Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260396
19.11.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2212/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Н. Я. Т., ЕГН **********, чрез назначения й
особен представител адв. Й.
Д., против
Решение №492 от 14.02.2020г., постановено по гр.д. №20469/2018г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ХІІІ
гр.с., с което е признато
за установено, че
дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести
септември” №250, сумата от 862,12
лв.,
представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 01.06.2015г.- 31.01.2018г. за обект,
находящ се в гр.
Пловдив, ул***, сумата от 79,80 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.08.2015г.-31.01.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 07.03.2018г., за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №3745/2018г.
по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр. с.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност на посоченото
решение, като се
иска отмяната му
и постановяване на
ново решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по
жалбата- “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести
септември” №250, чрез пълномощника си по
делото юрк. Г. Н.,
в писмен отговор
на същата иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК въззивният
съд намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по съображенията, изложени
във въззивната жалба,
както и при
служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция, като
съд по същество, се
произнесе по правния
спор между страните.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с иск на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Н. Я. Т. за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата
от 862,12 лв., представляваща
незаплатена цена за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 01.06.2015г.- 31.01.2018г. за обект,
находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, сумата от 79,80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 31.08.2015г.-31.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда- 07.03.2018г., за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №3745/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, Х гр. с.
За да бъде уважен
така предявения иск,
в тежест на
ищеца е да установи,
че между него
и ответника са
налице облигационни отношения
по доставка на
питейна вода и
отвеждане на канална
вода за обект
на ответника, находящ
се в гр. Пловдив,
ул. ***, както
и че за процесния период
му е доставил
такива на претендираната стойност.
Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране
на водоснабдителните и
канализационни услуги и
чл.8 от Наредба
№4 от 14.09.2004г.
за условията и реда
за присъединяване на
потребителите и за ползване
на водоснабдителните и
канализационни системи В
и К услугите
се предоставят при
общи условия, одобрени
от ДКЕВР, които
се публикуват в
един централен и
един местен ежедневник
и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. По
делото е
безспорно, а и
е служебно известно
на съда, че
ищцовото дружество е В
и К
оператор за територията
на област Пловдив,
както и че
дейността на същото се осъществява въз основа
на одобрени от
ДКЕВР общи условия,
които са в сила
за всички потребители
от областта, като действащите
за процесния период общи
условия са представени
и приети по делото.
Съгласно разпоредбата на
чл.3 от Наредба
№4 от 14.09.2004г.
за условията и реда
за присъединяване на
потребителите и за ползване
на водоснабдителните и
канализационни системи, както
и съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, приети
съгласно чл.8 от
наредбата, потребители на В и
К услуги са
собствениците или притежателите
на вещно право
на строеж или право
на ползване на водоснабдени имоти. От
съдържанието на посочените
разпоредби следва, че
качеството на потребител
на В и
К услуги е
свързано с наличието на
вещно право на собственост,
ползване или строеж
върху водоснабдения имот, като
страна по договора
при общи условия за предоставяне на В
и К услугите
е собственикът или
носителят на вещно право
на ползване или
строеж върху имота. В настоящия
случай от приложените
по делото писмени доказателства
се установява, че за
процесния период ответницата
е била собственик
на посочения имот,
за който се
претендира заплащане на
доставени В и К
услуги, и титуляр
на откритата за имота партида
в ответното дружество,
поради което следва да се приеме,
че именно тя е
лицето- потребител на същите,
което се намира в
облигационно отношение с
дружеството- доставчик. Съгласно
разпоредбата на чл.32 на
Наредба №4 за
условията и реда за
присъединяване на потребителите
и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи
В и К
услугите се заплащат въз
основа на измереното
количество изразходвана
вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а
отчетните данни се
установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с
датата на отчитане и
подписа на потребителя
или негов представител. Според изложените от ищцовото
дружество твърдения в исковата
молба и представените
доказателства за процесния
период 01.06.2015г.- 31.01.2018г. в имота
на ответника е
имало монтирани два водомера, като
за водомера, монтиран в
банята отчетът е
извършван по показанията му
до 19.05.2016г., от
която дата след връчено известие
за нередовен водомер е извършван
отчет по тарифа за трима
човека, а за водомера,
монтиран в бокса на имота,
отчетът за целия процесен
период е извършван съгласно показанията
му. Видно от приложеното към исковата
молба известие за нередовен водомер, същото
е било връчено на ответницата
на 13.05.2015г. с основание, че водомерите са над
10 години, като й
е даден срок от 90 дни да изпълни предписанията. Посоченото известие
е било връчено от св. К.
С.- инкасатор на
района, в който се намира
имотът на ответницата, което
се установява от
показанията й. По
делото са представени
съставените за процесния период
карнети за извършените
отчитания на водомерите в
имота на ответницата, от
които се установяват показанията
на водомерите и изразходваните количества
вода, както и периода,
в който отчетите са
извършвани по тарифа, като срещу част от съответните показания
са положени подписи
от абоната. Крайните показания на
водомерите са отразени
в съставения при закриването на партидата след смяната на
собствеността върху имота документ, озаглавен
„предложение за проучване“ /л.41
от първоинстанционното производство/.
По делото
е приета съдебно- счетоводна експертиза,
от която се установява, че
издадените от ищеца
фактури за отделните
доставки са надлежно
осчетоводени, като няма
разлика между подадената
информация по карнетите
и фактурираното по действащи
цени за периода, т.е. ищцовото
дружество е издало
фактури за отразените
в карнетите количества
вода, като по тях
няма постъпили плащания
от страна на
ответника. Размерът на
задължението на ответника
за периода 01.06.2015г.-31.01.2018г. е 862,12
лв., като за
периода 01.08.2015г.-31.01.2018г. ответникът
дължи мораторна лихва
в размер на 79,80
лв. При така събраните
доказателства по делото
съдът намира, че
исковите претенции са
основателни и следва
да се уважат.
Между страните са
налице облигационни отношения по
сключен договор за предоставяне на
В и К
услуги при общи условия
съобразно разпоредбата на
чл.11, ал.7 от Закона
за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги.
За процесния период на
ответника са били
предоставени и той
е ползвал услуги
по доставка на питейна
и отвеждане на
канална вода за обект,
находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, поради
което за
него е възникнало
задължението да заплати стойността
на предоставените му услуги.
Размерът на същите е определен
при спазване на разпоредбите на действащите нормативни
актове и Общите
условия на ищцовото
дружество. Отчетът на единия
от намиращите се в имота два водомера е бил
извършван съгласно чл.32
от наредбата съобразно
показанията му, видно от приложените карнети. По отношение на
другия водомер е била
приложена разпоредбата на
чл.34а, ал.5 от наредбата, като количеството
изразходвана вода е
определено съгласно чл.39, ал.6
от същата. От страна
на ответницата не са наведени
конкретни възражения срещу
така определения размер
на задълженията й, а
от назначения й
особен представител е направено
само общо оспорване на същите,
неподкрепено с никакви
доказателства, което не може да
бъде споделено. Предвид горното следва
да се приеме, че
ответницата дължи на ищцовото
дружество заплащане на стойността
на предоставените й услуги
в размерите, установени
от заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно
чл.31, ал.2 от Общите условия
потребителите са длъжни
да заплатят дължимите
суми за ползваните от
тях В и
К услуги в 30-
дневен срок след
датата на фактуриране,
а съгласно чл.40, ал.1
от Наредба №4
при неспазване на
сроковете за плащане на
изразходваното количество вода,
определени в общите
условия и договорите,
се заплаща законна
лихва съгласно чл.86, ал.2 от
ЗЗД. Доколкото по
делото е безспорно,
че е налице
забава от страна
на ответника за
заплащане на дължимите
суми, то същият
дължи и обезщетение
за забава в
размера, изчислен от
съдебно- счетоводната
експертиза.
Предвид горното
обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. На основание
чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК с
оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените
по делото разноски
в размер на 300
лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №492
от 14.02.2020г., постановено по гр.д. №20469/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХІІІ
гр.с.
ОСЪЖДА Н. Я. Т., ЕГН **********,, да
заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести
септември” №250, сумата от 300
лв.- разноски по делото и сумата
от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.