Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.***, 16,03,2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
***СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на първи
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.
№8331 по описа на съда за 2017 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 вр.чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ
Настоящото гражданско дело е образувано по
искова молба от И.Л.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.А.Д. от ПАК, против „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. В молбата се твърди, че
ищецът не е съгласен с издадена Заповед №3026 04/25,08,2017 г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3
вр.чл.190, ал.1, т.4, предл.първо и т.7 от КТ. Сочи се, че от 16,04,2015 г.
работи в ответното дружество като охранител. Твърди се, че изложените в
заповедта твърдения за извършена кражба на пари са категорично неверни. Сочи
се, че АТМ устройствата се зареждат от инкасатори, а той е бил само охранител.
Освен това се твърди, че никога не е признавал вината си, дори е тестван на
полиграф шест пъти. Сочи се, че на 07,08,2017 г. в гр.София му е нанесен побой
и след многобройни заплахи за живота и здравето му бил принуден да подпише
каквото му е представено. Твърди се, че посочените в заповедта нарушения са
свързани с трудовите функции на длъжността „инкасатор“, каквато ищецът не е
заемал. Сочи се също така, че заповедта не е мотивирана, като липсва
конкретика, а освен това не са му искани обяснения. Заявени са искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2,
т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ. Приложени са писмени
доказателства и са направени доказателствени искания. В
с.з. процесуалнитя представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. В
писмена защита, депозирана на 07,03,2018 г., процесуалният представител на
ищеца развива съображенията си в няколко насоки – сочи се, че
т.нар.самопризнание е написано след нанесен побой на ищеца; че вменените на
ищеца нарушения не съставляват част от трудовите функции на заеманата от него
длъжност; заповедта не е мотивирана – нарушение на чл.195, ал.1 от КТ; не са
изискани писмени обяснения от ищеца – нарушение на чл.193 от КТ; коментирани са
свидетелските показания; твърди се, че няма данни за установена липса, нито за
размера на същата, а за представения видеозапис няма данни за неговата
достоверност и авторство.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който е направено
възражение за погасяване на иска по давност, доколкото ответника няма данни
кога е предявен иска. Оспорват се предявените искове, като се твърди, че
атакуваната заповед е законосъобразна и отговаря на изискванията на КТ. Сочи
се, че на 24,07,2017 г. в ПЦ В.Търново е установена липса на парични наличности
в размер на 10 150,00 лева от касети, заредени и освободени на АТМ 59602 –
гр.***в периода 18-22,07,2017 г. Твърди се, че след преглед на видеозаписи от
автомобила, с който е извършено зареждането на устройството, е установено, че
ищецът е манипулирал една от касетите преди влагането й в банкомата. Твърди се
също, че са изискани писмени обяснения от служителя и във връзка с установеното
нарушение е наложено дисциплинарното наказание. Сочи се, че същото е обосновано
с оглед тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Наведени са доводи за преждевременно заявяване на претенцията по чл.225, ал.1
от КТ, както и за неоснователност на претенцията по чл.224, ал.1 от КТ. В
с.з. процесуалният представител на ответника – адв.К., моли съда да отхвърли
претенциите. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, адв.К.
развива подробни съображения в подкрепа на искането си за отхвърляне на
исковете.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
Не
е спорно между страните, че ищецът е работил на длъжност „охранител“ в ответното дружество до 28,08,2017
г., когато му
е връчена заповед №3026 04/25,08,2017 г. на управителя на ответното
дружество, с
която ТПО е прекратено като е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл.188, т.3 вр.чл.190, ал.1, т.4 /предл.първо/
и
т.7 от КТ, за подробно описани извършени
нарушения, подведени под нормата на чл.187, т.3, т.8 /предл.първо/ и т.9 от КТ.
Спорни по делото са въпросите: законосъобразна
ли е атакуваната заповед, извършено ли е нарушение на трудовата дисциплина,
спазени ли са процесуалните изисквания на КТ за налагане на дисциплинарно
наказание, следва ли ищеца да бъде възстановен на длъжността, заемана преди
прекратяването на трудовото му правоотношение, дължи ли ответната страна на
ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, и по чл.224, ал.1 от КТ.
За
да отговори на тези въпроси, съдът съобрази следното:
От
представената с ИМ длъжностна характеристика, подипсана от ищеца, се
установяват задълженията му за заеманата от него длъжност.
От
представеното медицинско удостоверение за пред съда №489/2017 г. се установява,
че на 09,08,2017 г. ищецът е прегледан от д-р ***– гл.асистент към Катедра по
съдебна медицина и деонтология при МУ ***, като при прегледа са констатирани охлузвания по лявата ръка и
десния крак.
От
представеното копие от жалба вх.№ В47469/19,09,2017 г. до РП ***се установява,
че е подадена от ищеца против лицата ***и ***Т..
От
представеното копие от докладна от 01,08,2017 г. се установява, че същата е
изготвена от ***до управителя на ответното дружество във връзка с установена
липса на парични наличности в размер на 10 150,00 лева. На докладната има
поставена резолюция от същата дата от управителя на дружеството за образуване
на дисциплинарно производство и изискване на обяснения.
От
представеното копие от докладна от 10,08,2017 г. се установява, че същата е
изготвена от ***до управителя на ответното дружество във връзка с извършена
проверка и снети обяснения по случай с кражба на парични средства от касети за
зареждане на АТМ 59602-***. В докладната е посочено, че след изискани
обяснения, са дадени писмени самопризнания от лицето И.Т. за присвояване на
сумата и по случая е подаден сигнал до ОД на МВР ***. На докладната има
поставена резолюция от същата дата от управителя на дружеството за
дисциплинарно уволнение.
От
представеното копие на „самопризнание“ /ръкописно изписано/ от И.Л.Т. се
установява, че същият е изписал „2017 – ***банкомата 10,500“, както и посочване
на други различни суми и дати /месец и година/ и уточнения „от буса“, „от
касета“. В долния десен ъгъл на листа има и изписано изявление „обясненията съм
дал доброволно собственоръчно написани 7,08,2017 г.“ и подпис.
От
представеното копие от Акт за зареждане/освобождаване на АТМ от 24,07,2017 г.
се установява, че е изготвен по отношение на АТМ на ***с №59602. Посочено е, че
е установена наличност на 16 590,00 лева, а по счетоводни данни/балансова
разписка, касовата наличност към 22,07,2017 г. /когато са извадени касетите от
АТМ устройството – видно от приложената балансова разписка/ е следвало да бъде
26 740,00 лева.
От
заключението на изслушаната СИЕ се установява, че обезщетението по чл.344,
ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ за периода от 28,08,2017 г. до 28,02,2018 г. е
в размер на 3237,89 лева, а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
е в размер на 308,37 лева, като последната сума е начислена във ведомостта за
м.август 2017 г. и е прихваната във връзка с дисциплинарното уволнение на
ищеца.
От
приложеното щатно разписание на ответното дружество към м.август 2017 г.,
Направление Охрана на ценни пратки и товари-***, се установява, че по щат са
били налични една бройка за длъжността Организатор оперативна дейност, една
бройка за длъжността Старши охранител и 30 бройки за длъжността Охранител с код
по НКП 54141007.
От
приложената в копие Инструкция за обслужване на банкомати /АТМ/ се установява
реда за обслужването на банкомати на банки, клиенти на ответното дружество.
От
представената в с.з. на 09,02,2018 г. декларация от ищеца се установява, че
същият е декларирал, че за периода от 28,08,2017 г. до 09,02,2018 г. не е
работил по трудово правоотношение.
От
показанията на св.***се установява, че след извършване на второто полиграфско
изследване на ищеца и съобщаване на резултатите, ***е приканил ищеца да даде
обяснения във връзка с признанията за присвояване на парични суми. Свидетелят
твърди, че ищецът собственоръчно написал такива, в които били посочени различни
суми. Сочи се също така, че почти през цялото време свидетелят е присъствал в
помещението, в което се е намирал ищецът, но не е видял някакви насилствени
действия спрямо него.
От
показанията на св.***се установява, че след поредна липса на парични суми от
касета за зареждане на банкомат, е извършена вътрешна проверка съгласно
процедурите на ответното дружество и преглед на запис от видеокамерите,
монтирани в инкасо-автомобила, се установява, че ищецът, използвайки метален
шиш, отваря касетата по време на транспортирането й до АТМ устройството, бърка
в нея и на няколко пъти вади сгънати на две банкноти от по 50,00 лева, които
прибира по джобовете си. Свидетелят сочи, че след извършване на второто
полиграфско изследване поискал обяснения от ищеца, който първоначално отричал
да е присвоявал парите, но след изглеждане на записа от видеокамерата си
признал и устно за извършеното, а след това написал и писмени самопризнания, в
които посочил и други присвоени суми. Свидетелят сочи, че след приключване на
срещата откарал заедно със св.***ищеца до гр.***, били спрени за проверка и
отведени в 01 РПУ, където след проверка на документите били освободени, а
ищецът – задържан. Свидетелят е категоричен, че на 7 август върху ищеца не е
упражнявано никакво насилие.
От
показанията на св.******се установява, че на 7 август бил дежурен диспечер, но
бил повикан от ***в офиса на фирма „***“. Свидетелят твърди, че след провеждане
на полиграфското изследване на ищеца, същият първоначално отричал да е взимал
пари от касетите, но след като видял записа, си признал. Свидетеля сочи, че
ищеца бил поканен от прекия си ръководител да даде обяснения по случая, и били
написани саморъчни такива от ищеца, в които дори се споменавали и други суми
освен последната. Свидетелят ***сочи, че придружил св.***при връщането на ищеца
със служебния автомобил в ***, като на влизане в града били спрени за проверка
и отведени в РПУ, където ищецът бил отделен в оперативна стая, а свидетелите –
освободени след извършена проверка на документите.
В
обясненията си пред съда ищецът заявява, че вечерта на 7 август бил заключен в
една стая в Районното за тръба, разпитан на другата сутрин във връзка с подаден
сигнал за присвоените пари и освободен към 14,00 ч.
От
видеозапис от дата 18,07,2017 г., от камера, монтирана в инкасо-автомобил,
заредил АТМ в обект ******, приобщен към делото чрез изглеждането му в с.з. и
отразяване на изгледаното в протокола, се установява лицето, което между 16,30
ч. 16,40 ч., манипулирайки с метален шиш касета, я отваря, бърка в касетата пет
пъти и вади банкноти от по 50,00 лева, сгъва ги на две и ги прибира в джобовете
си. По време на записа, в 16:39:08 ч. се вижда в профил главата на лицето, а в
16:39:25 ч. се вижда и лицето в гръб, което напуска автомобила.
От
повторния разпит на св.***се установява, че е разпознал на записа ищеца, тъй
като го познава много добре, освен това другият охранител е с различно
телосложение, а шофьорът не е напускал автомобила. Свидетелят твърди, че на
срещата в София на 7 август ищецът е бил със същия часовник, който се вижда
ясно на записа, дори и със същата тениска, която имала малко скъсано на ръкава.
От
изисканото и представено удостоверение от 01 РПУ при ОД на МВР ***се
установява, че по отношение на ищеца има повдигнато обвинение по чл.201 от НК и
по чл.339, ал.1 от НК.
От
представената справка за актуално състояние на всички трудови договори на
ищеца, изготвена от ***офис ***, се установява, че след дисциплинарното
уволнение на ищеца, същият е упражнявал труд по трудово правоотношение при
петима работодатели.
Съдът
не обсъжда останалите събрани писмени и гласнси доказателства, като неотносими
към правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
В
конкретния случай, при налагане на дисциплинарно наказание, в тежест на
работодателя е на първо място да установи удовлетворяване от негова страна на
онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и
чл.195 от КТ.
Процедурата
по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се накърнява
неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и
служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от
работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са уредени задълженията на
работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съществен елемент на
тази процедура е изслушването на работника или приемане писмените му обяснения
от работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание.
В
ИМ е направено възражение, че на ищеца не са поискани писмени обяснения за
посочената сума и посочената дата. Това възражение съдът намира за
неоснователно. От свидетелските показания на свидетелите ***, ***и ***се
установява, че от
ищеца устно са поискани обяснения за извършените от него действия по взимане на
парични суми от касетата, което представлява неизпълнение на трудовите
задължения и оттам нарушение на трудовата дисциплина, като такива обяснения са
дадени в писмен вид /макар и наименовани „самопризнание“/. Във връзка с формата
и съдържанието на поканата за даване на обяснения следва да се има предвид на
първо място, че работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал
производство по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, а разпоредбата на
чл.193 от КТ не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно
производство. Не е необходимо работодателят да бъде „сезиран” с нарочен акт /жалба,
оплакване, сигнал или друг документ/, той не е длъжен да уведоми работника за
„висящо производство” и да му връчи копие от акта, с който е „сезиран”, нито да
му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по
тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на
дисциплинарното наказание. От съществено значение за законосъобразността на
налагането на дисциплинарното наказание е обясненията да достигнат до
работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно той
да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание. Това
произтича от същността на обясненията - средство за защита, чрез
осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника или служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка
по повод на конкретно извършено нарушение, в това число на тежестта му. Именно
затова, когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на
трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства,
без да е необходимо в поканата за даване на такива /писмена или устна/ да са
посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или
правната му квалификация. Достатъчно е отправената покана да е достигнала до
адресата и в нея по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се
искат обясненията. Законът не дава предписание относно формата на поканата на работодателя
до работника или служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата
дисциплина, нито че тя следва да съдържа посочване, че е по повод на
дисциплинарно производство. Ирелевантно за законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание е и обстоятелството, дали обясненията са
изискани лично от дисциплинарно-наказващия орган и дали са дадени лично пред
него. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго лице
/каквото в случая се явява св.***/, а не непременно от работодателя, като за
това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. В случай, че
обясненията са изискани от друго лице, което не е носител на дисциплинарната
власт, от значение е достигането им до работодателя, респективно до носителя на
дисциплинарната власт, за да може да ги съобрази при вземането на решение за
налагане на наказание. В случая безспорно се установява от цитираната Докладна
от 10,08,2017 г., че след получаване на обясненията от ищеца, същите са
достигнали управителя на дружеството и съответно носител на дисциплинарната
власт, който е разпоредил дисциплинарното уволнение на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок
от извършването. Така
установените срокове са преклузивни – с изтичането им се погасява правото на
дисциплинарно-наказващият орган да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника или служителя. Атакуваната заповед е издадена на 25,08,2017 г., а
извършеното нарушение на трудовата дисциплина е от 18,07,2017 г., поради което съдът
приема, че преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен.
Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Писмената форма е такава за действителността на
волеизявлението на работодателя. Установените с чл.195, ал.1 от КТ изисквания
са предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника
или служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се
извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че
за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото
индивидуализиране на нарушението /т.е.фактическото
основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от
работника или служителя действия /бездействия/ в разрез със закона и/или с
въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на
трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в
посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ се
считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или
служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият
извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено
дисциплинарно наказание и работникът или служителят да има възможност да
разбере причината, поради която е дисциплинарно наказан, а съдът да може да
извърши проверка и въз основа на това да заключи дали наказанието е
законосъобразно. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
ищеца, че атакуваната заповед е немотивирана, а нито едно от видовете нарушения
на трудовата дисциплина не са цитирани в заповедта за уволнение. Освен, че дава
легално определение за понятието нарушение на трудовата дисциплина, Кодексът на
труда установява и съставите на основните дисциплинарни нарушения. Съдържащото
се в чл.187 от КТ изброяване на съставите на нарушенията на трудовата
дисциплина е своеобразен „огледален образ” на разпоредбата на чл.126 от КТ,
установяваща задължения на работниците и служителите при изпълнение на
възложената работа. Изброяването в чл.187 от КТ е примерно, което се налага
като извод от начина, по който са редактирани разпоредбите най-вече на чл.187,
т.10 от КТ, както и на чл.187, т.8 и 9 от КТ. Този подход на законодателя е
обусловен от разнообразието и спецификата на трудовите задължения по
конкретните трудови правоотношения с произтичащата от това невъзможност за
изчерпателното изброяване на възможните техни нарушения. Освен гореизложеното,
следва да бъде отбелязано, че в самата заповед все пак са посочени конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ответника. Неизпълнението на
възложената работа - чл.187, т.3 от КТ е налице, доколкото съгласно както
трудовия договор на ищеца, така и длъжностната му характеристика, същият следва
да пази ценните пратки и товари от противоправни посегателства, а в процесния
случай ищецът си позволява поведение, което грубо погазва основните задължения,
принципи и правила за длъжността, която заема – извършва
посегателство спрямо ценна пратка, транспортирана в инкасовия автомобил,
използвайки специално изработен уред, чрез който нарушава целостта на касетата
и изважда от нея значителен брой банкноти от по 50,00 лева. Тук следва да бъде
отбелязано, че е неоснователно възражението на процесуалният представител на
ищеца, че изгледаният в с.з. запис не съставлява годно доказателство, а
силуетът на него не може да бъде идентифициран. В гражданския процес видеозаписите
се приобщават към доказателствата по делото именно чрез преглеждането им в с.з.
и отразяване на видяното в протокола от заседанието, в който са изгледани. Процесният
запис е приет от съда като веществено доказателство по реда на чл.204, ал.1 от ГПК – чрез неговият оглед. Съдържанието на диска е възпроизведено в с.з., в
присъствието на страните, техните процесуални представители и съда. Следва да
се отбележи, че съобразно ТР№1/2001 г. на ВКС, т.10,
огледът
е доказателствено средство, имащо самостоятелно
доказателствено значение в процеса, а представеният видеозапис може да се
използва за целите на доказването на гражданският процес,
в който смисъл е и константната съдебна практика /например Решение
№136/11,04,2011 г. по
гр.д.№602/2010 г. на ВКС/. От
съдържанието на файла според съда категорично се установява, че
лицето на записа е ищеца, който присъстваше в проведените с.з. по делото и
съдът доби непосредствена представа от външния му вид.
Нелоялното отношение към работодателя – чл.187,
т.8 КТ във връзка с чл.126,т.9 от КТ, изразило се в злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието, също
е налице според настоящия състав. В съдебната практика се приема, че злоупотреба
с доверието на работодателя е налице в случаите,
когато работника или служителя, възползвайки се от служебното си положение, е извършил
действия, компрометиращи оказаното му доверие, когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено и дали от тях е извлечена имотна облага или не
/в този смисъл е Решение №86 от 25,05,2011 г. по
гр.дело №1734/2009 г., ВКС, ІV г.о.; Решение №242 от 21,05,2012 г. по
гр.дело №932/2011 г., ВКС, ІV г.о./. Съгласно
цитираната практика, когато работникът или служителят осъществява
материално-отчетнически функции /каквито ищецът осъществява видно от
длъжностната му характеристика, в която изрично е посочено, че длъжността се
определя като материално-отговорна съгласно Кодекса на труда/, то
изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение
за опазване имуществото на работодателя. Възлагането на материално-отчетническа
дейност предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие,
поради което осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен при
изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да
полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на
повереното му имуществото на работодателя. Когато служителят, натоварен с
материално-отчетнически функции, възползвайки се от служебното си положение,
допуска действия или бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то
извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение.
Както бе посочено и по-горе, предотвратяването на противоправни
посегателства спрямо ценните пратки, транспортирането на които е
възложено на ответното дружество, е било едно от основните задължения на ищеца,
поради което неизпълнението на това задължение, изразяващо се в присвояване на
част от тези ценни пратки именно от лицето, натоварено да ги охранява, представлява
злоупотреба с доверието, оказано от работодателя и тежко уронване на неговия
престиж.
За пълнота следва да да бъде отбелязано, че
съдът не кредитира с доверие изложеното от ищеца твърдение за осъществено
насилие спрямо личността му при написване на т.нар.“самопризнание“ – от една
страна разпитаните по делото свидетели са категорични, че спрямо същият не е
упражнявано никакво насилие на 07,08,2017 г. От друга страна, представеното
медицинско удостоверение е след извършен на 09,08,2017 г. преглед, отдалечен темпорално
с два
дни от датата на твърдяното насилие, а освен това не съдържа според
съда данни
за насилие с такъв интензитет, който да мотивира „насиленото“ лице да признае
присвояване на суми в размер на повече от 50 000,00 лева. Освен гореизложеното,
като от свидетелските показания, така и от обясненията на самия ищец, се
установява, че същият е бил задържан в Първо РУ в гр.***в
късните часове на 07,08,2017 г., и ако по същия действително е имало
следи от насилие, логично би било органите на полицията да отбележат това
обстоятелство, доколкото в противен случай биха били уязвими и обвинени именно
те в осъществяване на насилие спрямо задържаното лице.
При преценката относно
законосъобразността на наказанието, съдът е длъжен и без наведени доводи на
страните в тази насока да вземе отношение по въпросите по чл.189, ал.1 от КТ -
за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на
извършените нарушения, като вземе предвид и обстоятелствата, при които са
извършени тези нарушения, както и поведението на работника или служителя във
връзка с тях. Така следва да процедира съдът във всички случаи на оспорено пред
съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение
за уволнение или уволнение. Анализът на всеки от тези критерии има важно
практическо значение с оглед това опорочено ли е уволнението, или не. Както
вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение №163 от 13,06,2012 г.
по гр.д. №564/2011 г. на ІV г. о. и решение №227 от 29,06,2012 г. по гр.д.
№1417/2011 г. на ІІІ г. о., тежестта на допуснатото нарушение се определя с
оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените
трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо
доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение
на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. Както бе посочено по-горе, ищецът е
изпълнявам материално-отговорна длъжност, която длъжност предполага предотвратяване
на посегателства върху транспортираните ценни пратки и товари, а не извършване
на такива посегателства. Във
връзка с констатираното посегателство е подаден сигнал до органите на
полицията, за него са узнали голям брой лица както от наличния състав на
ответното дружество, така и от клиентите на дружеството, поради което съдът
приема, че извършените нарушения от ищеца са повлияли съществено върху
дейността на работодателя. Ето защо съдът счита, че при издаване на процесната
заповед работодателят е съобразил законовите критерии по чл.189, ал.1 от КТ и
наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение.
С
оглед на всички гореизложени съображения съдът приема, че е извършена цялостна
преценка на обстоятелствата по случая, в резултат на която е наложено и
законосъобразно дисциплинарно наказание, съответстващо на извършеното
дисциплинарно нарушение, поради което
искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателността
на предявения конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се обуславя от
уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на
заповедта за уволнение. Предвид на това, че главният иск е неоснователен и
недоказан, то такъв се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и също
следва да се отхвърли.
Искът
за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа се обуславя от
уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради което съдът намира, че и
този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не може обаче
да не бъде отбелязано обстоятелството, че със саморъчна декларация от
09,02,2018 г. ищецът декларира, че не е полагал труд по трудово правоотношение
от датата на уволнението до датата на съдебното заседание, а от представената
от ***офис ***за регистрирани трудови договори на ищеца е видно, че същият е
полагал труд по ПЕТ трудови правоотношение с различни работодатели.
По
отношение иска по чл.224, ал.1 от КТ
От
заключението на ВЛ се установява, че във ведомостта за м.август 2017 г. на
ищеца е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 308,37 лева, като тази сума е прихваната във
връзка с дисциплинарното уволнение на ищеца. В атакуваната заповед също е
посочено, че на ответника следва да се изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 12 дни за 2017 г., а на основание чл.221, ал.2 от КТ
служителят дължи обезщетение в размер на брутното ТВ за срока на предизвестие,
възлизащо на 536,00 лева. Изрично е посочено, че дължимите обезщетение се
прихващат до размера на по-малкото. При извънсъдебното прихващане, за да
настъпят последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва да
достигне до насрещната страна. С оглед обстоятелството, че
атакуваната заповед /в която е направено изявлението за прихващане/ е връчена
на ищеца /на 25,08,2017 г. според
изложеното в ИМ/, то съдът приема, че изявлението за прихващане е
достигнало до насрещната страна и следователно последиците от извънсъдебното
признание са настъпили. Ето защо предявеният иск по чл.224, ал.1 от КТ следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото към датата на подаване на ИМ
искът вече е бил погасен чрез извършеното извънсъдебно прихващане.
При
този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски
за адвокатско възнаграждение. Преди да са произнесе за разноските, съдът следва
да обсъди направеното от страна на ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение - съдът счита същото за неоснователно. От
една страна, настоящото дело е с фактическа и правна
сложност, разгледано е в две съдебни заседания /в проведеното на 23,01,2018 г.
с.з. ход на делото не е даден поради нередовно призоваване на ответника/,
събирани са допълнителни доказателства освен представените с ИМ и отговора –
изготвена е съдебно-икономическа експертиза, разпитвани са свидетели, извършван
е оглед на видеозапис. От друга страна адвокатското възнаграждение,
което е заплатено от ответника, дори е под минималния размер, тъй
като съгласно
чл.7, ал.1, т.1, предл.първо от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
би следвало да е 460,00 лева за първия иск /по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ/ и 300,00 лева за втория иск /по чл.224, ал.1 от КТ/ съгласно
чл.7, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.1, изр.последно от Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заплатеното от ответника възнаграждение е в размер на 720,00 лева с ДДС /преди
начисляване на ДДС – 600,00 лева/. Съгласно §2а от горецитираната
Наредба, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение – тоест ответника претендира
разноски за адвокатско възнаграждение към минимума. Ето защо следва ищеца
да
бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в пълен размер от 720,00 лева.
Доколкото
с определение от 09,02,2018 г. е постановено разглеждането на делото да бъде по
общия ред, то постановеното по делото решение ще подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Л.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.А.Д. от ПАК, против „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед №3026 04/25,08,2017 г. на управителя
на „***“
ЕООД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.А.Д. от ПАК, против „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване ищеца на длъжността „охранител“ в ответното дружество,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения И.Л.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.А.Д. от ПАК, против „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3
вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
периодите 28,08,2017 г. - 31,08,2017 г., 06,09,2017 г. – 17,09,2017 г.,
09,11,2017 г. – 30,11,2017 г., 01,01,2018 г. – 14,01,2018 г. и 09,02,2018 г. –
28,02,2018 г., в общ размер на 1600,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.А.Д. от ПАК, против „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3
вр.чл.225, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 320,00 лева, представляваща
разлика между ТВ, която е получавал при ответника, и получаваното за периода 01,12,2017
г. – 31,12,2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.А.Д. от ПАК, против „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – за 12 дни за
2017 г. в размер на 250,00лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК
И.Л.Т., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: