Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 11.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 618/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от К.П.К.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 20-41/26.02.2020 г. на Зам.Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което на К., за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/ и на осн. чл.45, ал.3 ЗЗДетето било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв. Жалбоподателят моли съда да отмени  наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа наказателното постановление.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален  представител, който моли съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2020 г., около 04.00 ч. свид. Л.П. и Т.Т.– полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР Русе, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в района на ул.“Илинден“ в гр.Русе. Непосредствено пред ОДЗ“Снежанка“, на същата улица, полицейските служители забелязали лек автомобил, в който имало четири лица – две от мъжки пол и две от женски. Приближили се и пристъпили към извършване проверка на документите за самоличност на лицата. Установили, че едното от лицата е М.К.К. и същата е на 17години. Другото момиче в автомобила също било непълнолетно, поради което, двете с К. били съпроводени до Първо РУ при ОД на МВР Русе.

В хода на проверката М.К. обяснила на свид.П., че живее при приятеля си, а вечерта излязла с другото момиче и двамата мъже установени в автомобила, за да се забавляват. Заявила, че родители ѝ живеят в с.Червена вода, но тя не живее при тях. Поради това свид.П. се свързала по телефона с бащата – жалб. К.К. и след като му обяснил, че дъщеря му е в управлението, го призовал да се яви там. След като жалб. К. се явил, свид. Л.П. му съставил АУАН, за това, че като родител на М.К., не я е придружил на обществено място след 22ч. и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за неин придружител.

          Въз основа на съставения акт, Зам.Директора на ОД на МВР-Русе, издал обжалваното наказателно постановление, с което за допуснатото нарушение и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДетето, наложил на К.К. наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

В хода на съдебното производство, от обясненията на жалб. К. и от показанията на свид. А.П.– майка на М.К., се установява, че сутринта в деня преди датата на нарушението, К. и П. излезли от дома си, като отишли на работа в собственият си хотел в с. Червена вода. По това време М.К. била в дома си, в който живеели и нейните баба и дядо. След края на работното време К. и П. останали да спят в хотела, като до този момент нито М.К., нито някой друг ги уведомил, че дъщеря им е напуснала дома си. В показанията си двамата заявяват, че в годините дъщеря им многократно напускала дома си без да ги уведомява, изчезвала за по няколко дни, което налагало да бъде обявявана за издирване, че ги лъжела къде и с кого пребивава, както и че въпреки полаганите от тях усилия нямат възможност да оказват върху детето си достатъчен контрол и родителски грижи.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

При изследване на материалноправната законосъобразност на НП обаче, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, поради това, че отговорността на К.К. била ангажирана за деяние, което не е извършил.

Основанията за това са следните:

Съгласно  чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съобразно ал.4 на същия член, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

От граматическото и логическо тълкуване на цитираните правни норми, се налага извода, че за допускането на непълнолетно лице на обществено място без да бъде придружено от родител и без осигурен от родителя придружител след 22.00 ч., следва да бъде понесена отговорност единствено, ако родителят е наясно, че детето му е на обществено място, след 22.00 ч. Очевидно, няма как да бъде изисквано от родители, ангажирани целодневно със служебни ангажименти и отсъстващи във връзка с тези ангажименти и през нощта, да придружат детето си или да му осигурят придружител след 22.00ч., ако не знаят, че това дете е напуснало дома си, без да уведоми никого, и се намира след този час на обществено място.

Безспорно по делото е установено, че на 17.02.2020 г., след 22.00 ч., а именно в 04.00 ч., на обществено място, в гр. Русе, на ул.“Илинден“, до детска градина „Снежанка“ се намирала М.К., която не била навършили 18-годишна възраст и била без родител и придружител.

В същото време, по делото обаче липсват каквито и да било доказателства, от които да се направи извода, че жалб. К.К., към момента на констатиране на нарушението бил наясно, че детето му М.К. е извън дома си, на обществено място, при това след 22.00ч. и без придружител. Установи се от доказателства, в това число и от справка от ОД МВР-Русе, че М.К. нееднократно напускала дома си без знанието и съгласието на родителите си, отсъствала безвестно дни наред и прекъсвала връзка по мобилен телефон, което налагало неколкократно да бъде обявявана за издирване и връщана от органите на МВР на родителите й.

Действително, става ясно, че от страна на родителите е налице недостатъчен, занижен контрол върху поведението и действията на дъщеря им М.К., както и очевидно изчерпване на възможностите за възпитателно родителско въздействие върху нея, в насока за спазване на нормални отношения и комуникация между родител и дете, но това не е достатъчно да обоснове ангажирането на административнонаказателната отговорност на родителя за нарушението по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.

Безспорно, след като жалб. К.К. не само не знаел, но явно и не предполагал, че детето му М.К. е напуснала дома си и ще се намира на обществено място след 22.00 ч., е нямало как да го придружи лично или да му осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. 

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административнонаказателното производство не бяха установени и представени безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществен елемент от субективната страна на състава на описаното и санкционирано по чл.45, ал.3 от ЗЗДетето нарушение, а имено родителят К.К. да съзнавал, че детето му М.К. е на обществено място след 22.00 ч., поради което да имал задължението да го придружи или му осигури придружител.

Това от своя страна определя нарушението като несъставомерно поради липса на елементи от субективна страна на същото.

Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на К.К. за извършено от него нарушение  по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

 

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-41/26.02.2020г. на Зам.Директора на ОД на МВР гр.Русе, с което на К.П.К. ***, ЕГН-********** за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето и на осн. чл.45, ал.3 ЗЗДетето било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: