Р Е
Ш Е Н И Е
номер 22 25.02.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
осемнадесети февруари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 617 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу Н.Д.В.. Ищцовото
дружество твърди, че ответникът е сключил договор за мобилни услуги № *********
от 15.07.2017 г., с предпочетен номер **********. Твърди, че за периода на
ползване на услугите от месец август
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н.Д.В..
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно
отношение с ответника – договор за абонаментни услуги, предоставените услуги в
периода от 10.07.2017 г. до 09.09.2017 г. в претендираните размери, валидна
клауза за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
ползвателя и нейния размер.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за мобилни услуги
от 15.07.2017 г. /л.5-6/ е видно, че ответникът Н.Д.В. е сключила с ищеца
договор за мобилни услуги, въз основа на който му е предоставена СИМ карта с с
предпочетен номер +359*********, по абонаментна програма Тотал 14,99 лв. месечно,
с уговорен срок на действие 2 години, от 15.07.2017 г. до 15.07.2019 г.
Ответникът е подписал декларация /л.7/ и е запознат с ценовата листа на
ищцовото дружество /л.7-8/.
От приетите писмени доказателства /л.26-32/ е видно, че за периода на
ползване на услугите от 10.07.2017 г. до 09.09.2017 г. са съставени:
1. фактура № **********/10.08.2017 г. на стойност 96,66 лв., формирана от 22,97
лв. без ДДС абонамент и услуги за периода от 10.07.2017 г. до 09.08.2017 г. в
размер на 159,25 лв. без ДДС, както и надвнесени от предходен период 122 лв., цялата
платима в срок до 25.08.2017 г. От тази фактура ищецът претендира сумата от
91,16 лв.
2. фактура № **********/10.09.2017 г. на стойност 111,65 лв., формирана от 14,99
лв. с ДДС абонамент и услуги за периода от 10.08.2017 г. до 09.09.2017 г.,
както и задължение от предходния месец от 96,66 лв., цялата платима в срок до 25.09.2017
г. От тази фактура ищецът претендира сумата от 14,99
лв.
3. фактура № **********/10.11.2017 г. на стойност 378,39 лв., формирана от 272,24
лв. с ДДС неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и задължение
от предходния месец от 106,15 лв., цялата платима в срок до 25.11.2017 г.
От тази фактура ищецът претендира сумата от 37,48 лв.
Ответникът не е взел становище по иска, но пък ищецът в становище си вх. №
670/14.02.2020 г. прави изрично изявление за признание на факта, че е получил
чрез банков превод на 22.01.2020 г. от ответницата сумата от 250 лв., който
факт като признат неизгоден за ищеца ще следва да се зачете на основание чл.
175 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК.
Неплащането на услугите е дало право на ищеца да прекрати едностранно
договорите на основание чл. 11 от договора за услуги.
С оглед на така установеното, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, предявен за
сума в общ размер на 143,63 лв., ще следва да се уважи изцяло.
Същевременно обаче искът е бил предявен ведно със законната лихва върху
главницата от 24.04.2019 г. до пълното погасяване на сумата, което е сторено на
22.01.2020 г., за който период на ищеца се дължи законната лихва и следва да се
присъди същата с настоящото съдебно решение, тъй като без постановяване на
решение с диспозитив в тоя смисъл, вземането в тая част ще е съдебно непризната
и не ще се дължи от ответницата. Не се отразява на основателността направеното
плащане от ответницата в по-голям размер от иска, тъй като не е възможно
прихващане на неликвидно и неизискуемо вземане. Прихващането като материално
правно изявление би могло да се осъществи след постановяване на съдебното
решение и установяване на вземането за законната лихва. Изчислена с калкулатор
за лихви съгласно чл. 162 ГПК законната лихва върху главницата от 143,63 лв. за
периода от 24.04.2019 г. до 22.01.2020 г. е в размер на 10,93 лв.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като искът е погасен чрез
плащане в хода на процеса, тоест ответницата има вина за съдебното предявяване
на вземането. Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 25
лв. в заповедното производство и в размер на 75 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 360 лв. /договор за
правна защита и съдействие № 5491 от 04.04.2019 г., приложен към заявлението по
чл. 410 ГПК/ и 360 лв. за исковото производство /договор за правна защита и
съдействие № 5491-1 от 12.09.2019 г. на л.16 от делото/, които са база за определяне
на разноските на ищеца. Съдът намира, че разноските за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед правната и фактическа сложност на делото,
но съдът без направено възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да
намалява служебно разноските, поради което ще следва да се присъдят разноските в
цялост. Тук ще се отбележи, че въпреки в молбата-становище ищецът да е посочил,
че счита погасени разноските с внесените от ответницата 250 лв., това не би
могло да се осъществи преди постановяване на решението, тъй като едва с него се
определят разноските по делото и стават изискуеми и ликвидни след влизането му
в законна сила /аргумент от чл. 81 ГПК/. Затова изявлението на ищеца, посочено
като „съдът да вземе предвид“, има характер на изявление за съдебно прихващане
на платената от ответницата сума от 250 лв. с разноските за производството.
Тъй като сумата от 250 лв. не е достатъчна да погаси всички вземания на
ответницата към ищеца и няма данни ответницата да е заявила кое свое задължение
погасява, ще следва да се извърши прихващане на платената сума с признатите
разноски – аргумент от чл. 66 ЗЗД и чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поради това ще се
допусне съдебно прихващане на сумата от 250 лв. с разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца в заповедното производство, като същите ще се присъдят
в размер на 110 лв. /360 минус 250/. В този смисъл решение № 99/16.07.2018 г. по
гр.д. № 4656/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., според което при съдебна компенсация
искът/искането също се отхвърля, но в мотивите на решението съдът е длъжен да
установи предпоставките на осъществения в процеса погасителен способ (чл. 235,
ал. 3 ГПК).
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.В., ЕГН **********,***, дължи
на „Теленор България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост
4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 143,63 лв. /сто
четиридесет и три лева и 63 ст./, представляваща незаплатени абонаментни такси
и далекосъобщителни услуги за периода от 10.07.2017 г. до 09.09.2017 г. и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор
за мобилни услуги № ********* от 15.07.2017 г. съгласно издадени фактури: фактура
№ **********/10.08.2017 г. – частично за сумата от 91,16 лв., фактура №
**********/10.09.2017 г. – за сумата от 14,99 лв., и фактура №
**********/10.11.2017 г. – частично за сумата от 37,48 лв., ведно със сумата от
10,93 лв. /десет лева и 93 ст./, представляваща законната лихва върху
главницата за периода от 24.04.2019 г. до 22.01.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 221/03.06.2019
г. по ч.гр.д. № 369/2019 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за заповедното и исковото производство както
следва: платена държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ в
заповедното производство, платена държавна такса в размер на 75 лв. /седемдесет
и пет лева/ в исковото производство, адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на 110 лв. /сто и десет лева/ и адвокатско възнаграждение
за исковото производство в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: