Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на зам.окръжен прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №39 по описа на КАС за
2022 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от Община Черноочене,
подадена чрез пълномощник, против Решение
№18/20.01.2022 г., постановено по анд №1122/2021
г., по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено
в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Сочи нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като му било
наложено едно наказание за две
отделни нарушения.
Твърди,
че при съставянето и предявяването на АУАН са допуснати нарушения на чл.43, ал.4
ЗАНН,
както и на
чл.40,
ал.3
от ЗАНН, тъй като
актът не бил съставен в присъствието на надлежни свидетели и не бил
предявен на кмета на община
Черноочене.
Намира за неправилна и правната квалификация на нарушението, отразена в наказателното постановление, като сочи и
липса на
мотиви относно приложението на чл.28
от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение, както и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация
– Председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор - гр.София,
намира касационната
жалба за неоснователна. В писмено становище, депозирано от пълномощник, се излагат
доводи за спазване на процедурата
по връчване на АУАН. Счита също,
че в случая
АУАН е съставен в присъствието
на свидетел-очевидец,
поради което
е изпълнено изискването на чл.40, ал.1,
както и на
ал.3
от ЗАНН, за съставяне
на АУАН. Сочи и липса на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че нарушението е доказано
по безспорен начин и не са
налице сочените касационни основания за отмяна на
оспореното решение.
Съдът,
като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, и от лице, имащо интерес
от обжалването, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, районният съд
е изменил Наказателно постановление № НЯСС – 220/29.09.2021 г., издадено от председателя
на ДАМТН, с което на основание
чл.
200, ал.
1, т.
39 и ал.4 от Закона
за водите, на Община Черноочене са наложени две административни наказания „имуществени санкция“ от
по
2 000 лв., или общо в размер на 4 000 лв., за извършени две едминистративни нарушения по чл.190а,
ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона
за водите /ЗВ/, като преквалифицирал
санкционната норма на чл.
200, ал.
1, т.
39 от ЗВ и потвърдил наказателното постановление в останалата му част. С горното решение, Община Черноочене е осъдена
да заплати и деловодни разноски в размер на 80
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Като взел предвид събраните по
делото доказателства, районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е осъществил вменените му две административни
нарушения, защото като
собственик на язовир „***“ и адресат на задължителни
предписания, не ги и изпълнил в определения срок - до
11.01.2021 г. Съобразил е, че в случая са налице основанията по чл.63, ал.7, ал.1 от ЗАНН, за преквалификация на
нарушенията, тъй като в съставения АУАН, за разлика от издаденото НП, не са изложени обстоятелства,
обосноваващи
правната квалификация на нарушенията по признака повторност.
По тези съображения, предвид тъждеството на фактите е приложил закон за по-леко наказуемото деяние, като преквалифицирал двете деянията по основния
състав на чл.200, ал.1,
т.39 ЗВ. Посочил е, че определените в НП размери
на наказанията са към предвидения
в закона минимум, поради което същите за
справедливи. При извършената служебна
проверка,
районният съд не констатирал
и нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да
съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление.
Решението на районния съд е правилно.
В случая,
видно от
съдържанието на АУАН и НП, касаторът, като собственик на язовир „***“ е наказан за това,
че не
е изпълнил задължителни предписания, съдържащи се в констативен протокол №08-02-197/17.11.2020
г., съставен от служители в РО
„Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“,
а именно: 1. да премахне
храстовидната растителност по въздушния откос;
2. да премахне садките, намиращи се в непосредствена близост до водния
откос, със срок за изпълнение – 11.01.2021 г.
По
силата на чл.190а, ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, визирани като нарушени в АУАН и в НП,
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията
на председателя на ДАМТН или на оправомощените от него
длъжностни лица съобразно правомощията им по ЗВ и наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ.
В разпоредбата на чл.200,
ал.1,
т.39
ЗВ, е предвидено наказание глоба, съответно имуществена санкция от
1 000 до
20 000 лв.,
за физическото
или юридическото лице,
което не
изпълни предписание по чл. 138а, ал.
3, т.
5 или задължение
по чл. 190а, ал.
2.
Видно от приложения АПОС №**/*** г., процесния язовир
„***“, находящ се в землището на *** е собствен на Община Черноочене.
С т.2.1 и т.2.2 на констативен протокол №08-02-197/17.11.2020 г., във връзка
с извършена проверка от служители на ГД „Надзор на язовирните стени съоръженията към
тях“, на собственика на язовира е предписано, в срок до 11.01.2021 г., да премахне храстовидната
растителност по въздушния откос; както и да премахне садките,
намиращи се в непосредствена близост до водния
откос.
На 14.01.2021 г., при обхождане и оглед
на язовирната стена и съоръженията към нея, служителите Ц. И. и М. К. установили,
че горните две предписания не са изпълнени от адресата. Така установеното неизпълнение
е отразено в т. IV на констативен протокол №08-02-10/14.01.2021
г.
Въз основа на горните констатации е съставен АУАН №08-052/31.03.2021 г. и издадено
НП за това, че на 12.01.2021 г., собственикът на язовир „***“, не е изпълнил дадените
му две предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, и с горното нарушил разпоредбата
на чл.190а, ал.2 от ЗВ, като наложената имуществена санкция общо в размер на
4 000 лв. /по 2 000 лв. за всяко едно от нарушенията, посочени в обстоятелствената
част/, е основана на чл.200, ал.1,т.39 и ал.4
от ЗВ. Според описаното по-горе съдържание на НП, имуществената санкция общо
в размер на 4 000 лв. представлява сбор от двете наказания /от по 2 000 лв./ за двете нарушения, описани в обстоятелствената част на НП. По тези
съображения неоснователни са и доводите на касатора, че
му било наложено едно
наказание за две отделни нарушения, в разрез с правилото на чл.18 от ЗАНН.
В
случая,
правилно районният съд е упражнил и правомощията си по чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН,
вр. с чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. По силата на горните разпоредби, при неправилна
квалификация на нарушението, но при правилно установена
фактическа обстановка, съдът преквалифицира нарушението, за което е ангажирана
отговорността на наказаното лице, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика в т.1
от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г., постановено по ТД №1/2020 г. на ОСС на ВАС.
Правилно
е определена и датата на извършеното деяние – 12.01.2021 г., като последната е изрично
посочена както в АУАН, така и в НП. Според отразеното в констативен протокол №08-02-197/17.11.2020
г., срокът за изпълнение на даденото предписание е бил до 11.01.2021 г. Неизпълнението
на предписанието в този срок означава, че от следващата дата – 12.01.2021 г. дружеството
вече е в нарушение. Последното обстоятелство е констатирано при последваща проверка, извършена на 14.01.2021 г., като резултатите
от тази проверка са отразени в протокола, съставен на последната дата. Тогава е открито и нарушението, за което наказан собственикът
на язовира – неизпълнение на даденото му предписание, а АУАН е съставен на
31.03.2021 г., или в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Процесното
деяние не представлява и маловажен случай,
обуславящ прилагане на чл.28
от ЗАНН,
тъй като не са
налични данни конкретното нарушение да се отличава
по степен на обществена опасност
от обичайната за този вид
нарушения. По делото не са представени никакви доказателства от страна на
собственика,
че е изпълнил
дадените му предписания по премахване храстовидната растителност по въздушния откос, както и на садките, намиращи се в непосредствена
близост до водния откос.
По горните съображения съдът намира, че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното в решение е правилно и законосъобразно,
поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид заявеното
от ответната страна искане, касаторът следва да заплати
на ответника по касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание
чл.221,
ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18/20.01.2022
г., постановено по анд №1122/2021 г., по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Община Черноочене, да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор,
гр.София, деловодни разноски в размер
на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.