№ 13527
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20231110157219 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 290897/18.10.2023 г. на П. Д. К., ЕГН **********,
гр. София, ж.к.., ул. . Наум № 19, ет. 4, със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 7, ет. 5, ап. 9,
чрез адвокат Г. Ч., срещу „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. . 3, бул. Ал. . № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ., чрез адвокат Е. Ц., със
съдебен адрес: гр. София, бул. Тодор . № 13, ет. 3, с който е предявен осъдителен иск по
чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК за сумата от 25
лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 1739.70 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 1117251/27.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, на основание чл. 86 от ЗЗД. Размера на претендираната
сума е изменен по искане на ищеца, направено с Молба от 14.03.2024 г., от 25 лв. на 1734.36
лв., като пълен и окончателен размер на претендираната сума, в това число неоснователно
заплатена възнаградителна лихва в размер на 293.76 лв., възнаграждение за поръчителство в
размер на 1365.57 лв., такса за напомнителни писма в размер на 60.00 лв. и такса за
предсрочно погасяване в размер на 15.00 лв.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски
кредит № 1117251/27.01.2022 г. за сумата от 3000 лв., а общата сума, която следва да бъде
върната от кредитополучателя, възлизала на 3306.60 лв., платима в срок от пет месеца,
считано от датата на превеждането на сумата по договора за кредит. Уговореният фиксиран
лихвен процент възлизал на 10.22 %, или 306.60 лв. годишно, а годишният процент на
разходите (ГПР) – 49.03 %. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението на
ищеца щяло да бъде обезпечено от „Фератум Банк“. Ищецът сключил договор за гаранция с
„Фератум Банк“ на 27.01.2022 г., по силата на който се задължил да изплати възнаграждение
в общ размер на 1433.40 лв. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ
размер на 4739.70 лв. на ответното дружество. Счита, че двата договора са нищожни на
основание чл. 10, ал. 1 вр. Чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена законовата форма, на
основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие на законови
императивни норми, като излага множество доводи в подкрепа на твърденията си. Твърди,
1
че всички разменени между доставчиците на услугите и потребителя електронни съобщения
не отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУ, като същите представлявали
неподписани електронни документи, поради неспазване на предвидената процедура за
удостоверяване на техния автор. Твърди, че договорът не е написан по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра. Твърди, че договорът е нищожен и
поради това, че не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния
процент на разходите по кредита, както и ясно разписана методика за неговото формиране
(чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Счита, че в договора е посочен грешен размер на ГПР, а не
действителния такъв. Счита, че уговорката в т. 5 от Договора за кредит за обезпечаване на
кредита чрез поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „.“ ЕООД, при
заплащане на такса за тази услуга в размер, равен на половината от главницата по договора
за кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя,
води до извода, че договорът за поръчителство не осъществява присъщата му функция на
обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита. Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната сума като недължимо
платени суми по посочения кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изцяло доводите на ищеца за нищожни
клаузи от Договора, сключен между страните. Излага подробни доводи и съображения за
неоснователност на исковата молба. Сочи, че не е било възможно възнаграждението по
Договора за обезпечение на Договора за кредит, който е сключен с трето лице, да се включи
в ГПР, тъй като това възнаграждение не се дължи на кредитодателя. Сочи, че формирането
на ГПР е императивно установено, като се изчислява по приложена в ЗПК формула. Сочи,
че ищецът не е бил длъжен да обезпечи отпуснатия кредит чрез Договор за гаранция с
„Фератум Банк“, а по друг начин, в това число и чрез поръчителство от посочени от него
физически лица. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да им присъди
направените по делото разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
В тежест на ищеца наличието на валидно възникнало правоотношение между
страните по договор за кредит, включващ твърдените в исковата молба клаузи, наличие на
неоснователно разместване на блага от неговия патримониум към този на ответника, както
и размера на обогатяването на ответника за негова сметка. Респективно, ответникът следва
да докаже по така предявения иск наличие на правно основание за размяна на блага в
посочения от ищеца размер по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Видно от представения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1117251
от 27.01.2022 г., сключен между страните, същият е за сумата от 3000 лева, лихвен процент –
10.22 %, годишен процент на разходите – 49.03 %., изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите
условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Общата дължима сума по кредита
възлиза на 3306.60 лв.
Съгласно чл. 5 от Договора за кредит, последният се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора, с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може
да се отмени от кредитополучателя или поръчителя (лицето, предоставило обезпечението).
В следващото изречение от същия текст от договора е уговорено, че със сключването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит
сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи
физическо лице и предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора.
2
Вписано е декларативно изявление от името на кредитополучателя, че същият е запознат, че
всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност да получи кредит при едни
и същи търговски условия. Включени са и други декларативни изявления от името на
кредитополучателя в текста на договора.
Представени са писмени доказателства относно сключения договор, в това число
преддоговорна информация, Общи условия. Изискана е справка по реда на чл. 192 от ГПК
от „.“ АД относно извършвани преводи от страна на ищеца към ответното дружество, като е
посочено изрично, че за периода от 27.01.2022 г. до 23.02.3034 г. няма извършени плащания
от П. Д. К. към „.“ ЕООД.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че на ищецът е изплатил на ответното
дружество сума в общ размер на 4734.36 лв. за погасяване на задълженията по процесния
договор за потребителски кредит. С тази сума е погасена главница по кредита от 3000 лв.,
възнаградителна лихва от 293.79 лв., гаранция от 1365.57 лв., такса напомнителни писма от
60 лв. и такса предсрочно погасяване от 15 лв. Вещото лице е констатирало, че при спазване
изискванията на Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит, годишният процент
на разходите, включващ усвоена главница по кредита, сума за възнаградителна лихва и срок
на кредита, размерът на ГПР възлиза на 49,03 %. При включване и възнаграждение за
поръчител в размер на 1433.40 лв., ГПР възлиза на 609.75 %. Респективно, при съобразяване
изплатената сума по кредита от страна на ищеца и включвайки и възнаграждението за
поръчител, което е заплатил ищеца, ГПР възлиза на 571.55 %.
По делото е изслушана и приета и СТЕ, приета от съда като неоспорена от страните и
компетентно и обективно изготвена, която установява конкретните стъпки, чрез които може
да се кандидатства за кредит през интернет страницата на ответното дружество
www.ferratum.bg. Кредитоискателят има възможност да избере обезпечение чрез физическо
лице – поръчител, или чрез банкова гаранция. За одобрението да бъде сключен договор за
кредит потребителят получава тестово съобщение на телефона, който е посочил в заявката за
кредит. Кредитът бива отпускан от разстояние, съгласно Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за потребителския кредит (ЗПК). Вещото
лице е установило от наличните данни на сайта на ответното дружество, че одобрение за
отпускане на искания кредит може да бъде получено и без потребителят да е избрал вид
обезпечение, тоест без да предостави такова. След извършена проверка от кредитора на
заявлението за кредит, документите, приложени към него, решението за одобрение за
искания кредит е съобщено по електронен път на потребителя, като му е даден уеб код, с
който да потвърди желанието си за сключване на договора за потребителски кредит. Вещото
лице е установило, че такова потвърждение от кредитополучателя е било регистрирано на
специализираната интернет платформа на дружеството на 28.01.2022 г. в 10.54 часа, като е
последвало съобщение за успешно потвърждаване на заема на същата дата в 11.54 часа.
Установено е също така, че размерът на шрифта, използван в процесния договор за кредит, е
с размер 12 pt.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК,
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за
защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
3
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
Съгласно легалната дефиниция в чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или
повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. За да се сключи договор за
предоставяне на кредит от разстояние, е следвало потребителят, в случая ищеца, да отправи искане
за кредит, което обективира желанието му за неговото сключване. Такова искане се подава по
електронен път на сайта на кредитора www.ferratum.bg.
Съдът счита, че представеният и приет като доказателство по делото договор за кредит с
кредитополучател ищеца, чието авторство не е спорно, има доказателствена стойност. Същият е
подписан от двете страни, като за заемател е посочен установения от вещото лице по СТЕ уеб код,
даден от ответното дружество на ищеца за потвърждение на искания кредит, както и датата на
сключването на договора, подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис
се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014. Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава
сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако изявлението съставлява признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа,
но не му придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г. на ВКС на IV г. о. Съдебната практика (вж. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т.
дело № 672/2017 г., І т. о. на ВКС) приема, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис дори да не се ползва с формална доказателствена сила, не
се явява "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление.
Ищецът е представил договор за кредит на хартиен носител, което е прието като
писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното изявление за заемател е
направено от ищеца в качеството му на потребител. Това се установява и потвърждава и от
СТЕ. Налице е електронна информация, електронно изявление за установяване на
авторството на документа, следователно налице е електронен подпис /обикновен електронен
подпис, подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. По отношение така генерираният
електронен документ, възпроизведен върху хартиен носител и представен в заверен препис
по делото, не е искано представянето му на електронен носител. Поради това преписът има
значението на носител, обективиращ частен документ, подписан при условията на чл. 13, ал.
1 ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за
ответника съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на
фактите, за които електронните документи са създадени. Електронното изявление
4
представлява извънсъдебно признание за неизгодни за страната обстоятелства, а именно –
сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между страните със
съдържанието и уговорките в представения договор за потребителски кредит от ищеца.
Съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието
"електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание,
съхранявано в електронна форма, т. е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен
носител/, както и с оглед представените и приети по делото Договор за потребителски
кредит № 1117251/27.01.2022 г., Преддоговорна информация към него, Общи условия,,
съдържащи подробна информация относно личните данни на потребителя, в т.ч. три имена,
ЕГН, адреси, номер на лична карта, електронен адрес, телефон, съдът приема, че процесният
договор е бил сключен от страните, посочени в него, като ответното дружество е отпуснало
искания от ищеца като потребител кредит, при условията, посочени в самия договор, които
видно от включените в него клаузи са били индивидуално уговорени.
С оглед изложеното, съдът намира за доказано по делото, че страните са сключили
процесния договор при условията и по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР и съгласно
приложимите общи условия на ответното дружество. Касае се за информация, предоставена
в електронна форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. В случая договорите се считат за сключени не
в момента на подписването им на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието
на потребителя чрез потвърждение чрез предоставения от кредитодателя код.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, попадащо в приложното поле на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
доколкото ищецът е физическо лице с качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗПК, а ответникът - на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПК, сключено по
реда на ЗПФУР, по което ответникът, в качеството си на заемодател, е изпълнил основното
си задължение към ищеца, в качеството му на заемополучател, като му е предоставил
заемната сума, предмет на процесния Договор за потребителски кредит
№ 1117251/27.01.2022 г. в размер от 3000 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
(т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
5
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, свързани с
осигуряване на обезпечение на договора за кредит чрез сключване на договор за
поръчителство с дружество, одобрено от кредитора.
Съдът счита, че разходите за възнаграждение за поръчителство на трето за Договора
за кредит лице, са разходи, свързани с договора за кредит, доколкото в последния са
предвидени видове обезпечения, изискванията към всеки конкретен вид обезпечение, което
кредиторът приема да обезпечи кредита и начина на заплащане на сумите за
възнаграждението по обезпечителната сделка. Самият договор за поръчителство с третото за
Договора за кредит лице не е представен по делото.
Ответникът оспорва иска с доводи, че сумата по обезпечителната сделка не е
постъпила и останала в неговия патримониум, а била изплатена в полза на третото лице-
поръчител, поради което и ответното дружество не се е обогатило. Оспорва също така
договорът за поръчителство да е нищожен, като излага мотиви, че се касае за възмездна
сделка, по която се дължи възнаграждение на поръчителя. Тези доводи не са без основание,
но доколкото възнаграждението за поръчителя е постъпило по сметка на ответното
дружество, което е констатирано от счетоводната експертиза, не са ангажирани никакви
доказателства, че сумата е била изплатена на трето лице-поръчител, не е представен договор
за обезпечение на процесното заемно правоотношение между страните, а в представената
справка за сумите, дължими по кредита, приложена на л. 8 от делото, която не е оспорена от
страните, е видно, че таксата за банковата гаранция към фирма-партньор е била известна към
датата на сключване на договора и същата е определена в размер на 1433.40 лв. Ето защо,
съдът приема, че се касае за заобикаляне на закона относно изискването за максимален
размер на годишния процент на разходите и изискването за посочване на компонентите,
които са включени при неговото изчисление, като по този начин се начислява в тежест на
кредитополучателя-потребител допълнителен разход за риск, който всъщност кредиторът
следва да носи по занятие. При неангажиране на доказателства, че възнаграждението,
определено за поръчител, е било изплатено на това трето лице, съдът счита, че в
действителност то е постъпило в патримониума на кредитора. Последният е бил длъжен да
включи това възнаграждение като компонента на годишния процент на разходите по
договора за кредит, съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. В случай условията на цитираната правна норма са налице: възнаграждението за
поръчител е услуга, която се предоставя и е свързана с договора за кредит, известна е към
датата на сключване на договора, известна е и неговата стойност, поради което е следвало да
бъде включена в ГПР. При включването й обаче, според констатациите на вещото лице по
ССЕ, размерът на годишния процент на разходите надвишава максимално допустимия по
закон и достига размер от 609.75 % при липса на предсрочно погасяване, а при предсрочно
погасяване на кредита, съобразно конкретните обстоятелства и плащания по договора от
ищеца, същият възлиза на 571.55 %.
С оглед установеното, съдът счита, че е налице противоречие на процесния договор
за кредит с императивни правни норми. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, която е насочена както към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
6
потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете
страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за заем на ГПР,
който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от
действителния ГПР, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на
кредита. Достига се и до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което
договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да
може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит (вж. в този
смисъл Решение № 2208 от 9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597
от 19.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 823/2022 г.).
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
При горните констатации и изводи, съдът счита, че получавайки възнаграждението за
поръчителство, както и суми за напомнителни писма, такса за предсрочно погасяване на
кредита, както и възнаградителни лихви, кредиторът се е обогатил за сметка на потребителя
без основание, тъй като същите са получени по един нищожен договор за кредит. Без
значение е дали договорът за поръчителство е валиден или не, доколкото плащането на
възнаграждението за поръчител е постъпило по сметка на кредитора и няма данни същото
да е заплатено на третото лице-поръчител. Въпреки вписването на клауза за сключване на
такъв договор за поръчителство, същият не е представен по делото и съдът е лишен от
възможността да извърши преценка на същия, поради което приема, че извършеното
разместване на блага от патримониума на ищеца към този на ответното дружество, е
лишено от основание за посочените суми, а именно – възнаграждение за поръчителство в
размер на 1365.57 лв., възнаградителна лихва в размер на 293.79 лв., такса за напомнителни
писма в размер на 60 лв. и такса за предсрочно погасяване от 15 лева – суми, установени от
ССЕ, или общо сумата от 1734.36 лв. Тази сума се претендира и от ищеца с направеното
увеличение по реда на чл. 214 от ГПК, поради което исковата претенция е доказана и
основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е заплатил за
държавна такса сума в общ размер на 69.37 лв., депозит за ССЕ в размер на 400 лв. и
претендира присъждане в полза на адвокат Г. Ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата, като е декларирал, че няма възможност да заплати за
адвокатската услуга и същата му е предоставена безплатно. Съгласно цената на иска и с
оглед минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени по реда на
Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, на адвокат Ч. следва да се присъди сума от 473.44 лв.,
каквато и сума се претендира в Списъка по чл. 80 от ГПК, представен от ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. . 3,
бул. Ал. . № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ., чрез адвокат Е. Ц., със съдебен
адрес: гр. София, бул. Тодор . № 13, ет. 3 да заплати на П. Д. К., ЕГН **********, гр. София,
ж.к.., ул. . Наум № 19, ет. 4, със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 7, ет. 5, ап. 9, чрез адвокат
Г. Ч. сумата от 1734.36 лв. (хиляда седемстотин тридесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски
кредит № 1117251/27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.10.2023 г. до окончателното плащане, на
основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. . 3,
бул. Ал. . № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ., чрез адвокат Е. Ц., със съдебен
адрес: гр. София, бул. Тодор . № 13, ет. 3 да заплати на П. Д. К., ЕГН **********, гр. София,
ж.к.., ул. . Наум № 19, ет. 4, сумата от 469.37 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки) за разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. . 3,
бул. Ал. . № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от . да заплати на адвокат Г. Г. Ч. с
ЕГН ********** от САК, с адрес на кантората: гр. София, ул. . № 7, ет. 5, ап. 9, сумата от
473.44 лв. (четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) за оказана
безплатна правна помощ на ищеца и съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8