Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.
Т. ,08.03. 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Т.ският
районен съд , първи състав,в открито заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа
година:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
Секретар :ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията Георгиева гражданско
дело № 551 по описа на Т.ският районен
съд за 2020 год., за да се произнесе –
съобрази:
Производство
по реда на чл.127 ал.2 от СК и чл.143,ал.2 и чл.149 от СК
Постъпила е молба от Ц.Б.Л. майка и законен представител на малолетното
дете Р. славеева Х. , род. на ***г срещу С.Х.Д. .
В исковата молба се твърди ,че
страните живеели на семейни начала от м. март 2018г до началото на м. април
2020г.,от съвместното си съжителстване имат едно дете Р. . Страните са се
разделили тъй като ответника е пиел , не
се интересувал от детето и демонстрирал лошо отношение към ищцата, напуснал ги
е и заминал да живее при родителите си в с. Р. ,общ. П. .Твърди се че ответника
живеел с друга жена и дори е напуснал страната ,но къде е не и било известно.
Ищцата сама отглежда детето си и с помощта на своите родители. Моли съдът да се
произнесе с решение с което да и предостави родителските права върху детето ,
да определи местоживеенето му при нея , да определи режим на лични контакти на
бащата с детето , както и издръжка от 01.04.2020г датата на раздялата.На
ответника е назначен особен представител в лицето на адв. П.К., която в срока
по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор .В отговора се твърди в процеса по
чл.127 ал.2,3 от СК следва да се защитят интересите на малолетното дете.Следва
да се установи факта на отсъствие на
ответника от домакинството и неговата незаинтересованост, издръжката която се
искала била съобразно минималните размери в страната, счита че нуждите и
потребностите на детето най-добре биха се задоволили от майката .
Съдът,
като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по
делото, като ги обсъди, съгласно чл.235 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от
становището на ДСП Т. и П. , дадено съгласно чл.21,т.15 от З.З.Детето, приема
за установено от фактическа страна следното:
В исковата
молба ищцата навежда доводи, че страните живели на съпружески начала и от
съвместно съжителство е родено на ***г.детето РСХ. видно от удостоверение за раждане оригинал
№********** изд. на 27.06.2019г от община Троян .
От приетият по делото социален доклад
изготвен от Д“СП“-Т. е
видно, че страните по делото са живели на семейни начала и от съжителството им
е родено детето Р. , тъй като ответника бил започнал да злоупотребява с
алкохол, държал се грубо и по настояване на родителите на ищцата ответника бил помолен да напусне жилището в
което съжителствал с ищцата , поради което същия се прибрал в с. Р. ,общ. П. ,
поради което от 01.04.2020г. страните живеели разделено . Майката с детето в
момента живеят при родителите на първата
в гр. Т. , ул. „Христо и Калин Цакови”№24, което представлява къща и
ползват самостоятелно три стаи на вторият етаж .Към момента на подаване на иска
и изготвяне на социалния доклад грижи за детето полага майката , която получава
месечни помощи за отглеждането на детето .Детето поддържа контакти освен с
майката и с нейните родители . От приетият
по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-П. е видно, че родителите на детето
Р. са разделени от м. май 2020г. и детето живее при майката , към момента на
доклада бащата е прекъснал социалните контакти с майката и детето , твърдял ,че
се притеснявал да посети жилището в Т. , където те живеели , а самият ответник
бил създал ново съжителство с лице от противоположния пол. От разпита на
свидетеля Б.Л.Б. баща на ищцата и дядо по майчина линия на детето се установява
,че ответника бил напуснал ищцата още през април миналата година , не се е
появявал , не е заплащал издръжка .
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
предявеният иск с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК. Съобразно чл.127 ал.2 от СК ,
ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му .Настоящия случай се касае спор между родители, които не са
сключили официално граждански брак, а детето е родено от съвместното им
съжителство и впоследствие са се разделили , като в момента бащата е с
постоянен и настоящ адрес *** и съжителства с друга жена видно от социалния
доклад на ДСП-П. ,а майката в гр. Т. .
Предвид това следва да се определи местоживеенето им при един от двамата, който
в същото време ще е носител и на родителските права. В отговора на иска
особения представител на ответника е заявила ,че следва да се установи факта
на отсъствие на ответника от домакинството и неговата
незаинтересованост, издръжката която се искала била съобразно минималните
размери в страната, счита че нуждите и потребностите на детето най-добре биха
се задоволили от майката . Безспорно от свидетелските показания и социалните
доклади на двете дирекции факта ,че страните са се разделили още преди година през пролетта в началото на
м. май е установен . Определянето на режима на личните отношения
между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда детето ,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници
на детето, както и по друго време. . В конкретния казус безспорно се
установи, че родителите на детето живеят
в различни населени места , като майката
полага грижи за неговото отглеждане и възпитание възпитание и издръжка.При преценка на тези искове на
първо място следва да се изхожда от интереса на детето . Този принцип е
залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от З.З.Детето прогласяващ правото на всяко
дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално
развитие и защита на неговите права и интереси. Освен това следва да се преценят и родителските качества на двамата
родители, отношението им към детето и
неговата възраст . Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и
умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици
и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови
условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на
трети лица и други.
Преценявайки
тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва
да бъдат предоставени на майката.Съдът
намира, че майката Цветана Б.Л. притежава необходимите родителски и
възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето за неговото
правилно отглеждане и възпитание. Тя може да му предостави
домашен уют и добри социално битови условия с помощта на нейните родители ,
поради което съдът следва да и присъди
родителските права и да определи местоживеенето на малолетното дете Р. при майката на нейния адрес в гр. Т. , кв. Полатен , ул. „Вит”№12
ет.1 ап.7 , както е посочен в иска , да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата , като съдът взема
предвид и възрастта на детето , факта ,че бащата живее на друго място а именно
определя : всяка втора и четвърта събота
от месеца от 10,30 ч –тъй като бащата живее в друго населено място и му е нужно
технологично време да пристигне в гр. Т. до 18 ч
без преспиване на този етап , като не споделя искането на ищцата
обективирано в иска свижданията да
стават в нейно присъствие , предвид факта ,че в социалният доклад на ДСП П. ,
ответника е заявил ,че се притеснява да посещава жилището на майката , тоест бащата следва спокойно да
може да контактува с детето си . Още по-вече от социалният доклад на ДСП-Т. е
видно ,че ищцата има още едно дете М.Б.Б. което е малолетно и към момента е на
около една година , за което същата следва да полага грижи.
Тъй като детето Р.
е малко , същото следва да свикне да контактува и с бащата , поради което съдът следва да определи петнадесет
дни през лятото детето да бъде при
бащата когато майката не е в платен годишен отпуск,
като бащата ще взема детето от дома на майката същото през тези петнадесет дни
ще преспива в неговия дом и след като
изтекат петнадестте дни ще го връща на майката .
По исковата
претенция по чл. 143, ал. 2 от СК. Съгласно нормата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество.
Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде определен с
оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да е
определена нормативно ¼ от МРЗ , освен ако
даването на издръжка в по – голям размер не би представлявало особено
затруднение за родителя.При определянето на
частта от цялостната издръжка, която следва да поеме всеки от родителите, е необходимо да се прецени
възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва
да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под
формата на семейни помощи за
деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5 от 1981 г. на
Пленума на ВС, т. 2/. По делото липсват доказателства ответника да участва в издръжката на друг
ненавършил пълнолетие низходящ,
а ищцата има още едно малолетно дете .Видно от Социалния доклад на ДСП-Т.
,майката получава семейни помощи за детето .
Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че
минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален
размер на издръжката считано от 01.01.2021 г е 162,50 лв. Тъй като видно от постановление № 331 от 26
ноември 2020 г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната обнародвано ДВ
103/04.12.2020г същата е 650 лева При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се
вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му
потребности за конкретната възраст. Поради ,което настоящия състав счита че за
детето Р. са нужни по 162,50 лв. месечна издръжка начиная от датата на иска
18.09.2020г в едно със законната лихва от датата на подаване на иска върху
всяка една просрочена вноска .
По отношение
на втория обективно съединен иск с правно основание чл.149 от СК, с който се претендира издръжка
за детето Р. за минал период начиная от
01.04.2020г. до датата на подаване на иска в съда 18.09.2020г, видно от
социалният доклад по делото родителите на детето са се разделили през май 2020г. и след раздялата детето и майката и живеят
при бабата и дядото по майчина линия в гр. Т. .От страна на ответника не бяха
предоставени никакви доказателства ,че същия е предоставял на дъщеря си
издръжка след като се е разделил с
нейната майка . Съдът приема констатациите в доклада на ДСП-Т. и П. , както и
че нуждите на детето се задоволяват от майката , която получава семейни помощи
и от нейните родители , които и помагат. Съдът взема предвид и факта ,че детето е било по-малко , но се претендира
издръжка в размер минималната, поради което намира ,че следва да определи
издръжка в размер от 162,50 лв за този
период в едно със законната лихва , тъй
като въпреки ,че детето е било по-малко същото има нужда от специфични грижи ,
като водене по детски консултации , дрешки и храна , а същото е и подрастващо и
нуждите му от облекло и храна на тази възраст нарастват ежемесечно .
По отношение
на разноските претендирани от ищеца съобразно определение №306 от 04.09.2017г. по . гр.д.№ 2722/2017 г. на трето
Г.О. на ВКС „…Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и
въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда /
тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно /,
въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила
за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички
инстанции./ виж Определение №18/07.01.2014 г. по ч. гр.д. №3859/2013 г. ,ІІІ
г.о на ВКС./Няма причина и не може да бъде обосновано становището, че режимът
за присъждане на разноски в това производство следва да е различен за
различните инстанции . В този смисъл настоящият състав на ВКС не споделя
становището застъпено в цитираното определение №385/25.08.2015 г. по ч. гр.д.
№3423/2015 г. на ВКС, І-во г.о. Същевременно следва да се посочи и това, че
характер на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на
родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на
другия родител с малолетното дете , но не и това по иска за присъждане на
издръжка , какъвто в случая е предявен. / виж „Българско гражданско процесуално
право” , девето преработено и допълнено издание , изд. „С.” пар.122 „Брачен
процес”, стр. 702-703/.”Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 150 лв. за един адвокат по отношение претенцията за
издръжка ,не следва да се присъждат 40 за ДТ , тъй като същата касае производството
по спорна съдебна администрация , по отношение на разноски и 300 лв. за особен представител съдът счита ,че същите следва да и се присъдят, тъй като
същата няма вина ,че ответника не е открит на адрес .
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на
държавни такси, по отношение исковете за издръжка ответникът следва да заплати държавна такса,
съобразно уважения размер на издръжката и по двата обективно съединени иска в
общ размер на 234 лева за иска по чл.143 ,ал.2 от СК и 50 лв.за иска по чл.149 от СК или общо сумата
от 284лв , както и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът допуска предварително изпълнение на решението на
основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното
дете РСХ. ЕГН ********** на майката Ц.Б.Л. ЕГН ********** и определя местоживеенето му на адреса на майката в гр. Т. ,обл. Ловеч
кв. „Полатен ”,ул.”Вит”№12 ет.1 ап.7.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата С.Х.Д.
с ЕГН ********** *** с малолетното дете РСХ. ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,30 ч
до 18 ч без преспиване. Както и
петнадесет дни през лятото детето ще бъде при бащата когато майката не е в платен годишен отпуск,
като бащата ще взема детето от дома на майката същото през тези петнадесет дни ще
преспива в неговия дом и след изтичането им ще го връща на майката .
ОСЪЖДА С.Х.Д. с ЕГН **********
*** да заплаща за детето РСХ. ЕГН ********** , род. на ***г, чрез нейната майка и законен представител Ц.Б.Л. на основание чл.143, ал.2 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 162,50 лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.09.2020 год. в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на
причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ОСЪЖДА С.Х.Д.
с ЕГН ********** *** да заплаща за детето РСХ. ЕГН **********
, род. на ***г, чрез
нейната майка и законен представител Ц.Б.Л. на основание
чл.149 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 162,50
лева ежемесечно за периода 01.04.2020г. до датата на подаване на иска
18.09.2020г. в едно със законната лихва ,
представляваща издръжка за минало време .
ОСЪЖДА С.Х.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Б.Л. ЕГН ********** *** направените разноски по делото 150 лв. за един адвокат по
отношение претенцията за издръжка , и 300 лв за особен представител.
ОСЪЖДА С.Х.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметката за
държавните на Р.С.Т. на 234 лева за иска
по чл.143 ,ал.2 от СК и 50 лв.за иска по
чл.149 от СК представляващи държавна такса върху уважения размер на исковите претенции
за издръжка или общо сумата от 284лв , както и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист .
На основание чл.242,ал.1 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението
в частта относно издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Ловеч в двуседмичен срок
от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: