РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Етрополе, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20251830100077 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXV ГПК, като е образувано по
повод депозирана пред РС – Етрополе молба от М. Т. Т., с ЕГН ********** от
гр. Е*** – чрез неговия пълномощник адв. Е. П. от САК, против „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Академик Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, с
искане да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № РД – 00-1278/20.12.2024 г. на основание чл. 330, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1
КТ; да бъде възстановен на предишната си работа – на длъжността, заемана
преди незаконното уволнение – „пощенски раздавач междуселищен в ПС –
Етрополе, в РУ Западен район на „Български пощи“ ЕАД и ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за времето, през
което е останал без работа в размер на 4500,00 лева.
В молбата се твърди, че между страните по делото е било налице
валидно трудовоправно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
при ответното дружество длъжността „пощенски раздавач междуселищен в
ПС – Етрополе, в РУ Западен район на „Български пощи“ ЕАД. Твърди се, че
през месец май 2023 г. спрямо ищеца е постановено осъдителна присъда, с
която по отношение на него е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, което наказание е приведено в изпълнение през 2023 г.
Посочва, че ищецът освободен от затвора на 19.12.2024 г., поради изтърпяване
на наказанието му, като след тази дата се е явил на работното си място, където
1
му е било обяснено, че ще бъде уволнен и да чака заповед за това. Твърди се,
че на 22.12.2024 г. ищецът е получил заповед с № РД – 00-1278/20.12.2024 г.,
издадена от ИД Директор РУ „Западен район“ при „Български пощи“ ЕАД, по
силата на която трудовото му правоотношение с ответното дружество било
прекратено на основание чл. 330, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 КТ. Навеждат се доводи,
че работодателят му е бил уведомен на 30.05.2023 г. за това, че спрямо ищеца
е преведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, като от този
момент за него е възникнало правото да прекрати трудовото му
правоотношение на посоченото основание, но той не го е изпълнил до дата
20.12.2024 г., като към момента на издаването на заповедта наказанието вече е
било изтърпяно от ищеца, респ. към тази дата не е съществувало такова
основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. Посочва се също
така, че съгласно ал. 2 на чл. 330 КТ следва работникът или служителят да е
лишен от право да упражнява определена професия или дейност по смисъла
на чл. 37 НК, каквото не му е налагано с въпросната присъда.
В срока по чл. 131 ГПК, дружеството – ответник, чрез неговия
пълномощник главен юрисконсулт Анелия Митова, е представило отговор, с
който оспорва предявените с молбата искове като неоснователни и
недоказани. С отговора не се спори, че между ищеца и ответното дружество е
съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено, на
основание чл. 330, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 КТ, със Заповед № РД -00-
1278/20.12.2024 г. на ИД Директор РУ „Западен регион“ на „Български пощи“
ЕАД.
Излагат се доводи, че като работодател на ищеца, ответното дружество е
било уведомено за това, че по отношение на него е било приведено в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ едва на 20.12.2024 г., когато, със
служебната поща, е получено обикновено анонимно писмо /което не е
препоръчано и с известие за доставяне/, в което са били налични две различни
писма – копие на служебна бележка с № 824/30.05.2023 г. от РП – Етрополе и
копие на удостоверение № 418/23/19.12.2024 г. от Софийски затвор към МП,
което удостоверява, че М. Т. Т. е изтърпял присъда по НОХД № 223/2022 г. на
РС – Ботевград от 22.05.2023 г. до 19.12.2024 г. и ще бъде освободен
предсрочно. В този смисъл се навеждат доводи, че до дата 20.12.2024 г.
работодателят не е получавал съдебно решение, писмо от РП – Ботевград или
друг документ от институциите на Министерство на правосъдието, от който
да е видно , че М. Т. Т е осъден на „лишаване от свобода“.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован си явява лично и с
пълномощника си адв. Е. Й. от САК, като двамата поддържат поддържа
исковата молба и предявените с нея искове, излагайки съответни аргументи
затова и претендират разноски, включително и такива за адвокатско
възнаграждение съобразно представения по делото договор за правна помощ и
съдействие, ведно с пълномощно.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано – не
2
изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния му
представител, с която се оспорват така предявените от ищеца искови
претенции с мотивите, изложени в отговора. Прави се възръжение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. Към молбата се прилагат писмени бележки.
Като писмени доказателства по делото са приложени: фотокопия /много
нечетливо/ на два документа, издадени на ищеца, за които, в исковата молба,
се твърди, че са копия на допълнително споразумение и на фиш за м. април
2023 г. фотокопие на заповед за прекратяване на трудов договор /много
нечетливо/, за което, в исковата молба, се твърди, че е копие на заповед № РД
00-1278/20.12.2024 г.; заверено копие на пълномощно за юрисконсулт А М;
заверено копие на протокол № ПД – 25/17.02.2011 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; заверено копие на
Заповед № РД-08-051/14.03.2011 г. на Главния изпълнителен директор на
„Български пощи“ ЕАД с № 90-11-142/19.06.2024 г.; заверено копие на
пълномощно за Директора на РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД
с № 90-11-142/19.06.2024 г.; заверено копие на удостоверение изх. № ЧР-01-
47/17.01.2025 г., издадено на ищеца съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж;за верено копие на страници от трудовата книжка на
ищеца /общо 4 страници/; заверено копие на Заповед № РД-00-
1278/20.12.2024 г. за прекратяване на трудовия договор, сключен между ищеца
и ответното дружество на основание чл. 330, ал.1, вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 КТ;
заверено копие на известие за доставяне с № ИД PS 1081 00BCCC 2; заверено
копие на удостоверение с № 418/2023 г./19.12.2024 г., издадено от Директора
на Централния Софийска затвор на ищеца; копие на електронно съобщение от
20.12.2024 г. от Л Д – офис мениджър ПС Етрополе до Б М. А, извадено на
хартиен носител; копие на изменение на длъжностна характеристика на
служител в „Български пощи“ ЕАД, с дата на връчване – 19.05.2023 г.;
заверено копие на служебна бележка № 824/30.05.2023 г. издадена на адв. И А
от САК от Районна прокуратура – Ботевград; заверено копие на допълнително
споразумение № 109 от 21.06.2023 г. към трудовия договор, сключен между
страните, неподписано от работника М. Т. Т., с изписан в горния десен ъгъл
текст на ръка „в затвора“; заверено копие на допълнително споразумение №
1416 от 21.11.2022 г. към трудовия договор, сключен между страните по
делото, с изписан в горния десет ъгъл текст, на ръка, „работи“ – копието е
представено два пъти; заверено копие на допълнително споразумение № 1218
от 07.10.2022 г. към трудовия договор, сключен между страните; заверено
копие на допълнително споразумение № 1217 от 07.10.2022 г. към трудовия
договор, сключен между страните по делото; заверено копие на писмо изх. №
*********/03.10.2022 г. на Ръководителя на ОПС – София окръг; заверено
копие на допълнително споразумение № 1093 от 31.08.2022 г. към трудовия
договор, сключен между страните по делото; заверено копие на допълнително
споразумение № 1092 от 31.08.2022 г. към трудовия договор, сключен между
страните по делото; заверено копие на допълнително споразумение № 970 от
3
05.08.2022 г. към трудовия договор, сключен между страните по делото;
заверено копие на допълнително споразумение № 969 от 05.08.2022 г. към
трудовия договор, сключен между страните по делото; копие на справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. №
22388223325415/13.07.2022 г., издадена от НАП; заверено копие на
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ от 13.07.2022г. относно сключването на
трудовия договор на ищеца по делото; заверено копие на трудов договор с №
11/13.07.2022 г сключен между страните по делото; длъжностна
характеристика на длъжността „пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна
дейност/ в ПС, той и пощенски раздавач /междуселищен/ с код по НКПД: 4412
3005 – представена е два пъти; заверено копие на съгласие от ищеца от дата
15.12.2022 г.; заверено копие на молба за постъпване на работа в ответното
дружество от страна на ищеца от дата 20.06.2022 г.; заверено копие на
автобиография на ищеца с дата 20.06.2022 г.; заверено копие на диплома за
средно образувание, издадена на името на ищеца, Серия А – 06, рег. № 2127-
13/30.06.2006г., бл. № 013438, издадена от Професионална гимназия по
строителство и техника – гр. Етрополе; заверено копие на свидетелство за
съдимост на ищеца с рег. № 408/30.06.2022 г.; писмо – предложение от ВИД
Офис мениджър ПС – Етрополе до Ръководителя на ОПС – София окръг, с
изх. № 004/26.02.2020 г. и вх. № 59-00-520/01.07.2022 г. ; заверено копие на
предложение, с изх. № 14/07.02.2018 г., на Офис мениджър ПС – Етрополе за
налагане на дисциплинарно наказание на ищеца М. Т.; заверено копие на
протокол от 07.02.2018 г., относно извършена проверка на М. Т.; заверено
копие на опис на препоръчани пратки за разнос от 06.02.2018 г.; заверено
копие на писмо изх. № 262/23.03.2018 г. на Ръководителя на ОПС – София
област до Офис мениджъра на ПС – Етрополе относно направено
предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца; заверено
копие на писмо изх. № 41/01.07.2022 г. на Офис мениджър ПС – Етрополе ди
Директора на РУ „Западен район“, с копие на ОПС – София окръг,
Ръководител; заверено копие на акт за прекратяване на трудов договор № 7 от
21.02.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; заверено копие на писмо – предложение от
ВИД Офис мениджър ПС – Етрополе, с изх. № 004/26.02.2020 г. с изписан в
долната част ръкописен тест „с мнение посочените обстоятелство да се вземат
предвид и договора с М. Т. да се прекрати. Подпис 27.02.2020 г.; заверено
копие на молба от М. Т. Т. до Директора на „Български пощи“ЕАД от дата
26.02.2020 г., относно оттегляне на молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение с изписан в долната част на молбата текст, на ръка „С мнение
да се вземат предвид обстоятелства, посочени в писмо № 004/26.02.2020 г. от
колектива на ПС Етрополе и трудовото правоотношение с М. Т. да се прекрати
27.02.2020 г.; заверено копие на заявление от М. Т. до Директора на
„Български пощи“ ЕАД от дата 10.02.2020 г. относно освобождаването му от
длъжност, считано от 10.03.2020 г. с изписан в долния ляв ъгъл текст, на ръка,
„С мнение: да бъде прекратено трудовото правоотношение след изтичане
4
срока на 1 мес.предизвестие. Ръководител ОПС – София област /К. Стоянова/
подпис; заверено копие на писмо изх. № 65-26-12/21.02.2020 г. от Директора
на „Български пощи“ ЕАД до М. Т.о Т. относно прекратяване на трудовия му
договор, на основание чл. 325, ал.1, т. 2 КТ, считано от 10.03.2020 г.; заверено
копие на писмо – предложение от ВИД Офис мениджър ПС – Етрополе, с изх.
№ 004/26.02.2020 г. относно молбата на ищеца за прекратяване на
предизвестието му; заверено копие на трудов договор № 35/16.12.2015 г.,
сключен между „Български пощи“ ЕАД и М. Т. Т.; заверено копие на
длъжностна характеристика на длъжността пощенски раздавач /пощальон/
/доставъчна дейност/ с код по НКПД: 4412 3005 г.; заверено копие на
свидетелство за съдимост на ищеца с рег. № 1473/16.12.2015 г. ;
автобиография на и ищеца; заверено копие на длъжностно разписание на
Регионално управление „Западен регион“ към „Български пощи“ АД – гр.
София; разпореждане № 222-02-181-1/15.01.2025 г. , издадено на М. Т. Т. от
ТП „НОИ“ – София област; заверено копие на решение № 69/10.05.2023 г.,
постановено по ВНОХД № 20231800600128 по описа на Софийски окръжен
съд за 2023 г.; свидетелство за съдимост на ищеца с рег. №
250128183011000028090/28.01.2025 г. и адвокатски пълномощни.
В съдебно заседание е допуснат до разпит, при режим на довеждане от
страна на ищеца един свидетел – неговата сестра Л Т.а Т.а. В показанията си
същата посочва, че след като брат й е бил осъден и му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ лично тя е уведомила за това ръководителя
на пощенския клон в гр. Етрополе – В В, като му е предала и служебна
бележка, удостоверяваща това обстоятелство, издадена от прокуратурата.
В хода на съдебното дирене по делото е допусната и изготвена съдебно –
счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размерът
на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца при ответното
дружество е било в размер на 648,12 лева, като дължимото обезщетение по чл.
344, ал.1, т. 3 КТ, за период от шест месеца, е в размер на 3888,72 лева.
Във връзка с всичко гореизложено, ръководен от събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
На 18.07.2022 г. между ищеца М. Т Т. и ответното дружество –
„Български пощи“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Акад. Стефан Младенов“ №1, бл. 31 бил
сключен трудов договор с №11/13.07.2022 г., по силата на който ищецът е бил
назначен на длъжност „пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/ в
ПС,той и пощенски раздавач /междуселищен/ с месторабота РУ „Западен
регион“ ОПС София област /Район Етрополе/ Пощенска станция Етрополе III,
кат. 1272180. Договорът бил сключен за неопределен период от време, в т. ч. 6
5
/шест/ месеца изпитателен срок, уговорен в полза на двете страни по него.
В последствие, на основание чл.119 КТ, между ищеца и дружеството –
ответник били подписани редица допълнителни споразумения към
горепосочения трудов договор, най – вече с оглед изменение на размера на
брутното му трудово възнаграждение. Последното такова било от 21.11.2022
г. съгласно което ищецът продължавал да заема длъжността пощенски
раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/ в ПС,той и пощенски раздавач
/междуселищен/, с код по НКПД 44123005224-4-05-2, с месторабота РУ
„Западен регион“ ОПС София област /Район Етрополе/ Пощенска станция
Етрополе III, кат. 1272180.
Към месец април 2023 г. ищецът все още заемал тази длъжност, като
брутното му трудово възнаграждение за същи месец било в размер на 648,12
лева.
Междувременно, с Присъда № 22/22.11.2022 г., постановена по НОХД
№ 20221810200223 по описа на РС – Ботевград за 2022 г., ищецът М. Т. бил
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 157, ал.1, предл.
1 и предл. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с което му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за 2 /две/ години, изпълнението на което
било отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок три години.
Срещу присъдата на първоинстанцияния съд била подадена въззивна жалба,
във връзка с което било образувано ВНОХД № 20231800600128 по описа на
Софийски окръжген съд за 2023 г. С Решение № 69/10.05.2023 г., постановено
по посоченото въззивно дело, присъдата на РС – Ботевград била изменена, в
частта относно наложеното на ищеца наказание, като му било наложено
„лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, което, на основание чл. 57,
ал.1, т. 3 ЗИНЗС, да изтърпи „ефективно“ при първоначален „общ“ режим.
Така постановеното решение на СОС било окончателно и не подлежало на
обжалване и протестиране, с оглед на което било изпратено на РП – Ботевград
за предприемане на действия по изпълнение на наложеното наказание. На
22.05.2023 г. ищецът М. Т. бил задържан и преведен в Централен Софийски
затвор – гр. София.
С оглед горното и предвид неявяването му на работа, сестрата на
ищеца – св. Л Т.а Т.а се снабдила със служебна бележка, издадена от Районна
прокуратура – Ботевград с рег. № 824/30.05.2023 г., в която било отразено
6
обстоятелството за наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода“ и
привеждането му в изпълнение. В началото на месец юни 2023 г. св. Т.а
занесла посочената служебна бележка на работното място на ищеца -
Пощенска станция Етрополе III, кат. 1272180, и я предала лично на прекия му
ръководител – В В.
На 19.12.2024 г. ищецът М. Т. бил освободен от затвора, с оглед
изтърпяването на наложеното му наказание, като за това обстоятелство бил
уведомен и работодателя му. Веднага след това се явил на работа, където му
било обяснено, че ще бъде уволнен и да чака заповед за това.
На основание Заповед № РД-00-1278/20.12.2024 г. на ИД Директор РУ
„Западен район“ при „Български пощи“ АД – гр. София трудовият договор,
сключен между ищеца и ответното дружество бил прекратен. Като основание
за прекратяването му било посочено чл. 330, ал.1, във вр. ал. 1, т. 1 –
предложение първо от Кодекса на труда, като причини за това в заповедта
били посочени: Във връзка с представена служебна бележка, изх. №
824/30.05.2023 г. от Районна прокуратура гр. Ботевград, от която се
установява, че М. Т. Т. е лишен от свобода за срок от 2 години с Присъда №
22/22.11.2022 г. по НОХД № 223/2022 г. на РС – Ботевград, изменена с
Решение № 69/10.05.2023 г. по ВНОХД № 128/2023 г. на ОС – София, с начало
на изтърпяването на наказанието от 22.05.2023 г. На 23.12.2024 г. препис от
посочената заповед била връчена лично на ищеца във вид на препоръчана
братка, за което било съставено известие за доставяне с № ИД PS 1081
00BCCC 2.
В периода след прекратяването на трудовото му правоотношение, до
настоящия момент ищецът останал без рабя и не сключил трудов договор с
друг работодател. Наред с това, с разпореждане на ТП „НОИ“ – София
област, на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 КСО, му било отказано
изплащане на парично обезщетение за безработица.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
представените от ищеца /с исковата молба и в съдебното заседание по делото/
и от ответника /с отговора и в съдебното заседание по делото/, приети като
доказателства в процеса заверени копия и оригинали на документи, подробно
описани по – горе в настоящото решение, както и заключението на
изготвената и приета по делото експертиза, и от показанията на разпитаната в
7
хода на съдебното дирене свидетелка. Въпреки пряката роднинска връзка
между последната и ищеца, съдът не намери аргументи, които да обосновават
недостоверност на съдържащата се в показанията й информация. Същите са
ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат
непосредствено възприетите от свидетелката факти и обстоятелства във
връзка с делото, и напълно кореспондират с останали писмен доказателствен
материал, събран по него. В този смисъл съдът счита за нужно да уточни, че
независимо, че не е приложена като доказателство по делото процесната
служебна бележка с рег. 824/30.05.2023 г. , издадена от РП – Ботевград за
удостоверяване привеждането в изпълнение влязловото в сила наказание
„лишаване от свобода“ по отношение на ищеца, то наличието на такава, се
доказа безспорно по делото. На първо място, същата е посочена като причина
за прекратяването на трудовия договор в оспорваната заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение между страните по делото. На второ място,
наличието й при ответното дружество не е оспорено от него, предвид
изложеното в депозираното от него становище по делото с вх. №
1155/21.05.2025 г. /л. 125/. От същото становище става ясно, че работодателят
е запознат със съдържанието на процесната служебна бележка. В този смисъл
съдът приема за безспорен факта на издаването й, независимо, че същата не е
приложена по делото – в оригинал или копие.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.
По така предявените искове в тежест на ищеца, при условията на пълно
и главно доказване, е да установи твърдените от него факти и обстоятелства,
оспорени от ответника и най – вече фактът на незаконността на уволнението,
респ. че посоченото в заповедта за уволнението му основание не е
действително и реалзирало се и че в резултат на това уволнение е останал без
работа за съответен период от време, за който му се дължи обезщетение в
съответен – доказан от него размер.
В тежест на ответника е да докаже релевантните за него факти и
обстоятелства, обосноваващи неоснователността на исковите претенции и най
– вече законността на уволнението и недължимостта на обезщетение в
8
претендирания размер.
Практиката е наложила, че ищецът по иск за признаване на уволнението
на незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение, а ответникът - всички факти, които пораждат
това право или имат значение за надлежното му упражняване. Незасивимо от
това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани в
производството, съдът може да основе решението си на тях. Съдът, обаче, не
може да се позове на факти, които опорочават отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени в исковата молба /в този
смисъл Решение № 160 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г.о.
и Решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. на ВКС, IV г.о. – и
двете, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. В настоящия случай,
фактическите твърдения на ищеца за незаконността на уволнението, които и
очертават основанието на предявените искове и в чиито рамки е ограничена
търсената съдебна защита, съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, са посочени като две кумулативни такива. На първо място се твърди,
че дружеството – ответник е уведомено за това, че спрямо ищеца е приведено
в изпълнение наказание „лишаане от свобода“ още на 30.05.2023 г. С оглед на
това се излагат аргументи относно това, че именно към този момент за
работодателя е възникнало правото да прекрати едностранно трудовото
правоотношиение на основание чл. 330, ал. 1 КТ, на база влязлата в сила
присъда по отношение на ищеца, с оглед нейното изпълнение. Излагат се
доводи, че към датата на издаването на заповедта за уволнение – 20.12.2024 г.,
към която ищецът вече е бил изтърпял наложеното му наказание, вече не е
съществувало посоченото в нормата на чл. 330, ал. 1 КТ основание, т.е. „еx
lege“ не е бил налице посоченият в нея правопораждащ /по отношение
правото на работодателя/ юридически факт.
На второ място се твърди, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна и поради посочената в нея /като основание за прекратяване
на трудовото правоотношение/ разпоредба на чл. 330, ал. 1, т. 2 КТ, която
предвижда възможност за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя когато работникът или
служителят, с присъда или по административен ред, е лишен от правото да
упражнява определена професия или да заема длъжността, на която е
9
назначен. В този смисъл се посочва, че на ищецът, с посочената по – горе
присъда, не е налагано наказание по чл. 37 НК, респ. също не е било налице
такова основание /като юридически факт/, обосноваващо правото на
работодателя да прекрати трудовия договор.
С доклада по делото /който не е оспорен от страните в съответния
законоустановен срок/ е прието за безспорно, че че между ищецът и
дружеството – ответник, бил сключен трудов договор, по силата на който
ищецът е бил назначен на длъжност „пощенски раздавач/пощальон/
/доставъчна дейност/ в ПС, той и пощенски раздавач междуселищен“ в ПС –
Етрополе в РУ „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД и че на
20.12.2024 г. този трудов договор бил прекратен на основание чл. 330, ал. 1,
вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 КТ, на основание Заповед № РД – 00-1278/20.12.2024 г.
на ИД Директор РУ „Западен регион“ при „Български пощи“ ЕАД.
Спорни по делото остават остават останалите факти относно
законността на уволнението, възстановяването на ищеца на работа и
обезщетението, което се претендира, респ. неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 1 КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или
служителят бъде задържан за изпълнение на присъда. С оглед
правнотехническия способ на конструиране на този законов текст,
работодателят има право, но не и задължение да уволни работника, като
съображенията, в случай че не желае това, могат да бъдат от всякакъв
характер. Важното е основанието за уволнение да е налице към момента на
прекратяването на правоотношение, респ. потестативното право на
работодателя може да се упражни от момента на задържането на работника от
властите за ефективно изтърпяване на наложено наказание "лишаване от
свобода" или по – тежко такова /“доживотен затвор“ или „доживотен затвор
без право на замяна“/ и докато това задържане е налице.
В чл. 330, ал. 2, т.1 КТ е предвидено задължение за работодателя да
прекрати едностанно трудовото правоотношение когато работникът или
служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да
упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. Тази
норма е приложима в случаите, когато по отношение на работника/служителя
е влязла в сила присъда, с която, по реда на чл. 37, ал. 1, т. 6 и/или т. 7 от
10
Наказателния кодекс, му е наложено наказание „лишаване от право да
упражнява определена държавна или обществена длъжност“ и/или „лишаване
от право да упражнява определена професия или дейност“, която е
съвместима със заеманата длъжност при работодателя или упражняваната
дейност от работника/служителя. Приложима е и в случаите, в които по
административен ред работникът/служителят е лишен от право да упражнява
съответната професия или да заема конкретната длъжност. И тук правото на
работодателя възниква в момента, в който с влязъл сила акт /присъда, съдебно
решение, заповед или друг административен акт/, с който съответният
работник или служител е лишен от съответните права. Независимо от
обстоятелството, че лишаването от право да се упражнява определена
професия или дейност, или да се заема определена длъжност, може да бъде
наложено с присъда, текстовете на чл. 330, ал.1 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 1 НК,
предвиждат две самостоятелни основания за прекратяване на трудовия
договор и не бива да се смесват.
В подробно описаната от съда, възприета от него фактическа
обстановка, изложена по - горе, е прието за безспорно по делото, че в
началото на месец юни 2023 г. прекия ръководител на ищеца – Началника на
ПС Етрополе В В е бил уведомен за това, че спрямо М. Т. е било приведено в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“, наложено със съответната
присъда. Установява, че на началника на пощенската станция, от страна на
сестрата на ищеца – св. Л Т.а е била предадена служебна бележка, издадена от
РП – Ботевград, с която, по официален ред, са удостоверени тези
обстоятелства. От събраните в хода на делото доказателства, кредитирини и
обсъдени от съда по – горе, тези факти се установяват по безспорен начин. В
този смисъл съдът не приема за основателни възраженията на ответното
дружество, релевирани в писменото становище по делото, че въпросната
служебна бележка е следвало да бъде предадена на работодателя на ищеца –
Директора на РУ „Западен регион“ и че считано от 16.10.2023 г. Началник на
ПС – Етрополе е друго лице, а не посоченото от св. Т.а – В В, който се е
пенсионирал през 2023 г. На първо място, следва да се посочи, че съгласно
трудовия договор на ищеца и допълнителните споразумения към него,
местоработата на същия е именно в ПС – Етрополе, т.е. същият е на пряко
подчинение на началника на пощенската странция. Това се установява
безспорно и от длъжностната характеристика на ищеца, в която изрично е
11
записано, че той е пряко подчинен на офис мениджър и служител гише в
пощенска станция. На второ място, от същата длъжностна характеристика
безспорно се установява и това, че вътрешната комуникация между работника
и работодателя му следва да е с прекия му ръководител и с персонала в
пощенската станция, т.е. за служителя – ищец не е съществувало задължение
да уведомява лично ответното дружество или по – долустоящото му
подразделение /РУ „Западен регион“/. Същият е бил задължен да уведоми
прекия си ръководител за всички обстоятелства, касаещи работния процес,
респ. за такива – препятстващи възможността му да полага труд, и той е
изпълнил това свое задължение, макар и не лично, а чрез неговата сестра. Тук
следва да се посочи и, че от страна на ответното дружество не бяха
релевирани никакви доказателства за това, че то не е било уведомено от
Началника на пощенската станция в гр. Етрополе за процесното обстоятелство
своевременно, а е научило за влязлата в сила присъда спрямо ищеца едва след
получаването на уведомлението от затвора в гр. София за изпълнението на
наложеното наказание /както се твърди в отговора на исковата молба/.
Настоящият съд счита за нужно да уточни, че съгласно трайно установената
съдебна практика по граждански дела, отрицателните факти в процеса следва
да се установяват и доказават от страната, която се позовава на тях и черпи
права от тях.
За пълнота на изложението, през призмата на релевираните от
дружеството – ответник възражения, следва да се уточни, че липсва житейска
логика в това едно лице, в продължение на повече от една година да отсъства
от работа и да не изпълнява служебните си задължения, но работодателят му
да не прекрати трудовия договор с него, а същото да продължава формално да
бъде работник/служител при същия работодател.
Наред с горното, в хода на делото безспорно е установено и това, че
трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено
едностранно от дружеството – ответник, на 20.12.2024 г. – след като вече
ищецът е бил освободен от затвора, поради изпълнение на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, а не към момента на привеждането му в
изпълнение. Независимо от това заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение, като причина за прекратяването на договора е посочено
именно това, че същият се прекратяване без предизвестие във връзка с
представена служебна бележка, изх. № 824/30.05.2023 г. от Районна
12
прокуратура гр. Ботевград, от която се установява, че М. Т. Т. е лишен от
свобода за срок от 2 години с Присъда № 22/22.11.2022 г. по НОХД №
223/2022 г. на РС – Ботевград, изменена с Решение № 69/10.05.2023 г. по
ВНОХД № 128/2023 г. на ОС – София, с начало на изтърпяването на
наказанието от 22.05.2023 г. Никъде в заповедта не е посочено, че за това
обстоятелство работодателят е узнал непосредствено преди 20.12.2024 г.,
когато е уведомен за изтърпяването на наказанието. Тук настоящият съд счита
за нужно да уточни, че дори последното да беше посочено в заповедта, то към
момента на издаването й, фактически, по отношение на ищеца не било налице
задържане поради влязла в сила спрямо него присъда, т.е. не е съществувало
основанието по чл. 330, ал. 1 КТ. Също така следва изрично да се посочи, че
на ищеца, с влязлата в сила по отношение на него присъда, изобщо не са били
налагани наказания по чл. 37, ал.1, т. 6 и/или т. 7 НК, респ. в никакъв момент
/нито към момента на влизането в сила на процесната присъда и узнаването за
нея, нито към момента на издаването на заповедта за прекратяването на
трудовия договор/ не е било налице основанието по чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ.
Наред с това, както беше посочено и по – горе, настоящият съдебен състав е
на мнение, че с разпоредбите на чл. 330, ал. 1 и чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ са
вавъдени две самостоятелни основания за едностранно прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя без предизвестие, с оглед на
което, едновременното им посочване в оспорваната заповед е
незаконосъобразно.
С всички горепосочени аргументи съдът счита, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор се явява незаконосъобразна, респ. се явяват
основателни исковите претенции на ищеца по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за
признаване незаконността на уволнението му и възстановяването му на
заеманата от него длъжност преди същото, за която, по безспорен начин по
делото се установи, че е „пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/
в ПС,той и пощенски раздавач /междуселищен/, с код по НКПД 44123005224-
4-05-2, с месторабота РУ „Западен регион“, ОПС София област /Район
Етрополе/, Пощенска станция Етрополе III, кат. 1272180.
Що се отнася до предявения иск по чл. 344, ал. 1 ,т. 3, вр. чл. 225 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът счита същият за частично основателен. Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работникът или служителят има право
да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да
13
иска обезщетение за времето, през което е останал без работа. Съгласно чл.
225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждениеза времето, през което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от шест месеца. Съгласно ал. 2 на същия законов
текст когато през времето по предходната алинея работникът или служителят
еработил на по – нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
От възприетите за установени по делото факти, базирани на събраните в хода
на производството доказателства, по безспорен начин се установи, че след
уволнението му ищецът не е започнал работа при друг работодател и на същия
не са изплащани никакви обезщетения за безработица. Установи се също така,
че последното му брутно трудово възнаграждение е било в размер на 648,12
лева, като максималното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ,
възлиза в размер на 3888,72 лева. Това се установява по безспорен начин,
както от приложените по делото доказателства /копия на трудовата книжка на
ищеца, разпореждане № 222-02-181-1/15.01.2025 г. , издадено на М. Т. Т. от ТП
„НОИ“ – София област и изготвената съдебно – счетоводна експертиза/, така и
от констатацията на съда относно актуалните вписвания в трудовата книжка
на ищеца, извършена в хода на съдебното заседание по делото. Независимо от
обстоятелството, че към настоящият момент формално не са изтекли шест
пълни месеца от издаването на оспорената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, предвид факта, че шестият месец
е започнал да тече, съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетения в максимален размер, а именно 3888,72 лева.
С оглед горното настоящият съд счита, че предявения иск по чл. 344, ал.
1 т. 3, вр. чл. 225 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен частично за
сумата от 3888,72 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаването на исковата молба /14.02.2025 г./ до окончателното й
изплащане. На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението, досежно уважаването на този иск.
В останалата част – до претендирания от ищеца размер в размер от 4500,00
лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе по въпроса
относно сторените по делото разноски. Предвид уважаването на всички
предявени искове и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски за адвокатска защита.
Същият претендира такива в размер на 850,00 лева, съобразно приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно към него
/л.99/ От страна на дружеството – ответник е направено възражение за
прекомерност на същото. Съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да
съобрази претендирания размер на адвокатските възнаграждения от страна на
ответниците с този, визиран в чл. 36 от Закона за адвокатурата и приетата във
връзка с него Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от същата
наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
14
отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е в размер
на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2 от наредбата. Видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, същият е сключен на дата
01.04.2025 г., към която минималната работна заплата установена за страната е
в размер на 1077,00 лева /съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г./. С оглед на това
се установява, че от страна на ищеца се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение под минимално определения размер на възнаграждението за
един адвокат по така предявените от него искове. Във връзка с това, както и с
оглед фактическата и правна сложност на делото и факта, че процесуалният
му представител е взел лично участие в проведените по делото съдебни
засеания и му е оказал необходимата правна помощ в оптимална степен, съдът
счита, че претендираните разноски не следва да бъдат намалявани, респ.
следва да бъдат уважени в цялост.
Също така, предвид изхода на спора ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати и разноските по воденето на делото, а именно дължимити
държавни такси за всеки един от предявените и уважени искове /в размер на
50,00 лв за искоте по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ и 155,55 лева за иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ – или общо 255,55 лева/ и изплатеното от страна на съда
възнаграждение на вещото лице, за изготвената експертиза по делото /в
размер на 200,00 лева/.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на ищеца М.
Т. Т., с ЕГН ********** от гр. Е*****, извършено със Заповед № РД – 00-
1278/20.12.2024 г. на И.Д. Директор РУ „Западен регион“ при „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Академик Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, на основание чл. 330,
ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца М. Т. Т., с ЕГН ********** от гр. Е*****, на
заеманата от него, преди незаконното му уволнение длъжност при
работодателя „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Академик Стефан Младенов“ № 1, бл.
31, а именно - „пощенски раздавач /пощальон/ /доставъчна дейност/ в ПС,той
и пощенски раздавач /междуселищен/, с код по НКПД 44123005224-4-05-2, с
месторабота РУ „Западен регион“, ОПС София област /Район Етрополе/,
Пощенска станция Етрополе III, кат. 1272180.
ОСЪЖДА ответното дружество „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Академик
Стефан Младенов“ № 1, бл. 31, да заплати на ищеца М. Т. Т., с ЕГН
********** от гр. Е*****, сумата от 3888,72 лева /три хиляди осемстотин
15
осемдесет и осем лева и 72 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 255, ал. 1 и ал. 2 КТ, за оставането на ищеца без работа, в
следствие на незаконното уволнение, за период от шест месеца, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата
молба /14.02.2025 г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част – до претендирания размер от 4500,00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответното дружество „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Академик
Стефан Младенов“ № 1, бл. 31 да заплати на ищеца М. Т. Т., с ЕГН
********** от гр. Е*****, сумата в размер на 850,00 /осемстотин и петдесет/
лева, представляваща сторени от него разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ответното дружество „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Академик
Стефан Младенов“ № 1, бл. 31 да заплати по бюджетната сметка на РС –
Етрополе сумата в размер на 455,55 лева /четиристотин петдесет и пет лева и
55 стотинки/, представявляваща разноски, сторени в производството по
делото.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта относно уважаването на иска по чл. 344,
ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване
на съобщението със същото на страните, пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
16