекъснато, с намерение за своене, в продължение на повече от 10 години, за да придобия
правото на собственост върху имота по давност. Нито една от двете групи свидетели
разпитА. по искане на стрА.те пред първоинстанционния съд, в дадените показА.я не
очертава явно, безспорно и непрекъснато владение върху имота от страна на В. С. М. и М.
20
К. М., което да обоснове извода че същите са придобили имота по давност. Както вече бяха
изложени съображения по – горе, имота не е бил заграден, достъпа до него не е бил
огрА.чен и в имота са влизали и други сънаследници- Б. А. М. и Г. А. М., които също са
извличали ползи от имота- пашували са животните си и са добивали дървен материал за
строеж. Съобразно константната практика на ВКС на РБ, ползването на плодове от
съсобствения имот, винаги съставлява действие което прекъсва срока на придобивната
давност, тъй като владелецът койти свои имота за себе си, следва категорично да отблъсне
владението на останалите сънаследници, като демонстрира това свое поведения явно и
недвусмислено, тъй като скритото владение също не води до придобиване на имота по
давност.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС
Благоевград, намира въз основа на събрА.те по делото писмени и гласни доказателства, за
неуспешно извършено пълното и главно доказване по делото, че ответниците В. С. М. и М.
К. М., са придобили по давност след упражняване на фактическа власт в продължение на
повече от 10 години, при явно, безспорно и непрекъснато владение, чрез демонстриране по
отношение на наследниците на общия им наследодател- Г. Т. М., намерението си за своене,
на реституиран наследствен недвижим имот/иглолистна гора/, поради което обжалваното
решение на РС П. е правилно и обосновано и същото следва да бъде потвърдено като
правилно и обосновано.
След като успешно е проведен предявения отрицателен установителен иск по отношение на
правото на собственост на ответниците по делото на заявеното от тях основА.е, то частично
основателен се явява и предявения иск с правно основА.е чл. 537 ал. 2 от ГПК, като
първоинстационният съд правилно е отменил констативен НА № *, том *, дело №
*/26.02.2020г. на Нотариус К. Т. с № 510 в НК, с който В. С. М. и М. К. М. се легитимират
като собственици на осн. давностно владение на спорния недвижим имот- ПИ с
идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., с площ от 6 087кв.м., в м. „Л...“, с
предназначение- гора, който предходния план по КВС е с № *, до размера за който е приел
че ищците са собственици на основА.е реституция по ЗВСГЗГФ- общо за 290/588 идеални
части от ПИ с идентификатор * по КК и КР на село В., Община П., като за останалата част
иска за отмяна на констативния нотариален акт е бил отхвърлен като неоснователен, тъй
като съдът е приел че В. С. М. също е собственик на идеална част от спорния недвижим
имот- макар и на друго основА.е и като наследник на общия наследодател на стрА.те- Г. Т.
М., б.ж. на с. В., поч. на *г..
Обжалваното решение на РС П. е правилно и обосновано и в тази му част, като на осн. чл.
271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. ПретендирА.те разноски от
въззиваемите Б. А. М. и Г. А. М., въз основа на представен списък по чл. 80 от ГПК за пред
въззивната съдебна инстанция, следва да бъдат присъдени в тяхна полза, съобразно
посоченото в него- 800лв. за адвокатски хонорар.
21
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8024/21.04.2022г., постановено по гр.д. № 463/2021г. по
описа на РС П., като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН **********– и двамата на адрес: с.
П., общ. П., ул. „Я. С.“ № *, да заплатят на Б. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. П.,
ул. „М.“ № *, и на Г. А. М., ЕГН **********, на адрес: с. П., общ. П., ул. „М.“ № *, сумата
800.00лв./осемстостин лева/, съставляваща адвокатски хонорар, за разноските направени
пред въззивната съдебна инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Решението на съда, подлежи на обжалване, чрез касационна жалба, подадена чрез съда
постановил решението, в едномесечен срок, от съобщаването му на стрА.те, пред ВКС на
РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22