Решение по дело №202/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 237
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20207080700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 237

гр. Враца,15.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  трети състав, в публично заседание на 25.06.2020г. /двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година/  в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 202 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.Г.Б. *** , против Заповед № 369з-655/07.04.2020г., издадена от Директора на ОД на МВР – Враца, с която й е наложено дисциплинарно наказание „*“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 09.04.2020г.

В жалбата са изложени твърдения, че заповедта е издадена в противоречие с  материалноправните разпоредби  и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна. Сочи се, че  въпреки изричното искане за участие на  адвокат в дисциплинарното производство, не е била своевременно уведомена дали искането й е удовлетворено, за да ангажира такъв. Освен това твърди, че  наказанието й е наложено след изтичане на предвидената в закона погасителна давност, тъй като дисциплинарнонаказващият орган е бил наясно  кое е дисиплинарноотговорното лице още  на 18.11.2019г.,  когато е започнала проверката. Заявява се, че втората комисия, на която е възложена втора проверка, по същество не е извършила такава, а е повторила действията на първата. В съдебно заседание и в писмена защита  жалбодателката  чрез процесуалния  си представител адв. Д.П. поддържа жалбата, като излага подробни съображения в подкрепа на направеното оспорване. Претендират се разноски по делото, съгласно  представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът  Директорът на ОДМВР – Враца, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Д.П. в съдебно заседание и в писмени бележки  излага мотиви за законосъобразността на издадената заповед. Счита, че не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения при постановяването й, деянието е установено и квалифицирано правилно и отправя искане заповедта да бъде потвърдена.

По делото са събрани писмени доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна преписка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представената дисциплинарна преписка е видно, че оспорващата  С.Б.  заема длъжността  * в *  към РУ – Враца при ОДМВР – Враца. Със Заповед  №369з-655/07.04.2020г. , издадена от Директора на ОД на МВР – Враца й е наложено дисциплинарно наказание „*“ за срок от три месеца за това, че  от *, какъвто не е извършила, а действително извършилият това действие  *С. е положил  подпис в същия протокол като свидетел, като посоченият час на обиска  не съвпада с действителното време на извършването му. Сочи се, че с поведението си  жалбодателката е нарушила разпоредбите на чл.82 ал.2 вр.чл.82 ал.1  вр.чл.81 т.1 от ЗМВР, според които протоколът за обиск следва да се подпише от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр, за всеки случай  на * или проверка се съставя протокол, изброени са случаите, в които полицейските органи  могат да извършват проверка на личните вещи на лицата. В заповедта е прието, че деянието на  * Б.  съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“ и е съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, предл. първо /небрежност в служебната дейност…/ от същия закон, за което се предвижда дисциплинарно наказание „*“ за срок от три до шест месеца.На държавния служител е наложено именно такова наказание за минимално предвидения в ал. 2 на чл. 199 ЗМВР срок от три месеца с оспорената в настоящото производство заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предл.1 и чл. 204, т. 3, при спазване на процедурата по чл. 206, ал. ал. 1, 2 и 4 ЗМВР и в срока по чл.195, ал.1 ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена след извършена проверка за изясняване на постъпили данни за извършено нарушение от * Б. с докладна записка  рег.№1795р-28900/12.11.2019г. , депозирана от ВПД началник на РУ Враца при  ОДМВР – Враца.Със Заповед №369з-2086/18.11.2019г. на ответника е назначена комисия, която да осъществи съответните процесуални действия  и да изготви справка  за установените факти. Комисията е приела сведения от съпричастните лица и е изготвила справка рег.№1795р-3648/05.02.2020г. ,  в която е отразила становището си, че фактите за извършено дисциплинарно нарушение са доказани и е направено предложение да й бъде наложено дисциплинарно наказание „*за срок от три месеца“ за извършено нарушение  по смисъла на чл.199 ал.1 т.3 пр.1 от ЗМВР за „небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“. Ответникът се е запознал със справката на 18.02.2020г., видно от разпореждането му  до  юрисконсулта  на  институцията за вземане на становище. В преписката се съдържат Заповед за задържане на лице  деловоден номер 1795зз-447-2019 от 11.11.2019г.,  за задържането на М. А. К. за срок от 24 часа, подписана от жалбодателката и протокол за обиск на същото лице,  извършен на 11.11.2019г. в 16.00часа, подписан също от жалбодателката,  * С.С. като свидетел и обискираното лице. Жалбодателката е поискала от комисията да допусне  на основание чл.56 изр. второ от Конституцията участие при осъществяване на действията по проверката  на адв.Г.Г.. С писмо рег.№1795р-12-11299/05.12.2019г. комисията е уведомила проверяваното лице, че  спрямо него не е образувано дисциплинарно производство, поради което няма основание за участие на  адвокат в този  етап на разследването, като такъв ще бъде допуснат при  евентуално бъдещо дисциплинарно разследване. 

Установено е, че като член на извършилата проверката комисия  е включено лицето, което е  уведомило ответника за  нарушението чрез  подаване на   цитираната  докладна записка, поради  което  юрисконсултът в писмено становище рег.№ПР 369р-3717/24.02.2020г.  е направил предложение  за извършване на нова проверка от нова комисия,  с оглед отпадане на съмнението за пристрастност. Издадена е нова Заповед  №369з-429/04.03.2020г., с която  е разпоредено извършването на нова проверка  от назначена нова комисия.   

Назначената с цитираната по-горе заповед комисия е извършила възложената проверка, като е обективирала констатациите и заключенията си от нея в подписана от членовете ѝ Справка  рег. №369р-5200/16.03.2020г., адресирана до Директора на ОДМВР – Враца. В справката  в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на случая. В хода на проверката е снето сведение от жалбоподателката с рег. №369р-4934/11.03.2020 г. Посочено е, че въз основа на оценката на събраните в хода на проверката доказателства, информацията за извършени нарушения на служебната дисциплина, съдържаща се  в Докладна записка рег. № 1795р-28900/12.11.2019г. , се потвърждава, с изключение на твърдението, че жалбодателката е извършила фактически действия по  обиск на задържаното лице . Прието е, че извършеното от оспорващата  съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 предл. 1 от ЗМВР и е съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗМВР (небрежност в служебната дейност, забавено изпълнение на заповед), като е предложено да бъде й бъде наложено дисциплинарно наказание „*“ за срок от три месеца.

Директорът на ОДМВР – Враца е запознат със Справката от проверката на 18.03.2020 г., видно от резолюцията „Да“  и положен  подпис.  

Жалбодателката  е запозната с резултатите от проверката, обективирани в посочената справка, на 23.03.3020 г., видно от собственоръчно изписани дата, имена и подпис върху същата .

          С Покана рег. № 369р-5431/1/19.03.2020г., връчена на 23.03.2020г.,  на Б.  е предоставена възможност в 24 часов срок от връчването ѝ да даде писмени обяснения във връзка с установените данни за извършено от нея дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3 от същия закон. Поканата съдържа указания, че ако в посочения в нея срок не бъдат представени писмени обяснения или възражения, това ще се счита за отказ по зависещи от служителя причини.

С Протокол рег. № 369р-5628/24.03.2020г.  е констатирано, че в указания срок  в деловодството на ОДМВР – Враца не е постъпвало допълнително писмено обяснение от жалбодателката.

Директорът на ОДМВР – Враца е приел установеното в Справката  дисциплинарно нарушение за доказано и  на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предл.1 и чл. 204, т. 3, при спазване на процедурата по чл. 206, ал. ал. 1, 2 и 4 ЗМВР и в срока по чл.195, ал.1 ЗМВР е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 369з-655/07.04.2020г., с която на жалбоподателката  е наложено дисциплинарно наказание „*“ за срок от три месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, който подлежи на оспорване, в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

С оспорения в настоящото производство акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.34 от 12 май 2015 г.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от вида на процесното, квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването ѝ и е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния акт, поради което не може да се приеме за нищожна.

Съдът не констатира и нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В хода на дисциплинарното производство не се констатираха нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция №8121з-470 от 27 април    2015 г. Доколкото констатираното нарушение е прието за такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР и тъй като същото попада в приложното поле на чл. 208 ЗМВР, дисциплинарното производство законосъобразно е започнало без издаване на изрична заповед по чл. 207, ал. 1 ЗМВР. Налице са били данни за извършено нарушение по смисъла на чл. 205, ал. 1 ЗМВР, съдържащи се в Докладна записка рег.№1795р-28900/12.11.2019г.,поради което за установяване на нарушението и извършителя му  Директорът на ОД  на МВР Враца  е разпоредил да бъде извършена проверка. Жалбодателката е запозната с издадените  заповеди, с които е поставено началото на дисциплинарното производство съобразно чл.208 от ЗМВР, за което е положила подписа си, при което е имала възможност да разбере в пълнота за какво дисциплинарно нарушение е обвинена, както и че срещу нея започва дисциплинарно производство. Запозната е и със справките, с които двете проверки са  приключили. Преди издаването на оспорената заповед ДНО е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като с Покана рег. № 369р-5431/1/19.03.2020г. е дал възможност на жалбодателката  да представи допълнителни писмени обяснения по случая, от което право последната  не се е възползвала, видно от представения протокол. Предвид това съдът приема, че непредставянето на писмени обяснения в указания в поканата срок е по зависещи от държавния служител причини, а не поради непредоставена възможност за това от страна на ДНО.

Съдът намира също, че  възражението за нарушение на дисциплинарната процедура поради недопускане на  посочен от лицето адвокат като защитник, е неоснователно. Няма доказателства, че посоченото лице е действително упълномощено от жалбодателката да участва заедно с нея в  дисциплинарното производство, като същата е уведомена от извършващите проверката лица писмено, че при  представяне на такова пълномощно  защитникът ще бъде  призован.

Възражението, че в  намиращия се в дисциплинарната  преписка протокол рег.№369р-4518/06.03.2020г., в който е отразено, че втората назначена комисия се е запознала  с материалите  от извършената проверка  от  първата комисия и ги е приобщила  към  образуваната  пред  нея преписка, е цитирана несъществуваща заповед, е основателно, но  тази грешка не води до опорочаване на  проверката, извършена  от втората комисия, тъй като тя е провела самостоятелно разследване, въз основа на което е достигнала  до  заключението си за извършено дисциплинарно нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, която норма повелява, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от дисциплинарното производство са станали известни на ответника с постъпването на изготвената  Справка при него на  18.03.2020г., видно от резолюцията върху нея. Неоснователно е възражението, че нарушението и нарушителят са били известни  още при депозирането на  докладната записка, тъй като към този момент нарушението не е било установено  по предвидения от закона ред. Съдът приема, че  при представяне  на първата справка на 05.02.2020г., също няма установяване на дисциплинарното нарушение, тъй като  всички извършени действия и събрани материали от първата комисия не са били приети  от дисциплинарнонаказващия орган. Но дори да се приеме, че нарушението е установено при представяне на първата справка, запознаването на ответника с нея е станало на 18.02.2020г., видно от  резолюцията за изискване на становище от юрисконсулта, поради което  издадената на 07.04.2020г. Заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно производство.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи наличие на отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1  „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, тъй като при  изготвяне на документите на задържано лице е нарушила разпоредбите на чл.82 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.81 ал.1 т.1  от ЗМВР. За посоченото нарушение съгласно чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „*“ за срок от три до шест месеца. В случая в съответствие с изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, ДНО е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на служителя и е наложил наказанието в минимално предвидения от закона срок от три месеца.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправните разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство, се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина

По изтъкнатите съображения настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу нея   следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски не следва да се уважава.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Б. ***, против Заповед № 369з-655/07.04.2020г., издадена от Директора на ОД на МВР – Враца, с която й е наложено дисциплинарно наказание „*“ за срок от три месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

АДМ. СЪДИЯ: