№ 18
гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110206127 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 001500/06.02.2023 г., издадено И.Г.Б – и. д. директор Регионална дирекция
на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП,
на фирма ООД, с ЕИК ххх,
за това, че при извършена на 12.12.2022 г. проверка в гр. София, ХХХ, било
установено, че:
1. фирма ООД в качеството си на лице, извършващо хотелиерство в туристически обект
– хотел „Терминус“, находящ се в гр. София, ХХХ, не бил изпълнил задължението си
по чл. 114, т. 3 от Закона за туризма (ЗТ) да постави в близост до входа на
туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 от ЗТ (част от категорийната
символика) и информация за фирмата, седалището и адреса на управление на
търговеца и имената на управителя на обекта с телефон за контакт, с което на
12.12.2022 г. в гр. София, ХХХ, хотел „Терминус“ било извършено нарушение на чл.
114, т. 3 от ЗТ, поради което, на основание чл. 209, вр. чл. 114, т. 3 от ЗТ, на фирма
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
2. фирма ООД в качеството си на хотелиер, предоставящ туристически услуги в място
за настаняване – хотел „Терминус“, находящ се в гр. София, ХХХ, туристически обект,
за който е издадена категорийна символика, включваща табела и удостоверение № РК-
19-13880/22.03.2022 г. за утвърдена категория „четири звезди“, не бил изпълнил
1
задължението си по чл. 132, ал. 2 от ЗТ да постави символиката на видно място в
обекта, с което на 12.12.2022 г. в гр. София, ХХХ, хотел „Терминус“ било извършено
нарушение на чл. 132, ал. 2 от ЗТ, поради което, на основание чл. 214, ал. 1, вр. чл.
132, ал. 1 от ЗТ, на фирма ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева.
3. фирма ООД в качеството си на хотелиер, предоставящ туристически услуги в място за
настаняване – хотел „Терминус“, находящ се в гр. София, ХХХ, предоставя услуги,
които не отговарят на изискванията за определената му категория, съгласно Наредба
за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, за реда за определяне на категорията, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости, приета с ПМС № 139/2020 г., с което на 12.12.2022 г. в
гр. София, ХХХ, хотел „Терминус“, било извършено нарушение на чл. 114, ал. 2 от ЗТ,
поради което, на основание чл. 208, ал. 1, вр. чл. 114, т. 2 от ЗТ, на фирма ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от фирма ООД, чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че в нарушение на чл. 58 от ЗАНН атакуваното НП
не било редовно връчено, тъй като било връчено с писмо на адреса на хотела на П.В, който
нямал надлежна представителна власт, тъй като разполагал с общо пълномощно по
отношение на дружеството без право да получава АУАН или НП. Последното било
равносилно на липса на предявяване на АУАН, което представлявало съществено
процесуално нарушение. Не били спазени и специалните изисквания за връчване на АУАН и
НП. Оспорва се компетентността на И.Г.Б по издаване на процесното НП. Изразява се
недоволство, че в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган не бил извършил
проверка за законосъобразност и обоснованост на АУАН и не обсъдил направените редица
възражения срещу АУАН. Подчертава се, че АУАН бил неправилно издаден при условията
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Неясно била посочената датата на
твърдените нарушения, а мястото на извършването им било уточнено едва в НП, доколкото
в АУАН присъствало само „гр. София“. По същество се изтъква следното: липсата на
поставено на видно място удостоверение за категоризация (по т. 1 от НП) разкривало по-
ниска степен на обществена опасност и било маловажно, тъй като не били настъпили
негативни последици за потребителите, а за намиращия се във фоайето на хотела обект „бар-
фоайе“ било поставено удостоверение за категоризация, с което задълженията по чл. 114, т.
3 от ЗТ били изпълнени, тъй местоположението на двата обекта съвпадало; отрича се
нарушението по т. 2 от НП, тъй като при проверката удостоверението с категорията „четири
звезди“ се намирало в обекта; посочената като нарушена по т. 3 от НП разпоредба на чл.
114, т. 2 от ЗТ била бланкетна, препращаща към наредбата по чл. 121, ал. 5, поради което
следвало да се посочат конкретно нарушените разпоредби от тази наредба – такова
позоваване не било налице в АУАН; изразява се също съмнение в обективността на самата
проверка предвид различия между констатациите в АУАН и тези в издадения Констативен
протокол. В условията на евентуалност се моли случаят да бъде квалифициран като
2
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не се претендират разноски. За с. з., редовно
призовано на посочения съдебен адрес, дружеството не изпраща представител.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за изготвено писмено становище, придружаващо преписката.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбата на чл. 232, ал. 1 и ал. 2 от ЗТ, ведно с приложени заверени копия на Заповед №
322 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП относно компетентността на актосъставителя
А. К. и Заповед № 842/09.11.2022 г. на председателя на КЗП относно компетентността на
И.Г.Б – и. д. директор Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП да издава НП за нарушения на
ЗТ) и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; налице е съответствие между текстовата част на
АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа
обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се констатират нарушения по
чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи, че действително липсват данни да е изпратена
изрична покана до фирма ООД за явяване на 06.01.2023 г. на представител на дружеството в
КЗП за съставяне на АУАН. В този смисъл издаването на АУАН в условията на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН (в отсъствие на нарушителя) би било необратимо съществено процесуално
нарушение, ако по този начин е било накърнено правото на защита, чрез възражение срещу
АУАН, или, ако в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН не е било налице последващо
връчване на АУАН. Видно е, че АУАН е бил връчен на представител на дружеството на
13.01.2023 г., като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН фирма ООД е упражнило правото си на
възражение срещу АУАН, постъпило в КЗП на 20.01.2023 г. Тоест дори да не са били
налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя, този порок не е довел по никакъв начин до нарушаване правото на защита и
възражение срещу АУАН, което реално е било упражнено. Последният аргумент прави
несъстоятелен и довода, че лицето, на което бил връчен АУАН (посочен, между впрочем в
констативния протокол като управител на проверявания туристически обект), не
разполагало с достатъчна представителна власт по отношение на фирма ООД. Липсата на
анализ на подадените възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на наказващия орган
също не е процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото съдебното
производство предоставя възможност за подобна преценка по същество.
Не съществува неяснота или противоречие в АУАН и НП по отношение датата и
мястото на твърдените нарушения, а дали те са правилно определени е въпрос по същество.
Единственото несъответствие, което съдът констатира, е в между текстовите части на АУАН
и НП, досежно нарушението по т. 3, което в АУАН е посочено като чл. 114, т. 2 от ЗТ, а в
НП – чл. 114, ал. 2. Съдът намира посоченото несъответствие за крайно несъществено и
дължащо се на технически пропуск, още повече, че при налагане на имуществената санкция
по т. 3 впоследствие в НП е уточнено, че то е за нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗТ. Следва да
3
се има също предвид, че ал. 2 в чл. 114 от ЗТ не съществува, а и жалбоподателят не излага
недоволство във връзка с посоченото несъответствие.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Във връзка с кампания на КЗП за проверка на хотели градски тип на територията на
гр. София, на 12.12.2022 г. била извършена проверка на хотел „Терминус“, находящ се в гр.
София, ХХХ, стопанисван от фирма ООД, с ЕИК ххх. Проверяващи били свидетелите А. К.
и А. М. – инспектори при КЗП. По време на проверката на място присъствал управителят на
хотела П.В.
