Мотиви по н.о.х.д. № 20054410200481
по описа на РС гр.Левски
Срещу подсъдимите Г.Г.,
А.Г., А.П. и К.П.,***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на
31.01.2005 г., в землището на гр.Левски, след като се сговорили предварително
помежду си, отнели чужда движима вещ – един брой маслен трансформатор марка
„Елпром” 63/20 киловолта, на стойност 985.60 лева, от владението на
„Електроразпределение Плевен” ЕАД – гр.Плевен, без съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да го присвоят, като деянието е извършено при
условията на повторност за подсъдимия П. и при условията на опасен рецидив за
подсъдимия Г..
Престъпление по чл.195, ал.1, т.5 от НК – за подсъдимите Г.Г. и А.П..
Престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
във вр. с чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК – за
подсъдимия А.Г..
Престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и
т.7 от НК – за подсъдимия К.П..
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимите, така както е повдигнато
с обвинителния акт. Излага доводи, че същото се доказва от събраните по делото
доказателства, поради което моли съда да ги признае за виновни и да постанови осъдителна
присъда, като определянето на съответните им наказания, предоставя на
преценката на съда.
Подсъдимият
Г.Г., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както
лично, така и чрез назначеният му служебен защитник – адв. Л.А. ***, моли съда
да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Защитата излага съображения, че не е установен по
несъмнен и категоричен начин, както предмета на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, така и участието на подсъдимият Г. в извършеното
престъпление.
Подсъдимият
А.Г., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както
лично, така и чрез защитника си – адв. М.С. ***, моли съда да го признае за
невинен и да го оправдае, като приеме, че повдигнатото обвинение се гради единствено
на обясненията на подсъдимите и липсват други годни доказателства, които да
обосноват постановяването на осъдителна присъда.
Защитата алтернативно моли съда, в случай, че
подсъдимият Г. бъде признат за виновен, то извършеното от него деяние да се
преквалифицира, като престъпление по чл.207, ал.1 от НК. Позовава се на
разпоредбите на чл.80-83 от НК – за изтекла абсолютна давност при наличието на
такъв състав.
Пледира в случай, че съдебния състав приеме, че
повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин да признае Г.
за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер,
предвиден в закона, а именно за срок от три месеца, както и че са налице
предпоставките за ново групиране на наказанията. Излага аргументирани доводи,
че неправилно повдигнатото обвинение на подсъдимия Г. е квалифицирано като
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, тъй като не са налице
основанията на чл.29 от НК.
Подсъдимият А.П., в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, както лично, така и чрез защитника си – адв.А.А. ***, моли съда да
го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.
Излага доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен
и безспорен начин, относно участието на подсъдимите в неговото извършване,
относно конкретизацията и стойността на противозаконно отнетата чужда движима
вещ. Във връзка с горното защитата моли съда да не дава вяра на свидетеля К.,
предвид наличието на многобройни съществени противоречия в неговите показания.
Подсъдимият К.П., в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, както лично, така и чрез защитника си – адв.Б.Б. ***, моли съда да
го признае за невинен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае.
Защитата излага съображения, че липсват годни
доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен начин
участието на подсъдимия П. в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинението, даващи на съда да постанови осъдителна присъда по
отношение на подзащитния му.
Алтернативно моли съда в случай, че даде вяра на
обясненията на останалите подсъдими, дадени от тях пред съдия на досъдебното
производство и приеме, че подсъдимия П. е извършил някакви последващи действия,
във връзка с продажбата на предмета на престъплението, то извършеното от него
деяние да се квалифицира, като престъпление по чл.215 от НК. В този случай моли
съда да занижи отговорността му, поради наличието на многобройни смекчаващи
вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Г.Г. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият А.Г. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият А.П. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият К.П. ***, ЕГН **********.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че срещу четиримата подсъдими е образувано
досъдебно производство, което е приключило с внасяне на обвинителен акт в РС -
Левски за извършено от тях престъпление квалифицирана кражба.
От събраните по делото доказателства
/протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум към него и
показанията на свидетеля Н.Н./ се установява, че от трафопост, намиращ се в
землището на гр.Левски, е отнет противозаконно един брой маслен трансформатор марка
„Елпром”, 63/20 киловолта, собственост на „Електроразпределение” ЕАД –
гр.Плевен.
Безспорно се установява и обстоятелството, че един от
участниците в изпълнителното деяние на извършената кражба е Б.К., макар и
същият да е разпитан по делото /както в досъдебната, така и в съдебната фаза на
процеса/ в странното процесуално качество на свидетел - очевидец. Това
обстоятелство само по себе си предопределя и неговата пряка заинтересованост от
изхода на процеса, което е самостоятелно основание съда да игнорира показанията
му, като недостоверни. Но тъй като изложеното от него по време на разпитите му не
представлява обяснения, а свидетелски показания, то като такива имат значение
за изясняване на основния въпрос, а именно извършили ли са подсъдимите
престъплението, за което им е повдигнато обвинение.
При изясняване на въпроса, относно
авторството на деянието, съдът не може да направи от показанията на свидетеля Б.К.
обоснован извод за участието и на четиримата подсъдими в извършване на
престъплението, но не само на основание пряката му заинтересованост от изхода
на делото по изложените по – горе причини, но и поради констатирани съществени противоречия
в неговите показания, от които логично следствие е тяхната необективност.
Свидетелят К. е разпитан в съдебно
заседание, а на досъдебното производство пред съдия. При разпита в съдебно
заседание, свидетелят К. поименно изброява четиримата подсъдими, като лицата,
на които твърди, че е направил услуга на инкриминираната дата да отнемат
предмета на престъплението. Едновременно с това обяснява, че имената, които
сочи е научил впоследствие от получаваните призовки по делото. Обяснява, че
само А. е познавал отпреди, а с останалите трима „се е запознал” по време на
кражбата. На К. чул само името, а на А. и Г. – само прякорите. На фона на направеното
от него последващо изявление, че тогава е било, около 9-10 часа вечерта, тъмно
и неосветено, поради което не успял да види никого, будят недоумение
възможностите на свидетеля К. да разпознае впоследствие извършителите на
престъплението по снимков материал, показан му в полицията, след като лично не
е възприел визуално лицата, с които е бил. Липсата на категоричност и
несигурност в показанията на К., относно горното обстоятелство, обяснява и
липсата на съставен протокол на досъдебното производство за извършено
процесуално следственото действие „разпознаване по снимки”, за каквото
последния твърди, че е направено. Обясняват и защо не е проведено и
разпознаване на живо с участието на подсъдимите, още повече, че разпознаване по
фотоснимки се извършва само когато не е възможно да се покаже самото лице.
Безспорно е, че такава възможност е имало – няма данни някой от подсъдимите да
се е укривал.
При разпита на К. в съдебно заседание, наред с
невъзможността да уточни кой точно от подсъдимите е познавал отпреди, за да го
свърже с конкретната личност, а в последствие да го посочи по снимка, съдът
констатира и противоречия в направените от него уточнения от къде и по какъв
повод познава някой от тях. Свидетелят К., макар и да твърди първоначално при
разпита му в съдебно заседание, че е познавал само А., като работник при „Е.”,
след прочитане на показанията му дадени пред съдия, на поставен от страните
въпрос познавал ли е подсъдимите и кои от тях, К. отново твърди, че е познавал А.
5-6 месеца, преди инкриминираната дата. Познавал вече и А., но като работник
при „Е.”. Въпреки обърканите му показания в този смисъл, при разпита му в
съдебно заседание заявява декларативно: „Аз ги познавам и казвам това са хората,
които бяха заедно там”. При наличието на тези противоречия са неубедителни
последващите му показания, че той лично не може „да накисне” човек, който не е
бил там, и то особено след признанието му: „Аз много крада и много лъжа”. Така
констатираните противоречия в показанията на основния свидетел по делото Б.К.,
относно авторството на деянието, не могат да бъдат кредитирани от съда, като
правдоподобни.
Съдът констатира противоречия и в показанията на
свидетеля К. в съдебно заседание и дадените от него пред съдия на досъдебното
производство, поради което последните са прочетени и приобщени към
доказателствата по делото. На разпита пред съдия свидетелят също си служи с
имената и прякорите на подсъдимите, като отново твърди, че на „А.” и „Д.” не им
знае имената, защото тогава за първи път ги видял. За разлика от показанията му
дадени в съдебно заседание, че при извършване на деянието е запомнил
участващите лица по прякорите им - „А.” и „Д.”, тъй като са се обръщали един
към друг с тях, то на разпита пред съдия вече твърди, че едва на следващия ден
е разбрал прякорите на лицата, които сочи. Тези противоречия са съществени, и
въз основа на тях съдът не може да направи извод, по – какъв начин свидетеля К.,
в момента на извършване на кражбата, е възприел съучастниците си, а след това
ги възпроизвежда, въз основа на личните си възприятия, каквито всъщност се
установява, че липсват.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелят К. в
частта им, че не е знаел къде и защо отива на инкриминираната дата. Необективни
са твърденията му, че неговото незнание се дължи на факта, че предварителната
уговорка между него и подсъдимия А.П. е била „за по – законна далавера”, а
именно, че ще ходят до ЗРЧ – базата в града за метали, които да натоварят и
продадат на вторични суровини. За тази „услуга”, срещу „смешна сума пари”,
свидетелят К. осигурил кон и каруца. Житейски нелогични и неубедителни са тези
му показания, при положение, че още преди извършване на деянието е „излъгал”
собственика на каруцата, че ще ходи за дърва с нея, а собственика на коня – за
желязо. Поради тази причина съдът не може да кредитира, като достоверно
изявлението му в съдебно заседание: „страшно ми е, ако съм знаел, че трафопоста
се краде”. Очевидно показанията му в този смисъл целят единствено избягване на
неблагоприятните последици за него от промяната в процесуалното му качество по
делото, с оглед съдебното му минало. А то е предполагало ефективно изтърпяване
на наказание лишаване от свобода, в случай че евентуално бъде признат за
виновен, като извършител на инкриминираното престъпление. Видно от справката за
съдимост по отношение на свидетеля Б.К. е, че към инкриминираната дата е бил в
изпитателния срок на влязла в законна сила на 14.03.2003 г. условна присъда за
кражба. Последната е приведена в изпълнение, поради извършено от него друго
деяние /също кражба, и то няколко месеца преди инкриминираната дата/, в
изпитателния й срок, за което деяние също е осъден с влязла в законна сила
присъда.
При това положение не буди никакво съмнение, че свидетелят
К. е имал съвсем основателна причина да се притеснява „за поста си”, но не
защото към момента на извършване на деянието е мислел, че ще го „смажат”
съучастниците му, а поради притеснението му от „закъсването” на каруцата и коня
в снега, ведно с предмета на престъплението. Безспорно, това обстоятелство е
предполагало и обективна възможност, престъплението и неговия извършител да
бъдат разкрити. Именно закъсването на каруцата в снега, го е мотивирало да
потърси кварталния на селото – свидетелят И.С., за да му съобщи за извършената
кражба. Въпреки, че му съобщил и прякорите на извършителите, а себе си
представил като „техен заложник и роб”, не успял да убеди последния, че само е
направил услуга и е бил в пълно неведение, относно обстоятелството, че всъщност
се извършва кражба.
Предвид всичко изложено по - горе съдът счита, че не
могат да се поставят в основата на една осъдителна присъда спрямо четиримата
подсъдими, показанията на свидетел, които по своята същност са обяснения, но
дадени с оглед най – благоприятния изход за него от случая: да „накисне” други
лица, като извършители на престъплението.
При липса на годни доказателства, относно авторството
на деянието, личи идеята да се докаже обвинение за кражба, без оглед на данните
за други възможни версии в тази насока, и то след като такива са били налице, а
именно: кражбата на трансформатора да е извършена от свидетеля К., в съучастие
с неустановени лица. И ако това е допустимо, макар и укоримо, за досъдебната
фаза, във връзка с „установяването” на „неизвестния извършител” /срещу какъвто
е образувано дознанието/, то е недопустимо в съдебната фаза на процеса. При
това положение няма как да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите Т.М.,
П.С. и М.М. /на последния прочетени показанията, дадени от него пред орган на
досъдебно производство/, които категорично твърдят, че на инкриминираната дата,
подсъдимият К.П. ***, където е присъствал на курбана на М..
От показанията на разпитаните по делото друга група от
свидетели: Г.Н. и И.Н. се установява една нова фактология, свързана с намиране
на закъсалата в снега каруца и кон, ведно с предмета на престъплението, и по –
късното им откриване от лицето, което ги е оставило – свидетелят К..
Уклончивите им показания, очевидно се дължат на същите причини, поради които и
техния съселянин К. дава недостоверни показания, а именно: опит да прикрият
умисъла си за извършеното от тях деяние на инкриминираната дата, тъй като сами
биха се поставили в уязвимо положение. Въпреки тези „опити”, съдът констатира,
че свидетелите Н. и Н. съвсем не са успели да заблудят свидетеля К., относно
„истинските си намерения”, поради което последният изразява своето възмущение
от тяхното деяние: „Гледат и те от крадец да откраднат”.
Предвид гореизложеното съдът не може да ползва, като
годно доказателствено средство показанията на свидетеля Н., който твърди, че
няколко дни, след случая, заедно със свидетеля К., са пристигнали с лек
автомобил до неговия дом три лица, които са му „държали сметка” за прибирането
на каруцата с коня и за „изхвърлянето” на трансформатора. Свидетелят Н.
заявява, че не познава лицата и не е успял да ги види, тъй като в неговата
улица било толкова тъмно, че дори прави образно сравнение: „ей тъй да ти
бръкнат, няма да видиш”. При това положение буди недоумение възможността на
този свидетел да запомни и възпроизведе прякорите на трите лица, които са го
посетили: „А.”, „Д.” и „Т.”. Прави впечатление, че показанията на този
свидетел, относно „идентифицирането” на извършителите на кражбата, странно
наподобяват показанията на свидетелят К. – чути прякори и неразличени в тъмното
непознати лица. От друга страна е лишено от всякаква логика описаното от
свидетеля Н. поведение на подсъдимите, тъй като същите на практика нямат и не
са имали какъвто и да е интерес, след деянието да посещават лично домът му и да
се „разкриват”, особено след като конят, каруцата и трансформатора са били
възстановени на лицето, което ги е загубило, а впоследствие и намерило.
Основателна причина да държи сметка за стореното от тази група свидетели е имал
единствено Б.К.. Безспорно му е било добре известно, че ако последните
евентуално бъдат разпитани в хода на разследването, ще свържат единствено
неговото име с предмета на престъплението. Това обстоятелство обяснява защо К.
първоначално е демонстрирал пред свидетелите Н. и Н. притеснение и гняв, поради
това, че отнетия трансформатор е изхвърлен на боклука, а впоследствие и
„уплаха” за своя и за техния живот.
Дори и свидетеля С.С. назовава прякори и имена в
показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство, които са
прочетени по реда на чл.281, ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, за които твърди,
че са му съобщени от свидетеля К., дни след извършване на деянието. При
положение, че свидетелят С.С. изцяло възпроизвежда „споделеното” от К., макар и
добросъвестно да дава показанията си, съдът приема, че същите не могат да
служат, като косвено доказателства по делото, относно авторството на деянието.
Твърденията на свидетеля К. в съдебно заседание, че са се „намерили и други
свидетели, на това което казва”, недвусмислено водят на извод, че последният не
само се е поставил в услуга да свидетелства в полза на обвинението, но и
своевременно и напълно съзнателно, след деянието, е проявил прецизност, относно
осигуряване на гласни доказателства, които да „покриват” неговите показания,
относно извършителите на престъплението. Не могат да служат, като косвено
доказателство - уличаващо четиримата подсъдими, като извършители на престъплението,
показанията на свидетелите С.И. и Е.К.. Последните дават показания, относно
фактология, развиваща се в деня, следващ извършената кражба /макар и да не
помнят точно дата и година/. Свидетелят И. не е разпознал подсъдимите, като лицата,
в чиято кола се е качил свидетеля К., въпреки, че ги е познавал визуално, а
свидетелят К. не съобщава причината, поради която „Д.” и другото непознато
момче са издирвали К.. При това положение от показанията на първия свидетел не
може да се направи извод, че разказаната от К. фактология от следващия ден е
свързана по някакъв начин с четиримата подсъдими, а от показанията на втория
свидетел, че един от подсъдимите е търсил К., именно по повод предмета на
престъплението.
Не се подкрепят от събраните по делото доказателства
показанията на свидетеля К. и в частта им, че на следващия ден вечерта,
подсъдимите са пристигнали до дома му в * и са натоварили в червен бус
трансформатора - предмет на престъплението. Наред с това, същите в този смисъл
са и противоречиви, предвид направеното от него изявление в съдебно заседание,
коренно изключващо преходните му такива, а именно: „На следващия ден бях на
Плевен и доста време стоях там”.
Предвид изложеното по – горе, при
липсата на събрани доказателства, които да установяват по несъмнен, безспорен и
категоричен начин участието на четиримата подсъдими в извършване на деянието,
обясненията, с които подсъдимите се признават за виновни по повдигнатото им
обвинение, не могат да се поставят в основата на осъдителна присъда, спрямо
тях. Самопризнанията на един от подсъдимите, по отношение на останалите, също
не може да бъде ползвано и присъдата не може да почива единствено на
самопризнания.
Макар и безпредметно следва да се
отбележи, че повдигнатото обвинение срещу четиримата подсъдими страда и от друг
съществен недостатък. На практика става въпрос за обвинение за кражба, с
предмет на престъплението, който няма стойност. В съдебно заседание е оспорена
от страните и не е приета изготвената съдебно – оценителна експертиза, въз
основа на която е посочена в обвинителния акт стойността на един брой маслен
трансформатор марка „Елпром” 63/20 киловолта, собственост на
„Електроразпределение” ЕАД гр.Плевен, в размер на 985,60 лева. В съдебно заседание
е назначена повторна такава експертиза, която определя две нови стойности на
предмета на престъплението – едната е в размер на 1414 лева за функциониращ
маслен трансформатор, и в размер на остатъчната стойност от 280 лева за
нефункциониращ такъв. Именно това експертно заключение е прието в съдебно
заседание, като вярно, точно и компетентно изготвено. В случая не е направено
изменение на обвинението, и нито една от двете нови стойности не е предявена на
подсъдимите по реда на чл.287 от НПК. Касае се за ново обстоятелство, което е
от значение за определяне на фактическия състав на престъплението, поради което
представлява пречка за съдът да предприеме самостоятелно изменение на
обвинението с присъдата, както в наказателната, така и в гражданската й част.
При положение, че събраните по делото доказателства в
своята съвкупност не водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимите
са извършили престъплението кражба, съдът счита, че обвинението, внесено от РП –
Левски не е напълно доказано в хода на съдебното следствие, и същото почива
единствено на предположения, а императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК
забранява съдът да формира вътрешното си убеждение, въз основа на предположения
и в резултат да постанови осъдителна присъда.
Съдът съобрази и императивната разпоредба на чл.304,
предложение второ от НПК, а именно не се установява, че деянието е извършено от
четиримата подсъдими, поради което ги е признал за невинни по повдигнатото им
обвинение и ги е оправдал.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес на основание чл.84 и следващите
от НПК, е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице „Електроразпределение”
ЕАД гр.Плевен, срещу подсъдимите Г.Г., А.Г., А.П. и К.П., за сумата от 985.60 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането,
до окончателното й изплащане.
В качеството на граждански ищец по делото е
конституирано ощетеното юридическо лице „Електроразпределение” ЕАД гр.Плевен.
Гражданският иск е предявен на деликтно основание - чл.45
от ЗЗД, което изисква претърпените имуществени вреди от ощетеното юридическо
лице да са причинени виновно от четиримата подсъдими. Съдът е оправдал последните
по повдигнатото им обвинение, което прави претенцията на гражданския ищец неоснователна.
Последното обстоятелство е мотивирало съда да отхвърли на основание чл.307 от НПК, предявеният граждански иск.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: