4
Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС и е образувано по постъпила касационна жалба от Георги Иванов Райков от гр. Кърджали против решение № 13/20.03.2006 година, постановено по НАХД № 11/2006 година на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради неправилно приложение на материалния закон. Не било отчетено безспорното обстоятелство, че съществувало разминаване в светлинните сигнали от двете страни на процесното кръстовище. Поради това разминаване жалбодателят правилно преминал през кръстовището при разрешен зелен сигнал, но на отсрещната страна сигналът бил отчетен като червен. Неправилно съдът бил игнорирал допуснатата неточност в правната квалификация на нарушението, което нарушавало правото на защита на жалбодателя. Жалбодателят моли решението на съда да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго, по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата си. Не сочи нови писмени доказателства. Ответникът по жалбата- началникът на РПУ Кърджали, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част, на основание чл. 39 от ЗВАС, констатира следното: С решение № 13/20.03.2006 година, постановено по НАХД № 11/2006 година на Кърджалийския районен съд, е потвърдено наказателно постановление № 3359/18.11.2005 година на Началника на РПУ Кърджали, с което на Георги Иванов Райков от гр. Кърджали, за извършено административно нарушение по чл. 6, т.1 предл. второ от ЗДП, на основание чл. 183, ал.4, т.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 40 лв., а на основание Наредба № І- 139 на МВР са отнети 10 контролни точки. Съдът е приел, че нарушението- преминаване на жалбодателя с управлявания от него лек автомобил на червен светлинен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на улиците “Булаир” и “Екзарх Йосиф” в гр. Кърджали, на 10.11.2005 година, е безспорно доказано от показанията на свидетелите Яшар и Милушев. Изложил е съображения, поради които не приема доводите за нарушено право на защита на жалбодателя при издаване на наказателното постановление; обсъдил е, че наказващият орган правилно е определил нарушената норма, като е приложена и съответното на нарушението административно наказание. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, които следва да бъдат от касационната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС. При извършената проверка на обжалваното решение, касационната инстанция не констатира от първоинстанционния съд да са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила; като не констатира също така обжалваното решение да е необосновано. Делото е изяснено от фактическа страна, като към установените факти правилно е приложен както материалния закон с оглед точното им юридическото им квалифициране; така и фактическите изводи на съда съответстват на събраните и обсъдени по делото доказателства. Така, безспорно се установява, че на 10.11.2005 година, при управление на лек таксиметров автомобил “Фолксваген” с ДК № РВ 7336 ТМ по ул. “Булаир”, в посока от хотел “България” към съдебната палата, на Т-образното кръстовище, образувано с ул. “Екзарх Йосиф”, сигнализирано със светофарна уредба, водачът е преминал на червен сигнал на светофара. Нарушението се установява от показанията на свидетелите Яшар и Милушев, които безпротиворечиво и категорично установяват преминаването на автомобила, управляван от жалбодателя, на червено. Основният довод, за несъответствие в светофарната уредба, при което за жалбодателя светело зелено, а за свидетелите, намиращи се от другата страна на светофара- червено, не намира опора в доказателствата по делото. Първо, не са събрани доказателства по делото, от които да се установява, че несъответствието е било до степен, че от двете страни на светофара да светят забранителен, съответно разрешителен сигнал за преминаване. На следващо място, свидетелите сочат, че несъответствието в светофарната уредба е от порядъка на две секунди, като в обратната посока на шестата секунда светва жълта светлина, а на осмата секунда- червена светлина, като при всички случаи, като жълтият сигнал означава “Внимание, спри”, т.е. при всички случаи приближаващият кръстовището е следвало да спре, не да премине. В тази връзка, не могат да бъдат без внимание подминати обясненията на самия жалбодател пред районния съд, който сам заявява, че не е бил сигурен дали е преминал на зелено. Още повече, че свидетелите установяват, че преминаването на червено е станало, като жалбодателят е приближил изчакващ зеления сигнал автомобил, заобиколил го е без да спре, и е продължил. В тази връзка показанията на св. Петров не внасят допълнителна информация, тъй като в разпита си пред районния съд е заявил, че не е забелязал на какъв сигнал на светофара е преминал автомобила на жалбодателя. Във връзка с горното, следва да се има предвид, че редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата, какъвто е актът, въз основа на който е започнало административно-наказателното производство срещу жалбодателя, съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДП, имат доказателствена сила до доказване на противното. Спирането на червен светлинен сигнал на светофарната уредба, или преминаването на разрешен такъв, жалбодателят не е доказал, като сочените от него гласни доказателства не са оборили констатациите по акта, поради което следва да се приеме, че извършването на нарушението е безспорно установено и като е достигнал до същия извод, първоинстанционния съд не е постановил необосновано решение, а като е приел, че установените по делото факти са квалифицирани като административно нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДПВ, за което е наложено административно наказание по чл. 183 ал.4 т.3 от ЗДП, съдът не е допуснал неправилна юридическа квалификация на изяснението обстоятелства по делото, или с други думи не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като на първо място нарушението е описано фактологически- т.е. описани са обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е, че с действията си, жалбодателят е нарушил чл. 6 ал.1, предл. второ от ЗДП, която разпоредба вменява задължение на водачите на МПС да съобразяват поведението си на пътя със светлинните сигнали, като противното подлежи на административно наказване по реда на чл. 183 ал.4 т.3 от ЗДП, като посочването в наказателното постановление към основанието за налагане на административно наказание в цифровото му изписване на израза “предл. първо”, не у ограничило правото на защита на жалбодателя, тъй като безспорно става ясно както какво е нарушението, така и каква е правната му квалификация и основание за налагане на наказанието глоба. С оглед на изложеното, не се констатира първоинстанционното решение да е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила /за каквито впрочем доводи не се развиват/, и каквито не са допуснати от съда при разглеждане на делото и постановяване на решението или поради необоснованост, поради което касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/20.03.2006 година, постановено по НАХД № 11/2006 година на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|