Определение по дело №1264/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М. С. В., [ЕГН] чрез адв. Д. П., АК – София, съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 срещу Заповед № РД-01-362/02.06.2025г. на кмета на Община Царево, издадена на основание чл. 57а, ал.1, т.1, вр. с чл.56 ал.2 от ЗУТ, с която е разпоредено премахването на преместваеми обекти, представляващи 7 (седем) бр. еднотипни дървени бунгала, всяко с площ от 21 кв.м, с номера от геодезическото заснемане от № 19 до № 25, находящи се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.120 по КККР на [населено място], Община Царево, Област Бургас, имот съставляващ частна държавна собственост и е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта – до 1 (един) месец, считано от края на строителната забрана за сезон 2025 г.-01.10.2025 г.

С жалбата е направено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ. Искането е аргументирано с твърдения, че от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя ще настъпят значителни трудно поправими имуществени вреди. Посочено е, че процесните обекти не са преместваеми такива, а същите представляват строежи, поради което чрез тяхното премахване ще загубят своята индивидуализация и цялост и не биха могли да бъдат използвани на друго място. Сочи се, че е обществено неоправдано премахването на обектите, преди проверката на валидността и законосъобразността на заповедта.

Съдът, след като се запозна с жалбата и особеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени доказателства от административния орган за това кога жалбоподателя е уведомен за оспорената заповед, поради което съдът приема, че жалбата, ведно с искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е подадена в срок, от надлежна страна - адресат на допуснатото изпълнение – срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед изложеното съдът счита, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл.57а ал.3. Съгласно чл. 217, ал. 2 съдът може да спре изпълнението на тези административни актове, с изключение на тези по чл. 217, ал.1 т. 2 от ЗУТ. Тъй като в процесният случай искането за спиране касае заповед с правно основание по чл. 217, ал.1 т. 11 вр. с чл.57а ал.3 от ЗУТ, в правомощията на съда е да спре изпълнението на заповедта.

С обжалваната заповед на основание чл. 57а, ал.1, т.1, вр. с чл.56 ал.2 от ЗУТ на М. С. В. е наредено да премахне незаконосъобразно поставени 7 (седем) бр. еднотипни дървени бунгала, всяко с площ от 21 кв.м, с номера от геодезическото заснемане от № 19 до № 25, находящи се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.120 по КККР на [населено място], Община Царево, Област Бургас, имот съставляващ частна държавна собственост. В заповедта е посочено, че преместваемите обекти са поставени без издадено от компетентния за това орган разрешение за поставяне.

В отклонение от общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, приложимата разпоредба на чл. 217, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че жалбата не спира изпълнението на процесната заповед (т. 11), но съгласно ал. 2 от същата разпоредба, съдът може да постанови спирането й. Доколкото специалният закон не регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение по реда на чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 11 от ЗУТ на заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, то приложими са общите основания, предвидени с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В тежест на молителя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно – обстоятелства, дотолкова значими, че да се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

В случая сочените от жалбоподателя доводи относно това дали обектите са преместваеми или са строежи са доводи по съществото на спора, които не обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

В това производство искащият спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение следва да докаже възможното настъпване на реални вреди за него, които да са значителни или труднопоправими вреди.

Доказателствената тежест относно възможността за настъпване на такива вреди и тяхното индивидуализиране по вид и размер е върху жалбоподателя, тъй като в тази хипотезата на допуснато от закона предварително изпълнение предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК се презумират. В производство по чл. 166, ал. 2 АПК жалбоподателят следва да противопостави свой частен интерес, който по степен на важност е съотносим с изброените в чл. 60 АПК. В случая жалбоподателя единствено твърди настъпване на вреди, които ще настъпят за него в резултат от изпълнението на заповедта, без обаче да ги конкретизира по вид или размер. Също така не представя и никакви доказателства във връзка с твърдените вреди.

Също така, съдът следва да отбележи, че при евентуален позитивен резултат от жалбата срещу административния акт, чието спиране на предварителното изпълнение се претендира, за жалбоподателя ще е налице възможност да претендира и обезщетение по реда на ЗОДОВ.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателя не доказа, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, поради което искането за спиране изпълнението на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. В., [ЕГН] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-362/02.06.2025г. на кмета на Община Царево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.