Решение по дело №126/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                        22.10.2020 година                           гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З.                         Търговско отделение

На 09.09.                                                                                      2020 година

В открито заседание в следния състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

 

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

Търг.д. № 126 по описа за 2019  г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са искове с правно основание по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на Община Р., ищецът А.Ч.Т. е претърпял ПТП като пътник в л.а. „Опел Астра" с рег. № **, собственост на Г.И.Г., с ЕГН: **********, управляван от И.Г.Е., с ЕГН: **********. През цялото време л.а. „Опел" се движил в собствената си лента за движение със скорост около 92 км/ч. В същия момент срещу л.а. „Опел" със скорост около 109 км/ч се движил л.а. „БМВ 318 Д" с рег. № ***, управляван от водача И.Б., с ЕГН: **********, който обаче не се движил изцяло в своята лента за движение, а бил навлязъл в тази, по която се движил л.а. „Опел". Поради геометрията на пътния участък - изкачване и спускане, видимостта на водачите на двете МПС била ограничена и за същите се открила видимост един към друг, когато били на разстояние от около 100 м помежду си. Л.а. „БМВ" обаче продължил да се движи с по-голямата си част в лентата за насрещно движение. При движение с посочените скорости и за двамата водачи е било невъзможно да предотвратят настъпването на ПТП чрез предприемане на своевременно аварийно спиране, но водачът на л.а. „БМВ" е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осева линия и при наличието на насрещно движещо се МПС. Следователно, именно водачът на л.а. „БМВ" - И.Б., е изцяло отговорна за настъпилия инцидент. Вследствие на ПТП от 11.06.2016г. ищецът А.Ч.Т. е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, фрактури на IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната ключица, двустранен хемоторакс и фрактура на ляв ацетабулум.

Посочва, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че   към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „З. Д." АД по застрахователна полица № ВС/30/115002122673, валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор", освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго" след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното може да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).

Твърди, че видно от приложеният като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица е описано, че л.а. „Опел" е навлязъл в насрещната лента за движение. Но Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е съставен от контролните органи по сведение единствено на водача И.Б., като е записано, че процесният инцидент е причинен от водача на л.а. „Опел" - И.Г.Е., но в проведеното впоследствие разследване по образуваното ДП № 301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - С.З., е установена друга фактическа обстановка. Описаният в исковата молба механизъм на ПТП се базира именно на изготвената в хода на ДП комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. От събраните доказателства в хода на досъдебното производство става ясно, че л.а. „БМВ" е този, който е навлязъл в насрещната лента за движение. Следователно, именно водачът на л.а. „БМВ" - И.Б., е изцяло отговорна за настъпилия инцидент.

Посочва, че за станалото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП № 301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - С.З. и пр.пр. № 2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. С обвинителен акт срещу водача И.Б. делото е внесено от ОП - С.З. в съда, като е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС - С.З., като с влязла в законна сила Присъда № 13 от 09.04.2019г., подсъдимата И.Б. е призната за изцяло виновна за настъпилото ПТП. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.

Твърди, че вследствие на описания инцидент ищецът А.Т. е получил сериозни телесни увреждания, като в процеса на лечение са настъпили също така и сериозни усложнения.

Посочва, че от Епикриза към ИЗ № 11810, издадена от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З., е видно, че на 11.06.2016г. ищецът е постъпил за първи път в Отделението по ортопедия и травматология на болницата. Същият е приет след като е пострадал при ПТП като пасажер в лек автомобил. Сочи се, че пострадалият имал контузии по тялото; нямал ясен спомен за инцидента; бил се изпуснал по малка и голяма нужда. Пациентът е приет за оперативно лечение. При извършен преглед е установено, че са налице клинични данни за фрактура на ляво бедро; КТ данни за фрактура на ацетабулума; фрактури на V-VІІІ ребрени дъги вляво; фрактура на дясна ключица. Поставена е директна екстензия. На пострадалия са направени изследвания и е преминал консултации с различни специалисти. При консултация с гръден хирург са установени и хемоторакс билатералис и контузио пулмонис билатералис. При консултация с очен лекар е установено контузио булби ок синистра. Сочи се, че пострадалият може да е с ретролентална хеморагия. На пациента е назначена терапевтична схема и е подготвен за оперативно лечение.

Посочва, че от Оперативен протокол № 297 от 23.06.2016г. е видно, че под интубационна анестезия на пострадалия е направено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. След щателно почистване на оперативното поле със заден достъп е достигнато до фрактурата. Направени са репозиция с вътрешна фиксация с плака и винтове; послойно възстановяване; дренаж; шев на кожата и стерилна превръзка.

Твърди, че след извършената оперативна интервенция ищецът е със стабилизирано общо и локално състояние. Описан е следният ход на заболяването: подготовка за оперативно лечение; КАТ на таз, глава, торакс: мозъчен оток; контузионни огнища вляво, париетално, с малко субарахноидно хеморагично съдържимо; фрактура ацетабуле син.; луксацио фемуро-ацетабули син.; контузионен бял дроб, двустранно; двустранни хемоторакси; фрактури на V-VІІІ ребрени дъги вляво; фрактура на дясна ключица; операция; хемотрансфузия.

На 01.07.2016г. ищецът е изписан с подобрение. На пострадалия са дадени препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки на през 3-4 дни. Конците да се свалят на 12-тия ден от операцията. Да не натоварва оперирания крайник 2 месеца, като ходи с патерици. Да продължи рехабилитацията. Да продължи профилактиката с НМХ още 20 дни в дома. Да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар. Поставена е окончателна диагноза: Контузио капитис. Комоцио церебри. Фрактура косте IV – V – VI – VII - VIII синистра. Фрактура клавикуле декстра. Хемоторакс билатералис. Фрактура ацетабуле синистра.

От Епикриза към ИЗ № 13365, издадена от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. е видно, че  на 01.07.2016г. ищецът А.Ч.Т. е постъпил за първи път в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на болницата стационарно за провеждане на рехабилитация. Сочи се, че при ПТП пострадалият е получил счупване на левия крак. Постъпил е в Отделението по ортопедия и травматология, като на 23.06.2016г. е бил опериран - открито наместване с вътрешна фиксация. Пациентът е постъпил с оплаквания за болезнени и ограничени движения в левите тазобедрена и колянна стави, както и за невъзможна самостоятелна походка. При извършения преглед е установена оперативна рана в областта на левите тазобедрена и колянна стави. Ищецът е вертикализиран до седеж с пуснати крака. Рехабилитационният потенциал е оценен като задоволителен. Проведени са изследвания и са назначени рехабилитационна програма и медикаментозна терапия. При извършена консултация с офталмолог е установено, че пациентът е с рефракционна аномалия, която е коригирана в амбулаторни условия. След провеждане на назначените рехабилитационни мероприятия на 08.07.2016г. ищецът е изписан с подобрение по отношение на болковия синдром и двигателната активност - намален болков синдром, леко подобрен обем на движения в лявата тазобедрена става, вертикализиран до стоеж на проходилка. На пострадалия са дадени указания за подходящ хигиенно-диетичен режим и адекватен двигателен режим. Предписана е медикаментозна терапия до 23.07.2016г. Поставена е окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Като придружаващо заболяване е посочено: Последици от други счупвания на гръдния кош и таза.

От Амбулаторен лист № 000817 от 03.08.2016г., издаден от д - р Соня Георгиева - специалист по очни болести е видно, че преди месец и половина ищецът е претърпял ПТП, като е установена контузия на очната ябълка на лявото око. Пострадалият е имал оплаквания от сълзене на лявото око, дразнене от светлината и намалено зрение. При извършения преглед е установено, че зеницата на лявото око е широка, с травматична мидриаза, не реагира на светлина. Извършени са изследвания, след които по лявото око са установени две точковидни ретинални хеморагии темпорално от палилата, както и още две точковидни хеморагии в задния полюс. Установена е макула без фовеоларен рефлекс. Лекарят е предписал медикаментозна терапия. Дадени са препоръки пациентът да носи слънчеви очила. Поставена е основна диагноза: Други травми на окото и орбитата. Като придружаващи заболявания и усложнения са посочени: Травматична мидриаза на лявото око. Други уточнени увреждания на ретината.

От Амбулаторен лист № 000808 от 08.12.2017г., издаден от д - р С.С.– ортопед - травматолог е видно, че преди година и половина ищецът А.Т. е бил опериран по повод фрактура на ляв ацетабулум след претърпяно ПТП. Пострадалият е имал оплаквания от болки и накуцване. При извършения преглед и направените изследвания лекарят е установил при пострадалия: накуцваща походка с щадене на левия долен крайник; болезнени движения в лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за посттравматична коксартроза. Дадени са препоръки за провеждане на оперативно лечение - ендопротезиране на лявата тазобедрена става (изкуствена става). Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Епикриза към ИЗ № 2318, издадена от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. става ясно, че на 29.01.2018г. ищецът отново е постъпил в Отделението по ортопедия и травматология на болницата. Сочи се, че пациентът е претърпял ПТП, при което е получил фрактура на задния ръб на левия ацетабулум. Към момента на постъпването си в болницата пострадалият бил с накуцваща походка след ново падане. При извършен преглед е установено, че ищецът има накуцваща походка. Установени са болезнени и ограничени движения в лявата тазобедрена става. Сочи се, че са налице рентгенографски данни за фрактура на задния ръб на левия ацетабулум, остеосинтеза, рефрактура, посттравматична артроза. Проведени са изследвания и консултации със специалисти, назначена е терапевтична схема и ищецът е подготвен за оперативно лечение.

От Оперативен протокол № 54/01.02.2018г. е видно, че под интубационна анестезия на пациента е направена тотална смяна на тазобедрена става. През преднолатерален достъп е достигнато до лявата тазобедрена става. Бедрената глава е луксирана. Шийката е остеотомирана. В дълбочина е достигната фрактурата на задния ръб на ацетабулума. Извършени са репозиция и монтаж на безцементен ацетабуларен компонент - Трилоджи Зиммер. Бедреният канал е римиран и е монтирано безцементно механично стъбло. Направена е репозиция на ендопротезата. Извършени са лаваж, дренаш и послоен шев.

След извършената оперативна интервенция ищецът е със стабилизирано общо и локално състояние. Същият е изписан на 06.02.2018г. с подобрение, като са му дадени препоръки да рехабилитира по съветите на лекуващия лекар. Конците да се свалят на 12 - 14-тия ден от операцията. Да ходи с две помощни средства с частично натоварване на оперирания крайник за срок от 2 месеца. Да продължи с АК-терапия до 30-тия следоперативен ден. Да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар. Поставена е окончателна диагноза: Фрактура ацетабуле. Като придружаващо заболяване е посочено: Посттравматична коксартроза.

От Амбулаторен лист № 000179 от 16.03.2018г., издаден от д-р С.С.- ортопед-травматолог е видно, че преди година и половина ищецът А.Т. е бил опериран по повод фрактура на ляв ацетабулум след претърпяно ПТП. През месец януари 2018г. пострадалият е бил опериран, като му е поставена ендопротеза. При извършения преглед и направените изследвания лекарят е установил при пострадалия: накуцваща походка с две помощни средства с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Други посттравматични коксартрози.

От Амбулаторен лист № 000483 от 19.03.2018г., издаден от д-р И.А.- специалист по вътрешни болести е видно, че преди две години ищецът е бил опериран по повод фрактура на ацетабулума вляво. Същият е бил с накуцваща походка. След ново падане, на 29.01.2018г. бил приет за стационарно лечение, като на 01.02.2018г. била извършена тотална смяна на тазобедрена става. При извършения преглед лекарят е установил ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена става; пресен оперативен цикатрикс; както и че пострадалият се движи с патерици. Извършена е експертиза на работоспособността, като с Решение № 483 от 19.03.2018г. на ОЛКК на ищеца е издаден Болничен лист, с който временната неработоспособност е продължена от 09.03.2018г, до 07.04.2018г. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума. Състояние след операция. Като придружаващо заболяване е посочено: Други посттравматични коксартрози.

От Амбулаторен лист № 224 от 03.04.2018г., издаден от д - р С.С.- ортопед-травматолог е видно, че при нов извършен преглед и направени изследвания лекарят е установил, че ищецът А.Т. има накуцваща походка с две помощни средства с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Други посттравматични коксартрози.

От Амбулаторен лист № 327 от 15.05.2018г., издаден от д - р С.С.- ортопед-травматолог е видно, че при извършен преглед и направени изследвания на А.Т. лекарят е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 710 от 17.05.2018г. издаден от д - р И.А.- специалист по вътрешни болести е видно, че при извършения преглед лекарят е установил ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена става; пресен оперативен цикатрикс; както и че пострадалият се движи с патерици. Извършена е експертиза на работоспособността, като с Решение № 709 от 17.05.2018г. на ОЛКК на ищеца е издаден Болничен лист, с който временната неработоспособност е продължена от 08.04.2018г. до 07.05.2018г. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума. Състояние след операция. Като придружаващо заболяване е посочено: Други посттравматични коксартрози.

От Амбулаторен лист № 332 от 18.05.2018г., издаден от д - р С.С.- ортопед-травматолог е видно, че при извършен преглед и направени изследвания на ищеца лекарят е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 722 от 21.05.2018г., издаден от д-р И.А.-    специалист по вътрешни болести е видно, че при извършения преглед лекарят е установил ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена става; пресен оперативен цикатрикс; както и че пострадалият се движи с патерици. Извършена е експертиза на работоспособността, като с Решение № 721 от 21.05.2018г. на ОЛКК на ищеца е издаден Болничен лист, с който временната неработоспособност е продължена от 08.05.2018г. до 06.06.2018г. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума. Състояние след операция. Като придружаващо заболяване е посочено: Други посттравматични коксартрози.

От Амбулаторен лист № 363 от 05.06.2018г., издаден от д-р С.С.-ортопед-травматолог е видно, че при извършен преглед и направени изследвания на ищеца лекарят е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 437 от 10.07.2018г., издаден от д-р С.С.-ортопед-травматолог е видно, че при извършен преглед и направени изследвания на ищеца лекарят отново е установил същото обективно състояние при пострадалия. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 001076 от 18.07.2018г., издаден от д-р И. М. - специалист по физикална и рехабилитационна медицина е видно, че ищецът се е оплаквал от болка и ограничени движения в левия крак, накуцваща и затруднена походка. Сочи се, че през 2016г. при ПТП пострадалият А.Т. получил травма на таза с фрактура на същия, като бил лекуван оперативно - с метална синтеза. Болката и ограниченията на движенията персистирали и била проведена операция с алопластика на лявата тазобедрена става през месец февруари 2018г. Ищецът не бил провеждал ранна рехабилитация, като сега бил насочен за такава от ОПЛ. При извършен преглед и проведени изследвания лекарят е установил, че ищецът е в много добро общо състояние. Налице била спонтанна и умерена палпаторна болка в лявата ингвинална и преднобедрена област. Установена е видима хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура от същата страна. Движенията на лявата тазобедрена става били ограничени. Налице била самостоятелна походка, оболена, с нарушена биомеханика, с бавно темпо. Поставена е основна диагноза: Наличие на ортопедични импланти на стави (Други посттравматични коксартрози). Като придружаващо заболяване е посочено: Последици от други счупвания на гръдния кош и таза (Счупване на ацетабулума).

От Амбулаторен лист № 10 от 19.07.2018г., издаден от д-р А.Д.-М.- специалист по вътрешни болести е видно, че ищецът е продължавал да има оплаквания от болка и затруднени движения и се е придвижвал с помощни средства. При извършен преглед са установени хипотрофия на бедрената мускулатура, както и ограничени, болезнени в крайната фаза движения за тазобедрената става. Извършена е експертиза на работоспособността, като с Решение № 978 от 19.07.2018г. на ОЛКК на ищеца е издаден Болничен лист, с който временната неработоспособност е продължена от 07.06.2018г. до 06.07.2018г. Дадени са препоръки за продължаване на рехабилитацията. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 457 от 20.07.2018г., издаден от д-р С.С.-ортопед-травматолог е видно, че болките при А.Т. персистират следоперативно. При извършен преглед и направени изследвания на ищеца лекарят е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 16 от 23.07.2018г., издаден от д-р А.Д.-М.- специалист по вътрешни болести е видно, че ищецът е продължавал да има оплаквания от болка и затруднени движения и се е придвижвал с помощни средства. При извършен преглед са установени хипотрофия на бедрената мускулатура, както и ограничени, болезнени в крайната фаза движения за тазобедрената става. Извършена е експертиза на работоспособността, като с Решение № 984 от 23.07.2018г. на ОЛКК на ищеца е издаден Болничен лист, с който временната неработоспособност е продължена от 07.07.2018г. до 05.08.2018г. Дадени са препоръки за продължаване на рехабилитацията. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 001152 от 31.07.2018г., издаден от д-р И. М. -специалист по физикална и рехабилитационна медицина е видно, че ищецът се е чувствал малко по-добре, но персистирали болката и ограничените движения в левия крак, накуцващата и затруднена походка. Сочи се, че пострадалият бил провел физиотерапия с незадоволителен резултат. При извършен преглед и проведени изследвания лекарят е установил, че ищецът е в много добро общо състояние. Налице била изразена спонтанна и умерена палпаторна болка в лявата ингвинална и преднобедрена област. Установена е видима хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура от същата страна. Движенията на лявата тазобедрена става били ограничени. Налице била самостоятелна походка, оболена, с нарушена биомеханика, с бавно темпо, със затруднени ДЕЖ и автономност. Лекарят е дал заключение, че с оглед персистиращите болков и двигателен синдром и изразения функционален дефицит, довели до затруднени ДЕЖ, локомотация и автономност, както и предвид данните от епикризата и резултата от рентгеновото изследване на тазобедрената става, насочва пострадалия за хоспитализация и за провеждане на болнична рехабилитация. Поставена е основна диагноза: Наличие на ортопедични импланти на стави (Други посттравматични коксартрози). Като придружаващо заболяване е посочено: Последици от други счупвания на гръдния кош и таза (Счупване на ацетабулума).

От Амбулаторен лист № 479 от 31.07.2018г., издаден от д-р С.С.-ортопед-травматолог е видно, че болките при ищеца персистират следоперативно. При извършен преглед и направени изследвания на пострадалия лекарят отново е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 638 от 09.08.2018г,, издаден от д-р Катя Атанасова -невролог е видно, че през месец юни 2016г. ищецът е претърпял ПТП с фрактура ацетабуле син. Сочи се, че след това до момента на прегледа пострадалият е бил с болеви оплаквания и накуцваща походка, въпреки извършена алопластика на лявата тазобедрена става през месец февруари 2018г. И към момента пациентът задържал болка в лявата ингвинална област и имал накуцваща походка, както и рядко търпима болка по медиалната повърхност на лявото бедро. При извършен преглед лекарят е установил скъсяване на левия крак на ищеца с около 1-1.5 см; палпаторна болка в лявата ингвинална гънка; съхранена подвижност в л.с. област; лека хипотрофия на лявата бедрена мускулатура; умерено живи СНР, симетрични; силно ограничени, до невъзможни движения в лявата тазобедрена става (Патрик +++); ПЛП - не може да изпълни с долни крайници поради изразена болка; походка - на пръсти и пети, накуцваща. Лекарят е дал заключение, че оплакванията на пациента не са неврологично обусловени. Назначена е медикаментозна терапия и пострадалият е насочен за преглед при ортопед-травматолог.

От Експертно решение № 2138 от зас. № 109 от 19.09.2018г., издадено от Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. е видно, че на ищеца А.Т. е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години (до 01.09.2021г.). Сочи се, че през м.06.2016г. ищецът е пострадал при ПТП, като е проведено оперативно лечение - метална остеосинтеза по повод счупване на левия ацетабулум. По повод ново падане с рефрактура и ново оперативно лечение е проведена алопластика на ставата. При извършен преглед са установени спокоен оперативен цикатрикс в областта на левия долен крайник; хипотрофия на бедрената мускулатура; както и движения, възможни в обема на протезата, болезнени в крайните фази. Като противопоказни условия на труд са описани: статично и динамично пренатоварване на долни крайници, тежък физически труд. Сочи се, че ищецът може да изпълнява заеманата длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд. Поставена е водеща диагноза: Счупване на ацетабулума. Като общо заболяване е посочено: Състояние след метална остеосинтеза по повод счупване на левия ацетабулум; състояние след рефрактура и ново оперативно лечение м.12.2017г.; алопластика на лява тазобедрена става м.02.2018г.

От Амбулаторен лист № 573 от 21.09.2018г., издаден от д-р С.С.-ортопед-травматолог е видно, че болките при ищеца персистират следоперативно. При извършен преглед и направени изследвания на пострадалия лекарят е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза.  Сочи  се,  че  продължава временната нетрудоспособност. Дадени  са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 142 от 27.09.2018г., издаден от д-р А.Д.-М.- специалист по вътрешни болести е видно, че ищецът е продължавал да има оплаквания от болка и затруднени движения и се е придвижвал с помощни средства. При извършен преглед са установени хипотрофия на бедрената мускулатура, както и ограничени, болезнени в крайната фаза движения за тазобедрената става. Извършена е експертиза на работоспособността, като с Решение № 1093 от 27.09.2018г. на ОЛКК на ищеца е издаден Болничен лист, с който временната неработоспособност е продължена от 06.08.2018г. до 04.09.2018г. Дадени са препоръки за провеждане на рехабилитация. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 581 от 28.09.2018г., издаден от д-р С.С.-ортопед-травматолог е видно, че болките при ищеца персистират следоперативно. При извършен преглед и направени изследвания на пострадалия лекарят отново е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че продължава временната нетрудоспособност. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 157 от 01.10.2018г., издаден от д-р А.Д.-М.- специалист по вътрешни болести е видно, че ищецът е продължавал да има оплаквания от болка и затруднени движения и се е придвижвал с помощни средства. При извършен преглед отново са установени хипотрофия на бедрената мускулатура, както и ограничени, болезнени в крайната фаза движения за тазобедрената става. Извършена е експертиза на работоспособността, като с Решение № 1108 от 01.10.2018г. на ОЛКК на ищеца е издаден Болничен лист, с който временната неработоспособност е продължена от 05.09.2018г. до 18.09.2018г. Дадени са препоръки за провеждане на рехабилитация. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 593 от 02.10.2018г., издаден от д-р С.С.-ортопед-травматолог е видно, че болките при ищеца персистират следоперативно. При извършен преглед и направени изследвания на ищеца лекарят отново е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Пострадалият е насочен за ТЕЛК. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 612 от 22.01.2019г., издаден от д-р В.Т.-Д.- общопрактикуващ лекар - специалист по детски болести е видно, че ищецът А.Т. е претърпял множество фрактури след ПТП, като през месец декември 2017г. отново е опериран и продължава да куца. При извършен преглед лекарят е установил хипотрофия на бедрената мускулатура. Сочи се, че ищецът куца, изпитва болка и са установени положителни растежни проби. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Амбулаторен лист № 58 от 22.01.2019г., издаден от д-р С.С.–ортопед - травматолог е видно, че болките при ищеца персистират следоперативно. При извършен преглед и направени изследвания на ищеца лекарят отново е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Препоръчана е обзорна рентгенография на таз, лумбални прешлени и СКР. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Етапна епикриза от 01.02.2019г., издадена от д-р В.Т.-Д.- общопрактикуващ лекар - специалист по детски болести е видно, че ищецът А.Т. е претърпял множество фрактури след ПТП, като през месец декември 2017г. отново е опериран и продължава да куца. При извършен преглед лекарят е установил хипотрофия на бедрената мускулатура. Сочи се, че ищецът куца, изпитва болка и са установени положителни растежни проби. В Етапната епикриза са описани провежданите от ищеца консултации, изследвания и поставените му диагнози от 27.09.2004г.

От Амбулаторен лист № 91 от 04.02.2019г., издаден от д-р С.С.– ортопед - травматолог е видно, че болките при ищеца персистират следоперативно. При извършен преглед и направени изследвания на ищеца лекарят отново е установил накуцваща походка с едно помощно средство с щадене на левия долен крайник; цикатрикс от достъп до лявата тазобедрена става; рентгенографски данни за ендопротеза, остеосинтеза. Сочи се, че е уместно да бъде извършена сцинтиграфия, като за целта на ищеца е издадено Медицинско направление от 04.02.2019г. Дадени са препоръки за провеждане на физиотерапия. Поставена е основна диагноза: Счупване на ацетабулума.

От Медицинско направление/Искане за болнично лечение от 21.04.2019г., издадено от МБАЛ „Т." ЕООД е видно, че ищецът е изпратен за хоспитализация в Отделението по ортопедия и травматология на болницата на 18.04.2019г. за извършване на ревизионна диагностика на лявата тазобедрена става. На ищеца е поставена диагноза: Усложнения, свързани с вътреставни протези.

От Епикриза ИЗ 5619/2019 г. издадена от Болница Т. гр.С.З., се установява, че по повод на усложнение от механичен произход, свързано с вътреставни протези ищецът е приет за лечение на 18.04.2019г. и е изписан на 24.04.2019г. На ищеца е извършена операция за ревизия на смяна на тазобедрената става. Оперативната процедура е с много голям обем и сложност на таза, тазобедрената и колянната стави. Предстои му рехабилитация.

Посочва се, че от приложената медицинска документация е видно, че  от датата на ПТП - 11.06.2016г., до настоящия момент ищецът не само не се е възстановил от получените травми, но е получил и високи по степен усложнения. Вследствие на процесния инцидент пострадалият А.Ч.Т. е получил: контузия на главата, сътресение на мозъка, мозъчен оток с контузионни огнища вляво париетално, с малко субарахноидно хеморагично съдържимо, фрактури на IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната ключица, двустранен хемоторакс, двустранна контузия на белите дробове, контузия на очната ябълка на лявото око и фрактура на ляв ацетабулум. Основни са усложненията във връзка с получената фрактура на левия ацетабулум - накуцваща и затруднена походка; постгравматична коксартроза; извършени две операции за тотална смяна на тазобедрена става; хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура. В резултат на всички тези травми и заболявания ищецът и досега се придвижва изключително трудно дори и посредством помощни средства, не може да се обслужва самостоятелно и разчита на подкрепата на своите близки за извършване на всякакви действия от ежедневието. С Експертно решение на ТЕЛК на ищеца е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години - до 01.09.2021 г. Освен физическите увреждания, в резултат на претърпения инцидент пострадалият е преживял и значителни душевни болки и страдания. Непосредствено след произшествието, осъзнавайки случилото се, ищецът А.Т. е изпитал силен стрес и страх за живота си. След извършените му операции и частично изгубената работоспособност същият се чувства непълноценен, не може да излиза спокойно навън, да осъществява социални контакти и да води нормален живот, а е в голяма степен зависим от грижите на своите близки, търпи непрекъснати болки и страдания. Липсата на признаци, че ще се възстанови напълно, е сломила духа на пострадалия, който се примирява с мисълта, че никога вече няма да може да се движи нормално, както се е движил от преди ПТП.

Твърди се, че във връзка с проведеното му лечение ищецът е претърпял и имуществени вреди. За закупени лекарства и медицински консумативи ищецът А.Т. е заплатил следните суми по издадени 13 бр. фискални бонове: 17.27 лв. по Фискален бон от 22.06.2016г„ издаден от „П.Т." ООД; 16.61 лв. по Фискален бон от 29.06.2016г.,  издаден от „Ф." ЕООД; 16.26 лв. по Фискален бон от 29.06.2016г., издаден от „П." ООД; 1.10 лв. по Фискален бон от 30.06.2018г., издаден от „М." ЕООД; 73.40 лв. по Фискален бон от 01.07.2016г., издаден от „Ф." ЕООД; 16.26 лв. по Фискален бон от 03.07.2016г„ издаден от „П.Т." ООД; 1.10 лв. по Фискален бон от 18.07.2016г., издаден от „М." ЕООД; 2.45 лв. по Фискален бон от 09.07.2016г., издаден от „М." ЕООД; 3.96 лв. по фискален бон от 04.07.2016г., издаден от „П.Т." ООД; 6.55 лв. по Фискален бон от 11.07.2016г., издаден от „М." ЕООД; 3.00 лв. по Фискален бон от 11.07.2016г., издаден от „М." ЕООД; 5.86 лв. по Фискален бон от 11.07.2016г., издаден от „М." ЕООД; 24.34 лв. по Фискален бон от 31.01.2018г., издаден от „Ф." ЕООД.

Сочи се, че освен описаните по-горе разходи за лечение, във връзка с проведеното и продължаващо лечение на пострадалия А.Т. са издадени и общо 12 бр. фактури и 1 бр. Кредитно известие за заплатени суми, както следва; сумата от 800.00 лв. по Фактура №********** от 20.06.2016г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. - за комплект плака и винтове; сумата от 58.00 лв. по Фактура №********** от 01.07.2016г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. -за потребителска такса за болничен престой; 39.00 лв. по Фактура №********** от 01.07.2016г, и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. - за престой на придружител за 3 дни; сумата от 3 340.00 лв. по Фактура №********** от 31.01.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. - за смяна на тазобедрена става на А.Ч.Т.; сумата от 100.00 лв. по Кредитно известие №********** от 05.02.2018г., издадено от УМБАЛ „П." АД -гр. С.З. - за тазобедрена става на А.Ч.Т.; сумата от 46.40 лв. по Фактура №********** от 06.02.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З. - за потребителска такса за болничен престой; сумата от 79.72 лв. по Фактура №********** от 06.02.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „М." ЕООД - за медикаменти; сумата от 60.00 лв. по Фактура №********** от 14.02.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от „М." ЕООД - за медицински преглед; сумата от 120.00 лв. по Фактура №********** от 19.02.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от „М.Т.П." ЕООД - за КТ на тазови кости; сумата от 34.80лв. по Фактура №********** от 24.04.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от МБАЛ „Т." ЕООД - гр. С.З.; сумата от 500лв. по Фактура №********** от 24.04.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от МБАЛ „Т." ЕООД -гр. С.З.; сумата от 50лв. по Фактура №********** от 18.04.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от МБАЛ „М.Т.П." ЕООД - гр. С.З.; сумата от 2720лв. по Фактура №********** от 24.04.2019г. и фискален бон от същата дата, издадени от МБАЛ „Т." ЕООД - гр. С.З. и сумата от 71 лв. по Фактура № **********/24.04.2019г. изд. от П.Т. ООД и фискален бон от същата дата.

Посочва се, че в настоящия случай А.Т. не е бил длъжен първо да проведе рекламационно производство пред застрахователното дружество, в което към момента на ПТП е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за управлявания от виновния водач И.Б. л.а. „БМВ 318 Д" с рег. № ***, тъй като застрахователният договор е сключен при действието на КЗ (отм.) и се прилагат правилата на отменения КЗ. Въпреки това, ищецът е изпратил до „З. Д.Ж.З." АД Молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по пощата, която е получена от ответника на 25.08.2016г., видно от Известие за доставяне № ИД РS 6000 00Z4LO Z. По предявената писмена застрахователна претенция е образувана Щета №**********. След проведена кореспонденция между страните, с Писмо с изх. №2846 от 27.09.2016г. застрахователното дружество е определило и изплатило доброволно на ищеца сумата от 1 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 1 062.92 лв. за претърпените вследствие на процесното ПТП имуществени вреди, което обстоятелство е видно и от Платежен документ от 29.09.2016г. с Референция В16092977908016INBISERA за заплатени на А.Ч.Т. общо 2 062.92 лв. по Щета № **********.

Посочва се, че след завеждане на щетата пред застрахователя ищецът е направил допълнителни разходи във връзка с провежданото от него лечение на получените вследствие на процесното ПТП травми, които разходи несъмнено представляват понесени от пострадалия имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 11.06.2016г. - тези по последния описан фискален бон и по последните 13 бр. фактури и 1 бр. кредитно известие. Така, след предявяването на писмена застрахователна претенция пострадалият е понесъл допълнителни имуществени вреди във връзка с проведеното лечение в общ размер на 7146.26 лв. (седем хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки).

Твърди се, че тъй като ищецът А.Т. счита, че определените му застрахователни обезщетения по Щета №********** не съответстват на реално претърпените от него неимуществени и имуществени вреди и съответно не могат да ги репарират адекватно, предвид критерия за справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, за ищецът е налице правен интерес да предяви настоящите искове, с които претендира да му бъде заплатена разликата до размера на полагащите му се справедливи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на причинено му непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Счита, че определените и изплатени на пострадалия извънсъдебно обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не отговарят нито на действително претърпените от ищеца и продължаващи и към настоящия момент болки и страдания от причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и на съдебната практика по подобни казуси. По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди -имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост" не е абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането; начинът на настъпването; обстоятелствата, при които е станало; допълнителното влошаване на състоянието на здравето; причинените морални страдания и др. От представените по делото медицински документи се установяват безспорно получените от ищеца травматични увреждания, настъпилите усложнения, претърпените операции и влошеното и към настоящия момент здравословно състояние на ищеца. От изложеното по-горе се установява, че вследствие на претърпения инцидент ищецът е изпитвал и продължава да изпитва и душевни болки и страдания.

С оглед на гореописаното, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г. се явява сумата от 100 000 лв. Като се вземе предвид и се приспадне вече изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер от още 99 000 лв. - разликата в обезщетението, която ще допринесе за репариране на реално претърпените от А.Ч.Т. болки и страдания в резултат на процесното ПТП. По отношение на претърпените от пострадалия имуществени вреди, счита, че справедливият и доказан с надлежни разходо-оправдателни документи размер на дължимото обезщетение е 8136.18 лв. Така, като се вземе предвид вече изплатеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 060.92 лв., счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер от още 7146.26 лв. (седем хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) - разликата до реално понесените от ищеца имуществени вреди във връзка с неговото лечение.

Тъй като правилата на новия КЗ не се прилагат за конкретния случай, моли съда да има предвид, че по КЗ (отм.) при прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя (какъвто е настоящият случай), лихвите върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължат по общото правило при непозволеното увреждане, прогласено в разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - от деня на увреждането. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, изразяваща се в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №200 от 22.11.2010г. по търг. д. №84/2010г. на ВКС, ТК, II ТО. В цитираното решение е прието, че отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от договора за застраховка, а не от непозволеното увреждане. Доколкото, обаче, отговорността му е функционално обусловена от тази на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, претендираната законна лихва върху горепосочените суми за обезщетения следва да бъде присъдена именно от датата на увреждането - 11.06.2016г.

Посочва, че в настоящия случай не може да става въпрос и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Ищецът А.Т. е бил пътник в л.а. „Опел Астра" с рег. № **, управляван от водача И.Г.Е., като ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Противното не може да се приеме за вярно, тъй като предвид интензитета на сблъсъка между двата автомобила, ако пострадалият Т. е бил без поставен обезопасителен колан, то същият би получил много по-тежки телесни увреждания и едва ли би оцелял.

С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди „З. Д." АД да заплати на А.Ч.Т. сумата от 99 000 лв. представляваща разликата между изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение по Щета №********** в размер на 1 000 лв. и справедливото по размер застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка, мозъчен оток с контузионни огнища вляво париетално, с малко субарахноидно хеморагично съдържимо, фрактури на IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната ключица, двустранен хемоторакс, двустранна контузия на белите дробове, контузия на очната ябълка на лявото око и фрактура на ляв ацетабулум; настъпили усложнения във връзка с получената фрактура на левия ацетабулум - накуцваща и затруднена походка, посттравматична коксартроза, извършени 2 операции за смяна на тазобедрена става, хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура; усложнения от механичен произход, свързано с вътреставни протези, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. -датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да осъди „З. Д." АД да заплати на А.Ч.Т., сумата от 7146.26 лв. (седем хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 1 060.92 лв. и реално полагащото му се в размер на 8136.18 лв. за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

Моли, също така, да бъдат присъдени на ищеца направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат.

Моли, присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата в „**/" ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е предоставено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.

         В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, включително в частта за претендираната законна лихва.

         Посочва, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин. Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица Опел Астра с рег. № ** е навлязъл в насрещната лента за движение и е настъпил удар с насрещно движещият се лек автомобил БМВ 318 с рег. № *** застрахован в ЗАД Д. и управляван от водача И.Б.. Съставеният протокол е официален удостоверителен документ и се ползва с доказателствена сила.

         Твърди, че травматичните увреждания и последвалите ги усложнения не са настъпили по описания в исковата молба начин. Пострадалият А.Т. - пътник в лекия автомобил Опел Астра не е използвал предпазен колан, с който е бил фабрично оборудван автомобилът, с което допринесъл пряко за увреждането. В тази връзка заявява изрично възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия. Ако предпазният колан бил правилно поставен и задействан, телесните увреждания щели да бъдат предотвратени или щели да бъдат с по-малка интензивност.

         Твърди, че на 01.07.2016г. след ПТП ищецът е приет за лечение в Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина на същата болница и е лекуван до 08.07.2016г. Изходът от заболяването при изписването от ОФРМ е следният: „Изписва се с подобрение по отношение на болевия синдром и двигателна активност - намален болков синдром, леко подобрен обем на движение в лявата ТБС, вертикализиран до стоеж на проходилка, Възможен обем в ЛТБС-С-10-0-15 градуса". Всички описани травми и счупвания които е получил Т. на 11.06.2016г. са оздравели без последствия /няма данни от мед. документи за усложнения/.

         Посочва, че за времето от 08.07.2016г. до 08.12.2017г. една година и пет месеца няма представена медицинска документация за А.Т. отразяваща оздравителния процес след операцията. Не е представен нито един амбулаторен лист за преглед при ортопед - травматолог, не е представен резултат от контролна рентгенова снимка, не е представен нито един болничен лист. Твърди, че Т. се е възстановил след направената операция.

         Сочи, че на 29.01.2018г. А.Т. постъпва в Клиника по Ортопедия и травматология /КОТ/ на Университетска болница - С.З. за повторно оперативно лечение. В епикризата на ИЗ № 2318 е отразено следното: „Пациент претърпял при ПТП счупване на задния ръб на ляв ацетабулум. ПОНАСТОЯЩЕМ НАКУЦВАЩА ПОХОДКА СЛЕД НОВО ПАДАНЕ. Обективно състояние: Накуцваща походка. Болезнени и ограничени движения в лява ТБС. Рентгенови данни за Счупване на задния ръб на ляв ацетабулум, остеосинтеза, рефрактура /повторно счупване/, постравматична артроза". Опериран е на 01.02.2018г. - тотална смяна на лява тазобедрена става. Поставена е ендопротеза.

         Твърди, че описаните в исковата молба травми и усложнения на ищеца не се дължат на ПТП, не са в причина връзка с него, поради което ги оспорва.

         Твърди, че след 23.06.2016г., когато на пострадалия е извършено оперативно лечение в УМБАЛ С. Киркович гр. С.З. във връзка с фрактурата на лявото бедро, е последвало падане от А.Т., което е довело до последващите усложнения във фрактурата на лявото бедро, до повторна операция през месец февруари 2018г., до постравматична коксартроза и до ревизия и смяна на лявата тазобедрена става (трета операция), извършена на 19.04.2019г. В тази връзка заявява изрично възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който поради непредпазливост и лични свои действия - падане след ПТП и извършената му операция на 23.06.2016г., е провокирал повторна и трета операция, настъпилите усложнения, постравматичната коксартроза и смяната на тазобедрената става.

         Посочва, че от исковата молба и приложените медицински документи е видно, че има данни за извършена повторна операция /01.02.2018г./ на лява тазобедрена става - поставяне на ендопротеза след рефрактура /ново счупване след падане, което не е в причинна връзка с ПТП и се дължи на лични действия на самия пострадал/. Същото е признато като неизгоден факт на стр. 4 от исковата молба, в която процесуалният представител на ищеца е заявил, възпроизвеждайки данни от медицинските документи от лечението му, че когато на 29.01.2018г. пострадалият е постъпил в отделение по Ортопедия и травматология на УМБАЛ С., като цитира: пострадалият е бил с накуцваща походка след ново падане". На стр. 10 от исковата молба също е признато във връзка с данните от епикриза ИЗ 5619/2019 издадено от болница Т. парк С.З., че е настъпило усложнение от механичен произход на вътреставната протеза. Твърди, че е пострадалият е претърпял нова травма, която е последваща след ПТП и последваща спрямо интервенцията от 23.06.2016г, която е довела до настъпилите усложнения, до задълбочаване на болките, до необходимостта да се провежда допълнителна рехабилитация, до повторна операция и до трета такава за смяна на ставната протеза, до удължаване на възстановителния период до много по-интензивни болки и страдания, до последващ болничен престой, до допълнителни медицински разходи на ищеца във връзка с лечението и болничния му престой.

         Посочва, че на 29.01.2018г. е направена втората оперативна интервенция на лявата тазобедрена става - поставена е ендопротеза. От официалния медицински документ  -Епикризата се чете, че Т. е „претърпял при ПТП счупване на задния ръб на ляв ацетабулули ПОНАСТОЯЩЕМ НАКУЦВАЩА ПОХОДКА СЛЕД НОВО ПАДАНЕ." Описани са рентгеновите снимки и е дадено заключение, че при Т. има: „Рентгенови данни за Счупване на задния ръб на ляв ацетабулум. остеоеинтеза, рефрактура /повторно счупване/..."

         Сочи, че видно от исковата молба има данни и за трета оперативна интервенция - през м. април 2019г. поради неясни обстоятелства и причини, тъй като ищецът не е приложил епикриза от това лечение. Преди лечението е правена Компютърна томография изясняваща какво е наложило и третата операция, но тя също умишлено не е приложена, за да не бъдат изяснени причините, които са я наложили, тъй като се дължат на травматични събития след ПТП.

         Твърди, че от амбулаторните листа на д-р М. - първи преглед при нея на 18.07.2018г. - амбулаторен лист №001076 се разбира, че Т. почти 6 м. след операцията за поставяне на ендопротезата не е провеждал рехабилитация. Посочва, че лекарката пише следното: „Не е провеждал ранна рехабилитация, насочен сега за такава." При втория преглед при д-р М. от 31.07.2018г., Т. е насочен за Болнична рехабилитация, но няма данни да е проведено такова лечение/ виж амб. лист №001152/. Твърди, че ищецът не е проявил активност за провеждане на рехабилитация, с което е забавил възстановителния си процес и заявява това като възражение за съпричиняване на вредите.

         Оспорва предявения иск и по размер, тъй като същият не може да бъде обоснован с икономическите условия в страната. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от ищеца, като счита, че размера на претендираната сума не може да бъде обоснован по никакъв начин. По официални данни на НОИ към датата на ПТП средната брутна работна заплата в страната е 700 лв. Претендираното обезщетение се равнява на 142 брутни средни заплати - доход който ищецът не би могъл да придобие не само за периода в който твърди, че търпи болки и страдания, но дори и през една значителна част от живота си, ако полага трудова дейност. Предвид това претендираното обезщетение не е справедливо и ако бъде получено от ищеца, би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване.

         Ответникът признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица „ГО" сключена със „ЗАД Д." АД относно процесния лек автомобил БМВ 318 с рег. № ***. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

         Оспорва следните обстоятелства:

1.                Изключителната вина на водача на лек автомобил БМВ 318 с рег. № *** - И.Б., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния инцидент има и водачът на л.а. Опел Астра с рег. № ** И.Е., който с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието.

2.                Механизмът на ПТП и настъпилите вреди описан в исковата молба.

3.                Противоправността на действията на водача И.Б. и нейната вина за ПТП и настъпилите вреди за ищеца.

4.                Причинно - следствената връзка между действията на И.Б. и настъпилите вреди.

5.                Телесните увреждания на пострадалия и усложненията описани в исковата молба.

6.                Причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите телесни увреждания.

7.                Претендираните имуществени и неимуществени вреди по основание и размер, дължимостта на лихвата, включително оспорва медицинските разходи за лечение на пострадалия като твърди, че същите не са в причинна връзка с ПТП.

8.                Преживените болки и страдания от ищеца след ПТП, както и че продължава да търпи болки и страдания в момента.

9.                Твърденията за настъпили усложнения в следствие на ПТП.

10.           Оспорва твърденията, че ищецът се придвижвал „изключително трудно" , предвид констатациите в медицинските епикризи и признанието в исковата молба, че се намира в много добро общо здравословно състояние. Оспорва, че ищецът не може да се обслужва самостоятелно, че е зависим от грижите на свои близки и че разчита на тях „ за извършване на всякакви действия от ежедневието ".

         Излагат се следните фактически твърдения във връзка с характера на травмите и получените усложнения:

11.           Твърди, че при неблагоприятни за изкуствената става движения или травми, компонентите на протезата могат да се счупят или изкълчат. Изкълчването представлява излизане на главата от тазовата капсула, което прави движенията силно болезнени и значително затруднени. По-сериозна травма, като падане върху тазобедрената става или силно усукване на оперирания крайник е счупването на бедрената кост, счупване на части на протезата или само разместване на протезата. В тези случай операция за подмяната на протезата е наложителна. Точен отговор на усложнението което е наложило подмяна на Протезата може да даде резултата от Компютърната томография, направена на 19.02.2019г. за която е приложена фактура на стойност от 120,00лв. и разпечатката, за които не е представена от ищеца.

12.           Предполагаемата травма през м. декември 2017г. или месец по-рано /падането на Т./ е утежнила състоянието му и е довела до следващите две операции Ендопротезиране през 2018г и Реендопротезиране през 2019г. При падането е получил ново счупване на ацетабулума - Рефрактура. Наложило се е да бъде сменена счупената отново лява ТБС с изкуствена става, а през април 2019г. да се подмени и ендопротезата. Ответникът счита, че оздравителният процес след първата операция през 2016г. е завършил благоприятно и само новата травма допусната от Т. /или от независещи от него обстоятелства/, е довела до тежък и продължителен оздравителен процес - още две оперативни интервенции на тазобедрената става, оскъпяване на лечението със закупуване на две ендопротези, много медикаменти и консумативи.

 

         Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, в която посочва, че намира за напълно неоснователни всички възражения на ответното застрахователно дружество, изложени в отговора на исковата молба, касаещи принос на ищеца за настъпилият вредоносен резултат и причинените му увреждания от ПТП от 11.06.2016г.

         Намира за напълно неоснователно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия А.Т., който според ответника не бил с поставен предпазен колан по време на процесното ПТП. Твърди, че ищецът А.Т. е бил пътник в л.а. „Опел Астра" с рег. № **, управляван от водача И.Г.Е., като е пътувал с поставен предпазен колан, тъй като предвид сблъсъка между двата автомобила, ако пострадалият Т. е бил без поставен обезопасителен колан, то същият би получил много по-тежки телесни увреждания и едва ли би оцелял. Видно от фотоалбума изготвен след ПТП, се установява, че водачът И.Е. също е бил с поставен предпазен колан, така както и ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Ищецът е имал телесно зачервяване от колана, като лекарите са му обяснили, че рамото му има фрактура, вероятно от колана. Ищецът има наранявания само по свободните си части от тялото, които не могат да бъдат фиксирани от колана, конкретно нараняванията му са в главата, гръдна травма, вероятно също получена от поставянето на колана и десен горен крайник и ляв долен крайник.

         Намира твърдението на ответното застрахователното дружество за наличие на вина за настъпване на инцидента у водача на л.а. „Опел Астра" с рег. № ** Илия Господинов, който с поведението си бил допринесъл за настъпване на вредоносните последици от произшествието, и че това обстоятелство следвало да се разглежда като част от възражението за съпричиняване, също за напълно несъстоятелно. Посочва, че на първо място, от материалите по наказателното производство, се установява, че отговорност за настъпване на процесното произшествие има само и единствено водачът на л.а. „БМВ" И.Б.. Освен това, дори и да се установи какъвто и да е бил принос на водача на л.а. „Опел" И.Е., счита че това не може да бъде вменено в отговорност на ищеца А.Т., който е бил пътник в л.а. „Опел" и по никакъв начин като пътник в автомобила не е допринесъл за настъпване на ПТП със своето поведение (действия или бездействия). Счита, че е безспорен механизма на ПТП, противоправността на действията на водача И.Б. и нейната вина за ПТП и настъпилите вреди за ищеца, както и причинно следствената връзка между деянието на водача Башич и настъпилите за ищеца вреди, които безспорно се установяват от влязлата в законна сила Присъда и мотиви по НОХД № 62/2019г. по описа на СтОС, които представя като доказателство към настоящата ДИМ.

         Намира за неоснователно и възражението на застрахователя, че след първоначално направената на ищеца операция след инцидента и след проведената болнична рехабилитация, пострадалият А.Т. се бил възстановил напълно от получените травматични увреждания. Видно от Епикриза към ИЗ № 13365, издадена от УМБАЛ „П." АД - гр. С.З., при изписването на ищеца лекуващият лекар е установил леко подобрен обем на движенията в лявата тазобедрена става, същият е бил вертикализиран до стоеж на проходилка. Нормалният възстановителен период при такива сериозни травми като получените от пострадалия А.Т. при всички известни медицински и подобни случаи е повече от 12 месеца. Същевременно при изписването му от ОФРМ на 08.07.2016г. на ищеца са дадени препоръки за подходящ хигиенно-диетичен режим и адекватен двигателен режим. Именно тези препоръки е изпълнявал и ищецът, като същият е провеждал рехабилитация в домашни условия. Извършил е рехабилитация и физиотерапия, за което представя като доказателство амб.лист № 72/31.10.2016г. изд. от д-р Теодора Иванова, д-р по физикална медицина и рехабилитация. В един продължителен период от време ищецът е можел да се раздвижва единствено с помощта на своите близки, като постепенно е започнал да извършва и самостоятелни движения. Винаги е спазвал лекарските препоръки, предписания и лечение. Във връзка с което представя и моли съда да приеме и амб.лист № 1205/28.07.2016г. и амб. лист № 1695/17.10.2016г. за извършен контролен преглед при офталмолога. Ищецът не е получавал травми от падане. Описаните в медицинските документи травми са настъпили единствено и във връзка с претърпяното ПТП, ищецът не е падал и не е получавал травми с друг произход, което се установява и от Етапната епикриза издадена от неговият личен лекар, както и от извършените в хода на лечението медицински рентгенови изследвания. Описаните в ИМ травматични увреждания, безспорно са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на 11.06.2016г., тъй като именно поради уврежданията след инцидента и поради продължителния период от време, през който движенията на пострадалия са били значително ограничени, същият е получил хипотрофия на бедрената и седалищната мускулатура, която е и причината за настъпилите усложнения, едно от които е установено от специалист – невролог - увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначният стълб с радикулопатия, видно от амб. Лист № 781/03.05.2017г. изд. от д-р. Е.Г.. По този начин несъмнено и последващите настъпили усложнения и извършени операции на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на 11.06.2016г. От изложеното следва и изводът, че са неоснователни всички възражения на ответника, че описаните в исковата молба травми и усложнения, получени от ищеца, не се дължали на процесното ПТП и не били в причинна връзка с него.

         Във връзка с горното, оспорва изцяло твърденията на ответното застрахователно дружество, че ищецът е претърпял предполагаема или каквато и да е друга травма през м.декември 2017г. или месец по-рано, която да е усложнила състоянието му и е довела до следващите две операции през 2018г. и 2019г. Оспорва също, че оздравителният период на ищеца е завършил през 2016г., както и че същият е претърпял някаква нова травма, която е довела до сочените от ищеца усложнения. Оспорва твърденията за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който поради непредпазливост и лични свои действия - падане след ПТП и след извършената му операция на 23.06.2016г., бил провокирал повторна и трета операция, настъпилите усложнения, посттравматичната коксартроза и смяната на тазобедрената става. Ищецът никога не е падал, а настъпилите усложнения и операциите, са в резултат на претърпените увреждания след процесния инцидент и отслабената мускулатура на пострадалия, който дълго време не е можел да се движи активно, предвид получените средни телесни повреди, засягащи както долен, така и горен крайник, което се установява от съставените в лечебните заведения, които е посетил документи и изследвания, личният лекар и лекуващите го медицински специалисти. Посочва, че не е правено признание на неизгоден факт, а именно, че ищецът е падал, а в изложението е възпроизведен единствено факти от мед. документи, което не означава признание на неизгоден факт, както и че посоченото в цитираният мед. документ е вярно и се споделя от ищеца. Твърди, че са налице множество неточности по голяма част от медицинските документи, които са с голям обем, а ищецът не разполага с медицинско образование, не е издател на документите и не бил запознат със съдържанието им, тъй като е търпял достатъчно болки и страдания, поради което не е бил в състояние да проверява постоянно и оспорва написаното от всеки лекар, чийто пациент е бил и да се съмнява в добросъвестността или пък компетентността на лекаря. Всеки пациент избира лекар с надеждата да му помогне да оздравее и не разполага с компетентност да ги оспорва от към съдържание, когато е на болничното легло и търпи силни болки и страдания. Подобно на твърдяното от ответното дружество „ново падане" не се съобщава в друг мед. документ, не се установява в документацията хронологично, а и е изключена видно от приложените рентгеновите снимки, които представя към настоящата ДИМ с дати 09.03.2018г., 15.05.2018г., 10.07.2018г. и 07.06.2019г., както и поисканото с отговора по чл.131 от ГПК резултат от КТ изследване от 19.02.2019г. извършено от МЦ „Т.П." ЕООД, според което е установена алопластика на лява тазобедрена става, дясната е с конгуетни ставни повърхности и запазена шИ. наставната междина. Главата на фемура е с нормална костна структура. Установено е наличие на малка еностоза в задният й аспект. В подкрепа на горното представя като доказателство и личната амб. карта на ищеца, амб. лист № 442/08.03.2018г. изд. от д-р С.С., амб. лист № 882/08.03.2018г. изд. от д-р С.С., амб. лист № 781/03.05.2017г. за установени от невролог увреждания на междупрешлените дискове в поясният и другите отдели на гръбначният стълб с радикулопатия изд. от д-р Е.Г.; амб. лист № 212/22.08.2017г. изд. от д-р И.А., амб. лист № 573/21.09.2018г. изд. от д-р С.С., амб. лист № 593/02.10.2018г. изд. от д-р С.С., от които се установява, че ищецът редовно е посещавал лекуващите лекари и е бил под необходимото лекарско наблюдение и му е назначавано съответното лечение.

         Извършената на пострадалия трета оперативна интервенция през месец април 2019г. се установява от вече приложената по делото, с молба вх.№ 6104/07.05.2019г, Епикриза към ИЗ № 5619/2019, издадена от „МБАЛ Т." ЕООД - С.З.. От същата е видно, че на ищеца е поставена окончателна диагноза: Усложнение от механичен произход, свързано с вътреставни протези. От извадката от Оперативен протокол № 521 от 19.04.2019г., описана в епикризата, се установява, че на ищеца е извършена ревизия на смяна на тазобедрената става. Сочи се, че е екстерпирано разхлабеното бедрено стебло, като не се е установило разхлабване на ацетабуларния шел. Имплантирано е ревизионно безциментно стебло, след това е направена репозиция. Счита, че от представената епикриза става ясно, че причините за извършване на третата операция не се дължат на травматични събития след ПТП, както твърди ответникът - падане, а са именно такива от механичен произход във връзка със сменената тазобедрена става на пострадалия и индивидуалните особености на организма на ищеца.

         Счита за неоснователно и възражението на „З. Д." АД относно това, че ищецът не бил проявил активност за провеждане на ранна рехабилитация, с което бил забавил възстановителния си процес, като по този начин бил съпричинил настъпването на вредите. Твърди, че след извършените оперативни процедури ищецът стриктно е спазвал препоръките на лекуващите лекари, като е извършвал рехабилитация в домашни условия. Соченото от ответника обстоятелство, че в Амбулаторен лист №001076 от 18.07.2018г.; издаден от д-р И. М. - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, било описано, че ищецът не бил провеждал ранна рехабилитация, като сега бил насочен за такава от ОПЛ, не може да се приеме за проявена от ищеца пасивност. По делото е представена Епикриза от отделението по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „П." АД С.З., ИЗ 13365/2016г. според която ищецът е извършил предписаното му лечение, включващо рехабилитационни процедури за времето от 01.07.2016г. до 08.07.2016г. Провеждането на физиотерапия и рехабилитация от страна на ищеца, винаги е ставало по лекарско предписание, като след операцията за смяна на тазобедрената става на пострадалия, същият е извършвал назначените му рехабилитационни процедури и в домашни условия, според препоръките на лекуващия ортопед По този начин, счита, че с поведението си ищецът не е допринесъл по никакъв начин за забавяне на възстановителния процес, а това забавяне е резултат от настъпилите усложнения.

         Намира възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди също за неоснователно. Според застрахователя обективен стойностно-паричен еквивалент за определяне на обезщетение за неимуществени вреди бил средната брутна работна заплата в страната към момента на събитието (в случая - 700 лв.). Сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се равнявало на 142 броя брутни средни работни заплати за страната, които ищецът не бил могъл да придобие не само за периода, в който твърди, че търпи болки и страдания, но и през една значителна част от живота му, ако полага трудова дейност. Според ответника претендираната сума за обезщетение не била справедлива и ако бъде получена от пострадалия А.Т., ще се превърне в източник на неоснователно обогатяване. Счита, че гореописаните твърдения на ответника са необосновани и лишени от логика, а и ищецът би предпочел да е здрав и да си ходи на работа и да няма болки и страдания. От друга страна обективният стойностно-паричен еквивалент за определяне на справедливо обезщетение е закрепен в самия Кодекс за застраховането под наименованието „лимит на отговорност". Съгласно чл. 492, т.1 от КЗ, в редакцията му към датата на процесното ПТП, за всяко МПС, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност) - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Така, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на лимитите на отговорност и на другите обективни критерии, посочени в ППВС №4/1968г. Предвид изложеното, счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за неимуществени вреди е неоснователно. Твърди, че всички описани в исковата молба болки и страдания, които ищецът е търпял и продължава да търпи, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

         Посочва, че вследствие на претърпяното на 11.06.2016г. ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия па главата, сътресение па мозъка, мозъчен оток с контузионни огнища вляво париетално, с малко субарахпоидно хеморагично съдържимо, фрактури па IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната ключица, двустранен хемоторакс, двустранна контузия на белите дробове, контузия на очната ябълка на лявото око и фрактура на ляв ацетабулум; настъпили усложнения във връзка с получената фрактура на левия ацетабулум - накуцваща и затруднена походка, посттравматична коксартроза, извършена операция за тотална смяна на тазобедрена става, хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура; увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначният стълб с радикулопатия, както и душевни болки и страдания, изразяващи се в изпитани силен страх и стрес, определена от ТЕЛК 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години - до 01.09.2021г.; - нещо напълно нормално след преживяно ПТП с такива тежки травми. Така, като се имат предвид всички увреждания, получени от ищеца вследствие на процесното ПТП, и продължителния възстановителен период, който и към настоящия момент не е напълно приключил, счита, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е справедлив.

         В подкрепа на твърдението, че възстановяването на пострадалия А.Т. все още не е напълно приключило представя Амбулаторен лист №000712 от 22.05.2019г., издаден от д-р Симона Съйкова - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, от който е  видно, че ищецът е провел физиотерапия с добър резултат. Сочи се, че ищецът А.Т. се чувства по-добре, налице са увеличени движения в левия крак и подобрена походка, но персистира лека болка. При извършения преглед лекарят е установил липса на палпаторна болка в лявата ингвинална област, подобрен мускулен тонус на глутеалната и бедрената мускулатура от същата страна, както и увеличен обем на движенията за лявата тазобедрена става. Сочи се, че пострадалият все още се придвижва с едно помощно средство. Поставена е основна диагноза: Наличие на ортопедични импланти на стави. Като придружаващи заболявания и усложнения са посочени: Счупване на ацетабулума. Хипотония, неуточнена.

         Относно възраженията на ответника за претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди за разходи за лечение, счита, че представените документи са надлежни разходо-оправдателни такива, от съдържанието на които се установява, че разходите са направени именно по повод лечението на пострадалия във връзка с получените увреждания вследствие на настъпилото ПТП от 11.06.2016г. Освен това, с исковата молба е поставен въпрос към СМЕ, от отговора на който ще се изясни дали всички направени от ищеца разходи са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 11.06.2016г.

         Намира за изцяло неоснователни и възраженията на застрахователя относно претенцията на ищеца за заплащане на лихва. При прекия иск, с предмет чл.226 КЗ (отм.), с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат по общото правило при непозволено увреждане, съдържащо се в разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД - от деня на увреждането. Посочва, че за МПС, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че в случая не са приложими правилата и разпоредбите на новия КЗ. Съгласно постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 126 от 29.05.2017г. по търг. д. № 994/2016г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, задължението на застрахователя е вторично - произтича от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. При предявен срещу застрахователя пряк иск, отговорността на застрахователя покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от увреждане. Следователно, застрахователят дължи плащане и на обезщетение за забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Така и възражението на ответното дружество срещу искането на пострадалия за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения, с неоснователно.

 

         В законоустановения срок ответникът е депозирал допълнителен отговор.

Оспорва допълнителната искова молба, като заявява, че поддържа всички фактически и правни твърдения, както и заявените доказателствени искания с първоначалния отговор на исковата молба.

Оспорва твърденията в допълнителната искова молба, че ищецът е извършвал рехабилитация в домашни условия, тъй като с оглед тежестта на претърпяната травма, оперативната интервенция, настъпилите усложнения и нейното лечение, съвкупно предполагат специализирани рехабилитационна грижа при кинезитерапевт. Това е абсолютно наложително с оглед добрите медицински практики след подобен тип травматични увреждания. Посочва, че в домашни условия ищецът не е могъл да провежда рехабилитация, тъй като няма подходящи среда и условия, не разполага с уреди за физиотерапия, още повече, че физиотерапия и рехабилитация би следвало да се провежда под надзора и със съдействието на специалист кинезитерапевт. Представеният амбулаторен лист № 72/31.10.2016г. на д-р Теодора Иванова по никакъв начин не удостоверява провеждането на физиотерапия, а в амбулаторен лист № 001076/18.07.2018г. на д-р И. М. (специалист по рехабилитация) изрично е посочено, че ищецът не е провеждал ранна рехабилитация, което при всички случаи е забавило възстановяване му и дори е влошило състоянието му.

Обръща внимание на данните за състоянието на ищеца към месец май 2019 г., съгласно представената медицинска документация с допълнителната искова молба - съгласно Амбулаторен лист № 000712/22.05.2019г. д-р Симона Съйкова е констатирала, че А.Т. се чувства добре, налице са увеличени движения в левия крак и подобрена походка, липса на палпаторна болка в лявата ингвинална област, подобрен мускулен тонус на глутеалната и бедрената мускулатура от същата страна, както и увеличен обем на движенията на лявата тазобедрена става. Тези обстоятелства са изложени от ищеца и в допълнителната искова молба, предвид което очевидно не се оспорват от същия и свидетелстват, че здравословното му състояние се е подобрило значително и същия се възстановява успешно от претърпяната травма.

Счита за неоснователни опитите на ищеца да опровергае отразеното в медицинската документация от д-р С. „ново падане" като техническа грешка. Посочва, че подобни твърдения са опит да се ревизират лекарски констатации закрепени в официални документи на лекар специалист, който е участвал в лечебния процес на ищеца и е отразил в съставената от него медицинска документация професионалното си лекарско и експертно мнение.

Твърди, че на 29.01.2018г. е направена втората оперативна интервенция на лявата тазобедрена става - поставена е ендопротеза. От официалния медицински документ - Епикризата се чете, че Т. е „претърпял при ПТП счупване на задния ръб на ляв ацетабулум. ПОНАСТОЯЩЕМ НАКУЦВАЩА ПОХОДКА СЛЕД НОВО ПАДАНЕ." Описани са рентгеновите снимки и е дадено заключение, че при Т. има: „Рентгенови данни за Счупване на задния ръб на ляв ацетабулум, остеосинтеза, рефрактура, т.е. /повторно счупване/..." Данните от отразените медицински документи са категорични и в никакъв случай не се касае за лекарска грешка, тъй като рефрактурата е потвърдена след рентгенова снимка. Всякакви опити новото счупване да се интерпретира като техническа грешка са голословни.

Твърди, че за новото падане може да се съди от резултатът от Компютърната томография на тазови кости от 19.02.2019 г.: Алопластика на лява тазобедрена става. /Ендопротеза/. Към момента ищецът умишлено не описва патологията си през м. февруари 2019г., която да обяснява защо се е наложило ендопротезата да се смени с нова. По косвени данни, тъй като няма представена епикриза от м. април 2019г. става ясно, че два месеца по-късно ендопротезата е сменена.

Посочва, че ищецът умишлено не сочи данни защо се е наложило смяна на ендопротезата и с допълнителната искова молба отново не е приложил Епикриза на ИЗ № 5619/2019г. на болница „Т.- С.З."/ Тази епикриза само е цитирана в Исковата молба, без да е приложена в медицинските документи, от което се разбира, че на Т. е направена „ операция за ревизия на смяна на тазобедрена става." Твърди, че ищецът скрива и не изяснява кога е паднал и при какви обстоятелства. Със сигурност от медицинската документация е ясно, че оперативната интервенция направена след ПТП, на 23.06.2016г. е преминала без усложнения, изписан с подобрение и с констатация: „Да не натоварва оперирания крайник 2 месеца, като ходи с патерици. "

В обобщение на всичко по-горе твърди, че падането на ищеца довело до подмяна на ендопротезата е по негова вина, по невнимание, или по други причини поради което всички последвали оперативни интервенции не се дължат от застрахователя.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 11.06.2016г. около 14:40 часа, на път II-57, км. 11+200, в землището на Община Р., на надлеза над АМ Т. до с. С., при управление на моторно превозно средство - л.а. „БМВ 318 Д“ с peг. № ***, водачът И.Б., с ЕГН: ********** е причинила по непредпазливост телесни увреждания на ищеца А.Ч.Т..

От направена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „З. Д.” АД по застрахователна полица № BG/30/115002122673, сключена на 17.08.2015г., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

         За настъпилото на 11.06.2016г. ПТП са образувани ДП № 184/2016г. по описа на РУП - Р. и пр.пр. № 2090/2016г. по описа на ОП - С.З.. В последствие е образувано НОХД № 62/2019г. по описа на ОС С.З.. С влязла в законна сила присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019г. по описа на ОС С.З. съдът признава изцяло И.Б. за виновна за настъпилото ПТП.

         За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил съдебно психологична експертиза, от чието заключение се установява, че  А.Ч.Т., при ПТП – то на 11.06.2016 г. е преживял остра стресова реакция, последвана от Посттравматично стресово разстройство и Адаптационна реакция. Впоследствие е развил Трайна личностова промяна.

         Осв. Т. е развил Посттравматично стресово разстройство,след преживявана Остра стресова реакция по време на инцидента и малко след него, последвано от Разстройство в адаптацията с протрахиран хиподепресивен облик и Трайна личностова промяна.

         Острата стресова реакция при осв. Т. е отшумяла, тъй като е краткотрайно страдание.

Негативните изживявания се задълбочават с времето, явяват се последица от физическите и психически психотравмените изживявания от 2016 г. Негативните изживявания, хиподепресивни по своето съдържание, се разрастват, тъй като осв. не е отреагирал адаптивно преживяната психотравма по време на ПТП и последвалите психотравмиращи за личността преживявания след това. Значителните физически увреждания и преморбидната личностова структура са база, на която след Посттравматично стресово разстройство, осв. развива Разстройство в адаптацията с хиподепресивен облик, прераснало по- късно в Трайна личностова промяна. Тя настъпва обикновено след поне две години след травмиращото събитие и препятства личността да постигне нормалния си баланс, хармония и равновесие в цялостното си функциониране, както и да постигне нивото си на пълноценен живот преди травмиращото събитие- през 11.06.2020г.

От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:

Произшествието е настъпило на път II - 57,км. 11+200, при дневна светлина, слънчево, сухо време, на спускане от надлеза над АМТ в посока към гр.Р., считано за л.а.“Опел“. Общата видимост е била голяма. Поради вертикалната крива и двете хоризонтални криви в зоната на надлеза, пряката видимост между двамата водачи е била ограничена.

Мястото на удара между л.а. “Опел Астра“ с рег.№ ** и л.а. „БМВ“ с рег.№ ** се определя на базата на информация за посоката им на движение, положението на МПС след удара, оставените следи по пътното платно, положението на отломките, изпадналата суха пръст. Лекият автомобил „Опел“ се е движил в посока от гр.С.З.към гр.Р.. Лекият автомобил „БМВ“ се е движил в обратна посока. На мястото на ПТП, са намерени следи и МПС, в следните положения:

-л.а.“Опел“ с предно дясно колело на 34,2м. източно от мерната линия(МЛ) и 0,74м. южно от осовата линия(ОЛ); задно дясно колело на 35,1м. източно от МЛ и 1,80м. северно от ОЛ.       

-л.а.“БМВ“ -със задно ляво колело на 31,70м. източно от МЛ и 3,15м. южно от ОЛ; предно ляво колело на 33,50м. източно от МЛ и 1,63м. южно от ОЛ.

-допълнителен фар на л.а.“БМВ“ на 24,0м. от МЛ и в южния край на пътното платно.        

-преден десен мигач на л.а.“Опел“ на 28,9м. от МЛ и на 1,95м. южно от ОЛ.

 -изпаднала суха пръст на 34,4м. източно от МЛ с диаметър 1,6м. в северното платно до задно дясно колело на л.а.“Опел“.

-зона с посипани стъкла с диаметър 1,6м., на 33,3м. източно от МЛ и на 2,0м. северно от ОЛ.

Обективните находки на мястото на ПТП, в своята съвкупност, определят проекцията върху платното, на центъра на място на удара между л.а.“Опел“ и л.а.“БМВ“ на 33,60м. източно от МЛ и 0,55м. в дясно от ОЛ спрямо посоката на движение на л.а.“Опел“. Ударът е в лентата, която се явява попътна за л.а.“Опел“.

В момента на удара л.а.“Опел“ е бил разположен изцяло в попътната си лента за движение. Лекият автомобил „БМВ“ е бил разположен с левите си състави в лентата за насрещно движение, на около 1,0-1,2м. в ляво от ОЛ спрямо неговата посока на движение.

Автомобилите са контактували със своите предни челни леви части. Зоната на „припокриване“ на автомобилите по тяхната шИ. е около 0,5м.

Водачката на л.а.“БМВ“, съзнателно или не, е навлязла в лентата за насрещно движение в момент когато не е имала зрителен контакт с л.а.“Опел“. Причината за това навлизане в лентата за насрещно движение няма технически характер.

Преди удара л.а.“Опел“ се е движил в попътната му лента за посока гр.Р.. Ударът е настъпил в тази лента. След края на времето през което са настъпили пластичните и еластични деформации, под действие на породените сили, автомобилът се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка. Масовия център на автомобила при това преместване е изминал пътя 1,6м. Завъртането е поради това, че директрисата на ударния импулс минава в ляво от масовия център на л.а.“Опел“.

Преди удара л.а.„БМВ“ се е движил с левите си състави в лентата за насрещно движение, на около 1,0-1,2м. в ляво от осовата линия, спрямо неговата посока на движение. След края на времето през което са настъпили пластичните и еластични деформации, под действие на породените сили, автомобилът се е преместил напред и едновременно с това се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка. Масовия център на автомобила при това преместване е изминал пътя 2,3м. Преместването напред е породено от по-голямата кинетична енергия на л.а.БМВ в момента на удара, а завъртането е поради това, че директрисата на ударния импулс минава в ляво от масовия му център.

Скоростите на автомобилите преди удара са били същите като в момента на удара. Водачите не са задействали спирачките.

Скоростите на движение на двата автомобила са били по-високи от максимално разрешената 90 км/ч., за МПС кат.“В“ извън населено място, освен това, те са по-високи и от допълнително въведеното ограничение с пътен знак „В- 26“ - 60км/ч. в участъка на ПТП.

В протокола за оглед на мястото на ПТП, разследващия полицай е записал, че двете въздушни възглавници на л.а.“Опел“ са намерени в състояние след задействане.

Опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“ е 104,66 м.

Обективно л.а.“Опел“ се е движил в попътната си лента. Лекият автомобил “Опел“ не е създал опасност за движението.

Опасната зона за спиране на л.а. „Опел “ е 88,15 м.

Разстоянието на което са се намирали автомобилите в момента когато се е открила видимостта между водачите е 96м е по-малко от сбора от изчислените им зони за спиране (104,66 + 88,15=192,81м). След провеждане на необходимия анализ, вещото лице установява, че мястото на удара попада в опасната зона за спиране и на двата автомобила. Водачите нямат техническа възможност да предотвратят произшествието чрез аварийно спиране.

Според вещото лице в конкретния случай обаче произшествието е било предотвратимо.

Водачката на л.а.“БМВ“ е имала техническа възможност в момента в който се е открила видимостта към л.а.“Опел“ да предприеме маневра за корегиране на траекторията на движение, като завие волана в дясно и заеме попътната си лента преди да е достигнала мястото на удара. Тези действия са били достатъчни за да се предотврати удара. Не е било необходимо намаляване на скоростта или аварийно спиране, било е необходимо само своевременно завиване на волана надясно.

Водачът на л.а.“Опел“ е разполагал със свободен коридор в попътната си лента с шИ. - 2,6м:

ШИ.та на л.а.“Опел“ заедно с огледалата за обратно виждане е 1,96м. Следователно 2,6 - 1,96 = 0,64м. е частта от шИ.та на коридора, която остава на разположение на водача за разпределение като странична дистанция до л.а.БМВ и до мантинелата в дясно от пътя. Освен това в протокола за оглед е отразено, че дясната мантинела се намира на 0,65 м. от края на пътното платно. На снимките се вижда, че площта от края на платното до мантинелата е обрасла с висока трева, но това не би попречило на преминаването на автомобила до или през тази площ. От техническа гледна точка странично разстояние от 0,60 - 0,65м. е достатъчно за разминаване на два автомобила при критична ситуация.

Описаната спасителна маневра е разгледана единствено от техническа гледна точка.

В случай, че водачът на л.а.“Опел“, не успее да изпълни маневрата съвсем точно, са възможни два варианта:

При единия е възможно да се стигне до странично приплъзване между автомобилите.

При другия е възможно л.а.“Опел“ да се приплъзне странично по дясната мантинела, като и в двата случая ще се предотврати челния удар, а това би спасило живота на водача.

Причините за настъпване на процесното ПТП са:

-навлизане на л.а.БМВ в лентата за насрещно движение

-недостатъчна квалификация на двамата водачи да реагират адекватно на възникналата опасност за движението.

Експертизата не разполага с обективни данни на кое място в автомобила е седял А.Т..        

Леките автомобили „Опел Астра“ произведени до 1998г. са оборудвани с триточкови инерционни раменнобедрени обезопасителни колани на четирите места. Петото място - в средата на задната седалка е снабдено с двуточков обезопасите лен колан.

Няма обективни данни дали А.Т. е използвал обезопасителен колан. Счупването на дясната ключица може да е предизвикано от големите инерционни сили в момента на удара и малката площ на колана който минава през дясното рамо, ако пътникът е седнал на предна или задна дясна седалка. Такова счупване може да се получи и по друг механизъм.

Снимковият материал по досъдебното производство показва големи пластични деформации на купето на л.а.“Опел“, в т.ч. и деформации на елементите на които конструктивно са разположени точките за закрепване на коланите на предните седалки. Вижда се, че самите седалки не са на местата си. В протокола за оглед е отразено, че газовата бутилка в багажника е откъсната от мястото на закрепване. Това е детайл с относително голямо тегло и движението му в купето/автомобилът е хетчбек/ може да предизвика сериозни наранявания.

При челен кос удар със скорости от порядъка на изчислените, пътниците използвали обезопасителен колан обичайно имат наранявания в гръдната област; в шийната област и главата; в долните крайници; увреждане на вътрешни органи поради големите инерционни сили. Предпазния колан е ефективен при челен удар, до определена скорост. Когато скоростта е висока коланът не може да предпази тялото от уврежданията които настъпват поради големите инерционни сили породени за краткото време на удара(0,06 -0,15 сек). Освен това коланът не може да предпази от нараняване, когато деформирани части от купето на автомобила достигнат до тялото на пътника. В тази връзка вещото лице посочва, че на снимките които се правят по време на огледа на мястото на ПТП, се фиксират пластичните деформации. За времето на удара настъпват и еластични деформации. Това са деформациите които се получават при максималното „проникване“ на частите на автомобилите един в друг. След удара автомобилите се отделят и поради еластичността на купетата, част от деформациите се възстановяват.

 

От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява следното:

Според вещите лица съгласно изтъкнатите в обсъждането на данните медицински съображения относно механизма на получаване, локализацията и тежестта на уврежданията, към момента на претърпяното ПТП пътникът на дясната предна седалка А.Ч.Т. е бил с поставен предпазен колан.

 Няма данни водачката на л.а. БМВ, модел 318 И.Б. да е употребила алкохол, наркотични вещества и психоактивни медикаменти, които да са повлияли на поведението и реакцията й като водач на МПС към момента на ПТП.

В предоставените материали по делото няма данни от проведени изследвания за алкохол и наркотици на водача на л.а. „Опел Астра“ И.Г.Е.. Такива следва да се търсят в аутопсионния протокол.

 Налице са клинични данни за счупване на лявата ставната ямка, участваща в лявата тазобедрена става на пострадалия А.Ч.Т., получени (наред с много други, описани в заключението) при ПТП от 11.06.2016г.

 Няма убедителни данни за падане на ищеца. Не са описани механизмът на травмата, събитието около случилото се и връзката им с последващата операция - ендопротезиране на лява тазобедрена става.

 На 08.12.2017 г. в амбулаторен лист от ортопед - травматолог е записано: болният накуцва и щади левия крак, болезнени са движенията в лявата тазобедрена става. На направената Рьо- снимка е разчетено, че има данни за посттравматична коксартроза и е препоръчано ендопротезиране.

На 29.01.2018 г. при постъпването си в УМБАЛ „П..” С.З., болният е бил с накуцваща походка и се споменава за първи и последен път, че е пострадал „след ново падане”. Не е уточнено какво е падането, кога е предишното и какъв е механизма и причината. На новата Рьо снимка е написано - данни за фрактура на задния ръб на левия ацетабулум, остеосинтеза, рефрактура, посттравматична артроза. По никакъв начин не е описано това „ново падане” и дали това е повлияло на състоянието на пациента.

Според вещите лица ендопротезирането е естествено продължение на лечението на пострадалия поради тежестта на травмата от ПТП-то 2016 г., сложността на фрактурата, невъзможността за имобилизация на тазовите фрактури и естественото възникване на тежко дегенеративно заболяване на тазобедрената става, каквото е посттравматичната коксартроза, като с тази диагноза - посттравматична коксартроза и е опериран ищеца.

 Според вещите лица няма причинна връзка между падането с последващите усложнения на здравословното му състояние, защото „падането” не е убедително доказано и защото усложненията от фрактурата на ацетибулума и последвалата „посттравматична коксартроза” са достатъчен аргумент за продължаване на лечението с алопластика на ставата.

 „Усложнение от механичен произход” в случая означава разхлабване на протезата, по-точно дисталната част /стеблото/, поради недобро прирастване на живата кост на пациента към порестото, титаниевото покритие на безциментовата протеза. Тази индивидуална реакция на организма на пациента е причинила и скъсяване с около 2 см. на левия крак.

 Причината за извършване на втората операция, на 01.02.2018 г. е тежката фрактура на ацетабулума от ПТП през 2016 г. и последвалото посттравматично дегенеративно заболяване на лявата тазобедрена става. Тези причини са довели до несигурност при ходене, болки и ограничена и болезнена подвижност в ставата.

Тази операция се явява естествено продължение на лечението. Извършена е в УМБАЛ ”П..” С.З.;

 Третата операция - на 19.04.2019 г. е извършена в Болница „Т.” С.З..

Диагнозата е Усложнение от механичен произход, свързано с вътреставни протези.

Болният се е оплаквал от ограничени и болезнени движения в лява тазобедрена става. Установено е скъсяване на крака с 2 см., поради механична причина /разхлабване на стъблото на протезата/.

На Рьо снимка - алопластика на лява тазобедрена става, с метална остеосинтеза. Начална коксартроза на дясна тазобедрена става.

Извършена е ревизия на ендопротезата и е установено „разхлабване” на стъблото.

Когато няма инфекция (както е в случая), най-честата причина за механичния проблем на стъблото е недобре изграденият контакт между порестото, титаниево покритие на Zimmer стъблото с костта на оперирания.

Това е наложило смяна на стъблото с ново такова Dеpuу Согаil, което е с хидроксиапатично покритие.

 Усложнението от „механичен произход” е разхлабването на стеблото на протезата Zimmer, раздвижване вътре в канала на бедрената кост, скъсяване на крака с 2 см и промяна на биомеханиката в ставата. Причината „разхлабване” на стеблото е установена с КТ и интраоперативно. Най-често, когато причината не е инфекция, разхлабването на стеблото се дължи на слабо костно прорастване на бедрото в покритието на ендопротезата. Това е индивидуална реакция на организма на пациента.

 Ищецът е приет на 18.04.2019 г. в болница „Т.” С.З.. На КТ се вижда разхлабване на стеблото на протеза Zimmer, което е с поресто, титаниево покритие. Няма нужното костно прорастване от бедрената кост към стеблото. Това е довело до механичен проблем и скъсяване с 2 см. на крака.

На 19.04.2019 г. е извършена ревизия, интраоперативно е установен механичния проблем на стеблото и то е заменено с Dеpuу Согаil, което стебло е с друг вид покритие /хидроксиапатит/.

Клинически проявата на механичния проблем от ендопротезата е била болка, накуцване и ограничена подвижност в ставата, като симптомите биха прогресирали с времето. Би могло да се очаква луксация /изкълчване/ на ставата.

 На компютърната томография , направена преди 3-тата операция се вижда недобър контакт между костта и стеблото на протезата, т. е. разхлабване на стеблото, което е сериозен аргумент за смяна на стеблото с Dеpuу Согаil.

 Ищецът е претърпял едно счупване на задния ръб на ацетабулума, което впоследствие е дислоцирано. Всички медицински действия са логично и поетапно лечение на тежката фрактура на задния ръб на ацетабулума и възникналата посттравматична коксартроза.

 Няма данни за недобре и неквалифицирано поставяне на ендопротезата на 01.02.2018 г. Причината за операцията от 19.04.2019 г. е индивидуалната реакция на пациента към порестото покритие на Zimmer протезата, т. е. костта не е прораснала в протезата.

 Няма данни за възникване на инфекция при операциите, или друга медицинска причина.

 При изписването си пациентът е насочен за домашна рехабилитация под наблюдение на лекуващите лекари.

Възстановяването на болния не е било забавено.

При лечението на ищеца, последвало ПТП - то, са спазени всички изисквания на добрата медицинска практика, спазени са медицинските стандарти за ортопедия и травматология. Лечението е било разумно, последователно и въпреки тежестта и сложността на тазовите, и особено на ацетабуларните фрактури, лекарите са успели да възвърнат до голяма степен работоспособността на ищеца.

 Дегенеративните процеси в ставите се развиват след 50-60 годишна възраст. Ударът в коляното се е предал по бедрената кост и силно е наранил хрущялните покрития на ацетабулума и на главата на бедрената кост. Това е довело до бързо развитие на дегенеративно - дистрофичните промени на лявата тазобедрена става. Естествените прояви на коксартрозата са силни болки, мускулни контрактури около ставата и ограничена и болезнена подвижност в ТБС.

 Приетото решение за ендопротеризане решава проблема с коксартрозата.

 Коксартрозата не е причина за настъпилите усложнения след смяната на ставата на 01.02.2018 г.

 Лечението е протекло последователно, разумно и професионално. Увредата на таза и тазобедрената става са настъпили след ПТП от 2016 г.; те са сложни и изискват търпеливо и разумно разрешаване и много точна клинична мисъл от страна на лекарите, каквито в случая изцяло са осъществени.

 Източникът на проблемите за ищеца е ПТП от 2016 г. Лечението протича поетапно и е сигурно, че ще продължи още години. Ищецът е търпял болки и страдания в продължение на месеци след всяка операция.

„Падането” след първата операция не е доказано, няма никакви убедителни и клинични данни, че е било факт.

 Ищецът може да се придвижва самостоятелно.

 Ищецът може да се обслужва самостоятелно. Отговор на този въпрос е даден в цитираното ЕР на ТЕЛК № 2138/19.09.2018 г. и е издадено на А.Ч.Т. от I -ви състав на ТЕЛК към УМБАЛ „П..” АД, с което се признава 50% ТНР без чужда помощ.

 Пострадалият не е зависим от своите близки за извършване на обичайните действия от ежедневието си.

 Към настоящия момент всички трайни увреждания, описани в заключението /с изключение на счупването на левия ацетабулум/ са напълно възстановени. За фрактурите на ребрата и дясната ключица болките са отшумели заедно с пълното им възстановяване, което настъпва около 4 месеца. Останалите описани увреждания получени при ПТП от 11.06.2016 г. са отзвучали за срок около 2 месеца;

 Всички оперативни интервенции и лечебни мероприятия са свързани едно с друго и следват в логична последователност уврежданията, получени по време на ПТП от 11.06.2016 г.

В о.с.з., проведено на 09.09.2020г., в отговор на поставени им въпроси, вещите лица посочват, че освен счупването на таза, което представлява трайно затруднение движението на левия долен крайник, при постъпване в болницата ищецът е имал контузия на белите дробове, счупване на ребра и ключица, контузия на мозъка с кръвоизлив. Счупването на ключицата и на ребрата представляват по своя медико-биологичен характер трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и снагата. Останалите изброени в първия амбулаторен лист при постъпването, а именно: контузии, кръвоизливи и т.н., са представлявали временно разстройство на здравето, опасно за живота. Експертите сочат, че има доста сериозни предпоставки за възникване на счупванията в дясно, получени при движението на тялото напред и вследствие на задържащата сила на предпазния колан - напълно съвпадат при съответните травматични увреждания. Специалистите уточняват, че в случай, че ищецът е пътувал без предпазен колан, е щяло да има хаотични движения на тялото в купето на катастрофиралия автомобил. Вещите лица заявяват, че основната травма на левия крак се е получила при плъзването напред на тялото по правата, която е създадена при удара, и се е отчупило парче от тазобедрената става. Ударът е бил в коляното, а вече последствията са други. Експертите отново посочват, че операциите, извършени на пострадалия Т., са били аргументирани. Първата операция е извършена 12 дни след травмата, направена е метална синтеза на таза. Що се касае до следващата операция, първото ендопротезиране, извършено през 2018 г. е било аргументирано с факта, че е настъпила тежка посттравматична коксартроза и масивно увеличаване на ставата и голяма болезненост за пациента. Има споменавания за повторно падане, но не са аргументирани по никакъв начин в документацията и не са споменати втори път, поради което специалистите смятат, че това е мимолетно написана дума, не се упоменава в нито едно следващо медицинско изследване. На 08.12.2017 г. има амбулаторен лист от ортопед травматолог, където е описано състоянието на болния, има ренгенова снимка, която не споменава нищо за повторно счупване, има спомената коксартроза и това е аргументирало лекаря да предложи ендопротезиране, което е извършено месец по-късно. Не се споменава за падания, решението е взето за ендопротезиране. Относно направените за лечението на ищеца разходи, вещите лица уточняват, че лечебните процедури, свързани с болестния процес при ищеца, са едни и същи и всички разходи са свързани само и единствено с основното заболяване, а именно счупване на лявата тазобедрена става. Експертите допълват, че имайки предвид тежестта на счупването на таза, имайки предвид хода на лечение и нещата, които вървят като усложнения, при всички случаи се очаква, че увредата ще продължи за цял живот и ще има усложнявания. В случая става въпрос за травмирано коляно, като ще има посттравматични артрити; десният крак се обременява повече, тъй като се щади левият крак - ще има коксартроза. Специалистите заключават, че пациентът пожизнено ще има нужда от лекари, лечебни процедури, терапии. Освен това има призната трайно намалена работоспособност.

 

От показанията на свидетелката В.С., която живее от 11г. на семейни начала с ищеца се установява, че живеят в гр. С.З., кв. „Лозенец“, ул. „Витоша“ №103 и имат две деца. Свидетелката посочва, че ищецът преди инцидента работел същата работа (шлосер в „Х.“) и преди 6-7 месеца тръгнал пак на работа.

Относно инцидента от 11.06.2016г. свидетелката посочва, че й се обадили от УМБАЛ „П.“ АД, че ищецът А.Т. е катастрофирал. Когато свидетелката отишла, ищецът бил на леглото в Спешното отделение. Бил обезобразен, лицето му било насинено, ръцете му били в рани. По тялото му имало отбелязано от колана. Целият бил в сини рани и белези. Не можел да говори, питал какво се случва, къде е, защо е тук. Постоянно изпадал в безсъзнание - затварял очи и не можел да ги отваря. С едното око не можел да гледа, било ударено. Бил със сътресение на мозъка, окото му било ударено, очната му ябълка била зле, ключицата му била счупена, 4-5-6-7-8 ребра били счупени, тазът бил счупен и коляното му било ударено. След Спешния център пострадалият бил настанен в ортопедията на УМБАЛ „П.“ АД. Свидетелката посочва, че дядото на ищеца го придружавал, тъй като тя била бременна в 8-ми месец и не й позволили да е там с него, но била до него всеки ден. Свидетелката заявява, че ищецът имал една протеза, която го дърпала няколко дена и след това го оперирали. На 23.06.2016г. оперирали ищеца и на 01.07.2016г. го изписали. Провели му лечение в Отделението по рехабилитация на 10-тия етаж в болницата УМБАЛ „П.“ АД. Св. С. споделя, че след това пострадалият се лекувал вкъщи. Идвали хора в дома им, като и свидетелката му правела масажи поне по 15-20 минути на ден.

Според свидетелката, А.Т. след инцидента бил шокиран, не знаел какво се случва, защо на него се случва. Преди това бил здрав, а изведнъж не можел да се движи. Без нейна помощ не можел да ходи до тоалетната, не можел да се мие, не можел да се храни - пиел вода с биберон, а свидетелката го хранила с лъжица. Поне един месец не можел да си движи ръката. Бил много стреснат и разочарован. След около 4 месеца започнал да се обслужва сам. След това не се върнал на работа, не бил пълноценен за работа - имал болки, постоянно го болял кракът и не можел да се движи. Като спял вечер охкал, че го боли и пиел много лекарства - болкоуспокояващи. Лекарствата обаче не му помагали и ищецът не се чувствал добре за работа. Свидетелката заявява, че пострадалият не се възстановил след първата операция, все още имал болки. Много куцал. Когато свидетелката искала да ходят на разходки, ищецът не искал, тъй като го боляло и куцал. Направили му втора операция, тъй като организмът му не можал да приеме първата операция - имал болки, куцал. Лекарите казали, че нещата ще се оправят, но не се оправяли. Свидетелката категорично заявява, че тя денонощно е била с ищеца и че той не е падал. Не допускали да става сам - или дядо му, или свидетелката му помагали. Свидетелката твърди, че след втората операция пострадалият бил малко по-добре. Сменили му ставата, бил малко по-пълноценен, бил по-сигурен в себе си. Казвал, че ще се оправи, няма как. Правел упражнения и бил малко по-добре. След втората операция ищецът бил с патерици в продължение на 1 месец. След това му направили и трета операция. Свидетелката уточнява, че при първата операция ищецът имал планка, на втората му сложили изкуствена става, а на третата сменили ставата, тъй като организмът не я приел. Ставата била различен вид.

Свидетелката твърди, че и към настоящия момент ищецът има накуцване, има болки, като според тях болките са от тази планка, която му била поставена. Искали да я премахнат, но нямали средства за това. Планката му причинявала болки, като ищецът не можел да спи по цяла вечер от болки. Без болкоуспокояващите не можел да стъпи на крака си. Свидетелката заявява, че пострадалият не е възстановен и психически - казвал си, че не е здрав, не е пълноценен, че не е като предишния А., бил притеснен, че не може да си реализира мечтите, бил разочарован, стеснителен, оставал сам и се затварял в себе си. Свидетелката добавя, че са провеждали рехабилитация - първата рехабилитация била в болница, после в дома им ходели двама-трима служители от болницата в продължение на 2-3 месеца през 2-3 дни, а след това св. С. продължила с процедурите. Свидетелката посочва, че след втората операция не била провеждана рехабилитация, както и след третата операция. Заяви, че вкъщи правят упражнения. Свидетелката движела крака на ищеца, защото ако не се раздвижи, нямало как да тръгне. Това им било казано от лекарите, които им показали и упражненията, а свидетелката гледала и сутрин или вечер да ги правят вкъщи.

От показанията на свидетелката М.П.Е.се установява, че същата живее в кв. „Лозенец“, ул. „Витоша“ №20. Заявява, че познава ищеца А.Т. откакто се е родил, тъй като е неин племенник. Били съседи. Свидетелката посочва, че в периода 2015-2016г. работела като санитарка в Спешното отделение на УМБАЛ „П.“ АД. Твърди, че след като докарали племенника й в болницата той бил объркан и повтарял „Къде съм?“. След това на носилка го закарали на снимки. Не можел да вижда с едното си око. Напикал се. Завели го на рентген, където се оказало, че има счупени ребра, ключица и белият дроб бил засегнат. Свидетелката заявява, че първият път пострадалият бил приет за една вечер в Неврохирургията, а на другия ден го преместили в Травматологията. Един месец стоял там. Правил рехабилитация в Болница „Т.“, а в къщи постоянно правел такава. Свидетелката посочва, че направили на ищеца и втора операция, защото не можел да понася и го боляло и сменили едната става. Свидетелката категорично заявява, че ищецът не е претърпявал друг инцидент. Жената на ищеца и свидетелката били с него в болницата постоянно, като придружители. Свидетелката твърди, че почти 6-7 месеца пострадалият бил с патерици и имал нужда от помощ - не можел да се оправя сам. След втората операция не се оправил, бил зле, пиел успокоителни за болките. Пак не можал да се оправи след като му сменили ставата. Св. Емилова споделя, че и след третата операция, племенникът й пак не се оправил - целият се клател, имал болки. Относно психичното му състояние, свидетелката заявява, че ищецът бил объркан и все още е. Като го питат нещо, мислел много дълго и тогава отговарял, преди ПТП-то не бил така. Свидетелката посочва, че ищецът е завършил средно образование и бил добро и възпитано дете.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Към датата на ПТП 11.06.2016г. л.а. марка „БМВ 318 Д“ с peг. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със „З. Д. **“ АД валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г. Поради това ответното дружество отговаря за причинените от застрахования вреди съгласно чл.223 КЗ(отм.).

По делото безспорно също така се установи, че травматичните увреждания на А.Ч.Т. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – И.Б., което е установено с влязла в сила Присъда № 13/09.04.2019г. по НОХД № 62/2019 г. по описа на Окръжен съд- С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

От представените по делото епикризи и заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно и мотивирано, се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: Контузия на главата, Мозъчно сътресение, Счупване на IV, V, VI, VII и VIII леви ребра, Счупване на дясната ключица, Двустранен излив на кръв в плевралното пространство, Счупване на ямката на лявата тазобедрена става, контузионни огнища в мозъка с малки кръвоизливи под меката мозъчна обвивка, контузии на двата бели дроба и изкълчване на лявата бедрена кост спрямо ацетабулума. Категорично е установено, че счупването на лявата ставна ямка, участваща в лявата тазобедрена става на пострадалия А.Ч.Т. е довело до усложнения на здравословното му състояние, а именно накуцваща и затруднена походка, посттравматична коксартроза, извършени две операции за смяна на тазобедрена става, хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура и определена от ТЕЛК 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години - до 01.09.2021 г. Така  настъпилите усложнения се намират в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания от процесното ПТП. Според вещите лица предвид тежестта на счупването на таза и хода на лечение, се очаква увредата да продължи за цял живот и да има усложнения. Травмираното коляно, ще има посттравматични артрити, а десният крак се обременява повече, тъй като се щади левият крак и ще има коксартроза, поради което ищецът пожизнено ще има нужда от лекари, лечебни процедури и терапии.

С оглед изложеното съдът приема, че ищецът е претърпял различни по характер и тежест увреждания, които са довели до усложнения, изразяващи се в накуцваща и затруднена походка, посттравматична коксартроза, които са му причинили значителни болки и страдания. Лечебният и възстановителен период е бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието, следвани от трудностите да се придвижва без използване на помощни средства. Всичко това е причинило неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер. Ищецът е освидетелстван и са му определени 50 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.09.2021 г. Следва да се вземе предвид  и прогнозата на вещите лица, че в бъдеще ищецът ще започне да търпи все по-интензивни болки поради констатираната посттравматична коксартроза. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата и работоспобна възраст на ищеца – 28 години, към момента на ПТП съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лв., като от него се приспадне заплатената от ответното дружество сума в размер от 1 000 лв., то на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер 99 000 лв.

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен колан.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Според експертите, извършили медицинската експертиза, в случай, че ищецът е пътувал без предпазен колан, е щяло да има хаотични движения на тялото в купето на катастрофиралия автомобил. В тази връзка уточняват, че има доста сериозни предпоставки за възникване на счупванията в дясно, получени при движението на тялото напред и вследствие на задържащата сила на предпазния колан - напълно съвпадат при съответните травматични увреждания. Поради това съдът приема, че възражението е неоснователно.

Другото възражение на ответното дружество е, че след процесното ПТП, ищецът е претърпял падане, което е довело до последващите усложнения.

Това възражение се опровергава от експертите, които категорично посочват, че причината за втората операция на ищеца през 2018г., когато е извършено ендопротезиране е настъпила тежка посттравматична коксартроза и масивно увеличаване на ставата и голяма болезненост за пациента. Сочат, че действително е упоменато повторно падане, но то не е  аргументирано по никакъв начин в документацията и не е споменато втори път, поради което специалистите смятат, че това е мимолетно написана дума, тъй като не се упоменава в нито едно следващо медицинско изследване. Поради това съдът намира за неоснователно и това възражение.

  Другото възражение на ответното дружество е, че ищецът не е проявил активност за провеждане на рехабилитация, с което е забавил възстановителния си процес и заявява това като възражение за съпричиняване на вредите.

От експертното заключение се установява, че ищецът е провеждал рехабилитация, както в болнично заведение, така и у дома. Установява се, че не е имало каквото и да било забавяне на лечението, било по вина на ищеца, било по вина на лекуващите лекари. Така се обори и възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на ищеца, чрез проявено от негова страна небрежно поведение към собственото му здраве и неспазване на лекарските предписания. Доказателствената тежест за установяване на това възражение е на ответника, а по делото не е установено, че ищецът не е проявил активност за провеждане на рехабилитация. Поради това съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно. По изложените съображения не са налице основания за намаляване на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 99 000 лв.

По иска за имуществени вреди.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства /фискалните бонове и фактури/ се установяват извършени разходи от ищеца във връзка с претърпените увреждания и настъпилите усложнения. Този извод се потвърждава и от вещите лица, извършили медицинската експертиза, които посочват, че направените разходи за лечението на ищеца са свързани само и единствено с основното заболяване, а именно счупване на лявата тазобедрена става.

С оглед изложеното съдът намира, че общият размер на всички понесени от ищеца имуществени вреди във връзка с процесното ПТП до датата на подаване на исковата молба в съда възлиза на сумата от 8 136,  18 лв., като от тях преди завеждане на исковата молба, ответникът е  заплатил сумата от 1 060.92 лв. Поради това основателен се явява предявеният иск за неплатеният остатък, който е в размер на 7 146, 26 лв.

 

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г. по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ по застраховка “Гражданска отговорност”.

В случая моторното превозно средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че не са приложими правилата на новия КЗ, поради което законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде присъдена от датата на деликта – 11.06.2016 г.  

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че „З. Д." АД следва да заплати на А.Ч.Т. сумата от 99 000 лв., представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение по Щета №********** в размер на 1 000 лв. и справедливото по размер застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка, мозъчен оток с контузионни огнища вляво париетално, с малко субарахноидно хеморагично съдържимо, фрактури на IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната ключица, двустранен хемоторакс, двустранна контузия на белите дробове, контузия на очната ябълка на лявото око и фрактура на ляв ацетабулум; настъпили усложнения във връзка с получената фрактура на левия ацетабулум - накуцваща и затруднена походка, посттравматична коксартроза, извършени 2 операции за смяна на тазобедрена става, хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура; усложнения от механичен произход, свързано с вътреставни протези, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и сумата от 7 146, 26 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 1 060.92 лв. и реално полагащото му се в размер на 8 136,18 лв. за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г. ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

 

Ответното дружество следва да заплати на А.Ч. Т.направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 700 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З. Д.“ АД  следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 4 245, 85 лв. за държавна такса, както и сумата от 930 лв.. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на А.Ч.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ж.С.З. *** сумата от 99 000 лв. представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение по Щета №********** в размер на 1 000 лв. и справедливото по размер застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на мозъка, мозъчен оток с контузионни огнища вляво париетално, с малко субарахноидно хеморагично съдържимо, фрактури на IV, V, VI, VII и VIII леви ребрени дъги, фрактура на дясната ключица, двустранен хемоторакс, двустранна контузия на белите дробове, контузия на очната ябълка на лявото око и фрактура на ляв ацетабулум; настъпили усложнения във връзка с получената фрактура на левия ацетабулум - накуцваща и затруднена походка, посттравматична коксартроза, извършени 2 операции за смяна на тазобедрена става, хипотрофия на глутеалната и бедрената мускулатура; усложнения от механичен произход, свързано с вътреставни протези, както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. -датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и сумата от 7 146, 26 лв., представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 1 060.92 лв. и реално полагащото му се в размер на 8 136,18 лв. за имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на ищеца от получените увреждания в резултат на претърпяното от него ПТП на 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на А.Ч.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***, , чрез адвокат Ж.С.З. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 700 лв.

 

Присъдените суми в полза на ищеца могат да бъдат изплатени по посочената в исковата молба служебна банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата в „**, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е предоставено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.

 

ОСЪЖДА „З. Д.“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 4 245, 85 лв. за държавна такса, както и сумата от 930 лв. за депозити за вещи лица, платени от бюджета на съда.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :