Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 017
гр. Габрово, 27.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на тридесети септември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ: В.Генжова
П.Пенкова
при
участието на секретаря В.Венкова, като разгледа докладваното от съдия Топалова
в.н.о.х.д. № 70 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
С присъда № 287 от 3.07.2020 г. по н. о. х. д. № 1300 по описа за 2019 г. на Районен съд Габрово, подсъдимият И.И.А. е признат за
невинен в това, че през периода от неустановена дата през месец декември 2013г.
до 27.12.2013г. в гр. Габрово, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел – лек автомобил „О. **” с рег. № ***на стойност 1695 лева, собственост
на И.В.Д. *** и с това да е осъществил престъпление по чл. 206 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Присъдата
е протестирана от Районна прокуратура Габрово в законоустановения срок. В
протеста се излагат твърдения, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна,
поради което се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият А. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение. Твърди се
още, че било безспорно установено по делото, че през м. декември 2013 г. владението
върху процесния автомобил било предадено доброволно от неговия собственик на
подсъдимия с постигната устна уговорка за покупко продажба. Тъй като прехвърлянето не било извършено с писмен
договор с нотариална заверка на подписите, съгласно разпоредбата на чл.144 ал.2 ЗДвП, подсъдимият не бил собственик на автомобила и не е имал право да се
разпорежда с него. Въпреки това извършил разпоредителни действия с пълното
съзнание за техните последици и правната им стойност. Не се правят искания за
събиране на нови доказателства.
В закрито заседание на 13.08.2020 г. по реда на чл. 327 от НПК след служебна
проверка на материалите по делото въззивният състав е приел, че за правилното изясняване на делото не се налага
събиране на доказателства.
В откритото съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура поддържа
протеста и моли да бъде уважен, а атакуваната присъда да бъде отменена. Намира, че повдигнатото обвинение е доказано по безспорен
начин, като от събрания доказателствен материал се установявала както
обективната, така и субективната страна на престъплението обсебване. Иска се подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подсъдимия оспорва протеста. Счита, че в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд било установено подсъдимия е получил пари от св. Д. не като капаро,
а като окончателно изплатена цена на автомобила. Нямало доказателства св. Д. да
е искал обратно да му бъде върнат автомобила, а единствено за искане на парична
сума. Не спори, че не е спазен реда за прехвърляне на превозното средство,
предвиден в чл.144 ал.2 ЗДвП, но твърди, че това не може да бъде вменено във вина на
подсъдимия и да се изведе умисъл за негово противоправно поведение. Предвид тези
аргументи намира постановената присъда за правилна и моли за нейното
потвърждаване.
Съдът, като съобрази
изложените от страните доводи и извърши
служебна проверка за правилността на присъдата съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата, предмет на
настоящото въззивно производство,
първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими към предмета на
делото доказателства и доказателствени средства: обясненията дадени от подсъдимия И.А. в хода на съдебното следствие,
съпоставени с показанията на свидетелите И.В.Д., Д. С. Б. –дадени в хода на съдебното следствие и тези
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, М. И. С., Н.Н.Е.– дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281 от НПК, заключението на оценъчната експертиза, както
и писмените материали съдържащи се в ДП № 560 / 2015г. по описа на РУ Габрово,
приобщени по предвидения от НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: копие от свидетелство за регистрация
част І – л.8, писмо от ЗК ”Лев Инс” АД
ведно с полица за сключена на 06.02.2014г. и полица сключена на
17.05.2014г. – л. 17-19, писмо от ЗК
„Лев Инс” АД ведно с копие на полица и
сметки и сертификат – л. 47-50, приходна квитанция от 24.08.2016г. – л.73,
приходна квитанция от 09.03.2017г.–
л.74, протокол за разпозване на лица и
предмети, ведно с фотоалбум – л. 76 – 78,
справка от Община Габрово, Дирекция „МДТ” ведно с дубликати на приходни
квитанции от 20.03.2014г., 24.08.2016г.
и от 09.03.2017г. – л. 87- 90, писмо от
Община Габрово, Дирекция „МДТ” ведно с
копия на квитанции от 20.03.2014г., 24.08.2016г. и от
09.03.2017г. –л. 92-94, Справка от ЗК „Олимпик – клон България” заедно с копие
от оригинал на полица сключена по отношение на автомобил „О. **” - л. 96-97, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост.
Въззивният съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че
установената фактическа обстановка от районния съд напълно съответства на събраните по делото
доказателства.
Обосновано първоинстанционният съд е установил, че през месец декември 2013г. св. Д. решил да продаде
собствения си автомобил „О. **” с рег. №
*** тъй като закупил нов, а стария не му бил удобен. Подсъдимият И.А. се занимавал с покупко-продажба на
употребявани автомобили. А. разбрал, че
автомобилът „О. **” се продава и заедно със свидетелите Н. Е. и М. С. отишъл
до блока, в който живеел свидетелят Д.. Подсъдимият разговарял със свидетеля Д. за
автомобила, огледал го и установил, че не бил в добро състояние. Уговорили се
за продажбата на автомобила и подсъдимият заплатил на свидетеля Д. договорената
сума от 400 лева. След това свидетелят Д. предал на подсъдимия лекия автомобил,
заедно с ключовете за него, свидетелство за регистрация част ІІ, полица за застраховка
и документ за преминат технически преглед, както и комплект гуми за
автомобила. Уговорили се след няколко
дни при нотариус да сключат нотариално заверен договор за покупко-продажба на
МПС, след което Д. следвало да предаде на подсъдимия и свидетелството за
регистрация част І.
Тъй като автомобила бил в лошо състояние, подсъдимият
А. го ремонтирал, след което го обявил за продажба. Междувременно подсъдимият
се свързал със свидетеля Д. за документално оформяне на продажбата, но свидетелят отказал. Скоро след публикуване
на обявата, свидетелят Б. се свързал с
подсъдимия за да купи автомобила. На 27.12.2013г. свидетелят Б. пристигнал в
гр. Габрово и закупил автомобила за сумата от 1 300 лева. Подсъдимият
потърсил свидетелят Д. за прехвърляне на автомобила направо на купувача, но в деня на пристигането на св. Б.,
свидетелят Д. не отговорил. В следващите дни и месеци, подсъдимият отново
търсил св. Д. за да бъде прехвърлена собствеността върху автомобила, но
той отказал.
В продължение на около две години свидетелят Б.
управлявал закупеният от подсъдимия А. лек автомобил, заплащал данък, сключвал
полици за задължителна застраховка, преминавал технически преглед на
автомобила. Свидетелят Б. разбрал от подсъдимия за съществуващия проблем с
прехвърляне на собствеността върху автомобила.Разговорял по телефона със
свидетеля Д., който поискал от него допълнително заплащане за да бъде извършено
прехвърлянето.
На 20.02.2015г. свидетелят Д. подал жалба до РП - Габрово.
Стойността на лекия автомобил „О. **”, собственост на
св. И.Д. е 1695 лева, съгласно заключението на приетата от съда експертиза с
уточнението от вещото лице, че не е виждал автомобила, а е извършил оценката по
каталог ”Супер Шваке” и Наредба №24 за задължителната застраховка.
Така установената фактическа
обстановка е правилно възприета и се споделя от въззивния състав. Първоинстанционният съд е направил добре обоснован, законосъобразен и логически
правилен анализ на доказателствения материал, съпоставени са показанията на св. Б., Е. и С. с тези на св. Д., които са в
противоречие – както помежду си, така и с останалия доказателствен материал,
изложени са подробни съображения защо и в кои части се дава вяра на изнесеното
от подсъдимия и свидетелите, като доводите напълно се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят. Изчерпателно са представени и
аргументите относно спорните факти, даден е отговор на възраженията на
страните, които ги касаят, и защо се приемат именно изложените.
При така установената и
възприета фактическа обстановка настоящият състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият А. не е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
Както правилно е
посочено, от доказателства безспорно е
установено, че подсъдимият А. е владеел лекия автомобил на правно основание,
доколкото същият му е бил предаден от собственика на основание устна уговорка за продажба и заплатена
продажна цена. Подсъдимият на 27.12.2013г. се е разпоредил с автомобила, който
е владеел.
За да е налице осъществен състав на престъплението
обсебване е необходимо от субективна страна да е установено, че деецът е
съзнавал, че се разпорежда противозаконно с чуждата вещ, предоставена му от
собственика на правно основание, излизайки извън предоставените му правомощия.
В случая такова субективно отношение на подсъдимия не е установено от доказателствата по делото. Предаденият на
подсъдимия автомобил не е бил предоставен с право за ползване и със задължение за връщане, а свидетелят Д. фактически е осъществил
продажба на лекия
автомобил, макар сделката да не е била оформена в писмена форма с
нотариална заверка на подписите. Фактическата власт върху автомобила е била
предадена на подсъдимия, след постигната устна уговорка за продажбата му и след
като за него е била заплатена окончателната цена. Постигната е била уговорката
за надлежно оформяне на сделката, като
собствеността бъде прехвърлена на подсъдимия или на евентуален купувач, като не
е установена причина, препятстваща окончателното оформане на сделката, освен
отказа на св. Д.. В съзнанието на подсъдимия, последвалото разпореждане от
негова страна с автомобила, не представлява излизане извън рамките на
правомощията, които е имал върху автомобила. Въпреки, че продажбата не е била
оформена по реда, предвиден в разпоредбата на чл.144 ал.2 ЗДвП, той фактически
е владеел тази вещ със съзнанието, че е негова собственост. В подкрепа на този извод е и пълното дезинтересиране
от страна на пострадалия от превозното средство, предоставяйки го на непознат човек през м. декември 2013 г., без да
прави никакъв опит да го потърси и сезирайки надлежните органи едва през м.
февруари 2015 г. Пострадалият до последно отказва
да се яви пред нотариус за прехвърляне на автомобила, но не защото не желае
това, а защото иска да получи по - висока цена за него от уговорената и
получена от подсъдимия, което се установява от показанията на св. Б..
По изложените съображения протестът Районна прокуратура Габрово е неоснователен.
С оглед изложеното въззивният съд изцяло споделя правната преценка на
първоинстанционния съд, поради което протестът Районна прокуратура Габрово е неоснователен.
След извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна,
поради което намира, че следва да
бъде потвърдена.
На
основание изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
287/3.07.2020 г., постановена по по н. о. х. д. № 1300/2019 г. по описа на
районен съд Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
Решението да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: