Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

С Решение № 22 от 28.01.2025 г., постановено по АНД № 1194/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 23-048 от 05.09.2024 г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на К. И. С. с [ЕГН], от [населено място], за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл. 81а от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател К. И. С., чрез пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на съдебното производство не се установило по безспорен начин, че жалбоподателят е извършител на административното нарушение, описано в НП. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като постановен при непълно обсъдена фактическа обстановка, необоснован и незаконосъобразен.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с адв. С. С., който поддържа касационната жалба. Счита, че са били допуснати процесуални грешки при даване ход на делото, защото процесуалният представител, вписан да представлява дружеството, не е бил надлежно упълномощен, като имал е пълномощно, с което да представлява дружеството пред съдилища в страната, но не и за конкретното дело. Посочва, че двамата представители на дружеството имали различия в показанията, поради което Районният съд неправилно ги е кредитирал. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени изцяло НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В с.з. ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд е взел под внимание мотива за липса на представителна власт, като подробно го е обсъдил. Посочва, че съдът подробно е аргументирал както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, съответно свидетелските показания, писмените и гласните доказателства по делото, така и наличието на евентуално съмнение относно процесуално нарушение, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.05.2024 г. с. от РК в сектор „РК Стара Загора“, отдел „Рибарство и контрол-Пловдив“ към ГДРК към ИАРА, извършвали проверки в района на я. Ж. относно спазването на разпоредбите на Закона за рибарството и аквакултурите, понеже бил период на забрана за риболов. Били застанали на високо място в м.“З.“, за да наблюдават за нарушители, когато забелязали, че от гората от посока юг се движи автомобил джип с марка „Сузуки“, с рег. № *******, с. на ц. и решили да го проверят. Тъй като пътят под тях се разделял и пътищата били два, с. от ИАРА се разделили в двата служебни автомобила, като единият тръгнал по десния, а другият по левия път. В 18:15 часа, движещият се от дясно със служебния автомобил а. Т. първи стигнал до въпросния джип и спрял успоредно до него. Той измерил точните координати - GPS координати N 42 38 231 Е 025 53 093. А. видял, че автомобилът е с десен волан и се управлява от водач от дясно, а до него от ляво има спътник, а на задните седалки, водачът превозвал два чувала. Легитимирал се и поискал да извърши проверка на водача. Пристигнали и другите с. на ИАРА св. Т. и Б. с другия служебен автомобил. В това време водачът на автомобил джип с марка „Сузуки“, с рег. № ******* стартирал двигателя и потеглил, като избегнал извършването на проверката. Намиращите се в служебния автомобил с. на ИАРА св. Т. и Б. веднага потеглили след него, като той се насочил в посока намираща се наблизо к.. Докато с. на ИАРА преследвали избягалия от проверката водач, спътникът му от лявата страна изхвърлил от автомобила пред служебния автомобил единия от чувалите на GPS координати N 42 38 346 Е 025 53 198. С. на ИАРА слезли и видели, че в чувала има мрежа тип „сетка“, която била мокра, натоварили го в автомобила си, но избягалият автомобил вече навлязъл в к., която била частен имот, където с. на ИАРА не можели да извършат проверка на самоличността му. След кратко време същият водач излязъл от к., управлявайки друг автомобил и преди да завие на надясно по пътя, св. Т. му разяснил, че следва да изчака да му бъде съставен АУАН за превозваната от него мрежа, но същият не се съобразил и продължил пътя си по посока [населено място]. Тогава с. на ИАРА сигнализирали за случващото се на телефон 112 и след 2 км водачът бил спрян от полицейски екип.

На мястото, където бил спрян от полицаите, с. на ИАРА установили с. му като К. И. С., който не отрекъл, че преди това е управлявал автомобила с марка „Сузуки“, с рег. № ******, с. на ц. След служебна проверка в системата на ИАРА се установило, че лицето не притежава регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА или по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗРА. Проверяващите установили размера на мрежата, като в присъствието на жалбоподателя и полицейските органи я измерили със служебна ролетка и мрежата тип „сетка“ била с дължина 60 м и големина на окото 90 мм.

За констатираното на К. С. бил съставен АУАН № В 0039227 от 07.05.2024 г. за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА. Като доказателство от жалбоподателя била иззета 1 брой хрилна мрежа с дължина 60 м и големина на окото 90 мм. С. отказал да подпише съставения му акт, който отказ бил потвърден с подписа на един свидетел.

Въз основа на издадения АУАН било издадено процесното НП.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на жалбоподателя. Обсъдил е наведените от жалбоподателя възражения, приемайки същите за неоснователни. Приел е, за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 81а от ЗРА, като наложеното му наказание е в предвидения минимум. С такива мотиви районният съд е потвърдил обжалваното НП.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Направено е възражение от касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на надлежно упълномощаване на процесуалния представител на АНО. По делото пред първоинстанционния съд са били подадени писмени бележки от юрисконсулт, в които е посочено, че представлява н. на о. „Р. и к. – Ю. Б.“ при ИАРА. Представено е пълномощно от 17.11.2023 г., подписано от Х. А. К. - в к. на н. на о. „Р. и к. – Ю. Б.“ *** към Г. д. „Р. и к.“ към И. а. по р. и а. Санкционният акт е и. от К. Д. К. на д. н. на о. „Р. и к. – Ю. Б.“ *** към Г. д. „Р. и к.“ към ИАРА. В решението си Районният съд е приел, че юрисконсултът не е надлежно упълномощен от административнонаказващия орган, издал наказателното постановление предмет на делото, и поради липсата на представителна власт не е приел подаденото от същия становище. Предвид посоченото, възражението на касатора е неоснователно.

С разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА се забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди. Забраната по ал. 2 не се отнася за лицата, притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 и за лицата регистрирани по реда на чл. 25, според ал. 3 на същата норма. За нарушение на императивно въведената с чл. 39а, ал. 2 от ЗРА забрана с разпоредбата на чл. 81а от ЗРА е предвидена санкция, съгласно която, който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лева.

От доказателствата по делото е установено, че на посочените в АУАН и НП дата, място и час, К. И. С. е управлявал автомобил с марка „Сузуки“, с рег. № *******, с който е превозвал мрежа тип „сетка“, поставена в чувал, която била изхвърлена от автомобила по време на движение, същата била мокра, с дължина 60 м и големина на окото 90 мм, установени на място от с. на ИАРА.

Относно твърдението за неправилно ценени доказателства, следва да се отбележи, че Районният съд мотивирано е посочил кои доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на развилото се пред него съдебно производство кредитира, посочвайки конкретни основания. Установената с АУАН и свидетелските показания на с. на ИАРА фактическа обстановка не се опровергава от доказателствата по делото, в това число и от показанията на св. Д. и св. А.. Последните посочват, че С. е превозил с джипа си мрежата от я. Ж. до к. Правилно съдът е посочил, че изпълнителното деяние е самото превозване на мрежени риболовни уреди /мрежа/ от лице, което не притежава разрешително за стопански риболов по чл. 17 и не е регистрирано по реда на чл. 25 от ЗРА. По делото не се твърди, не са представени и доказателства, че за К. С. е налице някое от посочените в чл. 39а, ал. 3 от ЗРА изключения.

Размерът на наложеното административно наказание глоба съответства на предвидения с нормата на чл. 81а от ЗРА минимум.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 28.01.2025 г., постановено по АНД № 1194/2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.