При проверката било установено, че за хотел „Терминус“ имало издадено
удостоверение № РК-19-13880/22.03.2022 г. за утвърдена категория „четири звезди“,
издадено от Министерство на туризма, вид на обекта „хотел Терминус“, капацитет 97 легла,
50 стаи, с дата на издаване 22.03.2022 г., валидно до 22.03.2027 г. Свидетелите
констатирали, че в близост до входа на хотел „Терминус“ липсвала поставена табела,
съдържаща информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца и
имената на управителя на обекта с телефон за контакт. Също така не била поставена табела
със символиката („четири звезди“) и горепосоченото удостоверение № РК-19-
13880/22.03.2022 г. на видно място в обекта – на рецепцията или във фоайето. Съобразно
изискванията на Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категорията, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости, приета с ПМС № 139/2020 г., приложима
за категория „четири звезди“, свидетелите установили също следните обстоятелства: на
главния вход липсвали две секции – за пътници и за багаж или втори вход за багаж в
непосредствена близост до главния вход; по отношение на паркинга – липсвало обозначено
минимум едно място за хора с намалена подвижност с широчина 3.6 м.; липсвала фитнес
зала – минимум 4 уреда (2 кардио и 2 силови уреда); по отношение на фасадата – липсвали
пилони или стойки за окачване на знамена в близост до главния вход; по отношение на
фоайето – липсвал автомат за почистване на обувки или при поискване от гостите да се
предоставят продукти за боядисване и лъскане на обувки, както и липсвала количка за
багаж; липсвала универсална инвалидна количка.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол (КП) № К-
2757951/12.12.2022 г., с приложение чек-лист по Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1 от
горепосочената Наредба. КП бил подписан и от управителя на хотела.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, осъществили проверката,
в лицето на А. К. и А. М., които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и
абсолютно кореспондиращи помежду си, както и от наличните по преписката неоспорени
4
писмени доказателства: КП № К-2757951/12.12.2022 г., с приложение чек-лист по
Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1 от горепосочената Наредба, както и заверено копие от
удостоверение № РК-19-13880/22.03.2022 г.
Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират в достатъчна степен
помежду си, явяват се необорени, поради което следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка, на база приобщените гласни и
писмени доказателства, Съдът счита за безспорно доказано, че проверяваният на 12.12.2022
г. обект хотел «Терминус», съобразно и издаденото му от МТ удостоверение № РК-19-
13880/22.03.2022 г., покрива дефиницията за „хотел“ в § 1, т. 17 от ДР на ЗТ. В
проверявания обект се е извършвала „туристическа дейност“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2
от ЗТ, а именно „хотелиерство“, поради което хотел „Терминус“ се явява и „туристически
обект“ по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ. Доколкото в издаденото от МТ удостоверение
като собственик на хотел „Терминус“ изрично е посочен фирма ООД, то именно това
дружество се явява лице, извършващо хотелиерство и съответно задължено по изискванията
към тези лица, уредени в чл. 114 от ЗТ. Съгласно чл. 114, т. 3 от ЗТ, лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са
длъжни да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал.
1 (категорийна символика за категория „четири звезди“, включваща удостоверение и табела,
които се поставят на видно място в обекта) и следната информация: а) фирмата,
седалището и адреса на управление на търговеца; б) работното време на туристическия
обект - за заведенията за хранене и развлечения; в) имената на управителя на обекта с
телефон за контакт.
Неоспорените и доказани факти по делото безспорно сочат, че в близост до входа на
хотел „Терминус“ липсвала поставена табела, съдържаща информация за фирмата,
седалището и адреса на управление на търговеца, както и имената на управителя на обекта с
телефон за контакт, поради което безспорно е било осъществено формално нарушение на
разпоредбата на чл. 114, т. 3 от ЗТ. На посоченото нарушение съответства правилно
приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 209 от ЗТ („На лице, което в
категоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 не постави информацията по чл.
114, т. 3 или я постави не в указания вид, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв.,
съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.“), поради което наложената на
фирма ООД имуществена санкция в минималния размер от 500 лева се явява правилна,
законосъобразна и съответна на тежестта на нарушението.
Безспорно доказано е също, че не е била поставена табела със символиката („четири
звезди“), ведно с удостоверение № РК-19-13880/22.03.2022 г. на видно място в обекта – на
рецепцията или във фоайето на хотел „Терминус“, с което и при условията на реална
съвкупност е осъществено отделно формално нарушение на чл. 132, ал. 1 от ЗТ.
Задължението за поставяне на табела с категорийната символика, ведно с удостоверението,
издадено от МТ, на видно място в обекта е самостоятелно и независимо от задължението по
предоставяне на информация по чл. 114, т. 3, б. „а“ – „в“ от ЗТ, което е видно не само от
5
използвания от законодателя съюз „и“ в последната разпоредба, но и от обстоятелството, че
за непоставяне на табела с категорийната символика и удостоверението на видно място в
туристическия обект се предвижда отделна санкционна разпоредба по чл. 214, ал. 1 от ЗТ
(„На лице, което не постави временното удостоверение за открита процедура по
категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1
– 3 на видно място във, съответно на територията на обекта, се налага глоба в размер от
500 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“). В този
смисъл наложената отделна минимална имуществена санкция от 1000 лева по т. 2 от
атакуваното НП се явява правилна, законосъобразна и съответна както на тежестта на
нарушението, така и на принципа на чл. 18 от ЗАНН за отделно изтърпяване на две и повече
административни наказания, наложени с едно НП.
На последно място, съгласно чл. 121, ал. 5 от ЗТ, изискванията към категоризираните
места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, редът за определяне на
категория, както и условията и редът за регистриране на стаи за гости и апартаменти за
гости се определят с наредба, приета от Министерския съвет. Става дума за Наредба за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, за реда за определяне на категорията, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости, приета с ПМС № 139/2020 г., която в Приложение № 1,
раздел IV, към чл. 14, ал. 1, т. 1 от горепосочената Наредба се съдържа чек лист за
изискванията към категория на хотел „четири звезди“. Доказаните по делото факти сочат, че
на база посоченото Приложение, при проверката от 12.12.2022 г. било констатирано
неизпълнение на редица изисквания, а именно: Раздел IV.1.II.1. На главния вход липсвали
две секции – за пътници и за багаж или втори вход за багаж в непосредствена близост до
главния вход; Раздел IV.1.III.1. „Паркинги и гаражи“ – липсвало обозначено минимум едно
място за хора с намалена подвижност с широчина 3.6 м.; Раздел IV.1.XIII.3. „Спортно-
занимателен блок“ - липсвала фитнес зала – минимум 4 уреда (2 кардио и 2 силови уреда);
Раздел IV.2. „Изисквания за обзавеждане и оборудване на хотели „четири звезди““ I.2.
„Фасада“ – липсвали пилони или стойки за окачване на знамена в близост до главния вход;
т. I „Фоайе“: т.1.2. - липсвал автомат за почистване на обувки или при поискване от гостите
да се предоставят продукти за боядисване и лъскане на обувки; т.1.6 - липсвала количка за
багаж;т.1.7.- липсвала универсална инвалидна количка. Посочените липси съвкупно
потвърждават извода на актосъставителя и АНО за трето отделно, осъществено при
условията на реална съвкупност, формално нарушение на чл. 114, т. 2 от ЗТ („Лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2,
т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който
отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121,
ал. 5“). На посоченото нарушение съответства правилно приложената в случая санкционна
разпоредба на чл. 208, ал. 1 от ЗТ („На хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран
туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на
изискванията за определената категория, се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв.,
съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“), поради което наложената
6
трета отделна минимална имуществена санкция от 1000 лева по т. 3 от атакуваното НП се
явява правилна, законосъобразна и съответна както на тежестта на нарушението, така и на
принципа на чл. 18 от ЗАНН за отделно изтърпяване на две и повече административни
наказания, наложени с едно НП.
Като обобщение следва да се посочи, че всяко едно от трите отделни
административни нарушения се явяват осъществени на датата и мястото на тяхното
констатиране по време на проверката - на 12.12.2022 г. в гр. София, ХХХ, хотел
„Терминус“. Специално по т. 3 от НП нарушените изисквания на наредбата по чл. 121, ал. 5
от ЗТ са посочени текстово по в достатъчна степен изчерпателен и непротиворечив начин
както в АУАН, така и в НП, поради което жалбоподателят не може да има претенции за
нарушено право на защита. Следва също да се има предвид, че жалбоподателят принципно
не оборва с конкретни доказателства в жалбата си изложените в атакуваното НП
обстоятелства, а единствено ги характеризира като такива с ниска степен на обществена
опасност, „необективни“ или има възражения за процесуални нарушения, каквито
възражения, по изложените по-горе аргументи, не могат да бъдат споделени от съда.
Същевременно няма основания случаят да бъде третиран като „маловажен“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за констатирани три отделни
административни нарушения на ЗТ, което обстоятелство определено се явява отегчаващо.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на упълномощения
представител на КЗП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, на основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) фирма ООД следва да заплати в полза на КЗП
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 001500/06.02.2023 г., издадено И.Г.Б – и. д. директор
Регионална дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на фирма ООД, с ЕИК ххх.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, фирма ООД да заплати в полза на
КЗП сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8