№ 71
гр. Разград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20213300100220 по описа за 2021 година
Предмет на производството са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ са предявени от Комисия
за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, срещу
ответниците:
1.ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с.
Веселец, общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 10
и
2. М. С. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с.
Веселец, общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 10.
Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ твърди, че
Постановление от 24.01.2020 г. по досъдебно производство № 8/2018 г. по
описа на ОСлО при ОП – Разград, прокурорска преписка № 62/2018 г. по
описа на Районна прокуратура – Разград, ответниците са привлечени в
качество на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, пр.2
във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 НК
Престъплението попадат в обхвата на чл. 108, ал.1, т.10
ЗПКОНПИ.
Въз основа на внесен обвинителен акт е образувано НОХД №
217/2020г. по описа на РС Кубрат. С присъда № 260004 от 02.12.2020г.
ответниците са признати за виновни по повдигнатото им обвинение и им е
наложено наказание Лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на
1
осн. чл. 66 НК.
С Протокол № ТД04ВА/УВ-7790/16.07.2020 г. е образувана проверка
за установяване на незаконно придобито имущество от лицето М. С. М., ЕГН
**********.
С Протокол № ТД04ВА/УВ-7788/16.07.2020 г. е образувана проверка
за установяване на незаконно придобито имущество от лицето ГЮЛС. Р.
АНДР., ЕГН **********.
Период на проверката на основание чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ за
М.М.:
Проверката е започнала на 16.07.2020 г. Проверяваното лице е
навършил пълнолетие на 21.07.2011 г. Периодът на проверка е от 21.07.2011 г.
до 16.07.2020 г.
Лица в обхвата на проверката:
1. М. С. М., ЕГН **********, за периода от 21.07.2011 г. до 16.07.2020
г.
2. ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, за периода от 01.09.2015 г. до
16.07.2020 г.
3. Г. М.С., ЕГН **********, за периода от 02.07.2016 г. до 16.07.2020 г.
4. Е. М.С.а, ЕГН **********, за периода от 23.11.2019 г. до 16.07.2020
г.
Период на проверката на основание чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ за
Г.А.:
Проверката е започнала на 16.07.2020 г. Проверяваното лице е
навършила пълнолетие на 02.01.2014 г. Периодът на проверка е от 02.01.2014
г. до 16.07.2020 г.
Лица в обхвата на проверката:
1. ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, за периода от 02.01.2014 г. до
16.07.2020 г.
2. М. С. М., ЕГН **********, за периода от 01.09.2015 г. до 16.07.2020
г.
3. Г. М.С., ЕГН **********, за периода от 02.07.2016 г. до 16.07.2020 г.
4. Е. М.С.а, ЕГН **********, за периода от 23.11.2019 г. до 16.07.2020
г.
Подробно са описани придобити МПС, липса на участие в търговски
дружества, описана е получената данъчно-осигурителна информация и
банкова информация за движението по банковите сметки на ответниците за
целия проверяван период. В искането са описани обичайните разходи за
издръжка по данни на НСИ за съответното домакинство за проверявания
период, като са индивидуализирани данните за всяка календарна година.
В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа икономически
2
анализ на доходите и разходите на поверяваното лице за посочения период,
при което Комисията е изложила твърдение за наличието на несъответствие в
размер на 198 061.76 лв. относно ответника М. С. М. и членовете на
семейството му, както и несъответствие в размер на 188 860.07 лв. относно
ответника ГЮЛС. Р. АНДР. и членовете на семейството ѝ.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза
на държавата от ответниците имущество, както следва:
От М. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, в т.ч.:
- лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег.№
РР3958АР, дата на първоначална регистрация 21.11.1997 г., рама №
VF1JA0F0516905665, двигател № DD58699
От М. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
- сумата в размер на 6 500 лв., представляваща извършени вноски
през 2017 г. и 2019 г. по разплащателна сметка в лева № 24523680, открита на
30.06.2017 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр М. С. М., ЕГН **********.
- сумата в размер на 34 562,90 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез WESTERN UNION през периода 2016 г. – 2019 г.
- сумата в размер на 4 412,35 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез MONEYGRAM през 2016 г.
- сумата в размер на 458,46 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез EASYPAY през периода 2016 г. – 2018 г.
От ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН ********** на основание чл. 151, във
връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
- сумата в размер на 9 400 лв., представляваща извършени вноски
през 2016 г. по разплащателна сметка в лева № 23579804, открита на
25.05.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН
**********.
- сумата в размер на 68 410,89 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез WESTERN UNION през периода 2015 г. – 2020 г.
- сумата в размер на 5 530,10 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез MONEYGRAM през периода 2016 г. – 2020 г.
- сумата в размер на 1 827,99 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез EASYPAY през периода 2016 г. – 2019 г.
Ищецът претендира разноски. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците при редовно връчени книжа /л.
264-265/, не депозират отговор на исковата молба.
В открито съдебно, при редовност в призоваването, ищецът чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Депозира и
подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.
3
В първото провело се открито съдебно, при редовност в призоваването,
ответниците се явяват лично. Оспорват исковите претенции.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че общата
стойност на имуществото, което се отменя, не е част от диспозитива на
съдебния акт. Такава е и константната съдебна практика, намерила израз в:
- Решение № 3 от 11.01.2012 г. на ВнАС по в. гр. д. № 560/2011 г. и
Решение № 364/14 от 04.03.2015 г. на ВКС гр.д. № 590/2012г., IV г.о., ГК,
- Решение № 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016
г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК,
- Решение № 399 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 142/2011 г., III
г. о., ГК,
- Решение № 231 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 848/2011 г., IV
г. о., ГК,
- Решение № 156 от 4.06.2020 г. на ВтАС по в. гр. д. № 454/2019 г.
и потвърденото с него Решение № 190/09.05.2019 г. на Окръжен съд – Плевен
по гр. д. № 700/2017 г. по описа на същия съд,
- Решение № 500 на САС по в. гр. д. № 5169/2015 г. и потвърденото
с него Решение № 17019 от 29.09.2014 г. на СГС по гр. д. № 2554/2008 г., като
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение
№ 336 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2016 г., III г. о., ГК,
- Решение № 527 от 30.03.2011 г. на САС по в. гр. д. № 955/2010 г.
и потвърденото с него решение от 16.09.2010 г., по гр. д. № 231/2006 г., по
описа на Благоевградски окръжен съд, като въззивното решение не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 27 от 10.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1041/2011 г., III г. о., ГК,
- Решение № 371 на САС по в. гр. д. № 439/2010 г. недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 461 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1444/2011 г., III г. о., ГК,
- Решение № 2102 от 1.08.2019 г. на САС по в. гр. д. № 5581/2018 г.
и потвърденото с него Решение № 7180 от 27.10.2017 г. на СГС по гр. д. №
1316/2015 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 420 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4636/2019 г., III г. о., ГК,
- Решение № 230 от 12.09.2018 г. на ВтАС по в. гр. д. № 48/2018 г. и
потвърденото с него решение Решение № 324 от 11.07.2017 г. по гр. д. №
627/2013 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като въззивното решение не е
4
допуснато до касационно обжалване с Определение № 838 от 7.12.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 197/2019 г., III г. о., ГК,
- Решение № 637 от 19.07.2010 г. на ПАС по в. гр. д. № 161/2010 г.
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 924 от 6.07.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1761/2010 г., IV г. о., ГК,
- Решение № 80 от 10.04.2009 г. на ВтАС по в. гр. д. № 117/2009 г.,
ГК и постановеното при обжалването му Решение № 607 от 29.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1116/2009 г., IV г. о., ГК.
Следва да се изтъкне, че всяко имущество, което се иска да бъде
отнето, респективно паричната му равностойност, е самостоятелен иск. Така и
Определение № 60483 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2021 г., III г.
о., ГК.
По същество.
С Решение № 1275/19.05.2021 г. на КПКОНПИ е образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество срещу М. С. М., ЕГН **********.
С Решение № 1276/19.05.2021 г. на КПКОНПИ е образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество срещу ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********.
На основание чл. 110, ал. 1 от ЗПКОНПИ в ТД Варна е получено
уведомление от Районна прокуратура – Разград, ТО – Кубрат с вх. №
УВКПКОНПИ-1056-2/07.07.2020 г., че с Постановление от 24.01.2020 г. по
досъдебно производство № 8/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Разград,
прокурорска преписка № 62/2018 г. по описа на Районна прокуратура –
Разград, че ответниците са привлечени в качество на обвиняеми за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т.2, пр.2 във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26,
ал.1 НК.
Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал.1, т.10 ЗПКОНПИ.
С присъда № 260004 от 02.12.2020г. НОХД № 217/2020г. по описа на
РС Кубрат ответниците са признати за виновни по повдигнатото им
обвинение и им е наложено наказание Лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено, на осн. чл. 66 НК /т.2, л. 304-346/. Присъдата е
потвърдена с окончателното Решение № 22 от 01.04.2021г. по ВНОХД №
202113300600021 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Разград /т. 2, л. 347-
377/.
С Протокол № ТД04ВА/УВ-7790/16.07.2020 г. е образувана проверка
за установяване на незаконно придобито имущество от лицето М. С. М., ЕГН
**********.
С Протокол № ТД04ВА/УВ-7788/16.07.2020 г. е образувана проверка
за установяване на незаконно придобито имущество от лицето ГЮЛС. Р.
АНДР., ЕГН **********.
Период на проверката на основание чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ за
5
М.М.:
Проверката е започнала на 16.07.2020 г. Проверяваното лице е
навършил пълнолетие на 21.07.2011 г. Периодът на проверка е от 21.07.2011 г.
до 16.07.2020 г.
Лица в обхвата на проверката:
1. М. С. М., ЕГН **********, за периода от 21.07.2011 г. до 16.07.2020
г.
2. ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, за периода от 01.09.2015 г. до
16.07.2020 г.
3. Г. М.С., ЕГН **********, за периода от 02.07.2016 г. до 16.07.2020 г.
4. Е. М.С.а, ЕГН **********, за периода от 23.11.2019 г. до 16.07.2020
г.
Период на проверката на основание чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ за Г.А.:
Проверката е започнала на 16.07.2020 г. Проверяваното лице е
навършила пълнолетие на 02.01.2014 г. Периодът на проверка е от 02.01.2014
г. до 16.07.2020 г.
Лица в обхвата на проверката:
1. ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, за периода от 02.01.2014 г. до
16.07.2020 г.
2. М. С. М., ЕГН **********, за периода от 01.09.2015 г. до 16.07.2020
г.
3. Г. М.С., ЕГН **********, за периода от 02.07.2016 г. до 16.07.2020 г.
4. Е. М.С.а, ЕГН **********, за периода от 23.11.2019 г. до 16.07.2020
г.
По делото са ангажирани доказателства подкрепящи посоченото в
исковата молба имущество за проверявания период.
Не се спори, че ответниците са във фактическо съжителство от
09.2015г.
Видно от заключението на съдебно автотехническата експертиза /т.2,
л. 299-301/, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е
че:
Пазарната стойност лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган
Сценик“, рег.№ РР3958АР, към датата на изготвяне на заключението възлиза
на 1 200лв., а към датата на придобиването му – 05.97.2012г. е 3 600 лв.
Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, което
съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /т.2, л. 385-415/, е че:
Относно ответника М. С. М.
Доходите, реализирани от проверяваното лице през периода, са в
размер на 19 207.62лв.
Обичайните и извънредни разходи са в размер на 86 629.22 лв.
6
Нетният доход, е отрицателна величина в размер на минус 67 421.60
лв.
Имуществото, е в размер на 133 040.23 лв.
Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 200 461.83
лв.
Или общата пазарна стойност на придобитото от ответника имущество
през проверявания период, описано по-горе, съобразно приетите пазарни
оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата
на чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 133 040.23 лева.
Относно ответника ГЮЛС. Р. АНДР.
Доходите, реализирани от проверяваното лице през периода, са в
размер на 17 582.63 лв.
Обичайните и извънредни разходи са в размер на 75 340.08 лв.
Нетният доход, е отрицателна величина в размер на минус 57 757.45
лв.
Имуществото, е в размер на 131 102.69 лв.
Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 188 860.14
лв.
Или общата пазарна стойност на придобитото от ответника имущество
през проверявания период, описано по-горе, съобразно приетите пазарни
оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата
на чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 131 102.69 лева.
От страна на ответниците не са опровергани при условията на пълно и
главно доказване законовите презумпции на чл. 5, ал. 1, чл. 107 и чл. 147
ЗПКОНПИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата се
отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с
ал.1, т.2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.
Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 153
ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на
имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично
посочено в чл. 108, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е
установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. В настоящия случай се установява, че престъпленията,
за които ответниците са привлечени като обвиняеми са такива по чл. 108, ал.
1, т. 10 от ЗПКОНПИ. В § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е въведено легално
определение на израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150
000 лева за целия проверяван период.
7
Първата кумулативна предпоставка за уважаването на иска е
наличието на значително несъответствие между придобитото от ответника
имущество и нетния доход. В тази връзка на изследване подлежи
имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на
изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. В
настоящия случай от приетата по делото съдебна икономическа експертиза
безспорно се установи несъответствие в имуществото на ответниците в
размер е над посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Вж. и Решение № 86
от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК.
На следващо място, следва имуществото да е незаконно придобито.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ за незаконно придобито имущество се смята
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.
При установяване значително несъответствие, което не може да бъде
оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното
заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (така Решение №
13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд
на РБ). За да се опровергае предположението, в тежест на ответника е да
установи, че получените или вложени през проверявания период законни
приходи надвишават всичките му установени разходи, включително за
издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства от
установен законен източник. По делото не е проведено пълно обратно
доказване тъй като не са в ангажирани доказателства за наличието на
претендираното от ответниците законно основание за придобиване на
процесното имущество.
На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника
налично имущество, включително наличните парични средства по банковите
сметки (чл. 142, ал.1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ), а ако същото липсва или е
отчуждено, присъжда се паричната равностойност на имуществото (съответно
чл. 151 ЗПКОНПИ), а при преобразуване - преобразуваното имущество (149
ЗПКОНПИ). Неналичните парични средства във валута не могат да бъдат
отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са налице
основанията по чл. 141 ЗПКОНПИ /преди чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)/; (така и
Определение № 185 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 4277/2016 г., ІV ГО на
ВКС), а при невъзможност да бъде проведен искът за реално отнемане поради
липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника
имущество, следва да се претендира действителната му стойност (в този
смисъл Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г., IV ГО
на ВКС и Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III ГО на
ВКС).
Престъплението, за които са обвинени ответниците по естеството си
генерират имуществена облага. Следва да се съобрази и обстоятелство, че
8
през проверявания период от време видно от заключението на СИЕ
ответниците са реализирали доходи с установен законен източник, които са
били значително по-малки в сравнение с направените разходите. В този
смисъл вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 137 от 2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2017 г., IV г. о., ГК. Решение №
237 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5459/2015 г., IV г. о., ГК.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според
уредбата в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод
за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна),
като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за
отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и
неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на
незаконно придобито имущество. Разликата между предходната правна
уредба и тази по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ е, че на отнемане по стария
закон - ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито от престъпна
дейност, а по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ - незаконно придобито
имущество. Поради тази причина, в настоящото производство, не подлежи на
установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и
извършеното от проверявания престъпление (така Определение № 560 от
23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).
Що се отнася до установяване размера на обичайните разходи по см.
на § 1, т. 9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното заключение на СИЕ
същите са както следва:
относно ответника М. С. М.: за целия проверяван период обичайните
разходи възлизат на сума от 85 676.18 лева, разходите за пътуване в
чужбина са в размер на 23.96 лв., извънредните разходи са в размер на
929.08 лв., а общо направените обичайни и извънредни разходи са в
размер на 86 629.22 лева;
относно ответника ГЮЛС. Р. АНДР. : за целия проверяван период
обичайните разходи възлизат на сума от 74 411 лева, извънредните
разходи са в размер на 929.08 лв., а общо направените обичайни и
извънредни разходи са в размер на 75 340.08 лева;
По отношение на разходите за задгранични пътувания, при положение,
че страните не са доказали друго, следва да се определят разходи по Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина, която не намира
директно приложение в случая, но също като данните на НСИ дава индикация
за необходимите разходи при пътувания в чужбина. Така и Решение № 26 от
24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г. , недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2639/2017 г., IV г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 ЗПКОНПИ; преценката за това
налице ли е значително несъответствие, необходима предпоставка за
отпочване на производството по отнемане на незаконно придобито
9
имущество, следва да бъде направена въз основа на съпоставката между
придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на
проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените доходи,
приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и
извънредни разходи /§ 1, т. 8/. В разпоредбата на § 1, т. 2 законодателят е
посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или
източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то
несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи,
приходи и източници на финансиране. Това следва и от самата разпоредба,
доколкото изрично сочи например, че приходи от продажба на имущество са
само тези, за които е установен законен източник, или доходи от движима и
недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен
източник. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13 от
13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., съгласно които целта на проверката,
извършвана от органите по ЗОПДНПИ (отм.) /сега ЗПКОНПИ/, е
установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице, т. е. дали натрупването на неговото богатство може да
бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани
източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия,
трудов или граждански договор, наследяване и пр. Законни са всички
приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им,
или както е прието от ВКС в Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1964/2016 г., III г. о., ГК, това е " собственост с незаконен произход,
който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за
увеличаване на индивидуалното богатство".
Следователно, от значение за формиране на величината, необходима
за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дали
даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността
от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато
същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме,
че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с
повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А
доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в
по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е
законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и
установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в
тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от
него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването
на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде
равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях
имущество, освен ако от твърденията и ангажираните от ищцовата страна
основанието може да изведе по несъмнен начин. Не може обаче, да се
направи извод за законност на дохода само поради това, че в исковата молба
или от доказателствения материал не се извличат данни същият да е придобит
10
в резултат на забранена от закона дейност.
В настоящия случай по отношение на получените чрез системите за
бързо разплащане суми от трети лица, не са наведени каквито и да било
твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това
основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1, т. 2
ЗПКОНПИ. Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане
доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. За
пълнота следва да се отбележи, че не го прави законен и дори постановена
осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо
така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото
придобито имущество, на основание чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ вр. § 1, т. 4 от ДР
на същия.
Като придобит в резултат на престъпление, т. е. на забранена от закона
дейност не съставлява законен доход и получената сума, предмет на
цитираната по-горе наказателна присъда.
Следователно, относно:
относно ответника М. С. М.: нетният доход на ответника, формиран
като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на
финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 19 207.62 лева
и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 86 629.22
лева, е отрицателна величина - минус 67 421.60 лева. Стойността на
придобитото имущество е в общ размер на 133 040.23 лева.
Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за
целия проверяван период е в размер на 200 461.83 лева, което е
значително по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ - надвишаващо 150 000
лв.
относно ГЮЛС. Р. АНДР.: нетният доход на ответника, формиран като
разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на
финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 17 583.63 лева
и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 75 340.08
лева, е отрицателна величина - минус 57 757.45 лева. Стойността на
придобитото имущество е в общ размер на 131 102.69 лева.
Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за
целия проверяван период е в размер на 188 860.14 лева, което е
значително по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ - надвишаващо 150 000
лв.
Установеното несъответствие предпоставя и основателността на
искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество,
за което не е установен законен източник. Това важи и за имуществото,
придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл.
151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. Изключение
е налице по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са
непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество
11
се отнема от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че
именно на основание чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и
равностойността на липсващите парични средства, постъпили в
патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен
произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали
нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от
незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или
платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен
еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от
законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би довело до нееднакво прилагане на
закона спрямо лицето, придобило недвижим имот с незаконен доход, след
което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с такъв доход, без
същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или движимо
имущество, както и би противоречало на основната цел на закона, визирана в
чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.
В горния смисъл е и съдебната практика намерила израз в Решение №
131 от 20.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 369/2019 г., Решение № 132 от
22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в.
гр. д. № 629/2016 г. , недопуснато до касационно обжалване с Определение №
1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.
По въпроса дали имуществото съществува и е налично.
На основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на
отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства,
постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен
законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са
останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от
незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или
платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен
еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от
законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ
(отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ.Така и Решение № 99 от
27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г.
По делото не се доказа неналични и несъществуващи имущества да са
разходвани, преобразувани или напуснали патримониума на ответниците,
поради което същите следва да се отнемат в полза на държавата. А ако се
приеме, че същите липсват – отново следва да се отнеме паричната им
равностойност.
Паричните суми в т.ч. и от банковите сметки няма данни да са били
разходвани или отчуждени. Това означава, че са налични в патримониумите
на ответниците. Но дори и това да не е така, на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ в
12
случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му
равностойност. Така и Решение № 29 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1021/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр.
д. № 468/2019 г., Решение № 69 от 14.06.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. №
90/2019 г., както и Решение № 260892 от 14.03.2022 г. на СГС по гр. д. №
11992/2019 г.
С оглед приетото заключение на СИЕ, то съответно исковите
претенции се явяват основателни в съответните размери в приетото
заключение.
Ето защо, исковата претенция е основателна и имуществото посочено в
петитума на искането подлежи на отнемане от ответниците. В този смисъл вж.
Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г.
Действително, към настоящия момент е висящо образувано
тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за
приемане на тълкувателно решение по въпросите:
1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период?
2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество?
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК: „При образувано тълкувателно дело пред
Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по
висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание
чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.“.
Ето защо, в настоящата инстанция не може да спре процесното
производство до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2021 г.
по описа на ВКС, Гражданска колегия.
На осн. чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата следва да се отнеме
незаконно придобитото от ответниците имущество, което включва: личното
имущество на проверяваното лице – всеки едни от ответниците, на осн. чл.
142, ал. 2, т. 1 ЗПКОНПИ.
13
По разноските:
Настоящият състав на съда намира, че в полза на Комисията, която се
представлява пред съда от служител с юридическа правоспособност на осн.
чл. 156, ал. 2 от ЗПКОНПИ, следва да се присъди възнаграждение на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество е осъществена функцията по
процесуално представителство на юридическото лице, която законодателят е
имал предвид в посочената норма на процесуалния закон. Съобразно
представения списък възнаграждението следва да се определи в размер на 450
лв., което съответства и на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, тъй като е налице защитаван материален
интерес над 10 000 лв. Такава е и съдебната практика намерила израз в
Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение
№ 23 от 1.07.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 57/2020 г., Решение № 192 от
15.02.2018 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 957/2016 г., Решение № 259 от
26.11.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 417/2017 г.
Разноските на ищеца са в размер на: 1 200 лева за разноски за
експертизи, 40 лв. за разноски за обявление в ДВ и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Т.е. общо разноски – 1 690 лв.
С оглед изхода на делото, ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да заплатят на ищеца сторените по делото горепосочените разноски.
По държавните такси.
На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 84,
ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – Разград дължимата по делото държавна такса върху
уважените размери на исковете, както следва:
М. С. М. – 1 887.35 лв.,
ГЮЛС. Р. АНДР. – 3 406.76 лв.,
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв,
се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и
държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
14
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗПКОНПИ предявен от Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с
адрес: София 1000, пл. "Света Неделя" № 6, срещу:
ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с.
Веселец, общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 10
и
М. С. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. Веселец,
общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 10,
следното имущество:
От М. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, в т.ч.:
- лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, рег.№
РР3958АР, дата на първоначална регистрация 21.11.1997 г., рама №
VF1JA0F0516905665, двигател № DD58699
От М. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
- сумата в размер на 6 500 лв., представляваща извършени вноски
през 2017 г. и 2019 г. по разплащателна сметка в лева № 24523680, открита на
30.06.2017 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр М. С. М., ЕГН **********.
- сумата в размер на 34 562,90 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез WESTERN UNION през периода 2016 г. – 2019 г.
- сумата в размер на 4 412,35 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез MONEYGRAM през 2016 г.
- сумата в размер на 458,46 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез EASYPAY през периода 2016 г. – 2018 г.
От ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН ********** на основание чл. 151, във
връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
- сумата в размер на 9 400 лв., представляваща извършени вноски
през 2016 г. по разплащателна сметка в лева № 23579804, открита на
25.05.2016 г. в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН
**********.
- сумата в размер на 68 410,89 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез WESTERN UNION през периода 2015 г. – 2020 г.
- сумата в размер на 5 530,10 лв., представляваща получени суми от
15
трети лица чрез MONEYGRAM през периода 2016 г. – 2020 г.
- сумата в размер на 1 827,99 лв., представляваща получени суми от
трети лица чрез EASYPAY през периода 2016 г. – 2019 г.
ОСЪЖДА:
ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с.
Веселец, общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 10
и
М. С. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. Веселец,
общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 10,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с
адрес: София 1000,пл. "Света Неделя" №6, сумата в размер на 1 690 лв.
/хиляда шестстотин и деветдесет лева/, представляваща разноски по делото
пред Окръжен съд - Разград, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ГЮЛС. Р. АНДР., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: с. Веселец, общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ №
10 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Разград следните суми:
3 406.76 лева /три хиляди четиристотин и шест лева и седемдесет и
шест стотинки/ - представляваща дължимата по делото държавна такса,
на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. вр. 78, ал. 6 ГПК,
5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
с. Веселец, общ. Завет, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 10ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд
– Разград следните суми:
1 887.35 лева /хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет
и пет стотинки/ - представляваща дължимата по делото държавна такса,
на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. 78, ал. 6 ГПК,
5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд.
16
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
17