О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260099
24.02.2021г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
втори граждански състав
На двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №116 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба
вх.№263227/09.12.2020г., подадена по пощата на 08.12.2020г. от П.Ж.П. против
Разпореждане №260318 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело №61/2020г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е върната исковата му молба и е
прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита разпореждането да е
необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Постъпила е частна жалба
вх.№261367/02.02.2021г., допълнена с молба вх.№262257/17.02.2021г., от адв.М.К.
в качеството му на назначен на П.Ж.П. по реда на правната помощ представител
против Разпореждане №260080 от 20.01.2021г., постановено по гр.дело №61/2020г.
по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е върната частна жалба против
Разпореждане №260318/25.11.2020г. Против същото разпореждане е подадена по
пощата на 02.02.202021г. и лично от П.П. частна жалба вх.№260977 по регистъра
на Апелативен съд-Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, според които срокът за отстраняване на нередовностите не е
изтекъл, тъй като за тях не е бил уведомен служебният представител. Частните жалби са подадени в срока по
чл.275,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирано лице – ищеца; касаят обжалваеми,
съгласно чл.274,ал.1,т.1 във връзка с чл.279 от ГПК разпореждания, преграждащи
по-нататъшното развитие на делото, поради което се явява допустими.
Съдът, след преценка на
материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Окръжният съд е сезиран с
искова молба вх.№8460/28.07.2020г. от П.Ж.П. срещу П.на Р.Б.. В нея се твърди
ищецът да е бил задържан на 17.05.2011г. по преписка №597/2011г. на
РПУ-Хасково, по която било образувано НОХД №2/2012г. на Окръжен съд-Стара
Загора и постановена присъда №51 от 22.03.2012г. да изтърпи 4 месеца условно. Срокът
на условната присъда бил изтекъл, съгласно чл.59,ал.1 и ал.2, считано от датата
на задържането – 17.05.2011г. Въпреки това, с присъда по НОХД №169/2015г. на
Окръжен съд-Кърджали, НОХД №474/2016г. на Апелативен съд-Пловдив и НОХД
№77/2017г. на ВКС бил осъден да изтърпи условната присъда, за което било
издадено и постановление от 07.09.2018г. по преписка №15/2018г. на Окръжна
прокуратура-Кърджали, което ищецът счита за незаконно и претендира за
обезщетение от 50000лв. за претърпени неимуществени вреди.
С Разпореждане №260107 окръжният съд е
оставил без движение исковата молба до посочване на вида и размера на вредите,
чието обезщетение се иска, и представяне на доказателства за внесена държавна
такса от 10лв. и преписи от исковата молба според броя на ответниците.
В дадения срок от ищеца е подадена уточняваща
молба вх.№261544/29.09.2020г., според изложеното в която: П. бил задържан на
17.05.2011г. по преписка №597/2011г. на РПУ-Х., по която било образувано НОХД
№2/2012г. на Районен съд-Стара Загора и постановена присъда №51 от
22.03.2012г., с която бил осъден на четири месеца, отложено за три години.
Изпитателният срок бил изтекъл на 17.05.2014г. След изтичане на срока бил
внесен обвинителен акт от 06.07.2014г. от Окръжна прокуратура-Х. и образувано
НОХД №169/2015г. с влязлата в сила на 23.07.2018г. присъда по което било
постановено ищецът да изтърпи и четирите месеца по условната присъда, което той
счита за незаконно и претендира за обезщетение от 100000лв. от П.на Р.Б..
С Разпореждане №260157 окръжният съд отново е
оставил без движение исковата молба до представяне на доказателства за внесена
държавна такса от 10лв.
В дадения срок от ищеца е подадена молба
вх.№261430/19.10.2020г. с искане за освобождаването му от заплащане на държавна
такса и назначаване на служебен защитник. С тази молба ищецът твърди с
постановление на Окръжна прокуратура-К. незаконните действия по изтърпяване на
условната присъда да са отменени, но след като вече той я е изтърпял в
Затвора-С.З., поради което за претърпените неимуществени вреди да му се дължи
обезщетение от 100000лв. Заявил е и искане делото да се изпрати за разглеждане
на СГС.
С Определение №260172 от 28.10.2020г.
окръжният съд е освободил ищеца от внасянето на държавни такси по
производството на основание чл.83,ал.2 от ГПК, а с Определение №260173 от
28.10.2020г. му е предоставена и правна помощ под формата на процесуално
представителство, като за особен представител с Определение №260182 от
30.10.2020г. е назначен адв.М.А.К..
С обжалваното Разпореждане №260318 от
25.11.2020г. окръжният съд е приел нередовностите на исковата молба да са
отстранени, но предявеният иск да е недопустим, тъй като твърдените от ищеца
незаконосъобразни действия на органите на Прокуратурата и разследващите органи
не могат да се подведат под нито една от хипотезите на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ, а обстоятелството,
че според ищеца с присъдата по НОХД №169/2015г. на Окръжен съд-Хасково
незаконосъобразно е било приведено в изпълнение наложеното му с присъдата по
НОХД №2/2012г. на Районен съд-Стара Загора наказание, чието изтърпяване е било
отложено за изпитателен срок от три години, да подлежи на установяване в
рамките на производство по глава XXXIII от НПК – възобновяване на наказателни дела, по които решаващи
съображения е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.
Преписи от така постановеното разпореждане са
изпратени както лично на ищеца П. така и на назначения му особен представител
адв.К.. Против същото е подадена по пощата на 08.12.2020г. частна жалба
вх.№263227/09.12.2020г. от П.П.. С Разпореждане №260366 от 15.12.2020г. тя е
изпратена по компетентност на Апелативен съд-Пловдив. Образуваната по нея
преписка е върната на окръжния съд с указания за администрирането й чрез
изискване формулирането на искане от страна на жалбоподателя. В изпълнение на
указанията с Разпореждане №260009 от 04.01.2021г. окръжният съд е оставил без
движение частната жалба за посочване в какво се състои отправеното от
жалбоподателя до Апелативен съд-Пловдив искане в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, връчено лично на П. на 07.01.2021г. В указания срок
от същия по пощата на 14.01.2021г. е подадена жалба вх.№260363/15.01.2021г.
С обжалваното Разпореждане №260080 от
20.01.2021г. окръжният съд е приел посредством така подадената жалба да не е
отстранена нередовността на частна жалба вх.№ 263227/09.12.2020г., поради което
е постановил връщането й.
При тези обстоятелства настоящата инстанция
намира неправилно с Разпореждане №260080 от 20.01.2021г. да е върната частната
жалба вх.№ 263227/09.12.2020г. против Разпореждане №2603018 от 25.11.2020г., с
което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. На
жалбоподателя-ищец П. е бил назначен по реда на правната помощ особен
представител адв.К., който да осъществява процесуално представителство и правна
защита и съдействие. В тази връзка и съгласно чл.39,ал.1 от ГПК съобщението за
отстраняване на нередовността на частната жалба е следвало да бъде връчено на
представителя, което не е било сторено, както основателно се възразява в частната
жалба против това разпореждане. Следва да се има предвид и, че се касае за
уточняване на частната жалба, изискващо компетентна адвокатска помощ, за
извършването на каквато именно е допусната такава. Тя не е била прекратена,
нито ищеца е бил лишен от нея. При тези обстоятелства на жалбоподателя в
нарушение на процесуалния закон не е била дадена надлежно възможност да уточни
частната си жалба, което наляга отмяна на разпореждането за връщането й.
В частната жалба е посочено да е насочена
против Разпореждане №260318 от 25.11.2020г., поради което, макар и в нея да не
се съдържа изрично искане за отмяната на това разпореждане, предметът на
инстанционна проверка е ясно очертан и не се нуждае от допълнително уточнение,
още повече, че в производството по чл.278 от ГПК съдът действа в условията на
пълен въззив, при които не е обвързан от оплакванията в жалбата, а е длъжен
служебно да провери всички правнорелевантни факти на базата на събрани както
пред първата инстанция, така и пред него доказателства, осигурявайки
прилагането на процесуалния закон. В тази връзка не е необходимо изискването на
допълнителни уточнения от жалбоподателя, като предмет на преценка е
законосъобразността на обжалваното разпореждане, обусловена от разрешаването на
въпроса за допустимостта на предявения иск. Същият се основава на твърдения
незаконосъобразно, поради това, че изпитателният срок по условната присъда по
НОХД №2/2012г. на Районен съд-Стара Загора е бил изтекъл още на 17.05.2014г., с
влязлата в сила присъда по образуваното въз основа на внесен след изтичане на
изпитателния срок обвинителен акт от 06.07.2014г. НОХД №169/2015г. на Окръжен
съд-Хасково и издадено въз основа на нея прокурорско постановление да е било
приведено в изпълнение отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, с което на ищеца да са причинени претендираните за обезщетяване
от П.на Р.Б. неимуществени вреди. Така изложените обстоятелства, които не се
нуждаят от допълнително уточнение, не могат да бъдат подведени под нито една от
хипотезите на чл.2,ал.1 /включително по т.6/ от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността
на държавата чрез нейните правозащитни органи. При постановяване на присъдата
наказателният съд, съгласно чл.301,ал.1,т.8 от НПК, разрешава и въпроса дали са
налице условията по чл.68-69а от НК и какво наказание подсъдимият да изтърпи. По
този въпрос съдът може да се произнесе и с определение, съгласно
чл.306,ал.1,т.3 от НПК. И в двата случая съдебните актове подлежат на проверка
в рамките на инстанционния контрол за законосъобразност. Влезлите в сила
присъди и решения подлежат на проверка и по реда на глава XXXIII от НПК. Въпросът относно наказанието, което
подсъдимият следва да изтърпи, не може да бъде пререшаван извън така
предвидения от НПК процесуален ред. В случая ищецът твърди именно с влязла в
сила след триинстанционно разглеждане на делото присъда да е определено да
изтърпи и наложеното му с предходна присъда наказание „лишаване от свобода“ от
четири месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три
години. След като актът на наказателния съд относно наказанието не е отменен по
съответния ред, то не са налице и защитими материални права на ищеца, които да
бъдат реализирани по исков ред пред гражданския съд. Правилно при това
положение с обжалваното разпореждане иска е приет за недопустим и е постановено
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, поради
което същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №260080 от 20.01.2021г.,
постановено по гр.дело №61/2020г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което
е върната частната жалба на П.Ж.П. против Разпореждане №260318/25.11.2020г.
Определението в тази му част е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260318 от
25.11.2020г., постановено по гр.дело №61/2020г. по описа на Окръжен съд-Стара
Загора, с което е върната исковата молба на П.Ж.П. и е прекратено
производството по делото.
Определението в тази му част подлежи на
обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: