Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 3460 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на „Д.л.” ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно
постановление № 443455-F489398/19.06.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с
което на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер
на 650 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата се посочва, че в случая дружеството е било санкционирано два пъти
за идентично нещо веднъж по чл. 185, ал.1 ЗДДС и втори път по цитираната
наредба.Наред с това по време на извършване на проверката обектът не е
функционирал, като на служителите на НАП е била предоставена храна поради
тяхното изрично настояване, а фискален бон не бил предоставен, тъй като намиращото
се в обекта лице не разполагало с технически познания във връзка с привеждане в
режим на работа на фискалното устройство.С оглед на изложеното се моли за
отмяна на издаденото НП, евентуално за намаляване на размера на наложената
санкция доколкото се касаело за първо нарушение на данъчното законодателство.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна
моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, като посочва, че действително спрямо дружеството има издадено
и друго НП, но то касае извършването на друго по вид нарушение на правилата на
данъчното законодателство.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2019 година служители
на НАП и в частност св. Н.С.С. извършил оперативна
проверка на търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС, а
именно бистро „,Мръвката“, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Перперикон“
№ 4, стопанисван от „Д.л.” ЕООД.
Служителите на НАП влезли в обекта и попитали жената, която била на касата за обедно меню,
тя изброила какво е останало от него и те си поръчали – 1бр. шницел пане на стойност 3.00 лева, свински дроб с лук на
стойност 3,00 лева, 1 бр. хляб с единична цена 0,40 стотинки и 1 бр. сода с
единична цена 1,30 лева – всичко на обща стойност 7,70 лева. Сумата заплатили с банкнота от 10,00 лева и на С. било върнато ресто от 2,30 лева,
като при заплащането не била издадена касова бележка. След консумацията на покупкатаслужителите се
легитимирали, извели дневен отчет от фискалното устройство,
от който беше видно, че
оборота за дена е 0,00 лева, като нямало
нищо маркирано. Жената, която работела лично изброила паричните средства
в касата, които били на стойност 56,55 лева. Сумата била описана в опис, ръчно изготвен от нея.
С оглед
установеното при проверката, бил издаден АУАН, а впоследствие административнонаказващият
орган приел от правна страна, че са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, като нарушението било извършено за първи път.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин
от показанията на св. Н.С.С. – актосъставител,
както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не
съществуват никакви противоречия.
При така приетото от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално
легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния
и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата -
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи.
Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице
какъвто в случая се явява Началника на отдел. Съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от
Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и
служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Актът, въз
основа на който е издадено обжалваното НП е съставен от свидетеля Н.С.С., заемащ длъжност „инспектор по приходите“, с оглед на
което съдът намира, че същият е бил компетентен да състави процесния
АУАН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото описание на
вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и ясно, както в АУАН,
така и в НП, като посочената от АНО правна квалификация съответства на
фактическото описание.
В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, като за пълнота съдът следва да отбележи, че на
жалбоподателя са били предоставени всички предвидени в закона процесуални
възможности да изрази възраженията си, свързани със съставените АУАН и НП.
По отношение вмененото нарушение,
съдът намира следното:
Съгласно чл.118,ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи
фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта.
В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС е предвидено, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка
с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската
дейност.
Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Съгласно чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3,ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3,ал.1. Съгласно чл.25,ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в
случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на
извършване на плащането /независимо дали то е частично или авансово, като в
случая е платена цялата сума по договора за покупко-продажба на изброените
ястия и напитки/, продавачът следва да издаде фискален касов бон.
Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или касова
бележка при извършване на плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл.185 от ЗДДС - имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 лв. до 2 000 лв.
В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът на
18.05.2019г. е продал ястия и напитки, без да издаде касова бележка, с което е
осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение.
По делото не се твърди и не се установява наличието на обстоятелства, които
да изключват задължението на търговеца да издаде касова бележка, поради което
санкцията му е била наложена законосъобразно.
Твърденето, че в случая спрямо дружеството е бил издаден и друг акт
санкциониращ несъответствието между фактическата и касовата наличност във
фискалното устройство по никакъв начин не води до отпадане на отговорността,
тъй като действително според действащото законодателство се касае за две
отделни нарушения при идентични факти.
Що се отнася до причините за неиздаването н касовия бон същите са ирелевантни в производството, а твърденията на
жалбоподателя, че обектът е отворил единствено за да предостави консумация на
данъчните служители останаха изцяло недоказани.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН въпреки твърденията в
посочения смисъл от представителя на дружеството-жалбоподател.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства
на МФ са част от установения
ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота
на пари и документи съдът намира, че формират
сравнително висока обществена опасност, поради което
не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките
за прилагане на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, т.е. че
случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.
Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,ал.1 от ЗДДС.
Съдът счита обаче, че наложената санкция на търговеца
не е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като същата се явява несправедлива по
размер, поради несъответствие с тежестта на извършеното нарушение. По
преписката липсват каквито и да било мотиви от страна на АНО, които да
обусловят определяне на размер на имуществената санкция различен от минималния.
Съдът като съобрази, че не са
констатирани други нарушения в търговския обект и като отчете липсата на
доказателства за други осъществени нарушения от жалбоподателя преди настоящата
проверка, счита че наказателното постановление следва да бъде изменено като се
намали размера на наложената санкция от 650 лева на 500 лева, който се явява
съответен на целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде изменено в посочения смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 443455-F489398/19.06.2019г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите – гр. Варна, с което на „Д.л.” ЕООД е наложена „имуществена санкция”
в размер на 650 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г.
на МФ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: