Решение по дело №1688/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1673            Година  30.11.2020         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 1688 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „А.Д.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Несебър 8230, ул.„Околовръстен път“ № База „А.Д.“ представлявано от управителя Д. И. И.против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-83-0047216/08.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и прави искане да бъде отменена. Възразява, че е немотивирана, като за фактическите си констатации административният орган не ангажира доказателства, а срокът за който е определена е необосновано дълъг, както и е нарушен принципът за пропорционалност съгласно правото на ЕС при определяне на санкцията.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На 06.07.2020г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя – автоцентър „А.Д.“, находящ се в гр.Несебър, ул. “Околовръстен път“ - база А.Д., за която е съставен протокол за извършена проверка № 0047216/ 06.07.2020г.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-83-0047216/08.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

Заповедта е връчена на 09.08.2020г., видно от оформената разписка и е обжалвана по административен ред с жалба вх.№ ИТ-00-5954/22.07.2020г.

С решение № ГДФК-69/24.07.2020г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена, като неоснователна.

С оглед нормата на чл.98, ал.2 от АПК, предмет на съдебното производство е заповед № ФК-83-0047216/08.07.2020г., а не решението постановено в хода на административното обжалване.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-83-0047216/08.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. За извършената проверка в търговския обект и констатираното нарушение е съставен протокол № 0047216/ 06.07.2020г., който е връчен на жалбоподателя. Видно от съдържанието на протокола, в него се съдържа текст „Искания, възражения и бележки на проверяваното лице“, след който текст са предоставени четири реда на които те да бъдат направени, тоест още към този момент е дадена възможност на жалбоподателя да бъде изслушан, преди да се наложи ПАМ и правото му на защита не е нарушено, както се твърди от процесуалния му представител. Отделно от това, проверката е извършена на 06.07.2020г., а процесната заповед е издадена на 08.07.2020г. и жалбоподателя е можел да направи допълнително искания, възражения и бележки, което не е сторено от него.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕ.ото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е мотивирана, като в нея се съдържат фактическите и правните основания за налагане на процесната ПАМ и определяне на нейния срок. В този смисъл, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушаване на общия принцип на добра администрация и правото на защита, тъй като както за него, така и за съда стават ясни мотивите на административния орган да наложи ПАМ.

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата норма на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочена контролна покупка на обща стойност 5,00 лева, за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират доказателства, че за процесната продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова бележка от кочан, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл в постановеното по делото определение № 1799/16.09.2020г. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, поради което след като за процесната продажба не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, към момента на плащането, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и е наложена ПАМ.

За налагане на процесната принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Административнонаказателното производство и административното производство по налагане на ПАМ, макар да са породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича от различното естество и целите, за които се издават  актовете, с които приключват тези производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или възстановителни функции, докато наказателните постановления имат за цел налагане на административно наказване и/или имуществени санкции.  Процесната заповед е мотивирана именно с наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – нарушение на начина за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административно наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата на издадени наказателни постановления към момента на налагане на ПАМ, не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя няма предварително изпълнение, както по силата на закона, така и по разпореждане на административния орган. В този смисъл, направените от жалбоподателя възражения за нарушаване правото му на защита, с оглед възможността на административния орган да допусне предварително изпълнение на заповедта са неотносими към конкретния спор и не следва да се обсъждат. 

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за налагането на процесната ПАМ в противоречие с целта на закона,  обвързани с  твърдение за необосновано дълъг срок за който се прилага ПАМ.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката.

Видно от заповедта, срокът за запечатване на обекта - 14 дни е мотивиран, с обстоятелството, че се касае за търговски обект с наличие на непогасени публични задължения в размер на 18 339,88 лева към 07.07.2020г. и деклариран финансов резултат за 2019г. - 19 501,80 лева, 2018г. – 25 121,00 лева и 2017г. – 8 946,27 лева. Освен това създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, липсва организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, както и невъзможност за проследяване на реализираните обороти.

Част от така изложените мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът на процесната ПАМ е 14 дни, а максимално предвидения е 30 дни, тоест органът е определил срок под средния предвиден от законодателя, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение, а именно стойността на покупката за която не е издаден фискален бон – 5,00 лева, която не е незначителна предвид установения на дружеството среднодневен оборот от 425,93 лева.

Действително, останалите посочени мотиви - наличието на непогасени публични задължения и декларираният от дружеството финансов резултат, са неотносими при определяне срока на ПАМ, но това не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото посредством цитираните в предходния абзац мотиви, се установяват законосъобразното определяне на срока на мярката.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за налагането на процесната ПАМ в противоречие с целта на закона. Мярката има за цел да постигне промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването и́ търговеца не е преустановил дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В този смисъл, административният орган при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението е определил 14 дневен срок на ПАМ, който е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. В този смисъл не е налице и нарушение на принципа non bis in idem, тъй като по своята същност ПАМ не е наказание, а както беше посочено вече, това е мярка, която има за цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения.

След като, наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

С оглед на изложеното жалбата на „А.Д.“ ООД е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да се присъди в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.Д.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Несебър 8230, ул.„Околовръстен път“ № База „А.Д.“ представлявано от управителя Д. И. И.против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-83-0047216/08.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „А.Д.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Несебър 8230, ул.„Околовръстен път“ № База „А.Д.“ представлявано от управителя Д. И. И.да заплати в полза на Национална агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: