РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. П., 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100719 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 108 ЗС.
Образувано е по подадена искова молба от С. А. Ш.-П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр.
П., ул. „О.“ № 7, чрез адвокат И. К. Д.-Н., АК – Б., с адрес на кантората гр. Б., ул. „К.“ №
10Б, ет. 1, ап. 24, против И. М. П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12 и
М. С. П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12.
Сочи се в исковата молба, че въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
014, том I, рег. № 493, дело № 016/27.01.2011 г. на Костадинка Топалова – нотариус с рег. №
510 в РНК с район на действие района на РС – П., вписан в Служба по вписванията - гр. П. с
вх.рег. № 78 от 27.01.2011 г., акт № 44, том 1, дело № 40/2011 г., ищцата е собственик на
поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от 2.996 дка /два декара деветстотин
деветдесет и шест квадратни метра/, четвърта категория, находящ се в местността „Мерата-
Кумли“, представляващ имот № 234018 /двеста тридесет и четири хиляди и осемнадесет/ по
картата на землището на гр. П., с ЕКАТТЕ 56126, при граници /съседи/ по скица: имот №
234014 - нива на Н.Н.Ч., имот № 234030 - нива на Д.Н.Ч., имот № 234019 - нива насл. на И.
Д.К., имот № 234025 - нива насл. на Х.В.М., имот № 234026 - нива насл. на К.И.С., имот №
234017 - нива насл. на И. М.Ш., който имот по действащата кадастрална карта на гр. П.,
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56126.234.18 /петдесет и шест хиляди
сто двадесет и шест, точка, двеста тридесет и четири, точка, осемнадесет/, находящ се в гр.
П., общ. П., обл. Б., по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени
със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
1
имота: гр. П., местност „МЕРАТА-КУМЛИ“, площ: 2997,00 кв.м. /две хиляди деветстотин
деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска,
с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 234018, при съседи: 56126.234.27,
56126.234.26, 56126.234.25, 56126.234.19, 56126.234.13, 56126.234.30, 56126.234.14,
56126.234.15, 56126.234.17.
Твърди се, че в резултат на законосъобразно проведена процедура по земеделска реституция
по реда на ЗСПЗЗ, с влязло в сила Решение № 357 от 28.01.2000 г. за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи, вписано в Служба по вписванията при АВ при РС-П.
под дв.вх.рег. № 61 от 24.01.2010 г., правото на собственост върху процесния недвижим
имот е възстановено на майката на ищцата – Е.А.Ш., ЕГН: **********, като единствен
наследник на бабата на ищцата - С.А.А. /по баща С.К.М./, последната като собственик на
имота при внасянето му в ТКЗС. С нотариален акт за дарение имотът е дарен на ищцата от
нейната майка, като се поддържа, че собствеността на ищцата върху имота не е оспорвана от
никой, както и че при условията на евентуалност ищцата е собственик въз основа на
давностно владение повече от десет години - от датата на придобИ.е на имота на 27.01.2011
г. до настоящия момент.
Релевира се, че от нарочно уведомление от СГКК-Б. и от справка в Служба по вписванията -
гр. П., ищцата установила, че ответникът И. П., по време на брака му с ответницата М. П., се
е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност
№ 081, т. II, рег. № 3227, дело № 279 от 31.10.2022 г. на нотариус Елена Василева с рег. №
287 на НК с район на действие РС - гр. П., вписан в СВ - гр. П. с вх.рег. № 2528/31.10.2022г.,
дв.вх.рег. № 2522, акт № 155, том 9, дело № 1478/2022 г., по обстоятелствена проверка за
няколко имота, един от които и процесният имот. Навеждат се твърдения, че ответниците
никога не са упражнявали фактическа власт върху имота, не са го владяли трайно и
необезпокоявано, поС.но, спокойно, явно и несъмнително с намерение да своят вещта, и по
начин, който е годен да ги направи собственици на основание давностно владение.
В първото по делото открито съдебно заседание, на основание чл. 214 от ГПК, съдът с
протоколно определение е допуснал изменение на предявения установителен иск по чл. 124
ГПК в осъдителен такъв по чл. 108 ЗС, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника И. М. П., ЕГН: **********, с
поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12 и по отношение на ответницата М. С. П., ЕГН: ******, с
поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12, че ищцата С. А. Ш.-П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес
гр. П., ул. „О.“ № 7, е собственик чрез дарение от майка си и при условията на евентуалност,
че е собственик въз основа на давностно владение, осъществявано от ищцата от 27.01.2011 г.
до настоящия момент повече от 10 години на следния недвижим имот: Поземлен имот с
предназначение нива, целия с площ от 2.996 дка /два декара деветстотин деветдесет и шест
квадратни метра/, четвърта категория, находящ се в местността „Мерата-Кумли“,
представляващ имот № 234018 /двеста тридесет и четири хиляди и осемнадесет/ по картата
на землището на гр. П., с ЕКАТТЕ 56126, при граници /съседи/ по скица: имот № 234014 -
2
нива на Н.Н.Ч., имот № 234030 - нива на Д.Н.Ч., имот № 234019 - нива насл. на И. Д.К.,
имот № 234025 - нива насл. на Х.В.М., имот № 234026 - нива насл. на К.И.С., имот №
234017 - нива насл. на И. М.Ш., който имот по сега действащата кадастрална карта на гр. П.,
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56126.234.18 /петдесет и шест хиляди
сто двадесет и шест, точка, двеста тридесет и четири, точка, осемнадесет/, находящ се в гр.
П., общ. П., обл. Б., по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени
със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. П., местност „МЕРАТА-КУМЛИ“, площ: 2997,00 кв.м. /две хиляди деветстотин
деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска,
с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 234018, при съседи: 56126.234.27,
56126.234.26, 56126.234.25, 56126.234.19, 56126.234.13, 56126.234.30, 56126.234.14,
56126.234.15, 56126.234.17. Да осъди ответниците И. М. П., ЕГН: **********, с поС.ен
адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12 и М. С. П., ЕГН: ******, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12, да
предадат владението на ищцата С. А. Ш.-П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул.
„О.“ № 7, върху описания имот. Да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК частта от
Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 081, том
II, peг. № 3227, дело № 279 от 31.10.2022 г. на нотариус Елена Василева с peг. № 287 на НК с
район на действие – РС - гр. П., вписан в СВ - гр. П. с вх.рег. № 2528/31.10.2022 г., дв.вх.рег.
№ 2522, акт № 155, том 9, дело № 1478/2022 г., с която И. М. П., ЕГН: **********, е признат
за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот с
идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр. П..
Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът е предоставил възможност на процесуалния представител на ответниците да вземе
становище по допуснатото изменение на иска, който в дадения срок е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения ревандикационен иск
по чл. 108 от ЗС. В отговора сочи, че ответниците са осъществили фактическия състав на
придобивната давност, която е изтекла в тяхна полза, посредством осъщественото от тях
явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено фактическо владение върху имота. Твърди, че
ответниците са придобили правото на собственост върху имота на основание, годно да ги
направи собственици, тъй като в продължение на последните петнадесет години същите са
полагали фактически грижи върху процесния имот, като поддържа, че започнали да
обработват нивата през 2008 г. - 2009 г. и ежегодно засяват същата с жито. Релевира, че
макар придобивната давност, започнала да тече в полза на ответниците, считано от 2008 г. -
2009 г., де е била прекъсната през 2011 г. посредством нотариалния акт за дарение, срокът на
придобивна давност започнал да тече Н.о, считано от 30.01.2011 г. /три дни, след като е бил
издаден нотариалният акт на ищцата/ до датата, на която ответниците се снабдили с
притежавания от тях нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение -
31.10.2022 г., към която дата били изтекли повече от десет години. Твърди, че с изтичането
на десетгодишния давностен срок ответниците са станали собственици върху поземления
3
имот по реда на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 79 ЗС, което право на собственост им е признато от
нотариус по реда на чл. 587 ГПК. Възразява срещу твърдението на ищцата, че тя е
собственик на процесния недвижим имот, като навежда, че установената от ответниците
фактическа власт върху имота възпрепятства възможността ищцата да е упражнявала
фактическа власт върху същия през последните повече от десет години. Твърди, че ищцата
не е прекъсвала давностния срок по чл. 79 ЗС като никога не е смущавала владението,
осъществявано от страна на ответниците, не е предявявала искове, не е отправяла
изпълнителни действия. Счита ответниците за собственици на имота по силата на издадения
в тяхна полза констативен нотариален акт, съответно владението им по отношение на
процесния имот не е без основание и в тази връзка се противопоставя срещу ищцовата
претенция ответниците да предадат владението върху имота на ищцата. По изложените
съображения моли съда да отхвърли така предявения иск, претендира присъждане на
сторените по делото разноски, представляващи платен адвокатски хонорар.
В проведените съдебни заседания ищцата се явява лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа предявения иск. В депозирани писмени бележки
прави анализ на събрания по делото доказателствен материал и излага допълнителни
съображения за основателността на ищцовата претенция. Претендира сторените по делото
разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответната страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който оспорва исковата молба и поддържа депозирания писмен отговор, в който подробно са
изложени съображенията за неоснователност на иска. Депозира писмени бележки, в които
въз основа на анализ на събраните по делото доказателства навежда допълнителни
основания за неоснователност на ищцовата претенция. Моли за отхвърляне на така
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите ЗС.Г., М.Г.К.,
А.А.Ш., Ж.И.П. и С.Д.Ц., изслушано е и е прието заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза.
След като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че посредством дарствена сделка, обективирана в Нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № 014, том I, рег. № 493, дело № 016 от 2011 г. по описа на
Нотариус вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № 510, вписан в Служба по
вписванията гр. П. към Агенция по вписванията във вх.рег. № 78 от 27.01.2011 г., акт № 44,
том I, дело № 40/2011 г., ищцата С. А. Ш.-П. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от
2.996 дка (два декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра), четвърта категория,
находящ се в местността „Мерата-Кумли“, представляващ имот № 234018 (двеста тридесет и
4
четири хиляди и осемнадесет) по картата на землището на гр. П., с ЕКАТТЕ 56126, при
граници (съседи) по скица: имот № 234014 - нива на Н.Н.Ч., имот № 234030 - нива на
Д.Н.Ч., имот № 234019 - нива насл. на И. Д.К., имот № 234025 - нива насл. на Х.В.М., имот
№ 234026 - нива насл. на К.И.С., имот № 234017 - нива насл. на И. М.Ш.. Видно от
представения заверен препис от цитирания нотариален акт праводателят на ищцата се е
легитимирал като собственик на дарения имот с Решение № 357 от 28.01.2000 г. за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи, вписано в Служба по
вписванията при АВ при РС-П. под дв.вх.рег. № 61 от 24.01.2011 г. По делото е представен и
заверен препис от коментираното Решение № 357 от 28.01.2000 г. за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи, върху което има отбелязване, че е влязло в сила считано
от 15.02.2000 г. и със същото се възстановява правото на собственост върху процесния
недвижим имот на наследниците на С.А.А., а съгласно заверен препис от представено по
делото Удостоверение за наследници с Изх. № 347 от 11.03.2020 г., издадено от Община П.,
единствен пряк наследник на С.К.М. е Е.А.Ш., ЕГН: **********, починала на **** г. –
майка на ищцата.
В КККР на гр. П., процесната недвижима вещ е заснета като Поземлен имот с
идентификатор 56126.234.18 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста
тридесет и четири, точка, осемнадесет) по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: гр. П., п.к. 2850, местност „МЕРАТА-КУМЛИ“, с площ: 2997,00
кв.м. (две хиляди деветстотин деветдесет и седем квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 4 (четвърта), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 234018, при
съседи: 56126.234.27, 56126.234.26, 56126.234.25, 56126.234.19, 56126.234.13, 56126.234.30,
56126.234.14, 56126.234.15, 56126.234.17.
С Уведомление с Изх. № 24-13995-05.05.2023 г. по описа на Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. Б. ищцата С. А. Ш.-П. е уведомена, че по повод подадено
заявление е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти,
състоящо се в заличаването й от КРНИ като собственик на поземлен имот с идентификатор
56126.234.18, с документ Нот. акт № 44, том 1, рег. 78, дело 46 от 27.01.2011 г., издаден от
Служба по вписвания гр. П. и вписване на И. М. П. като собственик, с документ Нот. акт №
155, том 9, рег. 2522 от 31.10.2022 г., издаден от Служба по вписванията гр. П.. С Решение №
1658 от 04.10.2023 г., постановено по адм.д. № 530/2023 г. по описа на Административен съд
- Б., влязло в сила на 02.11.2023 г., е отменено изменението в Кадастралния регистър на
недвижимите имоти на гр. П., в частта с която е заличена С. А. Ш. като собственик на
поземлен имот с идентификатор 56126.234.18, находящ се в землището на гр. П., общ. П.,
обл. Б., местност Мерата - Кумли, обективирано в Уведомление изх. № 24-13995/05.05.2023 г.
на Началника на СГКК - Б..
С нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 081, том
II, рег. № 3227, дело № 279 от 2022 г. на Нотариус Елена Василева с рег. № 287 в РНК,
5
вписан в Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег. № 2522, вх.рег. № 2528/31.10.2022 г., акт
№ 155, том IХ, дело № 1478/2022 г., ответникът И. М. П., ЕГН **********, е признат за
собственик на основание давностно владение върху недвижими имоти, сред които и
Поземлен имот с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр. П., подробно описан в
нотариалния акт. Към датата на издаване на цитирания нотариален акт ответниците И. П. и
М. П. са били в брачни отношения, съгласно заверен препис от дубликат на Удостоверение
за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
0034 от 17.03.1991 г. от Община П., като към 02.06.2023 г. за лицето И. М. П., ЕГН:
**********, в регистъра на имуществените отношения на съпрузите към Агенция по
вписванията не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите, съгласно
Удостоверение с Изх. № 20230602110106/02.06.20123 г. на Агенция по вписванията.
От Министерство на земеделието, Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ са
предоставени на CD, в pdf формат, пет броя цветни орто-фото снимки с нанесени контури на
кадастрален имот 56126.234.18, в бял цвят, представляващи извадка от цифрова
ортофотокарта за района на землището на гр. П., изготвена по самолетно заснемане от 2006
г., от 2011 г., от 2013 г., от 2017 г. и от 2021 г.
От ищцовата страна по делото са представени заверени копия от документи от Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Б., във връзка с проведени процедури по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ за
периода 2015 г. – 2023 г., засягащи поземлен имот с идентификатор 56126.234.18 по КККР
на гр. П., сред които релевантни за спора, както следва:
Заповед № РД-08-382/25.09.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б. за
разпределение на масив с № 1 за ползване на земеделски земи в землището на гр. П. за
стопанската 2015/2016 г., съобразно Проект за разпределение на масивите от 31.08.2015 г., на
ползвател М. И.ов П. ЕТ „М. П.“. Съгласно Приложение № 1 към цитираната заповед,
неразделна част от последната, в масив № 1 е включен и процесният имот 234018, като
такъв по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, с вписан собственик С. А. Ш., с дължимо рентно плащане
в размер на 45,01 лева. Представено е и преводно нареждане от 06.01.2016 г., с посочено
основание за плащане - Заповед № РД-08-382/25.09.2015 г. наем, в полза на ОД Земеделие Б.
и с наредител М. П. Златолист ЕТ;
Заповед № РД-08-246/30.09.2016 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б., с
която е одобрено споразумение от 23.08.2016 г. за ползване на земеделски земи за землището
на гр. П. за стопанската 2016/2017 г. Съгласно Приложение № 1 към цитираната заповед,
неразделна част от последната, като имот по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ е включен и спорният
имот 234018, като в масив № 1 попада част от имота с площ от 2,317 дка с дължимо рентно
плащане в размер на 32,44 лева, с вписан ползвател ЕТ „И. П.“ и собственик С. А. Ш., а в
масив № 233 попада част от имота с площ от 0,349 дка с дължимо рентно плащане в размер
на 4,88 лева, с вписан ползвател М. И.ов П. ЕТ „М. П.“ и собственик С. А. Ш.. Представени
са и два броя преводни нареждания от 09.01.2017 г. в полза на ОД Земеделие Б., като
първото е с посочено основание за плащане - Заповед № РД-08-246/30.09.2016 г. ЕТ М. П. -
Златолист 149.351 дка, със задължено лице и наредител И. П. ЕТ, а второто е с основание за
6
плащане Имоти ползв. на осн. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ 47.666 дка, със задължено лице и
наредител И. П. ЕТ;
Заповед № РД-08-413/29.09.2017 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б., с
която е одобрено споразумение от 31.08.2017 г. за ползване на земеделски земи за землището
на гр. П. за стопанската 2017/2018 г. Съгласно Приложение № 1 към цитираната заповед,
неразделна част от последната, като имот по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ е включен и
процесният имот 234018, като в масив № 27 попада част от имота с площ от 1,939 дка с
дължимо рентно плащане в размер на 29,08 лева, с вписан ползвател ЕТ „И. П.“ и
собственик С. А. Ш., а в масив № 28 попада част от имота с площ от 0,696 дка с дължимо
рентно плащане в размер на 10,43 лева, с вписан ползвател ЕТ „И. П.“ и собственик С. А.
Ш.. Представено е и преводно нареждане от 16.11.2017 г. в полза на ОД Земеделие Б., с
посочено основание за плащане - Заповед № РД-08-413/29.09.2017 г., със задължено лице и
наредител ЕТ И. П.;
Заповед № РД-1444/21.09.2018 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б., с
която е одобрено споразумение за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи
в землището на гр. П. за стопанската 2018/2019 г. Съгласно Приложение № 1 към цитираната
заповед, неразделна част от последната, в масив № 26 е включен и спорният имот 234.18,
като такъв по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, с вписан ползвател ЕТ „И. П.“ и собственик САШ /С.
А. Ш./, с дължимо рентно плащане в размер на 77,90 лева. Представено е и преводно
нареждане от 20.12.2018 г. в полза на ОД Земеделие Б., с посочено основание за плащане -
Заповед № РД-1444/21.09.2018 г., със задължено лице и наредител ЕТ И. П.;
Заповед № ПО-09-1279/18.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б.,
с която е одобрено споразумение за разпределение на масиви за ползване на земеделски
земи в землището на гр. П. за стопанската 2019/2020 г. Съгласно Приложение № 1 към
цитираната заповед, неразделна част от последната, в масив № 182 е включен и процесният
имот 234.18, като такъв по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, с вписан ползвател ЕТ „И. П.“ и
собственик САШ /С. А. Ш./, с дължимо рентно плащане в размер на 71,90 лева. Представено
е и преводно нареждане от 18.12.2019 г. в полза на ОД Земеделие Б., с посочено основание за
плащане - Заповед № ПО-09-1279/18.09.2019 г., със задължено лице и наредител ЕТ И. П.;
Заповед № ПО-09-2248/24.09.2020 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б.,
с която е одобрено споразумение за разпределение на масиви за ползване на земеделски
земи в землището на гр. П. за стопанската 2020/2021 г. Съгласно Приложение № 1 към
цитираната заповед, неразделна част от последната, в масив № 234-1 е включен и спорният
имот 234.18, като такъв по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, с вписан ползвател И. М. П. ЕТ „И. П.“
и собственик САШ /С. А. Ш./, с дължимо рентно плащане в размер на 78,03 лева.
Представено е и преводно нареждане от 15.12.2020 г. в полза на ОД Земеделие Б., с посочено
основание за плащане - Заповед № ПО-09-2248/24.09.2020 г., със задължено лице и
наредител ЕТ И. П.;
Заповед № РД-04-176/21.09.2021 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б., с
която е одобрено споразумение за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи
7
в землището на гр. П. за стопанската 2021/2022 г. Съгласно Приложение с Вх. № ПО-09-3-62-
2/30.08.2021 г. – Споразумение на масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в, ал. 2 от
ЗСПЗЗ за стопанската 2021/2022 г. за землището на гр. П., в масив № 234-1 е включен и
процесният имот 234.18, като такъв по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, с вписан ползвател И. М. П.
ЕТ „И. П.“ и собственик САШ /С. А. Ш./, с дължимо рентно плащане в размер на 71,90 лева.
Представено е и преводно нареждане от 20.12.2021 г. в полза на ОД Земеделие Б., с посочено
основание за плащане - Заповед № РД-04-176/21.09.2021 г., със задължено лице и наредител
ЕТ И. П.;
Заповед № РД-04-335/03.10.2022 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б., с
която е одобрено разпределение на масиви за ползване на земеделски земи в землището на
гр. П. за стопанската 2022/2023 г. Съгласно Приложение № 1 към цитираната заповед,
неразделна част от нея, в масив № 61 е включен и процесният имот 234.18, като такъв по чл.
37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, с вписан ползвател И. М. П. ЕТ „И. П.“ и собственик САШ /С. А. Ш./,
с дължимо рентно плащане в размер на 71,93 лева. Представено е и преводно нареждане от
30.12.2022 г. в полза на ОД Земеделие Б., с посочено основание за плащане - Заповед № РД-
04-335/03.10.2022 г., със задължено лице и наредител ЕТ И. П..
За изясняване на фактическата обстановка, в хода на производството по делото са
ангажирани и гласни доказателства.
Разпитаната свиделка З.Г. установява, че познава ищцата от около 20-25 години, тъй като
последната е сестра на снаха й. Изнася, че след възстановяване правото на собственост
върху нивите ищцата им показала процесната нива, която била около три декара и се намира
до паркинга на тировете, отдясно на пътя П.-София, срещу Оранжериите, като отсреща на
изток имало горичка и дърво. Свидетелката сочи, че през 2002 г. или 2003 г. имотът се
стопанисвал от нейното семейство като бил засят с пшеница. Уточнява, че нивата е
възстановена на майката на ищцата, която през 2011 г. прехвърлила имота на дъщеря си,
после нивата стояла необработвана. Ищцата информирала свидетелката, че на нивата имало
положени „колчета“. Наскоро свидетелката посетила имота, който не била виждала след 2011
г., като посочва, че до нивата имало път, по който стигнали с автомобил и същата била
равна, всичко било изорано, а самата нива била горе-долу на средата на засадения с жито
масив.
Свидетелката сочи също, че не е виждала ответниците да обработват процесната нива, като е
категорична, че никоя от сестрите на ищцата не е оспорвала правото й на собственост върху
спорния имот, както и че никой друг не е оспорвал пред свидетелката правото на
собственост на ищцата.
Втората разпитана свидетелка - А. Ш. посочва, че е сестра на ищцата, както и че много
добре знае къде се намира спорният имот – срещу Оранжериите, близо до мястото, на което
има тирове, като в близост до имота, отсреща има горичка и дърво, а от Оранжериите и от
шосето се вижда както нивата, така и горичката и дървото.
8
Уточнява, че собственик на имота била майка й, която го наследила от своята майка (бабата
на свидетелката), а след неформална подялба на наследствените имоти майка й го
прехвърлила на сестра й (ищцата). Свидетелката изаснява, че в продължение на една година
нивата била обработвана, съответно засадена с жито, съвместно от нейното семейство и
майка й, което обстоятелство се осъществило година преди майка й да прехвърли имота на
сестра й. По това време имотът бил ограден с „колчета“, които били поставяни два - три
пъти от съответната служба по молба на ищцата, тъй като предходните били премествани.
След това свидетелката не е виждала никой да го обработва. Допълва, че след 2012 г. до 2020
г. нивата не била засаждана, пустеела и представлявала необработвано място с треви, като
свидетелката не е виждала на място засадено жито, нито цялата нива, нито половината от
нея била обработвана. Свидетелката изнася, че собствеността на ищцата по отношение на
спорния имот не е оспорвана от нея и сестрите им, като от трети лица разбрали, че същата се
оспорва от семейство П.и, които завзели собствената на ищцата нива.
Свид. К. сочи, че познава ищцата от около 20 години, а ответниците познава бегло, като
допълва, че последните си присвоили три имота, собственост на семейството й. Описва
местонахождението на спорния имот, който се намира около бензиностанция „Еко“, по
средата между горичка и паркинг, в местността „Мерата - Кумли“, като до имота имало
достъп, имало път, който разделял местностите „Кумли - Мерата“ и „Мерата - Кумли“, но
сега вече го няма и мястото е в средата. Собствените на семейството на свидетелката имоти
са в различен квартал от процесния, на около 500 м разС.ие, в местността „Кумли - Мерата“,
като след 2010 г. свидетелката не е посещавала района, в който се намира спорната нива. В
последните пет-шест години, не е виждала някой да я обработва.
К. уточнява, че след разговор с ищцата двете посетили процесния имот през лятото, месец
август тази година (2023 г.), като отишли пеша, тъй като с автомобил било невъзможно
придвижването, а свидетелката се ориентирала за местонахождението на имота по носената
сателитна снимка и кадастралния план. На място установили треви, като имотът
наподобявал пасище, което не е орано от години, на около 60 м от нивата имало голямо
дърво, а блокът около спорния имот бил донякъде изоран, като частта на ищцата не била
орана, имало разС.ие от около 100 м между нивата и изорания участък. Преди посоченото
посещение свидетелката не е ходила на процесния недвижим имот.
По молба на ищцата свидетелката направила справка по интернет свързана с процесния
имот - кои години е обработвана нивата, като по този начин се ориентирала и за точното
местонахождение на имота, като съдействала на ищцата със снабдяване на информация и
документи касателно имота. От публична информация на Министерство на земеделието се
информирала, че спорният имот се владее от И. П..
Свид. Ж.П. установява, че е счетоводител на П.и от 1998 г., както и че процесната нива
попада в парцелите на т.нар. имот „Дългата нива“, като видяла имота на картата и по нея се
ориентирала. Последователно описва, че поради затревяване през 2008 г. започнало
почистване на нивите в дясно, за да може да се обособи един блок, през 2010 г. - 2011 г.
достигнали до средата, като през 2012 г. всички части били почистени и съвкупността от
9
имоти е подавана като угар и всички се стопанисвали от И. и М. П.и, които били син и баща.
Между последните имало уговорка за тази нива, двамата работили заедно, като се ползвала
техника на ЕТ „М. П.“ и единствените действия се извършвали от ответника И. П..
Уточнява, че процесната нива не се вижда от пътя (шосето) за гр. София, тъй като е далече
от него, както и че през последните години същата не е изоставяна, като след почистването
в периода 2010 г. - 2011 г. - 2012 г. нивата се рекултивира, изорава се и се оставя, като имало
години, в които е била угар, и години, в които е засаждана с пшеница. Допълва, че се работи
не нива по нива, а на блокове, като процесният имот не е подаван във фонд Земеделие като
отделна нива, но като физически блок е подаван. Посочва, че на място граница между
имотите няма и същата може да се установи единствено с геодезическо заснемане, тъй като
„колчета“ на място няма и от 1999 г., откакто свидетелката е на терен, не е виждала такива,
нито някой е поставял, на място ограничение на имота не е виждала, както и че
единственото засадено жито на спорния имот, което е виждала, е засаденото от Сортовия
участък, от ЕТ „И. П.“. На процесния имот свидетелката последно е била през 2019 г.
Свидетелката твърди, че от ищцата Ш. не са получавали нито уведомление, нито писма, не
познава същата и тя не е идвала в Сортовия участък, П. не е била свидетел ответникът И. П.
да е заявявал пред ищцата, че това е негова нива. Уточнява, че ответникът П. „тук“ не е
плащал ренти, тъй като е имал ниви във Враня, които е отстъпил и му е предоставена
възможност да може да се чертае в П., като излага предположение, че спорният имот не е
„бяло петно“.
Свид. П. е категорична, че към момента процесният имот се владее от И. П., който след 2010
г. ежедневно е посещавал имота, тъй като всеки ден минава през имотите, които владее,
защото е агроном и наблюдава всички култури.
Свид. С.Ц. посочва, че била в трудови правоотношения с М. П. от 1998 г., а след това, като
се прехвърлила в другия участък, и със сина му - ответника И. П., като от 2010 г. до преди
две години (считано от проведеното на 19.12.2023 г. о.с.з., в което е разпитан свидетелят)
редовно посещавала имота, тъй като била „бригадир“. Изнася, че не знае с точност
процесната нива, но се ориентира по картата и снимков материал, който е предоставен, като
уточнява, че нивата е на около 100 - 150 м от обект на Н., около нея няма горичка и дървета,
няма официален път, както и че наричали района „Дългата нива“. Този район, в който се
намира и спорният имот, бил занемарен, поради което М. започнал да помага с механизация
за разширяване и обработване на тези площи, с цел предотвратяване преноса на плевели и
бурени по другите ниви. През 2005 г. - 2006 г. започнали да обработват блока от „Дългата
нива“ по дължина до половината, след което било взето решение да се обработи като цяло и
след 2010 г. се обработвала цялата местност, която се засаждала предимно с житни култури
от пшеница, ечемик, като целият блок бил с площ от около 38 - 40 дка.
Свидетелката установява, че имотът се обработва от ответника И. П., същият е негова
собственост, като от започването на обработване на имота ответника никога не го е
изоставял и друг освен ответника П. не е засаждал жито в него.
Изнася, че не познава ищцата, не я е виждала и няма отношения с нея, както и че никога не е
10
виждала И. и М. П.и да демонстрират пред Ш.-П., че те са собственици на имота.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза и
от разпита на изготвилото я вещо лице, се установява следното:
За процесния поземлен имот с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр. П. от
Министерство на земеделието и храните, Дирекция „Идентификация на земеделските
парцели“, е предоставена извадка от Цифровата ортофото карта (ЦОФК) с актуалност към
2006 г., 2011 г., 2013 г., 2017 г. и 2021 г.
Съгласно предоставените данни от ЦОФК площта на ПИ с идентификатор 56126.234.18 по
КККР на гр. П. към 2006 г. представлява полски път, храсти и затревени територии.
В този период (2006 г.) цялата площ на процесния имот е включена във физически блок с
начин на трайно ползване „Храсти и затревени територии“, по диагонал на имота преминава
полски път.
През 2006 год. няма ясна граница между ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр.
П. и останалата площ около него.
Съгласно предоставените данни от ЦОФК площта на ПИ с идентификатор 56126.234.18 по
КККР на гр. П. към 2011 г. представлява полски път, северозападната част е храсти и
затревени територии, а югоизточната - нива. По диагонал на имота преминава полски път,
който разделя имота на обработваема и необработваема част.
В този период (2011 год.) югоизточната част от имота /изобразена на ЦОФК в по-светъл
цвят/ е обработена и представлява нива, част от физически блок с начин на трайно ползване
- „Обработваеми земи“. През 2011 год. между спорния имот и околните имоти /част от които
са ПИ с идентификатори 56126.234.19, 56126.234.20 и др./ няма видима ясна граница. В този
период (2011 год.) в северозападната част на имота /изобразена на ЦОФК в по-тъмен цвят/
площта представлява необработваема земя и е част от физически блок с начин на трайно
ползване „Храсти и затревени територии“. През 2011 год. между спорния имот и околните
имоти /част от които са ПИ с идентификатори 56126.234.14, 56126.234.15, 56126.234.17 и
др./ няма видима ясна граница.
През 2011 год. няма ясна граница между ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр.
П. и останалата площ около него.
Съгласно предоставените данни от ЦОФК площта на ПИ с идентификатор 56126.234.18 по
КККР на гр. П. към 2013 г. представлява полски път, нива и овощна градина.
В този период (2013 г.) цялата площ на процесния имот е включена във физически блок с
начин на трайно ползване - „Обработваеми земи“. По диагонал на имота преминава полски
път, от западната страна на който има все още необработена ивица /изобразена в по-тъмен
цвят/. В югоизточната част на имота са засадени овощни дръвчета /изобразени в тъмен цвят/.
През 2013 год. няма ясна граница между ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр.
П. и останалата площ около него.
Съгласно предоставените данни от ЦОФК площта на ПИ с идентификатор 56126.234.18 по
11
КККР на гр. П. към 2017 г. представлява полски път, нива и овощна градина.
В този период (2017 г.) цялата площ на процесния имот е включена във физически блок с
начин на трайно ползване „Обработваеми земи“. По диагонал на имота преминава полски
път. В югоизточната част на имота са добре видими редици овощни дръвчета /изобразени в
по-тъмен цвят/.
През 2017 год. няма ясна граница между ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр.
П. и останалата площ около него.
Съгласно предоставените данни от ЦОФК площта на ПИ с идентификатор 56126.234.18 по
КККР на гр. П. към 2021 г. представлява нива.
В този период (2021 г.) цялата площ на процесния имот е включена във физически блок с
начин на трайно ползване „Обработваеми земи“. Целият имот е част от по-голяма нива.
През 2021 год. няма ясна граница между ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр.
П. и останалата площ около него.
В периода от 2006 год. до 2021 год., за който са предоставени данни от ЦОФК, няма ясна
граница между ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр. П. и съседните имоти по
КККР. В тази връзка вещото лице е посочило, че декларирането на площи за подпомагане и
отразяването им в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ се извършва
по блокове на земеделски стопанства /БЗС/ и земеделски парцели включени във физически
блокове, а не по поземлени имоти от КККР.
Понеже се обработва целият блок, там където през годините има следи от обработка за
процесния ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр. П., същата е идентична и за
съседните на него имоти. Насажденията върху ПИ с идентификатор 56126.234.18 по КККР
на гр. П. са идентични с насажденията в съседните около него имоти, тъй като имотите
попадат в едни и същи физически блокове, като от предоставените данни от ЦОФК за
съответната година не могат да се определят точните растителни видове /насаждения/, нито
да се определи височината им.
Съгласно предоставените данни от ЦОФК, площта на ПИ с идентификатор 56126.234.18 по
КККР на гр. П. през 2006 г. не е обработвана, през 2011 г. не е обработвана северозападната
част от имота, като през 2011 г. е обработвана югоизточната част от процесния имот, а през
2013 г., през 2017 г. и през 2021 г. е обработван целият имот.
В о.с.з. проведено на 11.09.2024 г., при изслушването си пред рашаващия орган, експертът
по СТЕ пояснява, че „физически блок“ е понятие, което е определено от Министерство на
земеделието и горите, като под същото се има предвид площта, която реално се обработва,
без да е съобразена с кадастрални номера, физически блок представлява цялата нива, която
се засява с определен вид култура. Уточнява още, че „Блок на земеделското стопанство“
означава конкретен земеделски производител, това което заявява при съответната стопанска
година за обработване, като във физическия блок е възможно да има няколко земеделски
стопанства на различни производители. Вещото лице изяснява, че при изготвяне на
заключението по експертизата е работил по снимките предоставени от Министерство на
12
земеделието, като за участъците, за които има информация за годините 2006 г., 2011 г., 2013
г., 2017 г. и 2021 г. в спорния имот няма угар, както и че процесният имот се намира между
горичка и паркинг.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни изводи:
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС законодателят е предоставил възможност на
ищеца да иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно
основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика.
За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е осъществил
фактическият състав на материалната норма, който включва установяване правото на
собственост на ищцата върху процесния недвижим имот, както и че ответниците го владеят
или държат без правно основание, противопоставимо на ищцата.
По делото не се спори, че посредством дарствена сделка, обективирана в Нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № 014, том I, рег. № 493, дело № 016 от 2011 г. по описа на
Нотариус вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № 510, вписан в Служба по
вписванията гр. П. към Агенция по вписванията във вх.рег. № 78 от 27.01.2011 г., акт № 44,
том I, дело № 40/2011 г., ищцата С. А. Ш.-П. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от
2.996 дка (два декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра), четвърта категория,
находящ се в местността „Мерата-Кумли“, представляващ имот № 234018 (двеста тридесет и
четири хиляди и осемнадесет) по картата на землището на гр. П., с ЕКАТТЕ 56126, заснет в
действащата КККР на гр. П. като Поземлен имот с идентификатор 56126.234.18 (петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста тридесет и четири, точка, осемнадесет) по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-
70/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като праводателят на ищцата се е
легитимирал като собственик на дарения имот с Решение № 357 от 28.01.2000 г. за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи, влязло в сила считано от
15.02.2000 г., вписано в Служба по вписванията при АВ при РС-П. под дв.вх.рег. № 61 от
24.01.2011 г.
Предвид изложеното, първата от трите кумулативно необходими предпоставки за уважаване
на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, е налице – с ангажираните доказателства по
делото ищцата доказва правото си на собственост върху спорния имот.
Налице е и втората предпоставка – процесният имот да се владее от ответниците към
момента на предявяване на ревандикационния иск. Владението на спорния имот от страна
на ответниците се поддържа в хода на производството, като същото не се отрича и от
ответниците по делото. Напротив, последните твърдят още в отговора на исковата молба, че
осъществяват фактическа власт върху спорния имот повече от десет години, поради което и
13
са се снабдили с нотариален акт за собственост върху имота по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК
(извършване на обстоятелствена проверка за придобИ.е на собствеността по давност).
Именно с цитирания нотариален акт ответниците се легитимират като собственици на
имота, като претендираното вещно право на собственост съдържа в себе си и
собственическото правомощие да се владее имота, т.е. да се упражнява фактическа власт
върху него.
Владението на процесния имот от страна на ответниците към момента на предявяване на
иска, се потвърждава и от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства. Именно свидетелите, водени от ответната страна, твърдят, че имотът е владян в
продължение на повече от десет години, от ответниците И. и М. П.и, като свид. П. твърди,
че към момента (о.с.з. проведено на 19.12.2023 г., в което са разпитани свидетелите) имотът
се владее от И. П., който е съпруг на ответницата М. П., а свид. Ц. релевира, че откакто
ответникът П. започнал да обработва имота последният не е изоставян, т.е. упражняваната
фактическа власт върху имота продължава и към настоящия момент.
Спорното обстоятелство в настоящото производство е наличието на основание,
противопоставимо на ищцата, за осъществяваното от ответниците владение по отношение
на процесния недвижим имот, като на тази плоскост следва да се разгледа поддържаното от
ответната страна твърдение за придобивна давност, защото правото на собственост се
изгубва изцяло или частично, ако друг стане негов титуляр (чл. 99, предл. 1 ЗС).
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на
който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по
съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез
насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои. За да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т.е. да бъде явно –
доведено до знанието на досегашния собственик, отблъсквайки по този начин неговото
владение и установявайки свое собствено необезпокоявано такова. Ето защо, за да се
придобие недвижим имот по давност е необходимо не само владелецът да упражнява
непрекъснато фактическа власт върху него в посочения в закона период от време, но и
осъществяваното владение да е поС.но, спокойно и явно, да е осъществявано по начин, който
разкрива ясно намерението му да държи имота като свой и фактическата власт да е
упражнявана така, че да може всеки заинтересуван да научи за нея.
Тъй като ответната страна се позовава на констативен нотариален акт, важат разрешенията
за неговото правно значение, дадени в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/12 г., ОСГК на
ВКС и в съдебната практика, създадена след приемането му, съгласно която нотариалният
14
акт, с който по реда на чл. 587 ГПК (чл. 483 ГПК-отм.) се признава право на собственост
върху недвижим имот, макар да не притежава материалната доказателствена сила по чл. 179
ГПК, има легитимиращ ефект за лицето, в чиято полза е издаден. Легитимацията е
обвързваща за третите лица и за съда досежно удостовереното в акта право на собственост,
като доказателствената сила на нотариалния акт може да бъде оспорена от всеки субект,
който има правен интерес да твърди, че титулярят на акта в действителност не е носител на
спорното вещно право. При такова оспорване тежестта на доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение специалният процесуален режим, регламентиран в чл. 193
– чл. 194 ГПК, но оспорващият трябва да опровергае констатациите на нотариуса било като
докаже свои права, противопоставими на титуляря на акта, било като опровергае фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание.
В конкретния случай, от ангажираните по делото доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин осъщественото от страна на ответниците давностно владение
с произтичащите от осъществяването на този сложен фактически състав правни последици.
В хода на производството не се потвърди инвокираното от ответниците владение на имота в
продължение на срок по-дълъг или поне еднакъв с изискуемия от закона темпорален период
от десет години.
Доколкото ответната страна твърди, че е собственик на процесния имот на оригинерно
основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което са се снабдили и с
нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, то следва да е налице
осъществено от страна на ответниците владение касателно спорния имот от минимум десет
години, считано преди издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка - поне от
31.10.2012 г.
От ангажираните от ищцовата страна писмени документи се опровергава изцяло защитната
теза на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, респективно опровергават
се и констатациите на нотариуса, обективирани в издадения по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК
констативен нотариален акт.
Съгласно приобщените към доказателствения материал по делото заверени копия от
документи от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Б., във връзка с проведени процедури по
реда на чл. 37в ЗСПЗЗ за периода 2015 г. – 2023 г., засягащи поземлен имот с идентификатор
56126.234.18 по КККР на гр. П., се установява, че спорният имот е включен към имотите по
чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Тези имоти по своето същество се разпределят в съответствие с
разпределението по чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. на ползвателя на масива се разпределят
и попадащите в него „бели петна“ - земеделските земи, за които няма сключени договори и
не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б от ЗСПЗЗ. Режимът на т.нар.
„бели петна“ е механизъм, който дава право на земеделските производители да получат и
обработват, по административен път - със заповед на директора на Областна дирекция
„Земеделие“, чужда земя, въпреки, че нямат договор със собствениците, като получават и
право на субсидия (директно плащане) за обработваните чужди терени. Чрез провеждането
на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на
15
собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват
земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски
площи, като земеделските имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване, като
всеки имот е индивидуализиран със собственика си, който има право да получи рента за
използваната му земеделска земя.
Видно от Заповед № РД-08-382/25.09.2015 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Б. за разпределение на масив с № 1 за ползване на земеделски земи в
землището на гр. П. за стопанската 2015/2016 г., съобразно Проект за разпределение на
масивите от 31.08.2015 г., на ползвателя М. И.ов П. ЕТ „М. П.“ е предоставено ползването на
масив № 1, в който е включен и процесният имот 234018, като такъв по чл. 37в, ал. 3, т. 2
ЗСПЗЗ, с вписан собственик С. А. Ш., с дължимо рентно плащане в размер на 45,01 лева
/съгласно Приложение № 1 към цитираната заповед, неразделна част от последната/.
Съгласно Заповед № РД-08-246/30.09.2016 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Б., с която е одобрено споразумение от 23.08.2016 г. за ползване на
земеделски земи за землището на гр. П. за стопанската 2016/2017 г. и Приложение № 1 към
цитираната заповед, неразделна част от последната, като имот по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ е
включен и спорният имот 234018, като в масив № 233 попада част от имота с площ от 0,349
дка с дължимо рентно плащане в размер на 4,88 лева, с вписан ползвател М. И.ов П. ЕТ „М.
П.“ и собственик С. А. Ш..
Следователно, за стопанската 2015/2016 г. имот с идентификатор 56126.234.18 по КККР на
гр. П., а за стопанската 2016/2017 г. част от същия имот, се е ползвал от М. И.ов П. ЕТ „М.
П.“, който е различно лице от ответниците по делото. Доколкото „стопанска година“ по
смисъла на §2, т. 3 от ДР на Закон за аренда в земеделието е времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година, то фактическата власт за периода от
01.10.2015 г. до 01.10.2016 г. върху целия спорен имот, а за времето от 01.10.2016 г. до
01.10.2017 г. върху част от същия имот, се е осъществявала от трето лице. Коментираното
обстоятелство налага констатацията, че в претендирания от ответниците период /за който
претендират в тяхна полза да е текла придобивна давност и то десет години преди
издаването на констативния нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК - 31.10.2022 г./,
същите не са упражнявали фактическата власт върху спорния имот, т.е. липсва осъществено
от тяхна страна владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, като няма данни по
делото и трето лице М. И.ов П. ЕТ „М. П.“ да е държал имота за ответниците.
На следващо място, от ангажираните от ответната страна гласни доказателствени средства
също не се установява в полза на пасивно легитимираните да е изтекъл предвиденият в чл.
79, ал. 1 ЗС срок.
Това е така, тъй като свидетелите, водени от ответната страна, не успяха с точност и
категоричност да посочат началният момент, от който последните да са започнали да владеят
процесния имот.
Свид. П. твърди, че физическият блок, в който попада процесният имот, частично е започнал
16
да се „почиства“ от затревяване през 2008 г., през 2010 г. бил почистен почти до средата, а
през 2012 г. е почистен изцяло, като свидетелката посочва, че всички ниви попадащи в този
блок се „гледали“ от И. и М. П.и, които имали уговорка /неуточнена от свидетелката/ и
работили заедно.
Свид. Ц. сочи, че М. /П./ започнал да помага с механизацията за разширяване и обработване
на площите, като облагородяването започнало през 2005 г. - 2006 г. по дължина до
половината, а от 2010 г. започнала да се обработва цялата местност.
От коментираните свидетелски показания не се установява в коя част от физическия блок се
намира спорният имот, за да се установи началният момент на обработването му. Не се
установяват и каквито и да е данни по отношение на началния момент, от който признатият
за собственик на спорния имот с констативния нотариален акт И. П. е започнал да
осъществява фактическата власт върху конкретния имот. Нещо повече, свидетелските
показания установяват съвладение на ответника И. П. с М. П. в един начален етап от
започването на облагородяване на местността, като липсва конкретика от кога именно
ответникът И. П. е започнал да владее спорния имот.
От изложеното следва, че в казуса не може да се изведе правно съждение, че в полза на
ответната страна е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок /десет години/, в който
същите да са владели непрекъснато процесния недвижим имот, поради което не може да се
приеме за доказано, че е осъществена една от кумулативно необходимите предпоставки за
осъществяване на твърдения от ответниците придобивен способ.
Не се установи по делото и твърдяното от ответната страна владение да е осъществено явно,
т.е. да е доведено до знанието на досегашния собственик, отблъсквайки по този начин
неговото владение и установявайки свое собствено необезпокоявано такова. От
доказателствата ангажирани в подкрепа на ответната позиция, не се установява те да са
манифестирали намерението си за своене на недвижимия имот пред собственика на
земеделската земя, каквото е и изискването на придобивния способ. Промяната в
намерението и трансформирането на държането във владение не трябва да останат скрити, а
трябва да намерят външна изява в предприемане на конкретни действия - фактически или
правни, които да бъдат насочени към собственика като бъде отблъснато неговото владение.
Такава ясно манифестирана промяна в намерението на ответната страна и неговата външна
изява, съдът намира, че по делото не е доказана.
Напротив, от цитираните вече заверени копия от документи от Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Б. се установява, че за периода 2015 г. – 2023 г. по отношение на спорния
имот са провеждани ежегодно процедури по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, като посоченият
собственик – ищцата, е имал право да получи съответното рентно плащане за ползването на
земята за съответната стопанска година и по никакъв начин не е сведено до знанието на
собственика намерението на ползвателя за своене на този имот и манифестиране
намерението на владелеца да държи спорния имот като свой, с което да постави началото на
периода за придобИ.е правото на собственост върху имота по давност на основание чл. 79,
17
ал. 1 ЗС. Не се установява извършването на такива конкретни действия и от ответницата М.
П., с която ответникът И. П. е бил в брак при съставяне на констативния нотариален акт.
Не са такива действия и установените от свидетелските показания на свид. П. и свид. Ц.
облагородяване на местността, в която се намира процесният недвижим имот и обработката
и засяването на имота.
Наистина, от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, безспорно се установява, че в определен период от време спорният имот е бил
обработван. Съгласно предоставените данни от ЦОФК, представляващи цветни орто-фото
снимки с нанесени контури на имота, извадка от цифрова орто-фото карта за района на
землището на гр. П., през 2011 г. е обработвана югоизточната част от процесния имот,
представляващ към този момент полски път, северозападната част е храсти и затревени
територии, а югоизточната нива, а през 2013 г., през 2017 г. и през 2021 г. е обработван
целият имот, като през 2013 г. и през 2017 г. същият е представлявал полски път, нива и
овощна градина, а през 2021 г. е представлявал нива. Това обстоятелство обаче, не доказва,
че процесното обработване на спорния имот е осъществено именно от ответниците като
проявна форма на твърдяната осъществена от тяхна страна фактическа власт върху имота,
тъй като не се установи по безспорен начин в хода на процеса кой и в какъв период от време
е рекултивирал и засявал спорния имот. Коментираното обстоятелство не потвърждава и
изнесените данни от свидетелите П. и Ц., че имотът или е бил засяван със зърнени култури
или е представлявал угар, доколкото има данни за овощна градина за част от имота за 2013 г.
и 2017 г. Обработването на имота не може да се приеме и като своеобразно действие,
посредством което се манифестира намерението на ползвателя за своене на спорния имот -
да държи същия като свой, доколкото правото на последния на ползване на имота произтича
от административна процедура по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, приключваща с издаването на
съответна (административна) заповед на представляващия компетентната институция, като
между страните възникват облигационни отношения, опосредени от административния
орган, а не вещно-правни такива.
Предвид изложените съображения, формулирани на база съвкупен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, се налага финалният правен извод, че ищцата е титуляр на
правото на собственост върху спорния недвижим имот, на релевираното придобивно
основание (дарствена сделка), а правоизключващите възражения, наведени от ответниците
за изтекла в тяхна полза придобивна давност, не бяха успешно доказани, от което следва, че
твърдяното упражнявано от тях владение върху процесния имот е без основание, годно да
бъде противопоставено на ищцата.
С оглед гореизложеното, първостепенната инстанция намира, че предявеният
ревандикационен иск се явява основателен, тъй като са налице предпоставките на чл. 108 от
ЗС, поради което следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на спорния недвижим имот, както и да осъди ответниците да предадат
на ищцата владението върху този недвижим имот.
Относно иска по чл. 537 ГПК:
18
Предвид уважаването на предявения ревандикационен иск, основателна се явява и
акцесорната претенция, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, следва да се отмени
издаденият в полза на ответника И. П., по време на брака му с ответницата М. П.,
Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 081, том II,
рег. № 3227, дело № 279 от 31.10.2022 г. на Нотариус Елена Василева с рег. № 287 в РНК,
вписан в Служба по вписванията - гр. П. в дв.вх.рег. № 2522, вх.рег. № 2528/31.10.2022 г., акт
№ 155, том IХ, дело № 1478/2022 г., в частта му, с която И. М. П. е бил признат за
собственик на Поземлен имот с идентификатор 56126.234.18 по КККР на гр. П., тъй като с
него се засягат правата на трето лице - правото на собственост на ищцата.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищцата С. А. Ш., сумата от 2 075 (две хиляди седемдесет и пет) лева,
представляваща сторени разноски по настоящето производство, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за действително сторени разноски, от
която: сумата от 50 (петдесет) лева - внесена държавна такса за образуване на делото, сумата
от 20 (двадесет) лева - държавна такса за вписване на две искови молби в Служба по
вписванията - гр. П., сумата от 5 (пет) лева - такса за издаване на съдебно удостоверение и
сумата от 2 000 (две хиляди) лева - адвокатско възнаграждение, представляващо сбор от
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и
допълнително такова на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 (петстотин) лева.
Съдът намира възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, за неоснователно. Размерът на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, същият е и в предвидения от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер,
съгласно чл. 7, ал. 5 и ал. 9 от Наредбата, като липсват наведени факти или ангажирани
доказателства, които да налагат определянето на адвокатското възнаграждение под
предвидения от цитираната наредба минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 108 ЗС, П.кият районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответника И.
М. П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12 и по отношение на ответницата
М. С. П., ЕГН: ******, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12, че ищцата С. А. Ш.-П., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „О.“ № 7, е собственик чрез дарение от майка си на
следния недвижим имот: Поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от 2.996 дка
/два декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра/, четвърта категория, находящ се
19
в местността „Мерата-Кумли“, представляващ имот № 234018 /двеста тридесет и четири
хиляди и осемнадесет/ по картата на землището на гр. П., с ЕКАТТЕ 56126, при граници
/съседи/ по скица: имот № 234014 - нива на Н.Н.Ч., имот № 234030 - нива на Д.Н.Ч., имот №
234019 - нива насл. на И. Д.К., имот № 234025 - нива насл. на Х.В.М., имот № 234026 - нива
насл. на К.И.С., имот № 234017 - нива насл. на И. М.Ш., който имот по сега действащата
кадастрална карта на гр. П., представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56126.234.18 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста тридесет и четири,
точка, осемнадесет/, находящ се в гр. П., общ. П., обл. Б., по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., местност „МЕРАТА-КУМЛИ“,
площ: 2997,00 кв.м. /две хиляди деветстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 234018, при
съседи: 56126.234.27, 56126.234.26, 56126.234.25, 56126.234.19, 56126.234.13, 56126.234.30,
56126.234.14, 56126.234.15, 56126.234.17,
като ОСЪЖДА ответниците И. М. П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12
и М. С. П., ЕГН: ******, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12, да предадат на ищцата С. А.
Ш.-П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „О.“ № 7, владението върху този
недвижим имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на ответника И. М. П., по
време на брака му с ответницата М. С. П., Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти придобити по давност № 081, том II, рег. № 3227, дело № 279 от 31.10.2022 г. на
Нотариус Елена Василева с рег. № 287 в РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. П. в
дв.вх.рег. № 2522, вх.рег. № 2528/31.10.2022 г., акт № 155, том IХ, дело № 1478/2022 г., в
частта му, с която И. М. П. е бил признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор
56126.234.18 по КККР на гр. П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. М. П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П.,
ул. „Ч.“ № 12 и М. С. П., ЕГН: ******, с поС.ен адрес гр. П., ул. „Ч.“ № 12, ДА ЗАПЛАТЯТ
на С. А. Ш.-П., ЕГН: **********, с поС.ен адрес гр. П., ул. „О.“ № 7, сумата от 2 075 (две
хиляди седемдесет и пет) лева – сторени разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – гр. Б., с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
20