Протокол по дело №5002/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 125
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20221100205002
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 125
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Т.
при участието на секретаря Радка Ив. Г.ева
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослава Т. Частно наказателно
дело № 20221100205002 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Г. М. Х. – редовно призован, се явява, доведен от
затвора – гр. София, заедно със защитника си адв. В. К..

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален
представител инспектор Т.Г. – VII степен „Режимна дейност“ в затвора – гр. София.

ДОПУСНАТАТА СВИДЕТЕЛКА Д. Т. – редовно призована, се явява.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на свидетелката:
Д. К. Т., с ЕГН:**********, неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА наказателната отговорност на свидетелката по чл. 290, ал. 1
от НК.
1

СВИДЕТЕЛКАТА ОБЕЩА да говори истината.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката Д. К. Т..

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Работя в ЗО „Кремиковци“ към затвора - София на длъжност
ИСДВР 7-ма степен. Познавам Г. М. Х., работя с него от първи март, миналата година.

Въпрос на съда: В какво се изразява служебното Ви отношение с Г. М. Х.?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Аз като инспектор имам задължението да работя с него във
връзка със социалната и възпитателната работа. Знам, че той е осъден за убийство на сина
си.

Въпрос на съда: Знаете ли какви са отношенията му с останалите членове на
семейството?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Към момента смятам, че той няма отношения с останалите
членове от семейството, тъй като във времето, в което аз работя с него нямах данни той да е
провеждал свиждане с тях.

Въпрос на съда: Във връзка с обстоятелството, че престъплението е свързано с
причиняване на смърт на човек от семейството, а семейството би могло да бъде важен
фактор за ресоциализация, планирани ли са, провеждани ли са някакви програми за справяне
и на останалите членове на семейството, и на лишения от свобода с травмата, която е била
причинена, с оглед евентуално да се осигури възможност той да бъде приет от семейството,
след като излезе от затвора? За ИСДВР има ли значение за какво е осъждан лишеният от
свобода?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: За мен лично има значение отношението на осъдения към това,
което е извършил. Той признава това, което е извършил, но изтъква омаловажаващи
фактори. За мен е важно в работата си с него да проследя уменията му за мислене, които
смятам, че към настоящия момент не са претърпели промяна за времето, в което той е бил
лишен от свобода.

Въпрос на съда: В какво се изразява работата Ви с него?
2

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Работата ми с него е основно в разговори и беседи, които са
били заложени в предния план на присъдата. Това, което съм планирала за бъдещата си
работа с него е включване в програма за умения за мислене, в която програма да проследим
дали има промяна в неговото мислене, съответно да се опитаме да повлияем за тази
промяна, но аз смятам, че той е човек с ригидно мислене, което означава, че много трудно
бихме могли да постигнем промяна в това.

Въпрос на съда: В материалите по делото има данни, че престъплението е било
извършено от осъдения, тъй като убитият му син го ядосал, тъй като ползвал негов
автомобил. В предходното съдебно заседание лишеният от свобода каза, че пак има
конфликт с роднините си във връзка с продажбата на негов автомобил. Тези обстоятелства,
част от които изясняват криминогенни фактори, свързани с личността на осъдения, по
някакъв начин оценяват ли се от Вас, т.е. с планиране на програма за справяне с гнева, за
възстановяване на нарушени родствени връзки? Има ли някакво планиране на мероприятия,
свързани с това, че лишеният от свобода след излизане от затвора ще се върне в семейството
и в малко населено място - село, в което всички знаят, че е убил сина си?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не съм планирала програма за овладяване на гнева, тъй като
зоната взаимоотношения не е в граничната, а по-скоро в ниските си стойности, но за мен е
важно, че той не поддържа взаимоотношения.
Това, което Вие изтъквате като факт, че има и други конфликти със свои близки, за
мен това са рискови фактори и съответно бих могла да помисля за това как да работим в
бъдеще за възстановяване на тези контакти, тъй като за момента, имайки предвид тази
информация, за мен това обосновава един висок риск от вреди спрямо обществото.

Въпрос на прокурора: По делото се съдържат данни, че престъплението е
извършено след употребата на алкохол. Провеждани ли са някакви мероприятия в тази
връзка, програми за преодоляване на зависимости? Как смятате, че тези беседи и т.н. би
могло да повлияят и след излизането му от затвора?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Аз смятам, че употребата на алкохол е рисков фактор при
лишения от свобода, тъй като от една страна престъплението, което е извършил е след
употреба на алкохол, а от друга страна имам данни, че той е и домашен насилник, освен
всичко. Употребявал е насилие спрямо жена си и децата си, отново в ситуации, след като е
употребил алкохол. Това бихме могли в бъдеще да го включим, тъй като в момента водим
преговори за групи с анонимни алкохолици и съответно да имаме такава група на
територията на ЗО „Кремиковци“. Разбира се тази група е доброволна, участието на
3
лишения от свобода е доброволно, като съответно моята задача би била да успея да го
мотивирам да се включи в такава група.

Въпрос на прокурора: Тъй като Вие имате преки наблюдения върху лицето, върху
взаимоотношенията му с останалите осъдени на лишаване от свобода, смятате ли, че това
лице е готово за интегриране в обществото и смятате, ли че има необходимите социални
познания, житейски и т.н. за справяне с проблемите?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Смятам, че към настоящия момент той не е готов да бъде
реинтегриран в обществото и това може да бъде приоритет на бъдещата работа с него, тъй
като той от месец октомври е на общ режим, съответно за в бъдеще бихме могли да
планираме той да мине през открит тип, където да се работи за неговата ресоциализация, за
да може плавно да бъде вписан в обществото извън затвора.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Нямам въпроси към свидетелката.

Въпрос на адв. К.: Можете ли да кажете какви конкретни социално-възпитателни
дейности провеждате с лишения от свобода, включва ли се в някакви програми?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Аз казах, че от момента, в който аз работя с него той не се е
включвал в програми, въпреки че давайки си сметка за неговото здравословно състояние и
за възрастта, в която се намира, че той не може да участва в трудов процес, но пък в това
време съм му давала други възможности, като включване в културно- масови мероприятия,
турнири по шах, табла, включване в есета, ползване на библиотека, като той не е участвал в
това, съответно нашата работа се свежда до разговори и беседи.

Въпрос на адв. К.: А в тези разговори и беседи Вие не сте получили информация за
отношенията му със семейството, да разбирам, че нямате информация за така нареченият
спор във връзка с автомобил?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не, от него не съм получила тази информация.

Въпрос на адв. К.: Имате ли информация от предходни Ваши колеги, които са
работили с него, как са се променили уменията му за мислене?
4

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Имам информация, а освен това оценката на риска не е
занижена в зоната „умения за мислене“. Във връзка с работата ми с него, както вече казах,
смятам, че Г. е с ригиден тип мислене, което затруднява изцяло промяната и занижаването
на точките в уменията за мислене.

Въпрос на адв. К.: А знаете ли дали в предходните периоди той все пак е имал
контакти със семейството, дали е имал посещения?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Аз мога да кажа само за времето, в което съм работила с него и
смятам, че не е имал контакти със семейството.

Въпрос на адв. К.: В смисъл, че не знаете за предходните периоди?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Смятам, че откакто е на територията на ЗО „Кремиковци“ не е
провеждал срещи с близки.

Въпрос на адв. К.: Имате ли информация как се е променило здравословното му
състояние през целия този период?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Аз не мога да отговарям за здравословното състояние на
лишения от свобода, тъй като не съм медицинско лице. Запозната съм с документацията.
Знам, че е претърпял инсулт и грижите за здравословното му състояние са делегирани на д-р
А., който е д-р ординатор към ЗО „Кремиковци“.

Въпрос на адв. К.: По времето на престоя му в затвора регистрирани ли са някакви
нарушения във връзка с употреба на алкохол?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Да, регистрирани са. Той има едно наказание през 2018 г. за
съхраняване и подготвяне на джибри, заготовка за алкохол.

Въпрос на адв. К.: Знаете ли дали самият той е злоупотребявал с алкохол?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не мога да кажа, но за времето, през което аз работя с него, не
е злоупотребявал.
5

Въпрос на адв. К.: Освен наказание, той имал ли е някакви други награди, похвали?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Да, има две писмени похвали.

Въпрос на адв. К.: Казахте, че от месец октомври е на общ режим, което означава, че
режимът е облекчен?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Да, точно така. Аз съм намерила основание да бъде свален
режима, съответно за да можем да работим по ресоциализацията, тъй като все пак присъдата
си тече и в някакъв момент тя ще приключи.

Въпрос на адв. К.: Какви положителни тенденции видяхте Вие, за да намерите
основание за този по-лек режим?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Това, че той все пак е награждаван два пъти и има дължимото
поведение към администрацията и надзорно-охранителния състав.

Въпрос на адв. К.: Имате ли някакви индикации за проявяване на някакви
враждебни нагласи, за агресия от страна на него?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не е проявявал такива по време на престоя си в затвора.

Въпрос на адв. К.: А има ли някаква промяна по отношение на мисленето за
наказанието, което изтърпява?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не бих казала. Не съм я отразила, съответно не съм установила
такава.

Въпрос на адв. К.: Казахте, че признава вината си, признава присъдата. Какви
според Вас са тенденциите за бъдещо развитие в криминогенно отношение, като все пак
това е един инцидентен случай?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не съм сигурна, че това е инцидентен случай, предвид факта,
че той е употребявал насилие спрямо децата си и друг път. Това го знам от документите,
6
които се съдържат в досието на лишения от свобода.

Въпрос на адв. К.: И смятате, че това мислене не се е променило за целия период на
изпълнение на присъдата?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Смятам, че в момент на употреба на алкохол, той е склонен да
употреби насилие отново.

Въпрос на адв. К.: А смятате ли, че здравословното му състояние позволява
употреба на алкохол, след като е така изменено досега?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Здравословното му състояние не му пречи да употребява
алкохол.

Въпрос на адв. К.: Какво знаете за здравословното му състояние, освен за
операцията, която е претърпял?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Отново казвам, че аз не съм медицинско лице и не мога да
отговарям на въпроси, свързани със здравето.

Въпрос на адв. К.: Питам Ви с какво сте запозната, как съобразявате социални
дейности с неговото здравословно състояние?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Здравословното състояние не пречи на лишения от свобода да
участва в социалните дейности, например в турнирите по шах.

Въпрос на адв. К.: Казахте, че за други дейности не може да бъде работоспособен.
Знаете ли дали му е призната нетрудоспособността, дали има ТЕЛК.

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Знам, че има ТЕЛК.

Въпрос на адв. К.: Имате ли представа в какво се изразява тази неработоспособност,
допълнителни характеристики към нея?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не.
7

Въпрос на адв. К.: Знаете ли дали се нуждае от чужда помощ?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: В групата има болногледач, така че ако той се нуждае от
такава, тя му е осигурена.

Въпрос на адв. К.: Вие не сте забелязали такава нужда, така ли, в смисъл има ли
някакви проблеми в движението, в придвижването, в говоренето?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Има проблеми в придвижването, но в говоренето не бих казала.

Въпрос на адв. К.: Осигурена ли му е някаква помощ?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Да, осигурена му е. В групата има назначен болногледач, който
осигурява тази помощ. Това е лишен от свобода, който по чл. 80 е назначен на длъжност
болногледач. Казва се Й.Д.Д..

Въпрос на адв. К.: Да разбирам, че този болногледач е назначен специално за
лишения от свобода Х.?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Не, специално за лишения от свобода, а за хората, които са
настанени в 10-та група и които имат нужда от помощ.

Въпрос на адв. К.: За колко човека отговаря този болногледач?

СВИДЕТЕЛКАТА Т.: Трудно ми в момента да кажа за колко души отговаря. В
групата има настанени 22-ма души, но не всички имат нужда от болногледач.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам други въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетелката Д. К. Т..

8
Свидетелката Д. К. Т. остана в залата.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА, че в изпълнение определението на съда от предходното съдебно
заседание с писмо от началника на затвора – гр. София по делото са постъпили копия на
план на присъдата, пет амбулаторни листа от 2017 г., 2018 г. и 2019 г., едно медицинско
направление, 17 листа копия на епикризи, 1 копие на интервенционален протокол, копие на
медицинска справка, копие на абдоминална ехография, копие на експертно решение на
ТЕЛК и констатация от медицински изследвания, представени документи и мотиви на
експертно решение за кардиологични изследвания.

ДОКЛАДВА и представена от инспектор Г.ева актуална справка за изтърпяното до
момента наказание от лишения от свобода.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат посочените писмени материали като писмени
доказателства. Считам, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което моля да се
даде ход по същество.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Моля да се приемат всички
представени писмени доказателства и да се премине по същество на делото.

АДВ. К.: Да се приемат докладваните писмени доказателства.
Моля да се даде думата на осъдения, за да обясни отношенията си със семейството
към настоящия момент.

ОСЪДЕНИЯТ: За в момента членовете на семейството ми не ме посещават, защото са
безработни.
Ако ме освободят от затвора мога да разчитам на деца, сестри. Нямам никакви
проблеми за подкрепа и помощ.
Молбата ми е да ме освободите предсрочно, за да мога да си обърна по-голямо
внимание на здравето с по-ефикасни лекарства, тъй като съм затруднен в затвора. Искам да
си гледам децата и да си помагаме с каквото можем, за да преживеем.

АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.

9
СЪДЪТ, като съобрази процесуалната позиция на страните, прие, че приложените и
постъпили за днешното съдебно заседание писмени материали, както и материалите от
затворническото досие на лишения от свобода следва да бъдат приобщени като писмени
доказателства поради тяхната относимост към предмета на разглеждане, поради което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съдебното производство писмени материали,
постъпилите медицински документи от началника на затвора, справката с рег. №
321/12.01.2023 г. за изтърпяното наказание от лишения от свобода до момента, както и
материалите от затворническото досие като писмени доказателства.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ


ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Уважаема госпожо съдия, началникът
на затвора възразява на молбата за условно-предсрочно освобождаване на Г. М. Х., тъй като
към момента е налице единствено и само формалната предпоставка за това – изтърпял е
половината от наложеното му наказание.
От гледна точка на това да е дал данни за своето поправяне, такива към момента не са
налице. Както каза и социалният му инспектор от преди няколко месеца тази дълга присъда
от 15 години „лишаване от свобода“ е преминала от първоначално определеният „строг“
режим на „общ“ режим, който е следващия по-лек. Той е изтърпял фактически повече от 8
години на територията на затвора и общежитието, като отразените като дни, спечелени от
работа, са само 26. Вероятно за това до голямо значение има неговото здравословно
състояние, но отделно от това рискът от рецидив и вреди към обществото са понижени в
незначителна степен, не са задоволително снижени. Също така действително има едно
регистрирано нарушение, като то е с изтекла давност. Наградите, които е получил са в един
период, доста назад във времето, през 2017 г. и 2019 г., т.е. към момента пенитенциарната
система не се изпълнява и целите на наложеното наказание не се постигат.
Предвид високата обществена опасност на деянието, което е извършил, считам, че е
целесъобразно да продължи да изтърпява присъдата си в социална изолация от обществото.
Моля да оставите молбата на лишения от свобода без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, считам, че така депозираната жалба от
осъденото лице Г. М. Х. за условно-предсрочно освобождаване е неоснователна и не следва
10
да бъде уважена, мотивите ми за което са следните.
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че молителят е постъпил
в затвора – гр. София на 30.12.2014 г. за изтърпяване на наказание в размер на 15 години
„лишаване от свобода“ при първоначално „строг“ режим, постановен по НОХД № 24/2015
г., по описа на Софийски окръжен съд, за извършено престъпление по чл. 116 от НК и по чл.
339 от НК. Така определеният режим на изтърпяване на наказанието към момента е заменен
с „общ“, считано от 20.10.2022 г.
От приобщената в днешното съдебно заседание актуална справка за правното
положение на осъденото лице е видно, че към днешна дата лицето е изтърпяло фактически
наказание в размер на 8 години, 7 месеца и 8 дни; от работа са зачетени 26 дни, а към
днешна дата остатъкът за изтърпяване е в размер на 6 години, 3 месеца и 26 дни.
От анализа на горецитираните данни, съдържащи се в писмените документи и книжа,
е видно, че към настоящия момент е видно че осъденият е изтърпял повече от една втора от
наложеното с присъда наказание, т.е. налице е макар и само формално първата от двете
кумулативно изискуеми по закон предпоставки за постановяване на условно-предсрочно
освобождаване, а именно налице е фактическата такава. От друга страна, от така изготвения
доклад по делото е видно, че не е налице втората материално-правна предпоставка, а именно
лицето да е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.
От приобщения по делото доклад е видно, че осъденият не е наказван. В днешното
съдебно заседание от разпита на ИСДВР Т. стана ясно, че всъщност той е наказван в
миналото, това наказание не е актуално, но същото е относимо към окончателната преценка
за неговото поправяне и с оглед на данните, че той има алкохолна зависимост, то намирам,
че следва да се вземе предвид това наказание.
На следващо място, следва да отбележа, че това, че лицето не е наказвано не е
предпоставка за условно-предсрочно освобождаване, поради това, че осъдените лица,
съгласно чл. 96 от ЗИНЗС имат задължение да спазват вътрешния ред и дисциплина. От
друга страна лицето е награждавано два пъти, но преди изминал голям период от време, т.е.
имаме един застой в поведението на осъденото лице, а не положително развитие. Оценката
на риска първоначално е била отчетена 58 точки, като към настоящия момент същата е
редуцирана едва с 3 точки, т.е. оценката на риска към момента е 55 точки. Рискът от вреди за
обществото е към средния размер.
Към момента при лицето се очертават няколко проблемни зони, които са съществени
за преценката относно наличието на предпоставки за неговото освобождаване, а именно има
проблем в зоната отношение към настоящото нарушение, което се касае за изключително
тежко умишлено престъпление, за което се изисква задълбочена и продължителна
корекционна работа. От друга страна, изисква се работа за преодоляване злоупотребата с
алкохол, тъй като към момента лицето е с гранични стойности. Следва да се преодолее и
възможните прояви на агресия и враждебност, за която ИСДВР Т. заяви, което е посочено и
в доклада.
11
В тази насока следва да се има предвид, че съгласно практиката на съда по правата на
човека и Европейския регламент, то при постановяване на решението си съдът следва да се
води преди всичко от интересите на обществото. От друга страна, следва да се има предвид,
че остатъкът за изтърпяване на наложеното наказание все пак никак не е малък. Напротив,
той е голям, а към момента планът на присъдата не е постигнал своите цели и задачи. В
действителност по време на престоя си в затвора лишеният от свобода има незначително
положен общественополезен труд, но това обстоятелство не бива да се отчита като липса на
честно отношение към труда, тъй като по делото има достатъчно доказателства, че лицето
има влошено здравословно състояние. В тази насока следва да отбележа, че здравословното
състояние на лицето не е предпоставка за условно-предсрочно освобождаване, а има други
процедури и процесуални способи, ако се установи, че лицето не е в състояние да търпи
наложеното му наказание в пенитенциарното заведение. Такива доказателства към момента
нямаме.
От друга страна, с оглед Вашата окончателна преценка моля да вземете предвид и
експертната оценка по делото, от която е видно, че Х. е емоционално стабилен, но същият
е импулсивен, което е и основната причина за допускане на нарушенията и което е от
значение за излизането на лицето в извън контролирана среда.
Според затворническата администрация Х. не е готов за интегриране в обществото,
като при постановяване на решението си моля съдът да вземе предвид докладите и
становищата на затворническата администрация, както и разпита на свидетеля Т., които
лица имат непосредствен контакт и впечатления от поведението на осъденото лице в
рамките на една строго контролирана среда.
Предвид горното, намирам, че не са събрани изискуемите се доказателства по чл.
439а от НПК за поправяне на осъденото лице Г. М. Х., съответно наказанието не е изиграло
своята генерална превенция заложена в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, поради което
следва молбата му бъде оставена без уважение.
Допълнително ще изразя становище, че с оглед проведения в днешното съдебно
заседание разпит на осъденото лице и от разпита на свидетелката Т., намирам, че неговото
семейство не го подкрепя и излизането на осъденото лице от затвора би било заплаха, дори
и за членовете на неговото семейство с оглед усложненията в техните взаимоотношения и
липсата на пряк контакт.
Предвид горното, моля да не уважавате молбата на осъденото лице.

АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, представена е молба за предсрочно
освобождаване, а не жалба. В тази връзка следва да се отчете, че съгласно днес приложената
справка фактически и с помощта частично от работа Х. е изтърпял около 60 процента от
наказанието си, което представлява едно от задължителните изисквания за постановяване на
предсрочно освобождаване.
Не можем да се съгласим нито с констатациите на затворническата администрация,
12
нито с прокуратурата относно факта, че Х. не е дал през целия 8-годишен период на
изтърпяване на наказанието си достатъчно основания да се е поправил и да са налице
положителни промени в проблемните зони, които са констатирани още в първоначалния
доклад при започване на изтърпяване на наказанието.
Само ще отбележа, че в рамките на няма и два месеца ИСДВР е дала два почти
еднотипни доклади свързани с обстоятелството на замяна на режима от „строг“ в „общ“ и
във връзка с настоящото производство с искането за предсрочно освобождаване. В първия,
който е от месец септември обаче, е отбелязано като прогноза за личността положителни
резултати във връзка с оценката на риска от рецидив, от вреди, договорените цели и задачи в
плана на присъдата и във връзка с това е дадено положително становище за замяна на
режима. Отчетено е добро поведение, отчетено е инициативност при изпълнение на
заложените корекционни мероприятия и е отчетено, че Х. го стимулира и продължава към
настоящия момент да спазва установения в затвора ред и дисциплина. Това е в доклада от
21.10.2022 г., като тези констатации не фигурират в доклада от 2.11.2022 г., въпреки че
фактите и обстоятелствата, които са посочени са едни и същи.
Считам, че тези доказателства също следва да бъдат отчетени понастоящем и в тази
насока следва да се отчете и фактите, които са посочени, а именно че отношението към
престъплението е променено, тъй като същият е осъзнал и съжалява за извършеното деяние.
Отчетено е, че рискът от вреди, макар и среден за обществото е нисък за лицата, с които той
в момента се е социализирал – това е персонала и лишените от свобода. Отчетено е, че
рискът от други вреди може да е вероятен, но не е непосредствен, което означава
предположение и вероятности, които не се базират на никакви факти. Отчетено е също така,
че по отношение със злоупотребата с алкохол, освен че не са регистрирани нарушения от
2018 г. досега – това е 5-та година към настоящия момент е променено и отношението към
алкохола, още повече, че следва да се отчете и влошеното му изключително много по време
на престоя в затвора здравословно състояние. От друга страна, следва да се отбележи, че в
тази връзка е налице експертно решение от 2020 г., в което е посочено 95 процента
неработоспособност със степен на увреждане с необходима чужда помощ. Това означава, че
здравословното му състояние изключително се е влошило от започване на наказанието до
настоящия момент, а и от разпита на свидетелката днес се установи, че адекватна чужда
помощ във връзка с това здравословно състояние в затвора не може да бъде осигурена и
фактически не е осигурена такава чужда помощ. Не може друг човек, един лишен от
свобода да се грижи за 15-20 човека, които са със заболявания и които се нуждаят от чужда
помощ в битовите си отношения и битовите си проблеми. Считам, че това е абсурдно.
Следва да се отбележи, че системата на социално подпомагане осигурява адекватно
медицинска и друга помощ във връзка със социалната реализация на фактически
инвалидното състояние, в което се намира понастоящем Х..
По отношение на изпълнението целите на присъдата е прието в днешното съдебно
заседание получено препланиране на присъдата от 2022 г., което по същество показва, че не
са налице съществени проблемни зони, които да се изпълняват през следващия едногодишен
13
период на тази присъда. Видно е, че и при оценката на миналото поведение, осъзнаванията
на последствията и от докладите на психолога и на ИСДВР, че в тези зони са преодолени
проблемните участъци и в тази връзка не става ясно, а и не стана ясно и в днешното съдебно
заседание за изпълнението на тези цели, които да са веднъж седмично с беседи и участия в
програма умения за мислене. Такива данни не бяха изнесени от свидетелските показания,
поради което считам, че този план на присъдата е изключително формален и не оценява по
никакъв начин нито конкретното, нито актуалното състояние.
Следва да се има предвид и оценката на актуалното състояние на психолога, която е
отбелязала, че няма индиции нито за враждебни нагласи, нито за агресивна готовност, няма
данни за злоупотреба с алкохол по време на изтърпяване на присъдата, няма интервенции,
които да са прилагани и не се откриват поведенчески характеристики въобще на
антисоциално или психопатично личностно разстройство.
Имайки предвид всички тези данни и доказателства, считам, че към настоящия
момент в достатъчна степен са дадени доказателства относно факта, че и втората
кумулативна предпоставка за условно- предсрочно освобождаване е изпълнена, тъй като не
са констатирани в този смисъл нито проблеми зони, нито факти и обстоятелства, които
следва да бъдат предмет на допълнителна работа в бъдеще.
По отношение на отношенията му със семейството, считам, че администрацията на
затвора и инспекторът нямат достатъчно данни и информация за тези твърдения във връзка с
конфликтни ситуации, тъй като това се разминава с данните, които дава самият Х., а и по
делото не са представени никакви факти и обстоятелства във връзка с конфликтни ситуации,
предизвикани в семейните отношения на Х.. Освен това няма данни и в периодичните
доклади през 2017 г., 2019 г. и 2020 г. да са налице такива конфликтни ситуации със
семейството, така че считам, че изразените днес твърдения и оценъчни характеристики не
са подкрепени от доказателства и не следва да се имат предвид.
ПРИ това положение следва да се счита презумпцията в полза на осъденото лице, че
не са налице конфликтни ситуации във връзка със семейното положение и семейството.
Налице са вероятно други фактори извън Х. и извън семейните отношения, които да не
могат да докажат понастоящем конкретни и ясни посещения и по-близки отношения с него.
Независимо дали същият би могъл да се счита изолиран от семейството, то той не следва да
бъде изолиран от обществото в по-дълъг период, отколкото е бил досегашния период, тъй
като това положение ще се окаже един вид репресия върху осъденото лице във връзка и със
здравословното му състояние, което се е влошило неимоверно тежко в този период, а и във
връзка с това, че наказанието не следва да бъде водещо до трагичен изход на осъденото
лице, а следва да бъде дадена възможност същото да се ресоциализира, доколкото му
позволяват силите и възможностите в тази връзка с това негово състояние. При положение,
че затворническата администрация не може да осигури адекватна помощ на инвалид и на
тежко болен осъден, считам, че това би следвало да бъде дадено като възможност на
органите за социално подпомагане в страната и в обществото, в които може да бъде
успешно интегриран в тази връзка, тъй като не е задача на затворническата администрация
14
действително да обслужва такива лица, но пък това лице се нуждае именно от такава помощ
и в тази връзка би могло да се реинтегрира. Има местоживеене, където може да живее, като
за гаранция при условното-предсрочно освобождаване съдът може да наложи съответните
пробационни, мерки които да гарантират по-нататъшен вероятен или предполагаем риск от
нанасяне на вреди в обществото. Тези доказателства може да бъдат възприети задълбочено и
критично от съда и тъй като считам, че мнението на затворническата администрация не се
базира по-адекватен начин на тях, считам, че съдът следва да ги ревизира обективно и
всестранно и да постанови освобождаването му предсрочно с налагане на пробационни
мерки.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Искам съдът да ме освободи условно-предсрочно, за да
мога да си обърна по-сериозно внимание на здравето и на децата ми, които вече стареят не
смеят да се женят без родители. Нищо страшно няма отвън за мен. Никога няма да помисля
за нещо, което не ми е в интерес, а единствено ще гледам само да бъде удобно на децата и
на здравето ми.

СЪДЪТ, след като обсъди становищата на страните в контекста на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното.
Производството е по реда на чл. 439 и следващите от НПК. Образувано е по искане
на лишения от свобода Г. М. Х. с искане за предсрочно освобождаване.
От страна на лишения от свобода и защитата се твърди, че са налице всички
предпоставки по чл. 70 от НК, а именно изтърпяване на повече от половината от наложеното
наказание, както и промяна в поведението на лишения от свобода в мястото за изтърпяване
на наказанието – такава, която дава увереност в способността на осъдения след излизане
предсрочно от затвора да води законосъобразен начин на живот.
Прокурорът и началникът на затвора оспорват наличието на втората изискуема
предпоставка за предсрочно освобождаване, а именно предоставянето от страна на лишения
от свобода на достатъчно доказателства за позитивната си промяна.
За да извърши преценка на основателността на искането на лишения от свобода,
съдът отчете правното значение на следните обстоятелства.
На първо място, съдът взе предвид, че лишеният от свобода Г. М. Х. е постъпил в
затвора за изтърпяване на наказание на 4.06.2014 г. в резултат на влязла в сила присъда по
НОХД № 24/2015 г. на Окръжен съд – София, с която му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 15 години за престъпление по чл. 116 от НК - убийство на
син, както и по чл. 339 от НК - незаконно държане на оръжие.
Към днешна дата от справката, постъпила от началника на затвора, е видно, лишеният
от свобода фактически е изтърпял 8 години, 7 месеца и 8 дни от наложеното му наказание от
15 години, а от работа 26 дни. Това означава, че общото изтърпяно наказание възлиза на 8
15
години, 8 месеца и 4 дни, а остатъкът – на 6 години, 3 месеца и 26 дни.
Изтъкнатите срокове несъмнено изясняват, че е налице първата базисна
предпоставка за предсрочно освобождаване, която допуска лишеният от свобода да поиска
инициирането на настоящата съдебна процедура. Основният спорен въпрос, както беше
посочено, е относно факта дали лишеният от свобода се е поправил в необходимата и
достатъчна степен в мястото за изолация и не се изисква да бъде изтърпян остатъка от
наказанието в затвор за постигане на неговите цели.
За да прецени дали е налице такава положителна промяна, съдът обсъди всички
относими доказателства по делото - писмени и гласни чрез обясненията на самия лишен от
свобода и показанията на ИСДВР свидетелката Т..
От доклада, изготвен от ИСДВР Т., става ясно, че лишеният от свобода до момента не
е проявявал агресия и враждебност. От показанията й се установява допълнително, че той е
бил дисциплинарно наказван през 2018 г. за нарушение, което е свързано с неговия
дългогодишен проблем със злоупотребата с алкохол. Действително последиците от това
наказание са заличени, но този факт следва да бъде съобразен при преценка на цялостното
поведение в затвора на лишения от свобода, включително и като се отчете, че след 2018 г. до
настоящия момент лишеният от свобода не е извършвал друго нарушение, т.е. може да се
приеме, че санкционирането през 2018 г. се е оказало необходимата ефективна държавна
реакция, която е въздействала в достатъчна степен.
В материалите по делото са приложени две заповеди за награждаване на лишения от
свобода с писмена похвала, последната от 27.12.2019 г. Видно е, че след тази дата
поведението на лишения от свобода в мястото за изтърпяване на наказанието също е
оценявано в позитивен план, защото със заповед от 27.09.2022 г. е заменен режимът на
изтърпяване на наказанието на лишения от свобода от „строг“ на „общ“.
Всички изтъкнати данни показват, че лишеният от свобода полага усилия да отговори
на изискванията на затворническата администрация. Тези обстоятелства обаче не са
достатъчни, за да се приеме, че са налице доказателства, изясняващи такава положителна
промяна в мястото за социална изолация, която да внушава увереност, че общественото
спокойствие ще бъде съхранено, в случай че лишеният от свобода бъде освободен 6 години,
3 месеца и 26 дни преди изтичане на крайния срок на наложеното му наказание за тежко
умишлено престъпление, свързано с упражняване на насилие над близък роднина и
причиняване на смъртта му.
В тази насока съдът отчете данните, които се съдържат в доклада на ИСДВР и които
се потвърждават от показанията на свидетелката Т. в днешното съдебно заседание, че
лишеният от свобода е проявявал и преди инкриминираното деяние агресия в рамките на
семейството, упражнявал е домашно насилие по отношение на децата си. След смъртта на
неговия син лишеният от свобода има две деца – момичета с лека форма на умствена
изостаналост, което ги прави в по-голяма степен безпомощни и зависими от страна на
родителите, а за съпругата на осъдения се твърди, че има леки психически проблеми.
16
При преценката на съда относно това дали отношенията в семейството, при което
осъденият ще се върне след напускането на затвора, сами по себе си представляват социален
и личен ресурс на лишения от свобода, който би могъл да го подпомогне за плавна
ресоциализация, съдът взе предвид и обясненията на самия лишен от свобода, че е имал
конфликт с най-близките си роднини от 2017 г. – 2018 г. по повод продажбата на джип, след
който период той не е имал посещения от тях в мястото за изтърпяване на наказание.
Изяснява се, че лишеният от свобода в затвора не е посещаван от никого.
Предвид съдебната история на лишения от свобода и ескалиралото домашно
насилие, довело до смъртта на едно от децата му, отношенията с децата му и със съпругата
му следва да бъдат предмет на специална и внимателна преценка при планиране на
адекватните мероприятия по изпълнение на наказанието, за да може да бъде осигурена
възможност както за адекватно въздействие върху факторите, които са били в основата на
извършеното престъпление, така и за подпомагане на безконфликтното и безопасно
включване на лишения от свобода в семейната и местната общност след излизането му на
свобода. Видно е, че лишеният от свобода не разполага със значителни финансови
възможности и както той сам заявява, ще се върне да живее в малко населено място, в което
всички знаят за извършеното от него престъпление. Това означава, че той ще бъде в
непосредствена близост до семейството си, от което са постъпвали данни за предходни
форми на насилие. Тази специфика на случая изисква целенасочена работа на
специализираната затворническа администрация, включително чрез програми за обществено
въздействие, от една страна, със самия лишен от свобода за промяна специално на нагласите
му да прибягва до насилие, които са били основният криминогенен фактор за извършване на
престъплението, а от друга страна – за осъществяване на правилна комуникация между
лишения от свобода и членовете на неговото семейство, за да могат да бъдат предотвратени
всички рискове за извършване на противоправни прояви, свързани с насилие в рамките на
семейната среда. В тази насока следва да бъде отчетено същественото значение на
изминалото време и напредналата възраст на лишения от свобода, който вече е 70-годишен,
което се отразява на неговите физически възможности, но значението на този фактор не
може да бъде надценявано с оглед на факта, че престъплението, за което е осъден, е
свързано с упражняване на насилие чрез употреба на огнестрелно оръжие срещу значително
по-млад и по-силен човек от лишения от свобода.
На следващо място, съдът взе предвид, в контекста на изтъкнатите обстоятелства и
липсата на достатъчно доказателства за адекватна работа с основните криминогенни
фактори, дефицитните зони, които продължават да съществуват и понастоящем, изводими
от доклада на ИСДВР.
Видно е, че оценката на риска от рецидив е редуцирана само с 3 точки след влизането
на лишения от свобода в мястото за изтърпяване на наказанието. Зоните, които са със
занижени стойности, свързани със злоупотребата с алкохол, дотолкова, доколкото след 2018
г. не са установени данни лишеният от свобода да е употребявал алкохол или да се занимава
с производство на алкохол, не могат да се преценяват като съществена опасност. Но е видно,
17
че не са регистрирани достатъчно задоволителни резултати от работата с лишения от
свобода във връзка с управляването на междуличностни проблеми, възможната проява на
агресия и враждебност, когато лишеният от свобода приема, че близките му извършват
действия, които го ощетяват или с които той не изразява съгласие.
Съдът обсъди специално доводите на защитата относно здравословното състояние на
лишения от свобода. В тази насока е основателно становището на представителя на
прокуратурата, че има друг ред за правна защита, в случай че здравословното състояние на
лишения от свобода е такова, че не позволява престоя му в мястото за изтърпяване на
наказанието без това да поставя в сериозен риск живота и здравето му.
Видно от представените медицински документи и това е съществено при настоящата
преценка, за да бъде преценено дали е налице самостоятелно хуманитарно основание за
освобождаване на лишения от свобода, че затворническата администрация не е подценявала
здравословните оплаквания на осъдения. С него са били провеждани медицински прегледи,
съответно лечение. Лишеният от свобода е преминал и през процедура на ТЕЛК,
включително на същия му е било осигурявано специализирано медицинско изследване и
лечение от УМБАЛ „Софиямед“, клиника по кардиология. В този смисъл не може да се
приеме, че престоят в мястото за лишаване от свобода злепоставя осъдения, напротив –
осигурява му възможности за медицински прегледи и лечение, с каквито лишеният от
свобода не би разполагал, в случай че живее в селото, което е неговото обичайно
местопребиваване.
Мотивиран от всичко изложено, съдът намира, че не може да бъде подценено или
игнорирано доброто поведение на лишения от свобода и успехите, които е постигнал за
справяне с изискванията, които са поставени от него в затвора, но тези доказателства не са
достатъчни, за да се приеме съществуването на втората предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК
поправянето на осъдения. Не е изчерпан ресурсът на въздействие в мястото за социална
изолация върху поведението на лишения от свобода, поради което не може да се приеме, че
освобождаването му предсрочно не би застрашило обществената сигурност и спокойствие и
престоят му оттук насетне се явява прекомерен с оглед целите на наказанието. Напротив,
както беше посочено, изисква се постъпателно да бъдат смекчавани формите за контрол
върху поведението на лишения от свобода, включително чрез изменение на режима от
„общ“ на „лек“, за да може да бъде проследено как реагира лишеният от свобода при
максимално снижаване на надзора. Същевременно следва да бъде продължено
въздействието върху лишения от свобода чрез включване в адекватни програми за
обществено въздействие за управляване на алкохолната зависимост и агресията и за
възпитание за използване на методи за справяне с конфликти чрез мирни средства.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че искането на лишения от свобода за
предсрочно освобождаване се явява неоснователно, поради което
СЪДЪТ
18
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на лишения от свобода Г. М. Х. с ЕГН:
********** за предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание по НОХД № 24/2015 г. на Софийски окръжен съд за срок от 6 години, 3 месеца и
26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд.

Препис от протокола да се изпрати на лишения от свобода, с оглед констатираните
затруднения със слуха.

Препис от протокола да се изпрати на началника на затвора с оглед необходимата
корекционна работа с осъдения.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:00 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
19