Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.10. 2019 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесет и първи октомври 2019 година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙ ЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Ирина Василева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 260, по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от „П.к.Б.“
ЕООД г.С. представлявано от ю.к. Р.И., против решение № 418 от 17.07. 2019 г.,
по гр.д. № 1459/ 2018 г. на РС Търговище, с което е бил отхвърлен предявеният
от жалбоподателя иск, против П.Д. ***, за установяване на вземане за сумата от
2868,83 лв. главница по договор за потребителски кредит от 30.04. 2014 г., неустойка
в размер на 561,61 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.03. 2018 г., до окончателното изплащане, като за сумите има издадена заповед
за изпълнение.
В жалбата се излагат
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Неправилно е
прието, че вземането не е било обявено на длъжниците за предсрочно изискуемо.
Дори и да не се приеме, че има предсрочна изискуемост, то целият срок на
договора е изтекъл и задължението не е погасено. Касаело се до едно вземане,
което произтича от договора за кредит. Иска се отмяна на решението и уважаване
на предявения иск в пълен размер. В съд.зас. не се яви представител, но в
писмено становище на ю.к. И. жалбата се поддържа.
От особения представител
на ответниците, адвокат Л. И. ***, е
постъпил писмен отговор. В него се оспорва жалбата и се моли решението да бъде
потвърдено. В съд.зас. адвокат И. поддържа жалбата.
Съдът, като провери доказателствата
по делото и съобрази доводите в жалбата и отговора, намира, че решението е
валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти неправилно.
Искът е по реда на чл. 422
от ГПК, след издадена заповед за изпълнение. В изпълнение указанията на
заповедния съд ищеца е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение в общ размер от 3430,44 лв.
Иска се съдът да признае за установено вземането в размер на 2868,83 лв.
номинал и неустойка от 561,61 лв. Всъдебно заседание не се явява представител.
Иска се поддържа чрез писмено становище от процесуалния представител.
Чрез назначения от съда
особен представител, ответниците са
упражнили правото си на отговор. В отговора искът е оспорен изцяло.
Какви са фактите по делото: По ч.гр.д. № 394/2018 год. на ТРС, ищецът е
подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК против ответниците. Съдът е издал заповед за изпълнение
за следните суми: 2 868,83лв. представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 30.04. 2014 г. и неустойка в размер на
561,61лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03. 2018 год.,
до окончателното изплащане на задължението и направените в заповедното
производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжниците по
реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът
е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си против
ответниците. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК.
От приложения по делото договор за
потребителски кредит № ********** от 30.04. 2014 г., се установявя, че ищецът е
предоставил на ответниците кредит в размер на 2000 лв., със срок на кредита 48
месеца, размер на месечната вноска по кредита в размер на 92,80 лв., с падеж на
всяка вноска 16 ден от месеца, с годишен лихвен процент 46,81 %; ГПР 58,28 % и
лихвен процент на ден от 0,13 %, при обща дължима сума по кредита в размер на
4454,40 лв. Договорът е сключен при действие на ОУ, като с подписването му
ответниците са декларирали, че са запознати с ОУ и същите са им били връчени,
но по делото няма подписани от от ответниците общи условия към договора за
потребителски кредит. В ОУ към договора за потребителски кредит, в т. 12.3 от
същите, е уговорено, че при забава на една месечна вноска с повече от 30 дни,
настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да уведомява кредитополучателя,
а съгласно чл. 12.4 и чл. 12.5 от ОУ, при прекратяване на договора в хипотезата
на автоматична предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи незабавно
погасяване на всички задължения по договора - главница, лихви и такси. В ОУ -
чл.12.4 е уговорена неустойка в размер на 50 %, начислявани върху остатъчния
размер на задължението по погасителния план, дължима от кредитополучателя при
прекратяване на договора на осн. чл.12.3 от ОУ. Ищецът е превел на ответника П.Д.
сумата от 2000 лв. По делото не е приложен погасителен план. Видно обаче от
представеното от ищеца извлечение от сметка, месечната вноска, е формирана от
главница и договорна лихва по договора за кредит. Видно от извлечението е, че
ответниците са извършвали погашения по договора за кредит, като са погасили 11
месечни вноски, последната от 10.07. 2015 год., след което са преустановили
плащанията. Ищецът е заявил в исковата си молба, че поради забавата на
ответниците е прекратил договора за кредит на 11.08. 2015 год. и е обявил за
предсрочно изискуеми вземанията си по него, както и това, че е уведомил
ответниците, както за прекратяване на договора, така и за обявяването на
предсрочната изискуемост на остатъчните задължения по него. Доказателства за
тези твърдения на ищеца по делото не са представени. Действително има приложени
уведомителни писма до кредитополучателя и солидарния длъжник, изходящи от ищеца
с дата 12.08. 2015 год., но няма представени доказателства уведомленията да са
достигнали реално до ответниците. Ищецът е признал в исковата молба, а е видно
и от представеното извлечение по сметка, че след прекратяване на договора за
кредит ответниците са извършили плащания, като са внесли шест пълни и една
частична вноска. По делото не са ангажирани доказателства относно размера на
претендиралата от ищеца неустойка. От справката на официалния сайта на БНБ, към
датата на сключване на договора основният лихвен процент е бил минимален, под
половин.
При така установеното съдът прави следните
изводи: Предявеният установителен
иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
повече от тридесет календарни дни и настъпилото по силата на т. 12.3 от ОУ
автоматично прекратяване на договора, при което ищецът претендира последиците
от това прекратяване, изразяващи се в дължимост на непогасената главница по
договора в размер на 2868,83 лв. и неустойка в размер на 561,61 лв., начислена
на осн. чл. 12.4 от ОУ, дължима при прекратяване на договора поради забава на
кредитополучателя. Видно от изложеното в исковата молба, както и от
представените доказателства, сумата от 2868,83 лв. не представлява дължима
главница по договора за кредит, доколкото от извлечението по сметката на
ответника е видно, че вноските по договора за кредит са сбор от главница и
договорна лихва, в общ размер от по 92,80 лв., или общо за целия срок на
договора 4454,40 лв., при което
главницата по договора е в размер на 2000 лв., а разликата до претенцията на
ищеца се явява договорна лихва, каквато обаче ищецът не е заявил в заповедното
производство.
За да може да се определят обаче
задълженията на ответниците, съдът на първо място следва да прецени дали
процесният договор е действителен. Условията за недействителност от една страна
са уредени в ЗЗП и от друга, в специалния ЗПК.
В случая голяма част от изискванията на ЗПК са спазени – договорът е
изготвен на хартиен носител, в писмена форма. Посочен е размерът на кредита,
срокът, размерът на погасителната вноска, общото задължение, ГЛП и ГПР,
лихвеният процент на ден. Посочено е, че вноските се правят на 16-то число на
месеца. В общите условия на „Профи кредит България“ ЕООД е предвидено, че на
клиента се предоставя погасител план, който е неразделна част от договора.
Въззивният съд счита, обаче, че договорът не
отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Разпоредбата не позволява ГПР
да надвишава 5 пъти законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута, определена с постановление на МС.
Данните за основния лихвен процент са на
сайта на БНБ и са общодостъпни. Размерът на законната лихва за просрочени
задължения според постановлението на МС, е сбор от ОЛП на БНБ плюс десет
пункта. Така, както е определен този размер, ГПР по потребителските кредити, не
би следвало да надвишава 51%. В конкретния договор числото е над 58%. Т.е.
надвишен е позволеният размер с повече
от 8 пункта.
Според чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи, които
надвишават размера по ал. 4, са нищожни. Това на практика означава, че
договорените разходи по кредита, са
недействителни, което включва и договорените лихви.
От договора изобщо не може да се установи
какви са допълнителните такси и комисионни, които се дължат – удържа ли се някаква
сума първоначално, за да се прецени на базата на какво се получава
допълнителното оскъпяване над лихвения процент. На практика потребителят не
може да прецени откъде идва оскъпяването и той не е могъл да се запознае
предварително с тези условия, а те от своя страна изобщо дори не са посочени в
договора. По тази причина и клаузата за договаряне на ГПР е и неравноправна.
Като такава тя е недействителна и на това основание.
Затова съдът намира, че при нищожност на
клаузата за ГПР, длъжникът има задължения само за сумата по главницата.
Погашенията, които са правени следва да се имат предвид по тази причина като
погасявания по главницата.
Общата сума, която ответниците са
внесли, е в размер на 1615,85 лв. Остава да се дължи 384,15 лв.
Съдът не счита, че целият договор за
кредит е недействителен, така както е решил РС, поради липсата на погасителен
план. В договора са посочени броят на вноските и периодичността на плащане,
фиксирана е точно датата, на която се дължи погасяването. Това може да се счита
като погасителен план. Той не следва да съдържа точна информация за
съотношението при плащането на главница и лихва. Такъв се предоставя при плаващ
или референтен лихвен процент, или при поискване.
По отношение на неустойката, която се
дължи при предсрочна изискуемост. Такава според съда не е настъпила, защото
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем на длъжника. На същия не е връчено
съобщението, приложено на л. 20 от делото. По този въпрос въззивният съд изцяло
споделя мотивите на РС и в тази част препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК. Отново следва да се посочи и задължителната за приложение съдебна практика
по т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06. 2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Тези норми важат както за банките, така и за всички кредитни институции,
включително и за ищеца. В този смисъл е и цитираната от РС практика - Решение
№123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о., ВКС и Решение № 12 от 02.10. 2012 г. по к. д. №
4/2012 г. на КС. Затова оплакването в жалбата по този въпрос е неоснователно.
В заключение: искът е основателен до размера
от 384,15 лв. – главница. В останалата част следва да бъде отхвърлен.
По
разноските. За втора инстанция същите за ищеца са в размер на 480,38 лв. За
ю.к. възнаграждение съдът определя сумата от 100 лв., предвид цената на иска и сложността
на делото. Общо 580,38 лв. На първа инстанция сумите са 566,27 лв. На същото
основание се определя ю.к. възнаграждение в размер на 100 лв. или общо 666,27
лв. В заповедното производство сумата е 118,61 лв. Искът се уважава на 11%. Затова
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят 151 лв. разноски за трите фази
на процеса.
Решението
следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен до размера от 384,15
лв. и в тази част вземането да се признае за установено. В останалата част
решението следва да се потвърди.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 418 от 17.07. 2019 г., по гр.д. №
1459/ 2018 г. на РС Търговище, В ЧАСТТА, в която искът е отхвърлен за размера
от 384,15 лв. главница и законна лихва върху нея, както и в частта за
разноските, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
вземането на „П.к.Б.“ ЕООД г.С. ***, ЕИК
*********, срещу П.С.Д., ЕГН ********** *** и С.Д.С., ЕГН **********,***, за
сумата от 384,15 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
от 30.04. 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 06.03. 2015 г., до
окончателното изплащане, за която има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 394/2018 г. на РС
Търговище, като в останалата отхвърлителна част, потвърждава решението като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА П.С.Д., ЕГН **********
*** и С.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „П.к.Б.“ ЕООД г.С. ***, ЕИК *********, СУМАТА ОТ 151 лв. разноски за заповедното и
исковото производство, според уважения размер на иска.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.