РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Монтана, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 185 от 12.06.2023 г., постановено по гр. дело № 1133 по
описа за 2022 г. Районен съд-Лом на основание чл.135 ЗЗД е обявил за
недействителен спрямо Г. А. В. с ЕГН ********** договор за дарение,
сключен с Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №
ххх, томхх, рег. № х, дехло № ххх/17.12.2020 г. на нотариус – Ст. Станчев с
рег. № хххот РНК, по силата на който И. Г. К. с ЕГН ********** дарява от
притежаваната своя ½ ид.ч. на Л. Н. Д. с ЕГН ********** само 1/10 ид.ч. от
следните недвижими имоти: сграда с идентификатор № 44238.503.758.1, с
административен адрес: гр. Л , кв. „ххххх“, ул. „ххххх със застроена площ от
182 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор № 44238.503.758,
заедно със сграда с идентификатор № 44238.503.758.2, с административен
адрес: гр. Л , кв. ххх, ул. „С Р “, със застроена площ от 9 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор № 44238.503.758, заедно със сграда с
идентификатор № 44238.503.758.5, с административен адрес: гр. Л , кв. „ххх“,
ул. „С Рх, със застроена площ от 2 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор № 44238.503.758, които три сгради по документ за
1
собственост представляват масивна жилищна сграда от 160 кв.м., заедно с
1/10 ид.ч. от поземления имот с идентификатор № 44238.503.758 по КККР на
гр. Л , с площ от 818 кв.м., с административен адрес: гр. Л в. ххх“, ул. „С Р .
С решението си Ломският районен съд е отхвърлил предявеният между
същите страни иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за обявяване за
нищожна като привидна продажбата, извършена с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №ххтом ххрег. № ххдело № хх/ххх г. на
нотариус – Ст. Станчев с рег. № 577 от РНК, по силата на която И. Г. К. с ЕГН
********** продава на съсобственика си Л. Н. Д. с ЕГН **********,
собствените си ид.ч. от следния техен съсобствен недвижим имот, а именно:
2/5 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Ло ул. „ Р “ № хх, цялото с площ
по документ от 950 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор №
хххх по КККР на гр. ххх, с площ по скица ххх кв.м., заедно с построените в
имота 2/5 ид.ч. от сграда с идентификатор №ххх с административен адрес: гр.
Л , кв. „ххх“, ул. „ххх“ № ххА, със застроена площ от 182 кв.м., заедно с 2/5
ид.ч. от сграда с идентификатор № 44238.503.758.2, със застроена площ от 9
кв.м., заедно с 2/5 ид.ч. от сграда с идентификатор № 44238.503.758.5, със
застроена площ от 2 кв.м., които три сгради по документ за собственост
представляват масивна жилищна сграда от 160 кв.м., за продажна цена от
9900 лева, която е заплатена от купувача в брой. Отхвърлен е и предявеният
иск по чл.135 ЗЗД между същите страни по отношение на продажбата,
извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ххх,
том х, рхег. №х делхо № 1463/21.12.2020 г. на нотариус – Ст. Станчев с рег.
№ х отх РНК.
Така постановеното решение е обжалвано от Г. В., чрез пълномощник
адв. Х. Т., в частите, с които съдът е отхвърлил като неоснователен иска му
срещу И. К. и Л. Д. за обявяване за нищожен като симулативен договор за
продажба на недвижим имот от 21.12.2020 г., сключен в нотариална форма с
нотариален акт № 5/21.12.2020 г. на нотариус С С , както и съединения с него
при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД за
прогласяване за недействителен по отношение на него същия договор.
Твърди се от жалбоподателя, че решението в обжалваните части е
неправилно. Изложени са съображения за разпределение доказателствената
тежест в процеса с доводи, че ответниците не са доказали плащане на
2
продажната цена по сделката, а съдът е формирал вътрешното си убеждение
на предположения. Освен това се сочи, че отчуждаването е извършено
единствено с цел да се осуети събирането на вземането на ищеца. Иска се
отмяна на решението в обжалваните части и уважаване иска за нищожност на
сделката, а при условията на евентуалност уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.
Претендират се и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни И. К. и Л. Д..
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемите адв.
П. моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Приложено е и
писмено становище от процесуалния представител на въззивника, с което
поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвоката на ответната страна.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части
съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
За да постанови своето решение в обжалваните части, Ломският
районен съд приел, че свидетелските показания не установявали, че именно
Л. Д. е жената, с която И. К. възнамерявал да сключи фиктивен договор за
покупко-продажба. Посочено е, че неплащането на цената по сделката би
могло да доведе единствено до извод за неизпълнение на облигационното
задължение. Искът по чл.135 ЗЗД е отхвърлен с доводи, че не е доказано
знанието на Л. Д. за увреждането на кредиторите на продавача И. К., чрез
сключването процесната сделка.
Така постановеното решение е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
Видно от Изпълнителен лист, издаден на 26.07.2019 г. от Софийски
районен съд, И. Г. К. е осъден да заплати на Г. А. Г. сумата от 1200,00 лева.
С Обратен изпълнителен лист от 10.10.2019 г., издаден от Софийски
3
районен съд, И. Г. К. е осъден да заплати на Г. А. Г. сумата от 8036,00 лева.
На 23.06.2020 г. Л. Н. Д. е сключила с банка „ОББ“ Договор за
потребителски кредит, с който банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 20000,00 лева.
На 17.12.2020 г. И. Г. К. дарил на Л. Н. Д. от притежаваните от него ½
идеални части, само 1/10 идеални части от следните недвижими имоти:
Сграда с идентификатор № 44238.502.758.1, с административен адрес:
гр. ххх, кв. „х“, ул. „х, със застроена плхощ от 182 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор № 44238.502.758;
Сграда с идентификатор № 44238.502.758.2, с административен адрес:
гр. Лх, кххв. „х, ул. хсъс застроена площхх от 9 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор № 44238.502.758;
Сграда с идентификатор № 44238.502.758.5, с административен адрес:
гр. ххххх, със застроена площ от 2 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор № 44238.502.758 и
1/10 ид.ч. от поземления имот с идентификатор № 44238.502.758 по
КККР на гр. Лом, с площ от 818 кв.м., с административен адрес:
грхххххс номер по предходен план: имот № 6149, кв.6, парцел V, при
граници: ПИ с ид. № 44238.502.778, ПИ с ид. № 44238.502.759 и ПИ с ид.
№ 44238.502.757, представляващ по документ за собственост дворно
място, цялото от 950 кв.м., съставляващо УПИ V-6149, в кв.6 по плана на
кв. „Младеново“.
Дарението е извършено с Нотариален акт № ххх, томх рехг. № хделох №
1437/2020 г. на нотариус Станислав Станчев с рег. №хх от РНК, вписан в
Служба по вписванията под акт №хх, томхх дело №хххг., вх. рег. № ххх г.
На 21.12.2020 г. И. Г. К. продал на съсобственика си Л. Н. Д.
собствените си идеални части от следния техен съсобствен имот, а именно:
2/5 ид.ч. от Дворно място, находящо се в гр. хх ул. х“ № 8А, цялото с
ххплощ по документ от 950 кв.м., съставляващо поземлен имот с
идентификатор № хххпо КККР на гр. Лом, с площ по скицахх кв.м., с
номер по предходен план: имот № х, кв.ххпхарцелхпрхи граници: ПИ с
ид. № 44238.502.778, ПИ с ид. № 44238.502.759 и ПИ с ид. №
44238.502.757, ведно с построените в имота:
2/5 ид.ч. от сграда с идентификатор № 44238.502.758.1, с
4
административен адрес: ххх. „х“, ул. „хх“ № ххх, със застроена площ от
182 кв.м.;
2/5 ид.ч. от сграда с идентификатор № 44238.502.758.2, със застроена
площ от 9 кв.м.;
2/5 ид.ч. от сграда с идентификатор № 44238.502.758.5, със застроена
площ от 2 кв.м., които три сгради по документ за собственост
представляват масивна жилищна сграда от 160 кв.м.
Покупко-продажбата е обективирана в Нотариален акт № ххх, том х, рхег. №
х делох № 1463/2020 г. на нотариус – Ст. Станчев с рег. № 577 от РНК.
Продажната цена е 9900 лева, като страните са декларирали, че е заплатена от
купувача на продавача в брой в деня на сделката, преди подписването й.
Нотариалния акт е вписан в служба по вписванията под акт № хтомхх, хдело
№ /202 0, вх. рег. № хх/21.12.2020 г.
Представени са и два броя удостоверения, издадени от ЧСИ Михаил
Делибозов, видно от които въз основа Изпълнителен лист от 26.07.2019 г. и
Обратен изпълнителен лист от 10.10.2019 г. са образувани две изпълнителни
дела с № 20227870400096 и № 20227870400095 със страни: взискател - Г. А.
Г. и длъжник - И. Г. К..
По делото като свидетел е разпитан Ивайло И., бивш зет на И. К., бил е
женен за сестрата на свидетеля. Според показанията му И. К. му се похвалил,
че ще вземе къщата на Г. по някаква причина, че И. имал да дава пари на Г. и
ще я прехвърли на някаква жена и оттам ще си я вземе, като ще я прехвърли
на тази жена, за да не я дава на Г.. И. казал, че тази жена трябвало да му
прехвърли къщата, но фиктивно, без пари, но някакви документи ще се
правят, че уж ще му я продаде. Сочи, че когато К. е прехвърлил на жената
къщата, тя не му е платила пари с цел К. да не върне парите на Г., на когото
имал да дава. Посочва, че в момента къщата е собственост на тази жена, а
преди това била на Г., като никога не е била собственост на И. тази къща. Г.
живее в тази къща през цялото време. Предвид обстоятелството, че И. е бивш
зет на свидетеля, то показанията му следва да се преценяват със засилена
критичност с оглед чл. 172 ГПК. Свидетелят не установява кога И. му е
споделил намеренията си да прехвърли къщата, къде се намира тази къща,
кога е сключена сделката, като свидетелят не е присъствал при прехвърляне
на къщата, нито при уговорките между жената и И., за да се приеме за
5
достоверно твърдението му, че пари при прехвърлянето не са платени. От
друга страна според показанията му къщата си била на Г., а И. никога не е
притежавал права върху нея, като това прехвърляне е направено от И., за да
не даде къщата на Г., както и с цел да не върне парите, които дължи на Г.. В
момента в къщата си живеел Г.. Показанията му не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. От показанията на св. П А , с
когото И. К. е работил в С , се установява, че споменавал пред бригадата
преди три, четири години, че дължи на Г. пари за къщата и ще продаде
някаква къща, за да я спаси от Г., а после казал, че ще подари къщата. Не е
споменавано име на жената.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Характерно за привидните сделки е, че при тях външно извършените
волеизявления на страните отговарят по съдържание и форма на изискванията
за даден вид сделка, но участниците уговарят, че не желаят правните
последици на сделката, т.е. вътрешната им воля е да не се породят правните
последици. Целта е да се създаде едно привидно правно състояние за пред
трети лица, като страните съзнават несъответствието между изявленията и
вътрешната си воля сделката да не породи правните си последици.
Действителното намерение на страните може да е да не се обвържат въобще
(абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация), като и в двата случая привидното съглашение е
нищожно. Обикновено споразумението за привидността се оформя в писмен
документ наречен „обратно писмо“, който е необходим, за да се установи
привидния характер на сделката по съдебен ред по искане на една от
страните. Обаче, такъв документ не е необходим да се представя, когато
сделката се атакува пред съда от трето лице, какъвто случай е и настоящият.
Третото лице разполага и с възможността да поиска от съда допускането на
свидетели – арг. чл.165, ал.2, изр.2 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че
при твърдяна симулация в тежест на ищеца е да докаже, че страните по
договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само,
за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са
желали. Симулацията следва да бъде доказана при условията на главно и
пълно доказване, като ищеца следва да представи такива доказателства, които
по несъмнен начин да установяват, че към датата на сключването на договора
за покупко-продажба страните не са желали да постигнат последиците му -
прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената.
В настоящия случай от приетата фактическа обстановка не може по
категоричен начин да се установи, че страните по процесния договор не са
желали настъпването на правните му последици. Действително, от
показанията на св. И И. става ясно, че И. К. му споделил, че „когато
6
прехвърлил къщата на жена, тя не му платила пари“ и че „тази жена трябвало
да му прехвърли къщата фиктивно без пари“, но в цитираните свидетелски
показания липсва конкретика досежно датата на сделката и името на другия
съконтрахент по въпросния договор. Освен това показанията на св. И. следва
да се преценят със засилена критичност и то с оглед на всички други данни по
делото, доколкото същият е зет на К. и би могъл да има заинтересованост.
Липсата на конкретика, че именно сключеният на 21.12.2020 г. договор за
покупко-продажба на недвижим имот между И. К. и Л. Д. е фиктивен, не е
преодоляна и от показанията на св. П А , тъй като същите по никакъв начин
не допринасят за разкриване на твърдяната симулация.
Доводите на въззивника, че цената по договора не е платена са
релевантни, но следва да се посочи, че дори да се приеме, че цената не е
платена, сам по себе си този факт не може да обоснове извод за симулация.
Обстоятелството , че по делото няма конкретни доказателства за плащане на
цената по договора не води до нищожност на сделката , а дори и да е налице
неплащане, то е относимо към изпълнението на задължението на купувача по
договор за продажба, но не и върху неговата валидност. Неплащането може
да се приеме за индиция , че не е имало обща воля за възникване на
задължението, но тази индиция при липса на други доказателства не може да
опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-продажба,
в който е отразено, че цената от 9900 лева е платена и в тази част
нотариалният акт служи като разписка за плащането.Този факт следва да се
прецени наред с останалите доказателства по делото и заедно с тях по
еднозначен и категоричен начин да обоснове извод, че страните по договора
не са желали настъпването на правните му последици. До такъв извод в
настоящия случай не може да се стигне, тъй като свидетелските показания не
доказват категорично, че именно процесният договор е фиктивен, а освен това
от ответната страна е представен договор за потребителски кредит, с който Л.
Д. е получила сумата от 20000,00 лева, който договор е сключен няколко
месеца преди изповядване на процесната сделка пред нотариуса. Съвкупната
преценка на тези данни не дава основание на съда да приеме за установено по
несъмнен начин, че страните не са желали правните последици на сделката, а
именно прехвърляне правото на собственост върху процесните имоти и
заплащане на цената.
В обобщение, въведените от Г. В. твърдения за привидност на сделката
останаха недоказани в хода на процеса, което е предпоставка искът по чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. Пълнотата изисква да се
отбележи, че поредността на сключените сделки: първо договор за дарение, а
4 дни по-късно договор за покупко-продажба, сключен със съсобственика Л.
Д. води до обосновано предположение, че страните вероятно са имали за
намерение да избегнат разпоредбата на чл.33 ЗС.
Предвид неоснователността на искът по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, съдът
следва да разгледа предявеният в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.135 ЗЗД. По него в тежест на ищеца е да докаже качеството си
7
на кредитор, увреждащото действие на длъжника и знанието на длъжника и
лицето, с което е договарял за увреждането на кредитора. В тази връзка от
приложените по делото Изпълнителен лист от 26.07.2019 г. и Обратен
изпълнителен лист от 10.10.2019 г. се установява, че Г. В. е кредитор на И. К..
Въз основа на тях са образувани две изпълнителни дела, като взискател по тях
е Г. Г., а длъжник е И. К..
Несъмнено със сключения на 21.12.2020 г. договор за покупко-
продажба на процесните недвижими имоти длъжникът е увредил кредитора
си, тъй като с отчуждаване на имуществото на длъжника се затруднява
удовлетворяването на кредитора. Получените парични средства от сделката
могат да бъдат лесно укрити, за разлика от притежанието на недвижимо
имущество. По този начин фактически се затруднява осъществяването на
правата на кредитора. Съответно съдът намира, че със сключването на
процесния договор кредиторът Г. В. е увреден от своя длъжник.
На следващо място, разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД предвижда,
че когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял,
трябва също да е знаело за увреждането. Купувач по процесния договор за
покупко-продажба е Л. Д.. По отношение на нея няма нито едно
доказателство, което да установява същата да е знаела, че със сключването на
сделката ще се увреди кредитора на продавача. Още повече, няма каквито и
да било данни Д. да е знаела, че И. К. има кредитор, респ. че има неизплатени
задължения към друго лице. Именно липсата на знание е достатъчно
основание искът по чл.135 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй
като не е осъществен фактическият състав на нормата.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение
в обжалваните части следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл.78, ал.3
ГПК Г. В. следва да заплати на въззиваемите направените разноски в размер
на 800 лева платено от всеки от тях адвокатско възнаграждение по сключени с
адвокат П. договори за правна защита и съдействие от 01.11.2023г..
Неоснователно се явява направеното от Г. В. възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Договореното и платено
адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. е под минималния размер,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на всеки
един от исковете 9900 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185 от 12.06.2023 г. на Районен съд-Л
постановено по гр. дело № 1133/2022 г., по описа на същия съд в обжалваните
части, с които са отхвърлени като неоснователни исковете на Г. А. В., ЕГН
********** против И. Г. К. , ЕГН ********** и Л. Н. Д., ЕГН ********** за
обявяване за нищожен като привиден , евентуално за обявяване за
недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците
договор за покупко- продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ххх томххрег. №х делхо № х21.12хх.2020 г. на
Станислав Станчев – нотариус с рег. № 577 от РНК, вписан под акт №х, т.
хххелхо № 3х г., вх. рхег. №х/21.ххх г. на Схлужба по вписванията – Л ,
КАТО ПРВИЛНО.
ОСЪЖДА Г. А. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л ул.
„ххххх, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Л. Н. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр.С ул. ха“ № 12 суххмата 800 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. А. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.ххххххх“
№ хххх, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на И. Г. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр.С , кв. ххх“ , ул. ххх №ххх сумата 800 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9