Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 14.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при
секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д.
№ 92 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С
решение № 467/14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2372/2017 г. на РС – Ловеч, е отхвърлен
предявеният от Р.М.Б. против Г.Г.Д. иск за установяване на вземане по заповед
за незабавно изпълнение за сумата от 8500 лв., произтичащо от запис на заповед,
издаден на 06.01.2017 г. Решението е постановено при участието на И.С.И. –
трето лице помагач на страната на ответника. Със същото решение
съдът е отхвърлил искането на ищеца Р.М.Б. за
присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Г.Г.Д.,
в която са направени оплаквания за недопустимост, а при евентуалност и за
неправилност на атакувания съдебен акт. Недопустимостта на решението се
основава на доводи следните аспекти: произнасяне от съда по претенция, различна
от заявената в исковата молба – вземане по договор за заем, отречено от съда,
вместо по запис на заповед, за каквото липсва изложени фактически и правни
съображения, както и липса на връзка между диспозитива
и мотивите на атакуваното решение. Оплакванията за неправилност се свеждат до нарушение
на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие
с материалния закон, като за всяко от тях във въззвината
жалба са изложени подробни съображения. Във въззивната жалба е направено искане
за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, респ.
за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск, чрез установяване на
вземане заявеното основание.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Г.Г.Д. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В същия срок
такъв отговор е подаден от И.С.И. (трето лице помагач на страната на
ответника), в който се дава становище за неоснователност на жалбата по
оплакванията за недопустимост и неоснователност на атакувания съдебен акт и се
моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивникът
Р.М.Б. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Г.Х.,
който поддържа въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага
съображения за нейната основателност, моли за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявения иск за установяване на вземане, произтичащо от запис на
заповед, както и за присъждане на разноските за двете инстанции. В представени
по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите за недопустимост и
неоснователност на атакувания съдебен акт.
Въззиваемият Г.Г.Д. не взема участие в съдебното
заседание – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.
И.С.И. (трето лице помагач на страната на ответника) взема участие
в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С.С., който оспорва въззивната жалба, като в хода на
устните състезания излага съображения за нейната неоснователност, моли за
потвърждаване на атакуваното решение. В представена по делото писмена защита от
пълномощника се излагат подробни съображения за липса на релевираните
от въззивника пороци за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно
решение.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата
допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за допустимо по
следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск от Р.М.Б. против Г.Г.Д.,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на съществуването на
вземане за сумата от 8 500 лв., за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. В исковата молба се твърди, че вземането по
издадената заповед произтича от запис на заповед, издаден на 06.01.2017 г. от Г.Г.Д.
в полза на Р.М.Б. за сумата от 8 500 лв., както и че от длъжника по
заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника Г.Г.Д. е постъпил
писмен отговор, в който е не се оспорват обстоятелствата в исковата молба, признава
се издаването на записа на заповед и каузалната му връзка с договор за заем от
06.01.2017 г., по който Г.Г.Д. получила от Р.М.Б. сумата 8 500 лв., която
не е върната, поради липса на парични средства.
С решение
№ 467/14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2372/2017 г. на РС – Ловеч, е отхвърлен
предявеният от Р.М.Б. против Г.Г.Д. иск за установяване на вземане по заповед
за незабавно изпълнение за сумата от 8500 лв., произтичащо от запис на заповед,
издаден на 06.01.2017 г.
При това
означение на спорното право в диспозитива на
обжалваното решение настоящият състав приема, че то е идентично на очертаното в
исковата молба (вземане по запис на заповед), като съдът е отговорил негативно
за ищеца по направеното в сезиращия акт искане, отхвърляйки иска за
установяване на същото вземане. Ето защо, следва да се приеме, че не е
допуснато нарушение на диспозитивното начало и първоинстанционният
съд се е произнесъл в съответствие с характера и размера на търсената защита
(чл. 6, ал. 1 ГПК). В тази връзка оплакването за недопустимост на обжалваното
решение, поради произнасяне от съда по претенция, различна
от заявената в исковата молба, е неоснователно. Липсата в мотивите на изложени
фактически и правни съображения по заявеното фактическо основание, както и
липсата на връзка между диспозитива и мотивите на
атакуваното решение, се свежда до неправилност, а не недопустимост на съдебния
акт. Не се установяват и други основания, обуславящи недопустимост на съдебното
решение (липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, десезиране на съда и др.).
Предвид
извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери
неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява от приетия документ „запис на заповед”, че на 06.01.2017 г. Г.Г.Д.
(ответникът) издала запис на заповед, с който се задължила
безусловно и неотменимо, срещу представяне на записа на заповед, да изплати на Р.М.Б. (ищеца) сумата от 8 500 лева. От записа на
заповед е видно, че е подписан от Г.Г.Д. и е с
падеж на плащане 06.02.2017 г., като в него са означени мястото на
издаване и мястото на плащане.
От договор за заем е видно, че на 06.01.2017
г. между Р.М.Б. и Г.Г.Д. е постигнато съгласие по силата на което заемодателят Р.М.Б. предоставя на заемателя Г.Г.Д. сумата от 8 500 лв., като заемателят се задължава да я върне в срок до 06.02.2017 г.
В договора е посочено, че сумата се предоставя на заемателя
в брой в деня на подписване на договора и след подписване от заемателя на запис на заповед за същата сума с падеж 06.02.2017
г., по който за поемател е посочен заемодателят.
Р.М.Б. е подала заявление по чл.
417 ГПК (вх. 7966/21.07.2017 г.), по което е образувано ч. гр.д № 1433/2017г.
на РС Ловеч и въз основа на приложения към заявлението запис на заповед от
06.01.2017 г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.Г.Д.
за сумата от 8 500 лв. и за законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. В срока за възражение е постъпило възражение срещу вземанията по
заповедта, което е подадено чрез И.С.И., овластен с определение от 18.08.2017
г., по ч.гр.д. № 1702/2017г. на РС Ловеч като кредитор на Г.Г.Д..
Установява се от протокол от открито
съдебно заседание на 16.01.2018
г. по гр.д.№ 694/2016 г. на РС – Ловеч, че Р.Б. е направила изявление, според което към деня на заседанието тя се намира във
фактическо съпружеско съжителство с
Т.Г.Т., с
продължителност от две години преди заседанието, с оглед на което същата е
упражнила правото си да
откаже да даде
показания по същото дело. Видно от удостоверение за раждане, Т.Г.Т.е син на
ответника Г.Г.Д..
Р.М.Б. е едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД, с ЕИК *********, а управител на същото дружество е
Т.Г.Т.(синът на ответника).
С решение от 30.10.2017 г., постановено по гр.д. № 41/2017 г. на РС – Ловеч, по предявен иск с
правна квалификация чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо И.С.И. и М.К.И.договор
за продажба на недвижим имот между Г.Г.Д. и „***“ ООД, извършен с нотариален акт № 41, том VІІ, рег. № 6070,
дело № 546/2016 година на нотариус Анна Ценкова. Решението е обжалвано с
въззивна жалба от Г.Г.Д. и „***“ ООД, по която е
образувано гр.д. № 41/2017 г. на РС – Ловеч. С молба по чл. 303 ГПК до
Върховния касационен съд от Г.Г.Д. и „***“ ООД е поискана отмяна на влязло в сила решение от
05.04.2018 г., по в.гр.д. № 35/2018 г. на ОС
Ловеч, с което е потвърдено решение № 398/30.10.2017 г., постановено по
гр.д. № 41/2017 г. на РС – Ловеч.
Производството по гр.д. № 288/2017 на РС Ловеч е образувано по искова молба вх. №1926 от 13.02.2017 на РС Ловеч, подадена от Р.М.Б. против Г.Г.Д. и „***”ЕООД, с която е предявен иск по чл. 135 ЗЗД - за обявяване недействителност
спрямо на ищеца на договор за продажба на недвижим имот между Г.Г.Д. и „***“ ООД, извършен с
нотариален акт № 41, том VІІ, рег. № 6070, дело № 546/2016 година
на нотариус Анна Ценкова. Ищецът Р.М.Б. се легитимирала като кредитор по вземане за сумата от
9000 лв., произтичащо от запис на заповед от 04.01.2016 г., издаден от Г.Г.Д.. Ответниците не са се явявали и не са подавали писмен отговор на исковата молба, с оглед
на което против тях е постановено неприсъствено решение. С решението е обявена за
недействителна горепосочената сделка в частта,
с която Г.Г.Д. е продала на „***”ЕООД собствената си ½ ид.ч. от поземлен имот в с.Г., О. У., с адрес: ул. „*****
От копие на изпълнително дело № 194/2017
г. по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска с рег. № 903 с р-н на действие ОС Ловеч се установява, че същото е образувано по молба на Р.М.Б. и длъжник Г.Г.Д.. По делото е наложена възбрана върху имота в с. Г., О.У., с адрес: ул. „*****предмет на отменителния иск
и е насрочен опис на същия имот. Взискателят Р.М.Б. не е
насочила изпълнителни действия върху друго имущество на длъжника, за
съществуването на което са налице доказателства по изпълнителното дело. Като взискатели по изпълнителното дело са присъединени И.С.И., М.К.И.и Г. Ц.М. по отношение на
длъжника Г.Г.Д. за сума в размер на 17 382 лв. По искане на присъединените взискатели
е наложена възбрана върху още три недвижими имота, собственост на Г.Г.Д.,***.
С постановление от 29.08.2017 г. съдебният изпълнител е
установил, че задължението на „***” ЕООД за заплащане на сумата от 264.25 лв. (вземане за разноски по гр.д. № 288/2017
г. на РС Ловеч) е
платено от И.С.И., с оглед на което разпоредил
превеждане сумата по сметката на взискателя Р.М.Б. и прекратяване на изпълнителното
производство по изп. дело №194/2017 г. спрямо длъжника „***”ЕООД. С молба вх. № 6959/04.09.2017 г. управителя „*****” ЕООД е поискал
становище от съдебния изпълнител за
причините поради които не се е състоял описът на насрочения в ПДИ ден (31.08.2017 г.) и какви действия ще бъдат предприети оттам нататък. С молба от 04.01.2018 г. взискателят Р.Б. е изискала връщане на изпълнителните листи по
делото, а с постановление от 05.01.2018 г. производството по делото е
прекратено.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Предмет на делото по установителния иск, предявен по
реда на чл. 422, ал.1 ГПК, е вземането по заповедта за изпълнение. В хипотеза
на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417,
т. 9 ГПК, предмет на установяване е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект (в случая запис на заповед). При
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане по заповед за
незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед,
доказателствената тежест за съществуването на редовен от външна страна менителничен ефект се носи от ищеца. Когато от ответника-издател
на ефекта е заявено относително възражение, обуславящо несъществуването на
вземането по записа на заповед, същият следва да докаже връзката между
каузалното правоотношение и записа на заповед (ТР-4-14-ОСГТК, т, 17). Ищецът не
е длъжен да доказва наличие на каузална причина за издаване на записа на
заповед. С оглед преодоляване защитата на ответника, той би имал интерес да
поддържа твърдение за конкретната причина за издаване на записа, но и в този
случай евентуалното недоказване на поддържаното от него каузално правоотношение
или на връзката му със записа на заповед, не би могло да доведе до погасяване
на вземането, произтичащо от менителничния ефект.
Това е така защото при предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземане по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на
заповед, ищецът не дължи доказване на каузалното правоотношение – както при
неоснователност на относителното възражение на ответника, така и при липса на
заявено такова (ТР-4-14-ОСГТК, т, 17).
В настоящия случай ищецът търси установяване на парично
вземане от 8 500 лв. на основание издаден от ответника запис на заповед,
ангажиран като документ по чл. 417, т. 9 ГПК, въз основа на който е издадена
заповедта за незабавно изпълнение. Конкретният запис на заповед съдържа
реквизитите по чл. 535 и чл. 536 ТЗ – издаден е на 06.01.2017 г.
в гр. Ловеч и е подписан от издателя Г.Г.Д.;
с посочен падеж - на определен ден (06.02.2017 г.); с означено наименование на поемателя (Р.М.Б.), с посочено място на
плащането (гр. Ловеч); с изписано безусловно обещание да се плати определена
сума пари (8 500 лв.); като в текста на документа на езика на който е написан
се съдържа и наименованието „запис на заповед“. Означеният в документа падеж е
на определен ден, който е настъпил (06.02.2017 г.), поради което следва да се
приеме, че поетото със записа на заповед задължение е изискуемо. С оглед
съществуването на редовен от външна страна менителничен
ефект съдът приема, че от процесния запис на заповед е възникнало вземане в
полза на Р.М.Б. против Г.Г.Д. за
сумата от 8 500 лв.
От отвеника и от подпомагащото
го трето лице не се ангажираха доказателства за погасяване на същото вземане
или на вземането по каузалното правоотношение, породено от договора за заем.
Помагачът на ответника е И.С.И. е трето за сделката лице,
поради което за него не важат ограниченията по чл. 165, ал. 2 ГПК, с оглед на
което той би могъл да установи симулативността на
договора за заем с всички допустими от закона доказателствени средства, вкл.
свидетелски показания. Доказателствата по делото, разкриващи близки отношения
между ищеца и ответника и различното процесуално поведение на ответника по
други съдебни производства, водени от ищеца и от третото лице, не разкриват
твърдяната от третото лице симулативност на заемното
правоотношение. Дори да се приемат за съответни на сватовство по смисъла на чл.
76 СК, с оглед установеното фактическо съпружеско съжителство между Р.М.Б. (ищцата) и Т.Г.Т.(синът на ответника), тази
близост в отношенията между ответника и ищеца не е достатъчна за изграждане на
извод за абсолютна симулация, извършена чрез договора за заем. Напротив, с
близките отношения се обяснява не само мотива на едната от страните да даде на другата
в заем сумата от 8 500 лв., но и пасивното процесуално поведение на Г.Г.Д. по гр. д. № 288/2017 на РС Ловеч, вкл. и по
настоящето. Обратно, активното процесуално поведение на ответника Г.Г.Д. по делото ѝ с И.С.И. (гр.д. № 41/2017
г. на РС – Ловеч) е типично и обичайно за всеки ответник, който не се намира в
близки отношения с кредитора ищец. По тези съображения съдът приема, че договорът
за заем от 06.01.2017 г. между Р.М.Б. и Г.Г.Д. не е симулативен и че със
сключването му страните по него са поели реални насрещни задължения. Несъмнено,
задължението по договора и записа на заповед уврежда останалите кредитори с
по-стари вземания, сред които е и И.С.И., защото е поето по-късно
и на общо основание увеличава пасива на имуществото на
длъжника Г.Г.Д.. Този довод е част от предмета на иска по чл. 135 ЗЗД, с
какъвто съдът не е сезиран.
Възприетата от първоинстанционния съд аналогия на
Р-179-16-II
т.о. е неотносима към настоящето дело, с оглед въпросите по които е допуснато
касационното обжалване. Освен това, решението се отнася до случай, при който е
отречено предаване на заетата сума и възникването на земно правоотношение между
търговско дружество-заемател и дъщерята на неговия
управител-заемодател не само с оглед родствената връзка между управителя на
търговско дружество и неговата дъщеря, но и заради липсата на доказателства в
счетоводството на дружеството за постъпване на паричните суми по заема, т.е.
поради липсата на доказателства за получаване на сумите от заемодателя. За
доказване заема между ищеца и ответника в случая не е уместно да се изисква от
страните да представят и други доказателсвтени
средства, освен писмения договор за заем, в който е направено признание за
получаване на заетата сума, защото за последните не съществува задължение като
участници в гражданския оборот да създават такива.
С оглед съществуването на редовен от външна страна менителничен ефект и липсата на доказателства за погасяване
на произтичащото от него задължение, съдът приема за основателен предявеният от
Р.М.Б. против Г.Г.Д. иск за
установяване на вземане за сумата от 8 500 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на иска не съвпадат. На основание чл. 271, ал.1, изр.1, ГПК
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено по предявения по
реда на чл. 422 ГПК иск, че Р.М.Б. има вземане срещу Г.Г.Д. за сумата от
8 500 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 06.01.2017 г. от Г.Г.Д. в полза на поемателя Р.М.Б.,
платим на 06.02.0217 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 945/21.07.2017 г., по ч.гр.д. № 1433/2017 г. на РС
Ловеч.
С
оглед основателността на въззивната жалба и на иска за установяване вземанията
по заповедта, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец следва да се
присъдят както разноските по делото, сторени в исковото производство на двете
инстанции, така и тези, направени в заповедното производство. Съдът приема за
доказани по основание и размер следните разноски на възивника
ищец: 170 лв. – заплатена държавна такса в заповедното производство; 170 лв. –
заплатена държавна такса в исковото производство пред първа инстанция; 850 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред първа
инстанция; 85 лв. – заплатена такса за въззивно
обжалване. Техният общ размер е 1275 лв. Представените от ищеца документи (фактури
и извлечение от банкови сметки) не доказват заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 1200 лв., защото
удостоверяват разноски по гр.д. 2012/2017 г. Договорът за правна защита и
съдействие № 612801 удостоверява единствено договорено
възнаграждение за въззивното производство в размер на 850 лв. и изплащането му
по банков път, за каквото плащане липсва доказателства.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 467/14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 2372/2017 г. на РС
– Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, че Р.М.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** има вземане срещу Г.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата
от 8 500 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 06.01.2017 г. от Г.Г.Д. в полза на поемателя Р.М.Б.,
платим на 06.02.0217 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение
№ 945/21.07.2017 г., по ч.гр.д. № 1433/2017 г. на РС Ловеч.
ОСЪЖДА
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Р.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1275 лв., представляваща общ
размер на разноските, сторени в заповедното производство и в двете инстанции на
исковото производство.
Решението е постановено при участие на И.С.И. – трето лице помагач на страната на ответника Г.Г.Д..
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.