Решение по дело №251/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 213
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20233001000251
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Варна, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000251 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Постъпила е въззивна жалба от „ДАР Г.Н.”ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София - 1712, район Младост, кв.
„Младост 3”, ул.„Ген. Радко Димитриев”№15, представлявано от Н. В. Н.,
ЕГН ********** - управител, срещу решение №82 от 17.02.2023 г.,
постановено по търговско дело № 20223100900181 по описа за 2022 г. на
Окръжен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от дружеството
иск срещу ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, ЕИК *********,
Варна, за заплащане от ответника на сумата от 35 377.03 лева,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предизвестие при едностранно прекратяване на договор, в размер на 50% от
произведението на договореното прогнозно средномесечно количество
ел.енергия по цената от последно издадената от доставчика фактура, за
съответните обекти на ищеца, за неспазения срок на предизвестие по Договор
за комбинирани услуги №**********/09.06.2021г. за покупко-продажба на
ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги по условията на продукт „Енерго –про Маркет +“, ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се излага, че постановеното от ВОС решение е нищожно,
недопустимо, а евентуално и неправилно. Същото е нищожно поради особено
съществени пороци –абсолютната неразбираемост на мотивите на съда, които
1
не могат да бъдат изведени и по тълкувателен път; недопустимо поради
произнасянето му извън пределите на заявената и търсена от страната както и
неправилно – поради постановяването му в противоречие с материалния
закон, събраните доказателства и необоснованост.
На първо място въззивникът твърди, че е налице пълна неяснота в
съображенията на съда, изложени в издадения от него акт, което на практика
се приравнява на липса на мотиви. Липсата на мотиви от своя страна
представлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл.236, ал.2 ГПК,
разпоредба, изискваща от съда да изложи мотиви в съдебния си акт, в които
се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на
доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, нещо,
което в настоящия случай не е сторено от съда. На следващо място,
решението е недопустимо, тъй като в нито един момент въззиваемата страна
не се е позовала на хипотезата на прекратяване на договора по чл.17, ал.1,
б.,,з“ от същия. Съдът следва да се произнесе в рамките на правомощията си
само в пределите на търсената защита. /цит. съдебна практика и решение №
94/09.05.2014г. по гр.д.№566/201Зг. на Трето ГО на ВКС/ Доколкото
ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в отговора на исковата
молба и отговора на допълнителната искова молба обстоятелства и факти,
съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би
се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика промяна в
правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е
недопустимо и противоречи на същността на иска като процесуално
правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на
диспозитивното начало на гражданския процес. Поради това се твърди, че
обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а
делото да се върне на първоинстанционния съд. Евентуално, ако въззивният
съд не сподели тези доводи, страната сочи, че решението е и неправилно.
Въззивникът сочи като неправилен извода на съда, че договорът е прекратен
на основание чл.17, ал.1, б.,,з“, както и че основанието за ангажиране
договорната отговорност на въззиваемата страна за предсрочно прекратяване
на договора, не било възникнало. Твърди се, че в съдебното решение
правилно е посочено, че в чл.16, ал.1 от договора, страните са уговорили
отделна клауза, регламентираща конкретни условия и ред за неговото
изменение и прекратяване. В същото време съдът е формирал неправилни
съждения при тълкуване обхвата на действие на цитираната разпоредба.
Твърди се, че съдът едностранно, извън правомощията си е разширил
действието на чл.16 от договора като с това нарушава действителната воля на
страните, приложена при сключване на договора, а именно излиза извън
визираните от разпоредбата на договора хипотези: промени в нормативната
уредба; решения на КЕВР; съществено изменение на цените на
производителите на електрическа енергия в резултат на промени в
нормативната уредба, които са настъпили по време на действие на договора и
които не са могли да бъдат предвидени към момента на неговото сключване,
2
т.е. хипотези, които в процесния случай нито са били налице, нито
въззиваемата страна се е позовавала на тях, нито са представени
доказателства в тази посока.
Поддържа се, че ответникът едностранно и предсрочно е прекратил
договора в нарушение на чл.17, ал.1, б.ж“ от същия, което представлява
виновно неизпълнение на договорно задължение. Твърди се, че съдът не е
проследил дали са налице посочените в чл.16 основания – има ли промени в
нормативната уредба (обективно не са налице такива), не е проследил и
анализирал евентуално издадени решения на КЕВР (обективно не са налице
такива), а още по-малко е анализирал дали се наблюдава съществено
изменение на цените на производителите на електрическа енергия, които да са
настъпили в резултат на промени в нормативната уредба (обективно не са
налице такива) - по време на действие на Договора и които да не са могли да
бъдат предвидени към момента на неговото сключване. Съдът неправилно
приел, въпреки позицията на ответника, че изявлението от 05.10.21г. няма
характер на предизвестие. Вместо това, самият ответник се позовава на
отправено от него предизвестие. Страната не само не се позовава на чл.16 от
договора, а прави опит да оттегли отправеното уведомително писмо за
прекратяване на договора, считано от 01.11.2021г. Твърди се още, че
неправилно съдът приел, че последващото оттегляне на предизвестието е без
правно значение. Според трайно установената съдебна практика и общите
принципи на гражданските правоотношения, предизвестието може да бъде
оттеглено, ако страната, която го изпраща съобщи за това преди или
едновременно с получаването му от другата страна. От момента, в който
предизвестието бъде получено, то не може да бъде валидно оттеглено, тъй
като има обвързващ ефект. Единствената възможност е оттеглянето да бъде
извършено със съгласието на другата страна, в рамките на предвидения с
предизвестието срок, което в настоящия случай не е реализирано.
На следващо място, в решението си първоинстанционният съд
неправилно обсъжда отправено на 05.10.2021г. от въззиваемата страна
„предложение за промяна на условията по договора“, като счита посочените
съображения за такива с „обективен характер", които правят невъзможно
продължаване изпълнението на договора от страна на продавача, а именно
„рекордно повишение цените на ел. енергия на пазарите в Европа и региона“.
Въззивникът твърди, че това твърдение, освен че не попада в хипотезите на
чл.16, ал.1 от договора, не е и подкрепено с нито едно доказателство, като
въпреки това съдът кредитира това твърдение, което прави решението
необосновано.
Отделно от това, съдът не е взел предвид договорената между
страните формула за определяне размер на цената за срока на действие
на договора, а именно: Р = Pibex + Fee, където Pibex е средно претеглената
цена за всеки съответен месец на платформа „пазар ден напред“ на
Българската независима енергийна борса (БНЕБ), изчислена на база
почасовата консумация на Купувача и получените сетълмент цени за всеки
3
отделен час през всеки съответен месец на доставка, т.е. сочените за
„обективни фактори“ са абсолютно неотносими към прекратяването на
договора по реда на чл.16, ал.1 от същия, като рискът е прехвърлен върху
купувача, а не е за продавача, тъй като от последния не зависи размерът на
цената. Тази цена се формира от общото търсене и предлагане чрез
справедлив изчислителен механизъм, който се прилага в цяла Европа.
Именно затова цените на борсов „пазар ден напред“ се използват като
референтни в договорите за доставка на електроенергия на крайни
потребители, тъй като цените от търговията на „пазар ден напред“ се
публикуват всеки ден до 15:00ч. на сайта на БНЕБ. Тази уговорка се сочи като
основание за липсата на относимост на предложените промени в договора
спрямо хипотезите по чл.16 от договора. Поради това, направеният от съда
извод, че запазване на договора „е от естество да доведе до сериозни загуби
за продавача“, е абсолютно несъстоятелно, още повече, че изменението на
цените на производителите на електрическа енергия не са нито в резултат на
промени в нормативната уредба, нито са настъпили по време на действие на
Договора, а същите дори и да се приеме, че са били налице - е можело да
бъдат предвидени към момента на неговото сключване. Твърди се, че
доказателство за това е изявлението на самия ответник до купувача от
05.10.21г. /цитат/ Прави се довод, че изпълнението на сключения между
страните договор е започнало на 01.07.2021г., а инициативата за неговото
прекратяване е малко повече от 2 месеца след това като в този период не се
наблюдава която и да е от посочените в чл.16 хипотези за безвиновно
прекратяване действието на договора.
Твърди се, че съдът неправилно е достигнал до извод, че договорът е
бил прекратен на основание чл.17, ал.1, буква „з“ както че основанието за
ангажиране на договорната отговорност на въззиваемата страна за
предсрочно прекратяване на договора, не било възникнало. Ответникът
никъде не се позовава на тези обстоятелства. За това свидетелства и
изразеното от него желание за намиране на взаимно съгласие за прекратяване
на договора, считано от 01.11.2021г. Именно защото ответникът не се е
позовал на хипотезите на чл.16 от договора, въззивникът счита, че съдът не
би следвало да се произнася с решение в посочения смисъл. Твърди се, че по
делото е доказано, че отправеното предложение от въззиваемата страна до
въззивника за прекратяване на договора по взаимно съгласие, не е прието от
въззивника. Доказва се, че въззивникът е депозирал категоричен отказ да
приеме това предложение, както и че не е налице законово основание за
прекратяване на договора. Въз основа на това, въззивникът счита за
единствено правилен извода, че договорът е бил едностранно прекратен от
доставчика, считано от 01.11.2021 г., каквато е била категорично изразената
от него воля, без да бъде спазен срокът на дължимото предизвестие, в
нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1, буква „ж“, според която договорът
може да бъде прекратен от всяка една от страните - с отправяне на
едностранно 30 (тридесет) дневно писмено предизвестие до другата страна,
4
считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който изтича
предизвестието. Поради това се претендира отмяна изцяло на постановеното
решение ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна
ЕНЕРГО ПРО Енергийни услуги ЕАД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.А. Т.,
за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се потвърждаване на
съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се и
сторените в производството разноски.
По същество на жалбата в становището се излага, че обжалваното
решение е допустимо и действително. Същото е по същество и правилно,
доколкото е основано на твърденията и възраженията на страните, на
събраните доказателства както и на тълкуване действителната воля на
страните при разрешаване на правния спор. /цит. Решение по гр.дело
№1321/2018г. на ВКС, IV г.о. относно оплакването в жалбата за пълна
неяснота на мотивите на съда за отхвърляне на иска/ Поддържа се, че
основанията за изменение на договора, съгласно отправеното до ищеца
предложение от 05.10.21г., са резултат от обективни причини в изходните
съществени параметри на договора, върху които страните нямат възможност
да влияят. В изпълнение на правомощията си и съгл. чл.20 ЗЗД съдът е
тълкувал волята на страните и взаимната връзка на клаузите на чл.16, чл.17 и
чл.18 от договора. Според въззиваемата страна, съдът правилно е тълкувал
волята на ответното дружество за изменение на договора, обективирано в
писмо –изявление от 05.10.21г., като изявление за наличие на условията по
чл.16 от договора и конкретно за увеличение цените на доставка на
ел.енергия, закупувана от доставчика на БНЕБ ЕАД, даващо основание за
едностранно прекратяване на договора без предизвестие като уведоми другата
страна. Тези обстоятелства не са били оспорени от ищеца с отговора му от
07.10.21г., а и в хода на процеса. При сключване на договора страните не са
могли, а и не са били длъжник да предвидят повишаването на цените на
доставка на ел.енергия. Твърди се, че ответникът е подходил добросъвестно
като се е опитал да запази въпреки това договорната връзка до края на срока
му. Запазване на договора при първоначалните уговорки, в частност цената и
начина на плащане на доставката, е станало невъзможно и икономически
неизгодно за ответника – продавача. Тъй като ищецът категорично е отказал
изменението на договора, то изявлението за прекратяване на договора,
считано от 01.11.21г. е породило действие между страните с приемането му.
Междувременно ищецът е извършил смяна на доставчика на 08.10.21г. и
ответникът е уведомен от мрежовия оператор за това обстоятелство на
27.10.21г. Договорът реално е прекратен без предизвестие на 01.11.2021г.
Поддържа се, че ответникът е действал добросъвестно при отправяне на
изявлението от 05.10.21г. като при неприемане измененията в договора е
искал прекратяването на договора по взаимно съгласие. Страната счита, че
поведението на ищеца е било ясно и категорично, докато ответникът
очевидно е търсил вариант за продължаване изпълнението на договора, вкл. с
5
отправеното второ предложение за прекратяване на връзката от 01.12.21г.,
т.е. за изпълнение на договора до този момент. С второто отправено
предложение ответникът всъщност е целял да изпълни ангажимента си по
чл.17, б.ж от договора като изпълнява договора за времето на предизвестието,
каквото въпреки това намира за недължимо. Като не е приел това второ
предложение, ищецът е заявил отказа си да получава активна ел.енергия от
този доставчик наместо избрания нов такъв. Прави се довод, че ако условията
спрямо новия доставчик са неизгодни за ищеца, то това не се дължи на
виновното действие на ответника. Поддържа се довод, че ищецът сам се е
поставил в хипотеза на забава на кредитора, тъй като неоправдано не е приел
предложено му от длъжника изпълнение. Дори въззивният съд да приеме, че
не са били налице предпоставките за прекратяване на договора по чл.17, б.з
вр.чл.16 от договора, то въззиваемата страна поддържа възражение за
наличие на кредиторова забава съгласно чл.95 ЗЗД.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез ю.к.К.
поддържа жалбата си.
Насрещната страна се представлява пред съда от адв.М., която
поддържа становището за неоснователност на жалбата.
И двете страни претендират сторените в производството разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е
образувано по искова молба на ДАР Г.Н. ООД, ЕИК ********** срещу
ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 35 377.03 лева, представляваща
неустойка, изчислена като 50% от произведението на договореното прогнозно
средномесечно количество ел.енергия и съответните обекти по цената от
последно издадена от ответника фактура – за неспазения срок на предизвестие
по Договор за комбинирани услуги №**********/09.06.2021г. за покупко-
продажба на ел.енергия, участие в снадратна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги по условията на продукт Енерго про Маркет +, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са обвързани от посочения
договор за комбинирани услуги като на 05.10.21г. ищецът получил от
ответното дружество уведомление за прекратяване на договора без
предизвестие, в нарушение на чл.17, б.ж от договора както и че инициира
служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна
инстанция /ДПИ/ ведно с напътствие за предприемане на незабавни стъпки от
ищеца за процедура по смяна на доставчик пред съответния мрежови
оператор. Ищецът отказал на ответното дружество прекратяване на договора
по взаимно съгласие като го уведомил с писмо от 07.10.21г., че поради
неспазеното предизвестие по чл.17ж от договора, на основание чл.18 от
същия ответникът дължи уговорената там неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, считано от 01.11.21г., в размер на 35 377.03 лева.
Твърди че предприел междувременно действия по промяна на доставчика си,
6
поради дадените указания и краткия срок за това, ищецът сключил на
08.10.21г. договор с друг доставчик на ел.енергия, при по-неизгодни цени.
Твърди, че на същата дата, но след сключването на договора, получил писмо
от ответника /отново от 08.10.21г./ за оттегляне на предходното уведомление
за прекратяване на договора, считано от 01.11.21г. Ищецът уведомил
насрещната страна, че не приема оттеглянето, тъй като предходно
уведомление е вече породило своето действие, поради което – неспазения
срок на предизвестие – ответникът му дължи предвидената договорна
неустойка по чл.18 от договора. Твърди се, че извънсъдебно ответникът е
признал допуснатото неизпълнение на договора. В изпълнение на чл.18 от
договора ищецът твърди, че отправил до ответното дружество покана за
плащане на неустойката, но поради неизвършено плащане, сезира съда с
предявения осъдителен иск. Претендират се и законните лихви върху
главницата от 35 377.03 лева.
Ответното дружество оспорва основателността на иска. Депозирало е
своевременно отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието
на договор за комбинирани услуги между страните както и разменената
между тях кореспонденция така, както е посочена от ищеца в исковата молба.
Твърди различна интерпретация на отправените от него до ищеца
уведомления от м.10.2021г. като твърди, че първоначалното писмо от
05.10.21г. касаело изменение в клаузи от договора поради непрекъснато
нарастващите цени на ел.енергията, регистрирани на Българската Независимо
енергийна борса ЕАД спрямо предходната година както и ежемесечното
поскъпване на същите с поне 10%. Като алтернатива било отправено
предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от
01.11.2021г. Тези предложения не били приети от ищеца, поради което
ответникът с ново писмо от 08.10.2021г. отново поискал и предложил
изменения в клаузи от договора, а като алтернатива посочил прекратяване на
договора на основание чл.17, б.ж от договора, считано от 01.12.2021г. Твърди
че най-после, към 27.10.2021г. ответникът получил уведомление от ЧЕЗ
Разпределение България АД, в качеството му на мрежови оператор, които
обекти на ищеца ще се считат от 01.11.21г. с доставчик това дружество, а не
ответното Енерго про Енергийни услуги ЕАД. Признава се действието между
страните на договора за комбинирани услуги за период от една година, до
30.06.2022г.; признават се качествата на двете страни по този договор за
покупко-продажба на ел.енергия на свободен пазар на балансираща енергия.
Прави се довод във връзка с спецификите на договора за комбинирани услуги
и в частност, с оглед принадлежността на ищеца към определена балансираща
група на определен координатор /какъвто е ответното дружество/. Сочи се, че
ищецът сам е прекратил членството си в балансиращата група на ответника,
считано от 01.11.21г., което е именно обстоятелството, което не позволява
продължаване действието на договора за комбинирани услуги за срока,
визиран в чл.17, б.ж от същия. Твърди се, че с отправеното към ищеца
предложение от 05.10.21г. не е реализирано неизпълнение на договора от
7
страна на ответника, който правомерно е упражнил правата си по чл.16 и
чл.17, б.ж от договора. Евентуално, ответникът възразява, че ако е извършено
нарушение на клаузи от договора, то ищецът като кредитор сам се е поставил
в забава като не е съдействал на ответното дружество да изпълни договора си
до края на предизвестието, т.е. до 01.12.2021г. Обектите на ищеца са
напуснали балансиращата група на ответника единствено в резултат от
действията на самия ищец, поради което ответникът не носи отговорност за
неизпълнение на договора, в частност за претендираната неустойка.
Евентуално, ответникът счита размера на неустойката за несъответен на
уговорения начин на изчисляването й между страните. /съгласно чл.18 от
договора/ Претендира се, че стойността на неустойката не може да надхвърля
сумата от 28 562.52 лева.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията на
изложените основания. Счита, че при отправяне на първоначалното
предизвестие продавачът не се е позовал на хипотезите, закрепени в чл.16,
ал.1 от договора, като при това второто предизвестие е достигнало до
знанието на насрещната страна преди първоначалното да бъде оттеглено,
поради което е породило действието си от момента на получаване от ищеца
на 05.10.2021г. Счита, че е налице противоречие в становището на ответника
доколкото същият се позовава едновременно на възможността в чл.16, ал.1 и
чл.17, ал.1, б.ж от договора. Противопоставя се на начина, по който
ответникът счита, че следва да бъде формиран размера на неустойката като
сочи, че същият е ясно посочен в разпоредбата на чл.18, ал.1 от договора като
цената по последно издадената фактура.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК с отговора на допълнителната искова
молба ответникът изцяло поддържа въведените срещу заявената претенция
възражения.
Въз основа на твърденията и възраженията на страните, в пределите на
въззивното производство, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че
жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез упълномощения
по делото процесуален представител, в преклузивния срок и при интерес в
обжалваната част. Жалбата е администрирана редовно.
В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения. Не се правят нови доказателствени искания.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение
правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
8
Съдът намира за неоснователно направеното оплакване в жалбата за
нищожност на решението на първата инстанция поради липса на мотиви.
Придържайки се към постановените ППВС №1/1985г. и ТР №1/2001г. на
ОСГК на ВКС, съотв. ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, очертаващи
правомощията на въззивната инстанция и основанията за
нищожност/недопустимост, вкл. постановена практика на ВКС – решение
№880/16.12.2009г. по гр.дело №2697/2008г. на Четвърто г.о., настоящият
състав намира, че доводите за нищожност на обжалвания акт са
несъстоятелни. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до
нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината,
но и от съдебната практика - най-общо в т.8 ППВС №1/1985 г., както и в
решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. В този смисъл,
нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци,
като постановяване от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го
издаде; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от
болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при
абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде
изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо,
което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на
съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява
престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на правопорядъка.
Валидността на съдебния акт предполага произнасяне от надлежния съд
според изискванията за родова и местна подсъдност, в пределите на
правораздавателната власт на съответната инстанция, да е изготвено в
писмена форма и да е подписано от съдебния състав, а в мотивите и
диспозитива на решението да е изразена ясно волята на съда. Правната теория
и съдебна практика като контра теза приемат, че нищожно е това решение,
което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт,
поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице,
когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън
пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи
извод за волята на съда, защото не е изразено в писмена форма, липсват
подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението
е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при
тълкуване. В случая не е налице никоя от посочените хипотези, тъй като
решението е постановено от надлежен съд, произнесено е в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано и разбираемо
като волеизявление.
Останалите доводи на въззивника в жалбата касаят извършената от
първоинстанционния съд оценъчна дейност на доказателствени факти, поради
което касаят именно правилността на съдебния акт, а не неговата валидност и
допустимост.
Решението се обжалва изцяло. Тъй като страните не оспорват
въведените фактически твърдения, съдът възприема като установена и
9
безспорна установената фактическа обстановка като предмет на въззивното
производство са сторените въз основа на нея правни изводи. Съгласно т.19 от
ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, мотивите на въззивния акт следва да
отразяват самостоятелната решаваща, а не контролна дейност на съда, поради
което въззивният съд следва да достигне до свои собствени мотиви относно
правнорелевантните обстоятелства, съотв.основателността на иска.
Предмет на предявения иск е вземане за неустойка, предвидена за
неизпълнение задължение на страна по договора да отправи предизвестие при
едностранно прекратяване на същия, на основание чл.92 ЗЗД вр.чл.18 от
Договора за комбинирани услуги от 2021г.
Съгласно чл.16 от договора, страните се съгласяват, че при: промени в
нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение в цените на
производителите на ел.енергия в резултат на промени в нормативната уредба,
настъпили по време действието на договора, които не са могли да бъдат
предвидени към датата на сключване на договора, всяка от тях може да
поиска изменението му. Ако страните не постигнат споразумение за това и
запазване действието на договора би довело до сериозни загуби за някоя от
тях, увредената страна има право да инициира действия по прекратяването на
договора съгласно чл.17, б.“з“. Съгласно последната, всяка от страните може,
при наличие на обективни условия /такива, които не зависят пряко от нея –
откриване производство по ликвидация, несъстоятелност, прекратяване на
юридическо лице без правоприемство, при условията на чл.16 от договора,
при непреодолима сила, причиняваща забава в изпълнението повече от 60
дни/, да прекрати договора като в уведомлението за прекратяване посочи
основанието за това така, както е уговорено по договора и датата на
прекратяване. Прекратяването влиза в сила след потвърждаване от мрежовия
оператор, че процедурата по смяна на доставчика е приключила като до това
потвърждение страните изпълняват задълженията си по договора. /в този см.
чл.17, ал.2 от договора/. Същевременно, в чл.17 от договора са предвидени и
други хипотези за прекратяване на договора, вкл. по взаимно съгласие /б."в"/,
от всяка от страните с едномесечно предизвестие/б.“а“ и б.“ж“/, считано от
първо число на месеца, следващ месеца, в който изтича предизвестието.
Ищецът твърди, че има право на неустойката по чл.18 от договора за
неспазено предизвестие при прекратяване на договора съгласно чл.17 от
същия. В клаузата е посочен и начина за изчисляване на неустоечното
задължение.
Ответникът твърди, че не е неизправна страна по договора –
едновременно твърди обстоятелства, които хипотетично могат да изпълнят
съдържанието на една от хипотезите на чл.16 от договора, а с отговора на
жалбата – тези по чл.17, б.“з“ от договора, т.е. оспорва иска за неустойка.
Позовава се допълнително, в евентуалност, на забава на кредитора, който не е
приел предложено му изпълнение за срока на предизвестието. Страните не
спорят относно фактите по делото. Спорът е относно дължимостта на
10
неустойката, съотв.начина на изчисляването й.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да уговарят различни
последици от поведението си при сключване на договор, както и от
неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него. В случая чл.18
от договора предвижда неустойка за неизправната страна, която не е спазила
срока за предизвестие по чл.17, ал.1 от същия. Допустимостта на уговорка за
неустойка не е равнозначна на установеност на основанието за нейното
присъждане и именно това е предмета на настоящия спор. Тъй като в
договорните отношения между страните правилото на чл.92, ал.1 ЗЗД не е
ограничено от естеството на задължението, чието изпълнение обезпечава,
страните могат да уговорят и други обезпечения или да препратят към други
последици. Освен да следят не противоречи ли клаузата за неустойка на
добрите нрави, съдилищата следва да изясняват за всеки отделен случай дали
вредата от конкретното неизпълнение не се компенсира по друг предвиден
или уговорен от закона начин, което налага при иск за неустойка да се изясни
и естеството на вредата като последица от конкретното неизпълнение.
/цит.решение № 137 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г. на ВКС, III г. о./
Съдът намира, че принципно подаденото от ответника Енерго про
Енергийни услуги АД, заявление - писмо от 05.10.2021г. няма характер на
предизвестие за прекратяване на договора. По съдържанието си то е
предложение за изменение за клаузи от същия договор, в частта относно
ценообразуването и плащането за доставената ел.енергия. Същото има за цел
да предизвика изменение на договора в посочените изрично параметри
/увеличаване на надбавката и авансово плащане преди доставката/ съобразно
отчетената тенденция за увеличаване цените на доставяната ел.енергия на
борсовите пазари, съответно на БНЕБ. Страната не се е позовала на посочени
в договора основания за прекратяване на договора така, както изисква чл.17,
ал.2 от същия. В писмото от 05.10 в евентуалност е отправено изявление за
прекратяване на договора, но по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021г.,
ако страната не приеме предложението за изменения в договора за
комбинирани услуги. Или, отправеното изявление цели други последици, а не
едностранното прекратяване на договора. В този смисъл съдът намира, че по
естеството си същото е оттегляемо, тъй като не предизвиква /и не цели/
автоматична правна промяна в отношенията между страните.
Смисълът на следващия текст в писмото от 05.10.21г., тълкуван
съгласно чл.20 от ЗЗД насочва, че ответникът е отправил изявление за
прекратяване действието на договора, при липса на насрещно взаимно
съгласие, с предизвестие, което ще тече от 01.11.2021г., т.е. течащо от този
момент, в който срок да бъде извършена смяна на доставчик от последна
инстанция. В този смисъл следва да бъде разбирано и последващото
изявление на ответника от 07.10.2021г., в което отново се прави искане за
изменение клаузи от договора, а в условие на евентуалност за неговото
прекратяване с предизвестие по чл.17, б.“ж“ /посочено конкретно съгласно
изискването на чл.17, ал.2/, считано от 01.12.2021г. Изложените в чл.16 от
11
договора хипотези не са визирани в предизвестието така, както изисква чл.17,
ал.2 от същия, поради което съдът приема, че страната не се е позовала на
същите. В този смисъл съдът намира, че последващото изявление на
продавача от 08.10.21г. не представлява оттегляне на предходното, а неговото
конкретизиране – при липса на желание за изменение на договора, нежелание
за прекратяването му по взаимно съгласие, то писмото да се счита като
изявление за прекратяването му с предизвестие съгласно чл.17, б.ж. Дори да
се приеме, че второто писмо /от 08.10/ обективира оттегляне на
предложението за прекратяване на договора от 01.11.21г., то същото е
отправено и достигнало до ищеца/купувач/ преди пораждане последиците на
първоначалното изявление от 05.10.2021г. /и преди 01.11.21г./ и дори преди
визираните срокове за стартиране процедури по ПТЕЕ с крайна дата
10.10.21г. Посочването на тази дата в писмото съдът намира, че е
инструктивно и не е налагало предприемане на спешни мерки от ищеца за
смяна на доставчика от последна инстанция.
Изявлението за прекратяване на договора считано от 01.11.21г.
безспорно представлява оттегляемо едностранно изявление на продавача, тъй
като с получаването му не се пораждат целените правни последици –
прекратяване действието на договора, а се поставя началото на необходим
срок, в който следва да бъдат извършени промени в координатора на
балансираща група, какъвто е до този момент ответникът. Неоснователно
съдът намира позоваването от ищеца на разпоредбата на чл.13 от ЗЗД, тъй
като същата касае отправяне на предложение за сключване на договор, а не за
неговото прекратяване. За да претендира ищецът неустойката, предвидена в
чл.18 от договора, доставчикът следва да е отправил уведомление за
прекратяване действието на договора. Едва тогава би се породила
изискуемост на вземането за неустойка. Писмото на ищеца от 07.10.21г. с
искане за заплащане на неустойка поради неспазеното предизвестие е
преждевременно отправено едновременно с отказа за изменение на договора
и за прекратяването му по взаимно съгласие. Едва с писмото от 07.10.21г.,
Енерго про Енергийно услуги ЕАД отправя предизвестие за прекратяване на
договора по чл.17, б.ж, с едномесечно предизвестие, изтичащо на 01.12.21г.
Такава е изрично изразената воля на страната в изявлението и същото не се
нуждае от тълкуване. В този смисъл то отговаря и на изискването на чл.17,
ал.2 от договора за посочване причината за прекратяване на договора и
неговата дата. Поведението на ответното дружество всъщност представлява
израз на добросъвестно изпълнение на договорните задължения на страната.
За пълнота на изложението съдът намира, че оттегляне на изявлението
за прекратяване на договора е валидно извършено – то може да бъде
отправено във всеки момент до изтичане на посочения в същото срок за
прекратяване действието на договора, т.е. до 01.11.2021г., или поне до
предприемане действия за смяна на доставчика до 10.10.2021г., с каквито
правомощия разполагат както купувача, така и продавача съгласно правилата
на ПТЕЕ. Оттегляне на изявлението за прекратяване на процесния договор е
12
позволено от закона и не противоречи на императивна правна норма, вкл. на
цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.13 от ЗЗД, касаещи
сключване, а не прекратяване действието на договор, особено специфицен
договор за комбинирани услуги, регулиран от ЗЕ и ПТЕЕ.
Отправеното междувременно от ищеца/купувач/ несъгласие за
изменение на договора е част от преговорните отношения и не поражда
изискуемостта на неустойката по чл.18 от договора. Макар да не са
постановени по идентичен спор, съдът възприема за приложими постановките
в решение № 102 от 8.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 2053/2018 г., II т. о., ТК и
решение №7/14.03.2018г. по т.дело №926/2017г. на Първо т.о. на ВКС, че
предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване на участието в дружество с
ограничена отговорност може да бъде оттеглено от подалия го съдружник,
ако оттеглянето е направено преди изтичане срока на предизвестието.
Обвързващата сила и неоттегляемостта на предложението за сключване на
договор до приемането му е с оглед особеностите на двустранните сделки,
чрез които се създава правна връзка между лица вследствие постигане на
съгласие за поемане на насрещни права и задължения. По силата на чл.44 ЗЗД
за едностранните волеизявления правилата за договорите намират съответно
приложение, доколкото са съвместими с техните особености. За
едностранното волеизявление за прекратяване на договора законодателят не е
предвидил неоттегляемост на волеизявлението, нито такава може да се изведе
от правилата на договорите по ЗЗД предвид фактическия състав, от който се
поражда изменението на правата и задълженията на страните. Такава
неоттегляемост не следва и с оглед специалните ПТЕЕ /вж.чл.99 и сл., чл.104
от Правилата/, приложими спрямо спорното правоотношение или поне е
допустима до смяната на доставчика от последна инстанция, който факт по
делото е настъпил едва към 01.11.2021г., но не към 08.10.2021г., когато е
отправено предизвестието за прекратяване на договора по чл.17, б.ж от
същия. Видно от първоначалното изявление на продавача, най-ранната дата,
на която се изисква някакво действие от страна на насрещната страна е
10/15.10.2021г. От съдържанието на първото писмо следва, че едва при липса
на съгласие за изменение на договора и при липса на съгласие за
прекратяването му считано от 01.11.2021г., ще започне да тече едномесечният
срок за едностранното му прекратяване. Горното е наложително, с оглед
необходимите правни и фактически действия по смяната на доставчика и
координатор на балансираща група. Второто изявление на доставчика
/ответника/ е преди посочената в първоначалното писмо дата за
предприемане от купувача на действия по смяна на доставчик от последна
инстанция /ДПИ/.
Съдът намира, че по същество е спорно доколко отправеното на
08.10.21г. ново изявление действително представлява оттегляне на
предходното за прекратяване на договора, считано от 01.11.21г., тъй като това
изявление не променя целените последици – при липса на съгласие за
изменение на клаузи от договора, същият да бъде прекратен занапред, с
13
изтичане на необходимия срок съгласно спецификите на правоотношението.
И двете писма /от 05 и от 08.10.2021г./ обективират искане за изменение на
клаузи от договора поради тяхното икономическо несъответствие с условията
на пазара на небалансите, и само евентуално – прекратяване действието на
договора с предизвестие. Няма промяна във волята на продавача, а
единствено уточняване датата на прекратяване на договора. Поради това,
оттеглянето представлява по естеството си изпълнение на визираното в
чл.17, ал.2 от договора изискване за посочване причината за прекратяване и
датата, на която прекратяването ще се счита настъпило, при съобразяване
предвидения сока на предизвестие. Поставено е още едно условие –
прекратяването ще породи действие не преди мрежовият оператор да
потвърди, че процедурата по смяна на доставчика е приключила. До това
потвърждение страните изпълняват всички породени от договора права и
задължения за период от максимално два месеца, съответно до този момент
съдът намира, че каквото и да е изявление във връзка с договора е оттегляемо.
Последиците от предприета от ищеца смяна на доставчика преди
настъпване прекратителния ефект спрямо договора и преди законовия срок за
това /вкл. и срока, посочен от доставчика/, не е предизвикано от
неизпълнение на договора от доставчика. Нещо повече, не се спори, че
инициатива за това е поета от ищеца, чрез отправено искане за смяна на ДПИ
/и координатор на балансираща група/, в срока на предизвестието, още на
07.10.21г. В този смисъл, в разрез с изискването на чл.26 от договора, ищецът
сам се е поставил в невъзможност да продължи действието на договора до
изтичане на срока по чл.17, б.“ж“ от същия, на 01.12.2021г. /арг. и от чл.17,
ал.2, предложение второ от договора/ Поради това, дори да е основателно
твърдението за отправено от доставчика предизвестие за прекратяване на
договора при неспазване на срока по чл.17, б.ж, то действията на ищеца
следва да се квалифицират като отказ от съдействие за изпълнението на
договора, съответно по чл.95 ЗЗД. Изтъкнатите от ищеца доводи за
неотложност на смяната на доставчика от последна инстанция и търпените от
това вреди, не са предмет на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани.
Косвено, те са още едно потвърждение за същественото изменение в
конюнктурата на пазара на ел.енергия и станалите неизгодни за доставчика
условия на доставката. /т.е. за инициираното изменение на договорните
клаузи/ Те не се отразяват на преценката на съда за допусната от ищеца
забава съгласно чл.95 ЗЗД, доколкото не е съдействал изпълнение на договора
до 01.12.2021г. Съдържанието и уредбата на чл.99 и сл. от ПТЕЕ не остават
съмнение, че прекратяването на този вид договори /по чл.11, т.10/ изисква
координираните действия и на двете страни по същия както на новия
доставчик и мрежовия оператор. Ищецът сам се е поставил още на 08.10.21г.
в невъзможност да продължи договора с ответното дружество дори при по-
изгодните за него условия.
Поради неоснователността на иска съдът не излага съображения
относно начина на изчисляване на неустойката съгласно чл.18 от договора и
14
нейната основателност до предявения размер.
Въззивният състав достига до идентични на първата инстанция правни
изводи, макар с различни аргументи. Първоинстанционният съд е приел, че е
налице отправено предизвестие за прекратяване на договора по чл.17, б.“з“
във връзка с една от хипотезите на чл.16 като е извършил тълкуване на
отправеното от доставчика писмо и клаузите на договора ведно с отговора на
исковата молба. Съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на
договорите по чл.20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните,
при положение, че в договора има противоречие в отделните уговорки, т.е.
при неясни клаузи както и при спор между страните относно съдържанието
им. Съдът при тълкуването следва да се съобрази с изявената, а не с
предполагаема воля на страните и не може да подменя нейното съдържание.
Именно поради това, доколкото в отговора на исковата молба ответникът не
се е позовал на посоченото от съда основание и такова не следва от
изявлението на доставчика /от 05.10.21г./, отправено до ищеца, въззивният
съд достига до различни правни изводи, макар по същество да обуславят
също извод за неоснователност на иска.
Поради идентичен краен извод, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно този изход от спора, разноски за производството се следват
на въззиваемата страна за въззивното производство, съобразно представен
списък по чл.80 ГПК и установени в размер на 4 176 лева с вкл.ДДС.
Заплащането на уговорения в договор за правна защита и съдействие,
адв.хонорар е установено по делото с приложена фактура и платежно
нареждане. /л.47 по възз.дело/. Направеното срещу възнаграждението
възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно, изхождайки
дори от претендирания от самия въззивник хонорар –ю.к.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе, въззивният състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №82/17.02.2023г., постановено по
т.дело №181/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА ДАР Г.Н. ООД, ЕИК *********, представлявано от Н. В. Н.,
да заплати на ЕНЕРГО ПРО - ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД, ЕИК *********,
Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс – Г, сторените във въззивното
производство разноски за адв.възнаграждение в размер на 4 176 лева с вкл.
ДДС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.

15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16