Р Е Ш Е Н И Е
№ 1470 / 18.7.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 1993 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от М.П.К., ЕГН : **********,
срещу НП № СК – 656 / 08. 04. 2019 г. на Зам. кмет на Община – Варна. Със
същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 148, ал.
1 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна
отмяна на атакуваното НП с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата. Претендира за присъждане на направени разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител.
Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна :
На 29. 01. 2019 г. свид. Д.С.Д. ***
извършил проверка в недвижим имот, находящ се в гр. Варна – СО „Кочмар“ № 221,
собственост на възз. М.П.К.. Установил, че в имота бил изграден строеж – външен
тоалет и септична яма, за който нямало одобрени строителни книжа и издадено
разрешително за строеж. Приел, че въззивника бил възложил изграждането на строежа.
Съставен бил АУАН, предявен и отказан да бъде подписан, което било установено
по надлежния ред. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
възражения. Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания и приложените и
приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените
доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
С оглед задължението
на съда за цялостна проверка, констатира се, че в хода на административно - наказателното производство са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В НП липсва дата на извършване на
нарушението. В същото е посочено, че на 29. 01. 2019 г. е извършена проверка,
но не е визирано кога е извършено самото нарушение. Доколкото същото е свързано
с възлагане на строеж, непосочването на датата, на която е извършен води до
неяснота по отношение на момента на твърдяното нарушение. За пълнота следва да
бъде отбелязано, че в АУАН е изписано, че „във функциите си на възложител, на
29. 01. 2019 г. в гр. Варна, СО – Кочмар № 221 е възложил изграждане на строеж
– външен тоалет и септична яма ...“, което съвпада с момента на самата проверка,
но е обективно невъзможно, доколкото няма как по едно и също време да се
възлага и същевременно да е изграден строежа. Вероятно е направен опит това
несъответствие да се избегне в НП с уточнението, че тази дата е относима към
момента на проверката, но същевременно по този начин е допуснато липса на дата
на извършване на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че визираното
нарушение на процесуалните правила е съществено и е достатъчно основание за
отмяна на НП, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице. Същото е лишено от възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си. Датата на
извършване на нарушението е съществен елемент от обективната страна на всяко
нарушение и непосочването й винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази връзка следва да се отбележи, че датата на
нарушението е от значение не само за правото на защита на привлечения към
отговорност, но лишава и съда от възможност за преценка на преклузивни и
давностни срокове.
Горното е достатъчно основание за
цялостна отмяна на атакуваното НП, но за пълнота следва да бъде добавено, че
същевременно липсват безспорни и категорични доказателства в подкрепа на
административно - наказателното обвинение относно субект.
По делото няма спор, че в недвижим имот, находящ се в гр. Варна – СО „Кочмар“ № 221, собственост на възз. М.П.К., бил изграден строеж – външен тоалет и септична яма, за който нямало одобрени строителни книжа и издадено разрешително за строеж. В конкретния случай обаче липсват безспорни доказателства, които да установят по категоричен начин, че именно възз. М.П.К. е възложил изграждането на този строеж. Напротив, от показанията на свид. Тодорка Маркова Петрова се налага резонния извод, че отговорността за този строеж е на друго лице, а именно Петко К. Петров – баща на въззивника, с уточнението, че това е във време, чувствително предхождащо момента на проверката. Свид. Д.С.Д. се е задоволил единствено да констатира незаконосъобразността на строежа, но не и да установи кой следва да носи отговорност за това. Правото на собственост към момента на проверката не може автоматично да води до извод за носене на административно – наказателна отговорност, при това за деяние, извършено от друго лице и доста преди това във времето.В ЗАНН няма специални правила, уреждащи заплащането на разноските, като чл. 84 от същия препраща по тези въпроси към НПК, където това е уредено в глава 15, раздел 3, чл. чл. 187 – 190. Производството по обжалване на НП е особен вид административно – наказателно такова. За разноските по него важат правилата относно престъпление, доколкото и с административното нарушение се засягат определени обществени, а не лични отношения. Доказването се осъществява от държавни органи, като в тази насока подлежат на възстановяване единствено разноските, извършени от компетентен такъв, относно доказване на нарушението. Адвокатският хонорар не попада в тази категория, доколкото е следствие от личен договор между страна по делото и адвокат за извършване на процесуално представителство, който се сключва по желание, като следва иницииралия го да поеме разноските по изпълнението му. Ако страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, може да поиска защита при условията чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В контекста на горното, направеното искане от страна на въззивника за присъждане на направени от същия разноски не следва да бъде уважено.Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ НП № СК – 656 / 08. 04. 2019 г. на Зам. кмет
на Община – Варна, с което на М.П.К., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 148, ал.
1 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 2 от ЗУТ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :